За нищо. Обаче и с двете названия - Pelargonium graveolens и след това Rose geranium. Защото само с Rose geranium могат да ти предложат розово мушкато и да те разочароват. Абе така и така сезонът на плодовете приключи, а аз и без това ще разсадя моето индрише, че и бате плаче, ще има и за теб напролет. |
арменците ползват кардамон. внимателно с хела. и гума арабика май не е дъвката от мастиков храст-гръцката. |
все още съм на фазата на пробите и грешките, но ако имаш проверена рецепта - давай. дъвката от мастиков храст сакъз ли е? https://www.amazon.co.uk/JustIngredients-Mastic-Gum-100-g/dp/B00I9WS4RW/ref=sr_1_9_a_it?ie=UTF8&qid=1505584442&sr=8-9&keywords=mastic%2Bgum&th=1 | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: SgtTroy |
не съм правил, а и не си падам особено. арменките споменаваха равни части глюкоза и захар, щипка лимонтозу-като за всички сладка да не се образуват кристали при изстиване, пакетче гръцка дъвка и вариш докато капката не се разтваря в чаша вода. аромат по избор и в бурканче. аптекарската дъвка-сакъз. за да я сдъвчеш я смесвахме с восък и баба ни викаше да я гълтаме като ни омръзне да дъвчем. уж лекувало корем. понякога мажат чучура на казана -в някои региони. има и вариант с чувен. | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Кайзер Созе |
дъвката от мастиков храст сакъз ли е? Да. Тази е. Изглежда пречистена. Навремето в нашите аптеки продаваха, но нямаше такъв търговски вид. Но можеш да потърсиш готово бяло сладко в някой турски или гръцки магазин. Ето ти турското барабар с названието - Damla Sakızı Reçeli. Произнася се Дамла сакъзъ речели. Това пък е гръцкото: |
при момчетата крайният резултат в готварството не е толкова важен, колкото процеса . пък и минали сме през възраст в която кухнята е легален начин да имаш достъп до кибрит, ножове и ембаргови вещества. не лишавайте сержанта от удоволствието да си поиграе. |
при момчетата крайният резултат в готварството не е толкова важен, колкото процеса С възмъжаването момчешките игрички се оттичат и резултатът става доминиращ. Друг е въпросът, че някои така и си остават цял живот момчета, обгрижени от жените до тях. За бяло сладко прескочете до Мелник - там го предлагат като мурсалския чай около Юндола. |
Жената ме погледна хитро, почти ехидно и рече - бабини зъби. Бабините зъби са силно средство да чистят затлачени кръвоносни пътища според Петър Динков . Рецептата трябва да е точна, заедно с други билки. |
арменките споменаваха равни части глюкоза и захар, щипка лимонтозу-като за всички сладка да не се образуват кристали при изстиване, пакетче гръцка дъвка и вариш докато капката не се разтваря в чаша вода. аромат по избор и в бурканче. Ъмба, чюнкю имаше захар едно време. Наште баби в Силянград пазеха в гърнета пекмез от метла и гроздева шира .. В едното имаше вар .. кое ,забравил съм. После ся сипваха в бакърена тава , ся варяха дълго - дълго. Бабите гонеха дечурлигата да ги хванат на едно място /застопорят/, па ни даваха едно хартиено пакетче зрънца сакъз, та ни караха да дъвчем лека полека и и га размлящеме, та го плювнвеме в тавата. Сладкото се туряше в нещо..не беше стъкло, или беше .. на деца не се даваше от него. |
пет лева за бирено шише маджун от камъш платих ванче. да го покажа на хлапе на приятел. опита го с катми и заяви че е като сладък соев сос и всъщност не било лошо. |
vance 16 Сеп 2017 22:49 Малък съм бил, но помня бялата халва, която едната ми баба правеше. Питах майка ми, питах леля ми за рецептата, обаче за съжаление и те не я знаят. Жалко! Страхотна беше - нищо общо с "купешката" дори по "онова" време, а за сегашната и дума не искам да кажа...Наште баби... | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: imco1 |
Кайзере, Ъм.. лапетя, чюзди на свои. .....................На чюздите - свои. Мойто лапе му нося италианка грозде .. то отишло си купило кола .. Водих го да ядем дуди - бели черни.. не били кат желирани мечета.. И сам ходих по дерета да зобам къпини.. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: vance |
катми като дете баба ми вадеше сача и правеше неограничени количества. предпочитах ги или със сладко от смокини, или с лютеница. отдавна не съм ял. |
Гевин, ето ти оригиналната турска рецепта. Гръцката трябва да е същата. 1/2 чаена чаша дъвка на гранулки сокът на половин лимон 1 водна чаша вода 2 водни чаши захар 1 белтък Водата и захарта се изсипват в тенджера, тенджерата се поставя на котлона и сиропът се бърка, докато заври. Като заври, в тенджерата се пуска белтъкът и се оставя сиропът да ври така десетина минути, след което белтъкът се обира с дупчена лъжица и се изхвърля. (Това се прави за пречистване на сиропа. Турците са табиетлии в кухнята. Ако решиш да правиш двойна доза, ще трябва да използваш 2 белтъка. ). След като изхвърлиш белтъка, оставяш шербета (ми шербет е ) да ври на тих огън, докато се сгъсти и по повърхността се появят мехурчета, но в никакъв случай да не започне да променя цвета си, а не дай Боже и да карамелизира. Тогава изстискваш половин лимон, разбъркваш и след като сместа кипне отново, изключваш котлона и започваш да биеш шербета, докато се появи пяна. Може и с миксер, казват комшиите. Появи ли се пяната, изсипваш гранулките сакъз в тенджерата и продължаваш да биеш, докато сместа стане гладка. Казват, че става гладка за около 5 минути, но пак си трябва опит. Предупреждавам, че не съм опитвала рецептата, но това е оригиналът. ПП - Онова бяло сладко, което правят у нас от захар, глюкоза, бити белтъци и лимонтузу е имитация. | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Simplified Solutions |
симпли, жива да си пробвам го още утре, макар че сигурно ше туря и половин пакетче ванилия догодина ще видя дали ще мога да засадя мастиково дърво на някое от селата, щото климата уж е благоприятен там, ма ще отнеме време. смокините си растат екстра, да видим с това как ще е. |
Боя се, че му трябва една идея по-топъл климат. Но можеш да го отглеждаш в саксия и през зимата да си го прибираш на топло. У нас не можеш да го купиш, но в Гърция - да. Струва ми се, че и на Острова можеш да го намериш, щото там си имате маниаци. ПП - Не знам за ванилията в бялото сладко. Все пак сакъзът го ароматизира специфично, но не пречи да опиташ с една част, преди да го сипеш в бурканчета. Ще разкажеш после как е минал експериментът. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Simplified Solutions |
смокините си растат екстра, да видим с това как ще е. Докато не падне някой път до -20 градуса. Тогава сдават багажа, но после пак поникват от корена. На втората година след измръзването, пак започват да плододават. При нас на 5-6 години им се случва тази случка. |
>>><<<< Като бях малък, като Мето, когато е бил малък, мама вареше сладко от борови връхчета. Изглежда смолата го правеше на края направо на бяло сладко с ярък аромат на бор. Беше уж за кашлица. Изчезваше преди да се появи дори и признак на бъдеща кашлица. |
sluncho6, 17 Сеп 2017 01:29 Моята баба казваше "мед от борови връхчета". Чак сега разбирам, че баба ми е представяла божественото сладко, за да им ям гадния мед! |
>>><<< Боровият мед е с цвят на мед, а това, което при мама се получаваше беше мътнобяло на цвят. Може би е захаросвало бързо и от това да е бил този цвят, но съм го запомнил така и си спомням, че измиването на тенджерата винаги беше домашно приключение, заради смолата по краищата на каймака, който се отделяше отгоре. Баща ми беше максималист и какво е разбрал от рецептата не знам, но връхчетата ни бяха по 120 на килограм захар и дълги около 3 см. Той донесе ключа на знанието от някакъв негов приятел от Юндола. Там пък отиде да търсят природна слюда и донесе торба борови връхчета и огромни буци слюда, която цепехмее, лепяхме и я печахме - правехме прозорчета за пернишки печки(бедни години). После вече, ходехме да събираме борови връхчета и боровинки на Витоша. |