Отиди на страница:
| Смята се , че пред смъртта всички са равни. Паметниците, тържествените погребения и честването на годишнини се правят за живеещите сега хора. А не за разлагащи се останки на живяла някога личност. Оценката за нейните дела / величие или падение/ следва да бъде правена там, където е внесла със своите дела значима промяна - в човешкия свят на спомен и забрава, в стаята Памет на нашето общество. |
| Мон ами, не се излагай с тая роялистка шкембе-чорба. Остави си недомислените пристрастия и не се обиждай, щото хората те критикуват за глупостите, които приказваш, не за друго. |
Досега си мислех, че "фрустрати", извън разговор между професионален психолог и пациент, е ругатня... А ти нали не си мислиш, че поведението на някои от участниците във форума не може и не подлежи на обяснение от медицинско естество? Ето тук една полезна статия на д-р Руслан Терзийски - психиатър. За агресивността и фрустрациите, които в повечето случаи са едно и също. Мдаааа, полезно четиво,  Агресия и агресивност Натиснете тук Редактирано от - Сибила на 10/10/2010 г/ 14:54:50 |
За мен Фердинанд е докарал по-голем ужас на БГ, отколкото 45-годишният соц. Един единствен човек (макар и цар) го е докарал този ужас? А, стига бе. |
Мето, за теб глупости, за мен умности. Това не те прави по-умен от мен, нито мен по-глупава, нито обратното. Просто сме различни. Когато хората мислят толкова различно, че не могат да намерят допирни точки по никакъв проблем, те /поне умните/ просто се разминават, а не се опитват да се променят един друг, да се обясняват или превъзпитават. Пак казвам. На такива хора, които съм преценила като несъвместими по какъвто и да било начин с мен, съм обявила нашето разминаване така: Не се интересувам от теб и от мнението ти, не те чета, не споря с теб, не желая контакт. Бъди така добър да постъпиш по същия начин с мен. Няма да се обидя, напротив, ще въздъхна с облекчение, ще настъпи спокойствие и друг начин за постигането му няма. Всеки, който желае да общува с мен по начин, който намирам за подходящ, е добре дошъл. Аз съм мил и любезен събеседник. Но в края на краищата не аз прося внимането на някого, а той моето. Затова ще влиза в моята къща /образно казано/ с моя ключ, а не със собствения си. Редактирано от - Сибила на 10/10/2010 г/ 15:12:18 |
Така да абортират великата цел на Възраждането ни - установяването на Екзархията. Великата цел на Възраждането е формирането и обособяването на българската нация. Затова дори и решаването на църковния въпрос става по един прибързан начин, който доведе до откъсването на маси българи от все още формиращата се тогава българска нация. Десетки хиляди са поставени пред абсурдния избор дали да бъдат българи или православни християни. Това е защото, търсейки политико-административните и чисто формалните измерения на националното, тогавашните ни възрожденски дейци забравиха за духовното. Поради липса на политически опит, възрожденските ни дейци направиха няколко трагични грешки с трайни последствия за националната ни история - вземане единствено на източните говори за основа на националния литературен език, създаването на схизматичната и отлъчена Екзархия, неподготвеното Априлско въстание и оставянето на една единствена велика сила (в случая Русия) да поеме решаването на българския национален въпрос. В резултат на това новосъздадената осакатена България бива поставена пред перспективата на множество ограничени избори за бъдещето си развитие. Двете национални катастрофи са до голяма степен следствие от това. |
Аз обичам Франция, защото почти целия ми литературен живот, включително образованието и професията ми, са свързани с нея. Едва ли има някой, който повече да знае тук от мен за Франция, която аз обичам, въпреки всичките й противоречия. Може би истинската любов е точно това - да обичаш въпреки недостатъците. |
Генек, Като цитираш Хашек, да те питам - ти естет ли си? Е, хайде сега - ще се обиждаме...  Аз да не ти викам по маринчовски "ентелегент"?По принцип си прав, но аз говоря за конкретен обект на обсъждането. И конкретно за хлъзгавите нрави на лакейската култура. Калина Малина -  А някои колко психиатри познават...Че и са готови и на други да помагат...  Интересно, що за мазохизъм е да четеш неприятни ти мнения и да не натиснеш бутончето, дето ще ги игнорира? Ама нали трябва после да знаеш защо да ги нападаш...Наистина, нужен е специалист като този непознат ми д-р Терзийски - за подобни садомазохисти...  Редактирано от - генек на 10/10/2010 г/ 15:39:35 |
На игнор си ми отдавна, генек. Вчера случайно бях забравила бутончето, та те уцелих във вихъра на страстите и ти написах само две думи, за да ти припомня /за което дълбоко съжалявам/, че си ми отколе на такава опция и всуе се мориш, а ти направи от това древногръцка трагедия в 1 000 000 клавиатурни знака. Ignore, хайде, да възстановим старото положение и надявам се, завинаги. |
| Еми тва льобофта е наистина неведома. Сибила обича Франция, но и гротескния монархизъм. Аз харесвам Бенедикта, не щото има мозък, а щото има страст. *** Редактирано от - sybil на 10/10/2010 г/ 20:05:51 |
| Някак си коментирате (освен личните драми) само това, колко павета и тухли са поставени по времето на Фердинанд (малкото), колко войни са загубени (великото), а пропускате най-същественото - ежедневното. Ето как описва епохата един съвременник, Р. Даскалов (който е обобщавал мненията на политици и изобщо, хора, по-навътре в нещата): „Според едно метафорично пресилено наблюдение на положението през 1905 г. смяната на властта у нас представлявала „масово сменяване на грабителски котерии върху държавната трапеза“, „същинско масово окупиране държавната трапеза от организирани разбойнически банди“, „хунхузко нашествие в страната на гладници-службогонци“. Та голямата промяна, която донесъл Фердинанд, е в това, че сплотеният около националната идея при неговото идване народ, се е превърнал в една сбирщина от революционери, превратаджии и изобщо, деструктивно настроени елементи при напускането му. |
Мето, няма човек да е писал повече от мен за поразиите и хаоса, който "великата"френска революция е донесла на себе си и на света. Едно от най-отвратителните касапници, дала път и пример на една още по-отвратителна - "великата" октомврийска. Но ти вероятно си отсъствал и няма как да разбереш, че моето положително отношение към монархията е формирано и поради твърде задълбочените ми познания за френската революция, включително зверствата и безчинствата й. |
| tim, Нощес си ми обърнал внимание, за което все пак благодаря Що се отнася до спокойствието, спокоен съм ... Що се отнася до четенето, не чета лозунги ... Ако имаше да ми препоръчаш нещо за четене, да беше го направил, един познат ти от форума го направи, някога, аз го послушах, цитирах му нещо от неговия източник и вече не се обръща към мен, даже когато го похваля или подкрепя. Остава чи само въпроса към теб : От кой тим си по точно  |
| И след като изразя огромното си съжаление за крайно неприятния начин, по който се води разговора все пак искам да попитам Сиби: Франция е хем република, хем секуларна държава. Ако френското политическо и обществено устройство би могло да бъде пример за България, как това кореспондира с личните й убеждения, предпочитания и възгледи? Не влагам нито капка заяждане - към Сибила и към дамите от Форума изпитвам единствено уважение. |
| Мадам, ако имаш поне една трошичка свест, требва да признаеш, че равенството е това, за което е имало революции и терор. Хората не искат да са втора класа. Хората не искат да ги третират като боклук. Хората, г-жа Сибила, всички хора. |
| Обръщам се към г-жа Сибила лично, за което моля да ме извини. Г-жа Сибила, моля не се заяждайте с г-н Мето! Оставете го да бъде равен, като иска. При наличието на 3 милиона царе и 4 милиона поданици в България няма да е голям проблем, мисля. |
