Отиди на страница:
Цялата вселена, включително и човека е плод на интелигентен дизайн, но интелекта на вселената не е извън нея. Самата вселена си е интелекта за себе си. Това (каквото и да значи) може и да е така, тепърва ще има да разбираме. Но то не отменя факта, че ние може да сме "плод" на "най-банален" дизайн. Дизайн по начина, по който самите ние "дизайнваме" нещата, които са под наш контрол. Което значи, че Бог е просто същество (или група такива), което е наш създател и което (също като нас) съществува някъде (но отделно от нас). А пък това, че всичко може да бъде разгледано като едно цяло или като "Самата вселена си е интелекта за себе си" е съвсем отделна абстракция. ...Но съм впечатлена до какви извъртания е способен да достигне човек само и само да не признае очевидното. Свалям ти шапка за което!  |
| И понеже сме създадени на Земята, съобразно Земята и за да живеем на Земята, то и сетивата ни и начинът ни на мислене оформен в еволюцията са земни. - Например можем да представим вселената като Бог надарен с разум, а Човекът, като сътворец, който материализира вселената спрямо себе си. Дотолкова доколкото може да се окаже, че и човекът и вселената са просто две точки в по един екземпляр, взаимно пораждащи цял свят пълен с отразени слънчеви зайчета на възможни вероятности и даващи смайващата пъстрота и многообразие на видимият свят. - Кое как ще си представим зависи само от нас. Това няма да промени същността му, а само нашето отношение към него. |
Дизайн по начина, по който самите ние "дизайнваме" нещата, които са под наш контрол. Което значи, че Бог е просто същество Това е опростенчество, което въздига ежедневният земен опит в ранг, който няма и няма как да има в друг мащаб и за други цели. - Много ми е било смешно някой американски сектанти, дето си представят Бог, като скулптур грънчар, който изваял човека, преди 5 000 години, от кал и му духнал живот. Толкова ли не могат да си представят, че Бог би използвал не грънчарство, а еволюция ?  |
Бог, като скулптур грънчар, който изваял човека, преди 5 000 години, от кал Такова е било нивото на технологиите, така са си го представяли. Сега си го представяме (примерно) как реди гени и хромозоми. Може и други работи да реди (или да е наредил), но засега се спирам само на гените защото е най-очевидно. А еволюцията какво общо има тук?! Ако например човек погледне отстрани, то от първите процесори до сегашните също има подобна еволюция. Но какво от това, тя Е резултат на целенасочен дизайн от страна на хиляди учени и инженери, а не на нещо друго (всъщност неясно какво). ...А и какво лошо има в опростяванията? Самият ти обичаш да опростяваш нещата за да бъдат разбрани (спомням си например опростяванията когато обясняваше различните модели на здравеопазване (  за което)). А сега, странно защо, бягаш от опростяванията и се хвърляш в неразбираеми абстракции. Защо така, ако мога да попитам?Редактирано от - Сирена на 14/3/2011 г/ 05:14:10 |
| Сирена, За да ме разбереш и за да ти е бързо и лесно, ето списък с някой документални филми, които мажеш да свалиш от Колибка ком Натиснете тук - The Elegant Universe / Елегантната вселена (2003) - The Secret Life of Chaos / Тайният живот на хаоса (2010) - BBC Horizon - What Is Reality? / Какво е реалността? (2011) - Геометрия пространства - Анизотропный мир / Анизотропен свят (2009) |
Да не би да ми казваш, че НЕ си в състояние да ми дадеш по-опростено (но и разбираемо!) обяснение на твоята теза? Или хайде ако това е трудно, би ли се опитал да обориш моята теза - че е напълно възможно и много вероятно (около 99, 9999999..99736%), ние да сме резултат от интелигентен дизайн (по начин по който ние разбираме думата "дизайн", а не по някакъв абстрактен до неразбираемост начин)? |
| Сирена, опитвам се те насоча към достиженията на съвременната наука, но щом държиш ще ти го смеля опростено. - 1. Материята е нематериална; - 2. Всичко е поле, което добива материална реалност спрямо наблюдателя и поради наблюдателя. - 3. Многообразието е илюзия на вариации на един и същ субект. От там и не само присъствието на един електрон на две места едновременно, но и на еди и същи човек. Последното всъщност го възприемаме, като множество хора, а това просто е един и същи човек в много вероятности. От там и "необяснимата" свързаност не само между електроните при експериментите, но и житейският ни опит, че правим едно или друго и ни се връща. Последното е, защото просто въздействаме на себе си в друга вероятност. - 4. Интелектът е пресъздаване на процеси в реалността на символно ниво, следователно самата реалност е и интелект, но боравещ със свои символи, които ние обективираме, не като символи, а като неща. Следователно вселената е интелигентна, а реалността взаимодействия на две съзнания, които взаимно се обективират . |
Извинявай ама това са празни абстракции. В един по-широк контекст може и да си прав, но това не отменя и по-близкия контекст. Затова, ето нещо по-просто - един разказ на големия Айзък Азимов - Последният въпрос. В него се разказва за единствения въпрос, на който не може да бъде намерен отговор - как да се спре ентропията. И как ако не се спре, един ден всично ще изчезне (защото по силата на ентропията, нещата "еволюират" от по-сложно към по-просто, а не обратно (както се опитват да твърдят дарвинистите)). Лоша работа е това науката! Откакто е осъзнато действието и значението на втория принцип на термодинамиката (закона за ентропията) настанаха тежки времена за еволюционистите (дарвинистите). Всъщност, повечето от тях май все още не го разбират този физичен закон и затова продължават да упорстват - Дарвин това, Дарвин онова. Или "реалността е взаимодействия на две съзнания, които взаимно се обективират"...  |
| И двамата говорите за едно и също нещо. Само, че първият употребява определения като "Бог" и "Създател" , а вторият вселена и природа. Единият е вярващ, а другият атеист... До голяма степен отговор на това, кой какъв е може да се намери във "Филосовски новели" на Волтер...Не твърдя, че това е ИСТИНАТА, но все пак е някакъв отговор... |
реалността е взаимодействия на две съзнания, които взаимно се обективират Добре все пак, че допускаш (казваш), че са ДВЕ съзнания (т.е. отделни едно от друго). Е, поради що тогава те боли езика едното да го наречеш "Бог"?  Прочети как Айзък Азимов елегантно го е обяснил същото нещо. Редактирано от - Сирена на 14/3/2011 г/ 05:37:52 |
И двамата говорите за едно и също нещо. Ако Брайтман каже, че "дизайн" е това, което се разбира под "дизайн", тогава може и да говорим за едно и също нещо. Т.е., в този случай (един ден) ние бихме могли да поговорим с нашия Създател. Ако няма да можем, значи не говорим за едно и също нещо. |
| Сирена, би ли обяснила на останалата част от форума кой е създал т.н. "интелигентен дизайн"? Или той, пардон Той се е самовъзпроизвел? Когато се замислиш над този въпрос, някак неусетно ще достигнеш до извода, че ние сме продукт на случайността. Или иначе казано - Брайтмана е много, много прав. |
кой е създал т.н. "интелигентен дизайн"? Интелигентен дизайн е процеса на създаването. Ти нявярно питаш кой е създал дизайнера (създателя). Е, вярно е, засега няма (убедителен) отговор на този въпрос. Науката все още не е толкова развита. Обаче: Първо, това, че няма отговор на този въпрос е ли основание да приемем някоя твърда теза (която ни харесва)? И второ, според мен, засега науката е достигнала ниво, че да може да изчисли каква е вероятността ние да сме плод на случайността. И тази вероятност е някъде около 0, 0000000..00264% (т.е. почти кръгла нула). И защо тогава, при такава нищожна вероятност да отхвърляме другата теза? Това поведение на разумни и логични хора ли е? Редактирано от - Сирена на 14/3/2011 г/ 05:57:42 |
Пояснение: процентите вероятност, за които говоря (99, 9999999..99736% че сме плод на интелигентен дизайн и съответно 0, 0000000..00264%, че може да сме плод на случайност) са сметнати от привърженици на теорията за интелигентния дизайн. Привържениците на теорията на случайностите (неправилно наричана "еволюционна" ) казват, че този процент НЕ може да бъде изчислен. Моето мнение е, че да, вероятно с пълна точност този процент наистина не може да бъде изчислен, но с някои допускания това може да бъде направено. Но неизвестно защо (  ) поддръжниците на теорията на случайностите не желаят да направят дори приблизително изчисление на тези вероятности. |
| duzov, не ни е дадено(говоря за повечето хора) да знаем отговора на въпроса за кокошката и яйцето. Някои са достигнали близко до истината и точно техните книги трябва да четем, картините им да съзерцаваме и музиката им да слушаме. Там е отговорът, а не в изчисленията... |
някак неусетно ще достигнеш до извода, че ние сме продукт на случайността. А, какво е било преди "случайноста" тогава да попитаме Без Бог отговор няма, братко, това е то... |
| Сирена, за да разберем вселената, първото нещо което трябва да разберем е, че трябва да се опитаме да надскочим ежедневният си земен начинът на мислене. Той ни е създаден от еволюцията за да живеем в конкретните земни условия. Даже върху плоската земя. Самото приемане, че земята е кълбовидна е било логически подвиг. Защото хората от обратната страна е трябвало да бъдат с главите надолу и да падат в бездната. Щото нали всяко нещо пада надолу. - Например има поне още едно пространствено измерение, което, обаче става видимо за нас на огромни разстояния. Масата е негово проявление. - Ускорителното пропорционално разширение на обектите в това измерение е всъщност гравитацията. Това разширение, обаче го виждаме в междугалактичното пространство, защо измеренията, включително времевото са напълно взаимозаменяеми и относителни. |
| Основният проблем на въздухарските умозрителни теории е, 1. Че са плитки. Т.е. базирани върхи подбрани факти. 2. Че са напълно безполезни. Например: Необходимо е да му дадем време за този процес. УчЕният не казва: КОЕ гарантира трансформацията, КОЛКО ще продължи тя и КАКВО да се прави през това време. |
А, какво е било преди "случайноста" Една от теориите за Големият взрив придполага неговата цикличност. Как. Вселената се разширява относително, докато изстине напълно и остане само пространство. Оставайки само пространство, то вече понятието голямо и малко губят смисъл и настъпва нов Голям взрив защото поради загубване на смисъла голямото пространство се е превърнало в малко. |