Защо Айнщайн не е прав
Отиди на страница:
Не е невъзможно, но ми е много трудно да съм категоричен. Ние всъщност не знаем какво точно осцилира при електромагнитните вълни. Електричното и магнитното поле, да- вид въздействие върху други заредени частици, но от какво се състоят!?! Виртуални фотони? Така отиваме съвсем в "оркестъра". Иначе надлъжното движение е само мъничко по-ясно- фотони движещи се по права линия (освен ако не им въздейства силно гравитационно поле. Външно електромагнитно не им влияе), и имащи импулс и енергия, но... нямащи маса... ама на всичкото отгоре интерферират минавайки през процеп Изобщо проблемът, далеч надхвърля скромните ми възможности... Моята скромна интуиция ми подсказва че може би, електромагнитните вълни не са никакви фотони, а осцилации на някаква среда със неизучени и много специфични свойства на флуид, формата на електромагнитните вълни е много сложна а тяхната скорост зависи както от спецификите на тази среда, така и от самата форма на електромагнитните вълни, нещо което не е типично за всякакъв тип механични вълни, тяхната скорост зависи единственно от свойствата на средата която ги пренася. А електромагнитните вълни се поляризират от електрични и магнитни полета със висок интензитет, още Фарадей го е открил,а Турмалина има свойството да поляризира светлината, понеже има винаги в него електричен заряд, молекулите му се поляризират от топлината.Натисни тук Натисни тук | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: рибар |
При светлината се наблюдава същото. Честотата и енергията на вълната, приемани от наблюдател който се движи срещу източник на светлина, са по-високи за него, отколкото са същите величини, на същата вълна, регистрирани от неподвижен наблюдател, облъчван със светлина от същия източник. Да но защо е така, аналогията с лодката не е коректна за светлинни вълни и наблюдател движещ се срещу тях, освен ако светлините вълни не карат наблюдателя да подскача  това в кръга на шегата |
| Да... Позабравил съм някои неща. За поляризацията бях забравил, но всъщност, не помня да съм чел някъде, фотоните да променят посоката си под влияние само на чисти електромагнитни полета при движението си във вакум. В случая с Фарадей се изисква все пак, минаване през някаква материална среда, а не само магнитно поле. Иначе на вторият Ви въпрос, не знам какво да отговоря. Според релативистите скоростта, не се увеличава, а се превръща в енергия (чрез честотата и константата на Планк) и това важи отчасти дори не само за фотоните, а и за частици притежаващи маса... |
Позабравил съм някои неща. За поляризацията бях забравил, но всъщност, не помня да съм чел някъде, фотоните да променят посоката си под влияние само на чисти електромагнитни полета при движението си във вакум. Чисти електромагнитни полета, няма, те винаги са прикрепени към обекти с маса, каквито са атомите или елементарните частици. Чисти са само техните осцилации, масата на частиците създава неравностти във универсалната среда със специфични свойства на флуид, наречена още етер, ефир, фонова материя и т.н интерпретации на понятието, навярно си запознат с ефирните теории. Тези неравности изглежда са устойчиви състояния в разпределението, налягането и еластичността на тази фонова материя, които са причина за фундаменталните взаимодействия във вселената, гравитационно, електромагнитно, силно ядрено, електрослабо. Флуктоациите на средата, са неустойчиви неравности на фоновата материя, създават се и се унищожават и отново се създават и унищожават, и т.н, разгъвайки се като вълна по повърхността на вода, представляват тъй наречените електромагнитни вълни, и все още неоткритите гравитационни вълни (факт пречещ на голямото обединение на 4 фундаментални сили във физиката, гравитационно, електрично , магнитно, ядрено и слабо, между впрочем електричното и слабото са обединени в електрослабо, затова стават общо 4 ) Гравитацията засега е неквантова. Всеки квант, е именно устойчиво или неустойчиво неравномерно разпределение на фоновата материя. Ако се окаже че гравитацията наистина не е квантова, според мен може да се смята че тя е причинена от всмукване втичане на фонова материя във всяко едно устойчиво неравномерно разпределение на фоновата материя, а именно във всяка елементарна частица изграждаща веществото. И според моята хипотеза, това натрупване на фонова материя във всяко едно устойчиво неравновесно нейно състояние, след голям период от време, вероятно съизмерим със съществуването на вселената, ще доведе до изравняване на неравностите във всяко едно устойчиво неравновесно състояние на фоновата материя известно като елементарни частици, и те ще се унищожат, но енергията ще продължи като развиваща се поредица от неустойчиви неравновесни състояния на фоновата материя, т.е известните ни електромагнитни вълни. С една дума след квадрилион години, от цялата вселена ще остане само лъчение и нищо друго. |
. С една дума след квадрилион години, от цялата вселена ще остане само лъчение и нищо друго. Дано си прав със сроковете, щото ако ни изпарят скоро, ще ми е все едно дали съм пара или лъчение. М/у другото рибар, видя ли снимката на един единствен сноп фотони? Естествено, напречно на снопа... |
рибар 2015-04-07 21:03:55 Признавам, на мен една такава теория по-би ми харесала от предлаганото в момента. Движение във флуид лесно би обяснило защо материална частица не може да се ускори над някаква гранична скорост. За такова обяснение, не е необходимо дори човек да е чел нещо за физиката. Достатъчно е да потопи ръката си във вода и да се опита да я движи с ускорение- съпротивлението на флуида се увеличава с увеличаване на скоростта. По тази причина кораби използващи архимедовия принцип, не могат да се ускорят някъде над около 40 възела, колкото и мощен двигател да им се монтира (още съм на вълна "лодка" ), та когато на конструкторите им се налага да правят по-бързи съдове, прибягват до разни подводни криле, глисиране, въздушни възглавници или някаква друга форма на "въздушна смазка". При ускоряване на елементарни материални частици разбира се, основната причина да не могат да достигнат скоростта на светлината, с каквато и енергия да ги "помпат" в ускорителите е, че те излъчват все повече и повече колкото по-близо се приближават до граничната скорост, ама и предполагаемия флуид в който се движат не е вода, а вероятно нещо с много по-различни свойства, а значи, нормално е да се очаква, че съпротивлението на такъв флуид, има различно въздействие върху движещ се в него обект...Когато физиците се отказали от Фарадеево- Максуеловия етер, възникнал голям проблем с електростатичното взаимодействие. Проблеми също има и при поглъщане и излъчване на частиците. Нарушава се обикновено поне един, че понякога и два от фундаменталните закони за съхранение. Наложило се да измислят виртуални частици, дето никой никога не може да ги регистрира, скрити в "неопределеностите" и нарушаващи сами по себе си, със самото си съществуване, законите за съхранение на импулс и енергия (затуй не могат да се засичат. Уредите ни, били класически, т.е. спазващи непоколебимо всички закони). На мен обаче всичко това изобщо не ми допада. Да се изгради обаче теория обясняваща добре всички парадокси, ми изглежда непосилно при сегашните ни знания. Опитите на "класиците" със "стандартните модели", добавянето на други измерения, корпускули като вероятностни вълнови пакети, струни и пр. според мен са наникъде (безусловно, често някои от тях са изключително полезни- подсказват какво и къде да се търси- но ако ги няма емпиричните резултати, почти нищо не успяват да предвидят с необходимата точност). Историите напоследък с "холографията" ми се струват леко странни, но симпатични, понеже вероятно ще са в състояние да включат в себе си разбираемо и парадокса "АПР" (пренос на състояния със свръхсветлинна скорост), а и не изключват априори съществуването на етер, но уви не съм чувал за някакво по-сериозно (фалшифицируемо) научно усилие в тази насока. Така или иначе, най-вероятно ще ни трябват още много експерименти, за да добием необходимото количество знания за някаква изчерпателна теория... Изобщо всичко това е изключително интересно, ама аз мога да участвам в него само като "запалянко". Не съм на необходимото ниво за нещо по-значимо, а и време напоследък, все по-трудно си открадвам... Лека нощ! |
Изобщо всичко това е изключително интересно, ама аз мога да участвам в него само като "запалянко". Не съм на необходимото ниво за нещо по-значимо, а и време напоследък, все по-трудно си открадвам... Напротив, виждам че имаш добри познания по физика, а и интуиция не ти липсва за разбирането на коментираното. |
рибар 2015-04-08 12:32:52 Благодаря за високата оценка! Ще продължа с удоволствие и интерес да следя развитието на темата. От вас, активните участници в нея, научих някои много интригуващи неща... |
При ускоряване на елементарни материални частици разбира се, основната причина да не могат да достигнат скоростта на светлината, с каквато и енергия да ги "помпат" в ускорителите е, че те излъчват все повече и повече колкото по-близо се приближават до граничната скорост, ама и предполагаемия флуид в който се движат не е вода, а вероятно нещо с много по-различни свойства, а значи, нормално е да се очаква, че съпротивлението на такъв флуид, има различно въздействие върху движещ се в него обект... В ускорителите, частиците излъчват при ускоряването си, така нареченото циклотронно лъчение, което си е електромагнитна вълна с определена честота, така е защото частиците които ги ускоряват, се движат в кръг преди да се сблъскат с мишената, завъртат ги за да наберат необходимата скорост за сблъсъка, колкото скоростта им е по голяма толкова новополучените частици след сблъсъка са с по голяма енергия а значи и маса, те са нестабилни и се разпадат на други частици. В атомният модел на Ръдърфорд, електроните също се движат по орбити около ядрото, но не излъчват, така е може би защото тяхната ъглова скорост остава непроменена, за разлика от тази при частиците в колайдера, ускорителят на елементарни частици. Ако се направи линеен колайдер, с много голям габарит, тогава може би ще се надвиши ограничението на скоростта въведено от Айнщайн, аз обаче смятам че ограничението във скоростта идва от това че при много високи скоростти, съпротивлението на фоновата материя става твърде високо, и по нататък не е възможно ускорение. А има и нещо друго, при движение по инерция, няма съпротивление на фоновата материя, докато при ускоряването се чувства противодействие на ускоряващото се тяло, известно като трети закон на Нютон, защо ли е така. Аз мисля че това се дължи отново на флуидодинамиката на фоновата материя, както казах ако гравитацията не е квантова и се причинява от всмукване на фонова материя от устойчиви нейни неравновесни състояния, тогава във състояние на покой или праволинейно равномерно движение, градиентът на налягането на фонова материя , около частицата, няма да се нарушава, той ще е симетричен, при ускорения обаче този градиент се нарушава вследствие на което се създава сила на реакцията обратна по посока на приложената, с една дума градиентът се стреми към запазване на симетрията си. От това свойство се установява трети закон на Нютон за действието и противодействието при прилагане на сила върху дадена маса. Също така и законът за запазване на инерцията също се дължи на стремежът към симетрия на градиентът на налягане на фонова материя около дадена частица. Това са само мои хипотези, разбира се основната идея я взаимствам от различни ефирни теории, и само задълбочени експерименти и размисли, могат да покажат дали тази моя хипотеза, може да стане научна теория. |
рибар 08 Апр 2015 17:52 Мнения: 466 От: Bulgaria Скрий: Име,IP Опасявам се, че без да искам тласнах темата леко встрани от първоначалния замисъл на автора и, но всъщност доколкото тя е изключително зависима от природата на електромагнитното лъчение и в частност светлината, струва ми се дискусия по този въпрос, няма особено да и навреди... Това което сте написал за линейните ускорители е вярно, но само отчасти. Заредени частици ускорявани в подобни устройства също понякога излъчват, когато им се случи да преминат през ускоряващ елемент на ускорителя. Такива лъчения даже намират широко приложение в различни полезни за хората дейности, като медицината например, което оправдава изграждане на линейни ускорители, единствено заради излъчването на ускоряващите се в тях частици. За разлика от линейните, при ускорители завъртащи заредени частици в кръг, имаме постоянно излъчване, дори когато ъгловата и линейната им скорост не се променят. Това е така защото няма начин движещо се тяло притежаващо маса, да бъде удържано в кръгова траектория, без постоянно да получава ъглово ускорение, даже и в случаите при които силите които му въздействат, взаимно се нулират. Поради ъгловото ускорение, когато по този начин се движи частица притежаваща заряд, тя неминуемо би трябвало да излъчва. При атомите обаче такова излъчване не се регистрира, което за мен все още е несъмнен парадокс. Нилс Бор се е опитал да го разреши с постулатите си, ама аз не успявам да се убедя. Тези постулати, трябва да имат някакво разбираемо обяснение, каквото уви, но даже и по-късната квантовата механика не дава... В атомите има и други парадокси. Преходите на електроните между орбитите, свързани с поглъщане и излъчване на фотони, също са голяма загадка. На мен например ми се струва, че там фотоните се държат по по-различен начин, отколкото при комптъновото им разсейване, което изглежда доста по-логично предвид известните ни техни характеристики (не че и там няма странности). Може и да носят необходимата за прехода енергия, ама импулса им сякаш е недостатъчен, за това което постигат докато са в атома. Възможно е разбира се в това си твърдение да допускам грешка, ама ако е вярно, то отново сме свидетели на различна природа, принадлежаща на една и съща частица... При такова изобилие от странности (тук включвам и корпускулярно- вълновия дуализъм) лоренцовите преобразования започват да изглеждат далеч не чак толкова странни (те всъщност са изведени първоначално с помощта на уравненията на Максуел за електромагнитното поле)... Изобщо струва ми се има нещо гнило в съвременното описание на светлината. Не намирам обаче с какво да възразя срещу предложената от Вас хипотеза, макар да е още в доста суров вид и като че ли е малко рано. Иначе хрумването за причините за липсата на съпротивление от страна на предполагаемата фонова материя, при равномерно и праволинейно движение на частица в нея, ми изглежда много сполучливо. Бих го подкрепил, във връзка с движението по кръгова орбита, дори и когато подобно движение е с постоянна скорост. Такова движение, при тази схема, също би трябвало да смущава симетрията на градиента на фоновото налягане около частиците, което от своя страна би породило съпротивление на средата. Това вероятно може да се разглежда и като още едно потвърждение на идеята... | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: emo1971 |
| Натисни тук "С помощта на телескопа АЛМА (ALMA - Atacama Large Millimeter/submillimeter Array), разположен в чилийската пустиня, астрономи са заснели изображения на изумителен феномен, предсказан от Айнщайн преди 100 години, пише в. "Дейли експрес"." Само дето е предсказан от Солднер, не от Айнщайн. Айнщайн е плагиатствал няколко години, започнали са да го ръфат за това, и той за да се спаси, направил преизчисления и изкарал два пъти по-голям ефект. Накрая враговете му са ги обвинили в антисемитизъм и днес ние имаме един ужасяващо велик Айнщайн който е предсказал абсолютно всичко, и някакъв си Солднер който не е ясно защо трябва да бъде споменаван в уикипедията: Натисни тук "Soldner is now mostly remembered for having concluded - based on Newton's Corpuscular theory of light - that light would be diverted by heavenly bodies. In a paper written in 1801 and published in 1804, he calculated the amount of deflection of a light ray by a star... (...) Albert Einstein calculated and published a value for the amount of gravitational light-bending in light skimming the Sun in 1911, leading Phillipp Lenard to accuse Einstein of plagiarising Soldner's result. Lenard's accusation against Einstein is usually considered to have been at least partly motivated by Lenard's Nazi sympathies and his enthusiasm for the Deutsche Physik movement. At the time, Einstein may well have been genuinely unaware of Soldner's work, or he may have considered his own calculations to be independent and free-standing, requiring no references to earlier research. Einstein's 1911 calculation was based on the idea of gravitational time dilation. In any case, Einstein's subsequent 1915 general theory of relativity argued that all these calculations had been incomplete, and that the "classic" Newtonian arguments, combined with light-bending effects due to gravitational time dilation, gave a combined prediction that was twice as high as the earlier predictions." |
Това което сте написал за линейните ускорители е вярно, но само отчасти. Заредени частици ускорявани в подобни устройства също понякога излъчват, когато им се случи да преминат през ускоряващ елемент на ускорителя. Такива лъчения даже намират широко приложение в различни полезни за хората дейности, като медицината например, което оправдава изграждане на линейни ускорители, единствено заради излъчването на ускоряващите се в тях частици. За разлика от линейните, при ускорители завъртащи заредени частици в кръг, имаме постоянно излъчване, дори когато ъгловата и линейната им скорост не се променят. Това е така защото няма начин движещо се тяло притежаващо маса, да бъде удържано в кръгова траектория, без постоянно да получава ъглово ускорение, даже и в случаите при които силите които му въздействат, взаимно се нулират. Поради ъгловото ускорение, когато по този начин се движи частица притежаваща заряд, тя неминуемо би трябвало да излъчва Доста по добре сте компетентен от мен, по ускорители на частици аз не съм достатъчно добре запознат с устройството и начина на работа на циклотрони, синхотрони и други видове ускорители на частици, така нареченият колайдер, знам обаче че обикновенната кинескопна тръба на по старото поколение телевизори, е всъщност ускоряващо устройство на частици електрони. |
unperson 09 Апр 2015 09:17 Мнения: 1,660 От: Bulgaria Скрий: Име,IP Неодобрението Ви за някои факти около ореола прикачен на Айнщайн е лесно обяснимо, но не може да не Ви е известно, че в действителност никой никому на този свят, не е обещавал истинска справедливост, независимо от невероятните количества смехотворна патетика по темата, с която почти ежедневно ни заливат толкова обилно. Така е било винаги,... и в политиката, и в бизнеса, и в правосъдието и т.н. та чак до най-чистите науки. В научните среди от доста време съществуват могъщи лобита, които, за да могат влияят най-вече върху разпределението на средствата, а често и с чисто пропагандни цели, съзнателно манипулират не само историята на науката, но понякога дори и самите научни постижения. Плагиатстването също е част от тези процеси. Рибарят малко по-горе спомена за планетарния модел на атома, който се приписва обикновено на Ръдарфорд. Ето например още нещо интересно за този планетарен модел: Натисни тук. Съществуват невероятен брой други подобни случаи... В този ред на мисли, това което правите тук заслужава горещи адмирации. Надявам се повечко хора да следят темата, за да се помогне поне мъничко на толкова немощната, а иначе толкова красива като обещание справедливост. От друга страна, ми се ще да отбележа, че и негативните явления за които иде реч, и които и аз подобно на Вас осъждам по принцип, също имат някакви положителни страни. Без някаква степен на плагиатство, науката би спряла развитието си напълно. Прекомерните дитирамби пък, с които според мен американските СМИ заедно с еврейското научно лоби в САЩ, несъмнено преследвайки предимно пропагандни цели, са се постарали да раздуят до абсурд граничещ едва ли не с преклонение, славата на Айнщайн, но са постигнали и неимоверно засилване на интереса към физиката, което е факт който считам за изцяло позитивен... Иначе самият Айнщайн изобщо не е бил "случаен" човек в науката. Може и да съществуват сериозни съмнения по отношение на някои негови теории и открития, но според мен, ако и други учени със сходни по значимост заслуги за човешкото познание, получаваха чак такава всеобща почит и възхищение, то и Айнщайн напълно заслужава, цялата си слава... |
Поради ъгловото ускорение, когато по този начин се движи частица притежаваща заряд, тя неминуемо би трябвало да излъчва. При атомите обаче такова излъчване не се регистрира, което за мен все още е несъмнен парадокс. Нилс Бор се е опитал да го разреши с постулатите си, ама аз не успявам да се убедя. Тези постулати, трябва да имат някакво разбираемо обяснение, каквото уви, но даже и по-късната квантовата механика не дава... Щом излъчва постоянно, ще губи енергия и скорост, затова постояно трябва да и действа електростатична сила за да не губи скорост. При атомите обаче е нещо друго, може би, според моята хипотеза, електроните на атома при кръговото си движение около ядрото не излъчват, понеже се движат по писти в които или напълно липсва фонова материя, или е незначително малка, за да оказва значимо съпротивление на движещите се електрони, и поради тази причина те не излъчват. |
рибар 09 Апр 2015 12:42 Мнения: 467 От: Bulgaria Скрий: Име,IP За Ускорителите сами по-себе си, съм чел преди години, но не са ми били чак толкова интересни, за да твърдя, че съм особено добре запознат с тях. Доколкото обаче са може би най-важната част от предложения от Карло Рубия (най-големият специалист по ускорители и истински идеолог и създател на големия колайдер) ториев реактор с протонен ускорител, който едно че е стотици пъти по-евтин от другите видове атомни реактори, второ, суровината за него е много по-разпространена и евтина, и трето, но изобщо не на последно място, абсолютно безопасен, като даже може да се използва за ефективно неутрализиране на злокобните изотопи получаващи се в другите видове атомни реактори, се заинтересувах и от ускорителите. Друго заинтригувало ме приложение на ускорителите е, незаобиколимата им употребата във вероятно най-обещаващия дизайн на лазерно устройство, това работещо със свободни електрони. Покрай тези ми интереси, естествено попрочетох и за ускорителите... | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: emo1971 |
рибар 09 Апр 2015 12:49 Мнения: 468 От: Bulgaria Скрий: Име,IP Да, това може да е логично обяснение за специалните и единствено допустими от постулатите на Бор орбитали, въпреки че според класическите представи, всички възможни кръгови или елиптични траектории са възможни. Най-важно и трудно обаче ми се струва описанието на самата фонова материя. То би трябвало да включи в себе си и обяснение за съществуването на подобни писти около ядрото на атома (нещо наподобяващо доказателството на законите на Кеплер например)... | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: emo1971 |
| Емо, прочети Натисни тук извадки от книгата на Марко Пицути " Забранените научни открития " , интересна е и засяга това което дискутираме , и по точно в статията " Японски учен с нобелова награда срещу теорията на относителността ". | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: рибар |
| Мен ме впечатлява и една друга странност - превръщането на топлинното движение на молекулите в инфрачервени фотони. Как става тая работа? Блъскат си се два атома и повишават какво в атома или обратното - идва квант инфрачервен и се поглъща от атома...е и как се променят нивата на електроните след това? Те нали обикалят по строго определени орбити на разстояние един квант. Явно има много субнива за различно енергетични кванти. Симетрията на рибаря е много интересно да се приложи тук. За електроните около ядрото имаше успокояваща информация, че постепенно, с милиардите години, те "падали" към и накрая върху ядрото??? Я да взема аз да изчета по-новите буки по въпроса, че вдигнахте нивото на дискусията от вземане пенсията на Айнщайн до хипотезите за етера и характера му. Аз съм, общо взето, етеристка. |
Те нали обикалят по строго определени орбити на разстояние един квант. Явно има много субнива за различно енергетични кванти. Симетрията на рибаря е много интересно да се приложи тук. Засега е само хипотеза догатка, някой ден ще се знае по категорично, при тунелният квантов ефект, Натисни тук по нискоенергиен електрон, може да прескочи на по висока орбита с по висока енергия, но откъде взема енергията за този преход ? знаем че енергията нито се губи нито се получава, може би от бясно въртящата се фонова материя, разположена между орбиталите на електроните. |
| Няма орбити. Н-я-м-а! Баси... Почти като треторазрядните плакатаджии рисуващи литиеви атоми с три електрона е еднаква енергия. Деба... ----------------- И поредната рибарщина по-нискоенергиен електрон, може да прескочи на по висока орбита с по висока енергия Ето ти от статията дето си я линкнал: Квантово-механичното тунелиране се случва, когато една квантова система спонтанно се преминава от едно състояние в друго състояние с по-ниска енергия, при наличие на енергийна бариера, придружено с излъчване на излишъка от енергия. Не е хипотеза и не е загадка! КММ rulez, ya sux! | |
Редактирано: 5 пъти. Последна промяна от: Hateras |