Отиди на страница:
| Все пак добре е било за някои великденчета да си имат принц, български...Гут морнинг България... Ха Ха. |
Ако последното изречение предава мнение на автора.... Браво.  Другото наистина е само спомени. За мен, без никаква стойност......  |
| Както знаем, Димитри Иванов обича да провокира!С последното изречение хвърли въдицата и първия, който здраво я захапа, бе специалният гост. Без въобще да се заяждам, имам малко питане с образователен характер(може да съм пропуснал нещо от форумната история): -Какво значи специален гост? |
Децата от голямата ни група на българското ни училище в Ню Йорк ще участват в конкурс на тема "Кой български празник харесвате най-много". Щерка ми написа за Еньов ден и ако не знаех, че засега съчинението й стои само в нейния компютър, щях да си помисля, че Джимо е преписвал от нея.  Там тя разказва, че българският Еньов ден приличал страшно много на операта Midsummer Night's Dream на Бенджамен Бритън (либрето по Шекспир), където тя и още десетина дечица бяха малки горски феи и пееха в тъмна нощ с голяма жълтозелена луна, на която спяха като в легло-люлка. Магьосници, влюбени (къде наистина, къде под влияние на капките на Оберон, сложени в очите им в очите им от момчето Пук), загадачност, омагьосващи билки. И всички това, казва тя, е станало в гъстите гори около някогашната Атина (в момента, добавя, там няма дървета и слънцето пече ли пече), тя е само на 828 км от София, където съм родена.  |
| За принца, че крал, това е нещо съществено. За превода на Хамлет и останалите, това са неща несъществени. Уверявам ви, че културата на българския народ няма да падне ни на йота, дори ако аз му преведа Шекспира. Така или иначе, 99, 9 процента от населението няма да го прочетат никога, а мнозинството от останалите 0, 1 процент са го гледали на театро. Да го бъде или да не го бъде? Ще стане или няма да стане? Ще го изчака ли да стане, или няма да го чака? Както и да го преведеш, няма да се отрази на общото културно равнище. Това, че преводачи, като Димитри, му отдават толкова голямо значение, само ме подсеща за воите учители. Всеки си мислеше, че неговия предмет е най-важен. Математикът например, беше дълбоко убеден, че ако не знаеш еди коя си тригонометрична функция и в този живот си обречен. Химикът си мислеше, че ако не можеш да съединяваш правилно кислорода с водорода, ще умреш от жажда. Географът и той вярваше, че ако не посочиш от раз София на картата, ще си останеш прост селянин и ни мойш отиде до столицата, камо ли да се заселиш там. За това последното, животът тотално го опроверга. Сега може да продължат културтрегерите с културната дискусия. |
| Шурбанов ми е приятел, но истината ми е по-приятна. Преводът на Валери Петров е по-близък до оригинала и по-четивен. Вероятно това се дължи на поетичната му дарба, която за зло или добро Шурбанов не притежава. |
| Тва с херингата май го е имало ВЕЧЕ барем 2-3 пъти. И за "крадливите" крале. И другите глупости - също. Като гледам как се е оформил фенклуба... |
| "Крадливия мишок"... Дали, ако определя Джимо като "*****", не бих имал повече основания за това, отколкото има той за по-горното определение? Редактирано от - bot на 26/04/2006 г/ 09:57:41 |
| Чичо Фичо и Нели не трябва никога да забравят крилатата фраза на Швейк : "Той беше толкова учен, че всички в ротата го смятаха за идиот." |
| Димитри Иванов елегантно ни поднася тъжната истина за българското правосъдие. То, пред прага на Европа, си е заровило главата в пясъка и не признава, че е станало за посмешище. Не му пука. Важното за магистратите е, че и те са част от хранителната верига. |
| Престъпността е легитимно средство за получаване на доходи от елита на обществото, затова който вярва на илюзията, че с нея се води борба, е наивен. Илюстрация за това са коментарите под тази статия: колкото по-верни и по-важни неща пише Д.Иванов, толкова по-злобни са коментарите и агресията под неговите статии. |
Съгласен съм, че от Лондон дойдоха неколцина крадливи малдежи, "ЮПИ"-та и принцове. Но не виджам какво общо има целия материал с последното изречение. Май наистина някой друг му беше писал на Дмитри няколкото стегнати материала, с които ни изненада напоследък. Хареса ми идеята за трите литра вино на ден за монахините.. |
Концерт на Александровския военен хор на Червената армия докара до екстаз благоевградчани. За един ден билетите по 20 лв. бяха разграбени. Останали са само единични бройки на цена от 30 лв. Концертът на Александровския ансамбъл ще бъде на 29 април от 19 часа в зала "П. Яворов"... Това го постнах специално за американски подлоги и русофоби - да се ядосат, да им се пречисти жлъчката...  |
| Нормално е (не знам дали е честно) всяка нова епоха да пренаписва историята и преоткрива класиката. В по-миналия век сме асоциирали Шекспир с нашенския християнско-езически Еньовден, а многострадалната Геновева - с освобождението. Днес драмата е ЕС. В по-миналия век сме тръгнали за Европа с цар - зер другите си имат, ние също. Днес царската коалиция е на път да финализира евроинтеграцията ни. Боже какво доживях, да защитавам Царя в соцялдемократическата преса... И не на последно място Принца на бял кон и пиратите, идеали и лукавство, хероика и (само)виктимизиране. Cabbadges and Kinkgs (по Л. Карол и О. Хенри)  |
| Един Зен майстор живеел съвсем бедно в една колиба, далеч в планината. Една вечер, докато майсторът бил излязъл, крадец се промъкнал в колибата. Той преровил навсякъде, но не намерил нищо което да си струва да вземе. Когато майсторът се върнал и заварил неканения гостенин, му казал: – Ти си изминал дълъг път за да дойдеш до тук и не трябва да си тръгваш с празни ръце. Моля, вземи дрехите ми като подарък от мен. Крадецът замръзнал от изненада, после грабнал дрехите и побягнал. Майсторът седнал гол пред колибата, загледал се в луната и си казал: „ Горкият човек! Иска ми се да можех да му дам тази прекрасна луна”. |
| Благодарим на Димитри/й/ за радостта от прочетеното, много е приятно и красиво! P.S.Аз малко знам по английски, ама като си превждам името на Царевград , наричан днес Велико Търново, разбрах, че става въпрос за един затворен град. Turn off- град.А да носиш име , като например патриарх Ефтимй Търновски, е голяма отговорност, и естествено голяма чест. |