Отиди на страница:
неизкусения човек приема художествения образ "Йово" като "факт" Правилно, от там и елементарния въпрос: как приказвал с отрязани ръце и крака? Но тези семейни неща може да си ги изясните лично, а не в публичен форум Ставаше дума, че е имало такива събития, породили такива песни, както и ти си се усетил ... Редактирано от - volog на 24/11/2005 г/ 20:05:43 |
| Определено ако по нашите земи е имало австроунгарско (или там някакво си друго "присъствие" вместо отоманско) историята щяла да бъде съвсем, ама съвсем друга. Да де...ама е било отоманско. Туй то. Иван Шишман толкова можел човека, толкова направил. То ако погледнеш и цар Лазар и Влад Дракула и Марко Кралевич/ти и всичките му там "нашенци" толкоз им била силицата. Каквото могли, направили. Дето сега е модерно да се вика: Такива били времената. Ако погледнем как това е променило живота на тогавашния обикновен балканец, мога да ви кажа, че барем данъците за обикновенните Гуджовци били по-малко отколкото били при техния си, етничен ГОСПОДАР. Без ташак.  Така че, нищо чудно и народните маси ( дето им викат марксистите) да са радвали бая на туй ми ти "дередже". Разбира се, най-кофти са го отнесли АРИСТОКРАТИТЕ. Питайте който и да е бизнес администратор и ще ви каже: Има ли там амалгамиране, take over , merger, или някакво подобно сливане (доброволно или не чак толкоз доброволно ) на две или повече фирми, главите които хвърчат са обикновенно менаджерски, а бачкаторите ако не кярят нещо, барем не губят кой знае какво. Всеки се нуждае от БАЧКАТОРИ! Поради сходни причини там на Косово поле и по другите лобни места на "неотоманския Балкан" са били разпръснати костите на висшата и средна аристокрация, наред с тези на войните и бранителите на статуквото. Определено е имало форсмажорни изкилиферчвания по време на султанувато на султаните по наши земи, но нямаше ли такива и по време на политбюроването на политбюровците по нашите земи? При такива едни екстремни ситуации се случват извращения. Ако ви кажа за какви случки съм чувал из Македония по времето на "българското присъствие" там...може и да не ми повярвате. Разбира се, чувал съм и за доблестните постъпки на наши учители, администратори и даже военни там, но пък и такива маскарещини са правели нашенци, че чак да те досрамее от някои от тях. Така е то. Войните са си кофти нещо...ама к'во да правиш - измислили ги и туй то.  |
| Грациане, здравей. Понеже виждам, че си своего рода обект за фокусиране - в случаят използван за автохипноза, рекох и аз да те употребя на принципа: - "Думам ти дъще - сещай се снахо!" А и втората причина е, че никога не съм спирал да те смятам за порядъчен човек - освен, че си (както се шегувахме на времето): - "С извинение - музикант"!  Та думата ми е, че натрупах в тази тема огромно количество личностно омерзение и от днес нататък ще Им изключа появата върху моя екран. Възмутен съм до дъното на душата си. Тук не става въпрос за подържане на някакви измислени митове, а за действителната историческа истина и тъпченето 'и с кални кондури. Не е важно, че някакви перекендета могат да замерят с измислици и мръсотия корените си, произхода си, миналото си. Също не е важно, че в угода на чужди интереси викат на бялото - черно. Както и използването на трика с двойния аршин, удавянето на контрахента с водопади от "информация" или с разводняване на темата до пълното 'и изпразване от съдържание. Тези неща могат да предизвикат само ефекта на бъркането с два пръста дълбоко в гърлото. Грациане, чувствам се умърсен дори само от прочитането на манипулациите им, на писаниците им. Това са душевно нечистоплътни хора. Бих могъл и още неща да напиша - но има ли смисъл? Уверен съм, че Тези никога не могат да се погледнат отстрани, че нямат отрицателната обратна връзка така необходима за нормалното функциониране на всяка една система. Дори и човешка такава. А и всеки трябва сам да си носи, както проклятието, така и кръстта. Освен човешката, по меродавна е Божията присъда. От човеците - проклятието, от Него - помилването или низвергването. Желая им го. Помилването. Страшното се случва, когато един ден, в един единствен миг, осъзнаят падението си - дано не го изживеят.... Има неща които са предопределени да се случат. Те са изградени от мириади отделни песачинки. И всеки един от нас носи определен брой които трябва да пусне по житейският си път. Независимо дали иска или не..... .... така, че трижди проклетите новини, кукерите ДПС и Атака и пр. и пр. са само купчинки пясък в постройката на бъдещето. Дали една България ще я има или няма, е също без значение за Вечността. Колко велики империй са изчезнали в небитието? Ето защо обръщайки внимание на някакви си там, е все едно да се сърди човек на даден инструмент в ежедневието ни. Бъди здрав и дерзай! |
| Айс, к'во ти става, бе човек? Ти комай от много хаджийстване до Поповгроб си започнал и да просмукваш неговата сърцераздирателна оперетна лексика. Тъй де. Не знам от какъв зор те обхващат разни омерзения и поради каква причина се изостяш чак толкова емоционално? Честна дума. Освен това, съвсем с ръка на сърце да си кажа: Не виждам защо Фичо и Нели са толкова мразени и направо заклеймявани от толкова хора тук. Защо бе, хора? Ами хората си казват това което мислят и то от сърце. Те са едни от най-честно пишещите тук (без маска и без грим, дето вика поета ) и почти винаги с желязно армирана логика. На мен, лично, такива писания ми харесват и аз си ги чувствувам хората много близки. Какво лошо има в това? Сега дали това е в унисон с вашите схващания, настроения и изобщо ментална нагласа е вече друг въпрос. Ами, като не ви уйдисва техния мироглед, ами просто ги подминете и не ги четете. Аз, лично (айде да не споменавам имена, тъй като, все пак целта ми не е да наранявам колеги) си имам тук около една дузина "любимци" чиито мнения изобщо не чета. Просто съм забелязал, че с течение на годините нито научавам нещичко от тези мили хорица, нито се наслаждавам на техния слог, нито пък дори имам желание да влизам в конфронтация с тях. Чисто и просто - те си обсъждат междуособно тяхни си теми и проблеми, аз си обсъждам други и тъй. Ами като в "извънвиртуалния живот". Не може с всички да сме приятели и всички да са ни мили, интересни и занимателни. Не може бе и туй то. Хората сме различни и реагираме различно на различни дразнители. Освен това има умни и глупави, природно интелигентни и такива култивирали своята интелигентност благодарение на огромни информационни натрупвания. Има сприхави, има душички. Има словоохотливи, има и едносрични борсуци. Едни са добри, други са драки и гледат само да се заядат с някого, ей тъй на за да се самодокажат по някакъв си хептен изкилиферчен начин. Едни са твърди като комунист на разпит отстояващи някакви принципи, други се връткат и ту са леви, ту са десни, ту червени, ту сини, ту жълти, ту пембени. Има и суетни и хитри и остроумни и скучни и "прозрачни" и даже многолицеви. Пъстър свят ти викам. Като почнеш пък и да ги слагаш на палитрата, забелязваш как поляризирането им само ти пречи за да си обективен ( най-вече пред самия себе си) Тъй де, оня се отнася съвсем добросъвестно с теб, а е кух като рапан и ти просто няма за какво да си говориш с него, онази пък е с вирнато чипо носле, въпреки че няма кой знае за какво, на трети му викаш:Здрасти, а той ти вика: Дай пари за пасти. Четвърти - туй, пети - онуй... Освен това, някой който е изключителен ерудит, може да е леке, пък някой който е човек с интегритет са му извадили заедно със сливиците и чувството за хумор и стои така провесил ръце нескопосано в страни и се чуди как да реагира на някаква си много тънка "хитринка". Разбира я, оценява я, ама пусто всеки опит да изцеди адекватен ответ свършва като цепелина на Хинденбург. Ако тръгне човек да изживява всичките тия ми ти виртуални общувания, може направо да се заплете в такъв емоционален лабиринт, че чак лошичко да му стане. Е, ако е така, за оперетничене...разбирам...ама да го вземе присърце, спред мен си е доста безсмислено, ама пък хей...кой съм аз та да им дирижирам на хората живота. Ако му е кеф...ами да плаче там, да кърши китки и даже пантеони на своите герои да отваря. Тъй де...а като сме на тема, та гледам и ти в последно време си го ударил на хаджилък и ходиш там на поповгроб от време на време да излееш някаква си емоцийка и да турнеш словесни цветя. Не че има нещо лошо в това. Повтарям. Напротив. Човек трябва да си гледа рахатлъка преди всичко и да се отдава на влеченията си без да му дреме дали е модно, изчанчено или просто смешно.Ако на някой му харесва да ходи с дамски обувки с токчета...ами да си ходи, ако на друг му се свири на акордеон, ами да свири. Стига с това да не пречи на другите, ами ако ще и на ръце да ходи...тъй де. Има си хора, които си падат по батални поповщини (ей, ако е жив човека сигурно му пищят ушите...ако е мъртъв...ами лека му пръст) оваляни в много научнотехничноинтелигентски хумор и провинциалистко самочувствие. Със сигурност те го правят напълно искренно и за тях именно това е гвоздеят на остроумността и изящната словестност. Хей...ами, хубаво бе. Напълно ги разбирам и си е в реда на нещата Просто, да си кажа честно, аз съм малко по-бамбашка и не си падам по тоя род мамалевски хумор и сатира. Казвал съм му го и на него, ако си спомняш, нееднократно. Иначе, като човек той не беше лош, въпреки че му се искаше да бъде приеман като такъв. А пък тоя ми ти мерак да е баш-кокорбашията направо го гореше и не му даваше мир и спокойствие до края. Амбициозен бе, като всеки дошъл от малко градче младеж със стабилен "хардуер" искащ да докаже на тия ми ти тъпи софиянци че е повече от тях! Това му беше нещо като фикс идея и беше динамото на почти всички негови форумни изяви. Но пък, може да се каже струеше някаква си тежка достоевска мъка от цялото му бабаитстване из тия ми ти форумни ширини. Онова за което му правя евала, беше че не му пукаше. Единственното му произведение което много ми хареса, беше в действителност едно от много рядките където той не беше АЗ КАЛИГУЛА и описваше първото погребение на което бе присъствувал като млад. Както виждаш, помня го и до сега. А колкото до тия твои решения в стил "страданията на младия Вертер", направо ми изглеждат необосновани. Хората си пишат това което мислят и мога да ти кажа, моите лични убеждения не са кой знае в колко по-друга плоскост ( е, Фичо и Нели понякога се размекват и изпадат в левичарство, нещо което при мен просто не си спомням да се е случвало ) и както виждаш в повечето случаи когато се е налагало съм им давал моралната си подкрепа.(Виж, може да съм всичко, но съм доста принципен и не се измятам конюктурно, според форумновкусови ветрове.  )И какви са тия, значи сантименталности, омърсености и разни такива говори, дето по подхождат на стара мома. Я се вземи, моля ти се в ръце и недей толкова да драматизираш. Като те чета как ги редиш едни такива сърцераздерки, все едно пишеш, да го еба за някакво си мелезно създание моделирано от остатъци от Сталин, Пол Пот, Хитлер и Азис. А като погледнеш, това са съвсем достопочтенни хора, чийто грях е че просто милят различно от теб. Срамота бе, човек. Бива ли така? От тебе пък най-малко съм очаквал такива евгенионегиновщи. Ама ха... Приеми моите сърдечни поздрави с парчето което тихо се мота из слушалките ми в тоя късен час: Curly - the Move. |
Граци,  благодаря, че те има в този форум.При нас е свил такъв студ, че първото, което си помислих е колко градуса под нулата е при теб. Лека нощ с Кианти, след гледане на Хари Потър децата за кой ли път следят Джеймс Бонд. По-добре от американски футбол. |
| Едно не мога да разбера, защо американските българета си падат толкова по малцинствата? Те настояват, тропат с крак и носят от 9 кладенеца гнила вода, за да ни докажат колко потресаващо жестоки са били българите и колко невероятно красиви и смели били турците. А истина е друга. И не смятам, че тя трябва да се търси в измислената от секънд хенд граждани на америка история. Нека дадем думата на истински американец - очевидец при това, а не пишман философ слитературни залитания. Турските зверства в БЪЛГАРИЯ Писма на Специалния Кореспoндент на ["Daily News"] Мислех, че българските села се състоят от няколко малоценни къщици, които е трудно да се направят подир пожара. Но какво беше моето изумление, че повечето села са добре сградени градове с яки каменни домове.и значително количество състоятелни, даже достатъчно богати граждани. Що се отнася до българското въстание, имало е слаби опити в две-три села, но не в Батак, и излиза, че тук не е бил убит нито един турчин. Даже правителството не потвърждава нито едното, нито другото. Когато Ахмед ага, който извършил клането, се появил със своите башибозуци и поискал да му предадат оръжието си, жителите на Батак не се отказали от това, а само заявили, че ще дадат оръжието си на редовните войски или на каймакамина Та-тар-Пазарджишки. Но Ахмедага държал на своето и след дълги колебания и продължителни преговори батачаните се покорили, но не трябва да предполагаме, че намиращото се в тях оръжие е било приготвено за въстание, то просто се е състояло от обичайните принадлежности на всеки турчин или християнин. Какво е последвало след това предаване на оръжието - най-добре ще проумее читателят, като прочете продължението на нашия разказ за това, което видяхме вчера. При самото ни влизане в селото обкръжаващата ни грамада ни показа един куп пепел и въглища, сред които се виждаха изгорели човешки кости. Турците направили на това място нест~ получлив опит да изгорят труповете. Малко по-нататък ние се натъкнахме на едно зрелище, което възбуди в нас ужас и съжаление. Скелетът на една мома, не по-голяма от 15 години, лежеше на пътя, затисната под отломките на стените. На нея се виждаше още ризата и българските чорапи, а босите й крака бяха почти запазили своята форма, защото месото им беше досущ изсъхнало, а не изгнило. На черепа се виждаше голяма зейнала рана, а дългите й кестеняви коси се разстилаха по земята. Достойно е за отбелязване, че всичките женски скелети бяха облечени в ризи и ние узнахме от много жени, които сами бяха преминали тежкото изпитание, освен последната му степен, как изобщо са правели турците обикновената си операция върху жените и момите. Като улавяли някоя злочеста, те я събличали по риза, натрупвали на куп дрехите и драгоценностите, сетне я обезчестявали колкото искали и последният хладнокръвно я убивал. В следващия дом един от малкото българи, които ни придружаваха, ни показа това място, където неговият малък сляп брат бил изгорен жив, и мъжественият човек плачеше като дете, без да разбере, че на сляпото дете сега му е много по-доб-ре. Направо срещу него лежаха скелетите на две деца, затрупани с камъни, и с отворени саблени рани по черепите. Въобще числото на убитите деца в тази касапница е, наистина, чудовищно. Тях често ги набивали на щикове и очевидците ни разказваха, че подобни процесии се разхождали по улиците на Батак и Отлу-кюю. Причината за това е твърде понятна: мю- сюлманинът, като убие известно число невярни гяури, влиза в рая, каквито и да са били греховете му." Мохамед, вероятно, е разбирал само въоръжени хора, а мюсюлманите тълкуват широко неговите думи и смятат жените и депата наравно с мъжете. При това убиването на деца е по-изгодно, защото то е по-леко и по-безопасно. Тук в Батак башибозуците достигали до това, като разпорвали утробите на бременните жени и убивали неродените деца пак с тази цел - да уголемят числото на жертвите си. Колкото се приближавахме по-близо до центъра на града, толкова количеството на костите, скелетите и черепите все се увеличаваше. Нямаше нито един дом, под развалините на който да не се виждаха останки от човешки трупове. На едно място една жена ме спря и, като ме улови за ръката, преведе ме през един куп камъни, зад които лежеше скелетът на една мома, с дълги коси. Като ми показваше това, което е останало от нейното мило дете, тя отчаяно плачеше, като си удряше безумно главата в стената. Няколко крачки по-нататък една друга жена, като седеше пред своя изгорен дом, дърпаше си косите и диво гледаше към три малки черепа, които държеше в ръце. Как се е избавила тази майка, а са загинали децата? Кой можеше да каже това? Може би тя не е била в селото по време на сечта, или е побягнала с едното дете, като е оставила мъжа си да пази другите, или може би от страх е напуснала всичките и е побягнала. Ако последното предположение е вярно, то не чудно, че тя се предаваше на такова отча яние. Най-сетне ние дойдохме до черквата и училищата. Земята дотолкова беше затру пана със скелети и останки от гниещ трупове, че въздухът ставаше невероятно препълнен с миризми. Училището се на мира на едната страна от пътя, а черквата на другата. Първо, ако съдим по останали те стени, било е масивно, голямо здание способно да вмести от 200 до 300 деца Под камъните и сметта, които покриват пода на няколко фута, се намират костите и пепелта на 200 жени и деца, живи изго-рени. Редом с училището има една голям яма, в която са погребани до 100 трупа две недели след клането, но кучетата изрови ли тези импровизирани гробища, дъждът, като ги напълнил с вода, пре обърнал тази яма в отвратителен кладенец, пълен с плаващи гнили трупове Същото зрелище представлява водата на съседната стругарница на брега на една река. Отначало двата й бряга били затру пани с гниещи на слънцето тела, но ми лосърдното небе пратило силен дъжд, който ги вкарал в коритото на реката и те чението завлякло тези страшни остатъци от човешката касапница, така че се нами рали трупове, изхвърляни на брега, на 40 мили разстояние, посред сенчестите гори и гъстия шубрак близо до Пещера и даже до Татар-Пазарджик. Като влязохме в гробището, ние неволно се спряхме: зло вонието беше така силно, че не беше въз- можно да се върви по-нататък, но ние взехме по една шепа тютюн, и като я държахме до носа, отидохме по-нататък. Черквата беше малка и я обкръжаваше една ниска каменна ограда, сред която бяха гробищата. Отначало ние не забелязахме нищо особено, а зловонието беше така голямо, че ние едва бяхме в състояние да гледаме по страните; но малко по-малко ние забелязахме, че земята на гробищата е покрита с гноище по-високо от повърхността на улицата на 5 или 6 фута, и излезе, че приетото от нас гноище е маса човешки трупове, покрито с дребни камъни. Целите гробища са затрупани на три, четири фута височина с човешки останки и от там излизало страшното зловоние. Подир няколко недели след клането турските власти заповядали да се погребат мъртъвците, но миризмите били така страшни, че било невъзможно да се изпълни това предписание. Останало да се задоволят с това, като закопали няколко тела, нахвърляли пръст над останалите, а в гробищата даже не влизали, но отдалеч ги затрупали с дребни камъни. Но този опит имал малка сполука, понеже кучетата разровили камарата и из тази чудовищна могила стърчаха, на всяка страна ръце, крака, глави. Казваха ни, че в тези малки гробища се намират до 3000 трупа и ние лесно повярвахме на това. Зрелището, което ни се представи, беше до толкова страшно, че през целия ни живот не можем да го забравим. В тази гниеща, зловонна маса на места се виждаха къдрави детски глави, крачка, не по-големи от пръста ми, и ръчици, като да са били простряни с молба за помощ. Тук се разлагаха наред под жарките зари на слънцето телата на малките деца, които с недоумение са гледали в минутата на смъртта на лъскавото оръжие, облетите с кръв ръце на техните убийци; деца, които са изпуснали духа си посред ужаса, който ги е обзел; моми, които напразно са молили за пощада, и майки, които са се старали да защитят своите рожби. Сега те всички лежат тук безмълвни; не се чува нито плач, нито ужасни викове, нито вопли за пощада. Жътвата гние наоколо по полетата, а жетварите гният на гробищата. Ние погледнахме в църквата, стените на която се бяха опушили от изгарянето на нейните дървени принадлежности, но са се запазили цели. Това е едно ниско здание с тежки неправилни сводове, под които едва може да стои човек с висок ръст. Това, което се представи пред нашите очи вътре в нея, до толкова възмущаваше душата, че ние не можахме да го гледаме повече от една секунда. Грамадно число тела бяха отчасти изгорени и напълняха черквата с обгорени останки, а отчасти гниеха в най-отвратителен вид. Аз никога не съм си представял, че ще видя подобен ужас. На всички ни стана тежко и ние залитахме, като пияни, побързахме да излезем от тази мрачна дупка. С радост се върнахме на улицата, но и там на всяка стъпка срещахме като преди купове гниещи трупове, женски черепи с косми и отделни части от женско тяло. Тук ни показаха една къща, където били изгорени живи 20 души; там се виждаха развалините на друг дом, в който обезчестили и предали на мъченическа смърт 12 моми. Навред ужаси ! Ужаси! Ужаси! |
"....Едно не мога да разбера, защо американските българета си падат толкова по малцинствата?..." Ами, не бе, SLUSHASHT , не бе, , драги, по-просто е! Eдин от начините да кажем на някого безобидно и ехидно колко го мразим е например да се правим, че защитаваме правата/щото сме със справедлива и добра душа/ и обичаме оня, който го мачка и тормози. |
Айс  , кво ти става бе човек, дет вика Грациан???Допускаш една много тънка грешка по отношение на хората, но ще ти обясня на ушенце, иначе си АБСОЛЮТНО ПРАВ, и за присъствието и подобието на робство и за останалото било то матреялно или ментално, кво да ти кажа, на моя прапра дядо сестричката му като бебенце е била убита от самия й баща в един геран, където са се били скрили от ПРИСЪСТВАЩИТЕ османлии, и за да не ги открият по рева на детето го принесли зорлем курбан на бога, ако си спомняш за една моя приятелка Яна за която съм ти говорила пък нейния също прапра родител по чудо се спасил отпод пепелищата на ОПОЖАРЕНА СТАРА ЗАГОРА, бил е малко момченце, родителите му са биле зверски убити пак от ПРИСЪСТВАЩИТЕ ХАЗЯИ по нашите земи и добре, че го намират едни хорица голо и босо та го прибират, така се пръква един от най личните родове в Стара загора.. Нищо спецялно, само снимки от семейните албуми, без РЕТУШ! Иначе ко се чудиш, че наши са подвивали гръбнак за постове и просперитет по време на ПРИСЪСТВИЕТО, мчи сига не е ли така, мчи нели партийносеклетарските издънки и номенклатурски синчета навремето първи бригадирчици и комсомолчици сига ми държат конско по демукрацийка, ми сложи си пенжурите бе момче и се огледай, с кой мислиш си говориш у тоя така честен форум, а? Със същите образи и подобия. Навремето пред Високата порта, посленка пред Красньй Керпич и так дале.. Ми стегни се де, не отнемай правото на людете да драпат по спиралата "нагоре", айде де.  И не се коркай. Има господ!  Редактирано от - б.б. на 25/11/2005 г/ 17:31:51 |
| Брях оттървал съм голяма баталия..Тц, тц.. Ама стига с тия новини, гечмиш олсун, дето се вика. Чок татсъз бир шей.. Всъщност, каквото имах да казвам, го казах при Дичев в събота по темата. Но колцина ме рабраха? Залагам бутилка мастика, че никой не си спомня бъкел от казаното. Не се учудвам, утре пак ще дуднем и облайваме по темата(нали дума дупка не прави), защото все още имаме: Обикновен социализъм (в главите-б.м) или Относно възпитанието Евгений Дайнов Невъзпитаният човек е неприятен субект и с него никой си няма работа. Негов проблем. Когато обаче невъзпитаният човек е управляващ, не можеш да се скриеш от него. Наш проблем. Липсата на възпитание в управляващите придобива формата на властова арогантност и показно презрение към онези, които нямат същата власт. Така липсата на възпитание в съчетание с власт се превръща в обществен проблем, т. е. в проблем на всички. Лошият пример е заразен. Гледайки арогантност и недодяланост у своите предводители и управници, обществото започва да ги имитира. Това е изключително опасно, тъй като арогантността, презрението към другия и недодялаността води до поведение, което няма нищо общо с европейското такова. Но има много общо с балканското. И тласка страната не към Европа, а обратно към азиатщината на социализма. Когато си арогантен и недодялан, доста бързо ставаш и ксенофоб: мразиш различния Доколко това продължава да бъде обществен проблем личи от примитивните реакции на въвеждането на новини на турски език в националната телевизия. БНТ е заливана по електронната поща с послания от възмутени граждани, които ломотят нещо си за национално предателство и прочие милошевщини. И това го ломотят хора, които очевидно не са сред най-безпросветните: все пак ползват компютър! Те би следвало да са носителите на европейските ценности на толерантността, на приобщаването на "другия" - а те именно изливат ксенофобия и смятат своята балканска недодяланост за някаква ценност. Така ще е, докато политиците им дават пример със своята арогантност и презрение към другия. Или - пак не е за вярване, ама ето на, случва се. Представителен форум на съдебната власт неотдавна осветли народонаселението, че европейските конвенции за правата на човека вече не били важали. Остарели били. Ако така вземем да го караме - това не важи, онова е остаряло, трето не ни уйдисва - дайте отсега, за да има народонаселението яснота, да кажем: това, това и това от подписаните от България неща (договори, конвенции и пр.) не важи, а на тяхно място ще важат някакви други, наши си неща. И изобщо, като подписваме разни международни работи, ние ще решаваме, те важат или не. По тази логика ксенофобите са вече прави: подписала България конвенцията за малцинствата, голям праз. Няма да им пущаме новини на турски и - туйто. Или да си ходят в Турция, или да стават българи. Такива работи не могат да се случват в страна, която се намира в преговори за членство в ЕС. Просто не могат. Както слънцето не може да изгрява от север, да речем, дори и страшно да ни се иска. Най-малкото онова, което България е подписала, трябва да важи - иначе кой ще ни взема на сериозно? Не по-малко важно е всички салат-патриоти най-сетне да разберат, че в България поне една седма от населението не е съставено от българоговорящи православни християни. На всеки седем души един или не говори български като майчин език, или не е православен. Или и двете. Какво да правим с тези хора? Да ги преименуваме, както искаха комунистите? Да ги изселваме? Да мислим, че различието е дефект - както смяташе Хитлер? Или че е ценност - както се смята в Европа? В Англия, дето беше до оня ден империя, всички административни документи могат да бъдат попълвани на седем-осем езика, включително урду, суахили и какво ли не още. А някакви си нашенци като едни същински арийци, нищо че сме малко по-смугли - сакън, да няма новини на турски. Ама, много ви моля, хайде да го даваме по-възпитано и по-цивилизовано. Стига най-сетне с такива простотии! Гечмиш олсун, дето се вика. Чок татсъз бир шей, ама трябва и възпитание да има в тия обществените работи... |
"Слушащия" явно не е слушал, или по-точно се прави, че не е слушал, че клането в Батак, описано от Дж. МакГахан, е работа не на турци, а на българи мохамедани от съседните села, някои от които в роднински връзки с батачани. В една интересна статия на историчката Евгения Иванова в "Култура" от май 2002, за която много сме говорили, се разказва и как полския художник Антони Пьотровски посетил Батак няколко години след Освобождението, за да нарисува клането, и поканил да му позират истинските колячи и оцелелите им жертви. Разказва Пиотровски:
Челите Алеко помнят как той разказва в пътеписа "През марта на Чепино" за един местен ага, коляч на Батак, който бил видял в Чепино (днес махала на Велинград) в свободна България да си пие необезпокоявано кафето. * Ако си мислех, че "слушащ" е истински наивен форумец, а не хипостаза на наказан до 10 декември ник (както е може би и плачущия кат върба на Поповгроб "айсблок"...), то щях да го питам - и какво следва от твоя цитат от МакГахан по отношение днешна България? Че не трябва да има новини на турски по БНТ? Че трябва да пак сменим имената на турците? Да ги изгоним в Турция и да конфискуваме имуществото им за компенсация тракийските бежанци? Да забраним ДПС? Или може би да лустрираме агентите на ДС в ДПС? * За всеки здравомислещ човек в 2005 г. е очевидно, че "потенцирането" на кланетата отпреди 130 или 1300 години не е конструктивен подход към сложната европейска политика в началото на 21 век. Европа изби 60-70 милиона европейци в две общоевропейски войни в продължение на 30 години - кулминацията на европейския национализъм. Затова съвременна Европа, в която влизаме догодина, е друга. България трябва да се придържа към нейните стандарти и да прилага собствените си закони от 1968 г. с цялата им строгост спрямо всички, които раздухват националистически омрази. * Лично аз бих се радвал да видя поне един негодник от кръвната група на Лидеров зад решетките. |
фичле, не се аби. немаш никакви шансове за онаа комисия по малцинствата, вервай ми, от достоверен източник го знам  |
От "Плащуща върба" до човек изпълнен с отвращение има разлика. Такава, каквато има между душевният мир на описаният помак Колач в по-горният постинг и този на един обикновен човек. Но за да се разбере това нещо, все пак, са необходими доста неща. Но напълно сигурно е - не и манталитета на партиен "работник", пропангандатор-стахановец от недалечното минало. Редактирано от - Eisblock на 25/11/2005 г/ 18:34:30 |
| Познавайки несложната ти служебна душица, тутакси мернах в чата какво си лъготил в клуба по интереси да се правиш на вътрешен човек. Нямам нищо общо с подкомисията, никога не съм й бил член и няма как и теоретически да бъда номиниран (номинирането става от правителствата по географски принцип и се избират в КПЧ, в която България отдавна не членува, и се номинират учени юристи). Ако беше по-гранмотен, щеше да чекнеш, че там няма места за нашата група до 2008 г. (ако не смятаме РФ, която е абонирана), тук. |
| хихи At the 614th meeting, on 5 May, the Committee elected the following officers by acclamation: Chairman: Fidel Coloma (Chile) Vice-Chairmen: Valentin Hadjiiski (Bulgaria) John D. Biggar (Ireland) Wahid Ben Amor (Tunisia) (serving also as Rapporteur) |
| За това ли тая повеляновска отрепка толку писка по форумите? Редактирано от - steppenwolf на 29/11/2005 г/ 06:46:49 |
| Работата ти, 99, обаче е като с мерцедеса на Гарабед - и като цялата работа на МВР де. Това не е "комисия", а е "комитета по НПО на ИКОСОС", в който членувах едно време (и съм го казвал много пъти и тук) не в лично качество (както се членува в подкомисията), а като делегат на България в ООН, какъвто не съм откак пиша по форумите. Така че няма как повече да членувам в КНПО. За КНПО ме разпитваха подробно анонимни специалисти като 99, може и той да е бил, и в старата ми тема "там", какъв бил Ф. Колома и пр. |