Защо Айнщайн не е прав
Отиди на страница:
| >>><<< Не знам на какво ги учат децата. Знам, че 69 не може да се приравни на 96 например.. При мен играят Денжерт и СИатъл за някаква супер паница, па да видим...  |
| Който не е гледал нескопосния филм “Айнщайн и Едингтон“: Натисни тук За релативистите 1919 г. е свещена - тогава, казват те, Divine Albert's Divine Theory получава решаващо експериментално потвърждение. Понякога обаче нещо ги прихваща и признават че всъщност Divine Albert's Divine Theory не е получила никакво експериментално потвърждение през 1919 г: Натисни тук "The eclipse experiment finally happened in 1919. Eminent British physicist Arthur Eddington declared general relativity a success, catapulting Einstein into fame and onto coffee mugs. In retrospect, it seems that Eddington fudged the results, throwing out photos that showed the wrong outcome. No wonder nobody noticed: At the time of Einstein's death in 1955, scientists still had almost no evidence of general relativity in action." Натисни тук New Scientist: Ode to Albert: "Enter another piece of luck for Einstein. We now know that the light-bending effect was actually too small for Eddington to have discerned at that time. Had Eddington not been so receptive to Einstein's theory, he might not have reached such strong conclusions so soon, and the world would have had to wait for more accurate eclipse measurements to confirm general relativity." Натисни тук Stephen Hawking: "Einsteins prediction of light deflection could not be tested immediately in 1915, because the First World War was in progress, and it was not until 1919 that a British expedition, observing an eclipse from West Africa, showed that light was indeed deflected by the sun, just as predicted by the theory. This proof of a German theory by British scientists was hailed as a great act of reconciliation between the two countries after the war. It is ionic, therefore, that later examination of the photographs taken on that expedition showed the errors were as great as the effect they were trying to measure. Their measurement had been sheer luck, or a case of knowing the result they wanted to get, not an uncommon occurrence in science." Натисни тук Jean-Marc Bonnet-Bidaud: "Le monde entier a cru pendant plus de cinquante ans à une théorie non vérifiée. Car, nous le savons aujourd'hui, les premières preuves, issues notamment d'une célèbre éclipse de 1919, n'en étaient pas. Elles reposaient en partie sur des manipulations peu avouables visant à obtenir un résultat connu à l'avance, et sur des mesures entachées d'incertitudes, quand il ne s'agissait pas de fraudes caractérisées. (...) L'expédition britannique envoie deux équipes indépendantes sur le trajet de l'éclipse : l'une dirigée par Andrew Crommelin dans la ville de Sobral, dans le nord du Brésil, l'autre conduite par Eddington lui-même sur l'île de Principe, en face de Libreville, au Gabon. Le matériel embarqué est des plus sommaires au regard des moyens actuels : une lunette astronomique de seulement 20 cm de diamètre en chaque lieu, avec un instrument de secours de 10 cm à Sobral. Pour éviter l'emploi d'une monture mécanique trop lourde à transporter, la lumière est dirigée vers les lunettes par de simples miroirs mobiles, ce qui se révélera être une bien mauvaise idée. La stratégie est assez complexe. Il s'agit d'exposer des plaques photographiques durant l'éclipse pour enregistrer la position d'un maximum d'étoiles autour du Soleil, puis de comparer avec des plaques témoins de la même région du ciel obtenues de nuit, quelques mois plus tard. La différence des positions entre les deux séries de plaques, avec et sans le Soleil, serait la preuve de l'effet de la relativité et le résultat est bien sûr connu à l'avance. Problème non négligeable : la différence attendue est minuscule. Au maximum, au bord même du Soleil, l'écart prévu est seulement de un demi dix-millième de degré, soit très précisément 1,75 seconde d'arc (1,75"  , correspondant à l'écart entre les deux bords d'une pièce de monnaie observée à 3 km de distance ! Or, quantités d'effets parasites peuvent contaminer les mesures, la qualité de l'émulsion photographique, les variations dans l'atmosphère terrestre, la dilatation des miroirs... Le jour J, l'équipe brésilienne voit le ciel se dégager au dernier moment mais Eddington n'aperçoit l'éclipse qu'à travers les nuages ! Sa quête est très maigre, tout juste deux plaques sur lesquelles on distingue à peine cinq étoiles. Pressé de rentrer en Angleterre, Eddington ne prend même pas la précaution d'attendre les plaques témoins. Les choses vont beaucoup mieux à Sobral : 19 plaques avec plus d'une dizaine d'étoiles et huit plaques prises avec la lunette de secours. L'équipe reste sur place deux mois pour réaliser les fameuses plaques témoins et, le 25 août, tout le monde est en Angleterre. Eddington se lance dans des calculs qu'il est le seul à contrôler, décidant de corriger ses propres mesures avec des plaques obtenues avec un autre instrument, dans une autre région du ciel, autour d'Arcturus. Il conclut finalement à une déviation comprise entre 1,31" et 1,91" : le triomphe d'Einstein est assuré ! Très peu sûr de sa méthode, Eddington attend anxieusement les résultats de l'autre expédition qui arrivent en octobre, comme une douche froide : suivant une méthode d'analyse rigoureuse, l'instrument principal de Sobral a mesuré une déviation de seulement 0,93". La catastrophe est en vue. S'ensuivent de longues tractations entre Eddington et Dyson, directeurs respectifs des observatoires de Cambridge et de Greenwich. On repêche alors les données de la lunette de secours de Sobral, qui a le bon goût de produire comme résultat un confortable 1,98", et le tour de passe-passe est joué. Dans la publication historique de la Royal Society, on lit comme justification une simple note : "Il reste les plaques astrographiques de Sobral qui donnent une déviation de 0,93", discordantes par une quantité au-delà des limites des erreurs accidentelles. Pour les raisons déjà longuement exposées, peu de poids est accordé à cette détermination." Plus loin, apparaît la conclusion catégorique: "Les résultats de Sobral et Principe laissent peu de doute qu'une déviation de la lumière existe au voisinage du Soleil et qu'elle est d'une amplitude exigée par la théorie de la relativité généralisée d'Einstein." Les données gênantes ont donc tout simplement été escamotées." | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: unperson |
| Навряхте ли го вече Айнщайн в кучи гъз или още да почакам.На мен Айнщайн не ми харесва с това че поставя граници за скоростта.Също като някой катаджия.Или кметът на гр.Шипка,дето сложил ограничение от 50 км/ч на околовръстният им път.Като слизаш от върха зорлем ти убиват инерцията.Гадове.Три фиша имам там. |
Навряхте ли го вече Айнщайн в кучи гъз или още да почакам. Запъва се и не ще да влиза, мушморокът му неден. Ама ще го... хайде влизай бе... ей го на пак се извъртя... |
| А бе и аз мисля, че Айнщайн не е прав - до колкото съм чувал отдавна си е полегнал. Ама си мисля, че ако продължават да го бъзикат мо-о-оже и да стане ... |
| Колега unperson, Признавам ти - много четеш и искаш да промениш света, но нека да е само в една тема. |
Навряхте ли го вече Айнщайн в кучи гъз Запъва се и не ще да влиза, мушморокът му неден. Ама ще го... хайде влизай бе... ей го на пак се извъртя... Опитай със сан бернар - хем кучето голямо, хем нравът му кротък. |
Колега unperson, Признавам ти - много четеш и искаш да промениш света, но нека да е само в една тема. Е как да го променя само в една тема? Нали трябва да го подхвана от всички страни? Прояви малко разбиране. |
Е как да го променя само в една тема? Нали трябва да го подхвана от всички страни? Прояви малко разбиране. Разбиране - само от д-р Стравински или професор Титанушкин. |
Е как да го променя само в една тема? Нали трябва да го подхвана от всички страни? Прояви малко разбиране. Леко и кротко, не може така от всички страни едновременно! Той е Господ шест дена работил, а не всичко наедно! Че не смогвам да тичам от страна на страна по бримките, дето казваше незабравимата Женевьев. П.П. обещах в съседната тема да скачам от тема на тема, ето, правя го, да не стане обърквация!  | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: 67AF |
Разбиране - само от д-р Стравински или професор Титанушкин. Или от d-r Tarr & professor Fether ? Не, това не го искам. Мисля че е прекалено крайна мярка: Натисни тук |
Стига сте умували, а слушайте тука и мислете мислете и пак мислете Натисни тук - и кажете, ако ил няма какво, то каквото и да е  |
| Ето един професор който съвсем ясно казва “ the velocity of waves relative to the observer is c + vO “ което разбира се е фатално за теорията на Айнщайн: Натисни тук "vO is the velocity of an observer moving towards the source. This velocity is independent of the motion of the source. Hence, the velocity of waves relative to the observer is c + vO. (...) The motion of an observer does not alter the wavelength. The increase in frequency is a result of the observer encountering more wavelengths in a given time." Има още много такива професори но да не прекалявам с цитати. Друг е въпросът че ако ги притиснат до стената тези професори ще си разкъсат дрехите, пепел за главите си ще намерят отнякъде и ще се разкаят. Никой обаче не ги притиска защото никой не го е еня дали скоростта на светлинните вълни спрямо наблюдателя е c, както изисква теорията на Айнщайн, или c + vO, както е според емисионната теория на Нютон. Господството на теорията на Айнщайн не зависи от това. |
| Погрешният постулат за постоянството на скоростта на светлината има много абсурдни следствия които релативистите са нарекли "парадокси". Най-лютите релативисти не са съгласни и с това наименование защото то все пак съдържа намек за конфликт със здравия разум, а както е известно няма нищо по-близко до здравия разум от абсурдите на Айнщайн. Та за най-лютите релативисти тези абсурди са "псевдопарадокси". Най-мразеният псевдопарадокс (релативистите никога не го коментират) се отнася до една буболечка заплашена да бъде смачкана от един нит: Натисни тук. Както се вижда от картинката, буболечката ще бъде смачкана според наблюдател движещ се заедно с нита, и няма да бъде смачкана според наблюдател който кротко си седи до буболечката и чака да види как ще се развият събитията. И всичко това следва от специалната теория на относителността. Да ама такова нещо - хем смачкана хем не - е прекалено абсурдно, дори в света на Божествения Алберт където по принцип абсурдът не знае граници. Затова релативистите мразят тази история с буболечката. Ако някой иска да се задълбочи в проблема: Натисни тук |
Hateras 04 Фев 2014 13:50 Хммм... Какъв е проблема? Проблемът е че не се допуска, дори при наличието на теория на относителността, дадено събитие (смачкването на буболечката) да се е случило за едни наблюдатели и да не се е случило за други. Наблюдателите могат да имат разногласия относно пространствено-времевите характеристики на събитието но всички са единодушни че събитието е факт (или че не е факт). В случая Georgia State University са честни и признават че "the paradox is not resolved". Други релативисти обаче предлагат един идиотски сценарий в който буболечката бива позорно смачкана пред погледа на всички наблюдатели. После става лесно - няма буболечка, няма проблем. Ако някой се интересува, ето го този сценарий: Натисни тук Натисни тук |
| Аз мисля, че най-прекрасното доказателство на теорията на Айнщайн е получено в Церн - Хикс бозона хем го има, хем го няма и два милиарда също така хем ги имало, хем ги няма (съвсем като при буболечката и нита). Нит преследва буболечка, но преследва я полечка - скоростта на светлината не достига и горката тя сама сега не знае жива ли е, та си трае. | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: idproxima |