ПРЯКАТА ДЕМОКРАЦИЯ
Отиди на страница:
| Туткалчев, Единствено референдумът има отношение към пряката демокрация. Защото това е пряко изразяване на волята на народа, а не чрез негови представители. Остналите елементи както ги наричаш, тоест въпросите на референдума, нямат никакво отношение към праката демокрация нито при описания от тебе модел нито в сегашните условия. Защото дали изборите ще са по мажоритарна или пропорцианална система те са само разновидност на представителната демокрация. Нито пък електроните избори ако пак са за избор на народни представители имат относшение към пряката демокрация, защото отново избират се народни представители а това е представителна демокрация а не пряка демокрация. Разликата между пряка и представителна демокрация не е в начините на избиране на народните представители а в това какво се прави след изборите. В кого е властта. При представителната демокрация власта от народа се предава в народните представители и другите народни избраницие като президент, министър председател и т.н. И те тези избраници управляват а не народа. При пряката демокрация власта се запазва в народа а не се предава в ръцете на избраниците. Народът продължава да упражнява властта си чрез приемането на законите. И от там нататък законите управляват. Избраниците само изпълняват. Това е виша форма на демокрация когато единствено закона е властващ и никой не може да е извън закона. А закона се определя директно от народа, а не от негови представители. |
При пряката демокрация власта се запазва в народа а не се предава в ръцете на избраниците. Народът продължава да упражнява властта си чрез приемането на законите. Това няма да бъде демокрация, а охлокрация. Защото е абсурдно да вярваме, че народът е достатъчно образован, интелигентен и компетентен, за да разбере смисъла на законите, които трябва да приема ? |
| Темата е много важна, но същевременно много общирна. Тя стана много общирна, поради това, че авторът предлага много сложен и неефективен механизъм на контрол на електоратът над елита на власт. А след това, тия които му опонират се вглъбиха по въпроса, дали електоратът има ум в главата или няма. Поради тая причина, искам да разделя двата спорни въпроса, които се оформиха и да ги коментирам по отделно. Целта ми е да опростя нещата, като се опитам да формулирам главното и безспорното. 1. Има ли електоратът по принцип достатъчно ум в главата, за да бъде компетентен да контролира елита на власт? - Подвъпрос: Дали конретно българският народ е по-нисш от западните народни, на които някои хора явно гледат, като на аристокрация, което пък означава, че всички сме част от една система и се появява даже въпроса, дали непълноценните народи, като българския трябва да избират германския аристократичен народ, или той си е благороден по произход. 2. Ако се стигне до извода, че трябва електоратът да избира и контролира елита на власт, тогава питаме, кой е механизмът, който гарантира това? - Подвъпрос: Ако се стигне до извода, че електоратът не трябва да избира и контролира елита на власт, защото е непълноценен, тогава кой може да претендира и на какво основание, че трябва да управлява и дали негодният електорат трябва да го подкрепя, ако разни напиращи отдолу субекти, вземат да погаждат атентати? Трябва ли електоратът да си плаща данъците и да зачита собствеността на богатите или не трябва и нека богатите всеки път със сила да доказват че са истински елит? Т.е. тука става въпрос отново за механизъм, който да назначава държавната власт, който обаче базира на ограничен кръг от избиратели (правоимащи), да избират. |
| И така, по първи въпрос: Има ли електоратът по принцип достатъчно ум в главата, за да бъде компетентен да контролира елита на власт? Ако приемем за вярно обратното - че няма. Тогава излиза, че тия които го управляват са си априори умни и красиви. Но защо електоратът да трябва да доказва, че не е нисш от гледна точка на еволюцията, а тия които изискват от него подчинение да не трябва да доказват че заслужават властта. Нали на днешно време е прието за нормално да се провеждат изпити, за да се проверят знания, състезания - за да се раздадат медалите, и конкурси - за да се добият някакви права. И проблемът е в това, че именно днес, инфлацията е изяла не само стойността на парите, но и на дипломите, свидетелства за правоспособност, медали и права от конкурси. От това автоматически следва изводът, че управлението на политиците е негодно, защото самите те са негодни. Или какво друго? Една правилна йерархия предполага, че всеки по-горен етаж се заема от по-кадърните, и колкото повече тоя принцип се нарушава, толкова повече се прецаква праилната йерахия и говедата управляват хората. Щом сегашната пропаганда започва да критикува идеята за демокрация по принцип, защо е факт, че имаме именно криза на йерархията? На какво се дължи тоя факт? Дали на това че в момента има реална, действаща или някаква друга демокрация, която дава възможност на простия електорат да назначава тия, които го управляват. Ако някой успее да докаже, че това е така, тогава то е така. Но за да го докаже, той трябва по безспорен начин да докаже, че механизмът на демокрацията е истински демократичен, а не измекярски. Но тъкмо тука изглежда, че има сериозни обществени съмнения. Т.е. хората все повече смятат, че няма демокрация. И съответно няма как демокрацията да е виновна за прецакването на йерархията. Това че няма демокрация, означава, че на тия отгоре име е бил даден прекалено голям и продължителен обществен кредит на доверие, и те не са успели да се възползват от него. Какъв елит са в такъв случай, след като им правят подаръци, и те пак не успяват. И сега какво - искат още по-голям кредит на доверие, искат да управляват още, въпреки че доказаха, какви некадърници са. Това което се случва обаче, е че КПД на обществения двигател се срива и моторът вече не може да работи. Днес повече от вчера, утре повече от днес. До кога те ще искат още кредит на доверие и докога ние ще им го даваме. Дори да искаме да продължим да им го даваме, няма да можем. |
| Когато някой е против идеята за демокрация, той е против принципа, според който обществото (мнозинството) избира водач. Но тоя принцип е възприет и във висшите обществени кръгове. Така например, членовете на висшия съдебен съвет избират свой вожд. Не годни ли са те по принцип да правят така и ако не го избират, тогава как трябва да стане? Какво означава, това че обществото ще избира елит на власт? Колкото и да е глупаво обществото, в сравнение с елита на власт, това общество се състои все пак от хора, които стоят от гледна точка на еволюцията много близо до своя елит. Обществото постоянно поражда елит, но тоя елит е дискриминиран от самото общество, поради това че обществото подкрепя елита който вече притежава властта. Обществото плаща данъци, което означава и монополно високи цени на разни окупирани от върхушката ресурси, и обществото спазва законите, т.е. разпоредбите на елита на власт. Именно по тоя начин то дискриминира реалния елит, който се поражда постоянно от самото общество. Тоя елит не може да се доразвие, защото няма достъп до чекмеджето на властта, където освен другото е натрупано и знание, което се крие от обществото. Това знание се крие от обществото, защото е достъпно само за тия които бъркат в това чекмедже. За да стане достъпно и за останалите, трябва да не се абсолютизира правото на елита на власт да си продължава да бъде на власт. Когато през това чекмедже на властта минава по-голям дебит от обществото, именно тая секретност на информацията, която тече по йерархическата мрежа и е продукт на труда на цялото общество ще падне. Това означава, че понятието "държавна тайна" е много смешно и антидемократично заклинание. Това означава, че организирана държавна агентура може да има, но информацията от тая мрежа щом стигне най-горе, трябва да бъде предоставена на обществото. Та значи принципно идеята за демокрация базира на правото на мнозинството да избистрят и да наложат волята си. Волята на мнозинството няма как да бъде отъждествена с най-големите тъпанари. Нито пък може тая воля, под претекст че има демокрация, да се отъждествява с волята на някакво малцинство, което се е събрало на един площад или е направило някаква подписка и иска нещо си. Може десет хиляди, събрали се пред парламента и да изглеждат много, но тази бройка не стига, даже да бутне легитимността на един единствен депутат, камо ли на цялото народно събрание. Подобно отъждествяване на мнозинството с някакво си малцинство се вижда и в предложението за сложна демокрация, което е в основната тема, която коментираме. И така, мнозинството е всичко над 50%. Останалите под 50% формират основната маса на долната част на обществената йерархия. Т.е. аз казвам и твърдя ( и мога да го докажа), че мнозинството от електората, при една правилна демокрация ще формира средно ниво. Това средно ниво е кантар, където всеки отделен индивид, щом стъпи, ще бъде премерен относително точно и ще си намери мястото - на върха на йерархическата система или в обществената утайка. Или пък някъде по средата. Тука за да се ориентираме, за какво става въпрос, трябва да имаме схематичен поглед върху основните обществени отношения, ама най-основните. Но те не са тия, дето ги учехме през комунизма. Т.е. не са отношенията които са в базата. А са отношенията между базата и надстройката. Движението надолу по йерархическата система (каквато и да е йерархическа система, колкото и голяма да е тя, цялата йерархическа система или отделен неин участък), по същество представлява разделение на труда. Бидейки разделение на труда, то е и управление на елита на власт, защото цялото движение надолу започва с импулс от работните места на върха на тая корпорация. А върхът е винаги законодателна власт, без значение, дали става въпрос за национална държава, транснационална корпорация или комунистически завод. Движението надолу се извършва винаги под формата на йерархически нива, всяко следващо от които се състои от по-голям брой хора. Без тая организация, от норманли съотношения между съседните нива, управлението на държавата е напълно невъзможно. Движението надолу е теза. Всяко действие поражда равно по сила и обратно по посока противодействие. Това е валидно и в общественото взаимодействие. И се пита в задачата, коя е антитезата на управлението на държавата и как би трябвало да изглежда от тая гледна точка? Именно демокрацията е това. И именно правилната избирателна система, която трябва да бъде обратна (намаляваща) йерархическа система, в която има нормални съотношения в бройката между всеки две съседни нива. |
| Вече преминах към втората точка: Какъв трябва да бъде правилния механизъм на демокрацията. За да го избистря, аз казах накратко, какъв е механизмът на обективните фундаментални процеси, който е над всички елити. Това е кръговратът на общественото йерархическо взаимодействие. Тоя двигател си работи от памтивека. Движение надолу (работен такт), движение нагоре (презареждане на горивото в горивната камера, сгъстяване и рециклиране на елита на власт). Пуф-паф. При малките общества, не се появяват пробелми, именно защото са малки. И отделните членове имат поглед над елита на власт и относително лесно го сменяват. Обаче проблемите се натрупват с увеличаването на броя на хората, което ознава и нарастване на степента на разделението на труда. Защото разделението на труда произтича от различното място. При това положение, елитът на власт има в ръцете си юзда, управляваща йерархическата система. И тая юзда базира именно на нормалното съотношение между бройката на съседните йерархически нива. А избирателната система трябва да бъде обратното на това - обратното на разделението на труда, защото йерархията е намаляваща. Т.е. трябва да има нормални съотношения между бройката на съседните йерархически нива. Другото, което трябва задължително да го има е достатъчно голям максимален възможен дебит на избирателната система през върха на йерархията. Тоя дебит означава, че първо трябва всички да бъдат допуснати до така организирания конкурс и няма защо да се плашим от тъпанарите, защото те няма да спечелят. А след това, дебитът е функция от броя на работните места на върха на йерархията (парламента) и максималния възможен брой за смени на депутати отнесен към 40 години. Защото съм приел, че човек е годен да бъде депутат между 30 и 70 годишна възраст. Иначе няма изисквания, за възраст, но извън тая възраст, обществото обикновено ще намира, че кандидатите не са годни за депутати. Не освободим ли общественото движение нагоре по йерерхията, йерархическата система ще продължи да се прецаква, защото обществото ще дискриминира все повече реалния елит. От това се получава нарастващо несъответствие между елит на власт и реален елит. И това е кризата, това е и неадекватността на човечеството с природата. Това е всичко. |
Терминът "пряка демокрация" означава суверенът, тоест всички ние, да имаме механизъм, по който да избираме и сваляме ефективно хората, които водят текущите държавни дела, както и да определяме какво точно да правят, а те да се подчиняват на тази воля. Според мен това не е пряка демокрация. Това си е представителна демокрация. Защото законите се одобряват от народните представители. Пряка демокрация е когато законите се одобряват от народа. Те се изработват от народните представители но се одобряват от народа. |
| Калки, Дали народа е умен или не, е друг въпрос. Ако искаш отвори нова тема за да разискваме този въпрос. Но той няма отношение към тукашната тема - за пряката демокрация. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: плямпало |
| bgman13, Темата е много важна, но същевременно много общирна. Тя стана много общирна, поради това, че авторът предлага много сложен и неефективен механизъм на контрол на електоратът над елита на власт. А след това, тия които му опонират се вглъбиха по въпроса, дали електоратът има ум в главата или няма. Според мен въпросът е какво е пряка демокрация и какво е представителна демокрация. А дали народа има ум или не, е отделна тема и аз предлагам да не се дискутира тук. Авторът на темата а и много допълващи го коментатори предлагат разни механизми за подобрение. Но всички тези механизми са за "усъваршенстване" избора на представителите, тоест подобряване на представителната демокрация и по никакъв начин не са свързани с пряката демокрация. Колкото и да са съвършени тези механизми, ако в крайна сметка оставят властта в ръцете на народните представители да одобряват законите то това е представителна демокрация. Пряка демокрация е тази при която народните представители само изготвят законите а норада ги одобрява. И това важи за всички закони без изключение, включително и законите за бюджета. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: плямпало |
| bgman13, Въпросът за елита и неговото движение по вертикалата и хоризонталата ми се струва че е страничен въпрос и е по-скоро подчинен на пряката демокрация. Този въпрос е пряко свързан с партийното строителство и от там тясно свързан с представителната демокрация. Но при пряката демокрация елита има действително само водеща но не и властова функция. Защото власта е в ръцете на народа. Затова движението на елита по вертикалата при пряката демокрация ще е подчинено на много по-естествени сили. Изкривяващите сили на властта и парите ще са сведени до минимум. |
| реплика към плямпало: Пряката демокрация може да бъде обяснена най-добре, когато общата схема на кръговрата на общественото йерархическо взаимодействие ти е на маста. Тя може да се представи и схематично. Значи движението надолу по йерархията се проявява като разделение на труда. А движението нагоре по йерархията се проявява като обратното на разделението на труда. Т.е. демокрацията ти е обратното на разделението на труда. Демокрацията не може да отмени разделението на труда. Двете части на общия кръговрат (демокрация и управление) съществуват и не могат да бъдат премахнати, така, както движението на кръвта от сърцето, към капилярите съществува едновременно с движението на кръвта от капилярите към сърцето. При това положение пряката демокрация представлява опит да бъде отменено разделението на труда. На практика, ако бъде внедрено такова нещо, т.е. ако електоратът почне да пише някак си законите (друг е въпросът как точно е възможно да стане това), той няма да има време да се занимава с други работи. На всичко отгоре, той може и да измести законодателното представителство, но разделението на труда и йерархията продължава да съществува, като най-горното йерархическо работно място става следващото в йерархията, т.е. примерно изпълнителната власт. Ако електоратът измести и изпълнителната власт, следващата институция, която си съществува става номер едно и пак има възможност да злоупотребява с власт и т.н. Т.е. кое е невъзможното? Невъзможно е да бъде отменено разделението на труда. А защо живее постоянно тоя опит да бъде премахнато разделението на труда, чрез внедряване на пряка демокрация, или пък да бъде отменена йерархията изобщо? Защото когато се дебалансира системата, поради преразвитие на разделението на труда и нарастване броя на населението, се получава дефицит на баланс в обществото. Обаче не става ясно, откъде иде тоя дисбаланс, защото главните обществени отношения не са маркирани. Когато се маркират, става ясно, че общественият двигател има горна мъртва точка. Когато той се движи към горна мъртва точка, той извършва коренно различно движение от това, след като премине горна мъртва точка. И ако не е схванат момента на преминаване на горна мъртва точка, се получава смесване на напълно различни обективни процеси. Какво на практика ще се получи, ако бъде освободено общественото движение нагоре по йерархията? На обществото трябва да му се даде неограничена възможност за пряка демокрация, но основното е да му се даде възможност да избира народните си представители наистина. След което ако обществото почне да прави опити за все по-голяма намеса в работата на представителството, обществото ще бъде претоварено и ще се откаже. Фактически, ако има истинска демокрация, което включва и неограничена правна възможност за пряка демокрация, обществото ще намира за нужно да се намесва в управлението рядко и по най-важните въпроси. Това е същото като когато ти си назначил майстор строител да ти направи нещо. Уговаряш с него най-главното, но не му стоиш над главата и да му показваш, за всяко нещо как да го прави. Искам да допълня, че законодателната дейност се състои от законодателна инициатива, дебат и гласуване на законите. Ако отрежеш електората от законодателната инициатива и дебата, а му дадеш възможност само да гласува, пак не си му дал истински правомощия. Системата на организация на демокрацията трябва да дава на електората и трите възможности. Как обаче да дадеш на един многоброен субект възможност да изрази разнообразното си мнение, да изрази главната си воля и да я сложи на власт? С правилна система на организация, която задължително е йерархическа система, където всички минават през първо и второ сито. За размерите на България трето не е нужно. |
| bgman13, Т.е. кое е невъзможното? Невъзможно е да бъде отменено разделението на труда. Никой не се стреми да отмени разделението на труда. Още по-важно, никой не се стреми да се надгърбва с работа която не е от неговата компетентност. Законите се изготвят от компетентни хора. Това са Народните Представители. Когато изготвенето на даден закон е приключило той се изпраща до президенството или правителството (зависи от вида управление) за мнение. Президенството или правителството може да върне закона за доработка. Върнат закон може да не се доработва само ако се прегласува с квалифицирано мнозинство. След мнението на президенството или правителството законът се праща за мнение до конституциония съд. Там се проверява дали законът не противоричи на конституцията или на друг вече влязъл в сила закон. Законът може да се върне от конституционият съд в Народното Събрание за доработка. Такъв върнат закон трябва да се промени за да е съобразен с конституцията и с други вече в сила закони. Едва след това направата на един закон се счита за завършена. Завършен закон се вкарва с списакът на други завършени закони, които се гласуват на всенародно допитване на всеки две години. Едва след такова всенародно гласуване, дори ако е повеч и с един глас ЗА, законът влиза в сила. |
| bgman13, Искам да допълня, че законодателната дейност се състои от законодателна инициатива, дебат и гласуване на законите. Ако отрежеш електората от законодателната инициатива и дебата, а му дадеш възможност само да гласува, пак не си му дал истински правомощия. Системата на организация на демокрацията трябва да дава на електората и трите възможности. Затова са политическите партии. Никой не се стреми да ги премахне. Те ще си действат както и до сега. Те са тези които въплащават законодателната инициатива и инициират дебатите. Дебатите могат да са и на ниво Народно Събрание и на ниво всенародно допитване. Всенародното допитване по даден въпрос може да се инициира както и досега а може и да се опрости. Законодателната инициатива може да се разшери и до граждански движения а не само до политически партии. Как обаче да дадеш на един многоброен субект възможност да изрази разнообразното си мнение, да изрази главната си воля и да я сложи на власт? С правилна система на организация, която задължително е йерархическа система, Тази правилна система на организация е политическата партийна система, която наистина е йерархична. Тя продължава да си съществува със всичките му инициативи и дебати. Единственото ново е че във цялата тази генерационна система се въвежда отрицателна обратна връзка, и това е всенародното гласуване на законите. А е доказано че единственият стабилен генератор е този с отрицателна обратна връзка. Да, досегашната система на представителна демокрация има отрицателна обратна връзка, но тя не е постояна и поради това е частична. Това са изборите на определен период от време. Но във времето между изборите няма никаква отрицателна обратна връзка и това е пагубното. На запад се стремят да отстранят този недостатък с така наречените допитвания за определяне на общественото мнение. Там политиците наистина малко или много си променят позициите в зависимост от това мнение. Но допитванията за да се определи общественото мнение изобщо не могат да се сравнят по сила с всенародното одобрение на всеки един закон. Тогава няма мърдане. където всички минават през първо и второ сито. За размерите на България трето не е нужно Това за ситата не ми е ясно. Кое е първо, кое е второ и кое трето на България не й трябва. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: плямпало |
плямпало 20 Юни 2015 09:27 Никой не се стреми да отмени разделението на труда. Още по-важно, никой не се стреми да се надгърбва с работа която не е от неговата компетентност. Законите се изготвят от компетентни хора. Това са Народните Представители. Когато изготвенето на даден закон е приключило той се изпраща до президенството или правителството (зависи от вида управление) за мнение. Президенството или правителството може да върне закона за доработка. Върнат закон може да не се доработва само ако се прегласува с квалифицирано мнозинство. След мнението на президенството или правителството законът се праща за мнение до конституциония съд. Там се проверява дали законът не противоричи на конституцията или на друг вече влязъл в сила закон. Законът може да се върне от конституционият съд в Народното Събрание за доработка. Такъв върнат закон трябва да се промени за да е съобразен с конституцията и с други вече в сила закони. Едва след това направата на един закон се счита за завършена. Завършен закон се вкарва с списакът на други завършени закони, които се гласуват на всенародно допитване на всеки две години. Едва след такова всенародно гласуване, дори ако е повеч и с един глас ЗА, законът влиза в сила. Това дето го предлагаш не е нито пряка демокрация, нито представителна. Да започнем с това: "Законите се изготвят от компетентни хора. Това са Народните Представители. " За да са компетентни хора, народните представители трябва да са избрани от електората наистина и това е най-важното, кото трябва да бъде гарантирано от избирателната система. Но те не са. Освен това народът е отрязан от възможността да има законодателна инициатива и да участва в дебата. "Когато изготвенето на даден закон е приключило той се изпраща до президенството или правителството (зависи от вида управление) за мнение. Президенството или правителството може да върне закона за доработка." Като направиш такъв механизъм единственото което ще гарантираш, е че ако случайно се промъкне малко демокрация чрез парламента, тя ще бъде отменена от по-малкото на брой хора. Защото дебитът на избирателната система е функция на броя на народните представители на най-високо йерархическо ниво, умножен по максималния възможен брой за смени на всеки народен представител. При избирателната система, дето аз съм я предложил, теоретично съм приел, че всеки народен представител може да бъде сменян през седмица, а броят на народните представители е около 600, което не е много, защото е един народен представител на десет хиляди електорат, т.е. същото като при Търновската конституция, но до колкото си спомням броят на представителството в парламента на Исландия е даже по-голям. Та значи аз съм гарантирла достатъчно голям дебит, за да може да се каже че има демокрация. А ти като сложиш един човек правиш обратното. Да намаляваш дебита на една тръба означава, че слагаш тапа. "Върнат закон може да не се доработва само ако се прегласува с квалифицирано мнозинство." Като изискаш квалифицирано мнозинство, означава, че даваш власт на парламентарното малцинство да блокира всеки закон. А трябва винаги да имаш едно на ум, че демокрацията е тъждествена на волята на мнозинството, която се налага над волята на малцинството. Волята на малцинството се налага в движение надолу по йерархията, т.е. при управлението на държават. "След мнението на президенството или правителството законът се праща за мнение до конституциония съд. Там се проверява дали законът не противоричи на конституцията или на друг вече влязъл в сила закон. Законът може да се върне от конституционият съд в Народното Събрание за доработка. Такъв върнат закон трябва да се промени за да е съобразен с конституцията и с други вече в сила закони. " След мнението на президентството или правителството, демокрацията (особено пряката) е напълно и съвсем сигурно умряла и няма голям смисъл да се доубива допълнително освен с цел да се обърка електорат да се забатачи мисленето му, да му се внуши, че президентът дето е блокирал един изгоден за електората закон е нямал друг избор, защото конституционният съд и без друго ще направи същото. "Едва след това направата на един закон се счита за завършена. Завършен закон се вкарва с списакът на други завършени закони, които се гласуват на всенародно допитване на всеки две години." При сегашните начини на гласуване, възможността за фалшификация на изборния резултат е безгранична, защото избирателните комисии са властови центрове, които могат да кажат, че народът е гласувал за това, че иска да си направи харакири. За да имаш истинско изразяване на волята на народа, трябва тоя който гласува, той да брои гласовете. В противен случай няма никакъв смисъл да се гласува. |
плямпало 20 Юни 2015 10:01 Мнения: 851 От: Bulgaria Скрий: Име,IP bgman13, Искам да допълня, че законодателната дейност се състои от законодателна инициатива, дебат и гласуване на законите. Ако отрежеш електората от законодателната инициатива и дебата, а му дадеш възможност само да гласува, пак не си му дал истински правомощия. Системата на организация на демокрацията трябва да дава на електората и трите възможности. Затова са политическите партии. Никой не се стреми да ги премахне. Те ще си действат както и до сега. Мхм, само че има една малка хитринка с така наречените политически партии. Думата партия произтича от английското "паарт", т.е. част от народа. Една идея винаги се заражда в някаква част от народ. Тая идея за да има потенциал да дойде на власт, трябва да бъде заявка за това че изразява интересите на мнозинството от електората. Т.е. от малкото хора тя се издига все по-нагоре ако представлява добро ноу хау за обществен консенсус. НО! ТОВА ДВИЖЕНИЕ Е ОТДОЛУ НАГОРЕ1 Върхушката обаче също е едно малциство. И също е паарт от народа. И тя ни спуска нейните идеи, как да продължи да си управлява, като не допуска нещо отдолу да пробие крепостта на паарт. Та с една дума, партиите няма да се премахват, когато се изгради правилна йерархическа система, защото най-отдолу електоратът ще бъде разпределен в низови организации от по сто човека, които са също и избирателни секции, които са също и едномандатни избирателни райони, които са също и секционни избирателни комисии, защото сами си броят гласовете. |
Тази правилна система на организация е политическата партийна система, която наистина е йерархична. Тя продължава да си съществува със всичките му инициативи и дебати. Единственото ново е че във цялата тази генерационна система се въвежда отрицателна обратна връзка, и това е всенародното гласуване на законите. А е доказано че единственият стабилен генератор е този с отрицателна обратна връзка. Да, досегашната система на представителна демокрация има отрицателна обратна връзка, но тя не е постояна и поради това е частична. Това са изборите на определен период от време. Но във времето между изборите няма никаква отрицателна обратна връзка и това е пагубното. Именно, точно това казвам и аз. Само че наричам обективно съществуващите неща с други думи. Ти говориш за отрицателна обратна връзка, аз говоря за обществено движение нагоре, по йерархията, което по същество представлява обратното на разделението на труда, т.е. на управлението на държавата. Та ти значи казваш, че отрицателната връзка е недостатъчна, и си степенувал недостатъчността. Смяната от мандат примерно две години е голяма недостатъчност, а когато законите по-често се одобряват от електората, си прел че е достатъчност. Айде да въведем представата за система от мерни единици. Където имаме по-малки и по-големи мерни единици. Мерна единица може да ти бъде две годишен мандат на един депутат. Но това е твърде голяма мерна единица. Може да бъде и работата на един депутат по времето на дебата и гласуването на един закон. Ти казваш, че това е достатъчна мерна единца. Е да ама аз казвам, че и това не е достатъчно малка мерна единица, защото депутатът през това време е направил поредица от действия. Освен това на депутата му се плаща, докато се занимава с тия неща и електоратът който си има друга работа, не е в състояние да се мери с него. Това което предлагаш не засяга конкретния депутат, и не го изхвърля в реално време, ако бъде индентифициран като обществен вредител от електората, който го е избрал. Затова, аз предлагам да бъде въведена като мерна единица една депутатоседмица и един депутатомесец. Депутатоседмицата е теоретическа възможност, която на практика би се случила редко. А депутатомесецът е напълно възможно действие. Т.е. напълно е възможно един депутат да бъде отзован един месец след като е станал депутат. А дебатът по законотворчеството ще протича паралелно с тоя в парламента и в низовите партиини организации, което ще зарежда колосално количество алтернативни идеи, които ще бъдат готови да сменят тия които в момента действат в парламента. Освен това народните представители трябва да бъдат мотивирани и с добра заплата, която ще изгубят, ако бъдат свалени от власт. А тая заплата трябва да може да се договаря и променя постоянно между електората и кандидатдепутатите. При моята избирателна система всичките тия неща ги има. |
където всички минават през първо и второ сито. За размерите на България трето не е нужно Това за ситата не ми е ясно. Кое е първо, кое е второ и кое трето на България не й трябва. Ето ти моето предложение за избирателна система с неограничена възможност за провеждане на референдуми, заедно с начина, как да бъде внедрена без посредничеството на парламента. Натисни тук |
| Приказките, че хората - т.н. електорат - са тъпи и некомпетентни веднага водят до извода, че избраните от тях също ще са тъпи и некомпетентни. Аз не мисля така. Пряката демокрация предполага възможност за отзоваване на народни представители по преценка на избирателите им. Това може да стане само когато има мажоритарен избор. В момента в народното събрание НЯМА народни представители. Там са назначени ПАРТИЙНИ представители. Сега "народните" представители не са и няма как да са най-компетентните защото са назначени от партийните централи на принципа на послушанието. Моето мнение е, че народните представители трябва да са не повече от 120. Законите трябва да се подготвят от специализирана експертна комисия на щат със статут на държавни служители. Предложенията за законови промени се подават на тази комисия, тя подготвя съответните нормативни актове и народните представители след популяризирането им и шроко обсъждане по избирателни райони гласуват така, както им постановят избирателите. Народните допитвания не са глупости. |
| bgman13 За да са компетентни хора, народните представители трябва да са избрани от електората наистина и това е най-важното, кото трябва да бъде гарантирано от избирателната система. Но те не са. Освен това народът е отрязан от възможността да има законодателна инициатива и да участва в дебата. Затова са политическите партии. Те се грижат народните представители да се компетентни и чрез тях народът има възможност за законодателна инициатива. Освен политическите партии има и грандански движения които също са от народа. При избирателната система, дето аз съм я предложил, теоретично съм приел, че всеки народен представител може да бъде сменян през седмица, а броят на народните представители е около 600 Мисля че товая не противоричи на системата за крайното гласуване на законите от народа. Като изискаш квалифицирано мнозинство, означава, че даваш власт на парламентарното малцинство да блокира всеки закон. Тук може и да не съм прав за квалифицираното мнозинство, понеже в крайна сметка норъдът ще си каже тежката дума. След мнението на президентството или правителството, демокрацията (особено пряката) е напълно и съвсем сигурно умряла Не, не е умряла. Президентството или правителстовото (изпълнителната власт) трябва да си кажат мнението по един закон. Но те нямат право на вето а само на менение. Тяхното мнение е важно и се следи от народа при окончателното одобрение на закона. Все пак е възможно да видят някой пропуск на законодателното тяло, което може да се поправи. конституционният съд и без друго ще направи Конституционния съд може да направи само справка дали закона не противоричи на конституцията или на други влезли в сила закони. Нищо повече от една компетентна справка. За да имаш истинско изразяване на волята на народа, трябва тоя който гласува, той да брои гласовете. Напълно съгласен. |
| gman13, А депутатомесецът е напълно възможно действие. Т.е. напълно е възможно един депутат да бъде отзован един месец след като е станал депутат. Не, това е неправилно. Народният Представител е специалист по правене на закони. Никой директор на предприятие на си гони който и да е инженер след един месец работа. Това е контрапродуктивно. Мисля че две години са нужни. И отново нека не забравяме че каквото и да натвори Народният Представител той накрая ше бъде санкциониран от всеобщия народен глас с едно ДА или НЕ. А дебатът по законотворчеството ще протича паралелно с тоя в парламента и в низовите партиини организации, което ще зарежда колосално количество алтернативни идеи Съгласен |