“Избори–2005” – извънфорумни анализи и прогнози
Отиди на страница:
Верно, нещо съм загубил репера на времето.  Но това не променя нещата. Свалиха го клипа. Преди 8-ми. Ма ти не си го слагай на сърце. Идва нов тираж. Анонсирам следната хипотеза - БСП със 115 депутати прави самостоятелно малцинствено правителство, което пасивно, а в някои случаи активно, е подкрепяно от 15-те депутати на Иван Костов. |
Твърде шармантно, за да стане. За да изберат изобщо правителство ще им трябават 121 гласа? Нема активни нема пасивни. Трбва да се гласува "За", въздържал се е с ефекта на "Не". И мислиш, че Костов ще си направи показно хара-хири  Залагам 100 лева, че ДСБ нема да гласува за съставяне на правителство с мандата на БСП. |
| Каруцарю, май бъркаш. 121 са необходими за сваляне на правителство. За избиране са достатъчни 50% от гласувалите. Значи ако БСП има 111 депутата и една парламентарна група от 20 души се разсее и не дойде да гласува, 111 вече е достатъчно измежду 220 гласували. |
| Е га че би костов не беше проточил лига да прави правителство с БСП, когато си мислеше, че цара е паднал. Каруцара се прави на ударен винаги когато не е в негов интерес. И за клипа също. Написах му го преди две дена. Ще гледаме сеир като Костака ако влезе в праламента да направи съюз с БСП нема да му е за пръв път...  |
| Формално да, може да бъде избрано и от 61 депутата, но... "Процедурата по образуването на правителството в България може да бъде отнесена към категорията на "позитивния парламентаризъм", тъй като изрично се предвижда, че Народното събрание "избира и освобождава министър-пpeдceдaтеля и по негово предложение - Министерския съвет" (чл. 84, т. 6. изр. първо на Конституцията). Парламентарната процедура може да се определи също така като "колективна инвеститура", тъй като Народното събрание се произнася по състава на правителството като колективно тяло. Ритуалът на процедурата по образуване на правителството се осъществява в парламентарната институция, но главните действащи лица не са депутатите, а ръководствата на техните политически партии и парламентарни групи, които разполагат с реалните възможности да поддържат или да разрушават парламентарното мнозинство. Впоследствие от мнозинството, което е създало правителството, се очаква да му оказва постоянна парламентарна подкрепа. При съвременния "рационализиран парламентаризъм" правителството разполага с достатъчно гаранции, че няма да срещне съществени пречки при изпълнение на своята мисия, ако разполага с твърдата подкрепа на парламентарното мнозинство. Съществуването на проправителствено парламентарно мнозинство внася съществени корекции в конституционното разделение на властите, тъй като в политическата практика се наблюдава сътрудничество между тях, което накланя везните в полза на изпълнителната власт. Всъщност реалното "разделение на властите" при парламентарния режим е не толкова между законодателната и изпълнителната власт, колкото между парламентарното мнозинство, което поддържа правителството, от една страна, и опозиционното малцинство в парламента, от друга." |
| Не се правя на ударен ето и сега ти давам възможност да се хванеш на бас. Заложи, че Костов ще подкрепи правителство на БСП. Дал съм ти възможност. Ето аз залагам сто лева за моето твърдение и очаквам люде, които ще направят същото за техното твърдение. Тия сто лева се дават само на заложил реципрочна сума, а не на некой, дето "тогава си е знаел, ама..." |
| Сутринта някой гледа ли Коритаров при него беше някакъв нов партиец на има няма 30-35 години който се изказа така остро срещу ДПС че просто няма шанс за коалиция от БСП и ДПС и най накрая може би ще се получи едно евроконсултирано компромисно правителство между царя и Станишев с подкрепа от около 170-180 депутати които ще осигурят безметежно управление и промени в конституцията когато е необходимо / а то е необходимо и още как иначе ЕС през крив макарон/, колкото и да се люспят и разпадат групите за следващите 4 години. Което май е и желанието на Евробюрократите. |
Няма да е така ! Вервайте ми ! Бирата е една и съща остава само да я изчистиш от плуващите парцали по време на годноста до изпиването и !© |
| Дон-е и аз смятам че нещо подобно ще се случи, въпреки че веднъж Костов гласува с отвращение (един господ обаче знае с каква бюлетина.....) |
| Каруцарю, благодаря ти ! С кеф я прочетох. Хареса ми това - " Следвай ме "  А това е блестящо ! Браво на Огнян Минчев  този прави-струва и накрая все до хазарт ще го докара.  |
| Симпатизантът на ДСБ - елитарен, консервативен, последователен Геновева Петрова, "Алфа рисърч" 09/06/2005 15:45 ч. Привържениците на партията на Иван Костов са изключително хомогенни От учредяването си досега партия "Демократи за силна България" (ДСБ) се полза с подкрепата на относително малко като електорална тежест, но твърди симпатизанти, открояващи се с ясен социално-демографски профил и политически приоритети. Техните характеристики позволяват типичният гласоподавател на партията да бъде определен като елитарен, консервативен, последователен. Елитарен, защото типичният симпатизант на ДСБ е жител на София или друг голям градски център, на възраст над 40 години, с висше образование, частен собственик или упражняващ свободна професия, със среден до висок доход. 70 на сто от подкрепата за партията идва от София и големите градски центрове, 37% от симпатизантите й са хора с висше образование. Ако има нещо от социално-демографския профил на ДСБ симпатизанта, което може да се определи като минус, то това е възрастта му. След БСП това е втората партия, сред чиито привърженици поколението над 61 години има най-голям дял. Консервативен, защото оценката му за ценностите, които трябва да споделя българското общество, отрежда водещи позиции за традиционните консервативни ценности. Повече от всички останали избиратели, симпатизантът на ДСБ смята, че на българското общество е нужна законност (71% при средно 49% за страната). Ценностната му система се допълва от позицията за отстояване на националните интереси, сигурност, гаранции за достоен живот на обикновения българин и зачитане на морала и традициите. Последователен, доколкото е налице много силно припокриване между ценностна система и оценка за политическите приоритети. Най-важно за него и повече, отколкото при симпатизантите на всички останали партии, е поддържането на ред и законност в страната (41%), следвано от икономическото развитие и растеж (35%). ДСБ симпатизантът смята, че за постигането на тези цели страната трябва да се управлява от дясно правителство. Той застава твърдо зад тезата, че България има нужда от нов кабинет (84%), но не и от резки промени в общите политически приоритети и посока на развитие (60%). Една от основните характеристики на електората на ДСБ е изключително силната степен на мобилизация за участие в изборите - над 80 на сто. Установеното в началото на годината твърдо намерение за гласуване бележи лек спад, но се запазва в рамките на 73 на сто. Огромното мнозинство от поддръжниците на ДСБ са бивши гласоподаватели на СДС - 73% заявяват, че са гласували за ОДС през 2001 г. Другата партия, от която ДСБ издърпва, но значително по-малка подкрепа, е НДСВ. ДСБ е една от малкото партии в страната, чиито симпатизанти имат много ясно очертан профил. Докато профилът на другите политически формации вдясно е доста по-неясен и одобрението за тях идва от разнородни социални групи, ДСБ симпатизантите са изключително хомогенни. Това представлява сериозно предимство за партията на Иван Костов, доколкото създава възможност да се разчита на твърде мобилизиран за участие в изборите електорат. От друга страна обаче, е индикатор за относително ограничена социална база, а оттам и за липсата на допълнителна електорална периферия. Което е и едно от основните предизвикателства пред ДСБ в предстоящите избори - разширяването на влиянието извън кръга на твърдите симпатизанти. Сравнението между образа на ДСБ симпатизанта и партията показва изключително силна степен на съвпадение между приоритетите на гласоподавателите и посланията на партийните лидери. Което прави подкрепата твърда и консолидирана. Към момента тя поставя партията в границите на 4-процентната бариера и я превръща в една от интересните загадки, които ще получат отговора си в изборния ден. ------------------- Профил на симпатизантите на ДСБ тип на населеното място София 41.2% областен град 31.2% малък град 15.6% село 12% общо 100% образование висше 36, 5% полувисше -- средно 46, 3% основно 17, 2% общо 100% |
Станишев е най-предпочитан за премиер, според проучване на НЦИОМ Dnevnik.bg 09/06/2005 18:13 ч. Най-твърдо решени да гласуват са хората на възраст над 50 години, показва изследването Лидерът на “Коалиция за България” е най-подходящ за премиер на България, смятат 25% от анкетираните 1243 души в национално представително проучване на НЦИОМ. Според 21% такъв пост трябва да заеме лидерът на НДСВ, сочат още резултатите от проучването. Националното представителното изследване на НЦИОМ е направено между 22 и 30 май сред 1243 души в 91 населени места. Симеон Сакскобургготски е предпочитан от висшистите и хората на възраст до 40 години, а Станишев е спечелил повече подкрепа сред столичаните. При провеждане на проучването социолозите са симулирали своеобразен изборен ден и са дали на респондентите интегрални бюлетини, като са ги помолили да гласуват с тях. Според резултатите “Коалиция за България” получава 39%, НДСВ – 24%, ОДС – 14%, ДПС - 6.1%, а ДСБ - 5.5%. Новото време е на границата - 4.1%. При преизчисляване на процентите, ако “Новото време” мине четирипроцентната бариера, това би означавало 101 мандата за левицата, 62 за НДСВ, 36 за ОДС, 16 за ДПС, 14 за ДСБ и 11 за Новото време. Ако “Новото време” не минава 4%, при тези резултати левицата би получила 106 депутатски места, НДСВ - 65, ОДС - 38, ДПС - 17, а ДСБ - 14. Към средата на май БСП и НДСВ отстояха на около 6-7 пункта в полза на БСП, към 30 май тази разлика нараства и вече е над 10 пункта, коментират от НЦИОМ. Трудно е до края на кампанията подобна разлика да бъде преодоляна, но да бъде намалена дистанцията е възможно и очевидно това цели НДСВ, посочват социолозите. Те коментират, че самочувствието на БСП расте, което води до почти цялостна мобилизация на електората на социалистите. НДСВ спечели около процент и половина нови избиратели в дните около и непосредствено след старта на кампанията. Данните показват, че 36% от избирателите на ОДС през 1997 г. биха подкрепили коалицията с това име днес. Половината от гласовете на тогавашното ОДС се намират сред електората на днешното НДСВ. Една пета от гласовете на НДСВ през 2001г. отиват днес при БСП. БСП прибира почти всичките си гласове от 2001 г. Днешното ОДС получава 40% от гласовете на избралите ОДС през 2001 г. ДСБ получава една четвърт от гласовете на сините през 2001 г. НЦИОМ към настоящия момент прогнозира електорална активност между 60 и 63 процента. Преди началото на кампанията долната граница на тази активност бе по-ниска от 60 на сто. 8 процента от анкетираните заявяват, че ще гласуват, но още не са решили за кого, а 15 процента се колебаят дали въобще да гласуват. Твърдо решилите да не гласуват са 24 на сто. Най-често нерешилите за кого да гласуват се колебаят между “Коалиция за България” и НДСВ от една страна, и между НДСВ и ОДС, от друга. При това се колебаят в равна степен между дясноцентристката и лявоцентристката алтернатива, посочват от НЦИОМ. Според изследването най-твърдо решени да гласуват са хората на възраст над 50 години, високообразованите, но и нискообразованите респонденти, заетите в държавния сектор, пенсионерите, жителите на големите градове, но и на селата. Коалиция за България, ДПС и ДСБ имат най-мобилизиран електорат що се отнася до готовност за гласуване. Доста по-слабо са мобилизирани да гласуват избирателите на ОДС и БНС . Сред твърдо възнамеряващите да гласуват 17% определят възгледите си като центристки, 8% като дясноцентристки, 17% като десни, 7% като лявоцентристки и 29% като леви. Три четвърти от хората, които декларират, че няма да гласуват, посочват, че са разочаровани от всички политици в България. Очевидно това е и остава причина номер едно за политическата апатия у нас, смятат социолозите. Иначе едва на 7% възлиза делът на посочилите, че никога не гласуват. Сред тях най-много са младите хора на възраст под 30 години. Най-много колебаещи се дали да гласуват има във възрастовите групи до 40г., сред столичаните, сред заетите в частния сектор, сред ромите. Немалко са и онези, които посочват, че ще гласуват за НДСВ, за ОДС и за БНС, но в същото време изпитват колебание дали въобще си струва да се гласува. Техният дял възлиза на по една пета от електоратите на НДСВ и ОДС. Близо 43 процента от интервюираните, които твърдят, че още не са решили за кого да гласуват, имат десни и дясноцентристки възгледи и едва 7 на сто - леви и лявоцентристки възгледи. Сред нежелаещите да гласуват отново превес имат хората с десни възгледи над тези с леви, посочват социолозите. |
| Цитат от деня: Георги Кадиев за ДПС "ДНЕВНИК" 16:06 ч. “Правителство само между БСП и ДПС е лош вариант за България. Първо, защото не искаме да изпадаме в позицията на сегашното правителство, което е зависимо от гласовете на по-малкия коалиционен партньор. И второ, защото ДПС няма административен потенциал да се справи с министерствата, които ще получи. Подобна коалиция може да доведе до извиване на нашите ръце." Признание на Георги Кадиев, икономист и кандидат-депутат от "Коалиция за България", в предаването "Коритаров live" по "Нова телевизия" |
| Още един анализ, в който се споменават и някои наши познайници от форума Чалга и избори II Георги Господинов* 09/06/2005 15:59 ч. Преди години беше изкована следната крилата дефиниция за световните по футбол. Световното първенство е такова състезание, в което участват всички отбори и накрая печели Германия. Отнесено към българските парламентарни избори, тя звучи така. Изборите у нас са такава надпревара, при която участват всички партии и накрая печели ДПС. Или винаги е в управлението, независимо кой печели. След последното изявление на Ахмед Доган традицията обещава да бъде продължена. Впрочем днешната ситуация в България за пореден път напомня къщата на Облонски от първото изречение на “Ана Каренина”, където изведнъж всичко се обърнало с краката нагоре. По-точно за една нощ дясното станало ляво и една уж десноцентристка партия така се заблудила, че се събудила толкова либерална, чак лява. Един главен прокурор пък внезапно поискал амнистия за мръсните капитали, с което мигом се преобразил на главен адвокат (на същите капитали). После преспал, сънувал нещо, събудил се отново друг и весело попитал кой тук е приказвал за амнистия, няма такива работи. И това не е “Метаморфозата” на Кафка. Това е голямата предизборна българска томбола, в която бясно се въртят понятия, идеи, политически приказки. Всичко може да бъде изречено и съответно нищо няма значение. За една нощ залозите се променят, правилата се топят като ланшния сняг. Като че ли политическото у нас никога не е било толкова покварено и трагически смешно. Както пише в един от форумите някой си Пешо Мастиката, явно припомнил си левите зими, “ще правя буркани това лято, кво друго ми остава”. А един приятел колумнист вика, като гледам как всичко се връща и повтаря, ще започна да пускам отново старите си текстове за колонки или направо да препечатваме Ботев и Алеко. Това, че българската класическа литература е винаги актуална, все по-малко ме радва. Късата памет води до дълги последствия. Пътувайки тези дни с един автобус към Варна, забелязах как когато по радиото се появи политически клип, шофьорът рязко сменяше станцията и минаваше на чалга. Изглеждаше като нервен тик или като рефлекс за самосъхранение, кой знае. Странното беше, че и чалгата, и политическият клип обещаваха почти едно и също, макар и на по-различен език - хубав живот (кеф), повишаване на доходите (кинти, мангизи), чужбина (ЕС) и пр. Но шофьорът винаги избираше чалгата. Гласуваше й повече доверие. Предпочиташе да живее в нейното обещание, в този блян, в тази метафизика. Избираше тази чалга пред другата - на предизборните първи копки, на облечените набързо в бели ризи циганчета, на ощипаните по бузата деца, на боя с торти, на Пепи, розите и кренвиршите. Автобусът пътуваше през наводнени райони, под безкрайния дъжд. И аналогиите идваха от само себе си. Но никой не обявява бедственото положение в политическото. *Георги Господинов е сред най-четените съвременни български писатели. Автор е на стихосбирките "Лапидариум", "Черешата на един народ" и "Писма до Гаустин", на романа "Естествен роман" и на сборника с разкази "И други истории". Книгите му са преведени на няколко езика, сред които френски, английски, немски, чешки и др. Редактор в "Литературен вестник". |
| Георги Господинов е готин пич. И много се нерви около избори. Негов е лафът "Апокалипсисът е възможен и в една отделно взета страна" (от "Естествен роман"  .Когато избраха Първанов, той доразви идеята: Ако перифразираме Ленин, който перифразирал Маркс, можем да потретим, че Апокалипсисът е възможен и в една отделно взета страна. Българската политическа кабала след нощта на 18-и сочи, че у нас това се случва на има-няма 12 години. С подобна екзотика - ляв президент и десен цар, единственото, което можем да постигнем, е силен сезон на политически туризъм в двете посоки, отвън навътре и отвътре навън. Пълнете мускалите, кичете се с поредния наш политически кич и пейте: Тръндафилът мерише... Редактирано от - Дядо Виктор на 09/6/2005 г/ 23:15:43 |