
| Хийт, забравяш за командированите изборни комисии от тука, чиито състав включва представители на всички големи партии... Това са пътни, дневни, квартирни във валута на сума ти народ.... а бе, гребе се до последно.... Пък и самите комисии май ще трябва да гласуват и те в чужбина - как ще им отчитат гласовете, току виж се оказало, че се повишила изборната активност на българите зад граница |
| Ще има веселие а и вероятно ще има секции където основната част от гласувалите ще е самата комисия и дипломатите. |
| Heat, напълно съм съгласен с Вас. За гласуването в чужбина има и друга особеност, която зная от “кухнята”: Резултатите се изпращат електронно или по факс в ЦИК. Месеци след това, по дипломатическата поща се изпращат САМО протоколите, без останалите неща (бюлетини и т.н.). Което прави на практика тези резултати непроверяеми. До сега това не е имало значение поради малкия брой гласове, може би и сега няма да има. Но фактът е факт... |
| Може да е извън темата, но за мен всъщност най-важното не са самите резултати от изборите а как ще продължи управлението на България след изборите. Това може да даде отговор и на някои странности които може да се случат до 25 юни. Това е интересното, а депутат повече или по-малко за някоя от силите едва ли ще промени нещата кой знае колко. Дали БСП ще има под 120 или над 120 депутата има значение само за това колко ще иска ДПС. В единият случай по-малко в другия повечко но и това не е чак толкова важно. Важното е какво ще се прави с купищата заредени тиктакащи мини и с купищата скелети в гардеробите (не само от НДСВ разбира се) |
| Чалга-избори Александър Андреев*, Дойче веле 08/06/2005 16:11 ч. Политиците пеят и играят ръченица, тичат с тенис ракета по корта, ритат футбол, фотографират се с полуголи полуманекенки, участват в ретро ралита, карат джетове и мотоциклети, бъркат яхнии с дървена лъжица и какво ли не още - само и само да притурят някой процент в урните. По измъчените усмивки на част от тях си личи, че китката здравец зад ухото и менчето с вода в ръцете едва ли са любимите им атрибути, а неравноделният такт на народните танци - мечтаното състояние на телата им. Тогава защо е целият този цирк? Ами вероятно защото любимите им избиратели това искат: прочутото живковско "слизане сред народа", шоуто, маймунджилъците, нелепото размиване на политическото във всекидневната мътилка. От близо петнайсет години едно незначително малцинство в България се опитва да убеди избиратели и избираеми, че политиката е представителство на интереси, че гласуването за парламент е индивидуална преценка за това кой най-добре ще защити личните ти позиции и приоритети. Вместо обаче да върви натам, отношението към изборите все повече се свлича в лепкавото лоно на чалгата. И вината по изключение не е изцяло на избираемите. Просто мнозинството в България усвои демокрацията не като инструмент за налагане на интереси, а като средство за развлечение, като карнавал, като някакъв политически стриптийз, в който кандидатите се увиват около пилона на своите рейтинги, докато почерпената публика коментира физическите им дадености и ги обсипва с пиперливи забележки. А част от медиите воайорски дебнат в тъмното и мултиплицират тъкмо този образ на народовластието. Вярно, партиите имат програми, провеждат срещи с избиратели, а кандидатите дискутират из телевизионни и радиостудиа. Но всичко това става някак без желание и по инерция, то не е "секси", тъй че посланията обикновено се разминават с крайния си получател. Самата предизборна надпревара пък логично се превръща в шампионат по максимално прости и максимално нереалистични обещания, защото народът иска бързо пари, много развлечения и по възможност да не го занимават със скучни проценти и стряскащи прогнози. За съжаление от такива изходни позиции просто е невъзможно да се избере добро правителство. Дори политическата практика в развити демокрации доказва, че превръщането на изборите в шоу и успехът на кандидати, които повече се кълчат, а по-малко мислят за бъдещето управление на страната, води в най-добрия случай до застой. И Берлускони в Италия, и Шрьодер в Германия, и Блеър във Великобритания и мнозина други лидери от шоувълната на практика демонстрираха, че едно е да се сприятелиш на равна нога с народа, а съвсем друго - да го управляваш ефективно. Тъкмо поради това в Европа и избиратели, и избираеми постепенно си припомнят за какво точно става дума в политиката и крачка по крачка се оттеглят от вариетето към скучното всекидневие. Навярно тази тенденция скоро ще се усети и в България. А дотогава масовият избирател нека се сърди на себе си, след като иска шоу и получава шоу, а не политика. |
| Просто мнозинството в България усвои демокрацията не като инструмент за налагане на интереси, а като средство за развлечение, като карнавал, като някакъв политически стриптийз, в който кандидатите се увиват около пилона на своите рейтинги, докато почерпената публика коментира физическите им дадености и ги обсипва с пиперливи забележки. А част от медиите воайорски дебнат в тъмното и мултиплицират тъкмо този образ на народовластието. Ей, че добре казано. Благодарност за статията д-р Тормозчиян. |
| Обединени сили, разнороден електорат Валентин Данчев, "Алфа рисърч" 07/06/2005 15:17 ч. По-малко от месец преди изборите средното равнище на електорална подкрепа за Коалиция ОДС (СДС, ДП, “Гергьовден”, НС - БЗНС, ДРОМ) е в рамките на 6-8% сред всички избиратели. Тези ниски нива на поддръжка са ефект от устойчива тенденция - отлив на избиратели от СДС, основната политическа сила в новосформираната коалиция. Като начало на този процес условно можем да посочим втората половина на 2003 г. Тогава дясната партия се ползва с подкрепата на 11-13 на сто от пълнолетните граждани, докато през март тази година, когато се сформира коалицията, почти два пъти по-малко анкетирани (6-7 на сто) декларират, че ще гласуват за СДС. Подкрепата за ОДС се свива до равнището на твърдите електорални ядра на партиите, включени в коалицията. Това обаче не води до сформиране на стабилен електорат с ясно очертан профил и политически приоритети. Напротив, предизборното коалиране става фактор за размиването на политическите идентификации и механичното обединяване на принципно различни партийни електорати. В контекста на тези процеси протича преструктуриране на сините гласоподаватели. От една страна, ОДС продължава да получава подкрепа от представители на високостатусни социални групи, които традиционно у нас се позиционират в дясното политическо пространство: представители на свободни професии, частни собственици, млади избиратели, висшисти. Паралелно през 2004 г. тръгва процес на отлив на доверие от страна на високообразованите и млади избиратели, които се преориентират от ОДС главно към партиите от дясно-центристкия политически спектър (ДСБ, БНС, НДСВ). За цялата статия Натиснете тук |
Според НЦИОМ 4 формации могат да създадат новина на изборите Dnevnik.bg 08/06/2005 16:01 ч. Според последното национално социологическо изследване на НЦИОМ, направено от 22 до 30 май, четири политически формации са с шансове да произведат новина на изборите, предаде БТА, позовавайки се на Лидия Йорданова, директор на НЦИОМ. Тя представи днес в Габрово пред журналисти резултатите от проучването. Тези формации са на границата на 4-процентната бариера- Новото време, коалиция Национално обединение "Атака", коалиция Български народен съюз и Евророма, каза Йорданова. Според Лидия Йорданова една от тези четири формации ще влезе в парламента, преодолявайки 4-процентната бариера, но социолозите не могат да обявят коя ще бъде тя, тъй като резултатите на тези четири политически формации са много динамични. За Коалиция за България биха гласували 27, 7 на сто от избирателите. Следват НДСВ със 17 на сто, коалиция ОДС - с 9 на сто, ДПС - с 4, 5 на сто, и ДСБ - с 4, 1 на сто от гласовете, съобщи Йорданова, която бе представена пред журналисти от предизборния щаб на НДСВ в Габрово. На обявяването на социологическите резултати присъстваха Станимир Илчев, водач на листата на НДСВ тук, и управителят на Габровска област Цветан Нанов. Според Лидия Йорданова 57-60 на сто ще бъде избирателната активност като има тенденция активността да расте. Лявото пространство се е мобилизирало максимално, дясното пространство търси идентичност, каза директорът на НЦИОМ. НДСВ са си върнали между 40 и 50 на сто от избирателите, гласували за тях през 2001 година, каза Йорданова. 43 на сто от интервюираните потенциални избиратели, които не са решили за кого ще гласуват, се колебаят между дясното и дясноцентристкото пространство, а едва 7 на сто се колебаят, насочвайки се към лявото пространство, посочи директорът на НЦИОМ. |
| ДПС - в опит за излизане отвъд етническия вот Ана Томова, "Алфа Рисърч" 08/06/2005 16:17 ч. Движението за права и свободи (ДПС) е основна политическа сила, участваща активно в управлението на страната още от основаването си преди 15 години (януари - март 1990 г.). На всички парламентарни избори през този период ДПС, самостоятелно или в коалиция, получава 7.4-7.6% от подадените бюлетини (с изключение на 1994 г., когато привлича 5.4% от гласоподавателите). Благодарение на тази стабилна подкрепа представители на движението участват във всички български парламенти след демократичните промени, както и в изпълнителната власт на централно и особено на местно ниво. На предстоящите избори ДПС отново е партията с най-твърд електорат - 86% от избирателите й декларират, че със сигурност ще отидат да гласуват в изборния ден. Електоратът на ДПС притежава много ясни и стабилни във времето характеристики. Осемдесет и девет процента от избирателите на движението са от турски етнически произход, 7% са роми, 2% - българомохамедани. Седемдесет процента от гласовете за ДПС идват от селата, като на последните парламентарни избори през 2001 г. 65% от подадените за него бюлетини са били от седем стратегически за ДПС региона: 16% от Кърджалийски регион, 14% от Добрич, 9% от Разград, по 7% от Бургас, Шумен и Силистра, 6% от Търговище. Двете основни характеристики на електората на ДПС - турският етнически произход и местожителството, са определящи за целия социално-демографски профил на избирателите му. Петдесет и шест процента са с основно или по-ниско образование - твърде висок дял спрямо 39% средно за страната, но сравнително нисък спрямо нивата на ниско образованите в селата (67%) и сред турското население (74%). Делът на неработещите (58%) е сходен със средния за страната (51%), но причината, която за страната е във високия дял пенсионери, в електората на ДПС се дължи в много по-голяма степен на безработните (33%). Съответно и доходите на избирателите на партията са силно ограничени: 79% от тях разполагат с по-малко от 100 лв. месечно на член от домакинството. Прави впечатление също, че помолени да самоопределят позицията си спрямо политическия център, избирателите на ДПС се определят вдясно от него, докато мнозинството граждани от турски произход са склонни да посочат лявата половина. И наистина, въпреки че 89% от избирателите на движението се самоопределят като турци, само 44% от турците в България декларират, че ще гласуват за ДПС. Немалка част (13%) възнамеряват да дадат гласа си за единствената ясно идентифицирана от избирателите лява политическа сила - БСП, 17% посочват, че не са решили, а 15% няма да гласуват. Което налага извода, че до момента ДПС не само не успява да излезе отвъд рамките на етническият вот, но и не отговаря напълно на очакванията на турския електорат. Или поне на най-бедната част от него, която търси алтернатива вляво. |
реални прогнозни Брой депутатски места НДСВ 120 Gallup Сова-Харис Медиана НЦИОМ Алфа-Рисърч Маркет тест Ноема MBMD 110 102 111 109 112 112 117 110 СДС/ОДС 51 60 68 60 72 67 65 59 60 Коалиция за България 48 55 56 55 45 46 50 45 45 ДПС/Либерален съюз-Евророма 21 15 14 14 14 15 13 19 17 |
| Нереално е. Не е възможно ОДС да е преди БСП./макар да ми се иска/ А ДСБ пък никаквого няма, което е хептен нереално. |
| Фър, доктора е пуснал сравнителна таблица между прогнозите за всяка политическа сила и реално получените мандати за парламентарните избори през 2001 година |
| Ама Мирандо толкоз си хлътнала по Костов че не забелязваш за коя тодина са резултатите на Доктора писани по-горе а той просто показва колко неточни са прогнозите на Бгсоциолозите средно с по 5% разлики между прогнозите и реалните резултати което са си 10-12 депутати или направо казано дали някой прави правителство или се ослушва като свиня в царевица. |
| д-р Тормозчиян - ми то е ясно, че повече от половината български турци не гласуват за ДПС. Инак ДПС би била първата партия в България. Това с 2% българомохамедани не е вярно. Най-малко 20 000 са гласовете за движението само в Чеча и Гоце Делчевско. Още десетина хиляди в Пазарджишко. В Смолянско, с изключение на първите избори, ДПС си е пълен провал - при около 80 000 мюсюлмани в областта. |
| Когато чета прогнози за избори в "цивилизовани" страни обикновено се предупреждава още заедно с прогнозата за статистическа грешка около 3%. Така че у нас 5% си е направо добре. Никой не може да направи прогноза с точност до 1% - освен случайно - важно е общата картина и тенденция. |
| Допитване на сайта на Дарик-радио (на него поне не може да се гласува по два и повече пъти): За коя политическа сила ще гласувате на 25 юни? ДСБ 26.8% НДСВ 21.5% Коалиция за България 15.1% няма да гласувам 11.2% ОДС 7.9% ДПС 5.9% за друга 5.0% БНС 4.1% Новото време 2.0% Евророма 0.5% Общо гласували: 1084 |
| Вярно, съжалявам. Снощи не съм обърнала внимание на годината. А гласуването по Дарик радио-страхотно събуждане ! |
| Специално за Миранда пускам туй цитатче. За НДСВ има какво да се поразсъждава. Близко до ума е, че хората на Сакскобургготски са решили да влязат в традиционно цветово предизборно съперничество, но не е много ясно какво печелят от това. Изграждайки единна национална кампания в тъмно-жълтеникав цвят, царистите се експонират в кампанията като партия, като политически субект и поемат риска да споделят преобладаващите недиференцирани антипартийни настроения, които преобладават всред нерешилите дали или за кого да гласуват. Това или би могло да подсказва за някаква политическа еволюция на Кобурга, който взе властта на гребена именно на антипартийни и антиелитни настроение, или пък си е груба грешка на дизайнерите на кампанията му. Второто е по-вероятно, доколкото печелившата стратегия на сегашните управляващи би била да скрие както партията, така и непопулярните й фигури и да придаде псевдо-мажоритарен характер на парламентарните избори. С други думи да ги превърне от серия добре премерени и ситуирани в пространството дилеми: за или против Генерала на народа в по-бедната провинция, за или против Милен Велчев в бизнес средите, за или против Лучано сред спортистите, за или против царя сред монархистите, администрацията или бързо развиващите се райони. Вместо това кампанията на НДСВ се плъзна по пързалката да се хвали с правителствени успехи и партийни символи, оригинално гарнирани с нетрадиционната идея за томбола или лотария. Както отбеляза един едър - и в прекия, и в преносния смисъл на думата - наш политолог: този прави-струва и накрая все до хазарт ще го докара. А битката за томболата, която сега се разгаря между правителството и опозиционните партии, вероятно ще я превърне ако не в нова политическа технология за повишаване на избирателната активност, то поне в нов политически символ на неизчерпаемата изобретателност на политическата класа, когато й се налага да покаже частен партиен интерес в одеждите на общото благо. Друг е въпросът, че само в главите на управляващите повишаването на избирателната активност се свързва с преки електорални печалби за управляващите. Всъщност на всички избори досега структурата на колебаещите се възпроизвежда структурата на вече решилите да гласуват, с други думи, увеличаването на избирателната активност по-скоро би засилила преднината на социалистите, отколкото да я стопи. Ако изключим триковете на хазарта, НДСВ на фона на партийния си облик на кампанията разполага главно с лицето ръката и подписа на лидера си. Дали това ще им донесе нещо повече от досега заработените 55-60 депутатски места не е ясно, доколкото тези символно важни части от тялото му като да не съобщават на колебаещите се, защо трябва да повторят вота си от 2001 г. - ръката пише собственото си име, а лицето е вгледано в представата за собствените си успехи, а не в камерата и зрителя. За сравнение, в противоположност на него, на плакатите на ДСБ е разположено лицето на един сериозен Костов, който гледа избирателя право в очите, с буза, подпряна с юмрук и с просто послание: тук съм, такъв съм, силен и сериозен съм, ако ме харесваш, виж номера на бюлетината по-долу. Няма партия, има символ, и то символ на силата, впечатление, което се подсилва от клипа и билборда, където лицето е снабдено с едра снага, следвано от мнозинство на по-дребни фигури. Дори и да е съществувало намерение да се съобщи, че той е един от нас, ефектът е друг - “следвай ме”. И толкова е мощно излъчването на това послание, че в него потъват и новоизобретени символи като татуировките на Найо Тицин, и стари символи от репертоара на рок културата, и опитите лицето на Костов да се разпъне в усмивка и ръцете му да се разтворят за прегръдка. |