Отиди на страница:
| Едно не мога да разбера, защо чалга родолюбците си падат толкова по жесткостта и мръсното в живота? Те настояват, тропат с крак и носят от 9 кладенеца гнила вода, за да ни докажат колко потресаващо жестоки са били турците и колко невероятно красиви и смели били българите. А истина е друга. И не смятам, че тя трябва да се търси в измислената песен на Стефан Веркович. Защо като българи да не поговорим за същия мотив, но у Петко Славейков? "Изворът на белоногата". За мен Гергана е психологически по-достоверна и исторически по близка до истината за тогавашната епоха. Ситуацията е същата. Имаме си везир (вместо войводата от "Хубава Яна" ), Гергана наместо Яна и либето Никола на мястото на брат Йован. Какъв е краят - везира пуска на воля Гергана, защото като воин и благородник оценява подобаващо човешкото достойнсто и волята за свобода. Никола също е запазен (представен е само в мислите на девойката), като Славейков благоразумно го скрива от погледа на турчина. Последният може да си позволи да оцени подобаващо смелостта на Гергана, но едва ли ще се поколебае да се разправи с физически присъстващ съперник. Още веднъж браво на Славейков - достоверността при него е човешко, не само писателско качество. Това, което авторът на "Изворът" е написал се покрива с десетки истроически описания на тогавашната епоха. Не е тайна, че мюсюлманите, и в частност турците, ценят изключително много смелостта и бабаитлъка у своите съперници. Същия мотив виждаме в "Шибил", когато беят размахва отчаяно бялата кърпа в знак на желанието му да спаси юнака Шибил. Велико кехая е този, който взема решение за убийството му: Беят мачка бялата си брада и дума:
* Каква е разликата между България и Сърбия? В духовно отношение огромна, непостижима. Имаме Славейков , а не Стефан Веркович. Имаме Каравелов, Ботев, Захари Стоянов, Алеко Константинов, Вазов. В Сърбия, обаче, пишат хора като Чосич и Лилич, главните виновници за сръбската омразата към ближния погубила 250 000 живота пред очите ни, на Балканите, в края на 20 век. Какво варварство и какво нравствено падение на "братята" сърби. Редактирано от - Нели на 24/11/2005 г/ 18:25:47 |
| Разправията за предаванията на турски език предизвика, подобно на лакмусова хартия във Ръцете ни, появата на истинските ни лица из зад форумните никове. Самата дъндания, всички сме съгласни, е буря в чаша вода. Напълно излишна. Но! - Обикновенно когато някой нагази в кафява кучешка пирамидка, се оглежда наоколо - смутено или не, дискретно си изчитва поомазаната подметка и продължава нататък. Със или без леко подвлачване на пострадалия чепик. И при първа възможност си измива обущъка, защото веднаж така оклепан, той в продължение на много време оставя миризливата си следа навсякъде където ходи! Това се отнася както за обществените взаимоотношения и политиката, така и за частните прояви върху обществените подиуми. Цялата Завера около ДПС и в частност, необичайните метани към "полит-балансьора", са само заради едно възможно поклащане на показалеца от към страна на новите "Патрони". Сумитохата щеше да е напълно излишна, ако генетично утвърденото Подлизурство в някой хора не бе така ярко, релефно изразено. Както при т.н. "елит", така и в пълзящите към същия, Плужеци. И ето, някой пристигне в компанията с вече оклепана обувка и вместо дискретно да се изнесе за да я поочисти, взима, та я сваля и започне да я размахва както напр. мр. Бийн - чековата си карта в магазина!? И не само това, а започва да твърди, че обувките на другите смърдят, пък неговата - видите ли - стъпва само върху амброзя или в най-лош случай е поливана ексклузивно с Шанел5. Тогава може да се постави само една диагноза. Вие я знаете. За мен дискусият тук ми потвърди някои и други стари определения и констатации занимавали форумците години подред. Но най-вече съм благодарен на Нели и Фичо за отворените пред мен нови хоризонти за понимание на Българската история. Признавам, че съм прост човек от Наше Село, със съвсем елементарен умствен Багаж. Затова: - Мога само искренно да съжелявам, че съм пропуснал "Златните столетия на българската нация" по времето на "Османското присъствие". Не, че бих могъл да мечтая да вляза в елита на Сполайте скъпи съфорумци за поучителните часове прекарани във Вашета компания. Дерзайте! |
Лебедите, я да наминете утречка надвечер към турския ресторант, да продължим дискусията (дето не сме я начевали  ) в подходящата за целта атмосфера...  |
| Грацко, съгласен съм. Има и друг момент - неизкусения човек приема художествения образ "Йово" като "факт", а то е интерпретация на интерпретация на интерпретация. Интерпретация от романтици, от фашисти. Разпростира случая на един горд и инатлия човек, каквито безспорно има, към цяла етническа общност, което очевидно е майтап. П.П. Славейков много обичал образа на героя и тълпата, бил романтичен ницшеанец. Бачо Киро, Симфония на безнадеждността, Cis-mol. Какво е тълпата сме видели и тука. * И аз в девети клас казах (без да знам, че дилемата била измислена), че поп Алигорко бил по-прав, и си нявлякох гнева на другарката Жекова, чийто любимец иначе бях. Манол умря красиво, а внуците на Алигорко сега (така мислех, беше преди 1984 и не знаех за 1972 и преди нея) са нормална част от бълг. народ. В казармата имах приятели, за които никога не се сетих сам, че са от тях, и Нели като пловдивчанка ми отвори очите щом ги зърна и разбрах. Естествено, добрите ми чувства към тях не се промениха. Сега без да ща различавам и от самолет райковци и златоградци. * Ето от Веда Словена тук. Иван Шишманов отричал категорично автентичността й, но някои езиковеди допускат, че драмския диалект може да е бил автентичен, понеже Гологанов си бил оттам. Той "записвал" песните в помашки села в Неврокопско-Драмско и към Дьовленско (Девинско). Много от текста може и да автентичен, но позоваванията на Орфей, Троя, Александър Велики и изобретяването на сърпа явно са донагласени модернизации с цел да имитират Ведите и Нибелунгите. Това било времето на Шлегел, братя Грим, Калевала. Така е напудрена и песента за Йово, тоя невъобразим балкански Матео Фалконе. * Понеже помня добре Ботев, той май пишеше "ликуй, народе, тъй овце блеят / и вървят с псета подир овчарят" и "славят Бога и царят" (по памет). Българските възрожденци критикували сънародниците си за тяхното мудро "добре сме си ние с турците", "така било е и ще бъде". Помним фантастическата пропаганда на Бенковски в"Записките" - "турския комитет в Цариград, съставен изключително от фанатици-софти, е решил вече изколването на всички българи" (по памет), но на Великден щяло да се появи знамение с кръст в ръката и българите трябвало да въстанат. До Освобождението мнозинството българи имали революционерите за чапкъни - припомням пак цитата от "Записките", който Зе Мария пусна. Ив. Хаджийски утвърждава, че Априлското въстание в представите на средногорци било само резултат на преселването на грабливите черкези от Русия след кавказките войни 1828-30. Иначе - йок въстание. * Разбира се, "народни" песни, славещи правителството, има само в СССР, за "богатира Ежов" и в посестримата му НРБ, за "юнак Янко". Султаните будали не се сетили. Истинските народни песни обикновено славят все не когото трябва - например турския васал, сърбина Крали Марко от завладения от цар Душан български Прилеп. Това е, понеже изкуството "преодолява житейската достоверност" и понеже фолклора е творчество на неспециалисти (по история) и поне в предписмената епоха (която в българското село продължила до края на 19 в.) е и колективно творчество. Редактирано от - Чичо Фичо на 24/11/2005 г/ 18:45:36 |
Граци, благодаря за поздравите. Може би за първи път чувствам истински този празник. Всички са в къщи, баткото се върна още във вторник от Питсбърг, а ние чакаме да свърши парада на магазина Мейсис (който задръства цялата западна част на Манхатън), за да отидем и си вземем печената пуйката с всичките й адети - пюре, сладки картофи, пълнеж, сос за заливка плюс сос от боровинки. Напомня ми ходенето в България, в детството ни, на Гергьовден, до пекарницата, която изпичаше агнетата на цялата махала.  * Не помня дали разказвах как преди няколко седмици, в българското училище, едно момиченце от голямата ми група изслуша с интерес описанието на градинката на Гергана, вдигна ръка и попита мило: "Извинете, това, което прочетохме току-що на български ли беше?" Ето го :
Признах чистосърдечно, че и аз не знам някои от тези цветя - син/бял кремък, лиляка, леденче, камха, седянко, ранници, стратул. |
| Да, нямахме Чосич и Лилич, нито Караджич, но имахме деградиралия сенилен Хайтов, когото смъртта спаси от чосичовщината. А. Дончев запази мълчание за своя чест. Имахме обаче много други дипломирани негодници - историци, дипломати, журналисти, военни, милиционери, и още имаме цяла дружина (макар доста оредяла) форумни. * П.Р.Славейков наистина бил по-здрав от сина си не само физически. |
| Ау, какъв оптимизъм у Петко Славейков. ****** Дюлгери чешма градили, в село се дума разчуло, че са Гергана вградили. Истина било, тъй стана. Залиня мома Гергана, като лист рано ознобен, залоша, още закрея кат ран босилек в засуха. Крея Гергана на крака нещо ми до три месеца, легна Гергана на дрехи. . . Ходи Никола, дохожда, води й врачки, знахари, с разни я билки цериха, от нищо не и преиде. Година време не сключи, богу душица предаде. . . Сето я село пожали и всички са ся събрали, всякой свещица запали. . . Моми и венци изплели момци и гробник сковали. . . От къщи кат я дигнали, ред я по редом носили, до тъмен гроб я занесли, занесли, там оставили. . . Никола, верен любовник, рано ранява у вторник, та си на гробът отива, с бял тамян гробът прикадил, с руйно го винце поприлял, и вощеница запалил. . . Върнал ся от гроб Никола, но не се върнал дома си, и до ден днешен няма го. . . Счува се само дълбоко цафарата му, тъмната, тъжно да свири и тътне, кога се вести Гергана, там на чешмата седнала, на месечинка да преде. |
1873 г. създава известната поема "Изворът на белоногата". В 1874 г. основава българска гимназия в Одрин, където се бори с гръцкото влияние върху българите. По-късно е учител в Стара Загора. Пише борчески стихотворения (1876), бива окован и затворен след Априлското въстание. Във възникналия пожар в Стара Загора загубва ръкописите си и събраните 15000 пословици. По време на Руско-турската освободителна война се сближава с руските войни, превежда през Стара планина отряда на генерал М. Д. Скобелев, става свидетел на шипченската победа и ги придружава до Сан Стефано. Из биографията му в Слово.БГ. Защо ли се е борил против Османското присъствие? Колко ли му е бутнало Политбюро на КПСС да преведе кагебистките генерали през Стара Планина? Редактирано от - volog на 24/11/2005 г/ 18:53:12 |
| И още веднъж, волог, Холокоста е установен факт. Признат и от немците, обявили хората отричането му за криминално престъпление. Взели си поука, преболедували, изстрадали. Чети Гюнтер Грас, нобелист. Руските и нашите комунисти нищо не са преболедували и за нищо не са се разкаяли, и при първа възможност ще повторят всичко. |
| Аааа защо се ровиш в мръсотиите? Пиши за любовта. Романтиката по Гестапо, Хитлер ... една вече мъртва империя. Редактирано от - volog на 24/11/2005 г/ 19:00:40 |
Фичо, тая ми ти пуста "Веда словена" сме я дъвкали в "soc. culture.bulgaria" та чак до ташак я изкарахме.  Ето ти един линк с дискусия между Емил Живков ( Ziezi), който в действителност е човекът публикувал тази "орфеистична сага" на нета и един от най-ерудираните хора които, аз лично познавам - господин Илия Талев ( да, същия онзи от "Гласът на Америка" ) Натиснете тук |
| Борил се против средновековния халифат, който бил унищожен от Ататюрк, за европейска българска държава, не да забранява на турците да четат новини на турски. Последното никой не си го е помислял, във Варна в 90-те години на 19 в. излизали няколко вестника на турски, както и на гръцки, арменски и други езици. Имало общински съветници турци и гърци, и сега има улица Халил ефенди на един от тях. |
| А ти можеш да прочетеш и докладите на някои европейски организации след Априлското въстание като търсиш устновени факти. Имената на някойи "докладчици" са по улиците на София ... |
| Аз пък ви поздравявам с една моя "Веда", която сътворих по повод тия дискусии в далечната 1999 година. ВЕДА Станал ми Марко, заранта, заранта, майко, сутринта, влезнал си Марко в нужника, от самар дет изкурдисъл. 1 Взел си там Марко дисаги, писани, зографисани пълни със разни уйдурми (учен бил Марко - начетен) 2 Извадил Марко сметало, сметало, още абакус, додека лайна изсирал, изкал проверка да върши. 3 Дрънкал ми майко, сметало, дрънкал та чак цъмънкал, една ми топка в първи ред а пък по девет на следни три. 4 Тешка му била работа зощо си фъсул ял вчера, ама се Марко не дава, пуфти та пушък съ дигъ. 5 Само тези 5 стиха са останали от една случайно открита "Веда", но от нея можем да заключим: 1. Българинът е открил "седящата" тоалетна далече преди това да е било направено на запад, но пък я криел в тайна (от патентни съображения) 2. Още в миналите векове той е предвидил У2К бъг и още тогава е извършил прословутото тестиране с наличните за времето средства. Можем спокойно да кажем, че не само българите са измислили компютъра, но също така, че и те още преди векове са предсказали У2К бъга (който тогава те наричали : Вай, туй кей) и са използували устройства за калкулации, имунизирани против такива ми ти неща. 3. От последната строфа можем да заключим че булгаринът е познавал и някои варива, които не би трябвало да са там в този исторически период, което пук от своя страна ни доказва че той е открил Америка преди още Запада да я открие, ама си траел...  |
| Еее, какъв средновековен халифат??? Кое му е било средновековното - нали ти досега писа за неограничените възможности /в рамката на Империята разбира се/, за уважението към друговерците, за "равните възможности", за романтиката и радостта на българина? Сега средновековен халифат - да не намекваш, че методите му са били средновековни?? |
| Да, помня scb-то, четях го и бях абониран, но не пишех, бях чиновник още. Емил Живков го знам отдавна и съм му чел сайта - прототип на нашите колеги другаря Тодар Живков, Неминона, Мелпомена, Олег - смипатяги, ама too much фантазират като Раковски. Ако не станат атакаджии (засега не са), да са живи и здрави. |
| Коментар на децата за рисунките приложени към "Изворът на белоногата" (май е в читанката за 4-ти клас) - "този бей дори не е страшен, но е дебел, как си е помислил, че Гергана ще го хареса? Лууузър, прилича по чалмата си на Али баба". |
| младо юпи се моли на "менъджинг директор" от Османската Империя за 10 дена отпуск: ЕНИЧЕРОВА ЖАЛБА Що ми се белее, белее, люлее отвъд през бял Дунав? Дали са лебеди или са снегове, дали са ледове или са дъждове? Да бяха лебеди, подхвъркнали биха, да бяха снегове, стопили се биха, да бяха дъждове, оттекли се биха за два, за три деня, за неделя, за две. Не бяха лебеди, не бяха снегове, не бяха ледове, не бяха дъждове, най ми цар кондисал, цар с голяма войска, цар с голяма войска, бели еничери, разпънал чадъри бели и червени, бели и червени, сини и зелени, та седят, та ядат, та ядат, та пият, та ядат, та пият и с кавали свирят, и борба се борят и бял камък мятат. Едно еничерче младо и зелено, ни яде, ни пие, ни борба се бори, ни бял камък мята, ни с кавал свири, най се царю моли: - Царю, господарю, изпиши си книга дома да си ида, при моята майка и при моя баща! Че моята майка сега девет годин, сега девет годин черни кърпи носи, кърпа се додира, тя я не опира, тя я не опира, мене жив жалее; че моите сестри сега девет годин бяло цвете сеят, ала го не носят, ала го не носят, мене жив жалеят; че моите братя сега девет годин се кавали правят, ала с тях не свирят, ала с тях не свирят, мене жив жалеят. |