Отиди на страница:
| Не разбирам на какво отгоре се смеете на индийците. Вярно, говорят наистина далеч не перфектно, но говорят. Все едно у нас всички са го учили в Оксфорд. Ей го малко по-горе един "бивш възпитаник на първа английска", доказал нееднократно докъде му се простират познанията по тоя език, също бърза да даде експертно мнение и да се присмее на индийците. |
| Дядо Виктор е прав. Щедрите соци ални помощи всъшност поощряват безработните да не работят. И в други държави е така... Днес прегледах Сънди Индипендънт. Там имаше 2-3 материала, посветени на безредиците във Франция. Интересно впечатление ми направи това, че като че ли вече журналистите са послезли на земята. Изтъква се, че по френските медии е съществувала негласна цензура на представянетона събитията, което и аз самата установих по френските канали. Това се правело с цел да не се поощряват крайнодесните. Е, вече популярността им се е вдигнала с няколко пункта на фона на несправянето на правителството със ситуацията. Хубав коментар под заглавие "Още е време за поука от безредиците във Франция" на Марк Дули. За съжаление нямам линк - четох хартиеното издание. Човекът си го казва в прав текст - радикалните ислямисти учат мюсюлманите да не се интегрират в държавата, която са и да не учат езика. В резултат на това около 20% от най-радикалните мюсюлмански райони говорели френски. Жените били заставяни да носят фереджета, а мъжете - бради. Те трябвало да запазят своята идентичност и да разпространяват исляма с цел цялостна инвазия в Европа. Либералната политика на европейските държави трябвало да бъде използвана за завладяване на нови позиции на исляма. Като голямо постижение се посочва затварянето на кина, театри, клубове за танци, дори и магазини, продаващи свинско и алкохол. Дори на някои места мюсюлманите изцяло контролирали местното самоуправление. Така формираните в талибански стил обшности са на практика във война с останалата част на обществото. Накрая авторът дори се осмелява да каже, че е против имигранти, които не са лоялни към страната и не се съобразяват с културните и обществените й традиции. Щото досега и дори такъв намек се посрещаше на нож от либералите, които обвиняват всеки, несъгласен с тях за ограничен и расист. Е, това е! Всяка обществена теория, която не почива на здравия разум и реалностите рано или късно доказва своята несъстоятелност. Такава е и либералната теория за някакво общество на много култури. Този модел вече се провали. Признават го и от двете страни на Ламанш. |
| Крюела, не е невъзможно да взаимосъществуват 2 различни култури, стига да си признават правото на същесвуване. Но докато либерална европа признава правото на чалмите да са чалми, чалмите искат всички да са чалми - не признават различното. Лошото е, че колкото и да се пъна, не се сещам за пример на мирно взаимосъществуване на две доста различни култури и религии... може би навремето славяни и прабългари...  И е крайно време някой да го каже открито - дошли сте тук, ние ви признаваме правото да сте различни, но вие ще спазвате нормите, порядките и морала на страната, която ви е приела. Ако не ви изнася - обратно по прекрасните си родни места, където ще може да търсите загубените очни лещи на ходжите дор до 5 пъти на ден, вирейки дирници към небето, ще можете да мързелувате по цял ден, докато жените ви блъскат, зачулени като кобили и въобще - ще може да следвате подобни прогресивни порядки, за които копнеете... |
 Началникът на столичната полиция ген. Румен Стоянов е предложил за награждаване трима сержанти от Трето РПУ http://www.actualno.com-13.11.2005 Началникът на столичната полиция ген. Румен Стоянов е предложил за награждаване сержантите Владимир Лозанов, Петър Петров и Аделина Петрова, служители на група "Патрулно постова дейност" към сектор "Охранителна полиция", съобщава МВР. В аргументите си генерал Румен Стоянов посочва проявения висок професионализъм на дежурния екип и твърдост при изпълнение на служебните задължения. Тримата полицаи са действали безкомпромисно срещу нарушителите на реда на 11 ноември в района на Централната софийска синагога и решително са се противопоставили на заплахите и провокациите, спазвайки законовите разпоредби и задълженията си като служители на МВР... ........................  |
| Тормозчиян, приеми го като варваризъм, който сигурно ще се наложи и у нас, когато имаме инвестиционни банки. Има да учим много нови думички. За индийците съм по-съгласен с 99, английския е официален език, а нас ни интересува само, че индийския партньор работи в 800 (!) индийски университета и технопаркове само с книги на английски. За сравнение - в КНР (без Хонконг) има само три (!) такива университета - Цинхуа у-нт и Китайско-европейската школа в Пекин и Шанхайския ун-т, но там много трудно се работи. В Хонконг и Тайван има още по три-четири и е по-лесно. В КНР и курсовете са по-малки по численост. * Прекалената социална сигурност е наистина лошо нещо, но ако сега се окастрят помощите, ще стане по-лошо. Хубаво е обаче те са се обвържат постепенно с работа за общината, курсове за квалификация. Предлагам на десните, които мислят, че причината за безредиците са социалните помощи (Виктор) да разгледат и Германия, Холандия, Швеция, където социалните грижи са не по-малко щедри, даже обратното, но където има по-либерална културна среда. Или ако не вярват на другоезични варвари общества, да разгледат Женева - тоя център на френската Реформация и просвещение (Русо, савойския викарий, е оттам и Волтер е живял във френското предградие на Женева - Ферне, дето пазаруват евтино дипломатите на нашата мисия). Има много чужденци като в Париж, не са само богати, и арабите за последните десет години са се увеличили според мене в пъти - лятото на 2002 се шашнахме колко са станали по крайбрежния булевард и колко нови магазини са отворили. Република (и кантон) Женева в културно отношение има всичко, което великодържавно-провинциална Франция няма. |
| Круелка, ислямистите имат шанс само сред отчаяни млади хора и само в големи техни струпвания. Всички имигранти са дошли на запад, защото са искали да живеят като на запад. Те са от най-дръзките и събудени хора от страните си. Много от тях бягат от родното си мракобесие. Децата им, родени на запад, които не виждат добър пример в квартала и нямат шанс да станат по нещо равни на местните си връстници, могат да потърсят ислямизма като компенсация, вместо наркотиците. Където има изгледи за кариера, бизнес, успех, какъв ти ислямизъм. Освен това сегашните бунтове нямат нищо общо с ислямизма - децата имитират американската "гето" мода. |
Женева в културно отношение е белязана от Калвин, чиито "Наставления във вярата" са определяли за столетия напред духовния облик не само на града, но и на част от Европа. Към която, за щастие, жизнерадостна Франция не принадлежи. |
| Обясненията са достоверни, когато са потвърждавани от факти, а не заради това, дали са леви, десни или средни. Тези, които са убедени, че ислямът е зло не са без основания, напротив. Това е единствената религия, чиято свещена книга призовава друговерците да бъдат избивани. Единствената доктрина, която е в състояние да подлуди едно семейство до такава степен, че да се самовзриви на сватбено тържество (Йордания, сега). Която да накара брат брата си да коли, защото е от чуждата вяра (БГ, преди). Или брат – сестра си, щото завъртела ханки-панки с друговерец (т.н. убийства "на честта" - Германия, Турция, Великобритания – сега). Да бомбардира своите (пазара в Сараево), за да постигне целта си – Аллах гледа и прощава. Да иска отделно законодателство (Канада, сега). Да изтласква друговерците от родните им места (БГ-преди, Косово-наскоро, Франция – сега, четете вчерашния Сънди Таймс). Открито да иска халифати на територията на чужди страни и шарията вместо закона на тези страни. Да взривява културни реликви (Афганистан - наскoро), да обстрелва със шишанета древногръцки паметиници (Гърция – преди), да залива с язовирна вода римски мозайки, без да дочака да бъдат преместени (Турция - наскоро). И в миналото, и сега, по всички континенти. Как да убедиш хората, които виждат исляма като зло, че не са прави? |
| Хубаво е в Женева, от сравнително пресните ми спомени от една година и малко, няма просяци за цяр, няма рошави и проскубани мръшляци, единственият битак, дето видях, на площада на 24-те кантона, до Университета, беше доста чистичък. Питах едно руско емигрантче, дето служеше в хотела ми, на рецепцията - защо не виждам просяци тук? А той ми рече - ако емигрант проси, ще го репатрират за 24 часа, а ако швейцарец проси, за същото време ще го настанят в лудница, защото при тези социални помощи само луд може да проси. В двузвездното хотелче, за което става дума - Кармен се викаше, срещу Уни-то, където много от стаите не бяха дори със самостоятелна баня, но тъй като бяха като апартаментчета, на 1-2 без санитарен възел имаше един общ такъв, та в това хотелче, в една такава стая живееше възрастна жена, вече десетина години, плащали й тази стая от социалното.... Понеже се споменаха двата града - и Париж, и Женева, ще дам пак пример от живия живот. Бях взела на това пътуване две девойки от моите - любовта на моите подчинени към мен идва главно от споделянето на щедрите европейски блага с тях, та двете девойки, макар и пътували по други места, за пръв път посещаваха това място. Тъй като пътуването ни се падна около Великден, решихме, естествено, по моя инициатива и предложение, да отделим малко от скромните си командировачни и да прескочим за три дни до Париж - пътят е само 3 часа с добро влакче. Хотел си бяхме поръчали от София, че иначе рискът е голям, е, пак евтиничък, към 60 евро на вечер, няма как - от командировачния залък късахме, и то допълнително, за път и хотел. Това хотелче, парижкото, беше разположено в една централна част, бъкана с евтини хотели - около Операта. И аз, горда, че им осигурих това пътешествие, гид ентусиазиран, почнах да преглъщам с неудобство още от автобуса, дето ни возеше към хотела. Боже, същото уж, двузвездно, а каква разлика с тихия Площад на 24-те кантона!!! Хайде, това ще преглътнеш, три нощи се изтрайват, но първата разходка, на която ги изведох.... девойките се стреснаха от некакъв пияница ли, наркоман, дето лежеше на улицата посред бял ден, и полицай и полицайка го прибираха, други рошави легнали край отворите на парното, мръсотия, уджас, и аз преглъщам, с огромната ми любов към този град, и към неговите символи, дето са ми драги само като им произнасям имената.... Е, направих им за два дни една интензивна програма по стандартните туристически места, корабчета по Сена, кулата, а на връх Великден - следобед в неделята, съвсем случайно, хванахме цяла великденска меса в Нотр-Дам, незабравим спомен, ала-бала.... разписаха се на всичките топ-забележителности. И като седяхме на масичките, за последното ни кафе, в сецесион кафето на Гар дьо Норд, девойките с копнеж казаха - ох, нямаме търпение, да си се приберем в чистата Женева, в хубавото ни хотелче.... Това не съм го очаквала, за благодарност,  , ама е така...., струва ми се, че швейцарците здраво пипат с интеграцията...  , без да съм компетентна в подробностите, но резултатите са налице. Може би по други градове, включително столицата, картината да е друга, но това са ми впечатленията от сърцето на калвинизма. Може би са едностранни, може би ходих само по центъра, и по живописните крайни квартали, на границата с Франция, но така го видях. Което не ми пречи да си обичам пак Париж, биен сюр... , там има страшно много културно-исторически-литературни наслоения, които оправят нещата (при условие след 5 ч. да не посещаваш северните предградия, разбира се). |
| Да, действително не е лесно да убеждаваш хората че ислямът не е зло. Поне във форума си личи съвсем ясно че голяма част от участниците никога няма да бъдат убедени в противното. Същевременно е добре да се замислим че радикалните ислямисти работят точно с аргументи, огледално копие на изложените от Мето. За тях мюсюлманите са преследвани от християните-кръстоносци и ционистите навсякъде по света: Палестина, Афганистан, Филипините, Чечня, Босна, Косово, Ирак. В Европа пък са дискриминирани, а ислямът-унижаван. Ислямското културно наследство е унищожавано още в средните векове от кръстоносците, после в Испания, на Балканите... В по-модерни времена, след разпадането на колониалната система, империалистите изкуствено създали рапокъсани арабски държавици управлявани от лакеи, вместо изконният халифат от Багдад до Рабат. Между другото, много от "убийствата на честта" нямат нищо общо исляма а с партиархалните традиции в имигрантските общности, Точно както в Северна Албания, Южна Италия, не са били необичайни и у нас в миналото. Какъв е изводът: Приказки като "ислямът е зло" са най-малкото крайно непродуктивни. От това в никакъв случай не следва че трябва да си затваряме очите за уродливата и агресивна идеология базирана на исляма, която трябва да бъде изкоренена без колебание. |
| Друг неоспорим факт е, че от всички групи емигранти, мюсюлманите най-малко желаят да се приобщят към културата на страната, в която са дошли. Ако изобщо може да се говори за такова желание. Сикхи, китайци, индийци, черни от Африка и Карибските острови и други нехристиянски етноси са далеч по-успешни и интегрирани от пакистанските, бангладешките, кюрдските и турските общности, например. Условията, включително предразсъдъците са еднакви за всички. Защо е така? |
| В Женева никой не знае кой е президента на републиката и кантон в стария град, камо ли във федералното президентство в Берн - гражданина е цар. Арабите в дюкяните по Рю дьо Лозан, като ги питаш говорят ли английски, казват - по-добре от френски, излизат аглоезични всекидневници. Децата в училище учат еднакво четири езика, и английски. Женева е република на бизнеса, сарафите, международните прависти, часовникарите, хотелиерите, "шоколатиерите", лозарите, и на първото задължително и безплатно народно училище в Европа от 16 в. - не е република на величието, снобизма, Елисейските дворци, провинциализма и англо- и американофобията. |
| И все пак Женева 2002 се различаваше значително от Женева 1995. Ресторантите на скъпите хотели-казина в 2002, покрай езерото, бяха пълни със забулени жени от арабския свят. Предполагам, чакаха мъжете си, да излезат от казината. А тесните улички наоколо бяха задръстени с черни коли, които също чакаха някого. За 7 години арабската богаташка инвазия беше забележителна. И лъскавостта на града беше помръкнала. Виж, в стария град, си беше същото - галерии, кафенета, студенти, там забулени жени не ходят. И все пак, скучно е в Женева, животът замира след заник слънце. Отлично е за екскурзианти за по няколко дни, но да живееш там нестава, никога нищо не се случва. Влакчето до Париж наистина пътува само 3 часа и половина. Всеизвестно е, че парижки хотел две звезди е, дето викат руснаците, по лошо от сарай. Тризведните хотели са прилични, с малки стаи, където банята е по-широка от стаята и където телевизорите висят от тавана, за да не заемат пространството долу. Струват по 90 евро на стая. Има ги на тази цена в самия център. Четиризвездните са по-нормални, макар стаите да са същия размер. Имат поне басейн и няколко други екстри. Но както беше написано тук, това е Париж, отивате там да го видите, а не да стоите по хотелските си стаи. Честно, пияници и просяци не съм виждала, но сигурно зависи от района в който е хотела. |
| Преди 3-4 години приятелка ме покани да посетя скромната мансарда на сина й в Париж, момчето караше стажа си като банков клерк, в обучението си в някакъв колеж, някакво специално обучение - по година стаж в четири големи европесйки банки - детето ги изкара в Лондон, Цюрих, Париж и последното не си спомням. Та майка му, жена с претенции, впрочем, с австрийско гражданство, се гордееше, че макар и мансардата скромничка и тясна, до нея се стигаше през луксозни холове, мраморни стълбища, униформен портиер долу на рецепцията, и всичко в сецесион стил. Намираше се на авеню Жорж V - който е ходил в Париж, знае къде се намира. Като излязохме от сградата и вървяхме към Шанз Елизе, да се разделим и разцелуваме на един, таквоз, място от Триумфалната арка, тя ми обърна внимание на клошарите, седнали върху решетките пред сградите, дето излиза топлинката.... и зацъкахме, че и те си имат категории също, на района. Ама те знаят за кого да излезат, де, имат си специална публика .... |
Аха, това за специалната публика сигурно е вярно.  Не се съмнявам, че имало, просто не съм ги виждала. |
| Хубаво се чете в някой постинги колко хубаво, рационално и лъскаво - все още, било ТАМ. Спор няма. Ако човек попадне от един 'мирикански град в Швейцария не би искал дори да му слагат чинии в ресторанта. Или ако би бил с по обикновенна душевност, би слязал на аутобана да види дали аджеба има и златни люспици в лъщящата му повърхност... Друг е въпросът ако не се посетят само фасадните места и не се гледа с лъснали от потреса очи на кандидат слугинче от село към заобикалящото го "чудо". Ако сравняваме големите европейски метрополии от преди 10, 15 и 20 години със сегашното им състояние, то може само едно да се каже - блясъкът е помръкнал. И не на последно място причината се крие в нахлулите т.н. разнородни носители на чужди "култури". Нахлули човешки маси подгонени най-вече от материални проблеми, а не поради политическо преследване, същевременно не желаещи и неспособни да възприемат поне основните правила за социална интегрираност на Гостоприемниците. Да не говорим за тези, вече доста набъбнали съставки на емиграционните вълни съставени изключително от престъпни елементи. Те са навсякъде еднакви на вид, с еднакво поведение, приоми и маниери. Личат си като черни гарги всред тълпата. Да, те са и в действителност, в голямата си част, черни - отговарят за наркотиците. Има ги в и около гаровите квартали. Дали ще погледнем Франкфурт, Париж, Лондон или Женева - там са те. Особено в Цюрих тези са се превърнали в напаст. Базел не прави изключение. Като цяло Марсилия ме потресе с арабизацията си. Влязох и ... направих кръгом в посока Сан Тропе. Така, че до тук най-реалистичен е репортажа на Геновева, докато другите Напъни предизвикаха в мен глухо раздразнение. Под черта може само да заключи, че големите европейски държави - притегателни места за безбройните кандидат емигранти и вече емигрирали в тях, се превръщат в огромни котли в което са сипани продуктите за Супа. Само, че супата още не е почнала истински да ври, второ Готвачът е без черпак и почти не прави опити да изчисти пяната за изхвърляне и трето несваряемите съставки са прекалено много! Оставянето на казаня сам на себе си, както е до сега - да къкри на воля, без контрол, води само до едно нещо ...... .... до неговото изкипяване! Нещо което вече е започнало. Редактирано от - Eisblock на 14/11/2005 г/ 18:39:42 |
Париж е наистина доста по-мръсничък от Женева, да не говорим за Берн, Цюрих, Цуг и другите градове в немскоговоряща Швейцария. Такава чистота, че, казвала съм го - една седмица можеш да ходиш с велурени обувки, без да се налага да ги изчеткаш. А ако си пушач, можеш да изминеш километри и да не видиш нито един захвърлен фас. Само че - немските и френските швейцарци не се понасят. В немска Швейцария не можехме да се разбираме на френски. Викаха си преводачи, който назнайва оттук - оттам - помага. Тътенът на етническата им вътрешна нетърпимост обаче не достига до нас - всичко потулват и остава там. Мразят емигрантите. Особено арабите, но и източноевропейците недолюбват. Казват/ с които говорих/ - те са като едно ято скакалци, които налитат на пълчища, за да опоскат нашия сладкиш - красив, вкусен и готвен с любов. Френското гражданско общество, каза вчера един българин - дълго живял там, е пропито от идеите, внушавани столетия от лозунгите на френската революция, и във Франция гражданинът бунтар е винаги на мода. Затова сега се стъписаха пред бунтове, които в основата си не са политически, а социални. Тези на неравните и онеправданите. Защото между гетата на Париж и Централната му част има невидима демаркационна линия, от двете страни на която "гражданите" й са си чужденци едни за други и никога не са се виждали. Отделни светове. Така, както ние в София /поне много от нас/ не сме виждали никога "Факултето". |
| Идеята беше не да сравнявам Женева с Париж като градове, понеже Женева е 300-350 хил., нито къде е по-фън, а прагматичната, интернационална и "включваща" култура на Женева с франкоцентричната и по-"изключваща" (поне към хората, които не са известни интелектуалци) култура на Френската република. |