Когато положението става нетърпимо, идва Маркс. Някой като този идва. Натисни тук Разбира се - възможен е в различни варианти - Натисни тук |
Ного са сложни тия неща, брей! Къде е Хърсев да ми ги обясни човешки. Или, айде, да приемем че и Ганев и Ангелов - и те ще се справят задоволително с такава задачка. Те докато не го сторят обаче аз ще си мислим че: - парите са доверие и ако не достигат донякъде то недостигът следва да се обясни с това, че за тези за които не достигат трябва да измрат или да си измислят алтернативни средства за размяна че и да почнат да си ги разменят - парите са кръв и би следвало да достигат до всички нерви, жили, мускули и прочие чаркове; дали тези чаркове работят задоволително за общата цел на организъма обаче зависи от мозъка И понеже в горните две разбирания има борба/противопоставяне в поне 50% от реалността, ше си седим тука раздвоен докато не земе някой от гореПОСОЧЕНИТЕ с пръст да ми премахне раздвоението. |
- парите са доверие и ако не достигат донякъде то недостигът следва да се обясни с това, че за тези за които не достигат трябва да измрат или да си измислят алтернативни средства за размяна че и да почнат да си ги разменят И как така през 2008 г. доверието изведнъж изчезна, а покрай него и парите, след като "мозъкът" си е бил винаги същият - и преди, и след това?- парите са кръв и би следвало да достигат до всички нерви, жили, мускули и прочие чаркове; дали тези чаркове работят задоволително за общата цел на организъма обаче зависи от мозъка |
Ако задачката се представи в такъв вид: "Какво да се направи, че хем да не се прилагат икономии и съкращения в бюджетите (или поне да бъдат минимални), да не се влошава жизненото разнище, да не се увеличава твърде много безработицата и да се генерира икономически ръст при условие, че няма външно наливане в бюджета" в този си вид няма решение. Както задачката с тръбите: дебитът на изливащата се тръба не може да надвиши този на вливащите се. Печатането на пари води до ситуация, позната в България като Виденова зима. Колко се намали жизненият стандарт тогава? Ако някоя държава е с огромен бюджетен дефицит, натрупан от свръхразходи години наред, то такава държава няма как да избегне обедняването на населението. Никоя институция или банка не би дала безусловен заем с приемлива лихва. Оставена на себе си тази държава ще фалира и то веднага с много по-драстични последици за жизнения стандарт. Та като се анализира сегашното положение, нека се има предвид какво би станало ако въпросните държави бяха фалирали. |
Rakita, това в Аржентина не знам какво е, но според данните на същите тия корифеи от МВФ и Световната банка Аржентина няма никакви икономически проблеми, освен чисто краткосрочни и спекулативни. За 10 години са учетворили БВП -то си, намалили са три пъти безработицата, бюджетът им почти постоянно на плюс в т.ч. и за 2012, търговският баланс - също. |
Парите на богаташите отдавна предимно се инвестират - къде в недвожомости, къде в акции. Дори като са в банки, пак се инвестират. "Инвестицията" в банки (ако все пак решим да я броим за такава) не е отговаря на условието да носи риск за инвеститора (ако е депозит) защото банките са си издействали странната от пазарна гледна точка привилегия да бъдат спасявани от правителствата. Инвестицията в акции пък е под "защита" на централните банки - първостепенна задача (макар и непризната) на всички централни банки е да печатат достатъчно пари, така че борсите да вървят преимуществено нагоре. Е, това не винаги се получава, но опитите (от страна на ЦБ) не спират. Защото, пак по някаква странната от пазарна гледна точка логика, борсите се приемат за трансмисията на икономиката. А ако централните банки започнат да кредитират пряко реалната икономика, то необходимостта от поддържане и на банки и на борси отпада. Тогава парите няма да има къде да се инвестират и ако хората, които имат излишни такива, все пак искат да ги запазят, ще трябва да инвестират в проекти, в които няма гарантирана печалба. В което е и цялата идея - гарантирани печалби НЯМА И НЕ МОЖЕ ДА ИМА. Така от една страна финансиране ще получат най-разнообразни проекти, а от друга, инвеститорите, водени от интереса си да не си загубят парите си (или да загубят по-малко) ще направят всичко по силите си така че инвестициите им да се ефективни. И както се казва - нека по-добрият победи. В края на краищата, нали теорията на игрите е в основата на сегашната икономическа парадигма (след краха на централното планиране). | |
Редактирано: 3 пъти. Последна промяна от: Пенка от Прокатния |
Защото, пак по някаква странната от пазарна гледна точка логика, борсите се приемат за трансмисията на икономиката. Ахъм! И скивай къде отиват инвестициите чрез борсите - във Фейсбук, в Яхо. Както се беше зачудил един американец, как може Яхо да струва повече от Нова Зеландия. А човекът не е черпаклия. |
Извинете - много важна добавка: Повечето хора не знаят, че теорията на игрите е основополагащата икономическа парадигма на т.нар. свободна пазарна икономика. Е, правителствата се намесват тук или там (уж малко), но за свободния пазар това е парадигмата - теорията на игрите. А там гарантирани печалби няма - печели по-добрият. За да сме честни, това би следвало да се учи в училищата и да се казва по телевизора, но има основателни притеснения, че ако се знае, това би обезкуражило предприемаческия дух. Но аз все пак си мисля, че е добре да се знае за да няма нереалистични очаквания. |
Абе то има различни типове игри. Има една игра Арменски покер - гарантирано се печели - казваш едно число, аз съм след теб. Който каже по-голямо число - печели. |
Да де, да - ЕРП-тата я играят тази "игра". Ама такъв род игри стават само и единствено с държавна санкция. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Пенка от Прокатния |
И моля, само не ми отговаряй (както направи веднъж), че задължителните инвестиции изискват промяна на ценностната ни система. Пенке, нещо си се объркала. Няма как да съм ти отговорил така, защото съм наясно що е то икономика, кое и как работи или не работи, какви желани или нежелани ефекти дава едно нещо или не дава. - Та, първо трябва да не смесваме микроикономиката с макроикономиката. В двете обикновено важат противоположни закони. Докато микроикономиката е създаването на един продукт, то макроикономиката е размяната му. --- Хилядолетният световен опит е показал следното: 1. Всяка несвобода, насилие и произвол на микроикономическо ниво води до отрицателни последици за икономиката (в диапазона от неефективност до катастрофа). На микроикономическо ниво нищо не може да замени инициативата на отделният човек и свободата му. - 2. На макроикономическо ниво трябва да се поддържат равновесията, които водят до пълно натоварване на потенциалите и пълна размяна потребление. Трябва да се прави разлика между инфраструктура (финансова, научна,технологична, здравна, транспортна, комуникационна) и динамичната част (останалото). Не бива основата за играта (инфраструктурата) да се разиграва в играта (динамичната част). Това е пагубно. --- Та избий си от главата, че можеш насилствено да накараш някой да инвестира и това да бъде някакво положително решение на нещо. Не може ! Всяка инвестиция се осмисля от възможността за продажба на продукта, а това зависи от това платежоспособното търсене да е в тези, които имат потребителни възможности. |
Така е, Манрико. Но разумното, хуманно и солидарно общество А кой ти каза, че за манерку горното има каквато и да било ценност? Аз съм почти убедена, че той дори не осъзнава понятията, камо ли тяхната ценност. На него му говори само с пазарни понятия, негов Бог, Цар и Вечност е пазарът, останалото са глупости на прости непросветлени като него хора. |
Федералният резерв печатат пари с цел инфлация около 2% Пари не се печатат с цел инфлация. Пари се печатат с цел лихва. Всичко останало са странични ефекти... |
Румене, а тези във ВМЗ Сопот, дето сега стачкуват, толкова ли са зле технологично, че да не могат да правят лагери? Пенке, още от 2002 г. Лагерния завод на ВМЗ Сопот е приватизиран от СКФ (водеща световна фирма за лагери между впрочем). Сега вече са SKF Берингс България ЕАД, произвеждат си лагерите и нямат нищо общо с ВМЗ. |