Отиди на страница:
Статията ми хареса много!!!  През 2004та излезе една статия на др Гронев-викаше се „Голям купон е да опипваш слон”. Разправяше се, как кьорави мъдреци се возят на слон.Едни се возят отгоре и викат, ооо голям рахат, меко, равно, удобно..Други го опипват изотдолу, по лабините, и викат, ашколсун, ама..квой туй веее, трети са в краката му и ръмжат, ужас, тва не оме се трае, а четвърти са изотзаде и едвам дишат от камарата от резултатите от жизнената му дейност и даже не могат да извикат..И всеки има своята истина, - и не е като да не е прав за себе си. Въпросът е кой от къде гледа, къде е застанал., па лошото е, когато мнозинството сме изотзаде.. Инак наскоро и аз имах подобни на авторката размишления- за смисъла, за насрещното Натиснете тук |
  Манрико ,Този Кънчо , богат ли е ? От коя ливада иде ? Кажи нещо за балдъзата му... Дано я зърна сред слончетата... |
И за която тя, като журналист, няма, естествено, необходимата подготовка Ми няма да я има, естествено. Човек ако има подготовка в някоя област, си я използва по предназначение, не става журналист  _______________________ Можеш ли да докажеш на човек, видял розови слонове, че те не съществуват? |
всеки иска да спечели в борбата за ресурсите, които не стигат. Всеки -- може би да, но не на всяка цена. Иначе казано, "тарикатчето", което джоби бабичките в трамвая не е лузер, докато бабичките, чийто портмонета са обрани, са лузери. Същата картинка по всички нива на т.нар. ни държава. |
| Кайли, Манрико ме подсети! Кой ги купува тези апартаменти в София например по над 50 000 евро? Богатите!? Те си имат големи къщи и вили по Симеоново, Драгалевци и Бояна. Вярно, че предлагането на някои места е по-високо от търсенето, но ако питаш брокерите продажбите растат стабилно всяка година. Купува се на кредит, който в общия случай се обслужва, малък процент са необслужваемите кредити. От година на година расте и броят на българите, ходещи на екскурзии и почивки в чужбина. Една проста проверка в някое бюро ще го потвърди. Като гледам и обявите за работа, на някои места предлагат и над 2000 лева заплата, ама искат хората определена квалификация. Ама то никъде не дават заплати за черни очи. Каквито и доказателства да привеждам, щом си рекла, че такова животно нема, значи нема! |
Скоро прочетох мнение на омразния на целия форум Кънчо Стойчев за средната класа. С две думи - докато сме бедна страна, и средната ни класа ще е бедна. И о казА Сънчо за ЕДРАТА класа в тоа случай?  ___________________________________ kaily.dir.bg-ДЪРЖАВАТА ТОВА Е ФАРС |
| Изчетох с огромен интерес мненията. Не иде реч, обаче, за анатомия на лузърството, нито за анатомия на разслоението и Прехода. Съответно да даваме рецепти, да обозначаваме, идентифицираме и забождаме скарфица и етикетче-в категориите полезен, неполезен, по хегеля, морален, добър, лош и прочие.. Тази статия няма амбицията да я да обозначава пластове и мирогледи. Иде реч за рефлексията, за светоусещане, от сблъсъка на ..аве ..не ми се обяснява... Казват, че във времето на разпад се живеело най-добре. Изчезнал бил смисълът-твърдеше Дачков преди години.Той се лъже, защото е млад . И защото е намерил и осребрил смисъла- и затова няма право да разсъждава над него. Това важи само за някои. Времето на разпад у нас е постоянно. То е перманентното отчаяние и същевременно очакваната надежда. Не може да е все така, все някъде ще изскочи смисъла. Все някога ще изгрее слънцето. Уви-не. И смисъл никога, ама абсолютно никога не е имало, повярвайте ми! Било е самозаблудата, на която се радваме перманентно, защото тя е нашия екзод, изход-като тоя, който евреите са намерили през Мъртво море. Екзодът е бягство-от действителността. Бива реален и наужким, като последният е ...истинският, еволюционният. Реално бягат прокудени мислещите, бягат свестните-остават хората на „последните дни”. Остават блонди тризначките . Остават и тарикатите, които възпитахме и отгледахме да кльопат на гърба на близките им, чакащи отчаяно перманент резиденс нейде, или благоразположението на изкукуригалата благодетелка- гръцка бабичка. И заблудените, намерили смисъл в двестата евро заплата, при убийствената действителност и издевателствата на ежедневието, заплатено с компромиси, тип” пет евро свирката”. Остават и други, намерили екзода инсайд-в необятното, в моста между материята, скапаната действителност и вечността на духа. За тях средно положение няма. Назад е смърт, напред е трагедия, имаща необятна и непосилна цена. Те от време на време, като се сдухат от непосилието, се бунтуват, ако не са изгорели вътрешно и претръпнали. Но как? Като стар опел кадет, нацепил се в насрещното движение, фрашкано от черни джипове.Именно като камикадзета. Те и затова катастрофите ни са предимно такива-в насрещното. Като индивидуални бунтове. То, какво ли струва живота, в страната на отчаянието Не сте ли виждали стари хора, които пресичат, без да се оглеждат, като ходещи зомбита? Свикнахте ли с пешеходци-имбецили- дърти бивши учители, и шофьорите-самоубийци? Аве това живот ли е? Е, колко чини този живот, че да го пазя? Убийствено страдание, ежедневни сметки за оцеляване, нерешими уравнения между смърт с приоритет лекарства или такава, с приоритет храна. Това не е моя живот, това бе кофти раздаване, дайте друго. Страна ли казах одеве? Не е моя тая страна. Тя, ако е моя, ще си я препикая като куче и ще си я пазя. Няма да си хвърлям торбичките с боклук през терасата, няма да мразя вси и всьо. Това е страната на Бойко и насрещното движение, на ченгетата, на Станишев и черните джипове. На лъжата, фалша, пунта и пластиката и на съпротивата, но като индивидуална, вътрешно ритуална и безмозъчна- от отчаяние, саможертва. Запомнете това, момчета, бягството не може да ви освободи от липсата на смисъла, нито да ви го даде. Не можете да избягате от себе си. Но можете да се борите с вятърните мелници. Въпрос на осъзнаване. И смисъл. Осъзнаването е сложно нещо, вързано с еволюцията. Казват, че индианците не виждали корабите на Колумб-те такова нещо не познавали и мозъците и очите им не го регистрирали..Просто го няма. Има познатото. Непознатото не съществува. Честта, достойнството не същестуват и естествено, те не са причина за колизии инсайд. Ако сте гледали „Залезът”, ще го разберете. Там се изпозастреляха заради провалени идеали. А в съседна Сърбия министри се гръмнаха на стъпалата на Скупщината миналата година. Сръбските министри на Милошевич направиха прецедент, който философите не могат да обяснят-човек се гърми за нещо, което няма- но много рядко за нещо, което има, но губи..За непостроените градове, за незасетите градини. Но никога за мерцедеси с шофьори. Те нищо не чинят. Не и у нас. У нас това е смисъла. Нашите градини ще ги построим на следващото раздаване. Или като спечелим от тотото. Баси екзода. По добре с газ и ляв волан... |
| Извинете, Марко Тотев не е лузър!!! Доброволните лузъри на авторката будят у мене отвращение, те са някакви високо извисени пръдльовци и оплаквачи, които вечно се жалват от разни обстоятелстава и личности, някой и нещо все им пречи. Те са всестранно развити личности и - повечето - непризнати таланти в поне една обалст. Някои от тях дори могат да свирят на акордеон, ако поискат. Но не го правят! Те са глупаво усмихнати и дори леко озъбени, макар да си мислят, че лицето им изобразява благородна самоирония, примесана с лека меланхолия. Те са над всичко това. Страшно много лузъри се срещат по форумите. Даже някои са си се сдружили в партия (няма да им казвам името). За тях останалите не-лузъри са конформисти, кадесари, почитатели на Слави Трифонов и Кънчо Стойчев. Абе, важното е да се пишат статии. |
| С други думи истината е проста, дами и господа, ма не е за прости ора. Можеш да постигнеш всичко, което си поискаш, стига да си готов да платиш цената за него. Тва е положението. Който иска земни богатства в агнило общество, плаща с душата си и се счита за победител. Който иска здрав дух и чиста душа, плаща със социално положение. А пилците се пак наесен. ___________________________________ kaily.dir.bg-ДЪРЖАВАТА ТОВА Е ФАРС |
| Да видим сега другият герой, за когото по-важна е независимостта, а не успехът. Той е герой в рамките на светогледа, според който светът се вижда като поле за отстояване на собствената индивидуалност, на самоличността. Този тип герой можем да наречем НЕЗАВИСИМИЯТ ДУХ. Той е добре описан примерно в есетата на Ортега-и-Гасет или романите на Айн Ранд. Според Ортега, “да бъдеш герой, означава да бъдеш себе си, самият себе си. Когато героят иска, искат не предците в него или установените порядки в настоящето, а той самият. А героичното е това желание да бъде той самият”. Пример, разбира се, е Дон Кихот и неговата воля за приключения. Тази воля има два елемента, които принадлежат на два противоположни свята – желанието е реално, но желаното е нереално. В това се състои разликата с хората, чиито дела са описани в поемите на Омир, които принадлежат на същия свят, на който и желанията им. Те се задоволяват с тази действителност, докато Дон Кихот отказва да се съобразява с нея, не желае да повтаря жестовете на другите, не се подчинява на обичая и традицията. Затова той заслужава да бъде наречен герой. Независимо от поражението си, което не му отнема героичността. Този, който иска да бъде герой, не трябва да се адаптира, защото приспособяването е покорство и отказ от себе си. В този смисъл теорията на Дарвин изтрива героите от лицето на земята. Същият тип герой е описан в романа на Айн Ранд “Изворът” (Fountainhead). Главният герой, Хауард Роурк, е изключително способен архитект, който обаче не постига социални успехи, защото отказва да се приспособи към средата и да я обслужва. Отказва да строи според съществуващата мода, отказва да се съобразява с желанията на клиентите си, а иска да строи според собствените си виждания; отказва да се явява на конкурси, защото знае, че няма да спечели, тъй като ще откаже да изпълнява прищевките на тези, които вземат решенията и т. н. Ето това е героят на независимия дух, който отказва да живее според мненията на другите, отказва да плати цената (загуба на своята личност и идеали), за да успее в придобиването на материални блага. За български примери се сещам за Атанас Далчев, който след комунистическия преврат отказва да пише славословия за Партията, спира изобщо да твори поезия, а се прехранва с преводи. Успява да запази достойнството си, макар че негова е мисълта “Семейният няма право на гордост”, тоест неизбежно е за него да се унизява и да прави компромиси само и само семейството му да не остава гладно и в мизерия. По-радикалните обаче въвличат и семействата си – пример за това е Радой Ралин, който дълги периоди остава без работа, но не изменя на убежденията си, отказва социално приобщаване, награди и пр. В рамките на светогледа на успеха тези хора са в най-добрия случай чудаци, чешити, неудачници. И като погледнеш класацията “Великите българи” няма как да не си зададеш въпроса има ли смисъл подобно поведение – от гледна точка на социалната оценка. Но в този случай социалната оценка има периферно значение, по-голяма има личната, вътрешна оценка. Затова и както парадоксално посочва Айн Ранд тези хора не са алтруисти, идеалисти, а върховни егоисти (но не в баналния смисъл, защото всъщност се оказва, че те служат по-добре на обществото). Редактирано от - Д-р Тормозчиян на 28/12/2006 г/ 15:23:29 |
| Марко , Ти си толкова "лузър" , според колкото разбираш вложеното понятие... И тъй като го прихфащаш от към своя си страна , а не от "събирателна" , стой си на нея... Не ти броя парите и другите лични сполуки , Тотев ...  |
Като стар опел кадет, нацепил се в насрещното движение, фрашкано от черни джипове. Наистина много типично за нашето общество - макар че най-типичното е голф-двойка Не си задаваш въпроса що караш стар кадет - обясняваш го със съдбата или йодеите. Не се впечатляваш и че си в насрещното движение - нарушил си всички правила и закони, застрашил си живота на много хора. Гледаш втренчено черните джипове и те са ти виновни за всичко. Ако отсреща са голфове и москвичи, може и да ти мине през главата, че си нещо така малко нарушител - в никакъв случай няма да се признаеш за престъпник и потенциален убиец. Обаче щом са джипове, ти за себе си си някакъв духовен герой - чувстваш се като дон Кихот срещу мелниците. А всъщност си пак озлобен престъпник._______________________ Можеш ли да докажеш на човек, видял розови слонове, че те не съществуват? |
| Браво на авторката! Тепърва изследователите на прехода ще се занимават с проблемите поставени в статията. Защото доброволните лузъри са и тези, които спазват правилата и законите, в едно общество без правила и закони, които не продават душата си на спонсори/как я мразя тая дума и производните й/, които държат на морала и семейните и християнски ценности. А за честния частник да не коментираме. Кой е той? Този който ежедневно внася своята лепта за функционирането на корупционната система и завижда на мафиотите. |
| Както се вижда от коментарите, статията предизвиква противоречиви чувства. Това е така, защото самата тя е противоречива. Още заглавието звучи доста абсурдно - не мисля, че има доброволен лузър. В прекия смисъл на думата "loser" означава губещ в състезание, а кой би участвал за да загуби. Терминът лузър се е утвърдил в американския английски като синоним на неудачник, тъй като американслият модел на живот е едно безкрайно напрегнато състезание. В този смисъл (от американска гледна точка) лузърът не може да бъде носител на положителни качества. Той е достоен за презрение, или в най-добрия случай за съжаление. Авторката нарича лузъри всички, които не са се облажили от прехода. Това е гледната точка на мутрите и т.н "елит", но звучи доста вулгарно и обидно за нормалните хора. Мисля, че повечето пишещи в този форум не са от облажилите се, но и не се считат за лузъри. |
| Брее, заболяха ни палците от вдигане.. Сега за днешните постинги на д-р Тормозчиян А. Райчев ясно няма да го търсим при “лузърите” а определено при винърите . Има обаче и НЕЩО друго. Той етипичен представител тип комуно-капиталоид от категорията Успели.бг. Обаче има я и ДРУГАТА гледна точка, а именно от форума едва ли ще се намери някой да иска да се смени с него, да има неговите пари НО на цената на дългогодишните му чупки в кръста и жалък слугинаж. В този смисъл капиталоидът Райчев е един ГОЛЯМ лузър и никакви мангизи не могат да изтрият образа му на жалкия слуга. Така стигаме и до поклона пред тези които гладуват(не е задължително), но не слугуват. |
| Статията Не е написана за да се анализира от форумните "лузери", а за да си зададе човек сам няколко въпроса и ако може да си отговори по съвест. Иначе, то лузери винаги е имало. Затова има и "не лузери". Кои обаче е "по-лузер"??? Този които бърка в боклуджийската кофа, защото няма какво да яде, обаче не би си и помислил даже да открадне. Или този, който го гледа от лъскавия си автомобил. Този, който може да допринесе с нещо да има по малко клошари, но не го прави. |
| А не ви ли се струва, че постоянното напомняне колко мафиотска, пропадаща, безперспективна държава сме е част от нсретническото мислене? Държават е лоша, ама аз съм чист. не ми се работи - защото работа има само при мръсниците. Не желая да се боря, защот сила прилагат само черните по душа. Ерго -аз съм чист, бял, ангелче. А останалото е в лайна. И е адски удобно за ленивия, преживящ собствените творения дух, да се възвисява над мръсотията. Без да се наведе да поизчисти, без да мръдне задник дори да пръдне, без да се опита да промени нещо. Гласуване по инерция, вегетиране по инерция, мрънкане по инерция. Защото има оправдание - аз на тях не ща да им работя!!! И съм духовен човек! Но духовен е бил Ботев, когато е писал гладен. Духовен е бил Нерон, рисувайки в мизерия. Духовен е бил Дико Илиев, създавайки хората си на една заплата. Те са творели, а вашите 'лузъри" преживяват мазохистично собствените си неуспехи. Истинският човек пада...И ства! Бори се. и ВСЯКА БИТКА ЗА НЕГО Е ЕДИНСТВЕНА. "Лузърът" е изгубил веднъж...дваж...и се е предал. На съзерцанието на пъпа. И на чашката. И на справедливостта, която вижда като милион на чинийка със синя лентичка. Поднмесена му ей тъй, защото е той!!! И ВСЕ ОЩЕ ЧАКАМ ОТГОВОР - КАК СИ КУПИХТЕ КОМПЮТРИ, КАК НАМИРАТЕ ВРЕМЕ ЗА ОБЩУВАНЕ, КАК СЕ ОБРАЗОВАХТЕ ДОТОЛКОВА, ДОКОЛКОТО ИМА КАКВО ДА КАЖЕТЕ? ДАРЕНИЕ? ИЛИ САМИ ГО ПОСТИГНАХТЕ? С БОРБА? ИЛИ СЪС СЪЗЕРЦАНИЕ? ЧАКАМ!!! КОЙТО ОТГОВОР ЩЕ ДАДЕ РЕЗУЛТАТ - БОРБА ИЛИ УНЕС? СРЕДНА КЛАСА ИЛИ БЕДНЯЦИ? СЪСТРАДАНИЕ ИЛИ ПОДТИК КЪМ ЕНЕРГИЯ? |
| Някои приятельчета, като гледат как по реката отгоре плават зелени лайна, казват си - я, че то реката е от лайна. Вярно, че лайната все излизат на повърхността щото са с НИЗКО относително тегло. И - поради тази си нагла природа те шумно смърдят: Ние сме върхът! По нас ще се равнявате! Ние сме уинърс, вие сте лузърс! - Не се заблуждавайте. От долу си тече, все онази, нормална вода, както винаги.... - Зелените лайна (пфу, т.е. долари...) не са връх на нищо. Както казваха великите Бийтълз, не можеш да ми купиш Любов. И - много други неща не се купуват, с пари. Но - с любов може Редактирано от - дъртреалист на 28/12/2006 г/ 15:47:54 |