Отиди на страница:
| Параграф- това дето го казваш никой съд няма да му обърне внимание- журналистът е информирал за нещо, което му е съобщено- никаква клевета от негова страна няма. Ако Мюмюн е наклеветил някой, а журналистът го е публикувал, вината е на този, който е съобщил "позорното обстоятелство". Ако разбира се игнорираме правото на свободна преса и решим, че журналистите имат право да съпбщават само определени факти- е тогава бих се съгласил. |
| Параграф- това дето го казваш никой съд няма да му обърне внимание- журналистът е информирал за нещо, което му е съобщено- никаква клевета от негова страна няма. Ако Мюмюн е наклеветил някой, а журналистът го е публикувал, вината е на този, който е съобщил "позорното обстоятелство". Ако разбира се игнорираме правото на свободна преса и решим, че журналистите имат право да съобщават само определени факти- е тогава бих се съгласил. |
К, бе, какво си гепил гордия параграф. Ходи стискай палци на Ал Гор, че Де Дженерис и Мелиса Етридж сами едвам смогват...  |
| К, както се вижда от текстовете на параграфа, закона вменява отговорност и на вестника ( "Който разгласи позорно обстоятелство..." ). А този, който разгласява (макар и цитирайки друг), в случая е вестника! Друг е въпроса каква е съдебната практика по този член. Както всички признават, вестника носи поне морална отговорност. И ако този член от закона може да се тълкува и така и иначе, нищо не пречи съда да се съобрази с отговорността на вестника и да търси вина и в него. Редактирано от - Сирена на 26/2/2007 г/ 04:44:54 |
 Етичен кодекс на българските медииСъгласно конституцията на България и нейните международни споразумения в сферата на човешките права; Като потвърждаваме, че всеки има основното право на свобода на изразяване, достъп до информация, защита на личното достойнство и неприкосновеността на личния живот и право на безопасност и сигурност; Като потвърждаваме, че трябва да бъде гарантирано правото на медиите да работят без всякаква цензура; Като съзнаваме, че за да се балансират тези права, медиите имат както свободи, така и отговорности, както права, така и задължения; Като декларираме, че нашата основна цел, възприемайки духа и буквата на този Кодекс, е да уважаваме правото на обществото да получава и разпространява достоверна информация, за да могат гражданите да играят активна роля в условията на прозрачна демокрация; Като признаваме своята отговорност да уважаваме тези права, ние, представителите на българските медии1, приемаме следните принципи2: 1. Предоставяне на достоверна информация на обществото 1.1. ТОЧНОСТ 1.1.1. Ще предоставяме на обществото точна и проверена информация и няма преднамерено да скриваме или изопачаваме факти. 1.1.2. Няма да публикуваме информация, за която знаем, че е невярна. 1.1.3. Няма да подвеждаме обществото и ясно ще посочваме къде са използвани манипулирани текстове, документи, образи и звуци. 1.1.4. Ясно ще разграничаваме фактите от коментарите и предположенията. 1.1.5. В коментарите и анализите ще се стремим да представяме разнообразни мнения и гледни точки. 1.1.6. При отразяване на спорове ще се стремим да дадем възможност на засегнатите страни да изразят своята позиция. 1.2. ПОПРАВКИ 1.2.1. Ще публикуваме ясна и достатъчно забележима поправка, щом бъде доказано, че е публикувана неточна или подвеждаща информация, и ще се извиним, ако е необходимо. 1.2.2. Ще предоставяме право на отговор на лица и организации, засегнати пряко от неточни или подвеждащи публикации. 1.3. ИЗТОЧНИЦИ 1.3.1. Ще се стремим да проверяваме информацията преди нейното публикуване, като търсим и използваме различни източници, и доколкото е възможно ще посочваме нейния произход. 1.3.2. Предпочитаме да използваме идентифицирани източници пред анонимните, чиято честност и надеждност не може да се прецени от обществото. 1.3.3. Няма да разкриваме поверителните си източници на информация. 1.3.4. Винаги ще посочваме, когато информацията не е потвърдена. 2. СЪБИРАНЕ И ПРЕДСТАВЯНЕ НА ИНФОРМАЦИЯ 2.1 ИДЕНТИФИКАЦИЯ 2.1.1. Ще събираме информация с честни и законни средства, без да скриваме, че сме журналисти. 2.1.2. Ако използваме уловки, скрити камери и микрофони или друга специална техника, както и прикриване на професионалната си идентичност, това ще става, само ако няма друг начин да осигурим изключително важна за обществения интерес информация; ще посочваме в информацията, че са използвани такива методи. 2.2. ТОРМОЗ 2.2.1. Няма да използваме заплахи, принуда и тормоз за събиране на информация. 2.3. НЕПРИКОСНОВЕНОСТ НА ЛИЧНИЯ ЖИВОТ 2.3.1. Уважаваме неприкосновеността на личния живот на всеки. 2.3.2. Ще избягваме публикуването на снимки и записи, направени извън обществените места, ако засегнатите лица не са съгласни. 2.3.3. Няма да засилваме мъката на хората, попаднали в беда или пострадали от престъпление, и ще съобщаваме такива информации със съчувствие и сдържаност. 2.3.4. Ще уважаваме желанието на хората да не бъдат безпокоени в скръбта си. 2.3.5. Само особено важен обществен интерес може да оправдае намесата на медиите в личния и семейния живот. 2.3.6. Съгласно практиката на Европейския съд за правата на човека публичните лица се ползват с по-ниска степен на защита на личния живот и затова информация за техния личен живот може да бъде разкривана, но само когато се налага от обществения интерес. 2.4. ДЕЦА 2.4.1. Ще проявяваме специална отговорност за спазване на правата на децата, включително и правото им да бъдат чути. 2.4.2. Няма да се възползваме от тяхната неопитност и доверчивост. 2.4.3. Няма да публикуваме информация или снимки за личния живот на деца, освен ако не е от значителен обществен интерес. 2.4.4. Няма да разкриваме самоличността на деца, попаднали в беда или засегнати от престъпления. 2.4.5. Ще избягваме да интервюираме деца без съгласие на възрастни, отговарящи за тях. 2.5. ДИСКРИМИНАЦИЯ 2.5.1. Като уважаваме правото на всеки да живее в сигурност и безопасност, няма да публикуваме материали, подбуждащи или насърчаващи омраза, насилие и всякаква форма на дискриминация. 2.5.2. Няма да посочваме расовата, религиозната, етническата принадлежност, сексуалната ориентация, умственото или физическото състояние, ако тези факти нямат съществено значение за смисъла информацията. 2.6. ПРЕСТЪПЛЕНИЯ И ЖЕСТОКОСТ 2.6.1. Спазваме презумпцията за невинност и не квалифицираме никого като "престъпник" преди издадена присъда. 2.6.2. Ако сме информирали за обвинения срещу някого, ще съобщим и за изхода от съдебния процес. 2.6.3. Ще проявяваме предпазливост при разкриването на самоличността на жертви на престъпления и свидетели на престъпления, особено в случаите на сексуално насилие, освен ако самите жертви не се съгласят да бъдат идентифицирани. 2.6.4. Ще се въздържаме от възхваляващо или придаващо излишна сензационност отразяване на престъпления, насилие и жестокост. 2.6.5. Ще внимаваме да не бъдем използвани за платформа от онези, които насърчават, подбуждат или прилагат насилие; ще съобщаваме за техните действия с необходимата сдържаност и само ако това е в очевиден обществен интерес. 2.7. БЛАГОПРИЛИЧИЕ 2.7.1. Ще се придържаме към добър тон и благоприличие в нашите публикации. 2.8. САМОУБИЙСТВА 2.8.1. При съобщаване за самоубийства, ще избягваме да огласяваме подробности за начина, по който са извършени, за да ограничим риска от подражание 3. РЕДАКЦИОННА НЕЗАВИСИМОСТ 3.1. Няма да се поддаваме на политически или икономически натиск или влияния. 3.2. Ясно ще разграничаваме вземането на редакционни решения от търговската политика на медията. 3.3. Ясно ще разграничаваме редакционното съдържание от платените публикации, рекламните от спонсорираните материали. 3.4. Ние не приемаме каквито и да било лични, политически или финансови стимули, които могат да повлияят на нашата способност да предоставяме на обществото точна информация. 3.5. Няма да използваме достъпа си до информация като средство за лично облагодетелстване, особено по отношение на информация за развитието на бизнеса и финансовите пазари. 3.6. Няма да отразяваме събития или теми, в които имаме пряк личен интерес, или ще посочим личните си интереси, когато това има отношение към материала. 3.7. Уважаваме правото на журналиста да откаже да изпълни задачи, или да бъде посочен като автор на материали, нарушаващи буквата и духа на този кодекс. 3.8. Ние няма да плащаме на източници за информация, но където се наложи плащане, за да се получи информация, която обществото има право да знае, ние ясно ще посочим, че е било платено за нея. 4. ВЗАИМООТНОШЕНИЯ В МЕДИИТЕ И МЕЖДУ МЕДИИТЕ 4.1. Ние вярваме, че взаимоотношенията между медиите, както и между медийните професионалисти, работещи в тях, трябва да се характеризират с взаимно уважение и честна конкуренция, с цел запазване на авторитета на професията. 4.2. Ние вярваме, че обществото има право да знае кой притежава и контролира медиите. 4.3. Ние смятаме за неприемливи всички форми на плагиатство. 4.4. Ние уважаваме авторското право и спазваме авторскоправните споразумения. 4.5. Кратки извадки от чужди материали могат да се използват без разрешение, но задължително трябва да се посочва от коя медия са взети. 4.6. По-дълги откъси или цели материали от други медии могат да се използват само с предварително разрешение и като се посочат авторът и медията. 4.7. Ще подкрепяме наши колеги от други медии, когато те са несправедливо нападани или критикувани. От друга страна обаче, професионалната солидарност не ще бъде извинение за укриване или изкривяване на информация. 4.8. Ние вярваме, че журналистите, които са спазили буквата и духа на този кодекс, но са преследвани в съда от трети страни заради техни публикации, трябва да бъдат подкрепяни от медиите, в които работят. 5. ОБЩЕСТВЕН ИНТЕРЕС 5.1. Нарушаването на условията на този Кодекс може да бъде оправдано, само ако се докаже недвусмислено, че е било в обществен интерес. 5.2. По смисъла на този кодекс информацията "в обществен интерес" не бива да се обърква с информацията, която е "интересна на обществото" 5.3. Една публикация е "в обществен интерес", само когато: Е в защита на здравето, безопасността и сигурността; Съдейства за предотвратяване и разкриване на тежки престъпления и злоупотреба с власт; Предпазва обществото от опасността да бъде сериозно заблуждавано. ................  |
| Сирена, Това е много спорно твърдение. Трябва да докажеш, че журналистът е знаел, че разгласява клевета. Освен това в случая с пресата се намесва и обществения интерес и свободата на печата. Не е изключено Атака да осъди вестника (практиката е да се съди вестник/списание, не отделен журналист, Праграфа да си свери часовника), но не бих заложил и половин стотинка, че такова дело би издържало в съд (освен либийски). |
| Сирена, Правилно си забелязала че една възможност е Атака да ми действа като червено на бик и да си загубвам разсъдъка немедлено. Ако си учудена и това обяснение не ти изглежда много вероятно, редно е да потърсиш и други. Например че имаме различни гледни точки и виждаме едно и също нещо по различен начин. Ти тук защитаваш Атака по всяко едно обвинение без изключение. Това е голяма грешка, защото несръчни обвинения и провокации идват от всички посоки и се създава впечатление че най-много обръщате внимание на най-маловажните и дребни неща. Подтекста е, че Атака не знае как да се справя с по-важните неща и по необходимост си насочва енергията в преследване на по-елементарни и безцелни активности. Например, за "връчване на решения на митинг" на американския посланик. Или мощен рев за случая с милионите на Доган - провокация както всички го потвърдиха тук. Това обаче не успокоява страстите. Напротив! Настоявате някой да пише декларации по въпроса, да се раздухва всичко до небето. Отговори си сама ако някой напише декларация заради причината че вие сте много настоятелни в един или друг смисъл, доколко тази декларация би имала стойност. Но за вас очевидно самия факт да имате искания на които дригите да се подчиняват безпрекословно има по-голяма стойност от всички друго. Затуй е борбата, а не както ти се иска на теб да е за декларация. Ако утре излезе декларация от 66-те медии, не виждам как ще се успокоят духовете. Виждам друг проблем да възникне. Очевидно сме преживели различни неща и свързваме Атака по различен начин с действителността. Ако правилно те разбирам, ти харесваш Атака защото са твърди противници на твоите врагове и поставят справедливи искания. А аз не ги харесвам, защото съм видял с очите си как начина по който се преследват тези искания е трагичен и води до съвсем други резултати. Защото не вярвам че целта оправдава средствата. Защото не вярвам че врагът на моя враг задължително ми е приятел. Не харесвам Атака, защото ми напомня подозрително много, защото е идентична с нещо което вече съм преживял, само дето за щастие е далеч по-слаба. Сигурно ще се разсърдиш ако ти кажа, че Атака е пристан за комуняги и ще изтъкнеш че сте супер-анти. Обаче в основата на Партията ви и най вече в поведението на привържениците ви аз това виждам. Парадоксално, доста хора като например Параграфа пък харесват Атака точно заради същото. Което е потвърждение, че такъв елемент действително съществува. Но твоя поглед е различен, имаш правото от своята си камбанария да гледаш. Важното е да не се подлъжеш по метода на най-малкото съпротивление. Да не почнеш като Костадинка като не разбираш нещо или като не ти е удобно да си признаеш че си сбъркала да почнеш да твърдиш че който не мисли като теб е роб с едма мозъчна клетка или си е загубил разсъдъка и следователно греши. Действа разлагащо, стимулира интелектуален мързел и пречи навреме да се видят нещата. Във вреда на прилагащия метода. И честно казано, ако докажеш че твоя опонент греши, това все още не е доказателство че ти си права - трябва също да се докаже че твоето мнение е точно обратното на мнението на опонента ти. В случая ти твърдиш за Атака същото като мен, с изключение на това че го намираш за красиво, а аз - за глупаво, лицемерно и неотговарящо на обявената цел (поведението на ръководството ви, не твоето)  |
| Аз си мислех, че си си легнал. Защо не напишеш и една декларация за цивилизованото общество, в което всеки ще работи според възможностите и получава според нуждите? Ще бъде също толкова добре звучащо и също толкова невъзможно. |
| Sta, ако прочетеш написаното тук (а и не само) от мен ще видиш, че съвсем не съм толкова сляпа за недостатъците на Атака. Но съм склонна да ги простя защото първо ги отдавам на емоционалност и неопитност и второ защото зулумите на останалите са далеч, далеч по-големи. Просто избирам по-малкото зло. А в конкретния случай се вижда как всички (66-вестника) надигат вой не за причината за тази олелия (възможната клевета), а за следствието (поведението на Атака). И след като е ясно, че и двете търпят сериозна критика защо се обръща внимание само на едното. Нека да те попитам, ако ти си прав за нещо, а всички останали са против теб няма ли да се озлобиш?! Причината да поддържам Атака е, че политическата класа заслужава шамар. Голям шамар. И докато това не се случи аз оставам с Атака. След това ще мисля за по-напред. Може и да ми е кратковременен хоризонта, но опита ми показва, че по-далеч от едни избори в България не може да се гледа. |
| K, Трябва да докажеш, че журналистът е знаел, че разгласява клевета. Не мисля, че закона изисква такова нещо. Закона казва "Който разгласи позорно обстоятелство за другиго или му припише престъпление, се наказва за клевета...". Не се казва, ако е знаел, че е такова. Да го е проверил ако не е знаел! Редактирано от - Сирена на 26/2/2007 г/ 05:13:13 |
| И още нещо Sta, оценявам мотивите ти и няма какво да възразя. Но моите въпроси бяха конкретно по казуса (по този казус, а не по прицип): 1. Тази история от Атака ли тръгва? 2. Не обсъждаме ли този въпрос не защото Атака иска, а защото уважаемият вестник СЕГА (и не само) му е отделил подобаващо внимание? Редактирано от - Сирена на 26/2/2007 г/ 05:19:52 |
| Сирена, Той не е разгласил "позорно обстоятелство за другиго", а е публикувал интервю или е цитирал някой. Ако го е написал без да цитира, да тогава е клеветник. В противен случай той е оповестил съвестно един факт- както казах преди, че "лицето Х..." и т.н да не се повтарям. Това може да е неморално, но е легално. Както и да е- който иска да съди вестника. Съдът ще реши. |
| Кратките елементи от "Теорията на Правото" изложени тук ми изглеждат доста необясними, шокиращи и в определени елементи откровено грешни - нищо чудно че и практиката ни здраво куца. Примерно, "на всяко нечие Право отговаря Задължение на друг!". Тук се предполага че не съществува вероятност някой да свърши нещо за себе си. Съществуват единствено множество осигуряеми от задължения блага и правото на поданиците да ги ползват. Изглежда на пръв поглед, че от това схващане произтича и задължението за отговор и изслушване, но тук има явна манипулация от страна на Параграфа и истината е друга - право на отговор по закон има не този, който "се чувства" засегнат, а този който е действително споменат в клюкарския материал. В случая Сидеров лично от свое име и представител на партия Атака - от името на партията - общо не повече от двама души. Останалите са навлеци-скандалджии и сеирджии, които нямат работа там и никой няма задължение да ги изслушва. |
| K, Той не е разгласил "позорно обстоятелство за другиго", а е публикувал интервю или е цитирал някой. Тъй като в случая "разгласил" е синоним на "публикувал" (вестника няма друг метод на разгласяване), след заместване се получава: Той не е разгласил "позорно обстоятелство за другиго", а е разгласил интервю или е цитирал някой. (което се е оказало клевета). Но ДА! Съдът трябва да прецени след като текста е спорен. Редактирано от - Сирена на 26/2/2007 г/ 05:25:24 |
| Sta, ако ще се упражняваме в абстракции: "на всяко нечие Право отговаря Задължение на друг!". Тук се предполага че не съществува вероятност някой да свърши нещо за себе си. Ами ако някой има право да "свърши нещо за себе си", не значи ли това задължение на другите да не му пречат? Редактирано от - Сирена на 26/2/2007 г/ 05:25:35 |