Д-р Звездниковs Project !
Отиди на страница:
Ганю, Трябва /според мене, щом си се отворил и ти по темата/ овреме да уточним двамата една диалектна дума. Скоро някъде из този форум забелязах твоето обяснение на думата ЧЕКЛЪС. Според мене не си изчерпателен за значението и. Според мене ЧЕКЛЪС не е само "дребни костички, които се забиват...", а ЧЕКЛЪС е всичко дребно и остро/например по жътва-т.н. осили/, което се набива в кожата, дрехите...и само в частност-дребни костички от риба, които се набиват между зъбите... А може да не съм прав и аз.Нека тука селските мемористи да се изкажат по въпроса и те. Беше ми много приятно да се намърдам между вас с цялата си некадърност за литературно писане и да направя тази езикова забележка.  |
| Джей-Джей прав си. Интересното е, че думата “чеклъс” я няма в речника на чуждите думи. Потърсих в Гугъла и цъфна само моето изказване, което имаш предвид. На сьомга при Доминус или на шаран-плакия(с чеклъс) при Зевзека. Пък и снощи ... ..а-а да – "чеклъс" ще рече "малки кокалчета, които те боцкат по джуките" ... forum.segabg.com/userreplys.asp?page=180& uid=7017 Значи чеклъс са тънки нишки с връхче и снабдени с миниатюрни въдички които при всяко движение преместват напред.връхчето. Нещо като самозабиващ се дюбел. За риба е ясно, костички които гадно ти се забиват по небцето и отварят много работа, ако решиш да си изчистиш парчето от рибата преди да го сложиш в устата. Има една дива трева с класчета и иглички като на житен клас. Когато такова класче се закачи за крачол или ръкав почва само да се изкачва нагоре. Като деца си късахме и играехме с такива класчета. Захапващ го за игличките и го буташ с езика навънка, а то влиза навътре в устата ти. Единствения начин е да го извадиш с ръката. Шо се отнася до рибата по Марица има една дребна карабалък, която е вкусна но с много гаден чеклъс. Обратно на нея хамсията като се изпържи дребните и костички се стапят и топла е голям деликатес. Съмнявам се дали все още я има. Редактирано от - Gan(ю)гоТрий на 09/04/2006 г/ 17:24:36 |
| Трябва да се повдигне темата. Не пишете? Аз знам, че ще оставите всичко на мене! Какво да пиша, като нямам вдъхновение или талант. Само тъжни неща. Виж, политиката ми отива повече, там е борба. Имам всякога мнение. Политиката е моя живот. Заинтересуван съм лично. -Как? Трудно е да се обясни. Както е непосилно да се пише, понякога. Човек често е раздвоен. Чел съм много но не мога да бъда като никой от пишещите. Нещата, които познавам не мога да ги разкрия напълно. Знам че е време, защото всичко така ще си отиде. Кога трябва да се разкрие докрай един живот?! И има ли смисъл? Кое има значение в този свят. Кой съм аз, кои сме ние. Имаме ли приятели? Умората е страшно нещо, всичко ти става безразлично тогава. Не сме ли от дълго време вече изтерзани от възприятия. Кой го интересува и не се ли натрупва спам в живота на другите. ~Изкуството е хубаво, когато се владее. Аз нямам истинска професия. Опитах много неща. Какъв е този характер, когато постигна нещо хубаво в една област ми става скучно и я изоставям. Като жените! Какъв успех търся и защо? Човек се повтаря! Не ви ли се струва понякога, че всичко е безсмислено... |
| --Благодаря, Real Life! Кога ли ще започнем да живеем нашият `истински живот`? Здравето е хубаво нещо, както е казал Гьоте - ако не ме лъже паметта, се е изразил: красиво. Ние казваме най-ценното. По-скъпо от злато, власт или любов! От всичко на света. Но постоянно забравяме, разбира се..., не искаме да мислим. Не знам защо се сещам сега за един приятел, бай Рали, който ако го попиташ: -Как си, бай Рали? -обичаше да отговаря: -Чакам за подобрение! ~Та и аз. П.п.Забравих -- при вас е Цветница а при нас, Великден?! Тия папи и попове как четат божиите писания, да се чудиш? Откога ли не са имали пряка връзка. . . |
Доторе, последните ти два постинга са прекрасни, защото са истински, не изнасилени.Продължавай да пишеш за себе си, за сбъднатите и несбъднатите мечти, за умората, за жените, звездите...  |
| Добре го е казал бай Рали. Моного добре... Всички чакаме прдобрението - ние сме от активно чакащите  .Пожелавам ти го това подобрение. А дотогава, нали знаеш - животът е прекрасен, защото е неповторим!  |
| : М, това си ти!? Да имаш 450 постинга и аз да не забележа? Един-два пъти се усъмних ама... после забравих. За другите, които не знаят: мейла от форума не работи. Всъщност е ОК, но отива при приятел. Той трябва да ми препраща всичко. Така някои писма могат да се загубят. Но аз по принцип не си пиша с хора от форума. Няма да имам време пък и е малко детско. * * * Темата мина 2 000 посетителя! Все пак е жива и здрава. ~Ще се стараем! |
| Преди много, много години, когато току-що излязала от университета започнах работа, повечето колеги около мен бяха мъже, все имащи зад гърба си по 20-25 и повече години плавателен стаж в командването на търговските кораби, все много видяли и още повече преживяли из морета и океани. Все хора с висок дух. А аз тогава - като повечето млади хора - си носех обикновения за възрастта нихилизъм и често бивах натъжена, като да са ми потънали гемиите. Та един от тях - капитанът от далечно плаване Иван Кардалев - щом ме видеше такава, замислена, без усмивка - обичаше да казва: «Щом водата ти стигне до рамената - горе главата!» Ако някой от морските форумци прочете това, нека каже жив ли е той? Ако е, трябва да е много, много стар... Ето тези негови думи изплуваха в паметта ми когато и след второто хапче за снемане на кръвно налягане апаратът, с който го меря, показа цифрите 185 на 115. Те са ми опора в трудните мигове на живота, каквито всеки човек има, защото животът е верига от преодоляване на препятствия... по пътя ни от нищото към нищото... Та, горе главата, докторе! В живота стават и чудеса. Аз поне съм свидетлка на такива, пък и сама съм спохождана от чудеса, каквито близките около мен считаха за невъзможни.  |
Старата воденица беше чуден замък за него. Полуразрушена, без врата и тъмна вътре тя беше много внушителна...лъхаше на нещо. Фицо все очакваше да види някой вътре. Почти в самата река сред върбите, странен силует особено вечер, когато се връщаха от работа. Кой е бил този (някакво име, Никола ли)`ватах`, който я е имал едно време както в приказките. Тайнствено име на този човек като и постройката. Дали тук е живял? Къде е била вратата и колко стаи са били. Имала ли е прозорци, комин и защо е направена тук. Не личеше къде, какво е било. Много му се искаше, на Фицето да разбере повече. Ама май и възрастните не знаеха много. Като че ли измисляха и казваха какво им е разправяла неговата баба Къна или леля им Стойкя, която се оженила в Челопечене. Далече ли е това село. Какво има там. Кога е ставало всичко това? Минаваше се покрай `сучовата` чешма. О-о, само каква чешма беше тя! Тази чешма и нейната ледено-студена вода го спасиха после от осите. Добре че го намери навреме леля Тина. Имаше четири чучура с каменно корито. Стария Сучо беше още жив. Водата беше каптирана от неговият двор. Всички, хора и животни, когато минаваха не пропускаха да опитат водата. За Фицо беше ритуал, трябвяше да сръбне всеки път, дори и да не му се пиеше толко. Сучови или `сучовите`(какво име) бяха странни хора, много не излизаха от тях си и не разговряха със всеки. Какво ли правеха все в къщи. Двора им беше обрасъл плътно с дървета, храсти и бурени, почти нищо не се виждаше вътре. Доста надолу по пътя баш на разклона вляво от другата страна на реката, беше воденицата покрай която минаваха често. Малко над нея се вливаха двете реки, селската и другата, какво дере и казваха. На това дере беше също и неработещата вече воденица на вуйчо му Нешо. Тя имаше и голям метален улей - колко страшно се вливаше, въртеше и пропадаше водата в него. Само ако падне някой вътре?! А една - воденица ли беше, какво ли, малко по-горе в самото село; на селската река имаше пък едно огромно дървено колело и то се въртеше бавно, като пуснеха вода над него, от един дървен улей скован от дъски. Беше зеленясало, прогнило и течеше на струйки отвсякъде. Водата се изкачваше нагоре и оттам падаше. Или беше обратно. Гледал ги е дълго и все беше интересно. Особено когато пасеше патките около герена имаше повече време. Те бяха кротки и не бягаха. Когато караха колата или само с добитъка оттам на път за Маргарта, винаги се заричаше да погледне някога вътре отблизо. Само да имаше време но не го оставяха никога сам. Все работа. Отделяше се наляво от пътя. Много интересно беше как се минаваше реката с кола. Тъй като нямаше мост му казваха да се качи. Радваше се че ще се вози. Пътя и реката се сливаха за известно време, бяха едно. Колата се удряше и отскачаше в големите камъни, като се накланяше наляво-надясно, и кръстосано; понякога едновременно... чукаше се силно от един в друг, ръмжеше, стържеше лошо; като че се чупеше цялата и пропадаше. Едва ли не се обръщаше цялата с кравите но те като опитни, внимателно опипваха с краката дъното. Детето можеше да се изтърси в реката, така се страхуваше и стискаше за климията. Не смееше и да гледа надолу във водата, тресяха се дъските на пода и отскачаха колелата. Стискаше силно зъби, вече съжаляваше. Всеки следващ път с неохота се качваше но нямаше как, трябваше да се гази иначе, водата беше студена и буйна; пенлива. Имаше и подложени камъни тук-таме но бяха несигурни, люлееха се като стъпиш и бяха далече един от друг. Леля му Мика умело ги маневрираше, да се чудиш. Някои от камъните бяха облени с вода - пак е валяло горе, снощи. Тя не се страхуваше, ловко стъпваше и дори да се намокри малко - не обръщаше внимание на тези неща. Казваше, като стъпиш бързо водата няма време, да влезе в цървулите ти?! |
2 А отблизо винаги гледаше воденицата на стария Ватах. Това беше едно страшно и все пак особено привлекателно място. Обрасло с върби покрай реките и елшек направо във водата. Всичко наоколо бяха ливади, всъщност някои направо мочурища с малки горички от калини в тях, все надолу покрай междуселският път за Душанци. Точно на отбивката имаше голямо торище а след реката по-нататък на изток беше също като река и път в едно, през повечето време от годината но минаваше между елшекови дървета от двете страни изправени гъсто, като огради; нямаше едри камъни, беше плитко, водата бавно се отцеждаше. И там също бяха повечето ливади отгоре и отдолу на пътя-река. Покрай реката се опитваха, да садят бостан селяните някои години но без особен успех. Много добитък минаваше оттам и след първото косене беше свободно вече за паша. Много рядко някой стопанин се опитваше да `забрани` пашата, като забиваше клонки навред в ливадата си, да се знае и вижда отдалече; за да може да окоси втори път утавата, както се казва втората коситба. Защото не ставаше висока тревичката, нямаше време да порасте особено ако нямаше дъжд през юли а беше мека една, тъничка но предпочитана зиме. Защо не бе никога свободен, Фицо. Щеше цял ден да стои до воденицата и да разглежда всичко. Какво точно имаше вътре? Виждаха се изгнили дървета надвиснали от покрива и цели пропаднали дъски в пода. Водата шумеше отдолу, трябва да имаше и риба, изглеждаше дълбоко и малко страшничко. Дали нямаше някакви диви животни да се крият отдолу. И как ли е работила тази загадка защо ги правеха на реките. Затова ли се казваха воденици. Имало е и тепавици. Тепели димия за дрехи, виж какви неща. Казваха лелите, че някога имало още много такива къщи за работа. Защо някога, няма ли вече нужда от тях, защо не работят? Кога ще ги пустнат отново. Мляли са брашно за хората и ярма за домашните животни. Есента след вършитба се е почвало. До късна зима се мляло, денонощно. Хубаво време. Спяли там в колите си, докарвали си черги, ямурлуци; чакали ред. Добитъка, жените или децата го връщали в къщи защото няма място там за толкова животни и няма как да ги хранят. Оставали само натоварените с чували коли. Палели огън отвън мъжете вечер, разказвали истории. Дори риба пекли, хваната точно от вира и пийвали ракия. Който не успее преди студовете, меле жито напролет. Може и лятото ако нещо не стигне. Воденичарят е командвал всичко - целият бял от брашнения прах по дрехите и калпака, косите, чак до веждите; и клепачите. Как му се искаше на детето, да види всичко това. Имало е воденични камъни и нещо, което постоянно е говорело или тракало защото го наричали кречетало. Водата шумяла весело отдолу. Нима всичко това не е интересно? Да и още как. И за много други неща разправяха. За турци и хайдути, самодиви... Воденичните камъни са ги изчуквали като се изхабят с длето. Винаги е имало резервни, изправени до входа. Карали са ги отдалече, имало е хора майстори-каменари от други села, които ги правели. Редактирано от - D-r Zvezdnikov на 20/04/2006 г/ 14:08:20 |
| 2 * ...курвата, ... курвата, ... курвата. Курвата живот, курвата живот, курвата. Болка! Болки, ... болкии - само болки... Не се умира! Не се умира, не се умира, ...не се умира. Курвата! Болки, болки, болки... болки-болки, бо-о-олки... болки, бо-олки, болки..., бо-олки. Курвата! Нема живот, нема живот, нема живот; нема, нема... нема, нема. Нема край, ... нема край, нема край, ... нема, ... нема, нема. --Курвата живот! Курвата... Не наболя ли са? Не наболя ли са! Какво искаш, какво искаш, кво искаш? ...Още, още, още...Още ли! Още... Отива си, отива си, отива си...тръпне, отива си, отива, отива...отива, отива. -Всичко си отива! Така! Нека, нека... Нека! Стига, стига, стига болки; стига... Край нема, край нема, край...край нема. Курвата, курвата, ...мамка ти, мамка ти, ... дееба твойта мама, деба твойта мама, Дееба твойта мама живот, живот... деба твойта мама животец мръсен, Долен... мръсен, мръсен, гаден живот: единствен живот! Няма друг, никъде. -Това е! Само това е - край... Край. ~ ~ ~ Курва, курва, курва... курвата, курвата, курвата, курвата, курвата, курвата... Нема курвата, нема, нема; нема, нема... нема. Хайде, хайде, хайде; айде... айде стига, стига, стига, Стига. Болки, болки... край нема, край нема, край нема... мъка, мъка..., мъка живот, мъка..., живот, живот..., живот, живот, живот-животно..., животно. Курва живот, курва живот...боли, боли, боли..., гад, гад, боли гад; гад, гад мръсна, гад; гад..., Дай, дай, дай; дай още, дай още, дай; дай още... Още, още, още; още, ... , още гад - още... не наяде ли са? Гад, не наяде ли се, не наяде ли са... яж, яж, яж...Яж още, , , дълбай, дълбай, дълбай... копай, копай... Все там, все там... Там курва! Курва живот, живот... Наяж са! Наяж са, наяж са. Късай! Късай - хапи, режи...яж... -Ненаяло се! Там! - Все там - още, все там, все там...там бие: пак там. Там, там, там..., Там, , , , още бие, още... Още гад! Яж, яж, яж... пак. Яж пак, пак, пак; пак..., не спирай! Дълбай! Дълбай! Дълбай, дълбай, дълбай, дълбай още, копай още, , , дълбай, режи, режи; дупчи, режи, режи..., ...сечи. Така, така, така; така..., дай още, Бий! Още! Така, дай още, още; така курва, ...така...Яж лайна, яж... не наяде ли са, яж гад, яж гадина, яж, още...още ... Там, там, там...точно там. Точно там курва! Точно! Курвата, курвата, ...курвата... курваата. Сърби, сърби, сърби, ... , боли, боли, боли; боли..., Болишка, болишка, боли; гори, дерЕ ... пили, ... гори. Изгаря, изгаря, кове; кове, чука... Бие... бие ... блъска, ... Чупи, ... мачка, ниже, ... боде, гори - изгаря, муши - промушва... , ... дупчи, ръчка... изгаря, ... стяга... -Не се съмва! Не се съмва, ... тъмно, тъмно....Нема никой! Нема! Нема сили, нема сили, ... Нема, ... нема никой, нема... Нема живот! Боже, боже, ... боже-е боже - - - Божке-е, ... Божичко-оо, ... боже-е-е, ' ' ' мамка ти Боже!. . . ... : ... Ръга, стърже, дупчи; ръга... пак ръга. Пробива, пронизва... цепи, ... дълбае, чука. Не ме оставя, не ме оставя, ...муши, мушка, ... дупчи , , , дяла ... ръчка, ... копае ... сече. --Къса: не може! Не! - Ето, ето пак... пак... Не може, ... не може... Не може повече: дупчи, чука, бие; копае ...муши, ръга...кълца, реже... дълбае. Гори! ... Изгаря! ...Тресе. Ето: отново... пак - и пак... Удря!... Дъни!! -- Дере!!! - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - Мамкати дееба курвата, мамкати дееба курвата, мамка ти дееба курвата; мамкати дееба курвата ....мамкати дееба курвата, Мамкати дееба... курвАата, мамкати дееба курваата, ... мамка ти ... Мамкати дееба курвата, мамкати дееба курвата, мамкати дееба курвата, ... Курва живот! - Курва. Долен, мръсен, гаден, подъл; живот/животно. Гаад! И мене ли излъга? Курво живот. Курво-оо... - И аз да те обичам?! Мамка ти дееба курвата, мамкати дееба курвата, мамкати дееба курвата... ... мамкати дееба курвата, мамка ти курвата..., мамкати дееба курвата. Мамкати дееба курвата, мамкати дееба курвата... мамкати дееба курвата, мамка ти..., Мамкати дееба курвата, мамка ти дееба. Мамкати дееба курвата, мамкати дееба курвата..., Мамкати дееба - курвата живот ... , ... , ~ Изяде ма: мамка ти дееба курвата... изяде ма, изядема, Иззяде ма, ... Изгриза ме отвътре . . . изяде ма, ... изядема, изяде ма..., изяде ме. Стопи ме, изяде ме, изяде ме, ... изяде ма, ... ...изяде ма, . . . изсуши ма, ... изстърга ма, изяде ма ... изчегърта ма, изяде ме, ... смля ма. --Смлян съм, смачкан съм - плача, Сър... Изяде ме ... Душата ми изяде, всичко изяде. . . . . .* * Кърс ю гад! - + , + , + ... Курва-а курва, курва-а курва, курваа - курва, курва-а курва, ... курваа - курва, курва-а курва, курва-а курва, ... курва-а курва, курваа - курва, ... , курва-а-а курва, курва-а курва, ... курва-а курва, дееба твойта мама... Дееба твойта мама, на! Дееба твойта мама, ... даеба твойта мама на, курва - дееба твойта мама на, ... , Да еба твойта мама на, ... дееба твойта мама на. Наа, на-а, на! Дееба твойта мама, на! Курва на... - на курва на, на курва на . .. на-а курва на, наа курва на.... На курва на! На курва на, на курва на, ... на, на на! Не се умира... , Нема спасение! Нема спасение, нема спасение, нема спасение, ... не-ема спасение, ... нема спасение, нема спас, ... Нема спас, нема спас, ... Нема Спас, ... Нема! ... Нема... не-ема... нема... не-ема ... , ... неемаа- нема, нема-а нема, неема-а нема. Нема-а нема, ... нема-а нема, нема-а-а нема. Не-ема спас ... нема!... Яде, яде...яде... яде ли - яде? Гризе! Нема живот! Нема, ... неема, ... не-е-ема. Отиде! Замина, ... замина... Отиде, отиде... отива , , , всичко отиде, .. всичко отиде, всичко си отиде... отиде си..., ... няма веч. Няма! Отиде. Нищо не остана - нищо... Нищо! Загуби се... ... Ела! . . .ела тук ...ела ... Ела - ела си при мен. : Ела смърт, ела. Ела при мен... Ела смърт, ела! ...Дойди смърт - ела, ела си при мен . . . , Елла, ела ти вечна тъма! Дойди, вечно спокойствие. Ела ти смърт желана! -- Ела смърт! -- Идвай! Идвай сега. -- Ела! ...Ела, бързо ела. Идвай тук! Скоро идвай. Идвай бързо! - В тоз миг = Сега! Откога те чакам?! -- Моля, събуди ме ако спя . . . >> `На заповедите Ви, прекрасна Дамо!` = - - - = Не може, не може, ... не може... Не може! ... Не идва, не идва... не можеш... Защо! -Защо? Не може, не може да дойде. Не идва! Не може. ... Не! ... Не може... не! ... He и не. Не!... Нема. Курвата! Курвата, курва-та, курвата, ... курвата, курвата - курвата, курвата - курвата, курвата - курвата ... курваТА, курваТА ... , ... , Курвата живот, курвата живот, курвата живот, ...курвата - курвата, ... , курвата... курвата... , Не ще! Не ще, не ще, ... курвата - курвата, не ще, не желае - не ще. Курвата - курвата, Не иска! Не ще! Не може! Не може, не може, не може повече, не може повече, не може..., не може ... Нема край! Нема край, нема край, ... нема, нема ... , нема , , , нема ... , не може ... нема край, нема край, ... Нема! ... Нема край, ... Нема! ...Край нема! ...Край нема, край нема, Край нема, край нема, край нема; край нема, Нема край - край нема, ... боли... Боли! Боли... боли, не спира, боли - не спира; боли... боли, ...всичко боли, всичко боли, боли... Не спира! Боли, боли, боли... всичко боли, всичко боли, боли, ... болки, болки, болки ... болки без край, болки без край. ...Болки-и... болки... край нема, Нема край! ... Нема! ... нема... болки-ии - болки. Боли - всичко боли ... курва о-о, о-о курва оо, курва о , , , о-о курва о, ... курва - о, ... курва о, ...о.о.о, ...оо курва о ... , курва - о, курва о-о, ... 00-оо, о-О-о, , , Аа-аА:а-а-а ... А-аа , , , а-а-айи, а-аА, ... а-аАа-а, ...а-ай, я-я-а, ... я-Я-яа-аа, Ийя-аа-а, Ъъ-ъъй, ... , О-о-оуу, о-О-о-у-уаи . . . О-о-о! О-ой, -- о.о.о.о -- Аа-а, о-о-ох, а-а-аАа, А-а-а! -Ее-е, ее-е ... , аей, еей... уе-й , , , Ъа-ай, аа-ъ, ... аъ-а, ... , а-ау, ... о-оу ... , , , ...ъ-ъ-ъ-ъу, ... Ее-еи-ии, ...Ее-еи-и, Ее-ей-и-И-и, ... И-и-и-ий, А-а0а-а, ... оо-о, И-и-и-ий, Ай-и-и-йяа... О-о-аа, Не-е-е-е.... а-а-ррж...Е-еей! Ее-й, а-е-йи , , , еей, е-ей... О-ой! О-уой, оо-ой, ее-Е-ей, ее-е, ... еееъ, ... Аа-а, аа-а/а-а, ... аахъ... ар-а-хкъ, ... аъу-у, ... а-А-а:а-а-хъ, ... , а-аъ, аъ, ъ-ъммъ, ...Ъ-ъъ-ъоу, о-о, о-о ... и-ийа-а, ... о-оа, о-0-О-о, ... о-оо-а , , , Оо-о, о-оо... О-у-уа.а , , , у-У-уу, Я-яа, я-аа-а , , , . , , , а-а-а/айя-яа-а ... , ... к-хъ-ъхх... хкх-ъъ-ъх... ... с-с-шъ-ъ ... Редактирано от - D-r Zvezdnikov на 01/05/2006 г/ 08:43:24 |
  Гонят Симеон със закон от България Внасят проекта до месец в парламента, ще посещава страната само като турист СОФИЯ. Адвокати подготвят закон, който да забрани на Симеон Сакскобургготски да пребивава постоянно в страната. Той ще има възможност да посещава България само като турист. Това съобщи пред "Стандарт" депутатът и главен секретар на партия "Ред, законност и справедливост" Яне Янев. Той е възложил на група юристи, начело с Атанас Железчев, да изковат законопроекта и до месец да го внесат в деловодството на Народното събрание. Така е уреден въпросът с династиите в Европа, твърди Янев. В момента той превежда гръцкия вариант. Южната ни съседка решила въпроса с кралската династия още през 1967 г. Тя обезщетила крал Константин с 10 милиона евро. Такава практика има и в Сърбия, Италия, Франция, обясни още депутатът от ОДС. Според Яне Янев така щели да се решат и куп други въпроси - като статута и наказателната отговорност на царското семейство. Трябва да има такъв законопроект, тъй като един ден може и принц Кирил да реши да дойде в България и да поиска нещо, категоричен е Янев. Във Велико Търново вчера той заяви, че от дълго време е в ход операция по тайно управление на държавата от Симеон Сакскобургготски. Според него чрез подставени лица Симеон продължава да управлява България. Целта му е единствено личната изгода и узаконяване на отнетите от държавата имоти, допълни Янев.   АМАН ОТ ЗЕМЕДЕЛСКИ КРЕТЕНИ!!!  |
| Щом се появи някъде у някого - все едно дали в плътта, в съзнанието, или в душевността човешка - болката си е болка. Боли, боли, боли пък накрая отминава... Кога с лек, когато от само себе си, но се е излекувала. Хайде да не мислим за нея, да я пренебрегнем белким Тя сама се измъкне и изчезне заедно с раната у д-р Звездников, та да не вижда той повече звезди и през ясните слънчеви дни. В паметта на моя компютър съм запазила приказки, въртяли се в един форум на по-предишния дизайн на в-к “КАПИТАЛ” – “АНТИМОВСКИ ХАН”. Интересни раздумки се чуваха там, ама някому това се зловидя и закриха форума, с него изчезна и ханът... Та си рекох я да започна да пренасям тук бръщолевиците, които ръсеше там даскал Станчо Палазов, та дано и на д-р Зведников да му светне нещо в cъзнанието и да се пребори с болката... като след посещение на театър... Идеята ми хрумна снощи. Уморена бях и легнах рано и вероятно съм заспала веднага, но изведнъж се събудих, сигурно от ръмженето или трясната автомобилска врата на някой от съседите, а в съзнанието ми святкаше една реплика: “Той е още на сцената”. Какъв сън е прожектирало моето подсъзнание не можах да си го възстановя докато натисках върху този израз с надеждата да завъртя лентата в обратна посока... Но пък ми хрумна идеята, защото този хан наистина бе като театър, на чиято сцена се появяваха Йордан Йовковите чешити от неговия ““АНТИМОВСКИ ХАН”.  |