Северна България - към гетото или просперитета
Отиди на страница:
| И без София ще оцелеем. * Натиснете тук |
| Чичка, стига с тия измишльотини, името София е гръцко, но гърците го произнасят СофИя с ударение на И. Турците не са го променили, само го произнасят СофиЯ - с късо И и ударението на Я. Аya (Света) също се произнася с ударението на Я. Само ние произнасяме София с ударение на О-то. И то само названието на столицата. Личното име си е СофИя. Колкото до туй, че столицата трябвало да е в средата на държавата, виж как е в Щатите.  Ми в края е. И има по-бедни и по-богати щати, както и по-бедни и по-богати райони в тях.Не знам защо ти ги обяснявам тез неща, щот съм сигурна, че много добре ги знаеш, пък ти знам и маниера, и болката ; ) . Поне се надявам, че тез, дет ти се връзват на троленето, може и да вдянат.  Редактирано от - Simplified Solutions на 09/9/2010 г/ 11:10:49 |
| Тръшкането: "Ние сме по-умни и по-красиви, защо те си имат пътища" продължава със страшна сила. Бях се захванал да давам примери , че пътищата на юг от Стара планина са в същото положение като на север. Но бях изпреварен от тръшкането. "Ма ние пак сме си по-умни и по-хубави. Що сме на едно дередже. Що не е ние да имаме пък те да нямат". Явно няма смисъл да се пъна. Редактирано от - Лунатик на 09/9/2010 г/ 11:55:16 |
| предлагам България да кандидатства за домакинство на световно EXPO. Това глобално мероприятие много спомага за развитието на инфраструктурата... и не само. Може да се построи някъде между Варна и Бургас (хем и легловата база ще е 100% пълна през месеците на провеждане, хем и зверска реклама на черноморието). Чичо манхатънски да бъде назначен за главен директор по протокола, речите и здрависването с разни президенти и официални лица на други държави. (оперативната част, естествено, ще я вършат някои по-трезвени)   = не барайте името на София, освен гръцко, е също така и дълбоко навлязло като старославянско. В Русия се използва с голямо почитание Софья-символ мудрости. Ударението е на О. (в Москва има 2 църкви на св. София). Много е вероятно да са го заимствали от Бг преди турското робство. |
| Напъва ме отвътре. Както виждаш съм един от малкото налапали стръвта и сега ме "водят" докато забеля корема. Както и да е, потапям се. |
С риск да се намеся неуспешно в един излишен спор, искам да споделя моето мнение по темата. Преди всичко, Северна България не е единен регион нито в географско, нито в икономическо отношение. Случи се така, че по дълга служебен доста често пътувам между Варна и, кажи-речи, до Враца почти. Не знам дали ви е направило впечатление, че градовете, а особено пък селата на изток от Янтра са видимо по-бедни, с по-неразвита инфраструктура, с по-неизмазани къщи и като цяло, с по-унил пейзаж. Всъщност единственият автентичен сезон тук е ноември, с дъжда и калта. Всяко друго време тук изглежда като присадено, като нещо чуждо на хората, приели същия унил изглед. А ако се взреш в поминъка им, ще разбереш с отчаяние, че така е било от веки веков. Само една ивица от десет километра покрай брега говори, че има и друг начин на съществуване, впрочем не чак толкова драстично тъжен и безнадежден, но предизвикателен и затова частично нереален. Съвсем друго е на запад от Янтра. Селата са богати, устроени са, улиците са асфалтирани, тротоари с бордюри. Обществени сгради в сравнително добро функционално състояние. Къщите подредени, дворовете с цветни градини, отпред навсякъде лози. И най-важното. Хора. В сравнение с изтока - неприлично много хора. Заети, забързани, Майки с деца из парковете. Живот - може да е беден, с недоимъци, но пълнокръвен, с радости и скърби, със стремежи и разочарования. За разлика от призраците на изток. Мислех си - грешах с грешките на младостта - че наличието на компактни маси турско население на изток сваля драстично нивото на битовата култура и оттам тази нерадостна картина. Но се оказа, че и в чисто български области животът е видимо по-мизерен, отколкото, да кажем в Плевенско. Чак неотдавна една геграфска студия, да ме прости автора, че в момента не мога да се сетя за името му, ми нашепна нещо, което може да бъде отговор на загадката - големината на почвения слой. Докато в Източна България той е средно около 35 санти метра, в Западна е над 1 метър. Не зная дали това е съществен фактор, но разликите са видими. Само се вгледайте в очите на хората, когато пътувате към морето. Или от него. |
| УСА сигурно е зает. Това е много интересен пост, за който ще ми трябва повече време да отговоря. Има и истини, има и популярни в североизтока (вкл. и срещани у мене по-рано) заблуждения. Засега само да кажа, че темата си е напълно уместна - явно се дава предимство на м-лите на юг - Тракия, Марица и др. - а Хемус се оставя "за после". Работата не е да се принизи юга или да се каже, че там всичко цъфти, а да се изравни севера по статус с него по отн. на м-лите. |
| Към поста на Дон. Дунавската равнина (на наша днешна територия) наистина се дели на две - условно около Янтра - и географски, и исторически. Има цяла интересна книга по въпроса на сайта Промакедония (История на Дунавската равнина). Демографски също Янтра (малко на изток от нея) била в ново време за границата м/у българския "хартланд" и турцизирания североизток около четириъгълника крепости, буфера на османлии с/у Русия. Западната част на равнината е предимно ниска, с наносни почви - Ломска депресия, източната е висока (по-висока от Изт. Стара планина!) и платиста - Севернобълг. подутина. Подутината е един грамаден карст, в който водата не се задържа на повърхността. Източно от Ломовете, северно от Провадийска р. (р. Варна в миналото) и Батова сега няма постоянни реки. Течащите на север към Дунава реки са суходолия в средното и долното течение по-голямата част от годината. (Някога, в 4 в. пр.н.е. и дори в 7 в.н.е., те са били пълноводни.) Едва в Америка научих, че най-плодородните почви, карбонатните черноземи, се развиват тъкмо на такава варовикова подложка. Добруджа има най-плодородните земи у нас и най-високите средни добиви - в момента в цели нейни общини добивът на пшеница е средно над 550 кг/дка, над рекордите от соца. Проблемът в североизтока е бил винаги безводието, по-точно липсата на повърхностни води. Но в наше време това не трябва вече да е проблем - има отдолу мощни водоносни пластове, само да има помпи. Просто трябват малко повече начални инвестиции, отколкото в бълг. хартланд зад Янтра с неговото лесно поливно земеделие. Но те се връщат щедро. Североизтокът се делял на две ясно разделени области - Скития (степ) и Великата бълг. гора = Мизия - сега това са Добруджа и Лудогорието. Скития - това е краят на евразийските степи, страната на конните народи, Лудогорието е вече уседнала Европа. Сега границата им е малко по-трудно забележима. Теодосий Спасов, родом от Исперих, каза на концерта си в НЙ м.г. (на английски), че бил овчар от едно село в Добруджа, на границата м/у Добруджа и Делиорман. Лили Иванова е от Кубрат, чист Делиорман. В песента на Уикеда "Сватба" има чаршафи и юргани да постелят пътя от Кубрат до Тервел и обратно - това е доста път, минава се през градовете Завет, Исперих и Дулово. Стефка Евстатиева е от Силистра, мъжът й - от Завет. Североизтокът беше "хартланд" на Първото бълг. царство от 7 до 10 в. (приказната земя Карвунска или Стохълмието). Тук се създаде бълг. държавност, народност, език и култура, вкл. кирилицата. След печенежките нашествия в 10-11 в. хартландът се поизмести към Търновско, което личи вече от ролята на този град във възстановяването на бълг. държава в края на 12 в. Но североизтокът си остава гъсто населен и важен български край и до 14-15 в., както скоро четохме и у Петрински, втори по важност след Търновско. В 18-19 в. Търновско мощно дърпа напред - мир, относителен порядък, особено в Дунавския вилает, оживена търговия с Европата - търговските метрополии Русе и Свищов, керваните на юг към Цариград, лясковските градинари колонизират цяла Дунавска Европа, тревненските и дряновските строители, габровските ножчета, троянските грънци, тетевенските папуци. Североизтокът в това време е постоянна арена на руско-турските войни от 1774 до 1856 г. и няколко пъти е тотално опустошен и разорен. Българското му население масово бяга към Бесарабия, Крим и разбира се, Влашко. Формира се четириъгълника крепости, заселват се десетки хиляди нови турци, а преди това са ислямизирани хиляди българи. След руското завладяван на Кавказ в североизтока пристигат и черкези и кримски татари. Североизтокът се обезбългарява точно когато на запад от Янтра е върхът на Възраждането. И понеже никой никога не оспорва принадлежността на североизтока към бълг. хартланд, а след Освобождението се чудят какво става, в турските общини (Осман пазар - 77% турци) дигат бунтове с/у бълг. власт, става нужда да се въвеждат драконови мерки от военния м-р Ернрот. Делиорманът си остава задълго непознат и даже страшен за българите (Вазов). Научни експедиции търсят плахо следи от българщина в североизтока и ги намират - Л. Милетич (Старото бълг. население в Североизт. Б-я, 1902), Шкорпиловци намират Плиска, разкопават Преслав. Идват Добричката и Тутраканската епопея, подвизите на приморци, заедно с врачанци, козлодуйци и бдинци, конницата на ген. Колев, песента "О, Добруджански край, за нас си земен рай". Носталгичната проза на Йовков, голямата всенародна радост от съединението на 1 септември 1940 г. Сега е налице интензивен процес на връщане на българското в североизтока след голямото му изоставане в 19 в. И отношенията на българи и турци в региона са според мене образцови. В момента се говори за един автономен еврорегион - в СИ България, за който се смята, че е икономически viable. Имало е статия за това и тук. И в същото време северозападът, някога неразделна част от бълг. хартланд заедно с Търновско, вратата ни към Европата, а също център на най-масовият бълг. въстания, се обезлюдява и си отива. А, и Янтра не е абсолютна граница - Русенско на изток от нея е част от бълг. хартланд, както и Подунавието почти до Силистра. На югоизток бълг. хартланд се простира от Еленско през Котленско и по Тича до изт. Стара планина с последните форпостове - Ченге, Гулица и Еркеч. И в средата на североизтока има анклави от старо бълг. население, за които сме приказвали много пъти. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Чичо Фичо |
| Гулям реф - Натиснете тук - Искам магистрала, искам магистрала, искамам магистрала, исаааааам, аааааааааааааааа искааааааааааааааааааааааааааам !!!!!!!!!!!!!!!!!!!! |
Aз говоря за светоусещането у хората, за тяхното отношение към живота и към себеподобните. Има едно градче на север от Търново, пресечено от Янтра, с удивителен контраст между кварталите - Бяла. Всеки път, когато лунноликата ме придружава в моите скитания, тя настоява да спрем на пазара там. Някакъв сантимент, навярно, била е няколко месеца по разпределение в това градче. Когато идваш откъм Попово, попадаш като че ли във времената между двете войни. Занемарени къщи, разградени дворове, няколко скучаещи продавачи на увяхнал зеленук и още няколко кибика, чието житейско кредо е концентрирано в умението да се убие времето с най-малко изразходване на енергия. Но щом минеш моста - този толкова одумван и все още полуфункциониращ мост - досадата от това сиво ежедневие изчезва, усещаш мощния натиск на хинтерланда откъм запад. Магистрален път, осветени улици, индустрия и хора, дръзнали да се опълчат на овчето равнодушие само на половин километър по на изток. Едно любителско минаре разваля пейзажа, но то е повече атракция, нежели да действа. Напомняне за това, което искаме да забравим. Знаете ли къде отиват младите хора на Бяла вечер на разходка? Ще се удивите, когато разберете, че предпочитаното място е гара Бяла, на западния бряг на реката. Идват да погледат - експресите, "Синият Дунав", "Москва - Атина". Край тях минава светът. И те минават край него. Някои успяват да се качат. |
А североизтокът е беден. Беден материално, а оттам и духовно. Североизтокът има само една железница, Русчук - Варна. Самуил - Силистра и Разделна - Добрич - Кардам са отклонения, строени отдавна, сега едва ли имат някакво икономическо значение. И освен Русе и Варна, тук няма други значими урбанизирани структури. Погледнете само уж градовете - Попово, Търговище, Разград, Шумен и Добрич - та из тях вятърът носи само торбички, прах и конски фъшкии. Тук няма нищо "урбан", това си е степ. Дори и в душите на живеещите там. Североизтокът действително се нуждае от инфраструктура. Фичо е прав, че съвременна железница и магистрални пътища са основните неща, които липсват на региона. Не по-малко, отколкото липсват и на северозапада. |
| Аз съм роден на брега на Янтра, на западния. Ама трябва доста да походиш на изток за да стигнеш до по-западнали места. Вярно, че Делиорманът е запуснат, ама не повече от кърджалийско. BTW, точно от тези райони хората издигат лозунги за независими турски републики. Време е държавата да започне да се грижи еднакво за всички свои граждани. Отказът да се строи Хемус е национално предателство. |
| Как пък го виждам аз. Всъщност Шумен бил най-големият наш град преди Освобождението и един от най-културните. Там е първият театър, донесен от унгарски емигранти, (Лайош Кошут), родени са много видни възрожденци - Добри Войников, Панайот Волов (по памет). И след Освобождението има сериозна интелигенция - братя Владигерови, наистина с майка одеситка, но баща шуменски адвокат. Васил Коларов е от Шумен, интелигент, също адвокат, свирил на цигулка и рисувал живопис. Има един от най-старите пед. институти, сега университет. Има ин-т на БАН (АИМ) и сериозни учени, някои пишат и тук. Центърът на Шумен е красив, парка на Шуменското плато е хубав. Има много исторически паметници. Наоколо на 20-30 минути са Плиска, Мадара, Преслав, Осмар, Кабиюк. Шуменското плато е най-високата точка на Дунавската равнина, по-висока от Изт. Стара планина. Добрич стана голям град след девети. Силистра е била много важен град на Балканите в древността, средновековието (и българското) и в турско (по едно време е била център на половината Балк. п-ов плюс Бесарабия и Крим - Силистренски еялет) и има много забележителности - крепости, ез. Сребърна, селата Калипетрово и Айдемир, и двете стари ерлийски (гребенски), в Айдемир има и казашка махала Татарица. Познавам добре Търговище, сега имат голям стъкларски завод (турски) във Въбел и винпрома им е водещ в страната. Работи и танковият завод с част от капацитета си. Центърът е приятен, имат и езеро с борова гора и "Парка" към Боаза с развалини на срв. град Мисионис. Разград има интелигенция, и тримата мъже оттам, които познавам, са (руси) интелигенти - юрист, беше зам. м-р при Костов, литератор и брат му диригент в Германия. В Разградско има много интересни места - капански села - Гецово. Даже Провадия си има градски вид и своя потомствеnа интелигенция. Тя е била главната база на дубровничани у нас и има дубровнишка църква в съседното с. ДобринА. Съртовете около Провадия са много красиви, поне в известно време на денонощието и особено при мъгла. Има стари крепости, 70 скални манастира и много древни бълг. села. А Лудогорието до пътя Русе - Шумен е много живописно, зелено и хълмисто. Поломието към Русе и долината на р. Крапинец (северно от Разград, с Воден и Сборяново) са забележителни. Tам е столицата на гетите - владели всичко от Ст. Планина до Карпатите и на север до Днестър. Редактирано от - Чичо Фичо на 10/9/2010 г/ 21:39:42 |
| Степна Добруджа поразява пътника, свикнал с бълг. буренясали гледки, с интензивното си земеделие - няма и сантиметър необработен, край посевите често има пластмасови таблички с някакви чуждестранни надписи. Пътувам често из Пловдивско, там почти всичко е буренак, обработват се наглед 10% от земята. Поразяват в Добруджа и вятърните мелници - стотици са около Калиакра, и не само. За морето не говоря. |
| СБ има по-вече възможности за производство на зърно (вкл и рапица се гледа). То и това остана от земеделието май. Зеленчуци и плодове бяха ударени от вноса, а пък те май се гледаха предимно в ЮБ. * Добруджа винаги си е била житницата на България, хайде поне за това да не спорим. А да откажеш да направиш магистрала към местата, от където идва хлябът си е национално предателство. |
