Печени пиперки във мризера, ох!
Отиди на страница:
| "От 40 кила изхвърлих една..." Абе Ловък, да не би да си се ожелезил от мастика, или мента? 40 килограма чушки! Само за тебе ли си ги купил  |
| Ако съм сбъркала Здравка със съседката - нека да ме извини! bezzzmissslena Редактирано от - Bezsmislena на 02/10/2010 г/ 20:02:56 |
| В помощ на опитите на страдащите от граматически заболявания писачи! Лесен начин за дезинфекция на рани, следствие от особено големи пробойни по корпуса на плавателния съд, наречен начално образование! Натиснете тук |
| Бре, пробойната голяма, бе! Катурна и гуглето. Можем да го вземем на абордаж, ку му искарами джилязуту, кви мънгизи ши зеим... |
| Благодаря на Райко, усешах, че има нещо изтичащо, ...поправка . Една рецептичка за много вкусна и интересна п и ц а: Продукти: - 1 с.л.зехтин - 1 глава червен лук - 2 скилидки чесън - 5 печени чушки - шепа листа пресен босилек - 3 с.л.готов доматен сос за спагети - готов блат за пица с диаметър 25 см -2 яйца - сол, смлян чер пипер Начин на приготвяне - Фурната се загрява на 200 гр. В тиган с дебело дъно се сгорещява зехтинът. Маринованите чушки се изцеждат и се нарязват на дребно . Прехвърлят се в купа. Прибавят се лучената смес и половината босилек. Плънката се разбърква. Блатът за пица се намазва с доматения сос. Покрива се с чушковата плънка. С долната част на супена лъжица се правят 2 вдлъбнатини, в които се чуква от ниско по едно яйце. Отгоре се поръсва със сол и черен пипер. Пицата се пече 15 мин., докато краищата на тестото станат хрупкави. При поднасянето пицата се поръсва с останалия босилек.  Да Ви е сладко! bezzzmissslena Редактирано от - Bezsmislena на 02/10/2010 г/ 20:28:27 |
Meto ot Interneto 40 килограма чушки! Само за тебе ли си ги купил? Е не, ше раздавам тука из махалата...  40 кила чушки, изтумбени, опечени и пакетирани, хич не изглеждат много, даже сега като си ги броя и ми малеят...  Освен това доста от тях оставих цели за пълнене. И сега за цяла зима си имам чушки за салата, за паниране, за миш-маш, за лютика и за пълнене.  |
| Ох, нищо творческо не отбелязах в последните два дни. Реших да ги прекарам в Самоков, но там нито средата, нито пък времето стимулираха за готварски експерименти всред природа. Откарахме с традиционно домашно готвене и посещение на един ресторант и една сладкарница. Само дето си накупих някои местни качествени продукти - овче сирене с доста автентичен аромат и още - традиционното чувалче компири от наредените коли по шосето на излизане от града. Предпочетох ги червени, не по политически причини. Забравих само закономерността - за какво бяха по-добри червените и за какво по-добри жълтите. Освен за полето на политическата забрава, мечта все още неосъществима за мнозина политкоментатори, главно по форумите. |
| Докладвам на компанията: Изпекахми пиперя.Бурканти съ сачуляни, да фанат капачкити. Обаче, лапетата - много ентусиазирани в началото, леко, едно по едно, се измъкнаха по кривата. И хайде ние с дъртото, до тъмна доба. Но иначе много обичаме чушки. Панирани. С ракийка. |
| Ма вече поканих едно другарче на вечеря, в отговора за картофите не виждам стават ли червените просто за варене? Отскубнах си от двора един особен джоджан, малко див, на мента мяза, да взема да направя една салата от варени компири и да я подправя с тоз джоджен, освен лука, малко иновативно, малко фюжън иде, но ще опитам. Щото джоджана на компира много върви, на обед си направихме вместо гарнитура една проста картофена яхнийка с тоз същия джоджен, фантАстична беше. |
Месо от пиле или кокошка, сготвено с чушки, домати и лук Мето, по врачанско и белослатинско така му казват  |
| Начи пиле паприкаш, казано по купешки, така ли? Жена ми купила неква тенджера за бавно готвене. Слагаш вътре всички работи, да кажем пиле, чушки, картофи, друг зеленчук и подправки. Включваш я и отиваш на екскурзия, кино, гости - където и да е, но за не по-малко от шест часа. Когато се върнеш, манджата е готова. Става бомба, но едва ли е нещо ново - сетих се за подобни родни методи с керамични съдове, хермететизирани с тесто при капака и във фурна за също толкова дълго време. |
| Абе чак шест часа не, но 3-4 часа на 150 градуса, в гюведже керамично с капак - бива, само да не е съвсем сухо, вода да има. И първите 20 минути градусите да са нормални, да го подхванат, дето се вика, да не кисне през цялото време. Едно време дружка македонка правеше чомлек в голямо керамично гърне - цяла нощ във фурната!!! |
Брутру компанията. Моя приятелка си купи наскоро, подобна тенджера за бавно готвене. Обаче съпругът и мрънка, че не било вкусно... Ама той мрънка и за манджите, сготвени в тнджера под налягане. Не знам, най-вероятно са мъжки капризи. Тенджера под налягане и аз нямам, щот* това влиянието на приятелите за вкусовете  Щом на Пепи не му е вкусно  |
| Тенджера под налягане си трябва задължително. Ако ти подарят петел, напр., по никакъв друг начин не можеш да го свариш, ще остане жилав, няма да ти хареса, и така ще останеш встрани от цял раздел в пилешките вкусотии. |
Обаче съпругът и мрънка, че не било вкусно... Ама той мрънка и за манджите, сготвени в тнджера под налягане. и приятелката ти как реагира на такова мрънкане? не му ли е връчила тенджерата да готви сам? |