Кюфтета и стари дантели
Отиди на страница:
| Много си извинявам, че прекъсвам кулинарните дискусии, но не се сещам къде другаде да се обърна към форума за съвет. Предстои ми домакинстване на представител на Одещина в София. Има един ден планиран да се ходи до Витоша. Леко, не за истински покорители на върхове-планинари. Понеже много отдавна съм ходил по Витоша с градския транспорт, дали може някой да ми каже кой би бил най-чудния и вдъхновяващ с красоти маршрут, включващ качване в планината с градски транспорт/лифт и спускане до града в рамките на един ден. Заранее спасибо! |
Заливката е част от 'пролетарската кухня' Майсторската заливка е част от изтънчената ГРАДСКА кухня, а не от "пролетарската".  |
Малините - или във фризер, или на сладко. Друго не знам. А ние фризер нямаме, щото не ни трябва - се храним според сезона. И аз, за съжаление, не мога да измисля друг начин. Може би ще пробвам с желиращите препарати на д-р Йоткер, дано запазят донякъде консистенцията си. Напоследък и у нас фризерът става все по-празен и по-неизползван. В момента съхранява единствено 5-6 пакета лозови листа, наесен ще прибера и малко изтърбушени чушки за пълнене. |
Заливката е част от 'пролетарската кухня' Майсторската заливка е част от изтънчената ГРАДСКА кухня, а не от "пролетарската". С пълното съзнание, че de gustibus non disputandum est , имам два коментара: - пролетариатът е изцяло ГРАДСКО население, барабар с кухнята си; - най-доброто качество на майсторската заливка е, че може да бъде лесно отделена от това, което е залято и да бъде дадена на домашния любимец.  |
| Проблемът с ресторантската мусака е че прилича на нещо рециклирано, пластовете са омесени, а каймата става тричава и често мазна- в смисъл че мазноната се отделя, а не е част от соса. Ако вземете сипкави картофи и ги нарежете на кръгчета, патладжан - пак на кругчета, тиквики, шилешко на малки хапки, лука на кръгчета, риган , евентуално гъби, домат - белен и на кръгчета. сотирате отделно всичо и редите почвайки с картофи, патладжан,домат, лук, месо, евентуално гъби,тиквички, завършвате с картофи. Всичко посолено леко, лука с чер пипер, месото леко подлютено.възможно е да добавите и печен белен пипер като предпоследен пласт.Подправете с риган и във фурната. заливката с много яйца и щипка сода. Заливате пет минути преди да изключите и оставяте във фурната за половин час без да отваряте за да се получи като суфле отгоре.Чесънът не е излишен- пускайте смело цели скилидки. Чудесно става в пещ, но едва ли имате в града- изисканата ви градска кухня не предполага да работите с дърва. Не съм сигурен че има нещо общо с мусаката освен продуктите които похабяват в ресторантите. | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Кайзер Созе |
Проблемът с ресторантската мусака е .... Че кой яде ресторантска мусака ??! А туй, дето си го описал, повече ми мяза на някакъв непълноценен гювеч  |
| Консервирани в алкохол и захар. Обикновено редяха почвайки с череши, малини, ягоди, праскови, малко кайсии. Сироп за баклава и силен ром- вече не се намира, става и гроздова шейсетина градуса.На три лъжици захарен сироп- една алкохол. добре е да го пазите от деца.Прасковите и кайсиите се белят, мчереши и вишни без костилки, малините и ягодите цели.Да е покрито със сироп поне един пръстНе се запечатва -връзва се хартия или просто покривате с чинийка..Страхотно е за сладолед. кисело мляко или торти със сметанов крем.Самата техника е съвсем проста- слагаш пласт плодове в буркана. заливаш с врящ захарен сироп и лисваш алкохола.Похлюпваш.След седмица узрява нов плод и прибавяш по същия способ.Пак предупреждавам- пазете от деца Не е изискана градска кухня и няма хладилник. |
| Гювеча предполага ....гювеч и сос.Същото но на едро плюс много бамя, чаша ракия - за шилешко винаги се добавя алкохол, в гювещ замазан с тесто за няколко часа има коренно различен вкус. |
Казуса 22 Юли 2017 11:32 Вземете Симеоновския лифт до Алеко и оттам тръгнете на изток. Пътеката е лесна за ходене, скоро ще видите Рила. |
Проблемът с ресторантската мусака е че прилича на нещо рециклирано, пластовете са омесени, а каймата става тричава и често мазна- в смисъл че мазноната се отделя, а не е част от соса. Не знам кога за последно си ял ресторантска мусака, но аз често се храня навън и да ти кажа, ресторантската кухня е все по-близо до домашната, в резултат на конкуренцията и на все по-взискателния вкус на нас, клиентите. |
Консервирани в алкохол и захар. Обикновено редяха почвайки с череши, малини, ягоди, праскови, малко кайсии. Ааа, ти говориш за едновремешното домашно тути-фрути с водка  Свекърва ми (светла ѝ памет) правеше такова нещо в стъклен трилитров буркан. Имаше невероятен вкус питието и в късния летен следобед го пийвахме с много лед, но веднъж като млада булка (при това бях предупредена наравно с децата! ) изядох 1 супена лъжица от плодовете - от любопитство. Излишно е да казвам, че повече не повторих  Аз правех черешите по друга технология, без алкохол, но тази година станаха някак по-меки, не запазиха достатъчно форматата си и тъй като си загубих рецептата, реших да потърся и други мнения. На вкус са добре, възможно е и да не съм ползвала подходящ сорт (черешите трябва да са едри, твърди и месести, без много дебела люспа). А ето и самата технология: Черешите ги кипвам за 2-3 мин. със захар в съотношение 1:1 (както за сладко), оставям ги да престоят 1 нощ в сиропа. На следващия ден варя само сиропа до почти пълно сгъстяване, добавям черешите и ги варя 2-3 мин. Варенето се повтаря още 3-4 дни - все по 2-3 мин (общо 6 дни ги правя), не повече. След всяко варене черешите престояват до следващото в сиропа. След последното варене ги отцеждам от сиропа, оставям ги да се изсушат и ги прибирам в затворен стъклен съд в хладилника. Толкоз. По рецептата на баба накрая се ароматизираха с индрише, но аз не обичам и не слагам в никое сладко. Евентуално ванилия може да се добави. Ползвам ги после за пълнеж на сладкиши (с крем), декорация и т.н. Пропуснах да отбележа, че и самият сироп прибирам в буркан - той е доста концентриран, престоява дълго дори и без стерилизация и може да се ползва разреден за всякакви топинги, декорация и кой каквото реши. За директна консумация едва ли, даже мен (чиято еднократна мярка за консумация на смокиново сладко например още не е известна) ме затруднява |
Може би ще пробвам с желиращите препарати на д-р Йоткер, дано запазят донякъде консистенцията си. Напоследък и у нас фризерът става все по-празен и по-неизползван. В момента съхранява единствено 5-6 пакета лозови листа, наесен ще прибера и малко изтърбушени чушки за пълнене. По-добре ги замрази и после си направи сладко по класическата технология. Вярно, че отнема повече време (с добавката на д-р Йоткер става за 1 цигара време - аз така меря времето на всичките си занимания - от сладко до лепене на тапети ), но пък за себе си реших, че е много по-вкусно и добавката спрях да я ползвам. Само 1 година пробвах за половината от сладката. |
пролетариатът е изцяло ГРАДСКО население, барабар с кухнята си А бе, Захов, ти нещо тотално си се объркАл. Пролетариатът Е градско население, но неговата "кухня" не спада към ИЗТЪНЧЕНАТА ГРАДСКА кухня, за която споменавам. Пролетариатът (имам предвид едновремешния български такъв) е набивал предимно чер хляб (и хлябът е от мъката по-чер - Вапцаров), сланина, свинска мас, постни чорбици, бобец, мазни яхнийки (да си топи залъка) и прости туршийки, а не фрикасета, бульон консоме с палачинки, галантина от птица, воловани със сос финансиер, пуйка с кестени, телешко със сини сливи, филе миньон с паниран мозък, печени бекасини със сос кумберланд, медальон от заек, турнедо "Мирабо", бяла риба със сос мениер и т.п. ГРАДСКИ благини. Щото ако пролетариатът ядеше такива благини, нямаше да се бори за хлѢб и да вдига революции. То не че след революцията много ги е проял, ама това вече е друга тема. | |
Редактирано: 3 пъти. Последна промяна от: Даскал Цеко |
| Цеко, прибързваш. Тия по-пипкави и скъпи неща, дето си ги изброил, всичките са присъствали в кухнята на селската ми баба. Впрочем, мусаката към коя от двете кухни причисляваш ? При мазния боб или при филето миньон с мозък пане ? ПП. И пролетариатът, дето е бил има-няма 10% от населението, не е вдигал революции | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: АвакумЗахов |
| За основа са взели овчарски пай и огретен. Търсели са засищащ и висококалоричен вариант с евтини продукти без възможност да се изпорти от нискоквалифицирана готвачка до степен да не става за преглъщане. |
Специално мусаката в съвременният и вид е рецептурник на Обществено хранене от шейсетте. Да, именно! Този рецептурник е Светият граал на родната кулинария и всяка гозба в него, сготвена с мерак и спазване на технологията, е вълшебство. Не забравяй, че през 60-те продуктите не бяха като днешните. |
медальон от заек Даскале, милости просим! Къде откри у заека медальон? Майтапиш се, май! Досежно мусаката, тя заслужава уважение, но не можа да ме спечели. Също както и суфлето, огретенът и пр. ястива, в които не личи какво ядеш. Ловкия е прав за Симеоновския лифт, но още по-добре е с Драгалевския: клатиш си краката от седалката, плуваш досами боровете... Ретро малко. Може да не се стига до горната станция. На междинната е "Бай Кръстьо" с невероятно разнообразие от супи, готвени и скара. Надолу - пеша.  |