Кюфтета и стари дантели
Отиди на страница:
| А Вие от кои Кац сте, че не си спомням? Познавам много Кац, имах един съсед в Назарет, продаваше кисели краставички на пазарния площад. После там продаваше Абу Амер, сега не знам кой продава. Но едва ли сте от Назаретовите Кац. Да не сте пък от Бруклинските Кац, дето пишеха по вестниците по време на войната с немците : "Бъди патриот - изпрати на сина си на фронта салам!" Или пък да не сте онзи, компютърджията Кац, дето умря от алкохолизъм? Но едва ли сте - няма да смеете да се покажете на микросфт уиндоус. Та от кои Кац сте, уважаеми? |
| Фелдкурат [Военен свещеник. - Б. пр.] Ото Кац беше просто очарователен човек. Проповедите му бяха необикновено увлекателни, духовити и освежаващи скуката на гарнизонния затвор. Той умееше толкова хубаво да бръщолеви за безконечната милост божия, да ободрява пропадналите затворници и лишените от чест мъже. Толкова хубаво умееше да псува от амвона и от олтара. Как чудно само изреваваше от олтара своето: "Ite missa est!" [Вървете си, литургията свърши.]. По оригинален начин той провеждаше цели богослужения и бе в състояние да разбърка съвсем реда на светата литургия, да измисля, когато бе вече много пиян, нови молитви и нова литургия, свой собствен ритуал, нещо, което никога още не е бивало. А можете ли да си представите комедията, когато се подхлъзнеше и паднеше с потира, със светото причастие или с литургичната книга в ръка и веднага след това обвинеше на всеуслушание министранта [Помощник на католически свещеник. - Б. пр.] от наказателната рота, че нарочно му е подложил крак, и преди още да раздаде причастието, му друснеше карцер и връзване на пръсти. А пострадалият се радва, тъй като това принадлежи към комедията, която се разиграва в затворническия параклис. Та той изпълнява важна роля в нея и достойно се държи докрай. Фелдкурат Ото Кац, най-съвършеният военен свещеник, беше евреин. Това впрочем никак не е чудно. Архиепископ Кон [Д-р Теодор Кон - архиепископ в Оломоуц (1900), атакуван от католическите среди заради плебейския си и еврейски произход и строгостта, която проявил при управлението на архиепископския имот, ограбван дотогава от различни управители и наематели. - Б. пр.] също беше евреин, а при това и приятел на Махар [Йозеф Сватоплук Махар (1864-1944) - известен чешки поет, настроен антиклерикално. Въпреки това в 1903 г. се застъпил за архиепископ Теодор Кон, - Б. пр.]. Фелдкурат Ото Кац имаше по-богато минало и от знаменития архиепископ Кон. Следвал беше търговска академия и беше служил в Школата за запасни офицери. Той бе така добре запознат с поличното право и полиците, че в резултат на едногодишната си дейност доведе фирмата "Кац и сие" до фалит, и то какъв фалит. Старият господин Кац замина за Северна Америка, след като измисли някакъв начин за уреждане на сметките си с кредиторите без знанието им и без знанието на своя съдружник, който пък впоследствие замина за Аржентина. След като, значи, младият Ото Кац съвсем безкористно подели между съдружниците на фирмата "Кац" Северна и Южна Америка, той се озова в положението на човек, който изобщо няма какво да наследи, не знае къде да подслони главата си и поради това трябва да постъпи на действителна военна служба. Преди това обаче запасният офицер Ото Кац измисли извънредно остроумно нещо. Той се покръсти. Обърна се към Христа, за да му помогне да направи кариера. Обърна се към него с абсолютната увереност, че това е търговска сделка между него и божия син. Покръстиха го тържествено в Емаус. Сам отец Албан [Игумен на Емауския манастир в Прага. (След 1920 г. емигрира в Германия и става почитател на Хитлер.) - Б, пр.] го потопи в кръстителния купел. Зрелището беше чудесно. Присъствуваха един набожен майор от полка, в който беше служил Ото Кац, една стара мома от института за благородни девици в Храдчани и някакъв зурлест представител на консисторията, който игра ролята на кръстник. Офицерският изпит мина благополучно и новият християнин Ото Кац остана на военна служба. Отначало му се струваше, че работата ще върви добре, искаше дори да се запише да следва генералщабните курсове. Но един ден той се напи и отиде в манастир. Остави сабята и облече расото. Той прекара известно време у архиепископа в Храдчани, попадна и в семинарията. Преди да бъде ръкоположен, той се напи като кютюк в едно реномирано заведение с дамска обслуга на улица Вейводова и направо от водовъртежа на сладострастието и удоволствията отиде да го ръкоположат. След ръкополагането той се върна в полка си, да моли за ходатайство, а когато бе назначен за военен свещеник, си купи кон и започна да се разкарва с него из Прага и да участвува с удоволствие във всички гуляи на офицерите от полка си. В коридора на къщата, в която живееше, много често се носеха проклятията на неудовлетворените му кредитори. В квартирата си той водеше момичета от улицата или пък пращаше свръзката си да му ги довежда. Много обичаше да играе фербъл [Игра на карти. - Б. пр.] и съществуваха известни съмнения, че играе фалшиво, но никой никога не можа да му докаже, че е скрил асо в широкия ръкав на военното си расо. В офицерските кръгове го наричаха "Светия отец". Той никога не подготвяше проповедите си и по това се отличаваше от своя предшественик, който също бе посещавал гарнизонния затвор. |
изпихме мнооого жигульовское пиво с някаква разкошна пушена риба , ма като не ми е останал спомен... Миии... ВОБЛА.  |
| Възможно е Симпли , помня , че беше много вкусна и не я блъскахме много по масите... обаче... сега разбира що във всичките филми за трагедиите на богатите ... примерно като "Семейство Палисър" все напират да пият шампанско, а то било щото от шампанското са получава амнезия и скок в раждаемостта...Аз слава Богу се отървах с амнезия... П.П. Вероятно и по сватбите по тази причина го пият , знам ли? Редактирано от - керпеден_1 на 27/9/2010 г/ 16:00:39 |
| Имам едни съмнения за воблата, тя е повече сушена риба, още веяна - синоними ли са двете, черноморци?. Щото пушената си има име - копченая. Може и съчетание от двете, знам ли, до такива дълбини на познанието не съм стигала. Тестът за майстор на ония с гащите не го знам, аз под това разбирам просто хора в баварски костумчета. С тричетвърти бели плетени чорапи с пискюли, нагръдниче с апликиран еделвайс, бели ризки с къси ръкави. Друг детайл не мога да си спомня. Щот съм тъпа, затуй не мога да си спомня. Забравих шапчицата с перото. Ама тя е и за тиролци, дали носят еднакви шапки, трябва да питаме специалист. Абе, дали тиролец или баварец ще ти я носи таз бира, все е добра!!! Редактирано от - Геновева на 27/9/2010 г/ 16:05:59 |
| Подсещам - връз дървено столче се излива халба бира произведена от калфата, кандидат за Майстор.. Нашия сяда, стои докат' му кажат Майсторите, и като стане - столчето тряба да е залепнало за гащите му!  |
| керпеден_1, този Кац, дето сте го описали толкова подробно, сякаш сте го преследвали през целия си живот (На какво ли не са способни хората, когато искат да компрометират някого!) сигурен ли сте че е същия? Този, който ми напомня че идат пости, ми се струва кротък и добър човек. Затова даже и не допуснах, че е онзи, комуниста Кац, дето после го обесиха на площада. |
| >>><<< а то било щото от шампанското са получава амнезия и скок в раждаемостта...Аз слава Богу се отървах с амнезия... Керпи, това е нещо като ГМО-то - ефект с отдалечени последствия - така че, чакай писмо от камбалата*! *** Помниш Висоцки -"... широкая и плоская, как риба камбала"? |
| Ако наистина беше отворена колкото искаш да се изкараш щеше да се сетиш кой е авторът , ама уви... те , аслъ фундаменталистите са твърде ограничени ... |
Начи вобла вяленая е ей тва.  Ако не е вобла, ще е плотва. Което е същото. Бе на жигульовското пиво разните там балыки идват твърде луксозни и ...  |
| Жигулевское, вобла и плотва - натюрморт за дедо Керп. Скришно, щот Сибил не дава - Натиснете тук |
| Сичко е въпрос на вкус. Прочутия рибен сос се прави кат се изловят всевъзможни дребни рибоци, наредят се в качето със сол и така няколко месеца. После отваряш кранчето дет е най отдолу и точиш една кафяво-черна, солена, гъста течност и ползваш за супи, задушени риби, препърлени риби, сурови. Аз не че съм такъв ербап де, купувам си шишенцето от супермаркета, щот комшуту китаец ме научи. Но все пак не мога да спра да подозирам, че някои от тез открития са резултат на голям глад и голяма изобретателност от страна на приготвящите храна в гладно време. До панираните хлебарки още не съм стигнала, колкото и да съм отворена за нови неща. |
| Е, прочутият рибен сос май е обикновеният соев сос. В който няма нищо рибно. И не са панирани хлебарки, а панирани буби - от онези, копринените. Тайландците набиват пържени паяци - около 2 сантиметра в диаметър. |
Иииих... Симплито ма разкости с тоз натюрморт!  Значи приемам , че е била такава щото бяха цели риби... имаше и бълык , ама той дет са вика падна на въглен и бързо свърши... щото беше малко и в началото и с водката... таквоз...нали ви разправях , дето преди две -три седмици опушвахме таранка ... стана смърт ...  |
