Отиди на страница:
| Понеже сме доста единни във форума по въпроса, позволих си да обобщя: - С малки изключения се обединяваме под разбирането, че авторката под "елитно" има предвид чисто и просто сравнително качествено образование и понеже грешно слага знак за равенство между "елитно" и "елитарно", извежда грешната теза, че качественото образование не е достъпно за простосмъртните българи - под такива тя разбира, тези с ниски доходи и невисоко социално положение /каквото и да значи то/. А последните също плащат данъци /до колко солидарно е друг въпрос/, с които се издържа училищното образование. - Желанието й за равнопоставеност на всяко дете се изразява не непременно в разбирането й за равнопоставеност пред закона, а за подсигуряване на еднакъв достъп до качествено образование, което приравнява с липса на селекция по каквито и да е критерии при приема. Т.е доколкото разбирам, да няма прием. От което следва, че селектирането /в случая: по интелектуални качества, учебни навици и ниво на знание/ е социално несправедливо и парадоксално /съдейки по заглавието/. /BTW, има ли "добър парадокс"?/ Мисля, че авторката отдавна е разбрала грешките си, ако е прочела вече форума. Но по стар навик, когато всички започнем да говорим прекалено единно, започвам да търся къде грешим. Грешката в обществената нагласа е в това, че спираме да имаме сериозни очаквания от децата, които не са могли, не са били достатъчно подготвени или не са желаели да спечелят правото си да учат в училища с изпит след 7 клас. Не парите на семействата на съучениците, престижната професия на родителите им и добрата материална училищна база са непременно привлекателното на средата в "елитните" училища. Дори не и по-добрата подготовка за кандидатстудентски изпити /това е стока, която може да се купи и извън училище, пък и ВУЗовете в БГ вече приемат почти всеки желаещ да стане студент/. Привлекателното е, че детето им ще е сред други, които знаят как да си поставят обществено-приемливи лични цели и как да ги следват. Занижените очаквания към децата от другите училища, липсата им на умения за "целеполагане", както и липсата на очакване към тях за умствен напредък /което е сред основните цели на "елитните"/, задълбочава диференциацията между двата типа училища и превръща едните възпитаници в "лузъри", а другите в средна или управляваща класа. Заради това и родителите дават мило и драго детето им да попадне в "подходящото училище". Вини ли ги авторката за това, че желаят да предпазят детето си от материално-финансов крах или социален остракизъм? Къде, обаче, има пробойни и тази теза. - Права е авторката, че чрез данъците си, обществото така или иначе плаща за неколкогодишното пребиваването на учениците в "неелитни" училища. Тъжно и абсурдно е. Неефективно изразходвани пари от една бедна нация, която произвежда с парите си бъдещи неудачници, аутсайдери, социално слаби и престъпници. - Че от "другите" училища непременно излиза "социален брак". Някои професионални гимназии /дори и да са изключение/ дават нелоши професионални умения, които подсигуряват приличен доход на част от завършилите. Друг момент, който родители и общество подценяваме е, че има изключителна динамика на трудовия пазар. Това, което е модно, търсено, престижно и високоплатено днес е некотиращо се утре и обратно. В една такава ситуация, до скоро, младежи, завършили строителни техникуми /в моя град това не е от много желаните училища/, ако им се работи, можеха да си подсигурят далеч по-високо материално благоденствие от някои недобре реализирали се бивши ученици от по-престижните училища. Обаче! Материалното благоденствие далеч не означава високо качество на живот. Такъв, бивши възпитаници на тези училища рядко успяват да подсигурят на семействата си, дори и да получават високи доходи /изключения разбира се има и аз познавам такива/. Заради това е и тази истерия след 7 клас. За да е справедлива селекцията след 7 клас, обаче, е добре изпитът да е далеч по-надежден относно измерването ценните качествата на учениците. ----- Каква може би е целта на авторката или поне каква би трябвало да бъде? -Да обърне внимание на тези напразно изразходвани обществени пари. По-рационалното им инвестиране би означавало да променим очакванията си към децата от "непрестижните" училища, да им подсигурим среда за развитие /професионално, личностно, морално, творческо и т.н/, да не ги обричаме на социален неуспех веднъж завинаги, защото едно, че е несправедливо и нехуманно и второ, бумерангът ще се върне към всички нас /няма да обяснявам защо, всички тук са достатъчно интелигентни, за да предвидят бъдещето/. -- Поздравления и целувки за тези, които издържаха до край. :-) |
| Според Жана22 Би ли дала поне едно изречение , в което авторката твърди това- което вие казвате че твърди? Едно изречение .Две не са нужни? Няма такова. |
| Ето какво разбира авторката под елитно: "... достъп .... до прилично образование имаха само шепа хора, избрани да възпроизведат "елита" на държавата и партията" За това на български се ползва термина ЕЛИТАРНО Термина ЕЛИТНО е използван неправилно. |
| Аз съм точно от поколението, когато елитните средни училища станаха по-масови. Във всеки окръжен град откриха езикова и математическа гимназии, назначиха учители и от самото начало започнаха да приемат с конкурсен изпит. Такъв имаше и за елитните техникуми. Това, което правеше и прави тези училища елитни е подборът на учениците. В началното училище и прогимназията умирах от скука докато учителите се повтаряха едно и също по няколко пъти и се занимаваха главно с по-слабите ученици. В гимназията беше много по-добре: учителят преподаваше, всички слушаха, а учебният материал се усвояваше много по-бързо. Имаше време за решаване на задачи, дискусии и допълнителни въпроси. При всички положения обучаването на ученици със сходно интелектуално ниво е много по-продуктивен процес и ползата за децата е по-голяма. Ако се въведе т.нар. ваучерна система няма да има привилегировани в материално отношение държавни училища. Съгласна съм, че вместо опорочената от частни уроци система на конкурсните изпити могат да се въведат изпити по изучаваните предмети след всяка образователна степен (сега има само две матури за завършено средно образование) и резултатите от тези изпити да послужат за кандидатстване в средните училища и университетите. |
| Круела е права. Матурите, ако се правят кадърно са отговор на всички въпроси. С това допълнение, че трябва да има отделна методика и система за селектиране и обучение на артистично надарените деца, за да могат да развиват таланта си отрано. Защото артистичен талант не се лови с матура. |
| @ хунвейбин, Неприлично е да говоря на "ти" на човек, който се обръща към мен с "Вие", така че ще наруша форумния етикет. Достатъчно цитати бяха дадени от другите форумци, подкрепящи становищата ми. И без тях предишният ми постинг стана много дълъг, но щом като желаете, моля: - относно качеството на "елитните" срещу "неелитните": "А какво означава в една обществена образователна система да има училища, които са елитни, и такива, които не са? Най-очевидният смисъл е, че държавата признава неспособността си да осигури образование със съизмеримо качество на всички деца". Не означава ли това, че "неелитните" са "училища с ниско качество на образованието", а "елитните" - с високо?! - относно недостъпността на "елитните" училища до всички социални кръгове и всички региони /по-урбанистични срещу по-провинциални/: "Елитните" училища сега наистина са повече и предлагат повече места, а и с условията си за прием са достъпни именно за деца на родители от оформящата се средна класа. Тоест за деца, които живеят в градовете, родителите им са с прилично социално положение, информирани са и могат да си позволят таксите за частни уроци, както и да отделят необходимото време за проучване на възможностите за подготовка, за техническа и емоционална подкрепа по време на кампанията. Съвсем не всички родители могат да направят тези неща. Не всички деца имат една и съща стартова позиция - някои са от бедни семейства, други са в малки и отдалечени населени места, трети са отглеждани от баби и дядовци, защото родителите им са на работа в чужбина, четвърти са с един родител или без родители, пети са с увреждания, шести имат трудности в ученето. Искахте само едно изречение-цитат, аз давам два дълги цитата. Мога и още. Има ли смисъл? Аз поне не виждам такъв. |
| Жана, тюрлюгювеч е материалчето на момичето. Наистина, някои не подкрепят децата си да учат. Само че това далеч не зависи само от социалното положение и местожителството. А относно факта, че всички училища трябва да предлагат добро образование а всички ученици да имат шанс да получат такова, не мисля, че си струва да се пише материал - няма да се намерят несъгласни, освен може би Симеон Дянков. Въпросът е как да се направи това, а в статията отговорът, който е даден е наистина абсурден - като се премахнат изпитите за прием. Другият въпрос, който произтича от горния е дали да останат елитни училища с по-различни програми. Доколкото успях да схвана, според авторката не трябва да останат такива. Което не е абсурдно, а просто наивно и глуповато заключение на базата на констатацията, че не всички училища у нас дават добро образование.Това не е логично, а митомагическо мислене. |
| Жана22 , естествено че не означава. Това са ваши измислици , който не се родеят с казаното от авторката. , те ама никак и по никакъв начин нямат вашите интерпретации , по абсолютно никакъв. "А какво означава в една обществена образователна система да има училища, които са елитни, и такива, които не са? Най-очевидният смисъл е, че държавата признава неспособността си да осигури образование със съизмеримо качество на всички деца". Не означава ли това, че "неелитните" са "училища с ниско качество на образованието", а "елитните" - с високо?! - относно недостъпността на "елитните" училища до всички социални кръгове и всички региони /по-урбанистични срещу по-провинциални/: Естествено е че не означава.. Разлики заради привилегии.Разлики при децата , чрез привилегии. Елитарни разлики.Това означава. А когато ги има , правилно авторката ги нарича дарвинизъм , това е социалдарвинизъм , пък и си има и друго още по емоционално и кафяво име. Децата са равни пред Бог , а не пред законите.Но това е сложна работа , не е за мозъци в които текат меркантилни токове. |
| @ genek Прочетох в блога ти "Пазете отличника". Абсолютно правдиви наблюдения и размисли и, уви, много наболели по отношение на българската действителност в момента. Сигурно, ако живеех в друга среда, т.е в друга страна, щях да мисля по-различно по някои въпроси. Вероятно форумците зад граница трудно ще те разберат, но тъй като с теб сме потопени в доста сходна среда, свидетелствам за валидността на написаното от теб. |
.... не съм съгласен с Попангелов - трябва да има училища за цигани... до четвърти клас, където да ги учат само да пишат, да броят до сто и да ядат бой ..  |
| Развитието на децата не се подчинява на логиката , , пазете отличника” , не представлява проста скала като таблицата за умножение , не е подчинено на линейни екстраполации. Отличници от училищата дават масова фира.Посредствени студенти в първи или втори курс придобиват невероятно развитие. Да правиш предварителен избор , много често означава да унищожиш един бъдещ талант , бъдещ реален интелект. Линейни зависимости има само в главите на необразованите. Който не вярва да чете , дори и за богатите неговите схеми са невалидни. Формализирането на образованието няма нищо общо с обективизирането на интелекта. Богатите най често са необразовани.Казват , че 80 % са такива http://bg.leadersrules.com/articles/15-mi liardera-bez-visshe |
| Жана 22, благодаря! Според мен товае проблем не само на образованието днес. Всичко се прави, за да няма ОТПАДНАЛИ, а не, за да има НАПРЕДНАЛИ. Оттам - усещането, че е нужно само да не отпадаш и си вече напреднал. |
Отличници от училищата дават масова фира.Посредствени студенти в първи или втори курс придобиват невероятно развитие. Да правиш предварителен избор , много често означава да унищожиш един бъдещ талант , бъдещ реален интелект. Случаи различни. Отличният успех не е гаранция за добра професионална и житейска реализация. И обратното - ако някой не е учил достатъчно като млад поради зависещи или не от него причини може да довърши образованието си на по-зряла възраст. Няма лошо, хората по цял свят го правят. Обучението е процес, който трае цял живот. Тук говорим за селекция на средношколци с желание и възможности да се развиват. В европейските средни училища има нива на подготовка по даден предмет: по-ниско и по-високо. Всеки си преценява възможностите на кое ниво да се яви на матура. |
| Проверих го.Този се отваря. http://bg.leadersrules.com/articles/15-mi liardera-bez-visshe 15 милиардера без висше го отваря.Търсачката го намира. Вижте какви имена , в какви области и ще се уверите , такива линейни зависимости няма. 1. Ричард Брансън За висше образование в неговия случай не може да става и дума, защото той и средното не е избутал. Любимият ми пример! Брансън е световно известен милиардер, има титла „сър” от кралицата, обикалял е света с балон, прекосявал е Атлантика с яхта, а последният му проект ще изпраща от догодина хора в космоса на туризъм. Големият Ричард е създател и собственик на марката Virgin, която обединява под шапката си около 360 различни компании, сред които Virgin Airlines – една от най-луксозните и известни в света авиокомпании, Virgin Megastore – гигантска верига от супер маркети и Virgin Records – една от най-известните в света звукозаписни компании, издавала артисти като Фил Колинс, Иги Поп, Лени Кравиц, Масив Атак и Корн. Брансън напуска училище още на 16, за да стартира първия си бизнес проект – младежко списание. Ама, ей го на – мултимилиардер (което си е уникален статус за нашата планета), рицар, почетен гост на кралското семейство, световно признат, филантроп, авантюрист и предприемач и на всичкото отгоре, ще лети в космоса и ще дава възможност на обикновените хора да направим същото. Кой каза, че трябва много да учиш, за да станеш космонавт? 2. Коко Шанел 3. Саймън Коуел 4. Майкъл Дел Напуска колежа на 19 с 1000 долара в джоба и мечта да създаде голяма компютърна компания. Младежът стартира PC’s Limited, която по-късно става известна с името Dell Inc. Компанията е най-печелившият производител на компютри в света. През 1996-а фондацията на Майкъл и Сюзън Дел дарява 50 милиона долара на Тексаския университет в Остин, за да ги използват за здравето и образованието на децата в града. 5. Бари Дилър И той не се задържал дълго в колежа, но за сметка на това си вярвал, че ще създаде голяма медийна компания. Така и направил. Днес Fox Broadcasting Company е един от най-големите медийни гиганти на планетата. Дилър обаче не спира до тук. Днес той е председател на борда на директорите на Expedia и управител на IAC/InterActiveCorp, която включва мрежите Home Shopping и Ticketmaster. Едвам е сколасал без диплома човекът. 8. Хенри Форд Напуска дома на 16, за да стане механик. Изпълнява мечтата си и създава компанията „Форд”, която и до днес е сред водещите производители на автомобили на планетата. „Независимо дали си мислиш, че можеш да направиш нещо или си мислиш, че не можеш – и в двата случая си прав”, казва старият Хенри за живота. 9. Бил Гейтс Той няма нужда от представяне. От 1995-а до 2006-а той не слиза от първата позиция в световната ранг листа за най-богати хора. И той е отсвирил колежа още в началото, за да се посвети на страстта си – иновациите. Неотдавна създава заедно с жена си и международна фондация за здраве и образование. 10. Милтън Хърши Милтън е спрял да ходи на училище още след четвърти клас! 11. Стив Джобс Това е създателят на Apple, за който не се сеща. Бил в колежа само за един семестър. После решил, че ще прави компютри и не цепил басма на никой. Днес компанията му е гарант за качество и лукс в света на персоналните компютри. Стив е виновик и за iPod, iTunes и iPhone манията, която е залива света от няколко години. Стив е съ-създател и на култовата копания за компютърни арт анимации Pixar и неин управител до сливането ѝ с „Уолт Дисни”. 14. Франк ЛиЛойд Райт Никога не е стъпвал в университет, но е най-влиятелният архитект на миналия век. Създател е на повече от 1100 дизайнерски проекта, половината от които са действително построени. Творенията му и до днес са вдъхновение за безброй студенти по архитектура. |
| @popangelov, авторката и другите Има и ценни неща в статията, като това, че всяко дете трябва да има възможност за развитие, но подкрепям "колегите", които смятат, че е написана неумело. Освен това, един автор, за да е успешно посланието му, трябва да е наясно с лигитимността и тежестта на наблюденията и изводите си, а те се базират на И на личен опит и лична заангажираност с тематиката. В случая наблюденията не тежат, защото авторката : - не живее в Бг - не става ясно да има пряк контакт с българското образование. От къде са й наблюденията: само от времето, когато е била ученичка ли? Защо трябва да й вярваме, че са валидни? Какво училище е завършила самата тя? Кога? Какви са личните й спомени и впечатление от НЕЙНОТО училище, а не да говори по принцип. - не става ясно защо тя милее за това, което се случва с българското училище. Патриотизъм и сантименталност вече, както тя се изразява, "не минават" пред обществото и общественото мнение -говори за миналото - тенденции и явления, на които няма как да е станала свидетел. За времето, в което аз съм живяла и съм учила в една от най-реномираните "елитни" гимназии в страната, наблюденията й и изводите й, са неверни. Неверни са и за ситуацията, която пряко познавам в момента /от десетилетие-две/, тъй като съм част от една от "елитните" гимназии. Така, че къде остана достоверността на написаното? Недостоверна е и относно противопоставянето на малки населени места - големи градове: едно от двете училища в едно малко населено място, набира такава невероятна скорост, че скоро ще чуем май за него. - не става ясно колко легитимно е правото й да има изисквания към българското общество и начина му на организация и развитие, тъй като не живее в него. Данъци ли плаща в него?/аз се издържам от тези на обществото, но също плащам такива и работя за това/ Крупен инвеститор ли е? Мога ли аз да имам изисквания към шведското общество? /и без евтини трикове моля, ако някой опониращ ми реши да пробута нещо, от сорта на "единна европейска общност сме в ЕС и трябва да се съобразяваме с това, че чужбинските данъци идват и при нас"/ Сигурно аз греша, но съм убедена в това, че ако си избрал да не допринасяш за благоденствието на една общност /семейство, град, общество, държава/, нямаш право на мнение как ще живее то и как ще самоуправлява, освен в случаите, в които самите те ти поискат мнението, помощта, или пък под една или друга форма си завладял тази общност /гаден вариант!/ ----------------- Всички говорим, че страната трябва има добро, качествено образование, а не определяме какво означава това. Не дефинираме понятието, защото не знаем какво целим с образованието. Т.е няма "социален договор" вътре в обществото и най-вече между обществото и държавата КАКВИ ТРЯБВА ДА СА ЦЕЛИТЕ НА ОБРАЗОВАНИЕТО НИ. Само след като това се случи, може да кажем какво е качествено образование. А въпроса, за "елитно" и "неелитно" е неособено важен. Никой не е институционализирал и официализирал тези популярни понятия. Те са само в съзнанието на хората. Има населени места, в които училища, които по традиция са били смятани за "елитни", по-трудно си правят приема в момента, от други до скоро смятани за "по-посредствени". Дали е обективно заслужена тази промяна е сложно да се каже. Но ако тенденцията се запази и затвърди, тогава кои училища ще наричаме "елитни". Толкова ли е важно това как филанкишията е решил да нарича едно училище. Дето се казва, да ви имах проблемите. |
ааа, не се съмнявайте в компетентността на авторката -- тя има блог, а както знаем, блогърите разбират от всичко. Ако някой постави под съмнение това, то му бива обяснено, че има право да не чете  |
| Смятам тази публикация втора употреба (разхвърляни разсъждения от невзрачен блог) за голяма грешка на изданието. Кое тук е интересното и новаторското - че до университета децата не трябва да се явяват на конкурси, за да имат време на воля да играят и рисуват (както си представя експертката по образованието)? Не ми стана ясно рубриката "Къде сме ние" какво обозначава - може би, че демократичният свят (в лицето на блогърката) осъжда тоталитарните ни методи за кандидатстване в гимназия? |
| Круела и хунвейбин, вие прочетохте ли "Пазете отличника" на генек, за което ставаше въпрос или говорите хипотетично, по принцип? И двамата, мисля, не живеете в Бг в момента, за чиято НАСТОЯЩА действителност става въпрос. Коментираме само нея, моментната, българската, ученическата, а не по принцип. Много повече е вложил генек в понятието "отличник", отколкото това, което вие влагате в него. |