Отиди на страница:
| В България с образованието става това, което е станало отдавна в страните на които искаме да приличаме. Качественото образование е за богатите хора, за останалите е посредственото, като за ора изпълнители. Толкоз по въпроса. Да не се забравя, че изключенията подвърждават правилото. |
| Е, добре, кратко и ясно: За реформи в образованието е необходима дългосрочна визия какво и защо ще се прави и какви резултати се очакват на базата на проучвания, анализи и изводи. Другото важно нещо е сериозен политически консенсус между всички политически субекти, независимо дали са леви, десни, или и те самите не знаят точно какви са. И за всичко това е необходимо време - не 3-4 години, а поне един випуск, за да се оценят резултатите. Както и съобразяване с националните традиции и специфика А от 1989 насам непрекъснато се правят на парче и по усмотрение, следвайки чужди модели (а те са различни в различните държави и са съобразени със собствените им традиции и реалности), промени и реформи както във висшето, така и в средното образование, които до нищо добро не доведоха, а само го влошиха. Всеки министър, бидейки политическа фигура, идва със своя визия и с идеите на собствената си политическа котерия (наречена партия) и започва все едно до него е било празно място. При това се лобира яко, а на моменти твърде очевидно. Резултатът не се нуждае от коментар. |
Dinain: наизустяване на теореми и формули Динайне, ти използваш този израз и имаш нахалството да твърдиш, че моето мислене е мисленето на зубрач??? Потресаващо! Също толкова потресаващо, колкото идеята, че образованието е умения за пари-потребление-пари-потреблен ие. СвСофия,  |
Към всичко това трябва да се добави и обществената атмосфера, която на практика създава неготивна мотивация у учениците - за да просперираш, не е необходимо да си знаещ, можещ и образован, а е необходима диплома. Защото забогатяха, дърпат конците на властта и задават тон в обществото всички знаем кои. Те после си понакупиха (най-вече в икономическите специалности, естествено) и дипломи - бакалавърски, магистърски, а някои и докторски... И т.н., и т.н. и пр. И сега тоз юнак по един наивен начин (може и да си вярва) дошъл да ми пробутва крайно десни тези за масовото образование, чиято единствена цел е да превърнат огромна част хора в послушни изпълнители, които могат да се ориентират все пак дотам, че да не се блъскат в предметите. И аз трябва да възхвалявам подобни визии  |
| Св. София, проблемът в твоето лично образование е, че не са те научили да приказваш кратко, точно и ясно. И само необходимото, без разводняване. От което, разбира се, губиш, защото едва ли са много ония, които доизчитат словоизлиянията ти. Но, спокойто, има много такива. |
защото едва ли са много ония, които доизчитат словоизлиянията ти. Но, спокойто, има много такива. Сухаре, предвид горното ти "словоизлияние", по-добре виж "гредата в собственото си око"  |
Също толкова потресаващо, колкото идеята, че образованието е умения за пари-потребление-пари-потреблен ие. Потресаващо е, но дори и по форума си личи, че е факт - много хора очакват, че след като получат образование, някой е длъжен затова да им дава пари и да потребяват. _______________________ АБВ - Аутсайдери Бълнуват за Власт Блогът на Манрико |
| За съжаление авторът е прав, че в в нашето образование има много проблеми и лоши практики. Но още по-прав е, че промяна и реформа към по-добро не може да се очаква скоро, или направо е невъзможна. Той се надява, но ми се струва, че надеждите му са напразни. И това е така, защото за работещите в сферата на образованието сегашното положение напълно ги задоволява. И те ще се борят, със зъби и нокти, да запазят статуквото. Виждам го и в мненията под статията. Не виждам нито едно мнение, на преподавател в средното и висшето образование, което да подкрепя каквато и да е идея за промени. Да не говорим що за хора са някои от тях, щом си мислят, че могат да използват външния вид, мустаците или брадата на автора, като аргументи срещу него. Редактирано от - л-т Грубер на 15/1/2011 г/ 11:10:18 |
| Потресаващо е, но дори и по форума си личи, че е факт - много хора считат, че случайният избор на професия с високо заплащане ги прави по-висша категория хора от останалите |
| Най-общо казано, целта на образованието е да те подготви за живота. Ако на 7 годинки един човек или родителите му знаят какъв ще стане като порасне - не е проблем да го учат и подготвят само за това, което му предстои. Обаче, те не го знаят. И слава Богу... Затова се налага да се учат и неща, които няма да ти потрябват в живота - просто защото не знаеш какво ти предстои. И това е било винаги. Не само след 1989г. Освен това, част от нещата в средното образование се учат, за да те подготвят за висшето образование. Аз съм завършил Математическа гимназия. 99% от нещата от нещата, над които залягахме, сега не са нужни на 99% от нас. Но подготовката по математика (пък и не само по математика) беше такава, че гарантираше приемане във ВУЗ почти 100%. От випуска ни нямаше нито един неприет, май... С други думи, човек учи различни неща, защото не знае кое ще му потрябва в живота - това е неизбежно. То, ако човек знае какво ще се случи, няма да учи, ами ще играе тото... |
| Ами то, на сръбски и македонски форум е "селска чешма", което е по подходящо и за нас. Или още по- добре "седянка". Всеки си взема ръкоделието, кой плете чорап, кой терлик и си дърдорят, да минава времето. |
много хора считат, че случайният избор на професия с високо заплащане ги прави по-висша категория хора от останалите Цъ, и този път не позна, опитай пак  Разделението не е по линията високо-ниско заплащане, а по линията - произвеждащи-търтеи. Ето пример за нещо, което би трябвало да се учи в елементарното образование - дърводелецът, който произвежда столове, инженерът, който проектира или произвежда самолети, чистачката, която произвежда услуги по почистването, писателят, който пише книги, учителят, който произвежда образователна услуга, ученият, който произвежда научен продукт, дори и компютърджията, който произвежда софтуер или ИТ услуги, че дори и политикът с управленската услуга - всички те, ако продуктът им е качествен и нужен на другите хора, са произвеждащи хора, които сами си изкарват хляба. Обратно, ако не произвеждаш нищо или произведеното от теб е калпаво и не е нужно никому, а настояваш обществото да те храни, защото си например етническо или интелектуално малцинство, си търтей. Понякога търтеите успяват да се наредят на копанка, но не е добре да се разчита на това. Та ако ето тези простички неща се учеха в училище, щяха да се спестят доста разочарования _______________________ АБВ - Аутсайдери Бълнуват за Власт Блогът на Манрико |
| И тия, които, работят, и търтеите, ходят да гласуват. Всеки със своя си акъл... Даден му от природата, но "моделиран" къде?... |
Dinain: Апропо, нито маркетингът е част от финансите, нито обратното. И двете са част от икономическата наука. Я пак! Икономиката е наука, така ли?  |
| Котката е права, че се опитват да набутат образованието в американското русло на разделение на 'напредващи' и 'изоставащи', бедни и богати! Само дето няма по-голям антагонизъм в световен мащаб в социалното устройство и отношения между хората от това на България и Америка. Тук РАВЕНСТВОТО и усещането за равенство между хората - което понякога може да изроди в елементарна завист - е генетически заложено! Неговата история опира директно в прадалечното минало, което само е било подсилено от турското робство, където всички са относително равни, и като капак на всичко дойде социализмът. Сега за 20 години се опитват да изкоренят този дълбок корен на социалната човещина, която смея да твурдя все още съществува, и изкуствено да наложат един съвсем чужд модел на отношения и образование. Обществото се съпротивлява на този празен, кух модел на имитация на запада с неговите многовековни културни традиции. Някакъв нов, местен културен елит не може да се създаде за 10-20 години, ако въобще може да се създаде, защото културата в световен мащаб запада. Това дето го насърчава Уорлик в Стъклен дом, не е култура, а смешка, граничаща с подигравката! Хубаво би било западноевропейците и техният американски придатък да се поучат именно от нашето общество в това отношение, въпреки проблемите в последните години. Защото на запад коренът на проблемите се състои именно в нарастващата разлика между бедни и богати, напредващи и изоставащи, която настройва 'изоставащите' или направо откровено 'изостаналите' срещу избраната водеща класа. И изглежда по всичко, че не могат да се справят. И няма да се справят. Рано или късно изоставащите ще изядат 'напредналите'. Само с тъпчене на хората със социални помощи и приковаването им пред телевизорите няма да стане! Но в това отношение за България съм оптимист! |
| хм я на кво паднах не че го разбирам ама за чесало става Икономическият капан Силите на икономическия растеж Основа на капиталистическия икономически свят е икономическият растеж. Ако не се увеличи в циркулацията, ако не премине през самооплодотворителен процес според термина на Карл Маркс, капиталът ще изгние. С една генерална разлика: „грамадното натрупване на стоки”, което Маркс видя в основата на капиталистическия начин на производство (Към критиката на политическата икономия, 1859), в наши дни се е преобразило в грамадно натрупване на комуникации и услуги; капиталът стана виртуален. Но преди както и сега, парите не служат само за покупки или трупане на богатство, а за упражняване на социална власт. Също така, екологичните последици от грамадното натрупване на услуги не са по-благоприятни от акумулацията на физически продукт. Глобалният характер на съвременните икономически процеси е последен отдушник на социалната система, наречена капитализъм. Тя сякаш вече превърна планетата Земя в икономически интеграл. Днес тоталната икономика, подчинена на глобалните финанси, дирижира човешките действия и институции. Икономическият растеж е партитурата на глобалните финанси. За техните количествени нужди човешките действия са превърнати в бъдещи вземания, като задължението и кредитът насочват социалните институции към покорство спрямо съществуващия ред, чрез обещанието за неспирен растеж. Западният капитализъм, прокламиращ се като най-добрия от възможните световни порядки, изхожда от предпоставката, че стремежът към максимално богатство е универсално желание. Но „капитализмът в чиста форма” се базира на вече овехтяла социална и научна митология. Както и рационалността на класическия икономикс, посочва в статия от 2009 г. професорът по физика, ръководител на изследванията в Capital Fund Management Жан-Филип Бушо. Доктриналната защита на човешките стремежи към максимално обогатяване е характерна за група автори, понякога наричащи се либерали. Всъщност задълбочените представители на тази школа застават зад една в крайна сметка добра идеология: оттегляне на държавата от живота на индивида. Най-доброто правителство е това правителство, което не управлява, изтъкна в есето си Гражданско неподчинение Хенри Дейвид Торо; добрата държава е тази, която не е товар за обикновените хора и им дава възможност за предприемачество, да печелят и да стават по-богати. *** В капана на икономическия растеж. сп. Икономика, 2/2009 Натиснете тук Бел. на модератора: Моля, не помествайте толкова дълги постинги, които затрудняват зареждането на страниците и четенето от страна на другите потребители. Приложете линк към текста. Редактирано от - sybil на 15/1/2011 г/ 15:00:25 |
| В училище се изучават основите на различни науки и се дава пълна представа за възможностите за по-нататъшен професионален избор. Т.е. системното теорeтично обучение засега не може да бъде успешно заменено с някаква друга форма на образование. И да, не е толкова потресаващо дипломирал се от средно общообразователно училище да няма никакви практически умения за започване на работа. В замяна на това в повечето случаи той има представа къде да продължи образованието си, т.е. средното образование е само етап от общия цикъл. Предполага се, че випускниците ще се насочат към университет или колеж за да придобият специализирани умения. А за който не успее да завърши по-горна степен има квалификационни курсове с по-малка продължителност. Средните професионални училища са добра опция за деца, нямащи намерение да следват по-нагоре. В този аспект не виждам нищо грешно в такова разделение на средните училища. Относно практическите житейски умения - смятам, че те са отговорност и на семейството. "Детето" не бива да бъде обгрижвано отвсякъде и напълно неспособно за самостоятелен живот. Не са малко примерите за тридесет и няколко годишни мъже и жени, живеещи с родителите си далеч от всякакви битови проблеми. Как може да се очаква от такъв индивид да създаде семейство и да поеме отговорност и за деца? Но по отношение на учебното съдържание и учебниците авторът безспорно е прав. Огромният по обем учебен материал пречи на качественото му научаване и осмисляне. И да добавя - необходимо е въвеждане на матури поне по 6 дисциплини, които да удостоверят, че ученикът е овладял необходимите за образователната степен познания. Редактирано от - Cruella de Vil на 15/1/2011 г/ 15:51:32 |
Човекът, който направи най-точните и изчерпателни анализи на проблемите в българското образование, и написа много книги по темата, се нарича проф. Румен Вълчев (Център "Отворено образование" .Но за разлика от останалите критици на училищното образование, този човек посвети живота си на практическо решаване на проблемите в тази ключова социална сфера. Едното от важните решения, за които се бореше този човек, бе промяната на традиционния учебен модел чрез въвеждане на интерактивни методи на обучение. При традиционния модел, учителят има статут на висша инстанция на истината и активен предавател на информация, а ученикът е пасивен приемник на тази информация. От друга страна, при интерактивните методи, отговорите не се дават наготово. Там учителят създава среда на равнопоставеност, в която поставя дадени познавателни или практически задачи, а за тяхното решаване учениците взаимодействат активно - както помежду си, така и с учителя. Наред с многото други положителни качества, интерактивните методи имат свойството да повишават интереса на учениците и тяхната мотивация за учене поради това, че ги въвличат пряко в търсенето на решения (в условия на равнопоставеност и зачитане на идеите и предложенията на всеки участник). |