Отиди на страница:
Тази анализаторка, Сибила, е изпреварила Дан Браун.  Цитатчето е от 1996г.Има и по-нови - за "тялото на партиотизма" в Ботевото творчество. И е един от ръководните фактори във факултет "Славянска филология" в СУ, ако не ме лъже паметта. Чувах името й като председател на изпитната комисия - струва ми се на миналогодишната кандидатсудентска кампания. Така, че си е ориентир за децата в интерпретациите.  |
Сиби , модераторе!!!!  Ще си позволя да препостна последните ви реплики на едно друго приятно място!!! |
| нищо лично, както се казва, но човек като види г-жа или г-ца М. Кирова и разбира произхода на феминизма и. И не само на нейния. Благодаря на Сибила за линка към Свинтила. Не бях чел тия работи. |
| mmm daaaa... едно време за такова писане и си излетял и от тук бе Джимо!тая теза с говорящите тикви много ме кефи още от едно време... излизаше списание стършел джобен формат А6.та там имаше едно такова от известен хуморист(да ме извини, че непомня личности, но перфектно помня идеи!) говорящите тикви са плод на академичен труд, едно време те се срещаха само по заседанията и конгресите, но днес те направо се сеят!лошото е че от тия говорящи тикви и недопечени тиквеници зависят учебниците и учебните планове и структури! неведнъж си подхващал темата Джимо и болезнено я натякваш... ма като ми пееш пенке ле, кой ли те чува!и да лаеш, кервана шъ си гмуца низ долчинката... ерудитите може и да се дразним  но болшинството(ей тоя повсеместен болшевизъм!) се кефи и се залива от смях, че говорящи тикви, продуцират говорящи тиквеници! лошо е и, че всички се слагат под един знаменател - идиоти! а има такива които са си зевзеци и се ебават съвсем откровено а други си говорят глупости защото са си глупаци! моята бивша четвърта съпруга учеше в търновския университет френска филология, владееше го нейтив особено устния!дали е академично да я хваля!?) та там имаше една една рускиня преподаваше стилистика някаква си... незнам какво си... и изтрезнявала само докато я заливали със студена вода за да се свести за по 3 минути... та тая който се опиташе да я уволни -ставаше дипломатически скандал! не ме учудва креатирането на идиотски учебници одобрени от МОН ето един полуцитат от ревностно съхраняван учебник: "ако хвърлим един предмет и той не падне на земята а остане да виси във въздуха, значи имаме чудо! щом имаме чудо, значи трябва някой да го прави! прави го Бог, следователно Бог съществува!" каква дълбочина на мисълта и полет на прозрението!да се борим с нищословието и словоблудството е почти загубена кауза... както и художествената академия, както някой подхвърли.... имах рекламна агенция за нея се грижеше една шармантна приложна графичка с... като на ученичка! и често ходехме по изложби... в детството ми тате ми плащаше уроци по рисуване, но явно бях започнал да не разбирам от цветове и цветоусещане, линия, графика, стил, и т.н. и т.н...с ужас откривах въпиющата си некомпетентност която беше породена от хабилитираната ми некадър ност!ходех и по самостоятелни изложби, които се наричали така, защото рисувача (простете ама немога да ги нарека художници) си я гледаха сами! от там самостоятелна изложба ) ето един пример: триптих, първо платно - синьо платно разделено водоравно от два различно сини нюанса! второ платно - същата синьост ама в доланата синина има цветна мацаница трето платно - същото като второто ама в единия ъгъл има жълто мацнато..... гледах, отдалечавах се, присвивах очи, залягах, прикляках... за малко не се нааках.... нищо не събуди в мен! наивитет висша класа, децата от забавачницата правят по изразителни картинко-мацаници... не се стърпях на идиотията си(обвиних себе си!) и прочетох отдолу: плаж 1; 2; 3! велико! а като гледах как цъкат двама трима доторепортери и как цъкаха двама писачи на репортажи дошли по покана да отразят събитие... ме обхващаше тих животински ужас! ох... мога да си пиша до сабаале .... но няма! )) лошото продължава обаче... продължава и в науката! Джимо не си прав! ако знаеш пък в науката какви "новости" има... как се раждат "институти", че ми иде да стана проститут! там па к'ъв цирк е... мани, бегай!ще се радвам ако темата не заглъхне! |
фък... в ХА бъйла препадавательница из вапроснаго етноса... еднаж спасила студента аднаго: калйега пакажите кураси*...  *курос - архаическая статуя атлета или бога... |
| Сибила, Eleanor Rigby В десятката сте. Чета ви и си правя изводи. Неизлечими са злословието , зломислието , снобизма , високопарното мислене. А аз вероятно съм луд като не го понасям.И два пъти по луд съм като го показвам. Губене на време е това моето.Такъв е и моят извод.Затова сте в десятката. ------------ Та на въпроса за книжките и безкнижният човек Нищо случайно няма в това как на един луд е подсказано. , , Свободата Санчо, свободата е на върха на копието.” Аз си признавам грешката.Вие сте прави. Копията трябва да се правят и хвърлят , вместо да се чупят. Хвърляйте копие след копие .Особено Сибилчето. Ако малко съпоставите момента на тази изречена истина , за копието , ще установите нещо странно.Започва ренесанса , на български възраждането.Възражда се мисленето. Близо е по време до този най голям ренесансов великан, от който по голям няма , макар и безкнижен човек-Леонардо .Леонардо за него става дума То даже съвпада как и Адам и Ева почват да ги рисуват по друг начин-тримерен не планиметрично а чак геометрично та чак дискрептивно, а не като че ли през тях е минал валяк. Дори хартията и моливчето са направени и книжки са почнали да пишат хората.[b]Чупели са се оковите и хората са почнали да мислят.Да мислят.След около 1500 год. мракобесие се възражда отново мисленетоИ книжките са се появили.Да ги четат хората и да стават книжни човечета.Да говорят клишета , да се аргументират с това кой какво е казал. Тогава може би ще се разбере защо е успял безкнижният човек да нарисува живота-живият , истинският живот , без да си е придавал важност и без да е бил надут и високомерен.За луд са го смятали.А той е бил много голям и разностранен учен , голям учен , много голям , основоположник даже на анатомията. Днес се мъчат да разберат как е мислил този безкнижен човек родееш се Господ. Даже са изведени седем принципа-как да се мъчим да мислим като Леонардо. ---------------- А може би ще откриеш и кога хората спират да мислят.Но това е друг въпрос. Той вече има изначална стойност, интегрална , дори комплексно спрегната , а този пък титан е друг и е намерил едно решение за едни отрицателни рибки.С тези отрицателни рибки цял нов свят е открил.Как беше комплексно спрегнат.Също като моя милост.Комплексно спрегнат спрямо изваяната Сибила.На умната и красивата , противостойтъпия и грозен хун Но това как беше са прости неща , планиметрични и нтегрални. С една малка подробност.Такива като Леонардо , безкнижни хора , никой не може да ги измести от пантеона на човешкият гений.Стои най високо.Никой за сега не стой по високо от него.Безкнижният човек. Нали за безкнижните хора ставаше дума? |
| Браво на Димитри Иванов! И този път точно в десятката! Това “креативно писане” е страхотно на мода и в Албиона. Но нито Алън Бенет, нито Джулиън Барнс имат such kind of “диплома” и подобно Хайтов – са величини в жанра. Или както авторът отбелязва ТАЛАНТЪТ НЯМА НУЖДА ОТ второ раждане /виждали ли сте маймуна как бели банан – ами просто не го бели/ Креативното писане е комерсиална хватка - да ти приберат парите преди да докажеш, че можеш и без него. Много подобни спирачки при книгоиздаване и публикуване се навъдиха напоследък отвъд Ла Манша, ще дойдат сигурно и в България *****
Редактирано от - bot на 31/8/2005 г/ 18:48:15 |
| Хуне, какви ги говориш? Откъде следва, от написаното от теб, че Леонардо е бил безкнижник? Цитирам: Чудната история на изкуството, стр. 162: "Незаконен син на богат флорентински нотариус , роден през 1452. Хубавец, строен и неимоверно силен, той танцувал чудесно, свирел на лютня, фехтовал се отлично и бил непобедим в борбата. Но освен това бил дяволски начетен, притежавал смайващи за възрастта си знания по математика, история, механика, поезия, анатомия, философия, алхимия и всички знания на столетието." Дълго време имал за учител Андреа дел Верокио - живописец и скулптор. Моля те, не ми губи времето повече. Нито с квалификациите си, нито с "грамотността" си, нито с проблемите, които вероятно имаш, няма да ги квалифицирам, защото не съм доктор. gudjonsen, радвам се, че съм ти била по някакъв начин полезна. Редактирано от - Сибила на 31/8/2005 г/ 19:08:44 |
 Според тракийския орфизъм първоначално съществува Великата Богиня- майка, тя е Вселената: самозачева и ражда своя първороден син, който през деня е слънце, а през нощта – огън. Първородният Син ще се съедини с Великата Богиня – майка в орфически инцес. Този безплътен акт ще се извърши сутрин при изгрев слънце или при залез, когато слънчевите лъчи пронизват земята. Следва узряването на плода, ражда се Синът на Сина, неговият ПАЙС /чедо и служител/ Оплождащата сила при орфизма е Водата, която в същото време е и пречистваща. Тогава се ражда Енергията, която е Огън, Слънце и Син на Великата Богиня – майка |
| Темата, която Димитри Иванов подхвана днес, ме подсети за онова славно време когато литературата у нас се развиваше по законите на социалитическия реализъм. Това ще рече че всеки пишеше каквото му хрумне, но много внимаваше да не премине линията начертана от Партията. Ха някой преминеше линията, ха го цапардосваше голямата метла. Под крилото на безсмислието, наречено социалистически реализъм, кротуваха маса хрантутници, наречени "прогресивни творци", които клечаха неуморно до държавната копаня, обилно похапваха, та дори и пописваха отвреме-навреме по нещо незначително. Младите така и нямаше от кого да научат нещо свястно. Така се родиха кандидат-студентските "бисери", а и маса други бисери, писани от зрели, изтъкнати дейци на нашата култура и изкуството. Разбира се, висчки се смеехме на децата, а не на изтъкнатите творци. Да се кикотиш на някой изтъкнат творец беше табу. Цялата ни литераура от онова време се развиваше под знака на незначителното. Разбира се, имаше тук-там по някое изсключение, но то само потвърждаваше правилото на социалистическия реализъм - няма значение какво пишеш и как го пишеш, важното е да не забравиш да възхвалиш Партията. С една дума литераура в стил "мижи да те лажем". Нещо като "creative writing", ама малко по-различно. Под формулата "мижи да те лажем" пърполяха и много критици, които "разпердушинваха" с нефокусирана и беззъба критика учебници, книги, статии като предварително проверяваха кои са авторите да не би да чукнат някой отговорен другар по кокалчето. Партията благосклонно гледаше отгоре брауновото движение на творците на социалистическия реализъм и само внимаваше някоя частичка да не прескочи ръба на партиината епруветка. И, разбира се, пълнеше копанята за да са сити творците. Че гладен творец е като шило в торба. |
| е добре де, тия деца, дето ръсят бисери, са родени след 89-та? Пак ли с остатъците от тежкото минало, ей, железна схема! 50 години борехме остатъците от капитализма, сигур 100 ше бориме тия от социализма, благословен ти остатък наш... ти, дето ни даваш и форумен живот, да се изкажем по законите на истмата ... |
| Геновевче, Ами че те изтъкнатите дейци на културата и изкуството от онова време са същите и днес. Да не мислиш, че за 15 години са се сменили бе, душо. Ей на, като те гледам и тебе все си си същата - руменна, червена.  |
| Така homo sanza lettere , човека без книжно образование , човека без предразсъдъци се защитава от папагалските машинки- за цитатничене . , , Те ходят надути и надменни , пременени и украсени , и то не със свой , а с чужди трудове , а моите собствени трудове биват отричани и ако те презират мен , изобретателя , то колко повече трябва да бъдат порицани те самите-не изобретатели , а само трубадури и преразказвачи на чужди трудове.” Леонардо да Винчи. Какво ли си мисли , като гледа от толкова високо. За свободата на словото, грешка за свободата на плямпането. Днес с пет приказки за демокрацията и комунизмът и една рецепта от шест правила по пазарна икономика много се изживяват на ниво професори , а папагалите са направо академици. Проста работа , като интегрирането и планиметрията, както бисирно се произнася Д.И. създаващ един голям бисер за бисери. |
| Единствения факт, който ми вдъхва надежда че мога да стана писател е, че не съм учил сериозно литература. Но, годините си минават и аз все още не съм писател. Всъщност предпочитам да чета. Дано не напиша нищо - толкова много критици има, но не както пише в есето си "Критикът като творец" писателят Оскар Уайлд/"Колко е важно да бъдеш сериозен" и т.н./ |
| Остава сега да цитираш къде Леонардо нарича себе си безкнижник, защото за това спорехме. Верно ще ти се разсърди, ако гледа отгоре. Иначе, това което цитираш от Леонардо, го е мислил и изказал почти всеки голям творец - талант или гений, сблъскал се с предразсъдъците на своето време. Но ти, хуни, естествено, не, ти няма да си дадеш труд да прочетеш Свинтила. Иначе не би написал въобще това. Ти обичаш сам се четеш, а не да четеш другите. Чукча не читател, чукча писател. И това възнамерявам да ти напиша за последно, хуни. Молбата ми: да не ми губиш времето повече си остава валидна. Въпрос е на самоконтрол. Редактирано от - Сибила на 31/8/2005 г/ 20:47:44 |