Отиди на страница:
| Премиерът беше отишъл в Народния театър, Веждито го беше завел. Това беше заглавие във вестник. И трябваше да бъде: Пемиерът в Народния театър. Ама кой да го разбере? Излиза, че е имало премиера в Народния театър, което е естествено, но не е вярно в случая. |
| Друг пример: "Полетът на чучулигите" беше написано "ПолетА на чучулигите". Е? Това много полета ли са или е полет ? Как ще разбереш смисъла, ако няма пълен член. Примерите са безброй. |
Промените в синтаксиса ("МВР център" вместо "център на МВР" и т.н.) трябва не да се узаконяват, а точно обратното - решително да се отрекат, ако искаме да има български език.  За пореден път сме свидетели как невежеството се налага над знанието и образоваността. ПП Ако човек е неспособен да разбере елементарното правило за употреба на пълен член, просто признава ограничените си способности, нищо повече. |
Как ще разбереш смисъла, ако няма пълен член. Примерите са безброй. Истинските примери са нула. Бъркаш реалността с разни теоретизации. В реалния български език никой никога не е използвал въпросното правило, дори и този, който го е съчинил. А бройната форма е само след числителни и наречия като "колко", "няколко" итн. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: ldtr |
Ако човек е неспособен да разбере елементарното правило за употреба на пълен член, просто признава ограничените си способности, нищо повече. Ако човек е неспособен да разбере правилото за употреба на пълен член, това просто означава, че той няма падежно чувство - най-нормалното нещо за един носител на българския език. |
| ldtr, пълен член се слага на подлога – това е правилото. Като не знаеш кой върши действието, замени го с "той" и ще разбереш къде е пълният член. Кое му е трудното и кое му е ненормалното. От просто по-просто. И е задължително за грамотния човек. Никакви теории не ти развивам, дадох ти примери от неграмотната българска журналистика. |
| И не ми се спори повече, защото няма място за спор. Всеки език си има правила и те трябва да се спазват. Това е. |
| Е нали точно това казвам - българския език си има правила, обаче навремето 1 изкуфял БАНски старец решил, че са му малко и измислил "от просто по-простото" правило постоянно да търсим подлога чрез заменяне с "той" и да му слагаме пълен член. Ние, българите, имаме любопитната особеност, че смятаме за напълно нормално съществуването на правила, които да се нарушават от 99% от населението. P.S. подлога не съвпада задължително с вършителя на действието | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: ldtr |
| Моля? Подлогът не съвпада с извършителя на действието??? А какво е подлогът, ако не върши действието??? Ооо, няма смисъл да разговарям с теб, ти просто си неграмотен. Продължавай така! |
| Сега остава да се узакони и "ме"кането на целокупния ни интелектуално кастриран елит, който ни води в цивилизационния ни "избор".. |
| ldtr Ние, българите, имаме любопитната особеност, че смятаме за напълно нормално съществуването на правила, които да се нарушават от 99% от населението. P.S. подлога не съвпада задължително с вършителя на действието Абсолютно вярно. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Езоп |
Моля? Подлогът не съвпада с извършителя на действието??? А какво е подлогът, ако не върши действието??? Ами да, в страдателните конструкции например действието не се извършва от подлога. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: ldtr |
| Има един ориентир, който решава всички въпросителни - изискването за съгласуване по род и число. Когато е налице подлогът е извън съмнение. Влезте в гугъла на "пълният член" и го оспорете, ако можете. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Езоп |
| „Тестото беше замесено от хлебаря.“ - хлебаря е вършителя на действието "замесване на тесто". „Писмото беше издухано от вятъра.“ - вятъра е вършителя на действието "издухване на писмо". | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: ldtr |
| само че сказуемото ти е "беше", а не "издухано" (което дори не е глагол), та подлогът е "писмото"... подлог, а не подлога (ж.р., ед.ч.) хубаво е да обясняваш авторитетно, когато имаш поне смътна представа за какво говориш |
само че сказуемото ти е "беше", а не "издухано" (което дори не е глагол), та подлогът е "писмото"... подлог, а не подлога (ж.р., ед.ч.) хубаво е да обясняваш авторитетно, когато имаш поне смътна представа за какво говориш Може би ти трябваше първо да разбереш за какво говорим? В "подлога" "а"-то е т.нар. кратък член - изпаднало е "т"-то от "ът", а "ъ"-то в края на думата се пише с буквата "а". | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: ldtr |
| клиника... материал за 4 клас Страдателният залог се използва в случаите, когато върху подлога е било извършено действието. Например: Мишката беше изядена от котката. Водата беше изпита от него. В този случай Мишката е подлог и върху нея е извършено действието - беше изядена. Залог |
| Точно така. Котката - вършител на действието. Мишката - подлог. => несъвпадение на подлог и вършител на действието. |
| От време на време тук, по някоя тема, на някой, като му свършат аргументите по същество и току го обърне на правопис, като любимият му "аргумент" за оспорване на нещо е, че е написано "неправилно" с пълен или кратък член. Включително и в заглавия и статии. - Та погледнах, кога и защо всъщност естествено се употребява пълният член в българският език. И без претенции за изчерпателност, то е когато се посочва конкретизиращо. Подчертава се конкретност. - Сещам за едно заглавие (по памет) от "Горещи новини", предизвикало забележки, но за мен правилно, защото е по информативно, отколкото ако беше изписано по правилото. "Караджич се изправи пред съдът". Ако беше казано "Караджич се изправи пред съда", то това означава, че се е изправил пред някакъв съд, дори пред съдебната система. Когато обаче е с пълен член, то ясно показва, че става дума за конкретен, известен, споменаван вече съд. | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Brightman |