Отиди на страница:
| Много добре написано! Един там, преди менбеше казал, че след като е събрала толкова много положителни и отрицателни мнения , авторката е успяла. Съгласен съм с него 300%. Това не значи , че съм изцяло и напълно за 1 нито пък против идеите, които ни проповядва авторката. Одобрявам изцяло темата, в гобяма степен и идеята и кои хора са за пример(или поне трябва да бъдат положителен пример), но не съм съгласен с "мешавицата", както се изразиха някои, която е допуснала при изброяването на типовете. Най не съм съгласен с този американизъм "лузер", тя ни го е превела, както е намерила за необходимо, ама и превода и се оспорва. Не знам как и с какво, но сигурно има подходяща дума, чисто българска с пустия му "лузер" да се замени. |
Когато губиш, не знаеш какво печелиш, и когато печелиш, не знаеш какво губиш. С не знам колко различни думи го казвам вече. Хай флай е прав обаче-никой не участва или участва с цел да загуби, всеки се е наточил на печалба. Дори така наречените лузъри в статията. Само че всеки вижда печалбата и победата в различен аспект. Та наистина не става дума за лузъри. Който се смее последен... ___________________________________ kaily.dir.bg-ДЪРЖАВАТА ТОВА Е ФАРС |
| Борба, Генчо, пот, сбръч и скърцане със зъби. Да живее средната класа! Да го духат бедните и лузърите! |
Мдаам, най-положителното в есето на Г.Горанова е, че предизвика д-р Тормозчян да напише едно друго есе, за което му вдигам  |
| Наистина трябва да си кажат думата лингвистите. Несретник и дори неудачник не ги чувствам като добри преводи на "лузър". Несретникът е преследван от нещастия, неудачникът се опитва, но поради липса на късмет не успява. Те не са лузъри. Може би споменатата по горе дума "непрокопсаник" е по-точна. _______________________ Можеш ли да докажеш на човек, видял розови слонове, че те не съществуват? |
| Терминологично уточнение: ако не ме лъже паметта, тъкмо Кънчо и Андрейчо Р.  утвърдиха у нас понятието "лузър", за да обезвредят феномена АТАКА /по тяхному дело на лузъри/ и да прокобят недоволните от прехода, чийто край сами обявиха.На тях и тям подобните не им изнася да признаят, че в месомелачката на прехода погинаха и човешките стойности, с които мнозина отказаха да се разделят, при все, че събитията го налагаха. Това са доброволните лузъри. И думата си е баш на място. |
| Човек е винаги на мост между материята и духа. Един остава при единия край, при мнозинството, малцина вървят напред. "Влезте през тясната порта, защото широка е портата и пространен е пътят, който води към погибел, и мнозина са онези, които минават през тях” (Матей 7:13). Всъщност, това е смисъла-как да го кажа по просто. А цената... |
| ЛУЗЪР - моята дъщеря го превежда като мухльо, смотаняк... Та затова и не съм съгласна със значението, което придава на тази дума авторката на статията. Защото лузерът не е непременно честен и работлив, а някой който така или иначе не си намира място в живота поради липсата на постоянство, трудолюбие или по други причини, коренящи се в самия него. |
Мдаам, най-положителното в есето на Г.Горанова е, че предизвика д-р Тормозчян да напише едно друго есе, за което му вдигам палче. Калина ми открадна думите от устата. Доктор Тормозчиян написа не едно, а цели три есета. |
| Явно настъпи време за един стар прастар виц На руски Бунтующие мужики стоят около барского дома и орут - вылазь барин, хватит на нашем горбу жир наедать, слазь Орут орут Но наконец барин выходиг Поглядев мужичков, ласкаво так их спрашивает Ну что ж вы мужички хотите, ил не жилось вам при мне хорошо Скажите чего й то вдруг плохим то стал И опят благим таким взглядом оглядел их Мужички то орали орали и устали- Ни вперед ни назад. Постояли постояли и разошлись Возвращаегся один токой в избу к себе. Хозяйка его на стол накрывает да спрашивает - чего ж вы там барину то сделали, что сказали то? МУжик задумался до черноты и как ахнул кулаком по столу А чего чего, а ничего........ |
| Круела Явно доста сме обсебени от чуждици, след като толкова време цял форум не може да се сети, че именно старата българска дума "мухльо" е точният превод по смисъл на "лузър" _______________________ Можеш ли да докажеш на човек, видял розови слонове, че те не съществуват? |
| I'm a loser baby, so why don't you kill me? Автроката не е идеална, но които не схваща за какво става дума-не мога да ви помогна. Някой пак нам кво си и що си, а се мислят за културни и знаещи. Боже, боже събери ги бре, ама тогава как ще знаем че сме на прав път без тях? И от вас има нужда  |
| Надробили са им попара от духовна храна. Дуднат... Титаническа борба на идеи интелегент- фанфарон- патриотар- неудачник (по Пантев) накануне конвертирането си в европейски такъв vs. верващ стихиен либерал - утопист. Враждуващите партии се занимават с едно и също, а именно дуднене с цел уплътняване и по- неусетно минаване на работното време. Едните обаче вземат за труда си една средна заплата, а другите - няколко. При получилия се антагонизъм първите се считат някакси аграбени от вторите, а последните пледират за самоусъвършенстване и още po-qko бачкане. Всяка от партиите е дълбоко убедена че единствено познава the true положение на народа и начините за оправяне на положението. Познанията си за това те черпят от общуване с няколко калпака от своята каста, prepechat и триширани числа. Получава се като вица за кьоравите дето един гепнал слона за опашката, втори за хобота, трети за ухото и четвърти за ташаците и подир туй убедително разказвали що за животно е туй. Mnoo qk Deppengeschwaetz. Треба още prepechat. |
| Мене също ме подразни това "доброволния лузър".После се сетих за - имаше един разказ "Серафим".В тоя смисъл Да .Само че той не е доброволен. Доброволен лузър е да подсмърчаш край терена и да не посмееш да влезеш в игра за да не те оритат .Опита ми говори да съм много внимателен с тези "пози".Не вярвам в доброволния лъзър. |
| Който не гледа - не вижда. If you can not see it, I can not show it... (Фраза, която ми се наби, беше по радиото - от някаква изложба в Лондон, жалваше се журнлистката, че част от посетителите недоумявали къде е изкуството... и за гносеологичния проблем пред който те са изправени) |
| Статията по принцип не е лоша. Но не виждам нещо положително и похвално в това човек да е „безамбициозен” и „нецелеустремен”. Целеустремеността не е непременно към пари, богатства и т.н. |
| Почвам да се дразня.Значи, ще ставам многословен. Е, добре, лузър е неуспелия, бедния, нереализирания. Човекът на нестатуквото, неказващия, неприетия. Значи, моделът за пример, за щастие и просперитет, за ОСМИСЛЕН живот е богатия, успелия, реализиралия се, този , който има всичко.Човекът, който се вписва в в статуквото, който „няя проблеми”, има кинти и ..има любов-той е навсякъде приет. Ако щастието е в парите-то значи и смисълът е там-в богатството, в материята. Не в страданията, отричането, неконформизма. Но щастлив човек ли е Бойко Борисов? А Слави Трифонов, а Божков? А кой може да каже, днес тези, които са добре, утре как ще са? Може ли това да е смисъла, ? Като се знае колко е преходно и къде ще са утре хероите, или пък ти, богатия и успелия, къде и кога ще бъдеш изцентрен по друга линия? Аз щастлив човек-богат, не познавам. Тези, които ви изглеждат такива-като си влязат във вътрешната стаичка ронят горчиви сълзи( И плащат-не се съмнявайте!) Не непременно и само в познатата сцена от Маргарит и Маргарита-със завързването на обувките. Сякак се плаща. Защото на този въпрос човечеството е отговорило преди две хилядолетия-и е ужасно и отчайващо тъжно, че отново седи пред нас с цялото си безсмислие и че сме се променили толкова малко. " И още ви казвам: по-лесно е камила да мине през иглени уши, нежели богат да влезе в царството Божие. Мт 19:24 Нали парите, вписването в статуквото и успеха по нашите аршини ни гарантират приемлив спех, а не страдание. Но може ли да има стойностен живот без страдания? Може ли да твърдим, че Исус е бил щастлив човек или "мъж на годината" според днешните ни представи за щастие и успехи? Да не би да е обещавал щастие по съвременните ни стандарти на тогавашните си следовници? Да не би да е бил еманация на пазарния дух, или пък на съвременното разбиране за политика като служене на мамона? Някои библейски историци още спорят дали е притежавал дрехите, които е носел! Отживелица ли е Библията, проповядваща "Не си правете богатства на земята, раздай на ближните.. И тогава къде е смисъла? Кой е той като мироглед, като същностен начин на живот, като лакмус за добро и лошо, усещане за смислен или пропилян живот? Ся веднага знам какво ще кажете-нееее, не парите, а любовтааа...без която не мооожеем...Има бли пари-има любов. Като нямаш любов-нищо нямаш. А кво е любовта? Тази, която имате към вашите близки, гаджета, любими и прочие, асинца се кълнете в родина, нация, маала и пр, и в смисъла на която уж се блъскате да се впишете в действителността .. като всъщност продавате себе си на парче-от чисто философска гл точка. Не седи ли даването в основата й? Не земането-като емоционална взятка, а обратното! Защото вие и любов нямате-или ще ви се отнеме-защото други са десетте Божи заповеди и особено в първата друго седи като еманация..Смисълът. Редактирано от - Зе Мария на 28/12/2006 г/ 16:40:29 |
| Работата е там, че повечето, набутани от Галя в групата на "доброволните лузъри", могат спокойно да са успели хора и тва совсем не е изключение даже и в наще условия. Най са възмутих, че и "бабите, които плетат вълнени чорапи за внуците" са обявени с лека ръка за синоним на "лузърки". Ами ако тия баби са создале домочадия с по триесе - четириесе внуци, какво лошо има, че им кръпат чорапете и защо да са "лузърки"? Освен ако не приемем, разбира са, че бабите "по дефиниция" са биле виновни саде за метастазите на нащо общество, а не за неговото създаване. Направих лютературна справка за "лузър", но така и не можах да намера там подходящо значение поне за "бабите": From The Collaborative International Dictionary of English v.0.48 : Loser Los"er, n. 1. One who loses; as, the loser pays for a round of beer. --South. [1913 Webster] 2. A person who is habitually unsuccessful at some endeavor, such as employment or personal relationships. [slang] [PJC] 3. A plan or strategy unlikely to succeed. [slang] [PJC] From WordNet (r) 2.0 : loser n 1: a contestant who loses the contest [syn: also-ran] [ant: winner] 2: a person with a record of failing; someone who loses consistently [syn: failure, nonstarter, unsuccessful person] [ant: achiever] 3: a gambler who loses a bet [ant: winner] From Moby Thesaurus II by Grady Ward, 1.0 : 38 Moby Thesaurus words for "loser": also-ran, bankrupt, bomb, booby, bummer, bust, clinker, con, defeatee, duck, dud, failure, fall guy, false alarm, fiasco, flop, game loser, good loser, good sport, hard-luck guy, hardcase, jailbird, lag, lemon, misfit, nebbish, poor unfortunate, sad sack, schlemiel, schlimazel, sport, stooge, sure loser, the vanquished, underdog, unfortunate, victim, washout From Jargon File (4.3.1, 29 Jun 2001) : loser n. An unexpectedly bad situation, program, programmer, or person. Someone who habitually loses. (Even winners can lose occasionally.) Someone who knows not and knows not that he knows not. Emphatic forms are `real loser', `total loser', and `complete loser' (but not **`moby loser', which would be a contradiction in terms). See luser. From The Free On-line Dictionary of Computing (27 SEP 03) : loser An unexpectedly bad situation, program, programmer, or person. Someone who habitually loses. (Even winners can lose occasionally). Someone who knows not and knows not that he knows not. Emphatic forms are "real loser", "total loser", and "complete loser" (but not **"moby loser", which would be a contradiction in terms).  Редактирано от - другаря Тодар Живков на 28/12/2006 г/ 16:43:16 |
| >>><<< От вчера за трети път взимам думата...вече лично засегнат...Прав е всеки който не е разбрал за какво става въпрос, както са прави и тези, които са разбрали.... За Джон Атанасов Изживял съм неговите болки и разочарования...имам над 30 патента на мое име, както и няколко 2-3 на името на гадния лакътник...в последния случай това беше цяла компания, която ми (ни) прибра разработката и я патентова от свое име, за свои учени...Не ги съдя, много са големи..с други се съдим...до гуша ми е от съдилища....стрелям прекрасно и съжалявам (егоистично) по малко за времето, когато бързия и точен решаваше всичко в своя полза...Не съм лузър, но все пак се придържам към законността която сами сме си измислили...към морала, който ако няма Бог, би трябвало изцяло да го замести (малко рециклирам Волтер тука).. И пак за статията: ....ми четете и редовете и между тях и покрай тях, четете, гледайте...не се подвеждайте от шибаното "лузър", щото не става дума за лузъра (в нашия амерички смисъл на думата), а за всеки излязал със нещо от друма, за всеки един доброволен Христос, който си носи кръста... по своя мяра и съобразно ръста...  Редактирано от - sluncho6 на 28/12/2006 г/ 16:41:48 |
| Няма доброволев лузър. Няма доброволнен изгнаник на доблестта, обикновен храбрец. Няма човек, който да избира бедността и нищетата. Още повече съзнателно, с умисъл, пред сащисаните погледи на конформистите. Някой да познава лице, което да избрира страната на губещите по вътрешно убеждение, органически, с чувство за дълг? Аз мога да изпея похвално слово е за малцината, но, слава Богу, съществуващи несретници по собствена воля, загърбили изкушенията на общоприетите представи за охолство, кариера и успех. За тия, които напредват в обществото, съгласно "100-те съвета за успешен старт в живота", добре познават всяко стъпало на социалната стълбица, и отказват да превият гръбнак по пътя нагоре. За тези, в чиито ръце е силата. За последните, които всъщност са първи. За пазителите на вярата, че можеш да успееш, ако си способен. Поклон пред властелините на истината, че духът може да прави парите. Пред бледите любители на литературата, в унисон суровите закони на пазарната икономика. Пред целенасичените чудаци и мечтатели, които у нас задължително считат за луди, защото считат, че с къртовски труд и упорство ще постигнат целите си. Пред всички ония, които отказват джип и мобифон като подкуп, но се радват на закупените такива чрез собствения си труд и мисъл. Пред колекционерите на пощенски, /не в никакъв случай - пощенските марки струват, много, много не дойче марки/. Пред бедняците, които правят дарения. Пред неполитиканстващите добротворци. Пред анонимните спасители. Пред тези, които гладуват, но не слугуват! Да отдадем заслуженото на всички ония, които не са политици, министри, социолози, всичколози. /Защо? Защо да отдавам някаква почит на хора, които не са поели и грам отговорност в обществото?/ Но и никога не биха приели да бъдат, може би поради страх от собствената си некадърност? На отказващите привилегии, защото знаят, че няма да им бъдат предоставени? На творците на домашен уют, защото предпочитат да изпият заплатата си и да лишат децата си от завивка? На пешеходците по нежелание, защото не могат да си позволят дори и разходите за поддръжка на трабант?. На събеседниците по душа. На бащите на своите деца, а не на демокрацията. Защо? На рожбите на божия промисъл, а не на прехода. Правилно! Последователите на закона, който прави хората, а не на хората, които правят закона. Но и на хората, които правят закони за хората! Да насърчим идеалистите, алтруистите, артистите, скандалистите... Нецелеустремените, безамбициозните, неблагонадеждните, нецелесъобразните, недалновидните, непригодните... Хората извън статуквото. Нестатуквениците. Да възвисим аутсайдерите, социалните аутисти, неуниформените граждани, глупаците, балъците, нещастниците, щураците... Тия, дето не си знаят сметката и не връзват кусур никому. Дето дават, а не искат. Не отвръщат, а прощават. Голяма тъпня! Да възхвалим набръчканите, попукани от вятър и слънце ръце на селяка, когото не показват по телевизията. Не бе како, да му оставим свободата са създава! Нататък не ми стига времето да апострофирам - голяма манипулативна зареденост... Медийно отсъстващите баби, които плетат вълнени чорапи за внуците вместо интриги. Безинтересните орачи на земята, творците на домашно вино, непретенциозните селски идилици. Тези, които си копаят градината, без да са чели Волтер. Да се вслушаме в немарковите ваятели на общественото мнение. В срамежливите поети, които крият стиховете си поради липса на добросъвестни читатели. В мъдростта на хората, предпочели пустинята пред света на лъжата. В духовните изгнаници. В анонимните пророци. В хората с чисти съвести и ярки гласове. Да върнем смисъла на думите, който помръкна от красноречието на парите. Едно време считали юродивите за светци, днес светците ни изглеждат юродиви. Затова нека отдадем заслуженото на доброволния лузър - уродливец в страната на покварата и позора. Да се вгледаме отблизо в очите му, от които струи светлината на съхранилия се човек. Там няма отчаяние, а тиха радост от живота. Поклон пред този необходим грешник, без който светът не би бил същият. И когато един ден всички имащи загубят, той - губещият, ще е спечелил всичко. Защото ще е опазил най-важното. Душата си. --------- лузър /от англ. loser/ - губещ, несретник Публикуването на текстове от електронното издание и съответните форуми е разрешено само след писмено съгласие от редакцията.
|