малка България в голяма Америка
Отиди на страница:
Има само една причина, че не се виждат участници от Израел - не са участвали.  Току-що погледнах дали има регистрирано българско училище от Израел от Агенцията за българите в чужбина, има НАТИСНИ ТУК. Ерго, обяснението за неучастието е просто - или учителите не са казали на децата за конкурса (което съобщение автоматично са получили), или децата не са пожелали да участват. А може би дори учителите не са знаели кой е Стефан Гечев, знам ли. Не е лесно да мотивираш българчета да пишат на роден език. От големия ни клас участвaха само 5 (3 от които бяха децата на двете учителки и на пианската на хора ) при 12 редовни ученици. Напомнянето да изпратят готовите съчиненията продължи от януари до май. За това си има реални причини - някои от децата все още сричат на български, а писането им се ограничава до по-прости изречения. Те и да искат не биха могли да пишат дълго и да се изразяват толкова добре колкото на английски.Редовната работа с деца в неделно училище е истински героизъм както от страна на децата, така и от страна на учителите. Помислете, колко от вас правят нещо в реалния си живот без това да им носи някакъв вид облага? Почти никой. Колко от вас гледат сериозно на доброволната работа за нещо в което вярват? Почти никой. За това се радваме на всяко дете, което ходи на българско училище редовно, както някога бабите ни са ходили в неделя на църква. Подобни неща говорят добре главно за родителите на това дете. А от мотивирани и добри родители се раждат и мотивирани и добри деца. Лично аз виждам огромен напредък у своята собствена дъщеря. Тя никога не е говорила с акцент, но беше бебе като пристигнахме в Ню Йорк. При това бебе, което по стечение на обстоятелствата след български проговори на руски (за една година, от 3 до 4 годишна възраст) и едва после на английски. Общува в къщи само на български (кaто всяко многоезично дете има попадения на англо-български и на руско-български, които са част от семейната митология) и въпреки това, когато преди 4 години гледаше концерт на НЛО след 30 минутно мълчание се обърна към татко си и каза - "тате, тези комидиънс ли са"  ?За 30 минути успя да подреди нещата в познатата й тукашна схема. Днес, след 2 години хор и училище, където децата се самонавиват (в добрия смисъл на думата) на български теми (главно естрада), тя може да гледа български филм без усилие и с пълно разбиране. Видях това преди броени дни. Бяха ни дали няколко български филма от колекцията на 24 часа и тя изгледа "Рицар без броня" без да стане. Коментарите й бяха покъртителни, а заключенията прелюбопитни - българите (България) и до днес изглеждали така както в Рицар без броня - така говорели (бързо и сякаш се карали на един друг), такива коли карли, така действали, това били амбициите им, а децата били кют (сладурани) и много добри. Редактирано от - Нели на 06/08/2006 г/ 20:49:14 |
| Повечето бълграски деца в неделното училище в Ню Йорк нямат акцент, но имат онази неуловима, друга мелодия на гласа, която често се възприема като нещо чуждо на българския. Говорят по-бавно, спокойно, малко стеснително, много възпитано, често с книжни, а не с разговорни обрати. Няма грубост в гласа, маниерите им на български са отлични, няма негативизъм, няма завист, излъчването им е слънчево. |
Двамата наградени от литературния конкурс:  Тея що казват? Аре женското е ясно що показва. Ами младежа, тъй си е оплел пръстетата, да не пцуе нещо, а? |
Немски парад в Манхатън, на Пето авеню. Казват, че в Америка немците са втората по големина група - 27 милиона потомци на хора от Германия. Единствените, които са повече от тях са ирландците, 31 милиона са от ирландски произход. На трето място са англичаните - 24 милиона техни потомци. За сега "малка България" я няма в класацията. И парад си няма. :    Редактирано от - Нели на 17/09/2006 г/ 05:20:01 |
Този дакел днес предизвика голям интерес сред публиката : Немските знамена бяха навсякъде:  Концерт в национални носии:  |
От ляво се виждат двама истински немски войници: А това е поздрав на ирландците към немците:  Тези господа с престилки са масони, истински. Водачът на групата им носеше надпис "Девети масонски дистрикт"  |
На 100 метра от парада, в парка: На 60 улици от парада, в Челси:  Имаше определена истина в коментара на щерка ни "защо пазачи пазят тези железни блокове, нима мислят, че някой може да ги вземе под мишница и изнесе?" BTW, ръждясалите железни блокове в тази галерия изглеждат далеч по-добре на цнимка отколкото в действителност  |
| Да... Т'ва е животеца Нели, пясък през шепата...докато се огледаш и...айде! Един живял, друг мечтал, трети видял... Тъжно е!  Нищо, не губи надежда, може би все пак някога и на твоята улица ще изгрее слънчице, през"...облаче ле бяло..." А може би"...ако се завърнеш в бащината къща...", (някой ден де), може би пък тогава ще имаш достатъчно време...да си разделиш бобените зърна и полекичка: - "бяло - добро дело...черно-лошо, пак бяло-значи пак добро дело...и т.н" Ще си ги разделиш, ще си ги преброиш... Па може и бобена чорбица да си свариш от добрите и лошите дела...никога не е късно  |
Горка е участта на невъзвращенеца... Дручко си е цял живот сгушен под козинявите, уютно понамирисващи поли на партията, па и с надежбицата нейното знаме един ден да те прегърне и нейните ръце да те понесат  |
| ЧФичо, за партийките не знам, споминаха се почти всички, като ги гледам - останаха по един файтон "членове"... Виж, за козяка наистина съжалявам - качествен материал си беше, две мнения няма! И за овчия кашкавал съжалявам, след демокрацията повече не се виде и не се чу, отнесоха го новите "шумкари"... А хляб с "набухватели", ерзац-вино и хормонално модифициран(по нашенски-"изчанчен" ) плод-зеленчук не употребявам - разваля ми се визията на шкембенцето  Виж, Glenlivet си попийвам, но с мярка, ей тъй...за кръвнишкото. . P.S.Бе ти що си мислиш, че у БГ-то сите сме много зле и дъвчем картофени обелки? Заеби вестниците - "Ела и виж"! Унгария ряпа да рупа Редактирано от - OLDMAD на 17/09/2006 г/ 16:39:22 |
| Неприязънта към емигрантите вече не е на мода и в некои среди, близки до партията - ете вчера и Зорка Първанова събра емигрантите в Ню Йорк да ги гърли в бели ръце, да ги люби в черни очи. Нели ще покаже снимки като има време. * Хвалбите какво е пил не говорят добре за човека, а за българските леви пенсионери е дваж по-неуместно да се хвалят, че пили ракия за 50 долара (горе-долу една пенсия) шишето. |
българските леви пенсионери ЧФиче, тъй те искам...борбен, демократично-целеустремен и загрижен за благосъстоянието Ми! Досущ като зет ми, "едър" предприемач от Атина, като ми дойде сефте на гости тъй и не разбра завалията на какво се цупим, що се дрънкаме в кръчмите, що драскаме из разните му там форуми...бе въобще - от какво аджеба сме недоволни  Писа, драска, смята по една салфетка..."Ти, вика, ако дойдеш при мен, под пари ще останеш...бая се озорих докато му обясня(също като на теб), че на мене ми се ще в БГ-то "под пари да остана"(неразбирателство се получи отначало значи)"... Е, по-късно се разбрахме де, на втората бутилка...от същото . P.S. Не се хваля, държа на здравето си и затова гледам да е марково. Редактирано от - OLDMAD на 18/09/2006 г/ 20:41:19 |
| Ади де, семейството нема ли да ни светне какво става. Объединенное командование Аэрокосмической обороны Северной Америки (НОРАД) решило поднять в воздух боевые истребители и начать патрулирование воздушного пространства над несколькими городами США, сообщает телекомпания Си-Эн-Эн со ссылкой на представителей Пентагона. Количество самолетов и список городов не уточняются. ___________________________________ kaily.dir.bg-ДЪРЖАВАТА ТОВА Е ФАРС |
| Излезе новия National Geographic (списание) с голям фоторепортаж за българската археология - "Българската златна треска" (Bulgaria's Gold Rush click here - пише за доцент Китов, фадромата, иманярите, трафика на исторически ценности, българския Индиана Джоунс (Николай Овчаров), Божидар Димитров (наречен part Soviet dictator, part free-market capitalist with a touch of P.T. Barnum - американски цирков директор - б.м.) и курортния бум по морето и има много снимки на могили, разкопки, фадроми, Казанлъшката гробница, Свещарската гробница, Перперикон, известната златна маска, Панагюрското и Летнишкото съкровище и др., и историческа карта на тракийските земи с капшън за траките. * National Geographic не пише за пръв път за археологията в България - в 1980 имаше тема на броя и материал за Варненския халколитен некропол и за историята на българите - корица click here. Редактирано от - Чичо Фичо на 23/11/2006 г/ 03:11:46 |
| Темата ми беше страшно интересна - но изключително подтискаща. Аз съм последния, който ще поучава хората как да живеят - и се опитвам да се радвам за българските общества в Америка, за начина по който поддържат контакти и за събитията които организират. Но колкото и да живея в чужбина, родината ми е само една. * В тази дискусия прочетох мнения подкрепящи имиграцията, мнения защитаващи американски инвеститори в България (с източник американско списание), обвинения, че в България "не си държат на думата", усмиване на православната ни църква и реакцията й към Дан Браун (колко старомодни излязоха пасторите...). Един дори беше писал за "братския" американски народ и цитирал онова недоразумение Патън (страшилище за мирни граждани и 18 годишни немски войници). А друг разправяше как национализмът е грозна дума и България не му е ник'ва майка. * Знаете ли - не мисля, че не сте прави - вие сте си прави за себе си и всеки има право да търси своето щастие. Комунизма рухна и ние хукнахме да ставаме граждани на света. Всеки се захвана до подсигури собственото и това на семейството си бъдеще, захвана се с личното, а термина "народна работа" стана анахронизъм. Чудя се, гордеете ли се с България пред чужденците? А в Америка, тях интересува ли ги всъщност откъде сте... * Едно време аз редовно се смях на мненията на Костас. Но за пореден път, в разстояние на две седмици съм напълно съгласен с него. А той дори пише половината си тема НА ГРЪЦКИ. Но съм смаян и може би е в мене причината - това което разбрах от написаното на български, бяха най-смислените редове в цялата дискусия. * Замислих се за нещо - не мисля, че е встрани от темата. Петко Каравелов беше най-успешния ни министър-председател, но прекара немалко години по занданите по време на Стамболовисткия режим. Когато излезе на свобода го интервюира френско списание и го питаха за мъченията на които е бил подложен в Черната Джамия. Каравелов само отговори "Нещо не сте разбрали, господине. В моята родина такива неща не се случват." * България може да не е най-великата, може да не е най-интересната - планините ни може да не са най-високите, а морето най-синьото. Но България е наша. |