Отиди на страница:
| Уау, Звездников, какви силни чувства бушуват в постинга ти - индийците били цигани, а масовия българин - изрод. Я помисли пак. По темата. Вярно е, че масовия българин владее слабо чужди езици. Това е първата пречка за тяхното наемане. Но основната е начинът на работа - повечето български фирми с които да съм разговаряла приличат на заварена по терлици пред телевизора. Те отговарят бавно на имейли (ако изобщо отговарят), не спазват срокове, не държат на думата си, не са всеодайни и винаги нещо им пречи за да свършат дадена работа. А $300 на месец за 3-4 часа работа на ден в къщи не са малко в България. И не на последно място, ако някой реши да работи с българи то ще е с познати българи. Но защо му е този главобол? За да го разнасят после на познати и приятели какъв изрод е и как ги експлоатира? И не им оставя време за поредното кафе.  За това се предпочитат индийците. Те желаят да успеят, изпълнителни са, винаги можеш да рзчиташ на тях, отговарят след броени минути на запитванията ти по имейла. Вярно е, че прекия контакт с тях не е приятен експеримент - потайни са, студени, подмазват се, в колектив могат да те предадат, но в случая с аутсорсването са незаменими. Предават работата в срок, искат още и чакат с нетърпение да им преведеш парите по сметката. Редактирано от - Нели на 13/11/2005 г/ 06:35:37 |
| Нямате умора, ей! Сами си измисляте проблема, сами му търсите решението и накрая българите да се замислят размахвате пръст. Та по въпроса за аутсорсинга: в България се аутсорсва от кол-центрове на кредитни карти и интернет услуги доставчици, през техническия им сапорт и отделите "сейлз" до самото програмиране, включително на системи за вътрешнофирмено ползване на хедж фондове 。 Положението е такова, че всеки студент в София, независимо от специалността си с английски на ниво езикова, а още по-добре с бригада в Америка, може да си намери подобна работа /поне като тех-сапорт или продажби/. Заплатите почват поне от 500лв. За информатици от ТУ или СУ няма проблем. Аутсорсват фирми, за които аз знам, от Америка, Холандия, Англия и чак Япония. Естествено фирмите изпълнители не шумят за себе си/няма за какво да си правят реклама или да търсят публичност по българските вестници/, нито пък другата страна има някаква позла да тръби, че в България аутсорсва. Това, че не съм чул, не значи че няма, Нели. Има какво да се желае, но и в самата Индия има проблеми, а и България няма възможност да вади по 100 000 специалисти на година, дори и само по демографски причини. Но определено не положението не е толкова зле, че да се размахват поучително пръсти. Провалът на даден проект/ако е излизал някога от ниво идея, замисъл/ не е показателен за цялостната обстановка в България. Учете се как се борави с информация от дядо ви Виктор. Редактирано от - volog на 13/11/2005 г/ 06:57:04 |
| Поправка, волог - Виктор не борави с осмислена социална информация, а с изрезки от левия американски печат, за да илюстрира грешната си предпоставена теза, че САЩ интегрирал черните, като ги слагал в затвора. Старата песен, "в САЩ бесят негрите", на нов глас. Виктор иначе не се интересува бъкел от проблемите на престъпността. А за тебе "информация" е когато пише "долу УСА". Толкова по-жалко, ако наистина се занимаваш със съвременни технологии. Не съм виждал още реклами за аутсорсване в България, но постоянно получавам рекламен спам от индийски и руски фирми - индийските са грамадни и достатъчно известни в цял свят. За съжаление от call centers на Дел винаги ни се обаждат индийски гласове. От Тайм Уорнър, интернет - кабел провайдера - по-рядко. |
а да илюстрира грешната си предпоставена теза, че САЩ интегрирал черните, като ги слагал в затвора Не съм забелязал дядо ни Виктор да твърди точно това, но това е и проблем, който слабо ме вълнува. |
| Да му беше прочел постингите, щеше да разбереш. То е по темата на статията. Ти си разбрал само, че спори с мене, т.е. знае да борави с информация или има друга някоя добродетел. Добро утро, а ние си лягаме. |
| За да не звуча съвсе голословно виж за какъв тип услуги става дума. Натиснете тук В България няма възможност да бъдат поддържани гигантски кол-центрове на фирми катое Дел или Тайм Уорнър / знам ли може и да има/, а става дума за малко по-специфични дейности. Редактирано от - volog на 13/11/2005 г/ 07:22:54 |
Нели, поздравления и добро утро!  Почти се съгласявам с теб по повод интеграция, програмисти, западни работодатели и индийски наемници. ...Почти...В най-основното си ти пропусна да отбележиш, че англосаксонци и англопротестанти, каквито /условно/ наричаме американци и англичани векове наред са считали и ще считат индийците за своя “колония”...Како се прибави и фактът, че им познават зъбките, щот са им сърбали попарата..За българските фирми? Не знам от каква камбанария съдиш за “тетката по терлици”, заварена неподготвена, мудна, мързелива и измекярка, ама поне моите впечатления от българските фирми отпреди 2001 година, са много по-различни. Поне неколцината шефове, които познавам НИТО БЯХА БАВНИ, НИТО СЕ ИЗВЪРТАХА, а проявяваха нечуван професионализъм и всеотдайност...Друг е въпросът, че американци и англичани са скептични и консервативно настроени към екс ком. държавиМомчета, един въпрос: форумът тук ЗА ИЛИ ПРОТИВ дедо ви виктор ли е, днес? Отвличате се от темата |
| Дедо Викторе, едно име в подкрепа на твоята статистика - бившия кмет на NY Джулиани. Твоят опонент му ръкоплескаше неразбиращо за "нулевата търпимост", а програмата "Нулева търпимост" си беше "Чрез затвори към прогрес". Десет ПЪТИ повече затворници на глава от населението требва да означават нещо. Човек требва да има интелигентност поне малко над тази на грамофона... Редактирано от - Hugin на 13/11/2005 г/ 09:02:07 |
Хехехе, много ми е интересно, предвидил ли е авторът, какви ще са резултатите от неговата препоръка "обърканата сложност" ... "да бъде обяснена достатъчно просто"  |
Нели, доколкото си спомням попита точно за програмисти, такава беше и връзката с предишните ти постове. Но в България се аутсорсва и 'първична обработка на данни'. Например фирмата на Иво Прокопиев AII Data Pro има голям аутсорс център в София с няколкостотин служители, където се класифицира информация идваща от Ройтерс, пишат се резюмета на новини, бюлетини и всякакви други дейности свързани с перфектно знание на езика, и то не далеч не само на английски. Като бях студент имах доста познати от хуманитарно специалности, особено студентки  , които работеха там на нощни смени и изкарваха добри пари. Има и много други аутсорс центрове, разбира се, ще дам за пример само IMRO, белгийска маркетинг компания, която е изнесла цялата си дейност в България, има също няколкостотин служители, говорещи европейски езици - френски, немски, холандски + английски разбира се, но той вече се брои за подразбиращо се изискване и не можеш да разчиташ да си намериш работа само с него. Всъщност аутсорсинга на нискоквалифицирани услуги в България няма проблем с намирането на работна ръка, а по скоро с инфраструктурата - качествени комуникации и подходящи офиси. Проблемът вече се решава, слред приватизирането на БТК беше създадено специално подразделение за изграждане на кол центрове, по-малките компани също са с развързани ръце след падането на монопола. В София се изграждат и няколко бизнес парка където има всичко необходимо за такава дейност. За съжаление положението в дълбоката провинция е все още трагично, там няма нито хора, нито инфраструктура. Във всеки случай това е много перспективен бизнес, особено предвид предстоящето ни приемане в ЕС. В едно предградие на Будапеща видях цял квартал с офиси на европейски аутсорс фирми, казаха ми, че няколкостотин хиляди души в Унгария работят такава работа, аутсорсва се какво ли не - счетоводна дейност, обработка на новини, маркетинг, поддръжка, разни бумащини, абе всичко, дори преводите на документите за ЕС институциите. А Унгарците също бяха затворени в соц блока и не са известни като полиглоти, предвид колко замотан и уникален е техният собствен език.Редактирано от - Ку-Ку на 13/11/2005 г/ 15:09:30 |
Всеки се ражда в някаква държава. Тези които са второ и трето поколение навярно чувстват като своя държавата-гостоприемник, като не изоставят някои особености на етноса, расата или религията на своите родители. А истинските еснафи и чапкъни хулят по форумите старите си сънародници, без да имат някакво морално и етично право на това. Най-гадните от тях вероятно се превърнали ругаенето и размахването на пръст в своя професия.  |
| Няколко думи за това защо френският модел на социално подпомагане води към задънена улица (въпреки несъмнено добрите намерения). Във Франция с редица закони са създадени условия за подпомагане на всички, които имат материални затруднения. И не само са създадени условия, ами реално това подпомагане се извършва. Това се отнася не само до имигрантите и представителите на малцинствата, а и до всички останали в затрудено положение - инвалиди, самотни майки, безработни, вдовици, бездомни... Благородната идея зад всички тези помощи е да се подпомогне "връщането" на "изпадналия" от обществото индивид - т.е., смята се, че "изпадането" е временно. Различните помощи са много и с най-различни имена (семейни добавки (т.нар. allocation familiales), настаняване в общински жилища, помощи за наема (aide au logement), помощ при безработица, помощи за обучението в училище на всяко дете в семейството, специални помощи за самотни майки, за осиновени деца, за финансиране гледането на дете у дома и какво ли не още), но в разговорния език всички тези различни помощи се обединяват с основната социална помощ за всички нуждаещи се (наречена RMI - revenu minimum d'insertion); има дори дума, с която се наричат всички тези хора: RMI-stes (все едно - получаващи социални помощи). Важно е да се прави разлика между RMI-стите и тези, които работят и получават минимална заплата (установена от закона, наречена съкратено SMIC) - работещите на минимална заплата се наричат в разговорния език SMIC-ards) . Минималната заплата се повишава всяка година с правителствено постановление, като през 2005 г. тя е около 1350 евро. Като се махнат социалните удръжки (здравеопазване, пенсия...) , един SMICard получава "чисти" около 960 евро. А колко получава един RMIst? За разлика от SMIC (който е общонационален), тук нещата зависят от департамента и от конкретните социални условия на лицето; общо във Франция има около 3.3 милиона такива RMI-сти. Общо взето, те получават по-малко от SMIC, някъде между 1000 и 1200 евро. Има обаче детайл: парите от тези помощи са "чисти", т.е. се стига до абсурдната ситуация, когато работещият получава по-малко пари, отколкото когато е бил неработещ. Точно тук е генезисът на сегашните проблеми: има огромни маси от хора, които едва свързват двата края (посредством RMI-помощите), но нямат никаква мотивация да започнат работа - защото ще трябва да набиват цял работен ден (SMIC се определя, все пак, за един пълен работен месец - 169 часа) . А иначе, без да работят, получават същите пари - а ако си докарат и нещо отгоре от кражба или далавера - става съвсем добре. По такъва начин основната идея на RMI - да се подпомогне "връщането" на "изпадналия" от обществото индивид - се превръща, парадоксално, в своята противоположност: генерират се множество "постоянно изпаднали" от социалната среда индивиди. Нещо повече - започва да се оформя значителна социална прослойка, която няма усещането, че дължи нещо на обществото - напротив, обществото е това, което й дължи, защото получаваното не е достатъчно (и то НАИСТИНА не е!)... И на тази почва, плюс (платеното) свободно време започват да избуяват най-различни неща: палят колите в околността, изнасилват групово сестрите си, занимават се с кражби, пласмент на наркотици, побои. А винаги се намират "леви" философи, които да обяснят, че всичко това е социален протест и за него носи отговорност обществото - докато RMI-стите са само невинни жертви. Като се добавят реалните или измислените проблеми с расите, религиите, колониалното наследство, плюс доста либералното законодателство - става това, което наблюдаваме. Подобно е положението в Германия и други западноевропейски, но във Франция нещата носят екстремен характер. И докато социалната система за помощи продължава да генерира противостоене и конфликти, вместо да помага на интеграцията, нещата ще продължават да са както досега - или по-зле. Редактирано от - Дядо Виктор на 13/11/2005 г/ 13:01:46 |
| Всички, които по закон трябва да са в затвора, действително трябва да са там. Привилигии и определени квоти за затворници по расов признък няма в нито една държава. Не може след като примерно негрите са станали по вече от 60–70% в затвора да не се озаптват повече негри и да се чака докато белите и жълтите запълнят квотата си. То ще стане като при комунистите – на всеки 5 приети /насила/ работници да се приема един чиновник /чакащ от години за това/ за да се запази "работническото" лице на извергите комунисти. Процентното отношение на определена раса в затвора отговаря точно, статистически, на кримигенността на тази раса в съответната държава и никакво съдебно жури или продажни "защитници" на човешки права не могат да променят това. Друг е въпросът защо тази или онази раса е така силно кримигенно изразена, там има много место за спорове, но последните не могат да изместят фактите. |
| Ку-ку, не знам "доколко си спомняш", но ти препоръчвам да четеш преди да пишеш. А ако си сгрешил просто да се извиниш, а не да се обръщаш към мен с Нело. На мутрата Борисов, дето се води кмет на София, му препоръчвам да се учи от Джулияни. В България няма проблем с много арестувани, има проблем с малко арестувани мутри, които ако бяха хванати навреме щяха да променят процентното съотношението роми:бели в българските затвори от 95%- 5% на 80%-20% и поне по това щяхме да заприличаме на САЩ. |
| Разликата в броя на затворниците на 100 хил. (в САЩ в 2003 тя беше 5-8 пъти по-висока от сравнимите с него развити страни в западна Европа и Канада) наистина показва нещо, Хугине, остава да кажем какво точно. Понеже ти няма да кажеш, айде аз. Показва например, че броя на престъпленията в САЩ е по-висок и че наказанията в САЩ са по-строги. * За това си има обективни исторически причини - колониалното английско наследство, робството, масовото притежаване на оръжие, традициите на американската граница, липсата на феодално покорство и по-голямата анонимност в големите градове с големи струпвания на имигранти, не на последно място - имигрантските кланови организации и по-екзотично правосъзнание. (М/у другото Джулиани беше кмет - в САЩ съдът, не кметовете турят в затвора, пък и аз не се числя сред поклонниците му.) * Половината от затворниците в САЩ (общо 2, 212, 475 към 31.12.2003) са осъдени за наркотици и процентът им расте. Наказанията за наркотици за излишно високи. Но престъпността в САЩ постоянно намалява, в Ню Йорк за последните десет години убийствата намаляха над три пъти (до 572 за 2004) и всички други видове насилствени престъпления намаляха значително, 30-70%. Издръжката на един затворник в град Ню Йорк е м/у другото 62 хил. долара за 2003 (има 18 хил. затворници на 8+ милиона население), бюджет 1.2 млрд. * За сравнение за същия период за град Ню Йорк бюджета на Медикейд - безплатното социално мед. осигуряване - е 4 млрд. и бюджета на министерството на просветата (Board of Education) е 10.6 млрд. (95-99% от децата в държавните училища във "външните" общини са от малцинствата). 786 млн за 2003 е бюджетът на NYCHA, отдела за социалните жилища, само за поддръжка, строителството на нови жилища за последните 10 г. е за 5.1 млрд., т.е. комбинираните жилищни разходи за бедните годишно са също по-високи от затворническите. * Черните затворници в 2003 са 44% - срещу 35% бели (черните са 13% от населението) и почти 10% от черните мъже от 25 до 29 годишна възраст са в затвора, поне две трети за наркотици. Безработицата, процентът на семействата с един родител и на извънбрачните деца при черните е също толкова по-висок. Получаваните от тях социални помощи - също. * Има ли расов проблем в САЩ? Безспорно, има много тежко наследство, тежки проблеми в настоящето. Признава ли се това? Признава се, има подробна статистика по расов признак, куп антидискриминационни и позитивно дискриминационни (affirmative action) закони, грамадна бюрокрация в изпълнението им, граждански инициативи, лавини публикации и изследвания, има постигнати някои безспорни успехи. Безработицата е далече най-ниската в развития свят, колебае се около 5%, започването на малък бизнес е далече най-лесното в развития свят. Рождения ден на пастор М.Л. Кинг е национален празник на САЩ, месеца на черната история е голямо национално събитие, децата в училище учат за черните герои и се възхищават от тях, улици са наречени на имената им. * Има черни министри, президенти на корпорации, кандидати за вицепрезиденти, писатели Нобелови лауреати, професори в Харвард. Корпорациите по закон търсят необходимия минимум квалифицирани черни за съответните постове. В държавната администрация черните служители (поне при нас) преобладават. Опитват се усилено да направят Кwanzaa нещо като Christmas. Поощрява се как ли не черната идентичност и black nationhood. Поощряват се и контактите с Mother Africa. Американското общество е "включващо" общество, знам от опит. * Оставям сега на Виктор да сравни с Франция. |
| Ку-ку, тя излезе, но каза, че ти благодари. * Я преди и аз да ръгна с колелото да кажа и за училищните стрелби в САЩ - нещо не много често, не много рядко (в много училища в Ню Йорк имало металотърсачи), но винаги будещо удивлението на публиката - как е възможно?! Според мене е възможно поради два основополагащи принципа на американското - един консервативен и един либерален - правото на оръжие (не само да се браниш от индианците и разбойниците, но и да можеш да въстанеш срещу тираничното правителство) и правото на свобода на словото, първата поправка. Свободата на комерсиалната телевизия и развлекателна индустрия и свободата на притежаването на оръжие създават по-голяма вероятност за училищни стрелби. Понеже повечето Колумбайни стават в охолни бели събърби, мога да предположа, че играе и трети фундаментален принцип на американското - американската мечта, родила събърба. В събърбите с всичкия им комфорт и направо ослепителен лукс за българските представи липсва нещо много важно, непредвидимостта на живота, случайното виждане на нещо/някого на улицата, случайното отбиване някъде - в събърба ти се случва само това, което вече си планирал, запалил си колата, карал си 15 минути или половин час, паркирал си. Това ражда досада, която понякога може да търси изход и в безразборното насилие. |
Дядо Викторе  за съдържателните мнения по темата, които в значителна степен сбъднаха желанието и надеждата на автора "сложността да бъде обяснена достатъчно просто", което той не успява да стори. Не че анализът на Кьосев е лош, напротив - много е добър (прекалено дори за вестник) и по-добър в нашия печат едва ли ще се появи. Обаче той е умозрителен, плод на солидните културологични познания на автора (в частност заниманията му с постколониална критика), затова и неизбежно книжен, чисто интелектуален. Той не е живял във Франция и няма как да познава конкретиката и още повече да усеща реалната атмосфера на всекидневния живот там. Поради това и мненията на човек, който освен интелект, има и предимството да е живял достатъчно дълго в тази среда и да съпреживява проблемите й, несъмнено са по-точни, реалистични и проясняващи. За което още веднъж ти благодаря - ето заради такива мнения има все пак смисъл да се следят форумите, които иначе са 99, 9% плява. |