Отиди на страница:
| ... е що тей?.. нъл треба са уповаваме Господу?... поне "лузърите" де .. щот правоимащите, правоможещите и правоуправляващите явно се уповават на друг господ... ... да земем например Шулевица - она на чий Господ се кланя?... и вервай ми, милиарда дет натрупа за нема 2 петилетки - изоПщо не е от бойните и зъби а па ко требе я турим на Кантара - от другата страна треба сложим поне 10 "майки Терези" за равновесие на разума и морала |
 Драги Кайли , Всяка битка има своя край ... А войната , за която говориш , никога не свършва... Без не може... |
Грегъри  , нещо си се объркал. Дума не съм казал за Джон Атанасов - другаде е. И от там - цялата бъркотия в обвиненията ти. Жано! Погледни Круела и Манрико какво са написали. Мисля, че точно отговарят на възмущението ти. Аман от аристиократи, които разбират под труд само следки неща. Трудът е свързан със служенето на определени идеи. Примерно - да направиш красива прическа някому. От служене идва слугуване. А що се отнася до частния случай слугинаж - това е друга тема.Впрочем, Грегъри, действително съм служил в артилерията /АВ служба/. Още нещо - авторката е дала превод на лузър в две тоналности. Губещ и несретник. Първото е ясно и затова тя го е отминала. Губещ е човек, който се е борил, но загубил. И остава с духа на бореца. БОРИЛ СЕ Е! Другото е несретника - хленчещ, страдащ все от нещо, винаги пострадал от някой външен. Прав е Манрико - мрънкането, това е чертата на вашия лузър! НИКОЙ НЕ МИ ОТГОВОРИ - ЗАЩО ИМАТЕ КОМПЮТРИ? НЯКОЙ ВИ ГИ ДАРИ ИЛИ ИЗКАРАХТЕ ПАРИ ЗА ТЯХ С ТРУД - ТОЕСТ, С БОРБА? И КАК ТАКА ВИЕ УСПЯХТЕ ДА ЗАДЕЛИТЕ ТЕЗИ СРЕДСТВА? А може би отговорът е, че вие имате знания, умения и хъс за постигане на нещо? И не чакате дарения, съболезнования, състрадание? ВИНАТА НА НЕСРЕТНИКА Е ИМЕННО В НЕЖЕЛАНИЕТО И НЕУМЕНИЕТО МУ ДА СЕ БОРИ. Първо, трябва да знае какво иска. Второ - да знае как да го постигне. Трето - да се пребори за постигането му. Който е невежа, некадърен и неадекватен - много има да се оплаква, че не го назначават, че не получава достатъчно /какво означава достатъчно, впрочем?/, че му пречат. Лично аз не съм доволен от постигнатото, но поне зная, че от три места ме тръсят и още ще ме тръсят. Стига да не реша, че всичко съм постигнал, че някой ми пречи, че някой ми е длъжен, защото...ами защото аз съм аз, а светът трябва да ме оцени през моите очи. И ДА МЕ СЪЖАЛЯВА, ГАЛИ ПО ГЛАВАТА /И ДВЕТЕ/, ИЗДЪРЖА /ВСЯКАКЪВ СМИСЪЛ/! Ах, да -и някой да се бори, труди, създава - за да има и за мен, горкия! |
Кайли, Не схванах връзката между фашистката партия и средната класа в България, ама нейсе... Аз не схванах де има средна класа в България, освен в собствената ти глава. Ма отдалеч е много лесно да се правят дървени анализи. Тук отдавна се говори, че средна и дребна класа няма, унищожиха я с безбройни лицензи, разрешителни и так далее, далеч надхвърлящи средните световни такива. От времето на царо насам средната класа биде унищожена методично. Ако ти познаваш единични случаи на среднокласие, това още не значи наличието на съществуваща жизнеспособна такава. |
| Галя Горанова е нанесла удар право в сърдцето на северно-американофилите. И на хилядите недоброволни лузъри напуснали родината си и отишли да обслужват префините уинъри на съединените щати. И макар и да си купуват къчи за по милион и повече - остават си лузъри недоброволни. Сенека: Съдбата влачи нежелаещия и води желаещия. |
Ако приемем хвърлената ръкавица от автора и играта с думи, всички изброени от него категории хора са т.нар. "доброволни лузъри". Защото и неактивният и неамбициозенят, и несретникът и непрокопсаникът, и недалновидният и обикновеният човек в България доброволно и напълно съзнателно са се превърнали в "лузъри", в губещи хора с неактивността си, с ленността си, с нехващането на живота за юздите му, с примирението, с отчаянието, с апатията. Идеалистите, поетите и артистите, т.е. хората от културния елит са също са лузъри в днешна България, за съжаление, понеже те не могат да се отдадат с необременено съзнание на изкуството си, тъй като работата им да кажем не е толкова добре платена и атрактивна както на банкерите, застрахователите, политиците. И те се хващат за гушите и те делят нещо...Но най-големите лузъри си остават обикновените хора, и неуките селяни и градските чада, оставили се да бъдат тъпкани, лъгани, крадяни, манипулирани, угнетявани, примирявани ... Позицията на автора е именно в защита на всички тези елементи, които образуват гражданското общество в България, сами поставили се /а не от автора/ в един общ кюп на губещи и приели доброволно и безропотно ролята на несретници, мизерници, нещастници, изгнаници, отшелници, немили-недраги, и т.н.. Но утре перефразирам "губещият ще стане първи", т.е. ще дойде денят на страшния съд, на равностметката, когато всеки ще получи това, което му се полага според заслугите му. И тук, оптимизмът на дописващата Горанова е поразяващ и затрогващ. Това е оптимизмът на един млад човек, който повръхностно изглежда илюзионен, далечен и опортюнистичен, а всъщност е дълково проникновен и истински. А, оттук разочарованието може да е пагубни размери. Все пак, поздравления за смелостта на автора и за доброто му жонглиране с думите, което показва добър капацитет и переспективност. Такива статии не се срещат често и това следва да бъде отчетено.   Редактирано от - gtch на 28/12/2006 г/ 14:39:30 |
| Кайли, Ако ти е по-комфортно да мислиш, че средна класа в България нема, тогава - моля! Няма да те разубеждавам. Тезата, че нищо не може да се направи в такава ситуация звучи успокоително за нечия душа, особено ако се събере достатъчно кворум, но не променя реалностите... Уви! |
| Глупости на търкалета! Като чета форумците - всички те са кристално чисти (като дупето на девица) герои, все они таланты, все они поеты. Те могат - охо! как могат те - но не искат, просто гот им е да са в калта. Някак си по-възвишено и героично е. Един вид Моцарт (да речем) - цял живот творил гениална музика а умрял беден и бил заровен в общ гроб. Лузър съм, ох, и как ми е мъчно за мене си! Глупости на квадрати!! Без такива! Или можеш, или не можеш. Или печелиш, или губиш. Никой не иска да е лузър - всеки иска да спечели в борбата за ресурсите, които не стигат. |
| Кайли, това, че на нас не ни харесва нашето положение - не означава, че то е лошо. Има я средната класа! И ти си пример. Имаш компютър, имаш време , за да комуникираш, имаш и възможност да се развиваш. Е, не е това, което на теб и мен се иска - така е. Но всичко е съзмеримо. Спрямо един среден янки сме много зле, ама много зле. Спрямо сомалиец - как е/ И всичко е навързано. Докато държавата се управлява от бандити /ти и аз ги упълномощихме, нали?, докато икономиката едва се крепи на ишлеме, докато българинът оцелява -така ще е. Има и друго - ние все пак се стремим някъде. Разбираме, че още не сме за ЕС, но се надяваме там да се пооправим. Не да ни пооправят -а да се пооправим! Сами! Ако чакаме на вдъхновените лузъри, люскащи ракийката и оплакващи се как ги прецакали... /животът, политиците, Европа, САЩ, епохата, шефът - сложи нужното в момента/. Впрочем, защо така неумело в статията са омесени в едно несретници, балами, неудачници и духовните, мислещите, честолюбивите люде/ Не мисля, че баламата заслужава състрадание. Кайли, твоето ми прилича на женски оплаквания - ама тоя моя, имам нужда от нови рокли, пък не ще да купи, мързи го да изкара повече пари, живеем бедно, с десет чифта обувки за къде съм, пък кокона Пена има петдесет... Та - нещо не дочаках отговор за вас самите, любезни госпожици, госпожи и господа?ВИЕ ЛУЗЪРИ ИЛИ БОРБЕНИ ХОРА СТЕ? |
| Круело, не е важно какво ми е на мен комфортно да мисля, важно е какви са фактите. Изглежда ти се съобразяваш с комфорта на мислите си, не аз. Че средна и дребна класа в България няма се признава и от експертите, икономистите, политиците и т.н. Такова животно в България просто няма развито. Това е икономически факт и експертно признание. Не се излагай повече да говориш от майната си на база лични наблюдения върху единични случаи. Аз говоря за тенденции. Правиш ли разлика между тенденция и единичен случай? |
| Марко, ти си си избрал типично лузърски псевдоним, нарицателно на непрокопсалия в "борбата за ресурси". Ама поради малшанс. Затова не мож' разбра какво е, да се откажеш от "борбата за ресурси", защото чувствата и мислите ти са другаде. |
| .. не мой тей бе, Марко .. борим ся за ресурси и пазарни ниши, ама с 5-10 иляди живее ли се.. тъй де - кога ша си купи кака коца Майбах - нивгаш.. ма къф ти Майбах, ена седмИца баварец не мое си позволим и ся треба са друсаме у неква скапана тройка ми идат бъбреците зян .. ма кога ми викаа ората запиши са у бекапету или поне у ДС да работиш за доносник - не, та не .. ей де са сега кадрите на Партята и службите - кеф ти Майбах, кеф ти друг ..йбах бе големо йбахнене е настанало у нашта татковина  |
| Скоро прочетох мнение на омразния на целия форум Кънчо Стойчев за средната класа. С две думи - докато сме бедна страна, и средната ни класа ще е бедна. Това първо. Второ - дефиниция за средна класа - хората, които могат да теглят потребителски кредити - директно или индиректно - по негова оценка към 1, 5 милиона души. Ако си богат, кредит не ти трябва, пари имаш. Ако си беден, и ти, и банката знаете, че не можеш да плащаш вноски. В средата е средната класа - имаш стабилни и предсказуеми доходи (включително и по оценка на кредитния инспектор), но не си от богатите. _______________________ Можеш ли да докажеш на човек, видял розови слонове, че те не съществуват? |
| Тотев , Не разигравай гротеската на филма за "Титаник" ... От нея ми останаха сцените за смъртта на "богатите" и мисълта за стотиците изолирани от лодъчната палуба "бедни" жени , деца и старци ... И затова съм "лузър"...  |
| Сега, на свежа глава, по-ясно виждам какво се е опитала да изрази авторката и защо не е успяла. Със своето есе тя влиза в една област, която е много по-сложна, отколкото си представя. И за която тя, като журналист, няма, естествено, необходимата подготовка – поради което не намира и подобаващия словесен израз на идеята си. Всъщност става дума за сблъсъка на два светогледа и свързаните с тях представи за героичност. Героичността е винаги нещо относително, зависимо от избраната гледна точка (няма абсолютни герои). Така и в случая, в зависимост от предпочетената наблюдателна позиция, можем да разграничим два типа герои: героят на успеха и героят на независимия дух (когото всъщност авторката се е опитала да обрисува). |
| Първият тип герой е свързан с виждане на света като поле, в което се водят битки за спечелване и преразпределение на блага (предимно материални – земи, скъпоценности, пари, жени, мъже). Човешкият живот се вижда като поле за придобиване на материални и произтичащи от тях нематериални (власт, положение в обществото, почит, специален статут спрямо закона) блага. В рамките на този светоглед герой е ПОБЕДИТЕЛЯТ – този, който е постигнал успех (завоевателят, умелият пълководец, големият любовник; постигащият победи в конкурентната борба търговец, бизнесмен, финансов спекулант; политикът, отстранил вътрешните си съперници и надделял над външните си опоненти. При този тип герой се гледа преди всичко резултатът, а не толкова средствата и методите, чрез които е постигнат – целта оправдава средствата; герой е този, който постига целта си и преодолява пречки и противници (със сила, хитрост, измама, унижения, падане на колене [любовни победи], лизане на едни още по-други части (няма как да не си спомним Бай Ганьо); герой е този, който е силен и може да се наложи над другите, независимо от всякакви норми и правила, които те се опитват да му внушат, че трябва да спазва (мутрите). Според този светоглед животът е структуриран като поредица от състезания: приемни изпити и конкурси (за работа, за степени и звания), битки за спечелване на най-красивата жена или най-перспективния мъж; турнири (силови или не), шампионати, безскрупулни, жестоки конкурентни битки). Природно животът е устроен, да го кажем така, дарвинистки – оцелява най-силният и най-добре приспособяващият се към изменящата се околна среда. Ние живеем в култура, основана в много голяма степен върху модалността на успеха; в система, основана върху състезанието – от състезателните спортове до политиката, в която трябва да се печелят избори (няма значение как), от образователната (приемни изпити) и правосъдната система (прокурор срещу адвокат) до основаната на конкуренция капиталистическа икономика. Всички, които не успяват в тези състезания, се определят съответно като НЕУДАЧНИЦИ, ГУБЕЩИ, ЛУЗЪРИ. Идентификацията с героя на успеха е адмиративна – подражава му се главно поради желание да се постигнат същите резултати, а не толкова поради признаване на качества, поради привлекателност на личностите, които го олицетворяват. Те често са твърде неприятни фигури. Да вземем като конкретен пример за този герой добре познатия ни Андрей Райчев – той беше академичен учен и ако беше останал такъв, щеше да е, в рамките на този светоглед, абсолютен (доброволен или не) лузър. Само че той плати цената, продаде се, започна успешно да обслужва властимащите, пишеше оди за Костов (още ги има в интернет), после нямаше по-усърден царехвалител от него, сега и от Симеон се отдръпна, щото вижда, че е бита карта, и започна да се оглежда за следващия властимащ, на когото да служи. А колко лъжи изрече той по всички медии като главен конструктор на митологията на т.нар. “преход”. Така той стигна до положението да строи (в съдружие с друг много известен герой на успеха – Красимир Гергов) игрище за голф на стойност 100 милиона евро. Докато тези, дето останаха академични социолози, си броят стотинките. Обаче същият Райчев, макар и вече изключително надут, продължава да ходи по конференции, да чете доклади (естествено все по-слаби, щото отдавна се е деквалифицирал) – с една дума, ще му се да е и учен, да е част от научната общност, която обаче го гледа с все по-открито изразявана неприязън и насмешка (и не поради завист). Така както на Доган, при целия му социален успех, му се ще да е и философ. Някак си не им стигат на тия хора милионите в зелено. Има, разбира се, и хора, които честно, с много труд и находчивост постигнаха успехи – примерно усетили по-рано от другите определена ниша на пазара, перспективността на даден продукт и пр., успели да изпреварят конкурентите си и спечелили. Често пъти и те плащат висока цена за този успех (работата ги обсебва, личният живот бива силно занемарен и пр.), но това е вече отделна тема. Това, което трябва добре да се разбере, е че макар и доминиращ, този светоглед не е универсален, не е единствено възможен. Има много други гледни точки, в рамките на които този тип герой се оказва негодник или дори глупак. Редактирано от - Д-р Тормозчиян на 28/12/2006 г/ 14:59:26 |