Отиди на страница:
| Прав си Оракле. И аз съм противник на смъртното наказание и другите съдебни отживелици. В САЩ обаче нещата се променят само когато мнозинството в конгреса и респ. от народа действително повярват в нуждата от промяна. Не по директиви от Еврокомисията или ООН както в повечето други страни. Затова в някои отношения САЩ е политически по-назад от европейските правителства (не от мнозинството обикновени европейци, хеле българи) - смъртно наказание, наказателно правосъдие, аборти и стем-сел изследвания, а в други отношения е много напред - в съпротивителните си сили срещу съблазните на тоталитаризма и диктатурата, в предприемчивостта, гражданската инициатива и независимостта от държавата. |
| А с програмистите работата е, че трудът им е лесно outsource-able, както примерно и на рентгенолозите, една снимка може да се анализира и на 10 хил. километра в реално време. Индия стана световния център на outsourced programming. Оutsource-able е донякъде и работата на журналистите, форума с безплатни любителски писания често създава къде по-интересна продукция от платените журналисти. Нашия payroll и data processing стават също еди-къде си, хората в Индия са щастливи, че получават по 300 долара на месец, седейки у дома си на финансирани от нас компютри и бърз интернет. Предполагам си докарват и още пари. Така е било винаги, и у нас с разоряването на занаятчиите след Освобождението. В това е и далаверата на КНР засега. |
Фичле, ти ли финансираш индийците бе, есесайщик ?... Редактирано от - kombat #5 на 12/11/2005 г/ 22:04:45 |
| Някой задава ли си въпроса защо при Оutsource-ването се предпочитат индийците пред българите? Когато всеки от нас си даде трезв и неемоционален отговор на този въпрос България ще бъде вече друга, отвъд въпроса дали и кога ще ни приемат в Европа. Вчера си говорих с една моя позната, психиатър в затвор в Пенсилвания. Черните и хиспаник там са 75-80% от излежаващите присъди. По-добре от България, където ромите са 95% от населението на затворите. Редактирано от - Нели на 12/11/2005 г/ 22:24:02 |
| Oracle, Не знам аз ли криво пиша или ти криво четеш - тезата ми беше точно, че САЩ решават социалните проблеми на интеграцията чрез огромното число затворници. Не съм отсъждал дали това е добре или лошо - просто приведох статистиките. И още писах, че Западна Европа се опитва да реши същия този проблем за интеграцията чрез социални помощи. Тъй като това не се получава (причините са разни, включително многото псевдолиберали и социалисти, обявяващи случващото се за "социален протест"  , няма да е никак чудно, ако догодина за президент дойде льо Пен, и започне да прилага... американския модел. Както вече писах, когато има много натиск отляво, то нещата отиват надясно. А иначе за обикновеността на случващото се тук и преекспонирането му вече писах преди няколко дни: Натиснете тук, постингът 10.11.2005 г. 00:12:42 . |
| Дедо Викторе, ти както обикновено си се изразил много ясно, по-скоро аз не съм успял да обясня достатъчно точно защо не съм съгласен с тезата ти. Затова още веднъж, по-подробно: Не знам данните за Франция, но подозирам че затворниците там също са предимно от арабски произход или африканци. Разбира се, спрямо населението, в САЩ са десет пъти повече отколкото във Франция, но пък от друга страна в САЩ испаноговорящите, афроамериканците и някои други малцинства с висока затворническа статистика общо сигурно са повече от мнозинството. Във Франция са колко, десет процента? Вече се аргументирах какви възможности стоят пред младите от малцинствата в двете страни. Затова не мисля че описанта от теб "интеграция зад решетките" в САЩ е от съществено, ключово значение за американския модел.Редактирано от - Oraсle на 12/11/2005 г/ 22:38:32 |
| Викторе, грешиш, Льо Пен няма да прилага американски модел, най-много да стигне до Хитлеровия, или най-малкото да почне да експулсира имигранти и да затяга прекалено влизането на нови. Което ще има катастрофални икономически последици за Франция. Американския модел ще бъде Франция да има външен министър арабин и седмица на арабо-френската гордост в началните учлища, и най-вече - много араби и черни в бордовете на банките и големите корпорации, върховния съд и посолствата, правните фирми и редакциите на вестниците, парламента и Сорбоната, не само във футболния отбор. |
| И когато американските черни почнат да пеят френски черен шансон, а не френските черни да пеят американски рап, ще можем да кажем, че френския модел вече е изпреварил американския. |
| Oracle, За Франция е трудно да се получат директни сведения за етническия състав, защото по конституция е забранено събирането на информация за етническия или расовия състав на населението. Има определено лицемерие в този подход, но е така. Иначе "вътрешното чувство" и на мен ми подсказва, че не е изключено сред затворниците да преобладават араби и черни. Проблемът е, че вътрешното чувство може и да лъже. Колкото до перспективите пред малцинствата в САЩ - да, за безработицата съм съгласен (макар че нивото на безработица е пряко свързано със социалния модел - ако във Франция и Германия не се събираха такива данъци за социалното осигуряване, безработицата щеше да е на друго ниво, предполагам). Но, оставяйки безработицата настрана, виждаме следното от статистиката за 2003 г.: 5.6 милиона американци са в затвора или са минали през него. При това, поради разликата в етническия състав се получава, че шансът на един черен да влезе в някога в затвора е 1:3, на един латино - 1: 6 и на бял - 1:17. "For the generation of black children today, there's almost an inevitable aspect of going to prison," says Marc Mauer, assistant director of The Sentencing Project, a nonprofit advocacy group based in Washington. "We have the wealthiest society in human history, and we maintain the highest level of imprisonment. It's striking what that says about our approach to social problems and inequality." - това е Christian Science Monitor от 18. август 2003 г., не знам дали го има в безплатен линк. Големият номер тук освен това е, че е налице нарастване на броя на затворниците при успоредно намаляване на престъпността. А тези в затвора нямат право на глас и не се налага да го "коткат" като "електорат". |
| Нели, не знам откъде ти хрумна, че индийските програмисти са предпочитани за аутсорсинг пред българските по принцип. Това е доста непремерено изказване. Нормално е конкретен индиец да е предпочетен, ако има по-добра квалификация и лични качества. Ако имаш предвид защо огромна част от ИТ индустрията се аутсорсва в Индия, а не в България - ами има много просто обяснение: индийците са вече около милиард, а ние малко над седем милиона в момента. В България аутсорсват много чуждестранни IT компании, но нямаме достатъчен човешки ресурс да се съревноваваме с играч като Индия, въобще сравнението е смешно. Около три години работех за западноевропейска компания, която аутсорсваше цялата си ИТ дейност и мога да ти кажа, че варианта Индия беше считан за най-лошия, причината е, че индийците са съвсем друга култура, при общуването с европейци са дръпнати и некомуникативни, не проявават желание да вникват в същноста на бизнеса, не се ориентират в непознати ситуации. Имахме два проекта, който трябваше да бъдат изпълнение в Индия, единият се провали тотално, вторият трябваше да се доправи от руска аутсорсваща фирма от град Омск, и двата фала поради описаните по-горе причини. В момента работя с полска IT компания, която се опитва да привлече бълагрски програмисти за работа в Полша - там също се усеща недостиг на квалифицирани разработчици и се надяват предлагайки добри условия да намерят опитни хора оттук. Пробват също в Сърбия, Румъния и Македония. Идеята за Индия не е и повдигана дори, въпреки че в нета обикалят буквално стотици хиляди индийци с нелоша квалификация, който задръсват с писма и сивита всеки публикуван контакт свързан с предложение за работа. Опитай да пуснеш някоя обява на сайта на американската фирма за която работиш и ще видиш за какво става въпрос. Виж също в elance.com или подобно място, от десет бидъра за определен проект девет са индийци и половината от предложените цени са от рода на $1 на час, в България трудно можеш да намериш и студент информатика първа година да се хване за толкова да свърши нещо. Редактирано от - Ку-Ку на 12/11/2005 г/ 23:17:21 |
| Ето какво ни чака в Европа: Съдът в Регенсбург осъди на 2, 5 години затвор 31 годишна учителка от Швандорф. През май миналата година тя поканила 13 годишен свой ученик и неговия приярел в мазата на къщата си, направена на механа. Там тя им дала да пушат цигари и пият бири и прочие коктейли, след което си полегнали в нейното легло. Единият ученик се бил бая напасъл и заспал, а в това време тя прелъстила другия и му теглила една. |
| Викторе, няма я сега Круелка да ти каже "черните трябва да се научат да спазват законите". Сигурно знаеш британското понятие trial of peers, и американското жури сега се подбира много внимателно, страните искат отводи. * Не винаги е било така, ето американските деца учат в прогимназията чудесната книжка "Да убиеш присмехулник" на Лий Харпър (женско име), в която (в 30-те години в провинциална Алабама) невинен черен младеж е признат за виновен по лъжесвидетелството на бял боклук и пияница, въпреки усилията на белия честен адвокат и мнението на самия съдия. Журито е само от бели, и те, и почти всички бели в града разбират несправедливостта, но не са узрели още да променят стереотипа си, че в спора между бял и черен белият винаги е прав. * Но сега - ако съда греши, то сигурно е по-често в полза на малцинството - знаеш отгласа от процеса на О Джей Симпсън. Виж, полицията често гази лука на расова основа като колегите си по цял свят, вкл. Франция. Но и в нея служат много хора от малцинствата и даже съвсем скорошни имигранти. * В САЩ престъпността като социално явление е проблем не на полицията и съдебната власт, а на социолози, психолози, педагози, медици и икономисти. Има подробна статистика по всевъзможни критерии, не само по раса, етнос и религия, доход, образование, професия и сексуална ориентация, но и изумителни изследвания за връзката нежду правото на жената на аборт и престъпността - например 17-18 години след делото Роу с/у Уейд, най-важното дело в историята на Върховния съд по аборта, престъпността рязко намаляла, но само в щатите, в които били либерализирани абортите. Причината - намалял броят на нежеланите деца, които обикновено ставали престъпници на възраст 17-18 години. * Дебатите за абортите и престъпността са изключително сложни и интересни, но няма тука време и място да се разпростирам. Не са само те. С една дума, САЩ не се ръководи като днешна Европа от спущани отгоре от просветени държавници прогресивни лозунги, които често нямат сериозна опора сред населението, а от реалностите на местността и действителното мнение на мнозинството от населението. Това носи и рискове, понеже мнозинството може да реши да си избере Хитлер, Льо Пен, Болен Лидеров или Слоба, и все пак в САЩ това исторически не се случва, а в Европа се случва и още как. * Демокрацията е рискован експримент и винаги отворен проект. Мнозинството хора може да са всякакви в отделни моменти, но в дългосрочен период справедливостта надделява и социалният прогрес е реален и осезаем. |
| Ку-ку, аз пък имам друг опит - проект с малка фирма в Индия, от личен контакт на наш колега индиец с негов приятел. Близо две години. Имаше и друг с малка фирма в Йордания, пак с лични връзки на някого, който също потръгна, но заглъхна заради по-голямата им бюрокрация и претенции. С Индия върви добре, "културата" им е просто "шест", комуникативни, знаят английски, работливи, кадърни, непретенциозни, гъвкави, учтиви, малко брак, никаква бюрокрация, парично явно се чувстват по-добре от работещите в технопарковете на Инфосис в техния град, а за нас са почти без пари. Всекидневно общувам с тях. Несравнимо по-добри от китайците. Китайците са трудни за общуване и бюрокрацията им е тежка. |
| Фичо, Твоят оптимизъм ("...в дългосрочен период справедливостта надделява и социалният прогрес е реален и осезаем..." те прави да ми звучиш като един американски Вапцаров (как беше - "Животът ще бъде по-хубав от песен...". Хубаво, имаш си я тази вяра - ами нищо лошо!Аз също се надявам, че "в дългосрочен период справедливостта надделява...", но това не ми пречи да гледам как стоят нещата и в сегашния по-краткосрочен период. А пък освен това съм свикнал да гледам правилата, не изключенията. OJ Simpson е също такова изключение, както и MJackson. Че то на OJ само адвокатският му екип струваше колкото заплатата на един негов обикновен колега по раса от времето на възникването на египетската цивилизация до наши дни. Така че... пак се връщам на моето си. Решаването на социалните проблеми на малцинствата в САЩ чрез затворите си го формулирах аз, но като се поогледах сега, хич не съм нито единственият, нито първият с подобни формулировки. Ето какво казват хората по повод един доклад: The report, Cellblocks or Classrooms? The Funding of Higher Education and Corrections and Its Impact on African American Men, provides state by state analysis of corrections and higher education spending, and is the latest in a series of reports by the Justice Policy Institute to show the fiscal impact of the nation's overuse of prison as a solution to social problems. Between 1985 and 2000, the increase in state spending on corrections was nearly double that of the increase to higher education ($20 billion versus $10.7 billion), and the total increase in spending on higher education by states was 24%, compared with 166% for corrections. Cellblocks or Classrooms? also reports that in 2000, there were an estimated 791, 600 African American men in prison and jail, and 603, 000 in higher education. Така че май подобна сюжетна линия при решаването на социалните проблеми с малцинствата в САЩ има. Опазил ме Господ да твърдя, че е единствената! Но я има, прилагат я хората (с успех, както изглежда). За това ставаше дума. |
| Ку-ку, никъде не съм говорила за аутсорсване на индийски програмисти. Ставаше въпрос за първична обработка на данни, която се правеше от индийски студенти. Можеше да се прави и от всяка българска майка в майчинство, но както написах вече запитай се защо този вариант беше отхвърлен. |
| Викторе, помисли - в мястото, дето става това, има все пак сигурно доста повече мъже на възраст за затвора - 18+ г., отколкото на възраст за средно училище - 15-18 г. Ако средната продължителност на живота е 70 г., може би "повечето" е 13 пъти. Ако средното училище обхваща 75-80% от черните мъже на тази възраст, процентът на затворниците спрямо броя на мъжете на нужната възраст може да е под 10%. Коя част на САЩ е това - не се знае, колко са черните, в каква среда живеят, колко са семействата с един родител, колко % са извънбрачните деца, колко % са нежеланите деца, какво е икономическото дередже. Ако е Калифорния - по-беден щат с над 50% малцинствено население, черните главно в inner cities - условията са по-неблагоприятни от средните за страната. * Ако сравняваш разходи, сравни тогава всички федерални и местни разходи за affirmative action (а не усреднените - и нищо не значещи, при положение че не знаем броя на студентите - разходи за един студент) с разходите за затворниците и за съответния дял от цялата law enforcement система, от които приспадни разходите за възпитание и образование на затворниците и за crime prevention. Изчисли и колко струва на обществото човек от тоя контингент от раждането до смъртта си - социални помощи, медицинско осигуряване, образование (техните училища не са бедни!), субсидиран наем, law enforcement, пенсия - и го сравни с разходите за издръжката му в затвора за падащия му се брой месеци. |
| -Нели, българите и българките НЕ ЗНАЯТ английски! Така беше преди 30 години - съвсем малко е подобрението сега. Ето по това не можем да се мерим с `циганите/индийци` -- никога и по нищо. > Защото техните господари победиха а нашите господари ЗАГУБИХА. ~ Една малка разлика, нали? Аз ги мразя и презирам с цялото си същество: но те са ПОВЕЧЕ, в смисъл по-добри от нас! Срам ме е да го кажа но това е истината, ако истина съществува? Причините са трагични и досадни -- казано е хиляди, милиони пъти: без никаква полза, whatsoever. Българина (масовият), си остава изрод на човечеството! Редактирано от - D-r Zvezdnikov на 13/11/2005 г/ 05:24:08 |