ПРЯКАТА ДЕМОКРАЦИЯ
Отиди на страница:
| Туткалчев, Да приема обаче всички закони, е невъзможно. Напротив, напълно е възможно. Практиката го е подвърждавала и то много пъти. С горното си твърдение се доближаваш до всички онези манипулатори, които с лъжи се стремят да запазят статуквото.Това означава всички да се занимават само със законодателство и с нищо друго. Представи си процеса на практика. Абсолютно небъдна работа. Да не говорим за изключително специфичната и често пъти много сложна в юридическо и научно отношение материя на някои закони (например за счетоводството, за строителния надзор, за метрологията, за житото, за виното, и т.н., и т.н.). А това още повече затвърдява мнението ми за манипулатор, за радетел на запазването на сегашнато порочно положение. Една конституция е била подлагана на всенародно гласвуване, която е законът на законите та един отделен закон да не може да бъде подложен на такова гласуване. Когато копуваш кола да не би да си специалист по двигатели с вътрешно горене или ходиш да завършиш курсове за авто-механик. Или когато копуваш апартамент си завършил архитектура или изкарваш кратки курсове по зидаро-мазачество. Отново - законите се изработват от специалисти "законо-ковачи"; минават през качественият контрол на правителството, и през цедката на Конституционният Съд; после се предлагат на пазара от "продавачите на закони" тоест политическите партии и най-накрая, на всеки две години се приемат от суверена на всенародно гласуване. Това е абсолютно необходимо (всенародното гласуване) понеже всички закони засягат нас народа в една или друга степен. Не е необходимо аз като обикновен избирател да следя всяка една процедура по "изчукването" на закона, както не следя всяка една заварка по колата която ще купя. И не ми замаявай главата със сложности и специфики. Знаеш ли колко е сложен един съвременен автомобил. И хабер си нямаш. Но това не ти пречи да имаш мнение какъв автомобил да си купиш. Би ли ми казал какъв си по професия? Това ще ми помогне да прилагам примери от твоята сфера на компетентност. Мисля че ще помогне в разговора ни. Аз съм инженер по професия. Ежегодишно изработвам по един проект или план за развитие. Тоест аналогия на "законо-ковач". Процедурата е следната: директора ми възлага да направя проекта или плана за развитие. Естествено имам краен срок. След като изработя "закона" той се разглежда пред вътрешна комисия. Там имам половин час да докладвам "закона" и един час да го защитавам като отговарям на всякакви въпроси. Ако не мине пред вътрешната комисия проекта или плана за развитие се връща да го доработвам. Това по аналогия отговаря на разглеждане на всеки един закон от правителството или президента. Имало е случаи, когато един проект или план за развитие не минава и втори път пред вътрешната комисия и се отлага за следващата година. Обаче ако проекта или плана за развите мине, то се отива на защита пред външна комисия. Там имам само 5 минути да го докладвам и 10 минути да го зщитавам като отговарям на въпроси. Външната комисия е събрана от кол и въже. Трябва да се подготвя така че в рамаките на 5те минути да ги убедя че проекта или плана за развитие си струват парите или всичко се отлага за следващата години или за никога. А това значи че няма да има пари за тази година. Това е огромно напрежение и отговорност. И най-страшно висящият въпрос е още в зародиша на изработката на проекта или плана за развитие - това ще мога ли да го защитя пред вътрешната комисия, а пък по време на защитата пред вътрешната комисия всички членове ме питат - а това ще можеш ли да го защитиш пред външната комисия и как. Ето таква отговорност трябва да виси над всички Народни Представители - този закон ще мине ли пред правителството или президента и после през Конституционният Съд и ако мине накрая ще мине ли през всенародното гласуване. При сегашната система има само вътрешната цедка. Тоест закон след като се изработи в съетветните комисси минава през вътрешната цедка на Народното Събрание на първо, второ и трето четени и до там. Практиката показва че това не е достатъчно. Липсва всенародната оценка на закона. Липсата на тази оценка се оказва пагубна и се доказва непрекъснато от живота. Не би трябвало да си затваряме очите за този очевиден недостатък на досегашната система. Всеки един човек от народа, производител или заначтчия или обслужващ носи отговорността за труда си. И тази отговорност неименуемо го застига пряко или косвено чрез глсуването на клиентите му, като това гласуване е с парите им, с това че купуват или не продукта на труда му, стоката или услугата. Редно е и продукта на Народните Представители, законите да се подлагат на всеобщо гласуване да се приемат или не от народа. Трябва да се приложи механизъм за пряка отговорност на Народните Представители пред народа и тази отговорност е като се приеме или не продукта на труда им. Това приемане или отхвърляне на продукта на труда им ще доведе до неимоверно завишаване на качеството на законите. Това според мен е праката демокрация. | |
Редактирано: 4 пъти. Последна промяна от: плямпало |
Туткалчев 03 Юли 2015 22:16 Мнения: 14,957 От: Bulgaria Скрий: Име,IP Стремя се отнасям към теми подобни на тази, като към своеобразен brainstorming...  Тази тема отдавна я бях забелязал. Доскоро не и обръщах особено внимание, понеже бях леко разочарован, че още съвсем малко след началото и, тя се плъзна в досадното русло на доводите- колко лош матр'ял съм (не по Ваша вина. Аплодирам и Вашите, а също и тези на други участници, усилия, да се противопоставите на тази тенденция  ), заради което и се налага да бъда управляван по настоящия, поради очеизвадната му неефективност, крайно неудовлетворителен начин...  Дощя ми се и на мен да вметна нещо, във връзка с подобни внушения... Дори да се абстрахираме от античността, което би било неправилно, но още в самото начало бе спомената Швейцария. Внушава ми се, често дори даже не в подтекст, а пряко, и много упорито, далеч не само тук,... предимно, но не само, от самоопределящи се като десни "демократи", че тамошните жители са от много по-високо качество, тъй че там може, ама тук... Всъщност швейцарците са се радвали на предимствата на форма на управление, значително по-близка до пряката демокрация, още във времената когато голяма част от тях са тичали след говедата по баирите и са си викали, съвсем не без основания, един на друг- кретен (туй е заради йодния дефицит)...  През средновековието също се е случвало на различни места, да има по-висока степен на пряка демокрация, отколкото днес в България. В някои италиански градове например, че даже и в Новгород (туй последното го пиша само за нашите самоопределящи се като десни "демократи", понеже често се опитват да ми внушават русофобските си измами за някакви уж вродени у руснаците инстинкти, неминуемо изискващи тоталитаризъм). Винаги при такива случаи наблюдаваме подчертан подем, не само що се отнася до икономиката например, а буквално във всяка област- култура, наука, образование, външнополитечско влияние и тежест... И през средновековието ли, матр'ял допуснат до по-голямо участие в управлението е превъзхождал съвременните българи? Аз малко се съмнявам. Струва ми се прави са колегите твърдящи, че веднъж утвърдени механизми на пряката демокрация, неминуемо сами, някак си автоматично, започват да подобряват положението с качествата на матря'ла и той от своя страна започва много повече да се стреми да вникне, в подробностите и детайлите на управлението. Грешките разбира се са неизбежни, но пък дори меритократите, да не би да са напълно имунизирани срещу тях? Какво толкоз, за сметка на грешките, възможностите за злоупотреби са доста по-ограничени!?! Предвид наблюдаваното в историята богатството, обикновено постигано при по-висока степен на пряка демокрация, явно трудностите пред злоупотребите компенсират грешките напълно, че и с някаква печалба... С оглед на горните съображения, аз също съм на мнение, че трябва да се създадат механизми позволяващи участието на електората пряко и в законотворческата дейност. Референдумите са подобен инструмент, но твърде тромав, поради големия брой на участниците. В Швейцария обаче, сякаш работят перфектно, изглежда поради надробяването на "народното събрание" на по-мънички "народни събрания" по кантони. Разнообразните римски комиции също са някаква форма на надробяване на "народното събрание"... Все повече ми се струва, че в идеята на bgman13 има рационално зърно. При подходяща схема, би могло да се помисли и за някаква степен на пряко участие на електората, в качеството му на суверен, дори в изпълнителната и съдебната власт, което вероятно допълнително би ограничило неизбежните негативи на иначе необходимото "представителство"... |
| Плямпало, мислиш ли, че ако ме наричаш "манипулатор", аргументите ти придобиват по-голяма сила, или пък разговорът става по-интересен? Твоето настояване всички закони да бъдат приемани от Суверена, е неработещо. През първата година на 42-то Народно събрание са приети 105 закона. http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=4095218 Как на практика ще действа това? Дори да измислиш някакъв бърз, ефективен и евтин механизъм на гласуване, това ще рече, че на всеки трети ден ще трябва да бъде гласуван закон. Тоест гражданите да са вникнали поне малко в него. Това е съвърешено невъзможно в днешните времена и напрежението на работния ден, професионалните и семейните задължения. Много бързо (ако изобщо започне) ще се стигне дотам, че няма да се събира кворум за приемането за законите, а все пак такъв трябва да съществува. Или пък (което ми се вижда малко вероятно) ако има такъв, гласуването ще бъде съвсем формално и неинформирано поради липсата на време, желание и компетенция у гражданите. В моята схема гражданите имат възможност да спрат влизането в сила на закон или част от закон, ако в общественото пространство има остри дебати и този закон се оказва спорен. Както и да наложат или промяна в него, или изобщо отказ от съществуването му. Нещо повече, те имат възможност и да инициират приемането на определен закон при набирането на определен не чак толкова висок кворум за законодателна инициатива - нещо, което никъде не се прави. Смятам това за напълно достатъчна гражданска прерогатива по отношение на законодателния процес. |
| Емо, аз също възприемам диалога тук като мозъчна атака и намирам, че бяха изказани много интересни идеи. Някои може да не са изпълними, но дават нови насоки в мисленето. Има и повече или по-малко аргументирани спорове. Радвам се и на твоето присъствие, защото ти винаги си толерантен и възпитан събеседник. Дори да се абстрахираме от античността, което би било неправилно, но още в самото начало бе спомената Швейцария. Внушава ми се, често дори даже не в подтекст, а пряко, и много упорито, далеч не само тук,... предимно, но не само, от самоопределящи се като десни "демократи", че тамошните жители са от много по-високо качество, тъй че там може, ама тук... Неслучайно преди няколко дни написах обширен постинг с постиженията на Атина през периода на развитата полисна демокрация. Тези постижения няма как да бъдат оспорени и опровергават дежурните изхвърляния на някои хора, че Древна Гърция не била дала нищо на света, а само компилирала идеи и изобретения на народите от Близкия и Далечния изток. За това изключително кратко време (говорим за век - век и половина) едно съвсем малобройно общество (демосът в апогея на Атинската демокрация не е надхвърлял 15-20 хиляди души мъже) сътворява истински чудеса в културното, научното, общественото и образователното развитие на човечеството. Без аналогия в цялата човешка история. От невзрачен елински полис, каквито е имало десетки, ако не стотици, в края на VІІ и началото на VІ в.пр.Хр. в района на Средиземноморието и Черноморието, Атина претърпява изумително развитие именно благодарение на новото си държавно устройство, превръщащо всеки свободен член на обществото в активен и отговорен гражданин. Атина с един скок задминава други полиси, далеч по-развити от нея през VІ в.пр.Хр.: Спарта, Коринт, Аргос, Тива и др. в Континентална Елада; Неапол, Куме, Месана, Сиракуза, Тарент, Кротон и др. в Южна Италия и Сицилия; Милет, Ефес, Смирна в Западна Мала Азия, столиците на островите Родос, Хиос, Самос, Кос, Делос, Лесбос, Евбея, а и още много други елински полиси през VІ в. Самите атиняни от V в.пр.Хр. говорят, че дължат това на законите и държавното си устройство: Тукидид, Платон, Аристотел, Ксенофонт, дори комедиографът Аристофан, който е твърде язвителен към слабостите на демокрацията и често ги пародира, като например в "Жените в Народното събрание", "Лизистрата" и др. Примерът на Древна Атина, която от загиващ полис, раздиран от вътрешни противоречия и дори междуособни войни, се издига до процъфтяващ, благоденстващ, мощен град-държава, трябва винаги да е пред очите ни. Това е станало, като от малката групичка аристократи, управляващи от Ареопага, властта е била отнета, за да бъде споделена с максимално възможния за епохата брой граждани - демоса. Въпреки първоначалната съпротива и аргументите за некомпетентност, които малко се отличават от днешните. С една дума - от олигархия Атина е преминала към демокрация. Апропо, навсякъде, където са били налагани форми на максимално възможна за епохата и развитието демокрация (напр. ханзейските градове в Централна Европа от Хамбург до Велики Новгород и от Трондхайм до Базел), тя е била съпътствана от прогрес и благоденствие. |
| Туткалчев, Нека караме по твоите точки: От точка 1 контролира дейността им и ги отзовава, ако трябва Какъв е този механизъм на контрол, но моля ясно и конкретно? Каква е степента на ангажираност на обикновения човек в този механизъм за контрол? Как ги отзовава. Кой и как решава кой да бъде отзован. Каква е степента на ангажираност на обикновения човек в този механизъм за отзовавне? От точка 2 Определя решенията по най-важните вътрешни и външни проблеми на страната Какъв е механизма за определяне кое е важно и кое не е толкова важно за страната? Примерно защо се реши че влизането в НАТО не е важно за страната? от точка 3. Авалира ключови закони или положения в тях Не ми е ясен този термин авалира какво отношение има към темата. Но отново - кой и как определя кое е ключово и кое не е толкова ключово. Законодателна инициатива ...., както и гражданите Какъв е механизмът за законодателна инициатива на гражданите. И като инициират даден закон, кой го изработва този закон. И дали тези които го изработват имат каквато и да е заложена заинтерисованост закона да се изработи като цяло и в частност да седва духа на инициаторите. като декларират предварително, че нямат никаква зависимост от която и да е партия......По този начин законодателната власт се сформира съвършено отделно и независимо от партиите. Това е много погрешно ако се изпълни и същевремено съвсем невъзможно да бъде изпълнено. Хората определят мнението и поведението си вследствие на някакви идеи. Съответно се обединяват в групи базирани на общност на идеи. Тези обединени групи в наше село ги наричат партии. Така че горният цитат е само голи думи. Народно Събрание съставено от независими и несподелящи каквито и да са общи идеи индивиди би било абсолютно нефункционално. Онези тримката , Орлев, Рачев и Щукарска (от баснята на Славейков) ще са стройна и организирана дружинка в сръвнение с едно такова Народно Събрание съставено от напълно независими от каквито и да се партии люде. | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: плямпало |
| Туткалчев, През първата година на 42-то Народно събрание са приети 105 закона.....Дори да измислиш някакъв бърз, ефективен и евтин механизъм на гласуване. Никакъв бръз и ефективен начин не трябва да се измисля. Никакви трети дни. Просто на всеки две години ще се приемат изработените закони. Колкото са изработени толкова ще се гласуват. Колкото гражданите вникнат във всеки отделен закон толкоз. ако има такъв, гласуването ще бъде съвсем формално и неинформирано поради липсата на време, желание и компетенция у гражданите. Дали даден закон ще бъде приет зависи от производителя а не от потребителя. Работа на производителят е да прави малко но качествени закони. Също работа на производителят е да прави ясни и кратки резюмета на законите така че да бъдат разбирани от потребителя. За кворума - при всенародно гласуване такова животно като кворум няма. Колкото гласоподаватели гласуват толкова. Останалите гласоподаватели просто или нямат мнение по закона или този закон не ги вълнува. Което си е напълно нормално. Някога ще трябва да има и механизъм за заплащане на Народните Представители обвързан с броя на приетите от народа закони. А то както е сега си е кефска работа да си Народен Представител. Кеф ти ходиш на работа кеф ти се моташ по света и у нас. Кеф ти правиш скапани закони които траят от ден до пладне, кеф ти им внасаш също толкова ценни поправки. Когато повдигаме идеята за контрол то трябва да изработим и съотвтентия механизъм за прилагането му. Иначе си приказваме празни приказки. За сега виждам действителен контрол единствено във всенародното гласуване на всеки закон. | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: плямпало |
| Туткалчев,, В моята схема гражданите имат възможност да спрат влизането в сила на закон или част от закон, ако в общественото пространство има остри дебати и този закон се оказва спорен. Кой е този който определя дали да има или да няма остри дебати в общественото пространство. На практика това са средствата за масова информация. Така предложеният механизма се поставя в зависимост от собствениците на средствата за информация. Например сега има ли остри дебати за излизане от НАТО. Кои са критериите и кой ги определя по които критерии се оценят едни дебати за остри от други които са тъпи. И какъв ще е механизма по който ще се задействат гранжданите в случай на остри дебати (каквото и да значи това). | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: плямпало |
За кворума - при всенародно гласуване такова животно като кворум няма. Колкото гласоподаватели гласуват толкова. И какво му е всенародното на гласуване, в което могат да участват 3% от народа (примерно) ? |
Калки 05 Юли 2015 09:55 Мнения: 17,137 От: Bulgaria Скрий: Име,IP За кворума - при всенародно гласуване такова животно като кворум няма. Колкото гласоподаватели гласуват толкова. ...... И какво му е всенародното на гласуване, в което могат да участват 3% от народа (примерно) ? Каква горна граница би Ви удовлетворила? И 97% от народа, също не е всенародно. И защо- "могат"? Повече от 3% са интересуващите се в България от политика. При сегашния модел "демокрация" всъщност оказала се ограбвация, при законотворчеството могат да гласуват най-много 240 човека, удобно, но в действителност чисто формално титулувани- представители на целия народ. Обществена тайна представлява факта, че истинските решения у нас се вземат в партийните централи, от партийните ръководства, най-често без никакво гласуване или поне допитване дори само до редовите партийни членове. Депутатите излъчени от тези партии гласуват решенията в преобладаващия брой от случаи, чисто механично. Какъв ли процент от народа представляват, реално можещите и редовно възползващите се от това можене, да вземат решения у нас в момента, даже ако добавим към тях и всичките 240- "представители на народа"? |
| За да има смисъл, всенародността би трябвало да означава 'решение, взето с абсолютно мнозинство'. Т.е. - решение, подкрепено от поне половината от всички, имащи право на глас. |
Калки 05 Юли 2015 21:56 Мнения: 17,142 От: Bulgaria Скрий: Име,IP За да има смисъл, всенародността би трябвало да означава 'решение, взето с абсолютно мнозинство'. Т.е. - решение, подкрепено от поне половината от всички, имащи право на глас. Което автоматично напълно отхвърля настоящия наш модел претендиращ, че депутатите представляват целия народ. Всеки друг модел, даващ възможности за по-масово участие на народа във вземането на решения, несъмнено има предимства, не на последно място и поради по-трудно преодолим контрол... П.П. Туй с абсолютното мнозинство, май е по-сложно. Натъквал съм се на термини подобни на "квалифицирано мнозинство". Някои може да поискат 2/3 или даже 3/4, уж като предпазна мярка срещу диктата на мнозинството над малцинството... Съвършен вариант не съществува. Важен е пътят към съвършенството... | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: emo1971 |
отхвърля настоящия наш модел претендиращ, че депутатите представляват целия народ. Нали идеята беше за пряка демокрация ? |
| Калки, За да има смисъл, всенародността би трябвало да означава 'решение, взето с абсолютно мнозинство'. Т.е. - решение, подкрепено от поне половината от всички, имащи право на глас. Струва ми се че не трябва механично да се прехвърлят мнозинства от един вид гласувания върху друг вид гласувания. Така наречените прости мнозинства или квалифицирани или абсолютни мнозинства са валидни за парламентарни или президенски или кметски избори. Но за всенародни допитвания (референдуми) този вид мнозинства на избирателна активност не са нужни.Ето каква е разликата между гласуване за Народно Събрание или Президент от една страна а от груга страна гласуване на референдум или в нашия случай всенародно глсуване на даден закон. При гласуване за Президен (например) всеки един избирател има право да гласува само с един вид глас и това е ДА. Никой избирател не може да гласува с НЕ или Въздържал се. В същото време хората могат да нямат положително мнение за който и да е кандидат или могат да са неутрални. Тоест има хора които не могат да изразят мнението си. Нас ни интерисуват тези хора които са с отрицателно отношение към всички кандидати. Как бихме били сигурни че онези които са с отрицателно мнение не са повече от онези които са гласували с ДА за печелившия кандидат. Теоретично при двама кандидати хората се разпределят в четири групи тоест всяка група с 25% от общия брой на хората с право на глас - 1 група 25% с ДА за единия кандидат, 2ра група 25% с ДА за втрория кандидат, 3та група 25% с НЕ и за двамата кандидати и 4та група с 25% неутрални. Пак повтарям това е теоритичното разпределение. Тъй като могат да гласуват само хората с ДА за двамата кандидати то за валидни се признават изборити при които са гласували 50% + 1 глас и ги печели кандидата с повечето гласове. Тоест теоритично ние сме доказали че за кандидата който печели изборите има най-много много избиратели: повече от другия кандидат, повече от отрицателните и повече от неутралните. Основната особеност при този вид гласуване само с ДА е че има хора които са лишени от правото си да гласуват. Това са хората с мнение НЕ. Нека приведем един пример. Имаме двама кандидати - КандидатА и КандидатБ; и имаме 100 избирателя. Нагласата сред хората е следната: за КандидатА са 10 избирателя за КандидатБ са 7 избирателя против двамата кандидати са 25 избирателя неутрални са 33 избирателя. На изборите гласуват само 17 избирателя - 10 за КандидатА и 7 за КандидатБ. Останалите избиратели не могат да гласуват. Теоритично против и двамата кандидати са 25 избирателя тоест те са мнозинство. Тоест никой не би трябвало да бъде избран. Лесно се вижда защо има изискването избирателната активност да е над 50% за да може поне теоретично да се твърди че има победител. При референдум гласуването е съвсем друго. Там има само един въпрос за който може да се гласува с ДА или НЕ. Тоест нямаме хора лишени от правото да изразят мнението си. Хората с мнение ДА могат да гласуват, също както и хората с мнение НЕ. "Обезправни" са единствено хората с мнение неутрално или без мнение, но те просто не гласуват и с това изразяват мнението си. Вижда се че при този вид гласуване не е нужно да се изисква мнозинство на избирателна активност. Дори и трима от 6 милиона да са гласували допитването е валидно защото всеки който има мнение (ДА или НЕ) може да го изрази. В нашият случай само трима от 6 милиона имат мнение. Останалите или нямат мнение или са неутрални. Закона се приема ако с ДА са гласували поне 2ма избиратели. Един е гласувал НЕ и останалите до 6 милиона са неутрални. Ами нямат мнение хората. Какво да ги бием ли затова. И това си е напълно валидна картина. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: плямпало |
| А така наречения кворум в Народното Събрание е съвсем друга бира. Там се изисква присъстви в залата на 50% + 1 за да може да се приемат закони. Тези 50% + 1 са базирани отново на същата теоритична постановка - 25% присъщващи с ЗА, 25% присъщващи с НЕ, 25% отсъстващи с ЗА и 25% отсъстващи с НЕ. Тоест теоритично мже да се допусне че закона е приет ако са гласували с ЗА поне 25% + 1 от народните представители ако в залата са присъствали 50% + 1 народни представителя. |
Калки 06 Юли 2015 08:17 Мнения: 17,146 От: Bulgaria Скрий: Име,IP отхвърля настоящия наш модел претендиращ, че депутатите представляват целия народ. ...... Нали идеята беше за пряка демокрация ? Критикувам несъвършенствата на сегашната "представителна демокрация", за която струва ми се сте си избрал ролята на "адвокат на дявола" (която без съмнение е жизнено необходима за всяка добра дискусия), под тази тема. Все пак бих се радвал, ако аргументите в полза на различните схеми съдържащи в някаква степен по-пряка демокрация, успеят да Ви убедят да промените позицията си! |
| емо, Опитах се да ти намекна, че идеята решенията да се вземат без кворум, с малцинство, е концептуално противоречива на пряката демокрация. Няма нищо общо с представителната. Не разбрах защо съм адвокат на дявола. Кой е дяволът, според теб ? Плямпало, Не можах да се съсредоточа достатъчно, за да вникна в обясненията ти. Ще се опитам по-късно пак. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Калки |
Калки 06 Юли 2015 19:10 Мнения: 17,149 От: Bulgaria Скрий: Име,IP емо, Опитах се да ти намекна, че идеята решенията да се вземат без кворум, с малцинство, е концептуално противоречива на пряката демокрация. Няма нищо общо с представителната. Дали не е по-добре да се даде възможност на всички гласоподаватели да участват по някакъв начин във вземането на решения, вместо правата им да бъдат изкуствено ограничени, чрез съображения за изискуем кворум например?... Който иска да участва, да участва! Кой му забранява!? Щото: Така че - суверенът е най-добре да бъде управляван от малка група хора, които поддържат умерен баланс между своите лични и обществения интерес. Идеалният случай е когато личните интереси на управниците са успоредни с обществените. , това с извинение,...честно..., но ми звучи леко несериозно. Едно, че в съвременността, когато меркантилността решително е надделяла над честолюбието в ценностната система на повечето хора, та не може да се вярва на никаква малка група хора, пък били те и най-добрите професионалисти, че няма просто да започнат да крадат, но донякъде и второ, макар вероятно не изцяло позитивно, ама- у нас авторитетите никога не са били на особена почит (не знам, може би умишленото съсипване на образователната ни система да цели донякъде, точно намаляването на силната критичност спрямо някои самозвани "авторитети"... ). Подобно управление е възможно или с насилие, или с измама. Реализиран е вторият вариант- "представителна демокрация". Аз не случайно всеки път се старая, да поставям последното словосъчетание от предходното изречение в кавички. Представителна е наистина, но не е демокрация. Подмолно, но реално, са представени само мъничка групичка олигарси, не народа. Ако човек обаче се заслуша в изявленията на официалните им представители, действащите политици, не може да не остане с впечатлението, че тази малка групичка наистина вярва, че интересите им са успоредни с обществените. Немалко будали даже им се вързват на лъжите. Всъщност няма как да съм сигурен дали самите олигарси, макар най-вероятно да не са глупави хора,... всичките, или поне част от тях, ей тъй за удобство, или за спокоен сън, или за успокояване на гузна съвест,...сами не си вярват, айде, не че работят изцяло на ползу роду, но че поне поддържат умерен баланс между своите лични и обществените интереси!?! Предвид горните съображения и доколкото малка група вече ни управлява, а резултатите очеизвадно са печални, то на въпроса: Не разбрах защо съм адвокат на дявола. Кой е дяволът, според теб ? , отговора е- Дяволът е "представителната демокрация"! | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: emo1971 |
Дали не е по-добре да се даде възможност на всички гласоподаватели да участват по някакъв начин във вземането на решения, вместо правата им да бъдат изкуствено ограничени, чрез съображения за изискуем кворум например?... Ъ ? Значи, сядаме ние двамата с теб на по бира и вземаме решение, което засяга целокупния народ ? |
и доколкото малка група вече ни управлява, а резултатите очеизвадно са печални, ... нямаме, обаче, никакво практическо основание да вярваме, че ако решения се вземат с всенародно вишегласие, нещата ще станат по-малко печални. А пък при предлаганата от теб безкворумна система - хептен. |
Калки 07 Юли 2015 10:24 Мнения: 17,155 От: Bulgaria Скрий: Име,IP Дали не е по-добре да се даде възможност на всички гласоподаватели да участват по някакъв начин във вземането на решения, вместо правата им да бъдат изкуствено ограничени, чрез съображения за изискуем кворум например?... ............... Ъ ? Значи, сядаме ние двамата с теб на по бира и вземаме решение, което засяга целокупния народ ? Що не!?! Други като не обичат да пият бира, сами ще са си виновни за последствията от евентуално грешните ни решения...  | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: emo1971 |