ПРЯКАТА ДЕМОКРАЦИЯ
Отиди на страница:
| Форумецът JKMM, който пише много рядко, е постнал линк под есето на ДИ, който ми направи добро впечатление. Става дума за подбора по жребий и за непрофесионализма на политиците. Благодаря на JKMM. Препоръчвам на интересуващите се: https://www.youtube.com/watch?v=Z_KZIGkb-CE |
| Аз пък благодаря на Туткалчев, че е пуснал и че ме насочи към настоящата тема, както и се радвам на многото мнения в нея. Към момента успях да прочета само първите 6 страници, поради което засега ще се въздържа от по-пространни писания. Възраженията срещу пряката демокрация, които видях в тях, според мен намират отговор в лекцията на Етиен Шуар, която считам за изключително важна - един от най-много заслужаващите внимание материали, качени в YouTube от Пряка демокрация - https://www.youtube.com/channel/UC1eTPHwcuslIUdFcBkeg4aQ и Nedovolnite II - https://www.youtube.com/channel/UCQGxMXRSk0moBCuDGkQPkTg. За разлика от някои форумци аз смятам, че колкото по-бързо бъде сменена настоящата система, толкова по-добре. Защото тя ускорено води човечеството към сериозни катаклизми, вкл. екологична катастрофа и дори самоунищожение. Отделен въпрос е дали ще бъде допусната бърза смяна... Ето още едно видео, показващо красноречив пример от съвременността за възможностите на пряката демокрация: https://www.youtube.com/watch?v=gnPQBmcGZS0 Що се отнася до видимото изпростяване след 89-та на българите, а и не само, като че ли отговор какво го предизвиква може да се намери в седма и осма точка от това кратко видео: https://www.youtube.com/watch?v=Bez7sUw8Jwg И накрая (засега) - въпреки всичко аз не съм такъв песимист за качествата на българския народ и по този повод ще пусна едно отлично, но за съжаление много малко известно стихотворение на големия наш поет Кирил Христов: СИЛАТА НА БЪЛГАРИНА Велик с безшумний свой живот, ти нямаш себе равен в борба неравна – о, народ, през векове забравен! Привел глава и мълчалив, какви беди не среща? Така безкрайно търпелив - със тая кръв гореща! Мъдрец — с такъва гръб широк - на що не найде сгода? - О, как многообразно Бог дарил ни е народа! Най-кроткият в света орач - това е войнът наши! Чуй песните му – те са плач, а нищо го не плаши! Той векове бе принижен пред силни и пред слаби: но кой позна го него ден, когато меча сграби? Къс вик, от който се смрачи в полята и в горите: “Напред!”- и светят във очи на чудна бъдност дните. | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: JKMM |
| Изгледах първите 40-на минути от видеото, споменато от Туткалчев. Ако в останалата част няма нищо по-съществено от резюмето, което намерих тук, мога да кажа, че е една симпатична, приятна с екскурзията 2500 години назад, безвредна, но иначе напълно некомпетентна, наивна и лаишка приказка. Шуар видимо няма усещане за мащаб нито идея за структура на управлението. Ще погледна и другите клипове, които е предложил JKMM, когато имам време, дано там намеря нещо по-сериозно. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Калки |
За разлика от някои форумци аз смятам, че колкото по-бързо бъде сменена настоящата система, толкова по-добре. Защото тя ускорено води човечеството към сериозни катаклизми, вкл. екологична катастрофа и дори самоунищожение. Отделен въпрос е дали ще бъде допусната бърза смяна... Проблемът, драги JKMM, е дали ако сменим настоящата система с някакво масово народовластие, било то избрано чрез жребий, чрез референдуми или друг начин, ще получим някаква по-добра система ? Дали ако властта бъде дадена в ръцете на бедните, за което пледира Шуар, те ще се окажат по-мъдри от олигарсите ? |
Дали ако властта бъде дадена в ръцете на бедните, за което пледира Шуар, те ще се окажат по-мъдри от олигарсите ? Шуар не пледира да се даде властта в ръцете на бедните, а да има народовластие. Разликата е от земята до небето. |
Шуар не пледира да се даде властта в ръцете на бедните, а да има народовластие. Не, не го заявява директно, но прави поне на десетина места внушение в такава насока. Изгледай пак видеото и ще се убедиш. |
| Макар на части и с голямо закъснение - за което се извинявам, но не си изкарвам хляба като автор в Интернет - успях да прегледам темата дотук. Отне ми време и да напиша, този път по-подробно, какво мисля по нея. По моему от всички съмняващи се/критикуващи/отричащи пряката демокрация най-последователен е Калки, поради което ще се концентрирам върху част от неговите мнения. Но първо ще започна с неколкократно повтаряния от Туткалчев въпрос: Има ли тук желаещи за промяна на Суверена? Има – аз съм от желаещите за промяна на Суверена. При това най-добре незабавна промяна. Защото Суверен сега е олигархията и е крайно време да си дадем сметка за това! И да разберем, че приказките как при представителната „демокрация“ Суверен е Народът, а изборите/партиите/политиците са начини/средства, чрез които той изразява волята си и управлява не са нещо повече от хитра пропаганда. ... Дали ако властта бъде дадена в ръцете на бедните, за което пледира Шуар, те ще се окажат по-мъдри от олигарсите ? Шуар не пледира да се даде властта в ръцете на бедните, а да има народовластие. ... Не, не го заявява директно, но прави поне на десетина места внушение в такава насока. ... Наистина Шуар пледира да се даде властта в ръцете на бедните и не само прави внушение в такава посока, а поне на едно място директно го казва. Само че според мен под „бедните“ той има предвид това, което Стиглиц нарича „99-те %“, а не само социалното дъно. Защото при пряката демокрация до управлението - вземането на решения, касаещи всички и избирането чрез жребий – имат достъп на практика всички т.е. то не е ограничено само до, примерно, най-бедните 20% (както сега практически е ограничено само до 1-я % най-богати). От тази гледна точка съм съгласен с Туткалчев, че Шуар пледира за народовластие. |
Изгледах първите 40-на минути от видеото, споменато от Туткалчев. Ако в останалата част няма нищо по-съществено от резюмето, което намерих тук, мога да кажа, че е една симпатична, приятна с екскурзията 2500 години назад, безвредна, но иначе напълно некомпетентна, наивна и лаишка приказка. Шуар видимо няма усещане за мащаб нито идея за структура на управлението. Калки, самочувствието ти впечатлява – с няколко общи приказки, без никаква конкретика, без нито едно доказателство, пример или разсъждение си определил като „напълно некомпетентна, наивна и лаишка приказка“ 85 минутна лекция, пълна с аргументи, примери и исторически опит. При това главно въз основа на нейно резюме, без дори да си я изгледал цялата!? Все пак се надявам да изгледаш/вече да си изгледал и втората половина от видеото - в края му Шуар разглежда възраженията срещу тегленето на жребий и защо според него те са несъстоятелни. По моему в настоящата тема едната страна хвърля много усилия да открие колелото, докато другата доказва, че „такова животно нема”. Считам, че ще бъде от полза да видим и опита, натрупан в обсъжданата област от човечеството през хилядолетната му история. Лекцията на Етиен Шуар е точно в тази посока и затова я считам за много важна – показва в детайли как в продължение на двеста години древните атиняни са прилагали успешно пряка демокрация. Ето и други, но не толкова подробни и систематизирани материали по темата – https://www.youtube.com/watch?v=ePKyQkqC_yg, https://www.youtube.com/watch?v=PEZq6cHKLSw&list=FLpElOoTRPrLyRRgBgbKyqvA&index=49 (по-надолу ще пусна още). Според мен избирането чрез жребий, заедно с еднократните и кратки мандати на избраните, възможността за незабавното им отзоваване и реалният контрол върху тях ще унищожат два основни стълба на съвременната олигархична система. Първият е трайно оформилата се политическа каста, включваща политиците и политическите партии, която е част от 1-я % най-богати и/или го обслужва в ущърб на останалите 99% (Джон Дюи: Политиката е сянката, която бизнесът хвърля върху обществото). Вторият основен стълб е периодично повтарящия се цирк, наречен „избори“. По-надолу ще напиша още по този въпрос, а сега ще изразя несъгласието си с невярващите във възможностите на българския народ да осъществи успешна пряка демокрация, защото избрал президент като сегашния, дал властта на една мутра, при това два пъти, избирал и преизбирал един бивш вече кмет на Сливен и т.н. Според мен тук се смесват две принципно различни неща – пряка демокрация и мажоритарен избор при представителна „демокрация“. Да вземен случая с т. нар. мутра, който за мен е най-интересния. Той взе властта на два пъти – първия с около 24%, а втория с около 11% от имащите право на глас т.е. и двата пъти мнозинството от хората НЕ гласуваха за него. По различни причини – не го харесват, харесват повече някой друг, не харесват и него, и цялата сегашна политическа каста, изобщо са се отказали да гласуват, защото са разбрали, че гласуването не променя нищо съществено и т.н. Само че избирателните системи, включително нашата, са така направени, че тези ниски проценти от всички гласоподаватели често са достатъчни, за да си начело на управлението – нещо, което НЕ е по вина на българския народ (вече съм писал във форума някои възможности за промяна на сегашната избирателна система, но настоящата тема е за друго, така че няма да ги повтарям). И все пак феноменът „мутра два пъти на власт“ се нуждае от по-задълбочено обяснение. За тази цел ще цитирам двама значими съвременни български интелектуалци: акад. Георги Марков: „Модернизация се прави най-трудно при демокрация.“ проф. Андрей Пантев: „Великите мъже в световната история са повече или по-малко диктатори. Диктаторът се проявява първо при модернизация...“ *** „Диктатурата не се прави от многопартийни лигльовци.“ На пръв поглед се оказва нещо парадоксално - според тези изтъкнати български историци диктатурата е по-подходяща форма за модернизация на една страна от демокрацията!? Нещата се изясняват ако вземем предвид, че в случая под „демокрация“ се има предвид представителната „демокрация“ т.е. олигархията. И не всяка диктатура води до модернизация, а само такава с далновиден диктатор. Един пример от новата българска история – на 19 май 1934 г. е извършен военен преврат, разпуснат е Парламентът и са забранени политическите партии. В резултат от 1935 г. се установява еднолично управление на Цар Борис III, което продължава до смъртта му през 1943 г. Този период без Парламент (формално възстановен 1938 г.) и политически партии, но с далновиден едноличен управник определено е по-добър за България от предхождащия го. Някои хленчат, че тогава е унищожена демокрацията у нас, но в действителност е отстранена от власт тогавашната политическа каста. Други примери от сегашната действителност, при това в нашия регион – Путин, изправил Русия на крака (цитирам по смисъл проф. Андрей Пантев) и Ердоган, направил Турция регионална свръхсила (за съжаление ислямист). На другия полюс при съвременните диктатори според мен е македонският премиер Никола Груевски. За последните вече 26 години след промените персоналният състав на българския парламент беше обновяван частично при всички избори и основно на няколко пъти – през 1990 г. с появата на опозицията, а и на нови лица в БСП, през 1997 г. при победата на Костов, през 2001 г. с идването на Симеон II и през 2009 г., когато ГЕРБ пое управлението на страната. Въпреки тези многобройни персонални промени във властта, придружени от изгряването и залязването на немалко партии, българите преживяхме най-дългия и мъчителен преход в Централна и Източна Европа. Поради това все повече хора разбират, че смените на лица и партии не водят до очаквания от тях резултат т.е. изборите са цирк, а проблемът е системен. Заради съзнателно поддържаната информационна мъгла около пряката демокрация обаче мнозина наши сънародници не са запознати с тази алтернатива и търсят решение в появата на „силна ръка“ и у нас – вероятно без да са чели акад. Георги Марков и проф. Андрей Пантев, но доверявайки се на инстинкта си и виждайки прогреса на Русия и Турция. Една част от тези хора възлагат надеждите си за промяна на т. нар. мутра и гласуват за него и партията му. Проблемът е, че за съжаление той е медиен герой и няма необходимите качества, поради което стана обикновена част от олигархията – поредния докопал се до властта и забогатял, крадейки мащабно, без да направи нещо съществено в положителен план. Това започна да се разбира и пет години след като за първи път влезе в централната власт, гласовете за него/партията му на последните избори спаднаха близо 2,5 пъти. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: JKMM |
Проблемът, драги JKMM, е дали ако сменим настоящата система с някакво масово народовластие, било то избрано чрез жребий, чрез референдуми или друг начин, ще получим някаква по-добра система ? Дали ако властта бъде дадена в ръцете на бедните, за което пледира Шуар, те ще се окажат по-мъдри от олигарсите ? Според мен, драги Калки, тук казваш с различни думи основните възражения срещу пряката демокрация – твои и на мнозина други – а именно, че народът (широката маса електорат, както го наричаш ти) 25 Мар 2014 13:16: - ...не е компетентен да взема правилни решения по отношение на себе си като класа; - ...няма собствено мнение и е крайно податлив на внушения чрез масмедиите. И още – според теб 19 Юни 2015 08:57 ...е абсурдно да вярваме, че народът е достатъчно образован, интелигентен и компетентен, за да разбере смисъла на законите, които трябва да приема ? По моему да се гледа на народа като на едно, в значителна степен хомогенно цяло, е погрешно. Още повече ако се гледа от високо, каквито примери има не един... Народът е много разнолик т.е. не е някаква отделна класа и е превърнат в електорат от олигархията чрез системата на представителна „демокрация“. Най-схематично той се състои от недостатъчно образовано мнозинство, междинна група и по-малка част добре образовани хора (под образованост нямам предвид притежаване на диплома. Особено у нас тези неща невинаги съвпадат). Що се отнася до интелектуалният потенциал, който е много важен, според мен той е наличен и в трите групи, но като правило се реализира по-добре при по-добро образование. Но дори да приемем, че мнозинството от народа е не само недостатъчно образовано, но и слабоинтелигентно, тези хора все пак не са идиоти. Ако бъдат запознати с необходимата информация (която в момента се крие) и с различните гледни точки и аргументи, неминуемо появяващи се при обсъждане на даден въпрос, те почти винаги ще се ориентират правилно кое е най-доброто и ще го подкрепят. Особено ако престане манипулирането им, част от което е и криенето на съществената информация. Да не забравяме и факта, че немалко хора са в междинната група или са добре образовани, т.е. са специалисти в някаква област и при разискване на въпроси от нея могат компетентно да изложат и обосноват правилните решения. Стигаме до компетентността на народа, за която Туткалчев е написал мнението си, а сега аз ще добавя още неща. Според мен ако разглеждаме само нея, картината ще бъде непълна и поради това подвеждаща. Затова нека първо да видим алтернативата при сегашната система - компетентността на излъчените чрез различните видове политически избори управници. Поради разделението на труда особено в днешно време няма експерти по всичко - дори наистина да са добри специалисти по нещо (а те често не са), по всички други въпроси управниците са лаици и придобиват някакви познания „в движение“. И тук стигаме до големия, съществения въпрос – необходими ли са специални познания за управлението на държавата? Той е разискван още от древните гърци и техният отговор е бил (цитирам по памет): „НЕ – и последният готвач може да управлява държавата“. Според мен цялото развитие на човечеството от древността до днес доказва правилността на този отговор. Колцина от управниците в цялата човешка история, оставили положителна следа след себе си, са били специалисти по държавно управление? Струва ми се, че ако изобщо има такива, то те са много, много малко. Същият въпрос може да се зададе и за управниците, които не са запомнени с добро или просто не са запомнени с нищо. Ще дам друг пример от настоящето – колцина от управляващите в съвременността са специалисти по макроикономика? Но не да имат дипломи, а наистина да са експерти? Със сигурност има такива, но със сигурност те са малцинство. Ясно е, че мнозинството от управляващите (трябва да) се допитват до експерти по макроикономика. И тук идва интересният момент – в макроикономиката има различни школи, които имат различни, понякога противоположни възгледи. Когато управниците искат да водят определена макроикономическа политика, те намират съответни експерти, които професионално обясняват и защитават техните решения. С други думи най-важното – посоката на движение – се определя от политиците, а не от експерти. Още примери конкретно от българската действителност – почти четири години преди и вероятно отново сега всички важни решения в държавата се вземат от един човек, който по професия е... пожарникар. Вторият човек в държавата тогава – а вероятно и сега - е физкултурник. В момента силов вицепремиер и министър на вътрешните работи е... социолог. Сегашният лидер на ДПС, от които зависят много неща, е завършил българска филология (впоследствие и право – вероятно подарена диплома). И т.н., и т.н. Ще кажете: „Ама те не управляват добре!“ и ще сте прави. Но дали основната причина за това е, че са некомпетентни? Мисля, че не. Мнението си коя е основната причина за лошото управление на олигархията и в България, и по целия свят, вече съм го писал във форума: ...при т. нар. представителна "демокрация" е заложен непрекъснат конфликт между интересите на представляваните и представляващите, който винаги се решава в полза на интересите на представляващите! Системата е така направена, че от т. нар. "суверен" нищо да не зависи - Ноам Чомски нарича това "демокрация на зрителите" http://chitanka.info/text/8935-mediite-pod-kontrol. Изключения се появяват само когато "суверенът" изрази ясно и категорично най-често неодобрението си за нещо - както беше при избирането на Пеевски... Можем да обобщим, че когато разсъждаваме дали народът или професионалните политици/олигарсите ще управляват по-добре, въпросът кой от тях е по-компетентен не е най-важния, а е второстепенен. Защото дори да приемем, че професионалните политици/олигарсите са по-компетентни, като правило те не правят най-доброто за общия интерес, а най-доброто за техния. И като правило тези интереси не просто се различават, а често са противоположни. Този конфликт практически ще изчезне при пряка демокрация, включваща изброените в лекцията на Шуар елементи – пряко решаване от народа на всички съществени от негова гледна точка въпроси, еднократни кратки мандати на избрани чрез жребий представители, възможност за отзоваване им по всяко време и реална отговорност за свършеното. Това със сигурност ще доведе до вземането на много повече добри от гледна точка на общия интерес решения спрямо сегашното положение. Въпреки че сигурно ще има и случаи, когато ще се бърка – ясно е, че народовластието не е решение на всички проблеми, а начин за намиране на решенията. Нека отново да се върнем на компетентността. Видно е трайно загнезденото у мнозина усещане, че управляващите са по-компетентни от народа. Без значение дали наистина е така или не да разгледаме причините за разпространението на такова мнение. Най-напред пропагандата, но важно значение имат и още няколко неща. Не винаги се прави разлика между умение да говориш пред публика (каквото мнозина политици притежават) и компетентност. Освен това управляващите ползват консултации на експерти и имат достъп до много по-голям обем информация, която – както вече писах по-горе - не е достъпна за народа. Поради това те могат да направят т. нар. информиран избор по отношение на собствените си интереси, а народът не може. Изнасяйки пред широката публика част от информацията заедно със съответни анализи, предложения, решения... те създават усещането за „много чело, много знай“. Важно доказателство за способностите на народа/приложимостта на пряката демокрация в днешно време е участието на обикновени хора на ключова позиция в правораздавателния процес. Имам предвид съдебните заседатели в американската правна система, които се избират чрез жребий и които решават изхода на делата. Те са подпомагани от експерти – съдия, прокурор, адвокати, но в крайна сметка не професионалистите, а обикновените хора решават какъв ще е резултатът от делото. След като най-важната работа в една толкова специализирана дейност като правораздаването се изпълнява от избрани чрез жребий обикновени хора, не виждам защо те – консултирани от експерти – да не могат да гласуват закони и да не се справят с текущото управление на една община или държава. Още повече, че при второто основно ще изпълняват, а няма да им се налага да вземат най-важните решения, които ще са пряк резултат от народната воля. Друго доказателство за способностите на народа в днешно време е опитът на Исландия. За него в първото си мнение в темата съм пуснал линк към видео в YouTube, а има и още информация в Интернет (примерно тази - http://utroruse.com/article/5534/ ). Много интересно е написването – за първи път в света онлайн - на новата Конституция на страната. Тя е създадена на 2 етапа, без участието на политически партии, политици, университетски преподаватели и – забележете – без прякото участие на юристи! През първия етап избрани на лотариен принцип от компютър 950 (според някои източници 1000) граждани в избирателна възраст сформират Национална асамблея, в която обсъждат основните идеи, ценности и идеали, които трябва да бъдат заложени в Конституцията. В обсъждането по интернет участва цялата страна. През втория етап измежду 522 доброволци, нечленуващи в никаква политическа партия, се избира Конституционен съвет от 25 души, които да напишат Конституцията. В съвета влизат най-обикновени хора - лекари, свещеник, медсестра, фермер, поет, които работят четири месеца над проекта и получават заплати на парламентаристи. Заседанията се провеждат онлайн и гражданите могат да наблюдават как Конституцията им придобива форма, а около 2% от избирателите се включват лично в процеса с коментари и предложения. След изработването й Конституцията е приета на референдум с две трети мнозинство от гласувалите 48,9% избиратели. Но не влиза в сила и не заменя предишната исландска Конституция поради много трудния механизъм за промяната й. Исландският пример показва интересни неща. Гражданската активност и при изработването, и при приемането на новата Конституция е сравнително ниска, което първоначално се обяснява с два фактора: - мнозина са наясно, че тя няма да влезе в сила заради съпротивата на заинтересовани кръгове, която се опира на законови пречки, нарочно създадени да направят практически невъзможна една сериозна промяна; - десните партии призовават да се бойкотира процеса по създаване и приемане на новата Конституция. Това със сигурност има последствия, но те едва ли са особено големи - кризата 2008 г. срива авторитета на политическите партии и особено на десницата, която губи изборите и е в опозиция (лявото правителство подпомага изработването на новата Конституция). Специално внимание заслужават твърде малкото – само около 2% - избиратели, участвали с коментари и предложения в законодателния процес. Според мен това е нормално и не може да се обясни само или основно с горепосочените два фактора. По всеки въпрос народът включва мнозинство некомпетентни хора и малко специалисти. Естествено е при разискването му голямата част от неразбиращите и – като изключение - малка част от разбиращите да не вземат пряко участие. Затова пък при гласуването ще се включат и много неразбиращи – защото в хода на разискванията са си изградили мнение и/или искат да защитят интереса си така, както го виждат. Считам, че случилото се в Исландия потвърждава това. Явно мнозинството там е преценило, че не е достатъчно компетентно, поради което не се включва с коментари и предложения при изработването на новата Конституция. Що се отнася до 2-та %, между тях със сигурност има хора (компетентни или не), които искат да защитят някакъв свой интерес – съзвучен или не с общия. Има и некомпетентни, част от които се надценяват, а друга искат да защитят интереса на мнозинството по начин, по който те го разбират. Но има и немалко хора – част от 99-те %, които разбират от съответната материя и професионално защитават интереса на мнозинството. Според мен те със сигурност са повече като брой, а вероятно и като процент, от парламентаристите, имащи компетентност по съответната тема. И без съмнение са повече във всякакъв аспект от политиците, защитаващи общия вместо своя или някой друг частен интерес. Във връзка с новата Конституция на Исландия ще пусна линк към още една – вече много по-кратка, но по моему също много важна – лекция на Етиен Шуар: https://www.youtube.com/watch?v=NufLZOGcKE4 Ще завърша темата за образоваността, интелигентността и компетентността на народа с една мисъл на Джон Адамс: „Властта винаги вижда в себе си велик дух и всеобхватни разбирания, непостижими за общата маса.“ | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: JKMM |
| А сега да разгледаме другото основно възражение срещу пряката демокрация – че народът 25 Мар 2014 13:16: - ...няма собствено мнение и е крайно податлив на внушения чрез масмедиите. В общи линии съм съгласен с тези твърдения. Според мен обаче трябва да се запитаме защо това е така – дали защото народът като цяло е глупав или по други причини? Според мен народът често няма собствено мнение, защото не разполага с необходимата информация, която управляващите съзнателно крият от него. По-нагоре писах каква е целта - така те могат да направят информиран избор с оглед на собствените си интереси, а мнозинството не може. За да се създадат условия за информиран избор на народа – нещо изключително важно! – трябва да се осигури свободен достъп за всеки практически до цялата информация (засекретяването й трябва да е възможно само в крайно редки, предварително определени случаи). Това би спомогнало много не само за ограничаването, но и за ликвидирането на т. нар. „задкулисие“. Един красноречив пример – дали дългосрочните и на голяма стойност договори за американските централи в „Марица Изток“ щяха да станат факт, ако народът беше предварително запознат с техните условия и съпътстващата информация и се искаше неговото потвърждение за влизането им в сила? В случаи като този не може да има никакви съображения за търговска тайна и др. подобни, просто защото ще плащат не подписващите, а всички ние... Що се отнася до крайната податливост на народа „на внушения чрез масмедиите“, то това също е вярно, но проблемът и тук е извън него. В първото ми мнение в темата съм пуснал линк към кратко видео в YouTube по Ноам Чомски – „10 начина за манипулиране с помощта на медиите“. То и особено неговата последната точка обясняват защо това е така. Друго много интересно видео по темата, което също съм пускал във форума, е „Психовойна” – https://www.youtube.com/watch?v=tQJGj5oY8CI. Проблемите тук са изключително сериозни, което налага да се вземат съответни сериозни мерки, за да бъде прекратено съзнателното зомбиране на хората в интерес на върхушката (Йохан Волфганг фон Гьоте: Няма по-безнадеждно поробени от тези, които погрешно смятат, че са свободни). Например при преминаване към пряка демокрация аз бих подкрепил някаква форма на национализация поне на медиите, които трайно са на загуба (такива хич не са малко и у нас, и по света). Защото е ясно, че това не са обикновени бизнес-предприятия, чиято цел е печалбата. Точно обратното – собствениците им години наред покриват техните загуби и не ги продават, явно за да обработват общественото мнение в изгодна за тях посока. При положение, че народът е некомпетентен и лесно манипулируем, интересно възражение срещу представителната „демокрация“ е написал в темата Engels: 23 Фев 2015 17:30: Следователно електората не е способен да избере представители. Което показва и практиката. Следователно Представителната демокрация е по лоша и от Пряката, понеже освен малоумието на електората се добавя и алчноста и корупцията на представителите. Вместо една злина, имаме две. За мен отговорът на Калки не е убедителен: Не, не е вярно. Алчността и корупцията присъстват винаги. Това наистина е така, но въпросът е дали условията позволяват или не позволяват развихрянето им. Представителната „демокрация“ е тържество на алчността и корупцията, докато механизмите на пряката демокрация свеждат техните прояви до едно много по-ниско, поносимо ниво. Да се върнем към цитираното мнение на Engels. Според мен в момента представителите са/стават лоши не заради „малоумието на електората“, а заради настоящата система, при която те се определят чрез избори, няма ограничение в броя на мандатите им, които са и прекалено дълги, практически няма възможност за предсрочното им отзоваване и не им се търси отговорност за свършеното и несвършеното. Това, заедно с дадената им власт да решават практически всичко, им позволява лесно да забогатяват, действайки срещу общия в полза на собствения си и/или други частни интереси. Сериозно доказателство за цирка, който представляват изборите, може да се намери в книгата на Нобеловия лауреат по икономика Джоузеф Стиглиц „Цената на неравенството“ http://tinyurl.com/n9g84cy (горещо я препоръчвам - не трябва човек да е икономист, за да я прочете и разбере). В нея той е посочил, че (пиша по памет) на последните избори в САЩ 93% от местата в долната камара на Конгреса - Камарата на представителите и 95% от местата в горната камара – Сената, са спечелени от кандидатите, дали най-много пари в предизборната си кампания. Това не е резултат от „малоумието“ на народа (в случая американския), а според Стиглиц показва, че сегашната система се основава на принципа „един долар – един глас“, а не на принципа “един човек – един глас“, както непрекъснато се твърди от защитниците й. Поради всичко това няма как да се съглася с g_ringo, че: ...крилатата фраза "и магаре да ви сложа, и него ще изберете" би трябвало да ни накара да се замислим дълбоко над недъзите на концепцията за пряката демокрация. Точно обратното - това е силно доказателство за недъзите на представителната „демокрация“. Можем да обобщим, че ако народът не е пряко овластен, а представителите имат големи пълномощия и се определят чрез избори, влизаме в схемата "един долар - един глас", при което демокрацията отива по дяволите и се възцарява олигархията. И не само се възцарява, но и се окопава и опитва да се увековечава, ползвайки най-новите постижения на науката. Поради това излизането от тази схема не е лесно, но и не е невъзможно - може да стане при изпълнение на условията от лекцията на Шуар: определяне на представители чрез жребий с еднократни кратки мандати и реална отговорност за свършеното и несвършеното, възможност за предсрочното им незабавно отзоваване и сериозно ограничаване на правомощията им за сметка на прякото овластяване на народа. | |
Редактирано: 4 пъти. Последна промяна от: JKMM |
| В заключение: населението на Исландия е около 320 хил. души – приблизително колкото населението на Пловдив и Варна и повече от населението на всички други български градове без София. Разгледаният по-горе опит на тази държава показва, освен всичко друго, че в такива мащаби е напълно възможна пряка демокрация т.е. тя може да се приложи от всички български общини. Същото важи и за София, която е разделена на райони – има няколко съвременни примери в градове с над милион жители – https://www.youtube.com/watch?v=l_2FBm2kszI. Според мен избирането на представители чрез жребий (в съответствие с условията, посочени в лекцията на Шуар), заедно с новите технологии, правят пряката демокрация напълно възможна форма за управление на цялата страна. Не съм специалист и не се наемам да кажа как технически ще стане това, но съм убеден, че има начин (направиха ми впечатление мненията на TheGrimReaper). И съвсем накрая - смяната на системата и установяването на пряка демокрация в България би могло да стане, но само ако идеята се популяризира (за което не може да се разчита на медиите) и получи широка подкрепа. Не с помощта на политиците (каквото и да ни говорят те), а ако намерим начин/и да преодолеем сигурната упорита съпротива от тяхна страна. (Ноам Чомски: ...като правило през вековете прогресивното законодателство и социалните придобивки са били спечелвани чрез народни борби, а не като подаръци отгоре. Тези борби следват цикъл на успехи и отстъпления. Те трябва да се водят всеки ден, не веднъж на четири години, с цел създаването на истински отговорно демократично общество, от урната за гласуване до работното място.) В тази връзка е важен посоченият от TheGrimReaper пример с Интернет партията в Аржентина. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: JKMM |
| Струва ми се, че няма да е зле да си припомним как някои от големите български творци са гледали на (част от) въпросите, които разискваме в настоящата тема. Първо няколко стихотворения на Тома Измирлиев (по-големия брат на Христо Смирненски), писани през периода 1920 - 1931 г. (дали нещо се е променило оттогава?): ДЕПУТАТ Депутат! Депутат! То е чудо занаят! Спиш и дремеш си рахат, а омръзне ли ти, брат, станеш - взимаш важна поза, понапсуваш този-онзи и си дремнеш, пак благат, верен на дълга си свят... Депутат! Депутат! Мил и сладък занаят - чест, пари, имунитет, в трена - без пари билет, а на всичко туй отгоре, щом от скука се умориш, хайде, братко, във Париж на държавен гръб вървиш... Депутат! Депутат! Щом закъсаш, мили брат, сам приготвяш си проект, с някой подпис за ефект, и след тоя жест велик гюндулукът ти за миг ето го увеличен с двеста левчета на ден! Депутат! Депутат! Туй е божа благодат! Без усилия и мъка сам нареждаш си айлъка! Не ти трябват мини златни, нито сделки неприятни, цялата хазна пред теб чака като топъл хлеб! *** ДЪРЖАВЕН МЪЖ Аз заемам важни постове във държавния живот; всяка вечер вдигам тостове за любимия народ. Акуратно пия с „нашите” бира, вино и вермут, аз юнашки празня чашите, сметката ми плаща друг. В мойта тиха канцелария на голям държавен мъж за доброто на България стъпвам в месеца веднъж. Но избягвам най-старателно да използвам свойта власт: само в две-три раздавателни книги фигурирам аз. Член на няколко комисии, ходатай с безспорен дар, изпълнявам тънки мисии срещу скромен хонорар! Честно пазя интересите на народа чрез властта – през деня проучвам пресата, механите – през нощта. Верен син на свойта нация, партизан с морал съм аз – пръв подавам декларация, щом докопат други власт! Гръмко ми лети мен славата цял живот нашир и длъж и бозая от държавата – нали съм държавен мъж! *** ГРИЖИ ЗА НАРОДА Заплатите на депутатите и министрите се увеличават. Пресата Дяволски бушува кризата парична, хиляди се скитат в джеба без петак, таз беда велика мачка безразлично бедни и богати, гражданин, селяк. Големците вземат мерки чудновати да премахнат някак тоз проклет хомот, но, кажете, моля, триста депутати могат ли да хранят цял един народ? Все пак те полагат мъки непосилни, колкото се може да го облекчат, и затуй навярно няколко разсилни те и таз година пак ще съкратят. Вижда сам народът, искрено затрогнат, тези нежни грижи, тоз голям мерак - ала щом не могат те да му помогнат, той ще им помогне в тази криза пак. И спокойно гледа - гледа и не шава: от любов и грижи към народа клет големците честни как увеличават своите заплати с всеки нов бюджет. Няколко министри, триста депутати, мъчно ще нахранят цял един народ, но народът може - с тлъстички заплати славно тях да храни, даже цял живот... *** ЩАСТЛИВА ДЪРЖАВА Закъсала държава! Продънена хазна! И кой ли ще оправи таз глупава страна, щом всеки смахнат правник - ерзац специалист минава за държавник, дори за финансист? Разпъната държава - ограбена страна, с закони, ред и право - без никаква цена. И куц, и сляп, и блъснат - известно е това - се учи тук да бръсне народната глава. В Дермен дере* завършил с успех университет, във София се връща велик капацитет, и само тъй, от скромност, не става президент, а само прост министър в критичния момент. Един учил финанси при някой дърт лихвар, но се родил със шанс и изскача секретар, а друг видял на кино Париж или Берлин и ето го - заминал за дипломат във Рим! Закъсала държава, затънал параход и никой грош не дава за своя "мил" народ - министрите в чужбина, избраниците спят, а вълчите дружини спокойно си крадат! Но в тези дни размирни един достоен мъж - държавният ни бирник - се шляе в шир и длъж и толкова обича народа обеднял, че щедро му съблича и сетния парцал!... * Дермен дере е старото име на с. Гавраилово, община Сливен и на основаните от българи - изселници от него едноименни села в Бесарабия и Крим. |
| А сега едно кратко стихотворение, демонстриращо отношението към народа на единствения наш творец, наречен народен поет (при това още приживе) и Патриарх на българската литература: ПРЕД ОРАЧА Иван Вазов Край нивите мирни вървим. Орач над браздите в пот плава. Ний сладко и умно гълчим за песни, изкуство и слава. Гълчим за наслади, блага, що в дар от живота ще вземем без пот и без мъка… Я чакай сега пред тоз орач шапка да снемем! *** Следва изключителна творба на човека, наречен от Гео Милев "втора еманация на расовия гений" на българския народ - единствения наш поет, чието творчество и жизнен път са сравнявани с тези на Ботев: НА ЕДИН ПЕСИМИСТ Пейо Яворов Да, роб е той, народа, и спи дълбоко, гробно, в безчувственост нехайна, в мълчание беззлобно на привичен покой: окови тежки влачи и тъй смирен умира, че щастието сякаш в неволята намира, да, брате, роб е той. Но хулна реч не казвай, недей го кле жестоко, че уж не виждал злото, когато по-дълбоко забива нокти то — и смучи, и досмуква последната остала живителна кръв капка в снагата, всичко дала: защо грешиш, защо? Аз зная, ти го любиш, неволника вековен, и с болка го ругаеш в копнежа си синовен, знам твоите мечти… Че раснал си при него, че залък твърд и черен делил си нявга с него; ала кажи, син верен, познаваш ли го ти? Уви, да беше знаял съмненията тайни и жалбите сърдечни, и мъките безкрайни на тоз прегърбен роб, ти в ужас би настръхнал, не клел би тъй злобливо и участта му тъмна оплакал би горчиво, кат зинал бащин гроб. А той се мръщи ядно на робството в хомота, той чувствува дълбоко неправдите в живота, но не и трезва мощ… Че злата орисия в бедите обвинява и с поглед към небето пощада ожидава: слепее в черна нощ! Иди, иди при него: лъчата всепобедна на знанията твои — в тъмата непрогледна там нека възсияй. Прогледнал, той ще скъса оковите тогава и към честита бъдност пътеката най-права самси ще да узнай. *** Накрая една добре позната творба на човека, наречен "върховна еманация на българския народ като раса" и "пророческа манифестация на българския гений": ЕЛЕГИЯ Христо Ботев Кажи ми, кажи, бедний народе, кой те в таз рабска люлка люлее? Тоз ли, що спасителят прободе на кръстът нявга зверски в ребрата, или тоз, що толкоз годин ти пее: "Търпи, и ще си спасиш душата?!" Той ли, ил някой негов наместник, син на Лойола и брат на Юда, предател верен и жив предвестник на нови тегла за сиромаси, нов кърджалия в нова полуда, кой продал брата, убил баща си?! Той ли? - кажи ми. Мълчи народа! Глухо и страшно гърмят окови, не чуй се от тях глас за свобода: намръщен само с глава той сочи на сган избрана - рояк скотове, в сюртуци, в реси и слепци с очи. Сочи народът, и пот от чело кървав се лее над камък гробен; кръстът е забит във живо тело, ръжда разяда глозгани кости, смок е засмукал живот народен, смучат го наши и чужди гости! А бедният роб търпи и ние без срам, без укор, броиме време, откак е в хомот нашата шия, откак окови влачи народа, броим и с вяра в туй скотско племе чакаме и ний ред за свобода! https://www.youtube.com/watch?v=4__Gs0-HcZ4 | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: JKMM |
Поради всичко това няма как да се съглася с g_ringo, че: ...крилатата фраза "и магаре да ви сложа, и него ще изберете" би трябвало да ни накара да се замислим дълбоко над недъзите на концепцията за пряката демокрация. Точно обратното - това е силно доказателство за недъзите на представителната „демокрация“. Можем да обобщим, че ако народът не е пряко овластен, а представителите имат големи пълномощия и се определят чрез избори, влизаме в схемата "един долар - един глас", при което демокрацията отива по дяволите и се възцарява олигархията. Тоест какво ? Че народът не е компетентен да избира, но е компетентен да управлява ?? Несериозно. То, въобще, цялата тази спекула с жребиите е несериозна, ама нямам време сега да се захващам в детайли, че след два дена пак напускам мамковината и няма да пиша тук. Само ми се иска да обърна внимание, че исландският експеримент не доказва нищо. Нищо. Нула. Виж, ако въпросната конституция би влязла в сила и ако това би имало доказан положителен ефект - тогава можеше и да говорим за нея. А сега си е едно забаваление за свободно време. И в този форум има достатъчно грамотни хора, които биха могли да скалъпят някакъв конституцио-подобен текст, нали ? А, още нещо - няма сериозни аргументи, че съдът с 12 юридически неграмотни съдебни заседатели е по-добър от другите формати. |
| JKMM, ще прочета какво си написал, като намеря малко свободно време в края на седмицата. Беглият поглед, който хвърлих на текстовете, ми казва, че сигурно са интересни. Но не мисля, че е добре да се публикуват стихотворения и то в такива обеми. За разместването. Дължи се на дългия линк. Ето ти една програмка, която съкращава рязко линковете и ги прави много удобни: http://tinyurl.com/ |
Тоест какво ? Че народът не е компетентен да избира, но е компетентен да управлява ?? Несериозно. ... Никъде не твърдя, че на народа му е необходима някаква компетентност, за да избира. А ако ти твърдиш такова нещо, то според мен това пък е несериозно. На практика при всички политически избори се прави манипулиран, а не информиран избор, като решаващ фактор са парите, осигурени за предизборните кампании. При пропорционална система кои ще бъдат избрани се определя от партийните централи, редящи листите. Малко по-различно би било при мажоритарна система, но само ако гласуващите познават лично и достатъчно добре кандидатите, между които ще избират. Това може да е така при избор на кметове на много малки населени места и не е така в практически 100% от останалите случаи. С други думи по принцип гласуващите не познават кандидатите, но познават нещо друго – техния медиен образ (възникването и развитието на политическата реклама и въобще на политическия маркетинг съвсем не е случайно!). Този медиен образ, като правило, е (много) по-различен от реалния човек. Подобно е положението и при различните видове смесени избирателни системи. Да не говорим, че ако мнозинството не харесва никой кандидат или партия, неговото мнение не се отчита. То може да не гласува, но това не променя нищо - резултатите от изборите са легитимни, без значение дали са гласували 80, 18 или 8%. Така че компетентността, пък и образоваността, и интелигентността на народа нямат нищо общо с изборния процес.В тази връзка ще пусна линк към една много сериозна лекция на Ноам Чомски, озаглавена МЕДИИТЕ ПОД КОНТРОЛ Забележителните постижения на пропагандата. На пръв поглед обемът изглежда голям, включително заради наличието на съдържание в началото, но в действителност не е: http://www.savanne.ch/svoboda/anarchy/theory/media.html ... То, въобще, цялата тази спекула с жребиите е несериозна, ама нямам време сега да се захващам в детайли, че след два дена пак напускам мамковината и няма да пиша тук. ... Знае се, че дяволът е в детайлите, така че ги очаквам с интерес – разбира се, в удобно за теб време.А ето мнението по въпроса и на най-универсалния ум на Античността - Аристотел: "Избирането чрез жребий е основно за демокрацията, докато изборите са признак за олигархия."; "Гражданин е този, който може да управлява и да бъде управляван." Нормално е избирането чрез жребий да привлича повече внимание, защото не е разисквано досега в темата, а и като цяло е слабо позната практика. Според мен то е много важно, но не е единствено важно за успешното функциониране на пряката демокрация. Решаващо е широкото овластяване на народа директно да решава всички съществени според него въпроси. Ако това не е налице, а властта за решаване остане изцяло в представителите, определянето им чрез жребий няма да промени коренно положението – пак ще съществуват най-важните условия и за тяхното, и на контролните ограни корумпиране. Eто още едно много хубаво видео, свързано с темата: https://www.youtube.com/watch?v=vFGL0vY6Clc И още цитати във връзка и с предстоящите у нас избори: Ален (вероятно Ален Турен), френски автор: Най-отличителната черта на добродетелния човек е, че той не иска да управлява другите. Той иска да управлява само себе си. С други думи ако дадем властта на тези, които я искат, най-лошите ще управляват. (допълнение на Етиен Шуар) Еманюел-Жозеф Сийес Хората в недемократична страна нямат думата. Могат само да действат чрез своите представители. Само ми се иска да обърна внимание, че исландският експеримент не доказва нищо. Нищо. Нула. Виж, ако въпросната конституция би влязла в сила и ако това би имало доказан положителен ефект - тогава можеше и да говорим за нея. А сега си е едно забаваление за свободно време. И тук липсват детайли, че и съществени неща.Първо, „исландският експеримент“ не се ограничава само до новата Конституция. Пусках линкове, писах, че в Интернет има информация по въпроса, но понеже не съм я препредал, явно това е останало в сянката на процеса по изработването на новата Конституция. (Предишния път писах доста и не ми се искаше да увеличавам още обема. И сега положението е подобно, но след като въпросът се поставя ще компилирам още информация от различни източници, заедно с мои мнения.) Същината на исландския модел, възникнал през започналата 2008 г. криза, е пряката намеса на народа в управлението, която има „доказан положителен ефект“ и заслужава „да говорим за нея“. 1.1. Започналата в края на 2008 г. сериозна криза в Исландия се превръща в срив, който изкарва хората по улиците. В центъра на Рейкявик тълпата гори плашилата на банкери, а по сградата на парламента се хвърлят камъни и бурканчета с исландски йогурт. Протестите продължават пет месеца (провеждат се всяка събота, а не всеки ден) и в тях важно участие имат местните домакини, въоръжени с тигани, тенджери и черпаци. На 01.02.2009 г. дясното правителство подава оставка, а извънредните избори през април са спечелени от левицата. Сериозният народен натиск принуждава исландските политици да предприемат много по-различни действия за справяне с кризата от 2008 г. в сравнение с останалия свят: а) трите най-големи банки в страната, приватизирани през 2001 г., са оставени да фалират, а не са спасявани с парите на данъкоплатците. Задълженията им са разделени в две категории. Първата включва депозитите на местните лица в Исландия, които формират 15-25% от старите банки и които са трансформирани в три нови банкови институции, едната от които държавна. При това спестяванията на исландците до 20 900 евро са гарантирани; б) клоновете в чужбина на фалиралите исландски банки, които събират депозити и отпускат кредити най-вече във Великобритания и Холандия, са оставени да обявят несъстоятелност (още през октомври 2008 г. Лондон включва исландските банки в терористичния си списък в опит да замрази активите им). Губят парите си около 340 хиляди души във Великобритания и Холандия. Тези две страни частично възстановяват загубите на своите вложители - съответно до гарантираните 60 хил. паунда и 100 хил. евро – и предявяват сметката на Исландия. МВФ също притиска страната да плати, в противен случай няма да получи кредитна линия. Исландският парламент гласува специален закон за това, но протестната вълна принуждава президента Кримсон да наложи вето върху закона и да свика референдум, на който 93% гласуват „против”. Новото ляво правителство договаря с Великобритания и Холандия по-приемливо съглашение, но президентът отново налага вето и на втори референдум със 77% участие на населението отново се отхвърлят ангажиментите на исландската държава към Лондон и Хага. Случаят накрая е отнесен до съда на EFTA (Европейската асоциация за свободна търговия, в която членуват Исландия, Норвегия и Лихтенщайн). Решението от януари 2013 г. за мнозина е изненада: Исландия не отговаря за парите, потънали в клон в чужбина на фалирала исландска частна банка. Все пак страната плаща суми, включително получени от продажба на имущество на фалиралите й банки. в) въведена е строга забрана за извеждане на капитали извън страната. Инвестициите в чужбина се разглеждат под микроскоп и за тях се изисква специално разрешение. Не се приватизира много печелившия и изцяло публичен енергиен сектор; г) въпреки кризата Исландия не само не ограничава, но и разширява мрежата си за социална защита. Подпомогнати са гражданите, които са взели ипотечен кредит в чужда валута и след рязкото падане на кроната през 2008 г. са заплашени от банкрут и загуба на домовете си. Решено е, че дългът по ипотеката не може да превишава 110% от стойността на имота и банките опрощават горницата! Освен това Върховният съд в страната определя, че привързването на лихвите по кредитите към индекс в чужда валута е незаконно, което отново помага на домакинствата, като ги освобождава от плащането на валутните разлики. От януари 2015 г. влиза в сила и извоювано от синдикатите повишаване на заплатите, специфично за всеки бранш; д) потърсена е персонална отговорност от виновните за кризата. Повече от 200 души, сред които бивши изпълнителни директори на големи банки, са изправени пред съда с обвинения за извършени криминални престъпления. На десния премиер Гейр Харде, управлявал от 2006 г. до 01.02.2009 г., са повдигнати няколко обвинения, по едно от които е признат за виновен, макар и без да му бъде наложено наказание. 16 банкери и адвокати обаче получават присъди, като четирима шефове на една от фалиралите най-големи банки влизат в затвора за три до пет години (Редакция: в края на октомври 2015 г. броят банкери и финансисти, които са осъдени на лишаване от свобода за престъпления, свързани с финансовия колапс - включително и с максимални присъди от 6 години - достигна 26 http://www.segabg.com/article.php?id=775023); Всичко това спомага за спадане на инфлацията до 6%, а на безработицата до 5% и излизането на Исландия от кризата. В тази връзка ето и едно интервю с президента на Исландия Кримсон https://www.youtube.com/watch?v=-vLFLOikW8w 1.2. След като се използва аргументът, че новата исландска Конституция не действа, нека видим друга част от исландския „експеримент“, която е на същия принцип и действа - Бюджетен процес с участие на гражданите - иновацията „Вашите приоритети“. От 2008 г. исландската организация с нестопанска цел Citizens Foundation http://www.citizens.is/ предоставя софтуерния продукт Your Priorities за насърчаване на онлайн демократични дебати по различни теми както в Исландия, така и в световен мащаб. Your Priorities е предоставен безплатно за всички страни в света, като има версии на основните езици, включително и на български - https://bulgaria.yrpri.org/?locale=bg. Той дава възможности на гражданите да: • представят идеи за подобряване на качеството на живот в техните общности; • гласуват в подкрепа или против дадена идеи; • обсъждат идеи, за да ги подобрят. Софтуерът генерира списък с проектите с най-голяма подкрепа, които след това да бъдат реализирани. Не виждам какво би пречело да се ползва и при евентуално он-лайн законотворчество. 1.2.1. Е-Община Най-успешния пример за използването на Your Priorities е сайтът Better Reykjavik https://betrireykjavik.is/, който се използва за съставяне на инвестиционната програма и част от бюджет в столицата на Исландия Рейкявик в размер на около 2 млн. евро. Той дава възможност на гражданите да предлагат, обсъждат и приоритизират идеи за подобряване на живота в техния град. Целта на сайта е да се създаде открита дискусия между жителите и градския съвет на Рейкявик. Better Reykjavik стартира след икономическия колапс в Исландия през 2008 г. и играе жизнено важна роля в общинските избори на града през 2010 година. По време на тези избори 10% от избирателите в Рейкявик са изразили идеите си на сайта, 43% от избирателите са разгледали сайта и са предложени над 1000 идеи за приоритетни проекти. Технологията е различна от тази, прилагана при бюджетиране с участие на общността например в Бразилия, Уругвай и др. (пускал съм линк и за това) не само заради използването на интернет. Тук гражданите дават идеи, които после се остойностяват от общинската администрацията, най-скъпите отпадат, а възможните от гледна точка на бюджета се предлагат за приоритизиране от гражданите. Проектите трябва да се вместят в определени финансови рамки по жилищни райони, които са предварително зададени. По списъка от остойностени проекти се прави електронно гласуване, за което се ползва паролата от подаването на данъчната декларация (на тази особеност отдават ниската избирателна активност – повечето хора се затруднявали да си възстановят/спомнят паролата). Всеки гласуващ вижда на своя дисплей как с гласуването на даден проект намаляват парите за неговия квартал, така че се стреми също към най-добро комбиниране на проектите с цел оползотворяване на предвидените средства. Проектите се изпълняват по предвидения ред, като всички други общински проекти. 1.2.2. Е-парламент Друга добра практика, основана отново на използване на приложението „Вашите приоритети“, е Better Iceland https://betraisland.is/. Better Iceland дава на исландските гласоподаватели възможността: • да взаимодействат с членовете на Парламента (Алтинги); • да поставят въпроси, които те считат за приоритетни; • да видят всички предложения за закони и други документи от Исландския парламент; • да подкрепят или се противопоставят на всяко предложение и да добавят свои собствени мнения; • да разглеждат всяка реч в Парламента като отделен видео файл. 1.2.3. Е-здраве Забележително е, че чрез исландското ноу-хау за допитване до гражданите ще се демократизира здравната система на Великобритания. Най-новият проект https://nhs-citizen.yrpri.org/, използващ приложението „Вашите приоритети“, е стартиран от Националната здравна служба на Великобритания (NHS) с цел даване възможност на пациентите да идентифицират и обсъждат проблемите. Второ - по-нагоре съм писал какво, според мен, показва приемането на новата исландска Конституция – въпреки че не е влязла в сила. Но щом се налага, ще го резюмирам отново: а) в днешно време е напълно възможно включването на народа в създаването на нормативни актове, а не само в приемането или отхвърлянето на вече готови такива (нищо чудно в това отношение исландският пример да е прецедент в световен мащаб, затова и съм отделил толкова внимание на процеса по създаването на новата Конституция); б) ако народът бъде включен в законотворчеството, няма всички да хукнат да правят предложения за неща, от които не разбират. Това показва, че качеството няма да бъде лошо; в) олигархията трудно се разделя с част от правомощията си в полза на народа и се опитва да не допусне такъв успешен прецедент. Особено когато става дума за написването на основния закон на страната, пък и въобще за законотворчество – важно средство, чрез което се защитават интереси. Иначе съм съгласен, че щеше да е по-добре, ако новата исландска Конституция беше влязла в сила и имаше натрупана практика. Това не е така, защото вместо да гласуват нея, исландските парламентаристи са гласували закон, поставящ сериозни бариери пред приемането на нова конституция – изискване за приемането й с квалифицирано мнозинство в парламента, последвано от референдум, на който следва да има активност повече от 50% от избирателите и „ЗА“ да гласуват поне 40% от всички избиратели. За да се обясни в по-малко неблагоприятна светлина случилото се сигурно може да се извади от девет кладенеца вода. В крайна сметка обаче нищо не може да промени простия факт, че „народните“ избраници не приемат създадената и приета от народа Конституция, а напротив – затрудняват влизането й в сила. Но въпреки това тя съществува – може да бъде прочетена, сравнявана и върху нея да се разсъждава (дано да има ентусиасти - английски превод: http://www.stjornlagathing.is/other_files/stjornlagarad/Frumvarp-enska.pdf; български превод от английския: https://islandmodel.files.wordpress.com/2013/02/predlojeniezakonstituciqislandiya1.pdf). Аз прегледах текста по „диагоналния“ метод. Харесаха ми някои неща и по конкретно: Чл. 15 за правото на информация; Член 34 за собствеността и ползването на природните богатства, обявени за колективна и вечна собственост на обществото; Член 35 за информиране относно състоянието на околната среда и правото на обществото да участва в подготовката на решения, които ще имат въздействие върху околната среда и природата; Член 60, според който ако президентът не подпише приет от парламента закон, той се гласува на национален референдум; Член 65, според който десет процента от гласоподавателите могат на поискат закон, приет от парламента, да бъде потвърден или отхвърлен чрез национален референдум; Член 66, според който два процента от гласоподавателите могат да задават въпрос до парламента, а десет процента от гласоподавателите могат да предложат законопроект. Ако парламентът не го гласува или гласува друг, алтернативен законопроект, предложението на гласоподавателите трябва да бъде гласувано на национален референдум, заедно с гласувания от парламента законопроект, ако има такъв. (едно представяне на новата исландска Конституция и сравняването й със старата: превод на английски – http://www.stjornlagathing.is/english/; на български: http://tinyurl.com/pw9jr4l) Убеден съм, че ако тази Конституция влезе в сила няма да се случи нещо страшно като сривът през 2008 г., дошъл при действието на старата Конституция и закони (хайде да се замислим какво е и тяхното качество, след като не са предотвратили или поне ограничили, а напротив – създали са условия за случилото се 2008 г.). Според мен новият основен закон дава по-големи права на народа, но не може да доведе до смяна на системата. Въпреки това реакцията на исландските парламентаристи, за която писах по-горе, е показателна. А, още нещо - няма сериозни аргументи, че съдът с 12 юридически неграмотни съдебни заседатели е по-добър от другите формати. Никъде не съм твърдял, че съдът с „юридически неграмотни съдебни заседатели е по-добър от другите формати“. Ще се повторя по смисъл - след като американската правна система работи по такъв начин, при това не от вчера, явно този вариант е достатъчно добър дори за изключително специализирана дейност като правораздаването. Което доказва, че консултирани от експерти обикновени хора биха могли успешно да се справят и с други дейности - например със законотворчество или с обикновеното текущо управление на една община или държава (важните решения ще са резултат от пряко изразената народна воля). Ти обаче ме провокираш да се замисля дали вариантът със съдебните заседатели „е по-добър от другите формати“. И се сещам, че би било по-лесно да се намери подход и да се подкупи мнозинството от съдебен състав (хора, които се познават, работят на едно място и за които отдавна се знае, че решават дела), отколкото мнозинството от повече на брой хора, между които няма нищо общо и които току-що се запознават. Това не е за пренебрегване, като се има предвид нивото на корупция в съдебната ни система. | |
Редактирано: 8 пъти. Последна промяна от: JKMM |
JKMM, ...не мисля, че е добре да се публикуват стихотворения и то в такива обеми. Туткалчев, благодаря за разяснението и програмката.За разместването. Дължи се на дългия линк. Ето ти една програмка, която съкращава рязко линковете и ги прави много удобни: http://tinyurl.com/ За стихотворенията - освен другото, щеше ми се да поразчупя темата. Но ти си нейния автор, така че ще се съобразя с мнението ти. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: JKMM |
| Още две (кратки) видеа по темата: Правителство от, за и на народа, чрез хвърляне на жребий! https://www.youtube.com/watch?v=_DtgZYNZ9ZI Пряка Демокрация чрез Интернет https://www.youtube.com/watch?v=5aEKdzdAjns И от действащата сега система - информация за приключилите в неделя кметски избори: ИСТИНСКИТЕ РЕЗУЛТАТИ ОТ ТЕХНИТЕ ИЗБОРИ! ... София – 77 % от имащите право на глас НЕ са гласували за новия кмет. Пловдив – 83 % от имащите право на глас НЕ са гласували за новия кмет. Варна – 73 % от имащите право на глас НЕ са гласували за новия кмет. Бургас – 60 % от имащите право на глас НЕ са гласували за новия кмет. Кърджали – 75 % от имащите право на глас НЕ са гласували за новия кмет. Благоевград – 70 % от имащите право на глас НЕ са гласували за новия кмет. Велико Търново – 70 % от имащите право на глас НЕ са гласували за новиия кмет. …. и т.н. Май от областните градове само Бургас си е избрал кмет, ако сложим праг 30+1 % от имащите право на глас… ДОПЪЛНЕНИЕ: За настоящия Президент на Р. България НЕ са гласували 80 % от имащите право на глас. А за парламентарната коалиция, която ни управлява в момента НЕ са гласували 75 % от имащите право на глас. ЗАКЛЮЧЕНИЕ: Някой много сериозно ви е излъгал, че българската демокрация означава управление на мнозинството  ))П.П. Продължавайте да се вълнувате как да давате своя вот (електронно или на хартиен носител), а не за системата, по която се отчитат и признават за валидни резултатите от Техните избори! *(процентите са закръглени) Цвети Павлова Източник: http://tinyurl.com/p769pvz |
| Разсейвате се, колеги! Въведете тишина в умовете си за момент и вижте : 1. Не всички решения са равни. Цената на винетките или тежестта на митата на вносните курнишони нямат ефект от нивото на изключването на 3-ти реактор на АЕЦ или (не)одобряването на южен поток. Т.е има неща, които могат да се оставят в ръцете на откровено некомпетентни/корумпирани администратори - когато (неизбежно!) неадекватните решения влязат с взлом в съзнанието на народа, той ще вземе мерки. Приемаме, че затрупан от град от проектозакони и наредби, демоса е пропуснал нещо. Няма проблем - когато заболи, проблемът ще е навлязъл в съзнанието им и (при наличие на стабилен инструмент за пряка демокрация) съответната неадекватност ще бъде отстранена. Представянето на народа пред свършени факти, без път назад, не минава. + 2. Важните решения се знаят. Кой не беше наясно че влизането в нато е важно решение? В ЕС? Големите промени винаги влизат в общественото пространство. Даже без будни граждани, които обичат да образоват братята си. = 3. Нямаме проблем с пренатоварване на на плебса с решения извън неговата компетенция или интерес. Всякакви проблеми с минали под радара недомислици се решават пост фактум - реактивно, а големите въпроси сами намират публичност посредством тежестта си. Но подобен demos ex machina (хи-хи-хииии) е възможен само при изградена ИНФРАСТРУКТУРА. Много от постовете тук ми приличат на изключително дълбоки разсъждения на тема форма и размер на грайферите на гумите на МПС преди въобще даже да е планиран ПЪТЯ! Ами ако не е асфалт а релси? Павета? Лед? Аз не гледам на темата като на brainstorming, както се изрази колегата, по-горе. Аз гледам на темата като на работна група (ако не възразява гр. Туткалчев). И в този дух ви призовавам - да работим, без да се разсейваме. Точно както гласуването в момента е невъзможно без хора, които са способни да се придвижват то пунктовете, сгради, кутии, паравани и прочее ЦИК анджъклами, така и пряката демокрация е невъзможна без хора, които са способни да изразят мнение/отношение по въпрос лесно, бързо, анонимно и ако може интелигентно, без страх от репресии, без чувство за вина. Като анонимен постинг във форум на интернет вестник Това е първата стъпка. Например: напълно логично е да се използва съществуващата банкова система, където всеки може да превежда символични суми (0.01) по сметка с име изразяващо подкрепяната позиция. Бързо, прозрачно, сигурно. Да почнем оттук. Да почнем с големите неща - нека не си гладим ризите докато къщата гори. Нека намерим МЕХАНИЗЪМ, нашата атомна бомба, пък да видим #КОЙ ще се изрепчи на богонарода Пак казвам - това не е научна фантастика - днес аз мога да заявя на организацията AMAZON че искам книгата Atlas Shrugged, чрез малка плочка от стъкло и метал, и след няколко часа физическата книга ще бъде доставена в двора ми от малко летящо устройство. Точно като в 'Специалитетът на Златотърсача' . Няма съмнение в моята идентичност. Няма опасност враговете ми да разберат че чета идиотски книги. Инструментите за масово, прецизно, безопасно волеизлияние са тук. Въпросът е стиска ли ни да ги използваме. | |
Редактирано: 3 пъти. Последна промяна от: TheGrimReaper |