Отиди на страница:
| Фрида Това са най големите кули.Това са най големите ориентири. Морала не е въздух под налягане.Той не е вътрешноглаво вещество.Нито се свежда до десет заповеди от библията. Голямото битка на морала е била в отварянето на тези залостени врати. Залостени от монарси и духовенство.На тях им е било хубаво.Много хубаво. На хората , на обикновените хора е било обратното.Непосилен труд , глад , мизерия , студ , кратък живот. Тези проблеми са ги решили тези гиганти.А не дали ще има цар или президент. Ако не са били отворени тези залостени от мракобесието врати, ако това не са го направили преследваните от сноби и снобчета великани и не само преследвани , а печени на шиш и на скара , затова че го правят-днес щяхме да сме на лоени свещи. В името на коремното си удоволствие тези вмирисани монарси и това омирисано духовенство , цели 18 века са го спирали и саботирали този процес. Тази крепост е разрушена през 18 век. На французите било писано да са първи. След многовековно мракобесие. Клишета са приказките в празното идеално пространство. Там поезия , патетика , измислици , въображения -колкото си искаш. Това обаче е нещо друго и много по различно. За тази роля на развратната политическа класа и духовенство се мълчи , нищо не се говори. |
| Параграфе, много й ходи на столица София кмет мутра, правдиво и "вярно с оригинала". Твойта "промяна" е "било квото било, отсега нататък - пак същото". Изборите бяха крах за атакаджиите, която нямаха кандидат. Мухобойко взе гласовете на по 80% от гласувалите за Гаврийски и Велчев на първия тур, които не щат да гласуват за БСП. Така може да спечели и президентските избори или да направи партия, с което атакаджийството да изпадне в окончателно забвение. |
| Какво значи това. На прага на 18 век , мощността увеличаваща човешките възможности е 20 к.с. Средна и то за тогавашните развити държави. Колко е това .Една трета от един среден автомобил и това е всичко. Основна е била човешката сила .Робите.Робите са били основната мощност. Тази космическа разлика която днес я виждаме се държи на тези гиганти. |
 В световната история 18ти век се отчита от 1715г, от смъртта на Людовик XIV.В последните години от живота на краля Слънце Версай се променил, вместо балове, маскаради и игри се устройвали тържествени богослужения и религиозни диспути. След погребението му заменилият го херцог Филип Орлеански произнесъл знаменитите думи-Господа, а сега да се повеселим, а след нас ако ще и потоп. Започнала епохата на веселието, модните дрехи отразили фриволноста, грацията и еротиката на новия стил на живот и новите вкусове, наречени епохата рококо, нова епоха и в историята, най-контрастния и противоречив век, особено втората му половина. Две класи, две лица определяли неговото лице-аристократите, слизащи от сцената и третото съсловие, младата буржуазия вече победила в Холандия и Англия. Усещането за скоротечност на битието раждало жажда за удоволствия и придавало важност на всяка минута от настоящето, утре можело да не настъпи, изящно безделие, чуственост, чуства, това било лицето на галантния XVIII. Буржуазията била със свои представи за света и човека, не се развлича а се труди, води скромен, умерен и разсъдителен живот, Разумът станал новото божество и герой на философите, разум в целия обществен живот-религия, морал, право, държава. От неговата позиция осъждали вековните заблуди и предразсъдъци. Човечеството се оказало порочно и вършело грешки, затова и се заблуждавало. Трябвало да му се обеснява ползата от добродетелите, да се просвети със светия Разум и тогава на Земята ще се установи нов златен век, основан на добро, справедливост и законност-и това е второто лице на XVIII век, века на Просвещението. И заживели заедно, прегърнати насила и противопоставяйки се, разум и чуство, лекомислие и сериозност, полезно и красиво, в причудлива и прекрасна сплав, където реалното се преплитало с привидното, важното със празното. Дълбоките философски истини се поднасяли под форма на остроумни и занимателни повести и романи, пищна архитектура и декорации скривали строгата хармония на формите, небесно съвършенство достигнала музиката на Бах и Моцарт. Всичко изглеждало не това, което е, истинската стихия на XVIII в била играта, тя определяла неговия дух и стил, главни герои самозванеца и авантюриста, имало много граф Калиостро, граф Сен-Жермен, Казанова, съвременници на Цезар, очевидци на раждането на Христос. Епископи и абати с увлечение играли роли на светски хора, даже пишели любовни романи като абат Прево-Манон Леско. |
Фрида -  Шпенглер е неворятен. Двата тома "Залзът на запада" ги прочетох на един дъх, после с времето ги препрочитах и оshте не съм им се наситил. Това което написа ми напомня, че тъкмо бях свършил Шпенглер и се запознах с Чоран - "Изкуството да съществуваш". Колко хубави моменти ми припомни! Поздрави: King |
А-аа...а, сега ми светна защо телектуалното ниво на тоя форум е високо в небесата - па они сите "бележити" форумци били Па(и)сиеви ученици! Брех, да видиш ти какъв късмет! За мене не остава нищо друго, освен да черпя(в смисъл "взимам," а не "давам" с пъ-ълни шепи и благославям деня... Има само една малка подробност - докато тоя гъделичка самочувствието ви, ората измреа от глад, свобода и демокрация, двгнчкм и на дмкртте-е!... |
Исак Паси никога не е бил дисидент. Нито той се смята за такъв, нито неговите студенти го помнят в такава роля. Паси просто беше професионалист, отличен професионалист. Както вече казах, един от най-добрите ми и ерудирани преподаватели. На изпита ми се падна Кант.  Да случиш на Кант на изпита по естетика е като да изтеглиш за македонския въпрос 1903-1914 при Димитър Гоцев. И двете неща са ми са случвали.  |
| Бря - а - а мноо коментар, мноо нещо. И целата пара - в свирката. Бе тоя професор и вие сичките му студенте що не земете да прочетете колективно "Фермата" на Оруел, та да ви се изясни лозунго дека тоя го дъвче и тако и вако и хаби вестникарска хартия. |
| Свободата и равенството действително са противоположности. Действително съществува единство на противоположностите. Но противоречието между свобода и равенство е толкова по-голямо, колкото е по-неразвито едно общество. Именно това има предвид Маркс във своята дилектика, че обшеството се движи към разширявянето както на свободата така и на равенството с развитието на програса. Друг е въпросът, че те заедно с Енгелс са се заблуждавали, че това ще стане много скоро. Аз няколко пъти намекнах аналогията с неживата природа. Обществото се движи с нарастване на ентропията. Ентропията е функция на степените на свобода и тя нараства с нарастване на степените свобода. В съшото време тя се стреми към едно изравнено състояние, подобно на брауновото движение. От друга страна съществуването на обществото изисква осъшестваването на връзки между отделните му членове т.е., обмен на информация. Колкото повече обменът на информация се улеснява, толкова по-свободно става обществото и в същото време възможностите в него се изравняват. Човекът на 21 век има много много по-голяма свобода, той може за часове да премине разстояния, които преди векове са се минавали за дни и седмици. Той използва новите комуникационни и информационни технологии, които го свързват с целият свят. Историята е едно движение от по-несвободни обшества, към обшества с по-голяма свобода, от едни силно стратифицирани общества към по-изравнени общества, т.е., противоречието, което наблюдава проф. Паси все повече ще избледнява. |
| Като стана дума за френската революция - през изминалата нощ (десета от революцията) във Франция са опожарени 1300 коли. Сия статия и дискусия имат извънредно голяма практическа стойност. Запазвайки си я, загриженият родител може да я показва като фючърс на отрочето си, обладано от щуравата идея да учи за уманитар. |
| интересно в коя книга Маркс е писал за свободата и равенството като противоположности. доколкото ми е известно е написал само една книга -капиталът, и тя нищо не струва. |
| 0. Некои съображения 1. Навремето съществуваше следната дефиниция: "Студент е човек, който може да превърне учебник от 500 страници в пищов на 50 реда, и след това от пищова на 50 реда да пресъздаде оригиналните 500 страници". 2. Идеята на лозунгите, според мен, е подобна на горното определение. Цели философски теории, религиозни учения, политически програми и какво ли не още (заемащи в оригинал стотици страници) биват сведени до къси, лесно запомнящи се фрази. 3. Важно е да се разбере, че както пищовът, така и лозунгът не са "кондензирано" представяне на (оригиналната) информация - те са по-скоро указатели към отделните части на оригиналната информация и изпълняват функция, подобна на функцията на заглавието при една статия или на съдържанието при една книга. В този смисъл, пищовът и лозунгът се намират на друго логическо ниво спрямо оригиналния текст - те представляват метатекст. 4. Илюзията, че пищовът (респективно лозунгът) съдържат в себе си цялата информация, необходима за "възстановяване" на съдържанието на оригиналния текст, има психологическо, но не и логическо основание.* 5. Психологическа илюзия е и схващането, че с метатекста можем да се отнасяме като към обикновен текст и да го редактираме, съкращаваме или украсяваме като при обикновен текст. В практиката на лозунгите се сблъскваме най-често с допълнително съкращаване, свързано с познатия принцип на икономия в езика; но прилагането на този принцип на икономия може да наруши (и в действителност нарушава) характера на метатекста (бил той пищов или лозунг). Иначе казано, промяната в метатекста води до поява на указатели, които сочат в невярна или дори несъществуваща посока.** Може да се достигне и до ситуации, когато в резултат на съкращение лозунгът сочи в посока, диаметрално противоположна на първоначално замислената.*** 6. Желанието да се анализират философските или политическите учения чрез анализ на техните лозунги е психологически напълно обосновано в една епоха, в която теориите биват изместени в масовото съзнание от лозунгите; когато "човекът от улицата" обосновавава факта, че пресича улицата на червено, или че изхвърля боклука си от прозореца, с теорията на относителността на Айнщайн, според която "всичко е относително"****. Но: макар че подобен анализ може да носи естетическо удовлетворение на автора или на неговите читатели, не бива да се забравя един от шеговитите принципи на теорията за обработка на информацията - "Garbage In, Garbage Out".***** ------- * Логическите основания ще ни отведат твърде далече и излизат извън рамките на тези съображения - независимо дали ще се тръгне през теоремата на Гьодел, или през теорията на информацията на Шенън. ** Пример за невалидно съкращаване на метатекст е упоменатото вече от Kombat #5 свеждане на "равенството пред закона" до "равенство". Икономията тук води до тотална деформация на метатекста. *** Класически пример за подобна диаметрална промяна на посоката е цитатът от Ювенал, превърнат в лозунг "Здрав дух в здраво тяло" ("Мens sana in corpore sano" . По логиката на този цитат нашите мутри за хората с най-здрав дух (и дори може да се изгради теория как борчетата, като хора с най-здраво тяло, са определили прехода у нас - защото са и с най-здрав дух). Реалният цитат е обаче по дълъг - "Оrandum est, ut sit mens sana in corpore" - и не е удобен за лозунг, защото е основан по-скоро на съмнение в релацията "здраво тяло = здрав дух". Ювенал по-скоро изказва плаха надежда, че боговете ще се погрижат да "сложат" в здравото тяло и здрав дух...**** Също вид "лозунг", от който трудно може да се достигне до постулатите на Общата теория на относителността... Да не говорим за "схващането", че в Общата теория на относителността Айнщайн приказва общи приказки (заради което тя е "обща" ) , докато в Специалната теория на относителността той най-после се захваща с работата по същество... ***** "Боклук на входа дава боклук на изхода" |
| виждате ли колко са прости тези от хуманитарните спецялности, с какво се занимават-свободи, кантове , мантове , колко дявола се събрали на върха на една игла. а истинските учени, създават роботи-сърдечни хирурзи. и как след това да приемеш че академични звания може да се дават на хуманитарни спецялности. |
| Америка 123.....n, Пускам ти го на английски, за да го асимилираш по-добре. Marx voted top thinker Charlotte Higgins Thursday July 14, 2005 The Guardian In a shock result, Karl Marx has been voted the greatest ever philosopher following a poll by Melvyn Bragg's Radio 4 show In Our Time. In the public's poll, which assessed 20 philosophers, Marx, author of the Communist Manifesto and Das Kapital, got 27.93% of the 30, 000 votes. In second place came David Hume with 12.67%, followed by Ludwig Wittgenstein with 6.8%. Plato trailed in fifth place and Socrates at eighth. Andrew Chitty, who, at Sussex University, teaches the UK's only MA in Marxist philosophy, said: "This shows that philosophy should take Marxism seriously. It is possible he won because Marxists organised a mass vote; they're much more organised than Hegelians, for instance. |
| Сега Америката ще ти отговори, че това не е английски, а американски... Всуе му разясняваш, и така си е достатъчно забавно. |
| аха, хванали 30 000 души от гората и ги питали нещо. и какви са били тези 30 000? сервитйори, проститутки, домакинки, или какво? а дали са чели " философските произведения" на маркс? едва ли, и не само защото маркс не е писал философски произведения. и по колко философа са спецялисти тези анкетирани, че да сравняват? а бе да си го кажем, объркали са комуниста маркс с актьорите братовчедите маркс. |
| Гласувания като горното не е лошо да се възприемат все пак cum grano salis, както са викали древните. Защото аз помня как Петър Стоянов ("Той бе" се оказа "Личност на XX век" в татковината. А ето и едно по-ново интернет-гласуване - познайте по него кой е станал кмет в София: Pazacho (Напреднал) от: Bulgaria Общо мнения: 127 Създадено: 29.10.2005 г. 01:38:38 Поща РедактирайДопитването продължава на http://www.neuronica.com Резултатите досега: За кого бихте гласували? Всичко гласували: 297 (4%) Bенцислав Димитров (77%) Cветослав Гавpийски (4%) Дончева (2%) Mилен Bелчeв (0%) Кандидат на ДПС ако има такъв (0%) Геpджиков (4%) Hикой от горните (6%) Hе съм решил (2%) Hяма да гласувам |
