То за това е измислен принципа на Окам - ако се опитваш да обясняваш палежи, извършвани от арапите, не притуряй и негрите и франковете, че ще стане по-сложно и по-необяснимо. |
"Настоящият опит за обяснение... има едно предимство - иска да покаже обърканата сложност на нещата, хетерогенното множество на различните "виновници", случайното съчетание на вътрешни сили и контрасили с външни, неочаквани контексти. А ако тази сложност бъде обяснена достатъчно просто, така че да стане част от масовото политическо мислене, навярно лесните и бързи радикални рецепти ще намалеят. А заедно с тях ще намалее и опасността те да се окажат сбъдващи се предсказания".- цитира се Кьосев. Диамат в действие. Мисловните процедури, по които се движи проф. Кьосев, ме впечатляват със своята претенциозност и заедно това с липсата на каквато и да е саморефлексия по отношения на получаваните мисли. Като за вестник всичко това е нормално. Но такова е и положението в неговите книги и "научни" становища. Тъжно, много тъжно. |
Че става въпрос за сложно, еклектично и хетерогенно явление е ясно. Само че анализите, коментарите, тълкуванията, пророчествата изразяват просто позицията на техните автори. Позицията на младежите, извършващи погромите, не само не е позната, ами често такава просто няма. Насилието не се нуждае от аргументи, в които пък е главно силата на анализаторите. разминаването на "ляво" и "дясно", на радикален ислям и либерален етнически модел и какво ли още не, слабо касае тези младежи, които отправят предизвикателство към самата обществена система, към която се отнасят и техните родители. Родителите могат да са всякакви- независимо дали осъзната в някаква политическа идея черна интелигенция или необразовани, хронично безработни жители на гетата. Всички те са част от една система, която младежите провокират, преди да я приемат по някакъв индивидуален или групов начин. От гледна точка на обществото обаче, особено обезпокоително е обстоятелството, че всички страни в конфликта проявяват еднаква враждебност към реда, закона и властта. |
Нели, Не бих казала, че заплатите на програмистите са незаслужено високи. Тази професия изисква не само огромни познания, интелект, но и способност непрекъснато да се учи нещо ново - тъкмо се приключи един проект и за следващия трябва да се разучава нов програмен продукт. Това изисква огромно психическо и физическо напрежение и абсолютна отдаденост на работата. Вярно е, че повечето от тях трудно контактуват с хора от различна среда, но веднага се сработват със себеподобни. Сигурно изглеждат доста странни отвън, но не и за човек с близка до тяхната професия. Нормално е при съкращения тези хора да са стъписани. Тясната специализация предполага, че едва ли биха вършили нещо друго на същото професионално ниво. При пълната отдаденост на професията за тях това е истинска житейска катастрофа. Тук не става дума само за парите - става дума за неудоволетвореност от работата. Не че не могат да вършат нещо друго, никоя друга работа не би ги правила щастливи. |
Виждам, че в някои от коментарите дотук на Франция и французите (а и на всички западноевропейци) се предлага да черпят с пълни шепи от "готовите решения" на американския модел. Дотук - нищо ново и нищо лошо. Нека обаче отчетем някои разлики, които (кой знае защо) се премълчават. 1. САЩ решава значителна част от проблемите и социалните протести, свързаните с интеграция на малцинствата (или липсата на такава) чрез поддържането на доста широка мрежа от затвори. Във Форума се подвизават доста защитници на човешките права, които могат да потвърдят статистиките: САЩ са на първо място в света по брой на затворници на глава от населението (701 на 100000 души); следват такива титани на демокрацията като Русия (606 на 100000), Беларус (554), Казахстан (522). По абсолютни стойности САЩ са също на първо място: 2.03 милиона затворници. Следва Китай с 1.51 млн, Русия с 860 хиляди и т.н. Характерно е, че сред тези 2.03 милиона процентът на "малцинства" (чернокожи, хиспаникс и др. ) е общо 66%, макар тези малцинства да формират в момента само 33% от населението. Американското общество е готово да плаща за годишната издръжка на един затворник повече, отколкото за годишната издръжка на един студент. Това, несъмнено, е също начин за "решаване" на проблемите. При желание, той може да бъде наречен и американски модел за успешна интеграция. 2. За сравнение - средният брой на затворници в Западна Европа е около 75 на 100000 (т.е., близо 10 пъти под "световното" американско ниво). Това, на което залага Европа, е социалният модел на интеграция - вместо да дава парите за затвори, да вложи същите (че и по-големи) пари за мероприятия за интеграция и за социални помощи. Води ли този модел до проблеми? Очевидно - да. На първо място е това, за което Круелла говори по-горе - "интеграцията е дело най-вече на самия интегриращ се". Когато подобно желание за интеграция липсва (или, обратното, започне активно проповядване и провеждане на дезинтеграция) - няма да е чудно наистина нещата да отидат към "американския модел". В този смисъл един президент льо Пен едва ли ще означава нов Хитлер или край на демокрацията във Франция, но определено ще означава край на редица социални програми, равнение по брой на затворниците на глава от населението със световните образци, и (най-вероятно) опити за връщане на смъртното наказание. Прочее, даваната за пример Великобритания (водена от социалиста Блеър) върви точно по този път: там има 150 затворници на 100000 души население, най-високият показател за Западна Европа. Оставям на желаещите да познаят какъв е преобладаващият етнически състав на тези затворници. |
Дядо Виктор, Брилянтно казано и аргументирано! Само да добавя, че при прилагане на пазарен фундаментализъм и криворазбран "либерализъм" с нарастване на безработицата или друг вид по-масово обедняване, има статистически доказано сериозно увеличаване на престъпността и съответно на затворниците. Сериозно се увеличават и психичните разстройства и броя на хората в психиатрични заведения, увеличават се самоубийствата.... Скачат и "традиционни" неща като инфаркти, инсулти и подобна класика. Данните за тези неща при сравнение на различните модели също са изключително интересни. Редактирано от - Heat на 12/11/2005 г/ 13:47:02 |
Тук много се писа, как общините набутвали имигрантите в гета. Хайде да видим как се образува едно гето. Общината строи апартаменти или къщи и ги раздава на бедните (местни и имигранти). Напълно прилични жилища с транспорт и инфраструктура. Елате да ги видите след няколко години! Не само кварталчето, но и околните квартали пропищяват от престъпност и вандализъм. Цените на жилищата на собствениците падат и те не могат да си вземат парите, които са дали за тях. Да не мислите, че това са крайни и забутани квартали? Не, голяма част от тях са в центъра или близо до него. В такава близост до центъра цените на жилищата (даже едностайни апартаменти!) са доста солени и за работещите. Затова и работещите се принуждават да си купят жилища в околните градчета и селища и да пътуват по 2-3 часа всеки ден. В замяна на това неработещите си живеят в центъра. Жив пример за гето е Харлем, който преди години е бил приличен еврейски квартал. На времето Столипиново беше смесен квартал. Какво стана с него? Някой да е виждал скоро еднофамилните къщи, строени за ромите? Сега за твърденията, че училищата в бедните квартали били на ниско ниво. Ами след като тези квартали масово се напускат от всеки, който може да се изнесе оттам заради високата престъпност, какво може да се очаква? Нямало учители? Кой учител ще рискува да го оберат или набият развилнели се хулигани, срещу които полицията е безсилна? Съвсем нормално е родител с някакви амбиции да си премести детето от такова училище. Това, за което либералите обвиняват държавата всъщност са естествени процеси. Никой на може да накара насила хората да не напускат такива квартали, както и да си записват децата в училища с висок процент хулигани. |
Какви ли не украшения се измислят на естествени процеси описани, къде верно , къде не от Чарлз Маймуната и доразвити най–вечче в маймунско диалектично направление от комунистическите и побратимите фашистки и религиозни идеолози. Дори Небето си има Рай и Ад, а ние искаме да направим на Земята само Рай. Не става, не се балансира, увисва. Въпросът е до колко може да е контролируем размерът на Адът на Земята. За сега всякакви форми на контрол , вкарването му в някаква приемлива рамка остават не успешни. Адът расте ежедневно с милиони и няма никаква переспектива за тях да влезнат в свиващия се Рай на Земята. Една от тъпите религии, ислямът /то коя ли религия не е тъпа/ дори се изхитри и предлага на своите фенове директно дебитно–пътна карта за Небесния рай включваща бонус от 72 възстановяеми девици. Търсене на заровенето куче в старите колонии е само опит на нескопосани журналисти да избягат от нелициприятния отговор, а той е – хлебарките се размножават по бързо и са по устойчиви на климатични промени от пчелите, въпреки че последните имат оръжие за масово и единично поразяване, а хлебарките са само гнусни , създават гета, а не кошери. Някои казват имало нужди и от хлебарки. Може би – в Тайланд ги ядат силно припържени. |
Круелка, не си съвсем права. Харлем не е "жив пример за гето" - това е значителен район с размери примерно три и половина на два и нещо километра, в който се намират няколко гета (социални жилищни комплекси за бедни), но също и много добри и даже скъпи квартали като Шугър Хил и Хамилтън Хайтс, поне четири университета, които се сещам, вкл. Колумбийския ун-т с Айви лийг колежа си, вероятно най-красивия в архитектурно отношение готически колеж в САЩ, Сити колидж, много реновирани социални едно - двуфамилни къщи, може би стотици красиви църкви, няколко големи парка, спортни съоръжения, музея, големи магазини, хубави ресторанти, офиса на Бил Клинтън. Харлем е център на черната и Third-World култура не само в САЩ, а и в света - с прочути джаз клубове, театри, църкви, литературни места, световен trend setter в черните моди. * Харлем почернял чак след ПСВ, когато един черен бизнесмен почнал да купува апартаменти от ирландци и евреи и да ги продава на черни, които идвали от юг да търсят повече шансове след демобилизацията. Много от тях музиканти, добили самочувствие във военните оркестри. В края на 20-те Харлем бил най-благополучното място за черни в света, в апартаментите вода, тоалетни, градски транспорт - метро 2 и 3 стигнали по това време и ускорили заселването. В 30-те клубовете в Харлем привличани богатите сноби от центъра - Cotton Club на 142 и 7-мо Армстронг, наблизо - Елингтън. Париж се учил от Харлем, виж Джозефин Бейкър, идва на Златния Орфей. * Бедствието дошло чак в 40-те години от пренаселване и невъзможност да се местят в околните бели места, никъде не ги искали. В момента нещата се подобряват всяка година и в Харлем пак има хотели, много туристи, вкл. французи, които си падат по джаза и да са "looke Harlem" като в песента на Патриция Каас. Познавам бели французи, които живеят там. * В Ню Йорк произхода на гетата е: градът изкупува западналите квартали slums (това са 4-етажни тенемент билдингс с познатите пожарни стълби като навсякъде другаде в града), особено в които се появи хероин, събаря ги и строи жк-та с тухлени блокове от 5 до 25 етажа, с градинки, детски площадки, перални, паркинги и клубове, и настанява хора с малък доход на символични наеми, предприятието е NYCHA, New York City Housing Authority. За апартамент 100 кв - наем до 200-250 долара на месец с парното и топлата вода - имат и климатици по прозорците. Благоустрояват ги постоянно и само дето входовете на блоковете им са оковани с тенеке като в затвор, иначе са далече по-хубави от софийските панели в Младост. Освен това гетата обикновено не са много големи и не са излирани от града, някои са и в центъра на Манхатън - зад Метрополитън опера, до резиденцията на кмета Грейси маншън. Свързани са с градския транспорт, имат много училища. * Общ изглед на Харлем от запад, отпред Ривърсайд чърч, вляво жк от субсидирани кооперации Морнингсайд хайтс, над тях - гето (по-невзрачните кафяви блокове). Ето по-отблизо гето в Харлем, вдясно - естакадата на метрото тук * Въпреки това гетото е голямо зло - дългите километри гета, построени от градустройствения бос Робърт Моузис в 40-те до 50-те години в Бронкс, Куийнс и Бруклин създават твърде голяма концентрация (не абсолютно, понеже стандарта им е по-добър от на повечето софиянци, но) на относително бедни, които живеят цял живот само сред други бедни. Тези места са родина на хип-хопа, възникнал първо в Лонг айлънд сити (Куийнс), в голямото гето с Y-образни блокове под Куийнсборо бридж, и после в Бронкс. Как може да се издигнеш за косата, щом живееш само между бедни и не виждаш никакъв друг пример? * Приказките за големите пари на дръг дилърите са раздувация - един чикакгски социалог индиец показа, че от около 50 хил. дилъри в Чикаго само 120 босове били богати (колкото успешни лекари, 300-400 хил. на година), а 95% от хората не получавали нищо, само стажували и си рискували кожите в надежда да се издигнат. Затова и живеели в гетата с майките си. * Аз съм за по-голяма пъстрота - без гета нито за бедни, нито за богати - каквито има по Пето авеню и в скъпите събърби. Гетото за богати също не е отрадно място. Идеалът ми е на всеки блок (каре м/у четири улици) да има и скъпи маншънс (особняки), и горна средна класа апартмент билдингс, и по-евтини walk-up апартаменти, и социални блокове - всички да се мешат на улицата, в магазина, в училището, на спирката, в гаража. Уличните празници са много популярни и често ругани заради спирането на движението. Гетоизацията на училищата е голямо бедствие - много от неелитните държавни училища са 99% малцинства, а в частните са 95% бели богати деца. * Държавата трябва да се намесва активно да осигурява повече diversity в кварталите и училищата, тук съм за левите, както корпорациите си имат diversity рекрутери, отговорни да намират квалицифирани малцинства за работници по квоти. А не да чака самите давещи се да се издърпат за косата. От друга страна, да не се обидят десните, съм за ваучерите, които да позволяват на хората да прехвърлят парите от бюджета за училище за всяко дете към частните училища - примерно дават ти чек (ваучер) за седем хиляди долара срещу таксата ти за частно училище (сега си плащаш сам, нищо, че не използваш бюджетните пари). Това е анатема за левите, понеже държавни пари могат да отидат в религиозни училища, агитиращи срещу абортите и Дарвин или за ислямски джихад. * По изказването на Виктор - голям аргумент на левите в САЩ и безспорно броят на затворниците, процентът затворници от малцинствата (на Райкърс айлънд в Ню Йорк - 99%) и на осъдените на смърт - 95% е културен остатък от робството и колониалната епоха. Криминалното правораздаване към малцинствата е често сурово по староанглийски и по колониалному. Американските десни (в тоалетната на работата ми слагат Дейли нюз и почти всеки ден го сканирам) тази седмица се възмущаваха от мекотелостта на френската полиция. Дела като за Амаду Диало постоянно поставят под съмнение "интегритета" на нюйоркската полиция към черните. Но от друга страна и affirmative action е мощна "индустрия" и Америка е доказала, че може да се променя успешно - за 40 години, Викторе, се промени коренно по отношение малцинствата, промени се мисленето на мнозинството обикновени бели американци. Има лоши хора, има bigotry сред всички раси, има го и на форума, но като цяло нещата в САЩ се развиват накъдето трябва. * Да не забравяме, че Европа стана социалистическа и хуманна и премахна смъртното наказание едва десетилетия след ужасния крах на европейския хуманизъм във ВСВ и под американски чадър (помним френския филм "Двама мъже в града" с бившия бандит Ален Делон дето му отсякоха главата и доброто ченге Жан Габен, това е в 70-те години!). В САЩ по разбираеми причини движението към хуманизма става "органично", от вътрешни импулси. Затова все повтарям, че САЩ е органична демокрация. САЩ е историята на това как едно английско пуританско колониално общество, което би могло прекрасно да стане и нещо като бурска Южна Африка, под натиска на обикновените имигранти с много борби станало и става пред очите ни нещо съвсем друго. * Та Франция трябва да се учи много от САЩ не в блуса, джаза и хип-хопа, не в бизнеса и компютрите, което отдавна го прави, а в политическата история, работата с малцинствата и особено - в понятието си за френскост. Понятията на просвещението и Великата френска революция са си понятия на 18 в. САЩ също възникна като република от 18 в., по Лок и Русо.Още преди френската революция. Но не остава в рамките на 18 в. Не защото е по начало велик, а защото обикновените хора го правят. Редактирано от - Чичо Фичо на 13/11/2005 г/ 05:00:59 |
Едно от по-простите неща, които Франция бързо трябва да реши, е освен разсредоточаването на малцинствените концентрации от панелните banlieu, и рязкото подобряване на жилищния фонд в Париж. В често красивите отвън парижки сгради с мансардни покриви вътре понякога е по-прилично на палестински бежански лагер, отколкото на нюйоркско гето. Жилищният въпрос в Париж от край време бил по-сходен с московския, отколкото с нюйоркския. В Париж Макдоналдс минава за идеал за чиста тоалетна (ако не за храна). Преди началото на бунтовете за 2005 г. във Франция имало още 28 хиляди (!) други палежи на коли и десетки палежи на жилищни сгради от горния тип натъпкани с имигранти, в които понякога загиваха десетки хора. |
Чичо фичо, летището Гетуик в гето ли се намира? Я поразрови малко вестниците и да ме светнееш...Ха Ха, полиран мозък... |
По началото на поста на Виктор - това е чист агитпроп ментарджилък - в САЩ не съдят хората за социални протести, а за престъпления. САЩ има цяла институционализирана мрежа за социални протести. Но няма нищо подобно на парижкия червен пояс, доминиран десетилетия от сталинистката компартия, троцкистите и сега и от братята им фашисти. Американецът кой знае защо не ще да е комунист и доживотен борец за социализъма, ами в сърцето си винаги е бъдещ капиталист или поне баща на такъв. Дори ако е профсъюзен член. Илф и Петров (Едноетажна Америка) разказват за един американски социалист, който искал на всички милионери да им се вземат богатствата и да им оставят "само по пет милиона". Един друг американец им обяснил, че им оставял по пет милиона, в случай, че сам той станел дотогава милионер. Колкото да не им харесва, друг голям проблем на французите (и европейците) е червения (сега постепенно покафеняващ и позеленяващ) пояс в градовете и в душите. Затова и антиамериканизмът е опасна болест за Европа. Четох скоро на РуБорд стъписващо гламави интервюта по въпроса на иначе големия философ франкфуртец Хабермас. |
Е, нека да са десет пъти, не знам. А мога ли да запитам пък колко стотин пъти повече изгоряха в европейските концлагери само преди 60 години? И лошото е, че както и Кьосев казва, няма 100% гаранция, че това няма да се повтори в някаква форма. |
Фичо, само не ни давай Америка за пример по расовите проблеми. Расовият мир (сегашното крехко равновесие) се крепи на полицейщина е сегрегация. Черните се събират в черните градове, имат си черна култура, черни забавления, и огромна част от тях живеят в гета, не по-добри от Столипиново. В Америка няма смесване, освен на професионална основа, и то защото законите го изискват. Но на социално ниво сегрегацията е пълна. Смесените бракове са нищожно изключение. Във Франция социално нещата са много по-добре, или поне с имигрантите-немюсулмани. Въпреки имперкото самочувствие и прочутия френски шовинизъм. Разбира се страха е огромен да се направи разграничението африкански имигранти немюсулмани - африкански имигранти мюсулмани, но не мисля че сред палителите на коли има и един немюсулманин. Както и да е, мисълта ми е, че в социално отношение Америка е на векове назад от цивилизования свят, и е голямо дебелоочие да се дава за пример по един проблем, който е до голяма степен социален. |
Друг интересен факт за САЩ е, че всяка година се издават над 500 000 присъди за употреба на марихуана (само на марухуана и само за употреба, тия за контрабанда или разпространение ме влизат в това число). Голямата част от осъдените са млади хора, на които се отрязва всякаква възможност за бъдеща кариера и нормална интеграция в обществото. (в тоалетната на работата ми слагат Дейли нюз и почти всеки ден го сканирам) Ние тука пък ползваме тоалетна хартия в тоалетната. Редактирано от - Ку-Ку на 12/11/2005 г/ 19:25:49 |
Кой каза концлагери в Европа? Да, наистина Чехия и Македония са виновни. По-бързо трябва да станат като Америка Да, имаше и Франция концлагери на три-четири континента , не би имала проблеми сега |
и защо да обсъждаме концлагерите преди 60г, а не сегашните в Европа И лошото е, че както и Кьосев казва, няма 100% гаранция, че това няма да се повтори в някаква форма. Ами то се повтаря. Ето пак концлагери в Европа. Не са научиха тия туземци на малко човещинка бе!!! Редактирано от - volog на 12/11/2005 г/ 19:53:50 |
Американското общество е готово да плаща за годишната издръжка на един затворник повече, отколкото за годишната издръжка на един студент. Това, несъмнено, е също начин за "решаване" на проблемите. При желание, той може да бъде наречен и американски модел за успешна интеграция. 2. За сравнение - средният брой на затворници в Западна Европа е около 75 на 100000 (т.е., близо 10 пъти под "световното" американско ниво). Това, на което залага Европа, е социалният модел на интеграция - вместо да дава парите за затвори, да вложи същите (че и по-големи) пари за мероприятия Дядо Виктор, пишеш подковани, но смешни неща! Видно е, че от Френската камбанария, отдето се провикваш, нещата тъй изглеждат...Да, ама не! Америка е доказала моделите си за интеграция и вярвам, няма да се намери форумец, който да се изрепчи в обратното! Кой е чужденец в Америка? Всеки е, нали? Дали обаче те гледат като мръсен долен хиспандо, или африкански изтърсак и те избутват на борсата? Не! Ела да видиш кво е в Белгия и в Англия /не само Франция!/ и тогава прехвалявай Европата и нейния псевдо модел!...Ако интеграцията е дело на интегриращия, то би следвало интегриращи и интеграция отдавна да не са проблем за Европа...Щото в Европа “чужденецът” не е луд да се прави на чужденец и на интересен...Правят го на луд обаче правителство и политици на страната-приемник. Ако не вярваш, иди да погледнеш JOB CENTRE във всеки град в Белгия– кои са безработни тук и кои с години получават “социални помощи”...Не белите и черни белгийци, а белите имигранти от Източна Европа...Нали си чувал за положителен расизъм |