Преводачески бисери
Отиди на страница:
| Ruslana: "...Намерих речта на Майкъл Хейдън в оригинал...Търсих, гледах, четох, но не открих нищо, което да наподобява тази фраза...ако може някой да ми каже, наистина ли Хейдън е казал нещо такова или просто преводачката, някоя си Росица Талева, се е "загубила в превода"?..." На посочения линк се отваря нещо съвсем друго, така че потърсих и аз и намерих вероятно извадката, от която е направен и преводът в News.bg Натиснете тук. Там се казва следното: Вижда се, че преводачката не дотам на място е превела "top issues" като "основни задачи" на ЦРУ. Сега, доколко "issue" е точно "задача" е първият въпрос който бих задал. Не че не може - но на български "задача" е свързано с нещо за решаване или изпълнение - и като се каже "сред основните задачи на ЦРУ е разпространението на ядрените оръжия" се разбира по-скоро, че на ЦРУ му е отредена ролята на разпространител на такива оръжия. Не че подобно нещо не би било възможно като допускане - но... нещата в реалния живот са обикновено доста по-банални. Ако останем на версията на преводачката, която си е харесала "задача" като превод за issue, то трябва да извършим и малко работа по disambiguation - т.е., отстраняване на гореупоменатото двусмислие в преведения текст. След като преводачката държи "issue" да е "задача", ще го оставим така, но ще доуточним - "задача за разузнаване" (или "задача за проследяване", по-добър вариант според мен). Такова доуточнение е логично, защото задачи има от най-различен характер, докато ЦРУ е разузнавателна организация и е нормално основните й задачи (top issues) да са задачи за разузнаване или проследяване/следене на разни там действия - а не, да речем, организация на благотворителни концерти за бедните. При такова приемане ще получим: "Основните задачи на ЦРУ включват също и проследяването на разпространението на ядрено оръжие...", с което и на преводачката сме уйдисали, и преводът е натаманен... Ред.: но справедливостта изисква все пак да отбележим, че самият оригинален текст не е лишен от аромат на двусмислие, така че не е само и не е толкова преводачката крива - тя по-скоро е можела да "спаси" това, което авторът на оригиналния текст не се е постарал да стори... Редактирано от - Юмжагийн Целденбал на 30/9/2008 г/ 23:58:57 |
| Благодаря, Юмжагийн Понеже в статията от нюза се споменаваше, че става дума за реч на Майкъл Хейдън, то и в линка, който аз дадох е препечатана цялата му реч. Натиснете тук Там наистина не се споменават тези му двусмислени думи. Но откъсa който си дал ти и от който по всяка вероятност са превеждали от нюза, вероятно е журналистическа интерпретация на въпросната реч, не знам. Обаче, наистина е забавно как превода може напълно да промени смисъла на дадено изречение.  |
| Ruslana: "...Понеже в статията от нюза се споменаваше, че става дума за реч на Майкъл Хейдън, то и в линка, който аз дадох е препечатана цялата му реч..." Твоят линк и преди, и сега ме пращаше за зелен хайвер към една страница на адрес http://www.theedge.com/. Поиграх си малко и установих, че ти посочваш верния линк, но форумният софтуер не се справя с адреси от тип htpss:// и им добавя още един http:// в началото, с което нещата се "отвяват" така. Реално "твоят" линк е следният: https://www.cia.gov/news-information/spee ches-testimony/directors-remarks-at-lawac .html. Там наистина няма такъв текст, какъвто се е появил в News.bg (и чийто оригинал аз дадох в моя линк). Явно е, че американският журналист е ударил едно доста яко и повърхностно резюме, и нашата девойка се е подвела по него и не е забелязало двусмислието, което се получава... E, и редакторите на news.bg са го проспали, ама то почти винаги зад породбни грешки седи първо преводач, и след това - редактор, който пуска грешката без да я забележи (отделен въпрос е колко от редакторите могат да изпълнят такава функция)... Редактирано от - Юмжагийн Целденбал на 01/10/2008 г/ 01:05:08 |
Преводачът няма право да се вмъква със собствено мнение в смисъла на посланието / изказано или написано/ и да коригира оригинала, дори и да му с струва, че казаното/написаното/ е глупаво или извънредно погрешно. Това е преводаческо правило № 1. Преводачът може да си позволи корекции само на собственото си схващане за смисъла на казаното/написаното/, така щото да го предаде по най-адекватен начин, и за това говорихме досега в темата. Ако оригиналът е калпав/както в случая на Руслана/, преводачът не може да направи кой знае какво. Просто източникът на който се е позовал преводача /сигурно по редакторска поръчка/ не струва и едва ли е трябвало да бъде избиран точно той в качеството му на достоверна информация. Ако превеждаш устно и "оригиналът" ти говори глупости, можеш да спреш и да доуточните какво точно иска да каже и как да продължите. Но ако става въпрос за писмен текст, там преводачът е безсилен. Ако има връзка с автора / както Димитри често е писал, че е поддържал връзка с Хемингуей, когато го е превеждал, също така и преводачката на "Цивилизацията" - с Кенет Кларк/ - хубаво, но ако няма? Хемингуей разказва какви идиотски работи стават на война и поради войната и после, за да каже, че някоя жена има прекрасни коси, той пишеше "тя имаше коса като на фриуланска селянка" и аз не го питах защо - питах го само какъв смисъл е вложил в една или друга дума - и после съжалявах, че не го питах, както всички ние съжаляваме за онова, което не сме направили, докато някой е бил жив Димитри Иванов Така че, при лош текст за превод, вината не е у преводача. Той може да има всякакви други вини, но не и тази. Както казваше една комшийка,  - Маймуна седяла, маймуна изляла.  На снимка, де,  |
| Сибила: "...Преводачът няма право да се вмъква със собствено мнение в смисъла на посланието / изказано или написано/ и да коригира оригинала, дори и да му с струва, че казаното/написаното/ е глупаво или извънредно погрешно...Това е преводаческо правило № 1.." Така формулирано, това правило просто няма как да бъде спазено, независимо дали ще го наречем "Основен закон на преводача", "Правило N. 1" или нещо друго. Във формулировката липсва нещо много важно - думата "умишлено". Да, преводачът няма право умишлено да се вмъква със собствено мнение в смисъла на посланието. Защо подчертавам значението на тази дума - "умишлено"? Защото преводачът е активна страна в процеса на превода и няма как да не се "вмъква" със собствено мнение в смисъла. Всеки превод е основан на компромиси от най-различен характер, на избор най-подходящ от серия различни варианти - и преводачът е този, който взема компромисните решения, дава предпочитание на един или друг вариант и така всъщност се "вмъква" със собствено мнение в най-добрия смисъл на думата. Изборът на един или друг синоним, нагаждането на превода според контекста, преводът или пропускането на собствени имена в текста - това са все примери за решения, които преводачът трябва да вземе, и които директно водят до "вмъкване" със собствено мнение. Нещо повече - в редица случаи, когато не може да схване даден пасаж, преводачът също трябва да реши какъв компромис да направи: да прескочи пасажа (което в намеса в смисъла), да "подаде" вариант, който е по-скоро плод на фантазията му (което е още по-лоша намеса), или да направи нещо друго отчаяно? Има и още нещо - при избора на един от няколко възможни варианта преводачът следва да се стреми да избере този с възможно най-малко "странични ефекти" - или, ако се спре на вариант със "странични ефекти", да се постарае да ги неутрализира, без да променя смисъла на оригинала. От тази гледна точка, ако се върнем към случая от news.bg, за който Сибила пише: "Ако оригиналът е калпав/както в случая на Руслана/, преводачът не може да направи кой знае какво" - ами според мен: можело е, просто е следвало преводачката да "стопли", че при дадения контекст не е желателно "issue" да се превежда като "задача", защото поражда страничен ефект... ми не е стоплила жената, а пък ние си обсъждаме post factum... дето се вика, като се обърне колата - пътища много. |
Преди няколко дни в друга тема на форума пуснах нещо, свързано с точността на превода - и по повод дискутираното по-горе мнение на Сибила за "недопустимостта на намесата на преводача в смисъла на оригинала" ще си взема назаем това, което бях писал тогава:Покрай сегашната финансова криза преводачите - и покрай тях и ние, като читатели, - се сблъскват с подобен проблем на разликата в културите. За какво става дума? Ами - на читателите им е ясно в общи линии от няколко седмици насам, че във финансовия сектор в САЩ се е разразила голяма криза, последиците на която засягат не само САЩ, ами и целия свят. Дотук добре - такива общи формулировки са достъпни за възприемане дори от малки деца. Но когато започне навлизане в детайли - например, чрез превод на аналитични коментари от американския печат по въпроса, - изведнъж "лъсва" фактът, че в американския английски си има установена от десетилетия, че и столетия - система от финансови термини, за които просто няма наложил се (установен) еквивалент в българския език. Няма такъв еквивалент поради огромната разлика в развитието при финансовите и борсовите операции между двете общества; за нас като общество цяла поредица от названия и понятия не ни говорят нищо, докато в САЩ те са всекидневие дори за средния американец, който - макар и дребен - е често притежател на акции, и като такъв има поне елементарна представа от нещата, за които става дума. У нас, напротив, с нещата около притежаването на акции са наясно ограничен кръг от хора; тези хора обсъждат помежду си финансовите явления и процеси, говорейки на български с вмъкнати директно английски/американски термини. Иди че превеждай при това положение, когато лексиката в target-езика все още не се е установила (да не говорим, че за по-голямата част от читателите анализите, дори и при установила се лексика, дават подробни отговори на въпроси, които читателят не само не си е задавал никога, ами и не може да ги осмисли като въпрос - камо ли да схване отговора). Е да де, ама понеже става дума за стотици милиарди долари и глобална икономика, ефектът от ставащото ще се усети по един или друг начин и при тези, които не разбират за какво става дума, и затова преводът на анализите и коментарите тече с нарастващо темпо. Добре, но редица от преводачите също са рожби на тукашното общество, и редица банални финансови термини са им мътни. И в резултат - преводачът "се вмъква със собствено мнение... и коригира оригинала" (по Сибила). Не защото иска да го направи, а защото сработва незнанието му. Малък пример: в "Дневник" има статия "От централна банка към централно планиране? от Дж. Брадфорд де Лонг Натиснете тук. Оригиналът (кеширан в Google, защото иначе е платен) може да се намери на следната интернет/страница: Натиснете тук. Оставям настрана малки проблеми, свързани с "общообразователния" английски (има ги в превода тук-там), и се насочвам към един пасаж, в който е споменато как кризата се отразява и върху пазара (и котировката) на американските съкровищни облигации. За пояснение - американското правителство издава ценни книжа, които са с различен падеж. Тези ценни книжа се различават по наименование в зависимост от срока си (краткосрочните се наричат Treasury bills, тези с падеж от 2 до 10 години са Treasury notes, и най-дългосрочните (от 10 до 30 г.) са Treasury bonds. Сега, доколкото на български може да се говори за някаква установена практика в наименоването, краткосрочните (Treasury bills) се превеждат като "Американски съкровищни бонове", а дългосрочните (notes и bonds) се превеждат като "Американски съкровищни облигации". И ето, в оригинала на статията има следния текст: Това е преведено по следния начин в "Дневник": И се е получил "преводачески бисер", защото преводачът изобщо не е усетил , че става дума за "treasury notes" (или не е знаел какво е това). В резултат той се е концентрирал върху това, че едно от значенията на "notes" e "банкноти" - оттам е решил, че чрез съчетанието "notes with a face value of $1, 000" авторът нарича по такъв поетичен начин 1000-доларовите банкноти; приел е, че "treasury" е едно също така поетично допълнение и е генерирал горепосочения текст. А вече какви са тия "двегодишни банкноти от 1000 долара" и какво значи да дават те пари в кеш - тоя въпрос не си е задавал и го е оставил на читателя. Редактирано от - Юмжагийн Целденбал на 01/10/2008 г/ 18:16:41 |
Да, Целденбал, пропуснала съм умишлено, но то е съвсем ясно, че се подразбира, защото целият ми следващ текст надолу е точно в този дух. Ако преводачът е слаб - глупав, неопитен, самият той без култура в областта, в която превежда или нерутиниран - в състояние е да извърши куп поразии. Добрият преводач е безценен и истинска рядкост - затова имената на добрите преводачи се знаят, така, както имената на добрите автори. Който си мисли, че от всеки става преводач, стига да знае някакъв език - дълбоко се лъже. Преводаческият труд е високо квалифицирана дейност, някои казват, че ако се намери неговият еквивалент във физически измерения на натовареност и изтощителност, то той се равнява единствено на миньорския. Затова и има често толкова припаднали преводачи по време на отговорни срещи и преговори. За съжаление - не е оценен досатъчно и съответно не е и възнаграден подобаващо. |
В днешния брой на СЕГА има кратка бележка "Студенти нападат в САЩ Станишев заради корупцията" Натиснете тук. В бележката между другото се казва:Четейки изнесеното от правителствената служба, бихме могли да си представим ръководителя на програмата Папуляс като млад, енергичен господин - бихме, стига да не беше дадено и малкото име на този господин - Илейн. А знанието, че Илейн (или, написано на английски - Elaine) е женско име, е едно доста банално знание, което не би следвало да е чуждо и на хората в правителствената пресслужба. Но явно - чуждо им е. Все пак, за да не останем с едната догадка, правим едно бързо търсене в Google и намираме биографичната й справка Натиснете тук, откъдето се вижда, че "Elaine Papoulias is director of the Kennedy School’s Kokkalis Program on Southeastern Europe and co-chair of CES’s Southeastern Europe Study Group. She also contributes to the development of advancement strategies. А ето я и на снимка - крайната вдясно:  |
| Онзи ден написах такива постове: "Тези институции имат обикновено всички или някои от следните финансови дейности: инвестмънт банкинг, сейлс енд трейдинг, асет мениджмънт, прайм брокеридж, секюрити сървисиз, прайвът екуити... Асет мениджмънт отделите управляват активите на клиентите - пенсионни фондове, правителства, общини, университети, фондации и т.н. - посредством хедж- и мючюъл фондове и др. ... Инвестиционните банкери продават, асет мениджърите купуват - сел сайд, бай сайд. В основата на кризата са два вида деривативи: mortgage-backed securities и credit default swaps." Термините в първия абзац са разбираеми за всеки грамотен американец, а във втория - не съвсем, особено втория термин, сравнително нов, а като явление добил значение в последните 7-8 години. Някои от първите термини имат бълг. превод - инвестиционно банкиране (грозно), други нямат, а пък credit default swaps са си credit default swaps и на френски, немски и италиански, поне в Уики. Всъщност е застраховка срещу неизправен длъжник. И ние още от 19 в. казваме банка, валута, салдо, полица, сторно, сконто, джиро... |
| Хайде сега, да не се вмъквало мнението на преводача умишлено - ако целта на занятието е просто хубав превод - добре, но ако целта е да се свърши неква работа, то значителната намеса на преводача в смисъла на казаното си е направо задължителна. Права тая вметка, щото се споменаха преводи по "отговорни срещи и преговори". Случвало ми се е да превеждам на няколко такива, въпреки че не съм преводач (и никога няма да бъда, пу-пу!). Тайната е да не превеждаш какво са казали страните, а какво е трябвало да кажат. В тоя случай преводача става на практика посредник. Ми кво друго да прави, ако преговарящите не знаят кво да говорат? |
| веролом: “... ако целта е да се свърши неква работа, то значителната намеса на преводача в смисъла на казаното си е направо задължителна... Тайната е да не превеждаш какво са казали страните, а какво е трябвало да кажат. В тоя случай преводача става на практика посредник. Ми кво друго да прави, ако преговарящите не знаят кво да говорат?...” В разсъжденията около “преводаческото правило № 1”, и Сибила, и аз разглеждаме някакъв “идеален преводач”. Този “идеален преводач” е удобен като модел за теоретични разсъждения – и, подобно на други такива теоретични модели, като абсолютното черно тяло, идеалния газ, честния политик или реалния социализъм не може да се постигне в реалността. Как е в реалността? Ми както рекъл оня старшина: “На теория и практика е едно, но в живота е друго”. В разглеждания от веролом случай - “ преговарящите не знаят кво да говорат” – това се дължи преди всичко на специфичната меритократична система у нас (и не само у нас): подборът и издигането на кадри става според заслуги, но тези заслуги нямат нищо общо с работата, която ще се върши. При това положение, да речем, шефове (и оттам – преговарящи) стават хора, които не разбират за какво става дума; и понеже някой все пак трябва да движи работата, освен номиналния преговарящ се появява и реалният преговарящ, който е от съвсем друго длъжностно ниво – да речем, такъв като веролом. Та веролом започва да води преговорите по същество, игнорирайки в максималната необходима за успеха на работата степен действията и приказките на номиналния преговарящ.. Често от отсрещната страна стои чуждестранният аналог на нашия веролом, някой си Mr. Faithbreaker, който по същия начин вместо шефа си води преговорите по същество. Двамата, веролом и Mr. Faithbreaker все пак спазват приличието и информират под формата на нещо като превод своите шефове за какво става дума, така че процесът да не бъде прекъснат поради ревност на номиналните преговарящи – или защото просто им е станало скучно да слушат как си разговарят на непознат език нашият и чуждият вероломи... Справедливостта изисква да се отбележи, че подобна ситуация може да възникне дори и тогава, когато на преговорите има специално назначени за целта преводачи/преводачки. Ако те са назначени по същата меритократична система, тяхното присъствие е само номинално; ако се опитат да превеждат, това може да се окаже дори контрапродуктивно. По този повод се сещам следната история: Една преводачка рекла на шефа си: “Виж сега, трябва да ми повишиш заплатата”. Шефът се почесал по главата и запитал – “Добре де, нали ти я повиших преди два месеца? Колко искаш сега да стане?”. “Амиии... според мен – 3200 лева ще дойдат добре” – казала преводачката. – “Ти си луда, ма! Как 3200 лева, даже на веролом не му е толкова пари заплатата!”. “Ми еби си тогава веролом, като толкова знаеш” – рекла преводачката и хлопнала вратата на кабинета на шефа... Редактирано от - Юмжагийн Целденбал на 02/10/2008 г/ 13:53:37 |
Справедливостта изисква да се отбележи, че подобна ситуация може да възникне дори и тогава, когато на преговорите има специално назначени за целта преводачи/преводачки. Тва ми вспомня за следната случка. Вървът, начи, преговорите както обикновено - страните говорат некви глупости, а преводачката превежда други глупости. Работите по едно време се закучват, щото се получава грандиозно неразбирателство. В един момент настава смут, сички млъкват и почват да се чудат ся накъде. Едната страна се готви да си ходи. Преводачката избира точно тоя момент да отиде да се изпикае и вероломчо сяда да превежда. Сдобрих ги, начи, преди да се върне оная пикла, та да преведе прощалните слова. . Но да се върна към същината: не ставаше и за ебане. |
Целденбал, да, аз наистина говоря за правилата на добрия преводач на теория и в идеални условия - когато този, на когото превеждаш е специалист, интелигентен, с обноски, спазва протокола и е човек, който си върши работата comme il faut,  ; преводачът е квалифициран, рутиниран, съобразителен - знае какво да замаже, какво да украси, какво да добави и премълчи, с добри обноски и ....защо не - привлекателен, обаятелен и красив.  Тогава преговорите вървят като по мед и масло, поставените цели се изпълняват преизпълняват. Пък после си отидете на една официална вечеря пак по протокол - попийнете, похапнете, потанцувате, сърцата се отпуснат, разкажете си личните истории, похвалите се с деца, мъже, жени и къща, шофьорът си ви достави до домашния праг...приятелства се завързват даже, визитки, телефони, покани за взаимни гостувания с цялото семейство и т.н., както си му е ред. Аз съм присъствала на хиляди такива преговори, от всички имам прекрасни спомени. Когато преводачът е сбор от всички тези качества, доказал се и изпитан, тогава може и да му възложат сам да води преговорите /хиляди пъти е по-лесно сам на себе си да превеждаш, отколкото на друг/. И това ми се е случвало. Изискваше се от мен /непрекъснато/ да водя, като председател на изпитна комисия, писмени и устни изпити с четири елемента - диктовка, прав и обратен превод, развиване на тема по прочетен текст и т.н. за кандидати за работа в чужбина. Работата ми беше страхотна - натоварена, но много разнообразна и аз съм я изпълнявала с голямо удоволствие. Само дето беше лошо платена, но това да му е кусурът, аз съм от тези жени, които могат да си позволят да работят и за слава. Когато я напуснах, събрах си материалите, които съм превеждала, е, излязоха четири големи чувала от по 50 кг. Дай Боже всекиму да работи това, което наистина умее и което му харесва, това се нарича да имаш удовлетворение от работата си и да имаш едно истинско, на базата на много добри оценки - самочувствие. Редактирано от - Сибила на 02/10/2008 г/ 16:45:10 |
Предполагам на всички е ясно, че един преводач, току-що излязъл от Университета, не е квалифициран да работи в области, за които няма подготовка. Щото имаше и такива несретници, които се изправят пред теб с един текст, примерно - от областта на архитектура, медицина, селско стопанство, дървообработване, медицина, право - и викат - ти си филолог, трябва да ги знаеш тия неща. Чакай бе, човече Божи, как ще ги знам, ами аз на български не мога да си обясня, камо ли на чужд език. Еееее, разправят, ами ще превеждаш там, криво-ляво, описателно. Мили мой - това се нарича терминология, как ще превеждам описателно, кой отсреща ще ме разбере? За да навлезе преводачът в съответната област със спецификата и терминологията й - трябва си поне една година яко чиракуване, това е все едно нов език, нищо общо с университетските ти знания - питаш колегите с език и опит, четеш входящата поща, отговаряш и ...лека полека - става ти рутина - и пей сърце, почваш да си превеждаш тъй както дишаш - като видиш първото изречение , последното дори можеш и да не го гледаш, дотолкова добре си наясно с нещата, че си го завършваш направо по навик. Тъй е то, отпреснах се малко, но ако това го няма, то си стават едни теми с ловци на преводачески бисери - точно като нашата, |
| Преводът невъзможен: Преди месеци с удоволствие прочетох на английски пътеписа на Фадлан от 10 век за пътуването му до Воложка България. Фадлан е интелигентен, с око за детайла и ироничен; разказът му е издържан в железен реализъм и понякога прекомерен за вкуса натуралиъм. Всеки антрополог от 20-ти век би пребледнял от завист пред стила и железния баланс на арабина. Има обаче един случай, в който на читателя му се струва, че Фадлан напуска принципа на реалността и за сметка на приказното и мита. Фадлан описва битката между две армии, на която е бил свидетел през една от нощите си във Воложка България. Описва лидерите на армиите, облеклата, оръжията им, дори развоя на схватката. Проблемът е, че схватката се води в дълбокото, "драматично" небе НАД България. Фадлан претендира, че армиите са 'въздушни", съставени от великани със светещи доспехи и коне от огън. Описва и паниката, която го е обзела при вида на небесното войнство, както и безразличието на прабългарите, които намират случващото се за тривиално, а ужасът на фадлан - за комичен. Отне ми известно време да зацепя, че Фадлан всъщност описва северното сияние. Така, както го е видял в небето на 55-ия паралел, само че преведено през очите на южняка от пустините и палмовите оазиси на месопотамия и натоварено със страховете и предубежденията на тва дете на дивата пустиня към селестиалните духове, които населяват небето на българите (тангра=небе) |
| По-горе обяснявах как един грешният превод на "Vita brevis, ars longa" се е "настанил" трайно в общественото съзнание. Но това съвсем не е изключение - подобни случаи има много. Ето, да речем, примера с прочутата фраза на Мария-Антоанета "Като няма хляб - да ядат пасти". В оригинал звучи "S'ils n'ont pas de pain, vous fait-on dire, qu'ils mangent de la brioche!". Сега, отделен въпрос е, че макар да се приписва на Мария-Антоанета, фразата не е произнасяна от нея - поне така сочат историческите изследвания. Тук обаче става дума за превода - защото "la brioche" e преведено като "пасти". Добре де, ама "brioche" е всичко друго, но не и това, което ние (на български) разбираме под "паста" (говоря за паста като вид сладлиш, а не италианска паста или, да речем, паста за зъби). И понеже - както всички други неща, - кулинарното изкуство също се развива и се появяват разни нововъведения, като сладолед с вкус на мусака, да речем, - нека покажа как е изглеждал един (една) класически la brioche - вижда се на картина от 1763 г., рисувана от Jean-Baptiste Simé on Chardin  Така че преводът би следвало да е по-скоро "да ядат козунаци". което ни потвърждава и английският вариант на изказването - "let them eat cake" (да ядат кексове, ако не се формализираме много при превода). И, за да може "с един удар да убием две мухи" - посоченото в някои френско-български речници превод на "brioche" като кифла или баничка също може да си гледа работата. Хубаво е поне, че "паста" там като възможно значение липсва... В ред.: току-що попаднах - по повод на "let them eat cake" на един сайт за "съмнителни цитати" Натиснете тук, в който казват по повод превода на brioche с cake: Иначе казано, и на английски трябва да се казва това, на което ние му казваме козунак... или хайде, козунак без стафиди - щото за повечето "козунак" предполага и стафиди, което си е "extra", а не стандарт... Редактирано от - Юмжагийн Целденбал на 03/10/2008 г/ 12:54:59 |
| бриош са си хлебчета обаче при замесването се слага и прясно мляко, демек луксозни. ала да се върнем към преводите или по-точно към този на Алиса в страната на чудесата - кактъвто го познавахме отпреди четвърт век. та там на горкия читател беше презентиран един Мартенски заек....аз лично в ония времена дълго и безуспешно разсъждавах какво е искал да каже авторът....па накрая ми светна  |
| voodoo child: "...бриош са си хлебчета обаче при замесването се слага и прясно мляко..." Тъй де, но си изпуснал жълтъците и маслото, които също се слагат... и то си става козуначено тесто... може би разлика е, че в първата известна рецепта от XVIII век слагат бирена (а не обикновена) мая... За бирената мая също има какво да се коментира от гледна точка на преводи, ма - друг път ще коментирам.. |