Защо Айнщайн не е прав
Отиди на страница:
по-нискоенергиен електрон, може да прескочи на по висока орбита с по висока енергия Точно това се наблюдава, когато високоенергиен квант се вбие в електронната обвивка на атома - електронът прескача на по-висока орбита...но излъчването на квант обратно е обусловено - енергията на кванта е тази на попадналия първоначално квант, а вероятността процесът да протече в една или друга посока зависи от това, помпа ли се атома с външни кванти, или оставен сам на себе си, излъчва... Все пак, не ми е ясно преобразуването на механичната енергия на движение на целите атоми в инфрачервени кванти, т.е как от триенето на две пръчки, светва?  |
Точно това се наблюдава, когато високоенергиен квант се вбие в електронната обвивка на атома - електронът прескача на по-висока орбита...но излъчването на квант обратно е обусловено - енергията на кванта е тази на попадналия първоначално квант, а вероятността процесът да протече в една или друга посока зависи от това, помпа ли се атома с външни кванти, или оставен сам на себе си, излъчва... Все пак, не ми е ясно преобразуването на механичната енергия на движение на целите атоми в инфрачервени кванти, т.е как от триенето на две пръчки, светва? Звездичке, това за тунелирането е друго, няма падащ фотон, ама електрон с по ниска енергия може да прескочи на по висока орбита, нещо което може да стане само при падащ фотон. Това показва че орбиталите не са толкова строги в забраната си, отвреме на време, електрон може да се окаже на по високо отколкото му позволява енергията, нещо като призрак които броди едновременно и на ниско и на по високо  това произтича от квантовата неопределеност Натисни тук според хипотезата ми, устойчивите неравновесни състояния на фоновата материя, демек елементарни частици, не са локализирани в пространството, те се реят с по малка плътност около центъра им, от това произтича неопределеността на импулса и положението на частиците. А защо две пръчки триейки се светват, ами просто при търкането атомите почват да вибрират, понеже се чукат по начесто един с друг |
атомите почват да вибрират, понеже се чукат по начесто един с друг - точно така, чукат се и нещо там им става с гравитацията, омайват се и подскачат некакви електрони призраци, но после се успокояват.... П/П Извинявам се, че така непосредствено се пускам в разговора, но колегата рибар ще ме извини.....все пак Айнщайн донякде е прав :-) |
idproxima 2015-04-11 01:52:40 ... как от триенето на две пръчки, светва? Рибарят е прав, но изглежда главната вина всъщност е на "физиците".  Въвели са всевъзможни закони за съхранение на най-различни неща, включително и на енергията, а не са се сетили да въведат някакъв закон за съхранение, който да гарантира неизменност на броя на фотоните. По тази причина последните ту се раждат, ту изчезват и изобщо своеволничат всякак, поради което енергията макар и неизменно количество (нея "физиците" са я гепили доста по-здраво), може да придобива най-различни форми. Кинетичната енергия може например да се превръща в енергия на лъчението. Два атома /молекули/ като се сблъскат (сблъсък или чукане помежду им е до голяма степен опростено за по-голяма прегледност описания на процеса. По-скоро май е сближаване, а те си влияят. Когато има кристална решетка, по-интензивна вибрация на атоми/ йони/ молекули/, които трудно могат да напуснат равновесните си положения е доста по-точно), някой от външните електрони, погълнал от кинетичната енергия, може да прескочи на по-висока орбита. После като се върне обратно...ражда се е фотон, и... светва... по-нискоенергиен електрон, може да прескочи на по висока орбита с по висока енергия Според мен е въпрос на предпочитание. По необясними причини, така са избрали "физиците". Движението на електрон по някоя орбита, е резултат най-вече (особено ако липсват други електрони в атома) от сумата на кинетичната му енергия с потенциалната енергия на електростатичното му взаимодействие с ядрото. Потенциалната енергия идва вповече (което гарантира оставането на електрона на орбиталата). а пред нея "физиците" обикновено слагат знак "минус". Така крайния резултат за енергията на електрона движещ се по-орбитата също е с условно отрицателна стойност. Когато атомът погълне фотон /може и енергия от друг характер/, енергията на електрона наистина става по-абсолютна стойност по-малка (на придошлата отвън, "физиците" обикновено и слагат отпред знак "плюс" , но поради този избор на знаци, горното твърдение е напълно вярно. Ако знаците се обърнат (кинетичната се напише с "минус", а потенциалната електростатична с "плюс", което с нищо няма да промени резултата) то редно би било да казваме, че на по-висока орбита електрона има по-ниска енергия. Последното би било вярно и ако предварително уточним, че говорим за абсолютната стойност (модул) на енергията на електрона...рибар 2015-04-09 17:57:37 Лично аз не бих избързвал да опровергавам СТО, чрез ефекта на Саняк. Според мен (възможно е и да греша, ама ме мързи, че нямам и време, да се ровя или да си измислям други обяснения) когато платформата с огледалата се върти (тя май не се явява инерциална отправна система за отчет. Завъртането би трябвало да добавя в системата ъглово ускорение), светлината обикаляща по посока на въртенето получава мъничко допълнителна енергия (според релативистите ускоряването на източник на светлина не и добавя скорост, а само увеличава или намалява енергията и). Обратно, светлината обикаляща платформата срещу въртенето, губи мъничко от енергията си. Количеството на спечелената от единия лъч и на загубената от другия енергия е еднакво (това всъщност е допълнителната енергия вкарана в системата от въртенето), законът за запазване на енергията се спазва, но се променят честотите на двата лъча, което би трябвало да доведе и до промени в интерференчната картинка накрая... Другите неща в линка обаче, сякаш наистина противоречат на постулатите на Айнщайн. Особено ефекта наричан "телепортация". Най-големият майтап е, че този ефект се проявява при експеримент предложен от самия Айнщайн (експериментът /парадокс/ АПР, за който вече нееднократно е споменавано тук). Можем само да съжаляваме, че когато Айнщайн го предлага, не е имало необходимата технологична база, за да бъде проверен. Днес пък Айнщайн го няма и не можем да чуем мнението му за този парадокс, който въпреки всевъзможните уговорки на релативистите, несъмнено пренася информация със скорост по-висока от тази на светлината... Лично аз не крия, че одобрявам мнението на Айнщайн по много въпроси и най-вече твърдото му отстояване на принципа за неотменимостта на причинно- следствените връзки. Постулирането на "неопределености" ме правят подозрителен, за фрапантна липса на познание в дадена област. По тази причина съм по скоро привърженик на теорията за етера. Някак ми звучи по-логичен. Днешните му описания обаче не ме удовлетворяват. Водата се състои от водни молекули, въздуха също го знаем и т.н. флуиди. От какво се състои етера, какво трепти в него, как съставните му частички си взаимодействат (чисто механично ли, или има нещо пораждащо вискозитет...) и т.н. Съвременните описания на етера, сякаш постулират някаква изначално непознаваема първична "монада". Туй си е направо гностично- мистично описание- частчките на етера са "Монадата", а за светлината (да не забравяме обаче, че има и неутрино) остава да е първичната му умопомрачително красива "Барбело"... Поради горните съображения, изглежда не само аз, но и истинските физици, даже и придържащите се стриктно към релативизма, май недолюбват особено вакуума, ама просто не смеят да го захвърлят като термин. Не знаят какво точно го изпълва, но предполагания от тях "кипящ бульон" от виртуални частици във вакуума, какво друго може да бъде, освен да е вид етер? Лошото е, че и те не могат да ги опишат тези "виртуални" частици последователно, а всеки път според случая им приписват най-невероятни свойства, които направо разтрисат устойте на физиката... Много работа уви предстои. Търсенето трябва да продължи. Засега обаче без мен, че трябва да бягам "по задачи" и направо не знам, кога отново ще ми остане някакво време, да се включа във форума... До скоро! Чао!... |
Лично аз не бих избързвал да опровергавам СТО, чрез ефекта на Саняк. Според мен (възможно е и да греша, ама ме мързи, че нямам и време, да се ровя или да си измислям други обяснения) когато платформата с огледалата се върти (тя май не се явява инерциална отправна система за отчет. Завъртането би трябвало да добавя в системата ъглово ускорение), светлината обикаляща по посока на въртенето получава мъничко допълнителна енергия (според релативистите ускоряването на източник на светлина не и добавя скорост, а само увеличава или намалява енергията и). Обратно, светлината обикаляща платформата срещу въртенето, губи мъничко от енергията си. Количеството на спечелената от единия лъч и на загубената от другия енергия е еднакво (това всъщност е допълнителната енергия вкарана в системата от въртенето), законът за запазване на енергията се спазва, но се променят честотите на двата лъча, което би трябвало да доведе и до промени в интерференчната картинка накрая... В единият случай когато завъртането добавя енергия към светлината, въртящата се платформа трябва да губи енергия, а в другият случай в който завъртането отнема енергия от светлината, платформата трябва да получи енергия, за да е спазен законът за съхранение на енергията. Промяната на интерферентната картина обаче не се дължи от разлика на честотите на двата лъча, а от фазова разлика на двата лъча, което подсказва че се е променила самата скорост на лъчите наред със честотата им. |
Лично аз не крия, че одобрявам мнението на Айнщайн по много въпроси и най-вече твърдото му отстояване на принципа за неотменимостта на причинно- следствените връзки. Постулирането на "неопределености" ме правят подозрителен, за фрапантна липса на познание в дадена област. По тази причина съм по скоро привърженик на теорията за етера. Някак ми звучи по-логичен. Днешните му описания обаче не ме удовлетворяват. Водата се състои от водни молекули, въздуха също го знаем и т.н. флуиди. От какво се състои етера, какво трепти в него, как съставните му частички си взаимодействат (чисто механично ли, или има нещо пораждащо вискозитет...) и т.н. Съвременните описания на етера, сякаш постулират някаква изначално непознаваема първична "монада". Туй си е направо гностично- мистично описание- частчките на етера са "Монадата", а за светлината (да не забравяме обаче, че има и неутрино) остава да е първичната му умопомрачително красива "Барбело"... Там е проблема, че фоновата материя няма тези свойства на някакъв механичен флуид като въздух, вода и т.н. Тази материя има свойството да изпълва всичкото пространство, между частиците и между небесните тела, но няма свойства плътност, маса, нейните съставки се държат като идеален газ Натисни тук |
рибар 2015-04-11 17:49:53 В единият случай когато завъртането добавя енергия към светлината, въртящата се платформа трябва да губи енергия, а в другият случай в който завъртането отнема енергия от светлината, платформата трябва да получи енергия, за да е спазен законът за съхранение на енергията. Промяната на интерферентната картина обаче не се дължи от разлика на честотите на двата лъча, а от фазова разлика на двата лъча, което подсказва че се е променила самата скорост на лъчите наред със честотата им. Както вече съм споменавал, не съм професионален физик. За този вид интерферометри прочетох нещо за пръв път вчера, за около 5 мин. СЕГА ми хрумна да погледна и във викито: Натисни тук. Там обясняват ефекта на Саняк и по-конкретно разминаването на фазите, с различната дължина на пътя който трябва да изминат двата лъча (светлината не може да изминава различни по дължина пътища за едно и също време). Не намирам противоречие в начина на разсъждение и в изводите. Все продължавам да си мисля, че би трябвало да се наблюдава и някакво разминаване в честотите (в статията се споменава и за такова нещо, но само в конкретния случай с кръгов оптичен вълновод), независимо че няма как и дума да става за ефекта на Доплер. За неинерциалните системи, това би трябвало да е нормално. Те в крайна сметка са такива, понеже им действа някаква сила, а тя си има посока и т.н., ама аре да не се правя на голям разбирач... рибар 2015-04-11 17:55:59 Де да беше "идеален газ"...  Със сигурност не е флуид като познатите ни. Държи се толкова странно в огромен брой случай, че всъщност би трябвало да е нещо съвършено различно, и от тях, и от идеалния газ. В някои случаи е изключително полезно разглеждането на частиците, като съставени от добре познат ни флуид, атомното ядро например се описва понякога като капчица вода, в други пък е напълно противопоказно. И вълновите пакети не оправдават надеждите, само дето са довели Хайзенберг до съотношенията за неопределеност, срещу които толкова се е "бунтувал" Айнщайн и т.н. Повечето от взаимодействията между частиците, също не могат да бъдат обяснени дори приблизително, независимо от известни сходства с наблюдавани при вихрови процеси в реален газ, взаимодействия възникващи между вихрите... |
Там обясняват ефекта на Саняк и по-конкретно разминаването на фазите, с различната дължина на пътя който трябва да изминат двата лъча (светлината не може да изминава различни по дължина пътища за едно и също време). Не намирам противоречие в начина на разсъждение и в изводите. Все продължавам да си мисля, че би трябвало да се наблюдава и някакво разминаване в честотите (в статията се споменава и за такова нещо, но само в конкретния случай с кръгов оптичен вълновод), независимо че няма как и дума да става за ефекта на Доплер. За неинерциалните системи, това би трябвало да е нормално. Те в крайна сметка са такива, понеже им действа някаква сила, а тя си има посока и т.н., ама аре да не се правя на голям разбирач... Не съм съгласен с обяснението в уикито, сифазни лъчове имат една и съща фаза каквито и пътища да изминават, при саняк, един лъч се разделя на два посредством полупропускливо огледало, единият тръга по посока на въртенето на платформата, другият в обратна посока. Естественно е че ще изминават различни пътища, но не виждам как от това ще се наруши сифазността на двата лъча. В уикито обясняват фазовата разлика с различни пътища, защото иначе Айнщайн ще излезе крив, а това не е по вкуса на академичната наука. Ефект на Доплер се наблюдава и при неинерциални движения движения със ускорение, в този случай ефектът на доплер е перманентен във времето. |
Де да беше "идеален газ"... Със сигурност не е флуид като познатите ни. Държи се толкова странно в огромен брой случай, че всъщност би трябвало да е нещо съвършено различно, и от тях, и от идеалния газ. В някои случаи е изключително полезно разглеждането на частиците, като съставени от добре познат ни флуид, атомното ядро например се описва понякога като капчица вода, в други пък е напълно противопоказно. Идеалният газ е само приближение, всъщност свойствата на фоновата материя няма как да се изследват директно, понеже е електронеутрална, но не и гравитационно неутрална. Може би тъмната материя, която е само на теория, и се правят опити за нейното детектиране, е някаква форма на фонова материя. |
рибар 12 Апр 2015 17:15 Мнения: 474 От: Bulgaria Скрий: Име,IP Аз не виждам проблем. Светлината подобно на всеки друг обект движещ се винаги с една и съща скорост, също би трябвало да изминава различни по дължина пътища за различно време. Разликата във времето, естествено ще доведе до някакво отместване във фазите. Подозирам, че при определена скорост на въртене на платформата на интерферометъра, съчетана с постоянно излъчване с определена честота, може отново да се постигне синфазност, или пък що не и взаимно гасене на вълните (ако има и някаква разлика в честотите обаче, последното едва ли би се получило)... Ефект на Доплер разбира се може да се наблюдава и в неинерциални системи, но в случая не виждам как би се получил, понеже детектора също се върти върху платформата. ...всъщност свойствата на фоновата материя няма как да се изследват директно, понеже е електронеутрална, но не и гравитационно неутрална. Може би тъмната материя, която е само на теория, и се правят опити за нейното детектиране, е някаква форма на фонова материя. Е, не е ли ужасно дразнещо подчертаното? Нови теоретични модели ще трябват, а и много нови експерименти. Почти безапелационно царстващият в момента "стандартен модел", май почти напълно се изчерпи. Даже електроните изглежда се оказват "делими"... И туй- "тъмна материя" (има и "тъмна енергия" ), как само звучи!?!  | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: emo1971 |
Аз не виждам проблем. Светлината подобно на всеки друг обект движещ се винаги с една и съща скорост, също би трябвало да изминава различни по дължина пътища за различно време. Разликата във времето, естествено ще доведе до някакво отместване във фазите. Подозирам, че при определена скорост на въртене на платформата на интерферометъра, съчетана с постоянно излъчване с определена честота, може отново да се постигне синфазност, или пък що не и взаимно гасене на вълните (ако има и някаква разлика в честотите обаче, последното едва ли би се получило)... Аз мисля че сифазността не се нарушава от изминаване на различни пътища на двата светлинни лъча. Представи си аналогия с водни вълни, когато тупаш на равни интервали по водната повърхност, и едновременно тупаш с другата ръка по водната повърхност се образуват водни вълни които са с еднаква фаза ако тупанията на двете ти ръце са едновременни, съвпадат, и не виждам как различно изминатият път на тези вълни ще даде фазова разлика между тях, може и да греша, поправи ме ако съм в грешка |
Ефект на Доплер разбира се може да се наблюдава и в неинерциални системи, но в случая не виждам как би се получил, понеже детектора също се върти върху платформата. Прав си, интерферентният екран също се върти, от едната страна ще бяга от другата ще пресреща, и доплера се компенсира. Но трябва да прочета че съм забравил вече хубаво е да се даде и чертеж на интерферометърът на Саняк. |
Е, не е ли ужасно дразнещо подчертаното? Нови теоретични модели ще трябват, а и много нови експерименти. Почти безапелационно царстващият в момента "стандартен модел", май почти напълно се изчерпи. Даже електроните изглежда се оказват "делими"... И туй- "тъмна материя" (има и "тъмна енергия" ), как само звучи!?! Всеки модел се нагажда към експерименталните данни, дали е стандартен модел, струнен модел или някакъв ефирен, въпроса е кой най добре откликва на действителността изложена от опитите и емпириката. А за електроните че са делими не знаех, ако имаш някаква информация моля представи я а нали стандартният модел се нуждае от много реформи, ако се окаже че тъмна материя и енергия съществуват, ще стане много интересно тогава. |
| Я скоростта на светлината да я подложим на простичък тест (правили сме го вече, ама сега опростяването ще е максимално). Тръгва наблюдателят към вълновия източник, и гребените на вълните започват да го удрят по-често. С други думи, честотата която той измерва се увеличава. Важният въпрос е: Защо гребените на вълните го удрят по-често? Когато става въпрос за вълни различни от светлинните, отговорът е само един и никой не би го оспорил: Защото скоростта на гребените спрямо наблюдателя се е увеличила. Ако са светлинни вълни, Нютон, Максуел и повечето антирелативисти биха дали същия отговор: Защото скоростта на гребените спрямо наблюдателя се е увеличила (в противоречие с теорията на Айнщайн). Релативистите не биха отговорили на този въпрос: Натисни тук "Crimestop means the faculty of stopping short, as though by instinct, at the threshold of any dangerous thought. It includes the power of not grasping analogies, of failing to perceive logical errors, of misunderstanding the simplest arguments if they are inimical to Ingsoc, and of being bored or repelled by any train of thought which is capable of leading in a heretical direction. Crimestop, in short, means protective stupidity." |
Представи си аналогия с водни вълни, когато тупаш на равни интервали по водната повърхност, и едновременно тупаш с другата ръка по водната повърхност се образуват водни вълни които са с еднаква фаза ако тупанията на двете ти ръце са едновременни, съвпадат, и не виждам как различно изминатият път на тези вълни ще даде фазова разлика между тях При така поставена схема, ще се наблюдава интерференчна картина съответстваща на фазова разлика кратна на 2п, което си е синфазност, каквато се очаква да се види и при едновременното пристигане и на двата лъча до детектора на интерферометъра. Доколкото подразбирам от описанията на ефекта на Саняк, за да се се види на водната повърхност картинка аналогична на тази появяваща се при развъртяния интерферометър, би трябвало да тупаме с ръцете с една и съща честота, но тупането с втората ръка трябва да започне малко след първото тупване с първата, но не разбира се преди второто тупване на първата. Това в случая е аналогията която би трябвало да се има предвид, под разлика във времето за пристигане на лъчите, поради разликите в дължината на пътищата които са изминали преди да се срещнат... А за електроните че са делими не знаех, ако имаш някаква информация моля представи я Най-лесният начин: Натисни тук, Натисни тук, Натисни тук... Из нета може да се намери още много информация по темата. Нищят го този парадокс от години. Засега разбира се не смеят да определят електрона като истински делима частица, а обявяват частите му за "квазичастици", ама на мен ми се струва, че в случая това е подценяване на явлението. |
Релативистите не биха отговорили на този въпрос: Всъщност са се постарали доста. Ето какъв труд са хвърлили по въпроса само във викито: Натисни тук Всеки сам избира кое да приеме. |
| Но не отговарят на въпроса. Ето единствения отговор който съм намерил в интернет и който запазва скоростта на светлината константа: Натисни тук John Norton: "Here's a light wave and an observer. If the observer were to hurry towards the source of the light, the observer would now pass wavecrests more frequently than the resting observer. That would mean that moving observer would find the frequency of the light to have increased (AND CORRESPONDINGLY FOR THE WAVELENGTH - THE DISTANCE BETWEEN CRESTS - TO HAVE DECREASED)." Та значи, за разлика от всички останали вълни, светлинните вълни си намаляват дължината на вълната като тръгне наблюдателят към източника. Това е идиотщина според мен - вероятно затова релативистите никога не го обсъждат. |
За да остане скоростта на вълните постоянна (спрямо наблюдателя), трябва движението на наблюдателя да променя дължината на вълната ето по този идиотски начин: |
| >>><<< Това, което постулира Айнщайн, е вярно - светлината на светло не може да е по-бърза от светлината на тъмно! Абсолютно е вярно! |
При така поставена схема, ще се наблюдава интерференчна картина съответстваща на фазова разлика кратна на 2п, което си е синфазност, каквато се очаква да се види и при едновременното пристигане и на двата лъча до детектора на интерферометъра. Доколкото подразбирам от описанията на ефекта на Саняк, за да се се види на водната повърхност картинка аналогична на тази появяваща се при развъртяния интерферометър, би трябвало да тупаме с ръцете с една и съща честота, но тупането с втората ръка трябва да започне малко след първото тупване с първата, но не разбира се преди второто тупване на първата. Това в случая е аналогията която би трябвало да се има предвид, под разлика във времето за пристигане на лъчите, поради разликите в дължината на пътищата които са изминали преди да се срещнат... Условие за интерференция, е вълните да са сифазни, но сифазността се нарушава само от променената скорост на вълната, спрямо другата вълна, не и от изминатото разстояние, представи си че вълните от едната страна които създаваш чрез тупане, внезапно се ускорят, тогава те ще пристигат за различно време отколкото другите, и техните фази няма да съвпадат, все едно че си почнал по рано тупането, е това е промяна на фазата, тя е моментът на максималното отклонение от равновесната точка на осицилиращото движение. А линковете които даваш за дискутираната делимост на електроните, са на английски а аз не го разбирам, ако го разбираш, може да попреведеш нещо или да разкажеш |