Печени пиперки във мризера, ох!
Отиди на страница:
| Ох, има още едно изобретение, трудно ми е да го обясня. Едни допълнителни капачки, със специални скоби връз тях, на кръст, които бяха за многократна употреба и подсилваха обикновените капачки, затваряни с уреда от втората картина по-горе. Тъй като последните много пъти бяха втора и т.н. употреба, тези втори капачки и допълнителни скоби държаха здраво лабавите, слагаха се по време на стерилизация и осигуряваха непроникването на въздух в тях по време на варенето, а след това стерилизацията сама си осигуряваше хубавото затапване. Нещо като виагра за стари капачки, де. Имахме към 20-тина, ползваха се безкраен брой пъти, а също си услужвахме с тях взаимно по време на сезона. За разлика от виаграта, тези банели за капачки бяха почти вечни. Сетих се тези дни, видях в едно много затънтено чекмедже от тях и си спомних колко бяха модерни, а също и скъпи, в сравнение с обикновените. Да, открай време моето семейство си падаше по високите технологии. |
| Сещам се, но у нас няма в наличност. Патрахосали са се. Обаче има други уреди, за почистване на череши от костилки, за изрязване на тракалца от тиква за рачел ли беше? Някой спомня ли как се прави това великолепно изделие от тиква? Нямам спомен, нямам и рецепта. Майка ми не го правеше, имам далечен спомен от баба, само че вече в буркан с това нещо. |
| Смътни спомени имам, че рачелът се прави сложно, както сладката от някои по-меки плодове, кисне се във - внимание! - негасена вар разтвор, за да станат твърди парчетата. Цяло денонощие май, а какъв процент разтвор, не помня. Така се правеше и някакво сладко от сини сливи, вътре в които се слагаше май бадемче или нещо подобно. Имаше едни фантазии, например зелена смокиня вътре с парченце портокалова кора, в комбинация с бадем също. Голяма чест беше за домакинята да поднесе такова сладко, но това беше в поколението на мама и баба, тогава едно гостуване минаваше с лъжичка (sic!) сладко, поднесено на металическа табличка с чаша вода, върху тантелена покривчица. Изяждаш сладкото, облизваш енергично лъжичката, пийваш водицата - и толкоз. За такива гощавки тати имаше израза - закачи ми се на единия зъб! По-щедрите домакини напълваха паничката със сладко, но моделът беше - лъжичка! А рачелът си се продаваше в тенекии в Булгарплод, бъркаха с черпака и ти го претегляха. Мдаааа..... |
.... баба Стефана, Семкарката (майка на Джилерата, Геновева знае) я владееше, ама Господ я прибра ...  Редактирано от - Старшината на 05/10/2010 г/ 17:50:49 |
Както едно време казал некъв чужденец, дето отишъл на гости в БГ "Почерпиха ме с конфитюр и вода от крана"  Райко, верно ли турците викали на варената/печената тиква "готови л**на"? |
| Аз рачелът го знам , да се прави от тиква и петмез от сока на захарна тръстика или сладка метла. Що се отнася до гасената вар... гаси се окола два килограма вар, с повечко вода...оставя се да престои една нощ за да се утаи, след това внимателно се излива избистрената отгоре течност , прецежда се и в нея се поставят парчетата тиква , сливи , кайсии и всякакви други пладове , които искаме да не се разпадат... виж колко време се държат - не знам , всъщност този бистър разтвор си е просто разтвор на СаОН( нали така се пишеше) и след това се вари като сладко там със всичките му салтанати в зависимост от плода и рецептата... |
| Геновева пише негасена вар. Керпеден пише гасена. Я да уточним тез работи, да не ни съдят за предумишлено убийство. Редактирано от - Райко на 05/10/2010 г/ 18:17:37 |
| Не са прай на луд Райко ? Ти гасена вар виждал ли си ? Другият вариант беше да се отиде до близката киречница , едно време в Ямбол такава имаше до Андоновата баня в Каргона срещу детската градина, да се вземе половин кофа киреч, да се разбърка со гъстота на боза и пак да се остави да се утаи ...нататък процедурата е същата... |
| ... така е Керп, на луд се прави ... не знаел, че от гасената вар се прави негасена .... айде бе ... ; ) |
| Ми отде да ви я знам Каргонската баня, бе? Мене баба ме водеше на централната, на минералната баня. Кабинка с 2 легла ползвахме, торбичка с ябълки от къщи си носехме. Налъмите ни се полагаха, в оригинал. Обаче по едно време взех много да питам и ме уволниха дисциплинарно. |
Виж, Керпи, на таз фотография едно малко кьошенце от Мойта баня се вижда, колкото за елегия. Друга сега не намирам из архивата. |
| Аз на Минералната баня ходех с баща ми . На басейна киснех до самозабрава докато гъбясам хууубаво, надве- натри ме сапунисваха с гъбата , от онези растителните , сетне заспивах увит в чаршаф в кабинката , а те пиели мастика... , сетне купувахме мекици от мекичарницата до банята и ... бегом вкъщи докато не са изстинали , тогава живеехме на пл. "Боровец"... абе...хубаво беше... Мекичарницата беше в сградата до банята , то и сега се вижда някакъв магазин , имаше и фурна за закуски там... *** Бел. на модератора: Придържайте се към правило 1.5 и не помествайте толкова снимки, които затрудняват зареждането на форума и четенето му. Приложете линк към изображението. Редактирано от - sybil на 06/10/2010 г/ 18:10:03 |
| Пък по нас петмеза баба го правеше от шира. За киреча - кило гасена вар се залива с 10 литра вода и се оставя една нощ да се избистри. Туй бистрото се отлива и в него се киснат разни плодове - кайсии, праскови, грозденце, а наесен тиква на резенчета за рачел. Мамка ви, таз година ще направя. Дип, че на баба Пена тиквите станаха пак много и големи, и пак ще ни подарява цяла зима. Наште семенца се оказаха от ялова тиква и никакъв тиквич не се върза, но пък още цъфтят едри, жълти цветове из двора. Редактирано от - Simplified Solutions на 05/10/2010 г/ 19:05:13 |
| Пък метлата ..от леска.. П.П .Ама в тие цветове се пълни като в сармички...наместо чушки Ех и аз да имах кошничка цветове...и 9-10 сухи северняшки чушки.. Редактирано от - vance на 05/10/2010 г/ 19:18:26 |
| Керпеден бе, голям писюр се извъди, оцапал си хубавата снимчица с мастило ли, с що ли. Симпли, ми я да видим какво помниш от баба си? |
| CaO(негасена вар) + H2O(вода) = Ca(OH)2(гасена вар) Помня, че майка използваше вар за сладко от кайсии. |
И смокините ги киснеха някога в такава "варна" вода бабите и майките ни. Това предпазвало плодовете от развиране.