Чичо Фичо
[Златен]
от USA
Преди 1944 "гълъб" се пишело у нас гължб и правилото било дето в руски е "у" (голубь), да е "ж".

" Едва ли има място за други коментари, след като самият създател на компютъра Джон Атанасов е гледал на кирилицата като на най-рационална азбука поради своята почти стопроцентова фонетичност и до края на живота си (1995 г.), общо повече от 30 години, е работил върху създаването на универсална фонетична писмена система, която да се използва в единен международен език и за компютърно програмиране.
(Виж вестник “Седмичен Труд” от 11/18.03.2000 г. - статия от Яна Илиева “Джон Атанасов не смятал компютъра за най-голямото си откритие” и статията “Edna rodina ми е нужна” от Иван Матанов във вестник “Стандарт” от 20.03.2000 год.; също статията “Азбука за всички езици - мечтата на проф. Джон Атанасов” от Николай Бончев във вестник “За буквите. Кирило-Методиевски вестник” - бр. 6, май/юни 1985 г., стр. 15)"

"Също така, ние днес вече не съзнаваме с необходимата сила и това, че с невероятно съвършенство е белязана и машинописната клавиатура за кирилицата. Ергономичните сравнения показват, че на нея се пише повече от три пъти по-бързо и удобно, отколкото на латиница. Нашите машинописки постоянно печелят състезания по тази дисциплина, печатайки със скорост от над 1000 знака в минута - скорост, съизмерима с тази при говорене. Всеки може да направи това сравнение, изучавайки десетопръстната система за машинопис - БДС (за която немците имат още един, по-образен термин - Blindschreibsystem - “система за сляпо писане”) и да я сравни с тази за латиницата (стандарт QWERTY).

Обяснението е просто. Машинописната клавиатура отразява зависимостите между честотата на срещане на всяка буква в съответния език, също и тези между гласни и съгласни, и анатомията на ръката. С тези въпроси у нас още през годините 1907/8 се е занимала комисия от машинописци стенографи при Народното събрание. Въз основа на резултатите от това изследване е била разработена клавиатурата за десетопръстно писане на кирилица. (Казаното обяснява защо има известни разлики при клавиатурите за руски, украински и другите ползващи кирилицата езици.) А при латиницата всичко е буквално наопаки. Правени са опити за подобрения, например от вашингтонския професор по статистика Август Дворак през 1932 г. и от англичаните Лилиан Молт и Стивън Хобдийм в края на 70-те години на ХХ век (система P.C.D.-Maltron). Но известно е, че промяната на стандарти не е никак лесна работа, а в случая се проявява особено силно и така наречената психологическа инерция. Затова тези разработки остават само на книга. В литературата е посочено, че при клавиатурата на Дворак скоростта на печатане е с 50 % по-висока, отколкото при стандарта QWERTY. При последния се пишат обичайно 60 (петбуквени) думи в минута, а на системата “Maltron” могат да бъдат постигнати 200, т.е. почти колкото при БДС.

При това положение внасянето на чуждици в езика ни води и до нарушаване и на описаната, да я наречем “машинописна хармония”.

Следва да се добави, че при наличието на машинописния стандарт БДС, нелепост е създаването и кощунство и обида спрямо разума и собствената личност е ползването на програми за т. нар. фонетично кодиране на компютърната клавиатура, при която буквите от кирилицата се придават към клавишите за латиницата, т.е. реализира се поговорката “Болен здрав носи”. А именно това е, което до голяма степен създава у някои впечатлението, че компютрите и “Интернет” не могат без латиницата. Да не говорим за “кълването” с два пръста."