Отиди на страница:
Не защитавам Димитри само защото той сам няма как да е защити. Не пише във форума, а и едва ли би спорил с някакъв ник. . Сибила, не бъди толкова сигурна! . Note: Мнението е лично и не ангажира форумните участници. Редактирано от - Dimenzov на 27/4/2011 г/ 15:58:03 |
| сибила, интересно откъде този вкус към южняшка литература? пропуснала си само капоти и харпър лий...  а иначе за колдуел - как се спелва името му на английски та да потърся нещо за него в интернет? помня само нещо за тютюна, а по онези времена исках да науча повече по тази тема, та прочетох книгата  останаха ми в главата някакви бели боклуци дето ядат репи с корените. |
| Туткалчев, Много забавно написано, както винаги, ама какво имаш напреки превода на моя съгражданин Костакев на Цезар? Питам напълно сериозно, защото Цезар може би никога няма да го прочета докрай и никога няма да седна да го чета паралелно с латинския. Според проф. Василка Тъпкова-Заимова, от техния випуск, на завършилите класическа филология в края на 40-те, Коста Костакев е бил най-добрият латинист. А пък, като започне някой да се оплаква от преводи на гръцки или латински автори, направени от модерни преводачи, които наистина, ама наистина знаят гръцки и латински, все давам за пример превода на диалозите на Платон, направен от Бенджамин Джоует. В преводите на Джоует на диалозите на Платон, направени през ХІХ век, почти на всяка страница има по една средно голяма грешка, но въпреки това и грешките в тях англоезичният свят не е пострадал по никакъв начин. Има си ги и до ден днешен на сайта на Масачузетския технологичен институт. Има хора, които по десет-петнайсет години превеждат само по един диалог на Платон, пък накрая вземат, че се откажат, ужасени от непреводимостта например, на математическите места в някои от тях - "Тимей" и "Теетет", например. *** Пък дори и в една голяма и мощна империя, като британската, като се заеме някой да направи прецизен превод на само един диалог и го полира 15 години, после може да мине половин век преди този безукорен превод да бъде преиздаден. Както например става с превода на Флорънс Маргарет Джейн Левит на "Теетет". Работила ги е тези сто страници превод 15 години - от 1913 до 1928 г., когато все пак се осмелява да го публикува. Всички математици на Оксфорд и Кеймбридж са я съветвали за онази задача с правоъгълните триъгълници... И после ча-а-а-к през 1990 г. , 16 години след смъртта й Майлс Бърниет го преиздаде. В нашата бедна и изостанала държавица, която не може да се мери с империите, над които слънцето не е залязвало никога, като започнат едни оплювки по вече публикуваните преводи, не е зле да се напомни, че може да мине още половин век, преди който и да било да се осмели да превежда отново съответните текстове. |
Комба, каксе спелвал Колдуел - ти се шегуваш,  Все пак :Erskine Caldwell Прочети "Божията нивица" На английски:God's Little Acre На френски:Le Petit Arpent du bon Dieu И пак ще си говорим. А може да гледаш и филма на Anthony Mann, 1958 - по романа. Аз не съм го гледала. |
Пропуснала съм и великата мелодрама "Отнесени от вихъра", но не мога да не си призная, че тя сигурно е спечелила много привърженици на южняшката кауза . Труман Капоти си е класик, но "Хладнокръвно" е много жестоко. Това е сигурно защото този майстор е хомосексуалист. Но не смея да твърдя, че е заради това, хахх |
| Една размишляваща, както винаги ми беше много интересно да прочета твоето изказване! * Искам да взема отношение по злощастното: "Българските латинисти превеждаха латинските текстове предимно от руски и мога да цитирам примери, доказващи това, но хайде да не се заяждам с моите колеги преводачи" като изкажа предположение, че г-н ДИ в бързината не е догледал и че съдържанието на това изречение всъщност е: "латинските текстове бяха превеждани предимно от руски и... т.н." Така поднесена информацията би имала смисъл, като се има предвид организацията на възлагането на преводи в издателствата преди 1989. Т.е. преводачът няма избор от кой език да превежда, дори и да работи с повече от един, и дори въпросният текст да има превод на някакъв "по-лесен" език, който превод да е на разположение на преводача. Но фактическата ситуация е: на преводача просто му се дава книга (книжно тяло - буквално) и той превежда от съответния език на който е връчената му книга. Т.е. решението от какъв език да се превежда не се взима от преводача, а от издателството. Вече... какви са били мотивите за такова решение е отделен въпрос. Всъщност, подобни решения не са крити. Лично аз съм виждала издание на "Белия зъб" (?), където откровено си пише "Превод от руски Слав Караславов. Това, разбира се, е само моя хипотеза. Мотивите на г-н ДИ да напише точно това, което е написал, може да са съвсем различни. |
Колкото до това кой от какъв език е превеждал, дали от оригинала или не, Димитри сигурно много добре знае. През 1988 излезе Съмърсет Моъм в три тома : Вино и баници - Острието на бръснача - Тогава и сега - Горе във вилата - Разкази Редакционна колегия : Димитри Иванов Жечка Георгиева Рада Шарланджиева И около двайсет или повече имена на различни преводачи. Ако го намерите, веднага си ги купете. Не само заради Моъм, но и заради блестящият предговор "Няма супа за Джокера", от Димитри Иванов, който сам по себе си е един твърде остроумен и оригинален литературния анализ. Димитри,  В нета го няма, но завършва така: От портета си в галерия "Тейт" Джокера ни гледа с каменно лице. Неговият лош превод на Молиеровото заглавие "Идеалният джентълмен" вместо "Буржоата благородник" продължава да бъде най-кратката му характеристика. Димитри, разбира се, не е пропуснал да напише, че "Театър" е романизация на трактата "Парадокс на актьора" на Дьони Дидро. Всичко знае Димитри,  |
| всъщност капоти не е типичен представител на южняшката литература, макар че е роден и израснал с харпър лий. не знам дали знаеш че тя го придружава в канзас и двамата всъщност подготвят фактологията на "хладнокръвно". но капоти не пише в стил текезесарски роман, той малко се прави на западняк иначе от южняците и аз си имам фаворити... |
Гор Видал хубаво пише на исторически теми, макар че не той, а друг е великият коментатор. Видал стана известен в България с историческите си романи "Калки", "Джулиан", "Сътворението" и други. Не всичките 24 романа на Видал преведохме, естествено. В романа "На живо от Голгота" (Live From Golgotha) Древният Рим смърди на рибен сос, апостол Павел християнизира, зарибявайки ненаситното на зрелища простолюдие с шоу програма. Хубаво е, преводачите да уважават труда на колегите си. На български език, романът споменат в есето на ДИ като 'Джулиан" е преведен като "Юлиян". Което е и името на визирания римски император на български, а по-близо звучи до латинското му име. Иначе, Гор Видал пише с помощта на чираци, както на времето пишел Дюма - баща. Но замислите му обикновено са добри. |
Сиби  И аз страшно много обичам Съмърсет Моъм! Да оставим настрана съдържанието на нещата, които е написал. Английският му е толкова готин, да се изразя тийнейджърски, че когато го чета, просто се връщам на някоя фраза и си я препрочитам неколкократно и ми е готино. Не случайно, когато по нашите вузове кандидатстудентският изпит по английски включваше превод от английски на български, най-често включваният автор беше Моъм - с цел да скъсат повече нещастни кандидат-студенти |
| Мнооо убава статуя... Стоить статуя... нали го знаете по-нататък. Аз на него му обяснявам разни неща за ядрената физика. Колкото си по-невеж, толкова по-лесно обясняваш неща, от които нямаш понятие. Това се потвърждава и във Форума. Има един Енчо дето не прави разлика м-ду крива и коефициент на разпределение. Коедициентът е едно число между 0 и 1 (не цифра, гдето обичат да казват разни политици и джурналя), а кривата са много числа в координатна система. Има и други такива.Американците са прости. Немците са педанти. Българинът е такъв. Българите са онакива. Гермаците не ядели хляб, да ама Германия се нарежда на 1-во място по консумация на хлябв Европа (не знам само в Стара Европа или в Цялата). Германците не ядат картофи с хляба ама ядят макарони с хляб. Видял съм го в Бавария, за Прусия и Саксония този факт не си го спомняма. Защо не направите така, че моят хладилник, вместо да консумира, да ми дава ток, както би трябвало да е според законите за термодинамиката. Защо строите опасни АЕЦ, вместо да добиваме енергия от нищото. Чрез "Демона на Максуел". Или поне чрез студен ядрен синтез. Работата на хладилника се подчинява на Вторият принцип на Термодинамиката. Той произвежда топлина. На същият принцип са и топлинните помпи и климатиците - и те проивеждат топлина и се топлим през зимата. Сигурно тази топлина може да се впрегне за производство на ток, ама не е ясно какво ще е КПД-то. От физиката от 5-ти клас се знае, че енергия не може да се получава от нищото - законът за запазване на енергията или 1-вият термодинамичен принцип. А студеният термоядрен синтез нещо много се закучи. Не могат да задържат плазмата в Токомака. Пък и имаше един бразилски филм, който се казваше Orfeu Negro, и мелодията от този филм стана евъргрийн. Ерго - Орфей е негър. "Черният Орфей" беше тежък филм за жертвите на Бразилските карнавали. Ама песента наистена си беше евъргрийн. Миналата сряда го казах, сега ще го повторя. Може от парите да направиш пари. И с парите, които си направил от парите, да направиш още пари. Извиква ме един адвокат във Филадекфия и ми казва, дай да правим бизнес с България. И аз му отговарям ами ние имаме вина, коняци и т.н.. А не вика той аз искам от пари-пари да правим, и ми предлага някаква схема за смяна на левовете с долар, която прилагал в Русия. Добре, ама нашата иконом ика тогава беше доларизирана, а и тези обмени бяха в ръцете на мутрите, които удряха яко. И се чудите защо има кризи...След 1944 г. невежи хора започнаха да ни управляват. Не по наша вина; ние не ги бяхме избрали. Сега е "демокрация" и ние сами си избираме невежи бандити начело. Туй то. Това беше така, въпреки, че много от големите учени бяха запазени и те станаха първите академици. Тогава се откри Политехниката, от която през 50-те излязоха различните Институти - ИСИ, ХТИ, МЕИ, МГИ, Лесото и др., както и институтите на БАН. Ние помним огромните потоци, които се готвеха за инженери - 400-500 студенти в курс. Така, че много бързо се преодоля незнанието (в началото на 30-те години в България е имало само 12 строителни инженери). В началото обикновени инженери ставаха преподаватели, след това започна да се иска научна продукция, след това доктосрка дисертация, а през 80-те дисертация Д-р на науките. Сега се наблюдава образтния процес - разгром на наука и образование. Особено се престарава това физкултурно-милиционерско правителство с просветен министър египетолог с 2 статии станал професор. Глави кухи за наука глухи. |
| в този ред на изписани мнения, след Гор Видал, а защо не и К(у)ърт Вонегът би могло да се замислим върху "Нашето постчовешко бъдеще" (Франсис Фукуяма) |
| А, то и преводачи имаше... Сещам се за "Хората не се раждат войници". В тях Червената армия имаше дружини, дружинни командири, дружинни комисари. А в някаква повест войникът натиска спусъка с палеца и стреля по врага. ------------------------------- ---- Блогът на Генек |
Ето ти за масовките хиляди войници от Българската армия. Безплатно. Ето ти и конница, която да се носи през разорания царевичак. И тук не е съвсем точно. Разбира се, когато стане въпрос за войни, ще вземат войници. За други масовки, обаче се плащаше. Като студент учатвах в такива. Плащаха по 5 леве за участие. 5 лева бяха тогава все едно сега 50 лв. |
Проф. Димитър Бояджиев бе блестящ изследовател на древността и дългогодишен преподавател по латински език, латинска и гръцка историческа граматика, народен латински, сравнително романско езикознание и палеобалкански езици. Смъртта го застигна в разцвета на творческите му сили. Едва на 55 години той остави значителна празнина както в науката, така и в душите на всички негови колеги и възпитаници. Автор е и на превъзходните преводи от латински и старогръцки на книгите "Сатирикон" на Петроний и "Апологията" и "Антологията" на Апулей. |
| Една разсъждаваща, доколкото знам, Костакев е бил учител в Стара Загора. Той почти сигурно е знаел граматиката на латинския език, може и да е четял сравнително свободно латински произведения - това аз не поставям под съмнение. Проблемът е, че този човек хабер си е нямал какво означава да преведеш един текст на родния си език. Затова е подходил съвършено буквалистично, пренесъл е конструкциите на латинския език в българския и е оформил един почти херметически текст, който е направо нечитаем. Сиреч превърнал е блестящото слово на Цезар, от което наистина не можеш да извадиш или да преместиш и една дума, и което наистина се е превърнало в еталон за латинска реч, в някаква литературна абракадабра на български. Аз се чудя дали изобщо някой е в състояние да прочете този словесен бъркоч! А текстовете на Цезар са толкова интересни, че би трябвало "Галските записки" или "Гражданската война" да се четат на един дъх. Е, това не е ли убийство на текста? И като имаме предвид това, което и ти казваш, а именно, че по този начин пазарът е задръстен и никое издателство не би посмяло да излезе с нов, па бил той и съвършен, превод, разбираш за какво става дума. В същия кюп на най-калпавите преводи от класическите езици попадат "Историята на Пелопонеската война" на Тукидид в превод на Милко Мирчев и "Държавата" на Платон в превод на светилото на класическата наука проф. Александър Милев (последният в съавторство е написал единствените досега цялостни граматики на латински и старогръцки, както и речниците на двата езика, в съавторство с Блага Димитрова преведе и "Илиадата" . Поредно доказателство, че отличното познаване на даден език не е никаква гаранция за добър превод на друг. И пълно отрицание на голословните твърдения на ДИ. |