Защо Айнщайн не е прав
Отиди на страница:
Щастливи релативисти:  Радват се релативистите защото са получили $1.32 million dollar grant за да борят Айнщайн (инквизиторите ще борят Томас де Торквемада): Натисни тук University of California Santa Barbara, December 10, 2013: "Could Einstein's theory of relativity be wrong? That's among the burning questions being asked by theoretical physicists today. It's a startling claim and one that has received a lot of attention from other scientists. Researchers from UC Santa Barbara's Department of Physics and the Kavli Institute for Theretical Physics (KITP) have received a $1.32 million dollar grant from the National Science Foundation (NSF) to continue their work on finding an answer." Михаил Бушев би превел този химн но не може да го изпее (и Олег Йорданов не може да го изпее - не са музикални българските релативисти и това е единственият им проблем): Натисни тук "Light travels at the same speed no matter how you look at it. No matter how I move relative to you light travels at the same speed. No matter who is doing the measurement and no matter what direction you are moving the speed of light is the same. The speed of light is the same no matter what direction or how fast... As you travel faster time slows down. Everything slows down. Everything slows down. Time slows down when you move. Time passes at a different rate. Clocks run slow. It's a monumental shift in how we see the world. It's a beautiful piece of science. It's a beautifully elegant theory. It's a beautiful piece of science. It's a beautiful piece..." |
Та значи, за разлика от всички останали вълни, светлинните вълни си намаляват дължината на вълната като тръгне наблюдателят към източника. Това е идиотщина според мен - вероятно затова релативистите никога не го обсъждат Да... И Картинката също е готина!  И аз винаги съм се противил вътрешно срещу подобна интерпретация на наблюдаваните явления. Няма как светлината да има собствена воля, че сама да решава какво да прави с честотата си във всеки конкретен случай. Струва ми се трябва да има и друго обяснение. Чисто кинематичните обяснения, ако мога така да се изразя, в СТО, някак също не ме удовлетворяват. Пренебрегва се факта, че "чиста" светлина няма, а реалната си има собствена енергия на фотоните, което предполага според мен също и някакви геометрични размери в пространството. Струва ми въз основа на това съображение, при добра фантазия, могат лесно да се дадат и всевъзможни други обяснения. Ако се разгледа движение през съпротивляващ се етер например, движещ се наблюдател би трябвало да го избутва и уплътнява по посока на движението си. Светлината идваща срещу него се бори със съпротивлението (то е особено) на същия етер, постигайки максималната допустима от това съпротивление скорост. Внезапно попада в увеличаващото се от движението на наблюдателя срещу нея съпротивление, което е по-голямо отколкото ако се движи към безкрайността или към неподвижен наблюдател, и съответно естествено допускащо по-ниска гранична скорост. Светлината започва да намалява скоростта си с увеличаване на съпротивлението, дотолкова доколкото е насрещната скорост на наблюдателя. Намалената скорост на светлината се сумира със скоростта на наблюдателя и така той накрая я приема светлината, отчитайки пак... скоростта на светлината... Поради повишеното съпротивление срещано от светлината обаче, би трябвало съответно да се увеличи и енергията на лъчението носена от фотоните, за да остана изряден във фантасмагорията, по отношение на наблюдаваните реално ефекти, демек наблюдателя трябва да отчете и някакво намаляване на "дължината на вълната". По-начестичко изглежда ще трябва да започнат "проблясват" фотоните. Ако си ги представим условно например като някакви своеобразни доста еластични топчета от особена материя, то те може ту да се сплескват в диск, увеличавайки напречното си сечение и усилвайки по този начин натиска върху съпротивителния фронт пред себе си (приемам за удобство, че фотона е особено "топче", чиято плътност на съдържанието е еднаква в всички негови точки, но може и да се променя. Чак когато се "разстеле" максимално върху образувалия се уплътнен екран на етерния флуид, чак тогава материята му започва да се "стича" и натрупва в центъра му), ту се издължават напред, след като разкъсат сгъстилото се пред тях съпротивление, изтегляйки се през образувалия се процеп, започвайки обаче хем да изравняват налягането в отделните си точки, хем постепенно да образуват нов, все по-уплътняващ се съпротивителен екран пред себе си. Повишаващо се съпротивление на средата, кара този процес да се повтаря по-начесто, но пък издължаването след пробива не достига максималната си протяжност, поради по-бързо започналото да се уплътнява съпротивление (то става по-голямо заради насрещното движение на наблюдателя) което е възможно да забавя скоростта на фотона, колкото е насрещната скорост на наблюдателя... П.П.1 Налага се да приема от няма накъде, че фотоните при този вид преместване, прибират в себе си и преработват част от материята на етера в енергия- по-голяма плътност на етера, повече имат за прибиране, ама само колкото съответства на собствената им енергия в момента- която после използват за нов преход, при който я връщат обратно цялата и им остава само собствената. Нещо като "перетуум мобиле", което довежда до забележката която направих и по-горе, че този вид съпротивление ще е особен- разплесква и издължава, ама не се съпротивлява истински механично, не разсейва, не преобразува и практически не изразходва началната "инертна", ако мога тъй да се изразя, енергия на частици нямащи нормална от наша гледна точка маса, а само колкото те сами според възможностите си обусловени от тази енергия поглъщат и преработват. Така започнало веднъж движението на фотон в етера, няма как да спре само. Също интересно предполагаемо следствие касаещо особеността и на фотоните при тази фантазия ще е допускането, че при по-висока тяхна начална енергия, когато са излъчени при нормалната плътност на етера, размерите на "топчетата им" и да са същите, плътността на особената материя която ги изгражда трябва да е по-висока, което за тях някак да увеличава от своя страна съпротивлението на етера, и да ги принуждава да се разплескват и изтеглят по-начесто, като по-този начин прекарват през себе си и повече от материята на етера... Би трябвало да уточня и, че при такава фантастична постройка, локалните пулсации на "топчетата" няма как да обяснят вълновите свойства на фотоните. Затуй ми се налага да добавя и условието, че осцилирайки напречно на надлъжната ос по която се движат, "топчетата", които са иначе много мънички, все пак създават и напречни колебания в плътността на етера, които се разпространяват в тази среда наподобявайки вълна. Когато друго подобно топче се движи в някаква близост, преодолявайки такива колебания, то би трябвало ту да се ускорява над съответстваща на нормалната плътност на етера скорост на светлината, когато попадне в разреден участък, ту да се забавя при среща с по-сгъстена област. Така средната му скорост си остава максимално допустимата за средната плътност на етера в този участък, т.е. не успява да надмине скоростта на светлината, продължава обаче да се движи напред и също така тези колебания на плътността спомагат взаимното влияние между фотоните, което пък да обясни интерференцията например и т.н.... П.П.2 Споменавал съм вече, че не одобрявам ограниченията въведени от Айнщайн, но в действителност харесвам Лоренцовите преобразувания. По тази причина, когато си изсмуквам от пръста, някакво мое си обяснение, за някое странно явление във физиката , стремя се да ги спазвам и опазвам, а това в конкретния случай означава да се опитвам всячески да спася скоростта на светлината, като гранична за реалния етер... |
рибар 13 Апр 2015 09:55 Мнения: 479 От: Bulgaria Скрий: Име,IP Не е задължително срещащи се вълни да са сифазни, за да образуват интерференчна картина... За електрона, ето намерих нещо на руски: Натисни тук На български, май ще се окаже по-трудничко...  |
| Хм,... оказва се все пак, че интригуващите събития около електрона са намерили някакви отзиви и у нас:Натисни тук |
| Колко ниско може да падне "физиката" създадена от Айнщайн? Оказва се че няма долна граница: Натисни тук "Според Айнщайн времето не е линейно, насочено от минало към бъдеще, а река, която променя своята скорост. Според струнната теория тази река има и водовъртежи и може да се разклонява. Според Теория от Когиталността (ТК) река няма – в нулевата точка време и пространство няма. Там всичко е Тук и Сега. И събитията се случват чрез уникален кръговрат между нас и… нас. (...) Теория от Когиталността наистина включва в себе си всичко – от етимология, през психология, вълнова генетика, теория на фракталите и струнна теория, теорема на Бел и СТО на Айнщайн, вихрова математика и числа на Фибоначи, ДНК и медицина, езотерика и паранормални явления, левитация, телекинеза, телемпатия (термин, обединяващ телепатия и емпатия – не само да предаваш мисли, но и да усещаш чувствата на другия – б.а.) и т.н. Тя е Теория на Всичко, което Е!" Михаил Бушев е спец по тези щуротии и навремето много ги громеше. Сега обаче е разбрал че любимият Айнщайн е в основата на всичко това, скрил се е в дупчицата си и брои малкото парици които му дават мутрите. Ех, Бушев, Бушев! А какъв юнак беше! Как рипаше и се блещеше само! |
рибар 11 Апр 2015 08:47 при търкането атомите почват да вибрират, понеже се чукат по начесто един с друг zamislen 11 Апр 2015 09:56 точно така, чукат се и нещо там им става Мдам. Атомите често се чукат, особено ако са красиво подредени. Натисни тук  | |
Редактирано: 3 пъти. Последна промяна от: Даскал Цеко |
Верно е, че който трупа знания, трупа печал. Аз съм учил два семестъра обикновени диференциални уравнения, два семестъра частни и два - диференциална геометрия (вярно - отдавна) и това не ми стига, за да разбера общата теория на относителността, камо ли да я опровергая (за специалната - стига). Пък хора, които са внасяли стълба в хамбар, само с това знание я опровергават.  | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Manrico |
Пък хора, които са внасяли стълба в хамбар, само с това знание я опровергават. Ми да. Те знаят че не може да вкараш дълга стълба в къс хамбар - ще остане да стърчи, нема начин да не стърчи:  Айнщайн обаче разправя немало било да стърчи - стълбата може да е 1000 метра, хамбарът 10 метра - влиза си вътре стълбата, затваряш вратите и край - нема да стърчи нема нищо. Ти одобряваш ли това дето го разправя Айнщайн? |
| Емо това е наистина интересно Натисни тук Някои физици смятат тези части от разделеният електрон като квази частици Натисни тук, тоест не истински, всъщност електрона е един, но се раздвоява , подобен ефект има и при фотоните, единичен фотон са го раздвоили, казва се сплитане на единичен фотон Натисни тук Това елементарни частици е клише, стандартният модел трябва да реанимира |
Мдам. Атомите често се чукат, особено ако са красиво подредени. Даскале, с чукане всичко се постига, не само деца ами и пари, скулптори, произведения на труда и.тн, чукането си е труд |
Даскале, с чукане всичко се постига, не само деца ами и пари, скулптори... Тъй, рибарю, тъй. СкулптОрите се правят от всякакви хора, но скулптУрите се правят от скулптОри. |
| Забелязвам, че даскала няма нищо против дискретно подредените атоми да произвеждат топлина при триенето си. Обяснявам си някак си и инфрачервеното излъчване породено от триенето на ниво.... такива атоми...Но въпросът ми беше, триенето как покачва енергетичното ниво на електроните, та да имаме инфрачервен фотон?! Статистически ми е някак по-ясно. Част от атомите се оказва с по-висока енергия, съгласно кривата на нормалното разпределение на енергията в атомите и добре, тези атоми излъчват някак си...но от коя орбита на коя слиза външен електрон за да се излъчи инфра фотон? Рибар, много ми допадна статията от линка (дори цялата поредица). Обяснява се всичко много по-просто от известните обяснения до сега. Но защо всичко ъъъъ...трябва да е просто, като може да бъде сложно?!  Аз пак със стандартния си въпрос към релативисти: Ако имаме старт и финиш на разстояние една светлинна единица и на старта един източник излъчва в момента, в който друг източник, движещ се със светлинна скорост също излъча в същата посока, как ще пристигнат на финала двете светлини и източника на едната с летящ старт? Ако заедно, то отивам да си изям сандвича и повече няма да погледна релативист. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: idproxima |
Да си допреведа въпроса. Един физически носител (корабът на Дарт Вейдър) се движи с 0.98 С. От него тръгва капсула, която се ускоряааааава, но поради ограничението отгоре, започва да излъчва и да свети все по синьовиолетово с набирането на скорост. От нея се катапултира напред Дарт Вейдър и се превръща изцяло в свтлина. Тъй ли е според релативистиката?! Ще си ям ли сандвича или да чакам и други обяснения?!  |
Рибар, много ми допадна статията от линка (дори цялата поредица). Обяснява се всичко много по-просто от известните обяснения до сега. Но защо всичко ъъъъ...трябва да е просто, като може да бъде сложно?! Коя статия, тази за разцепеният електрон, квази частици ? , и какво обяснява ? нищо не обяснява, става по сложно за обяснение. |
| - Владимир Семенович, большое Вам спасибо за интересное интервью. А как обстоят дела с бозоном Хиггса? - Как я и утверждал, бозон Хиггса и его поиски на БАКе – это крупнейшая антинаучная фальсификация. Обещали после открытия бозона Хиггса создать новую физику и решить проблемы квантовой гравитации. Не решили. А проблемы квантовой гравитации и искусственного управления тяготением успешно решены в теории Суперобъединения, которая и представляет собой новую физику. В основе теории Суперобъединения лежит открытие мною в 1996 году кванта пространства-времени (квантона). Квантон – это нулевой недостающий элемент в таблице Менделеева (атом вакуума Ньютоний), без участия которого не могут формироваться остальные элементы. |
