Тъй като сме на тема гъби, а смятам че в рестирантите масово развалят продукра-идея за немолекулярна кухня. У нас се прекалява с термичната обработка и подправянето. Следващата рецепта е за купуващите, а не за берящите гъби. Вземете затворени банални култивирани печурки. Размер до кокошо яйце. Наръсете с брашно и измийте. Лесен начин за почистване. Изрежете пънчего до затварящата гуглата ципа с остър нож. Поввтарям-остър. По неизвестни причини повечето познати жени смятат че с тъп е по-безопасно. В крайнавсметка правят продукта на кашаа и натискайки да срежат се порязват. Поставете в тенджерка с капак с пънчетата нагоре на силен огън и захлюпете. Без мазнина и подправки. Стръсквайте дабсе завъртят периодично за седем, осем минути. Като усетите миризма на сготвени печурки отхлюпете, прибавете малко краве масло и върнете н слаб огън. за три минути. Извадете, посолете, оставете в йенско стъкло, гювече или порцеланова купа да починат докато деглазирате тенджерката с малко бяло вино-чашка, и накрая прибавите прясно смлян чер пипер. Идея. При мен е две завъртания. Нарязвате с остър нож, остър, гъбите на тънки филийки. Идеалните са леко кремави и в самата сърцевина-бели. Заливате с полученият сос. Идеално за пъстърва ва масло с бадеми, варен език или турнедо Росини. Не подценявайте печурките. |
Прав си, Кайзере, печурката е класика! Става за всичко: супа, тъмен сос (за месо), сос бешамел, каварма, запечена на "панички" с малко масло вътре (това към бяло вино!), че и сурова към зелена салата става. Само за пъстърва, ша ма извиняваш! Пъстървата е соло, това не е шаран. Печена/пържена и отгоре лимон. И да допълня за пънчетата: просто се отчупват. Да не се пореже домакинята, санким. Щото после пънчетата лесно се режат върху дъска, но докато са към гъбата, не става. | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Sofiaman |
>>><<< Прееди многая лета бях на гости на един приятел в село Сбор или Збор (и до сега не знам как е точно), та там две вечери в кръчмата и едната от тях до един мултигъбар-професионал (този човек още при соца изнасяше гъби за Италия). Каза, че знае и бере и трюфели и че ги има, но народа не бил дозрял до трюфели... Само прди няколко години се появиха съобщения в печата, че в столичния комплекс "Дружба" междублоковитъе пространства на някои места гъмжели от трюфели и било бетер Клондайк. Някой да е чувал за тази столична придобивка - трюфели между блоковете?!...Аз така и не съм ял от тях, освен приятничките бонбонки с това име. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: sluncho6 |
>>><<< Кайзер, какво е българското име на Портобелата? Мнооо ги обичам тези гъбки и консумирам с един приятел. |
Нямам предсрава. Откакто научих че на козугьобека му викат морела се ограмотих че официално се води смърчула. Дай снимка. Все пак да предупредя-събирам гъби само за които съм сигурен и снимките не са съвет за готвене. Затова съм и жив. |
>>><<< Оказа се кафява двуспорова печурка. Култивирана е и се продава на цената на печурките и мирише подобно, но се надявах да е нещо друго, а то, печурка. Какви ли не комбинации сме правили с нея и все удачни. Нищо не сме изхвърлили до сега (аз и шурея) . https://www.google.bg/imgres?imgurl=http://food.fnr.sndimg.com/content/dam/images/food/fullset/2011/1/11/0/GE0303H_grilled-portobello-mushrooms-with-balsamic_s4x3.jpg.rend.hgtvcom.616.462.jpeg&imgrefurl=http://www.foodnetwork.com/recipes/alexandra-guarnaschelli/grilled-portobello-mushrooms-with-balsamic-recipe-1922891&h=462&w=616&tbnid=GW9gaGf7Ia4-UM:&tbnh=150&tbnw=200&usg=__FhAi-2S60FM8IFGPKoo4bzaYsp8=&vet=10ahUKEwi7g__EhqXUAhXCYpoKHcd8DEsQ_B0ImgEwCg..i&docid=DbS2hEDEr_lVDM&itg=1&sa=X&ved=0ahUKEwi7g__EhqXUAhXCYpoKHcd8DEsQ_B0ImgEwCg&ei=b3A0WfuPGMLF6QTH-bHYBA#h=462&imgdii=GW9gaGf7Ia4-UM:&tbnh=150&tbnw=200&vet=10ahUKEwi7g__EhqXUAhXCYpoKHcd8DEsQ_B0ImgEwCg..i&w=616&spf=1496609183296 | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: sluncho6 |
Ако тия тъпанари не бяха замрежили Сливовска река със златната си едноредова мрежа-щях да ти кажа къде да си хванеш. Сега трябва да минеш пре кпп лесово и да я ловиш от Турция, докато гледаш как мигрантите минават в България. Как да е. Вземаш от някъде балканка, кормиш но не чистиш отвън. Прясна. Пържиш в краве масло, обръщаш, сипваш бренди или калвадос, фламбираш, прибавяш сметана и кълцани бадему, опитваш на сол, прибавяш идея чер пипер или мащерка и исиот. Както си свикнал. Оъстървата отвън става синя, отвътре жълта, соса от сметана с калвадос или бренди чудесно се връзва с горните печурки и млади картофи, задушени с копър и мСло. Прости рецепти и чист вкус. С бяло вино след залена салата с ракия си е съвсем балканско. |
И аз като Слънчо проверих портобеллата и се оказа най-обикновена печурка. Само че била възрастната, отворена, докато шампиньонът е затвореното топче. Бабината им, само парите на хората да взимат! На латински също има две имена: Agaricus и Psalliota. И с двете си имена печурките са бели (ливадни) или кафяви (горски). Има поне още десет разновидности, една от които веднъж ме принуди да изхвърля цялата тенджера с месо: анасонлийка, миришеше на пикня, та се не траеше. Ама пуста гъбарска алчност, викам си, ще се изпари. Йок! |
Анасонлийката остават жълти пдена като я пипнеш. Но мирише приятно, анасона е до фантазия. Карболовата е гадна. И мирише....почти на пикня. Правилно си хвърлил |
Челядинката е масовва и лесна за научаване, и изключитдлно подценявана. Да правите чорба е като да хабите каллан за варене. Събирате и сушите. Дори наа вестник. След това опитайте пица с челядинки. Трудно ми е да кажа на какво точно мирише, но сушените като че бият на сливова костилка. Стандартно тесто за пици-брашно, мляко, зехтин, захар, мая. Втасва, размер чиния, семпло доматен сос , четири до пет парченца моцарела , половин сант с размер на кибритена, артистично накиснати за половин час сушени челядинки, няколко лъжици зехтин и щипка риган. Не босилек. На макс до готовност. Пушека подсказва че сте прекалили. |
Прощавай, Кайзере, но няма да ме лишиш от супата с челядинки! Ако е за сушене, ще си събера още. Но ония неповторими гладки полусферички в супата, застроена с яйце и кисело мляко плюс обилно копър, никоя друга гъба не може да ги замени, нито дори трюфелът. Четох някъде у класиците на гъбарството, че има отровен двойник, но сега не мога да го намеря. Нещо да се сещаш? | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Sofiaman |
>>><<< А каква млечна гъбена каша става с челядинките...!!! Римув, римув! Sofiaman, благодаря за пояснението за цвета на печурките. портобелото се продава кафява и явно е горската печурка. Не съм знаел, че е толкова голяма разликата, а и от портобелото се продават мънинки шампиньончета, малко по-скъпи. Веднаж ги комбинирахме с тиквички и пекохме/пържихме заедно както се пекат/пържат тиквички, с припокриване тикички/гъби. Станаха великолепни! | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: sluncho6 |
Хм. Култивираната печурка е най-безвкусното гумено нещо сред гъбите. Диворастящите, зрели, с разтворени гугли по-стават. Ако от страх държите да ядете култивирани гъби, вземайте си кладница. СУшената челядинка, колкото и да я киснеш, не може да се сравнява с прясно набраната, нито по вкус, нито по аромат. |
Minderbinder, прав си за култивираните печурки, но все пак не всеки може да бере гъби по всяко време. То така е и с млякото от кравата... В някои магазини продават кладници и аз винаги от тях взимам. И те култивирани, де, да не мислиш? |
Вкусово удоволствие и приятна тръпка от комбинацията кисело мляко и свежи малинки, поляти със сок от малинки, Мейд ин Поланд, носещ аромата на славянските традиции от древността. |
Чисто натурално наше българско кисело мляко, произведено в британска ферма и с уточнение "Грийк Стайл" - кражба на наш патент, но Външно явно спи дълбок зимен сън. П.П. -- За по-педантичните форумци. Счупих кристалната ваза и като се вижда на "всеослушание" използвам пластмасова чаша. Следващият път ще си нося вази от САЩ, или ще си купя такава от алпака. |
Фон Нюмъне, споделям твоята обич към малините. Първо се появяват ягодите, после те. И все пак, не с кисело мляко, пък било то и genuine Greek yogurt, а със заквасена сметана. С малко пудра захар още по-добре. Прелест неземна! А вместо да обиждаш чудесната бяла роза, като я слагаш в пластмасова чашка, вземи излей ненужния полски сироп и постави розата в бутилчицата. Пък сигурно ще намериш и по-джиджано шишенце от някакъв алкоол или шампун - но стъклено!, и тогава няма да имаш нужда от металически иноземни грозотии, сравними само със стругованите мраморни вази. Красотата ще спаси света, Нюмъне, знаеш го! | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Sofiaman |
Чисто натурално наше българско кисело мляко, произведено в британска ферма и с уточнение "Грийк Стайл" - кражба на наш патент, но Външно явно спи дълбок зимен сън. Bifidobacterium BB12 and Lactobacillus acidophilus . Сиропът наистина е много хубав. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Памфуций |