Отиди на страница:
лен,  Това ме учудва, защото в предговора на Димитри Иванов, за който споменах, има записан следния диалог: - Имате вече някои елементарни познания по граматика - казва учителят поанглийски. Време е да започнете да четете в проза. - Но аз се опитах - свива се ученикът - Едно разбирам, друго не разбирам. - Нищо. Започнете с адаптирани текстове. Автори, преработени на елементарен английски. Или - нещо от Съмърсет Моъм. Това е защото, казва Димитри, Моъм пише в много опостен стил и всичко му се разбира. Аз не мога да чета Моъм в оригинал дотолкова добре, че да определя какъв е стилът му и да вникна в тънкостите. Но на нас в унивеситета ни забраняваха да се явяваме на изпити по устен превод с романи на Камю, например. Много лесен бил за превод. Не е съвсем така, но тогава не можех да си позволя да оспорвам мнението на преподавателите - корифеи преводачи. |
| Eleanor Rigby, не е вярно, че на времето издателствата давали на преводачите примерно руския превод на "Мабиногион" и казвали: "Превеждай!" Поне от античните езици от 30-те години на ХХ в. винаги се е превеждало САМО от оригинала. Преводи от руски и английски понякога се правеха на много трудни текстове - най-вече от източните езици и култури. Но винаги се пишеше от кой език се превежда. |
Публично се извинявам на Димитри Иванов. Допуснала съм грешка. Предговорът към "На западния фронт нищо ново" и "Обратният път", Издателство на Отечествения фронт /да не се бърка със западния, защото този не е онзи  /, 1989 г. е писан от Венцеслав Константинов. Няма да се оправдавам, щом се извинявам, но ще отбележа, че през всичките тези години бях напълно убедена, че го е писал Димитри Иванов. Взимам си думите обратно, но само в частта относно несправесливото ми обвинение за Ремарк, в останалата част стоя зад тях и наистина ми се иска Димитри да намери начин да излезе достойно от неприятната ситуация. |
| Туткалчев, няма такъв превод, който да не се окаже според някого "лош". За тези латинско-руски комбинации мисля, че се казва, че някой се е правил, че знае латински, а всъщност превеждал от руски или се е допитвал до руския превод, нещо такова. |
| Васик, ако следваме подобен ход на мислите, не би могло да има никакви критерии за добра и лоша литература, добра и лоша музика, добро и лошо изобразително изкуство, добър и лош превод. И все пак има. Има блестящи преводи от античните езици. Тук бяха споменати преводите на Апулей на Димитър Бояджиев. Може да добавим конгениалния превод на Анна Николова на "Изповедите" на Августин. Преводите на Доротея Табакова на антични комедии и лирика. Съвсем сносните, малко дървени, но крайно добросъвестни преводи на Есхил, Софокъл, Еврипид, Аристофан, направени от покойния Александър Ничев. И т.н. Хващам се на бас, че никой по никакъв начин не може да докаже, че тези хора са използвали като подстрочник превод от какъвто и да било друг език! |
На български език, романът споменат в есето на ДИ като `Джулиан" е преведен като "Юлиян". - бонго sq. - мисля, че е преведен като "Юлиан", не като "Юлиян". |
| Аз не споря за това, за мен твърдението на автора е някаква закачка, сигурно към определен човек, с когото от време на време си правят майтапи или враждуват наистина, все ми е едно. Но това, което ти казваш, че човекът е направил от интересния текст скучен превод, е много по-сложно, защото човек като превежда един текст се чувства по-задължен на текста, а не на родния си език, това става несъзнателно и постепенно и човек не разбира кога точно за него става приемливо нещо, което преди този текст би му звучало неприемливо. Ти казваш, че тези и тези преводи са по-добри, но може да са имали по-добри или повече редактори. |
| Трудът си е труд, този преводач, Костакев, сигурно е дал най-доброто от себе си. Не е същото като да кажеш "Тази ваза е направена лошо". |
| Васик, той и Бате Бабуин много се труди... Ей-богу, не мога да разбера твоята апология на бездарниците. Щото и бездарниците много се трудят. Понякога повече от кадърните. Все пак с развитието на цивилизацията хората са си изработили критерии за тези неща. Трябва ли сега да преоткриваме топлата вода и да оправдаваме безобразията на хора, които очевидно не стават за тази работа? |
| Туткалчев: "Но винаги се пишеше от кой език се превежда." Нали точно това и аз казвам, освен ако не съм се изразила крайно неясно. |
| Не си прав по различни причини, аз ти казвам, че "Този превод е лошо направен" не може да се верифицира по същия начин като "Тази маса е лошо направена". Ти смяташ, че е направен лош превод на отличния текст, но това реално не означава нищо, нещата са много по-сложни. Твоето възприемане на другия превод като по-добър основава ли се на само на критерии, които можеш да формулираш на основата на наличие или отсъствие на определени признаци, или и на нещо друго? Ако можеше да се формулира чувството за вкус, може би нямаше да има бездарници. Дали изобщо стоят така нещата в живота? Ако говорим по-общо, в живота няма начин един човек да е дал всичко от себе си, но това да не доведе до успех и да не се забележи от другите. |
Туткалчев ...Съвсем сносните, малко дървени, но крайно добросъвестни преводи на Есхил, Софокъл, Еврипид, Аристофан, направени от покойния Александър Ничев. И т.н. Хващам се на бас, че никой по никакъв начин не може да докаже, че тези хора са използвали като подстрочник превод от какъвто и да било друг език! Това, че преводите на Ничев ти се виждат "малко дървени" се дължи на неговата амбиция да предаде ритъма на оригиналния текст - което, съгласи се, при превод в стихове - и то между така различни езици като старогръцки и съвременен български, - си е постижение отвсякъде. Е, за всеки компромис се плаща - на теб ти звучи "дървено", но оригиналният ритъм е спазен. Другото би било не превод в стихове, а "поетически вариации на тема" - какъвто е, да речем, случаят с превода на "Илиада", който ти споменаваш. Историята на случая е - Александър Милев превежда текста, за което си има сключен договор; но резултатът е до такава степен непечатаем, че издателството се принуждава да сключи допълнителен договор (този път с Блага Димитрова), която - на база на превода на Милев и собствената си поетическа фантазия, - създава текста, известен на широката публика. Естествено, няма и намек за съвпадане на такива неща като стихотворен ритъм... . Ако прескочим към нашия форум - по подобен прецизен начин със спазване на оригиналния ритъм са преводите на Фичо от български на английски: ритъмът е спазен, ако и на места да ти се струва "дървено" (ако приемем твоята формулировка) . Но спазването на ритъма между два така различаващи се езика си е преводачески подвиг. . А за Ничев можеш да добавиш към всички старогръцки преводи още Лукиан и, отделно - Плавт: там преводът си е от латински (а не от руски). На този фон твърденията на ДИ си остават за негова сметка и за тази на четящите го.  Редактирано от - Берия на 27/4/2011 г/ 19:31:47 |
| Приятелю Васик, ако ти, четейки, не можеш да разбереш дали един превод е добър или лош, това си остава твой проблем. Познанието за тези неща се натрупват през цялото детство и най-вече през юношеството, а после се доизкусуряват с тънката пиличка на опита. Уверявам те, че безкрайно е количеството случаи, при които човек дава всичко от себе си, а се получава едно голямо нищо. Дори по-малка или по-голяма вреда. |
| Туткалчев, говорим за различни неща. Всички грамотни хора ще различат кога едно нещо звучи добре, естествено, приемливо, гладко, книжовно на български, но по съвсем друг начин стои въпросът, дали може да се говори за преимущество на единия превод спрямо другия. Вийон има 3 или 4 преводачи на български - можеш ли да хвърлиш някой от тях в кошчето и да кажеш, че е некадърен? Аз не мога. И пак казвам, че ти говориш за превод, но в действителност четеш редакторската намеса. |
| . | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Boatswain Spyder |
| Прекрасно е, Васик, че даден автор има няколко преводачи, които са се справили с работата си. Така те са създали литературно богатство. Между другото, това е повсеместна практика от векове в културните страни. Никога не може да има един и окончателен превод. Но преводите, за които говорех по-горе, са директно за кошчето. По-добре изобщо да не бяха правени, отколкото да съществуват в този си вид. А за редакторската намеса не си прав, повярвай ми. |
- бонго sq. - мисля, че е преведен като "Юлиан", не като "Юлиян". Допуснал съм печатна грешка - често ми се случва. В класическия латински няма "я". Туткалчев, какви по-конкретно са претенциите ти към превода на "Илиадата'? А и Платон твърде трудно се предава на български - най-лесно е на немски и руски. Преводът на Милев , според мен е по-добър от превода на 'Протагор" на Михайлов, например. Иначе, право казваш, че преводите от античните езици, най-вече от гръцки, имат доста силна традиция в България. |
| На Бойко Борисов и на ГЕРБ като цяло му липсва чувството за мярка и оттам произтича неговото бездарие (и на Бойко, и на ГЕРБ). Бойко Борисов не работи, той не дава всичко от себе си като премиер, защото не изучава работата си (с четене на литература, беседи, лекции, учене), а пренебрежително смята, че е достатъчно да навиква хората и да ги подслушва и всичко ще бъде наред, все едно управлява пожарникарски взвод, но по-голям. Тук в парка има един чистач българин, който управлява останалите чистачки циганки. През повечето време циганките седят на пейките и пушат. От време на време се появява българинът и вика "Работете, беееее!" и те стават да работят. |
| Бонго-бонго, нямам никакви претенции към "Илиадата". По-горе пропуснах да кажа, че той е един от най-добрите преводи на антична литература. И не е вярно, че Блага Димитрова си е играла, както си иска - текстът е издържан от гледна точка на съдържанието и в никакъв случай не е "съчинен". Този превод е пример за успешна симбиоза на голям специалист, какъвто беше проф. Милев, с голям поетически талант, какъвто беше този на Блага Димитрова. И не е вярно, че "няма съвпадане на такива неща като стихотворен ритъм", както твърди Берия. Напротив, преводът е издържан в българския вариант на хекзаметъра. |