ПРЯКАТА ДЕМОКРАЦИЯ
Отиди на страница:
Калки 07 Юли 2015 10:29 Мнения: 17,157 От: Bulgaria Скрий: Име,IP и доколкото малка група вече ни управлява, а резултатите очеизвадно са печални, ....... ... нямаме, обаче, никакво практическо основание да вярваме, че ако решения се вземат с всенародно вишегласие, нещата ще станат по-малко печални. А пък при предлаганата от теб безкворумна система - хептен. Липсата на практическо основание за подобна вяра (нещо с което обаче, не съм съвсем съгласен), е само необходимото условие за категорично отхвърляне на подобна схема. Добре ще е да има и достатъчно условие, някакво доказателство например, че подобна схема също би имала печални последствия... Аз също бих се радвал на кворум. Затуй симпатизирам на вариант с раздробяване на всенародното събрание на по-мънички народни събрания, което да подсигури по-широко участие на народа в дебатите и вземането на решения... |
| Според мен пряка демокрация в България би могло да се изгражда "отдолу" и локално, чрез децентрализация и местно самоуправление и местен избор вкл. на съдии, прокурори и шефове на полицията. Дори общински бюджет би могъл да бъде гласуван в местен референдум. От друга страна, практиката показва, че точно местната демокрация в България може да бъде най-лесно корумпирана, реална е и опасността от прекалено влияние на корпоративно определян вот, например. |
бонго-бонго 07 Юли 2015 11:07 Мнения: 19,345 От: Swaziland Скрий: Име,IP При повсеместно прилагане на тази схема и регламентирана силна зависимост на централните видове власт от всичките местни народни събрания, за корупцията, зловредните олигархични влияния и корпоративния вот, би било малко по-трудно да играят толкова значима роля, дори на местно ниво... СЕГА силата им, на олигарсите и пр. произхожда най-вече от централните власти в столицата, даже и тази на "местните феодали"... |
реплика към emo1971: Много е важно да се изясни, къде точно е главата на хидрата. Защото например Сталин е имал доста двойници, Садам Хюсеин - също, и за Тодор Живков, знам че е имал. Това не е случайно и важи не само за нарочените за диктатори от по-големите диктатори - командирите в западния свят. Това е така и за господстващата система и за това теорията скрива нейната глава. Една от основните теории, която се налага от пропагандата с гьобелсов бяс е именно теорията за разделението на властите. Лъжливата теория за равенството на властите е свързана с разделението на труда в най-горната част на йерархията, като съвсем различни етажи от върха, ни се представят като стоящи на най-горния етах. Но може да има нарочен за власт и някой друг още по-долен вид труд. Маркс например, като тръгна от идеята за това че търговията и търогвците са коварно зло, нарочи всички собственици, но накрая се прехвърли стабилно към дребните собственици. Като казва, че те може и да подлежат на експроприация от едрите капиталисти, но са реакционни, поради това че имат собственост и защитават правото на частна собственост. И само тия които нямат нищо са кръвен продукт на капитализма и годни да правят революция. И това си е така - но срещу кого да правят революция? Срещу масата дребни собственици, срещу кулаците. До някъде и срещу някои държавни власти, но не и срещу най-високата държавна власт, която е глобална власт, имперска и корпоративна. Защото надстройката нямала значение. А в съвременната либерална теория, избраната уж по демократичен начин държавна власт също няма значение и трябва да бъде навряна в ъгъла и много да не писка. А когато въпросът опре, до това кое е това нещо, дето е най-отгоре, веднага излизат шаманите, дето разделят властите. Защо обаче и как решиха, че народът трябва да контролира само три власти. Аз мога да измисля още двеста двадесет и три. Колкото видове труд има в по-горната част на йерархията, все е власт, която трябва да се контролира. Но не ща да се занимавам с бесмислици - нека с бесмислици да се занимават апологетите на днешното властово статукво. Нека да се изложат, компроментират и маргинализират още по-хубаво. А аз казвам, че има една най-високостояща власт - законодателната. Съдебната и изпълнителната власт не са най-високостоящото работно място на върха на йерархическата система и не са равнопоставени на законодателната власт. Те са подчинени на законодателната власт и това се доказва с простия факт, че формата чрез която съществуват и функционират е зададена от законовата уредба на законодателната власт. Винаги и при всички обществени системи. Дори и магистратите и министрите да се избират директно от народа, те трябва да изпълняват разпорежданията на законодателната власт - законите. А законите, както знаем могат да имат безброй количество вратички и по неведоми начини да измислят, как дори и директно избраните от електората уж независими власти да станат зависими от тоя който пише законите. Дори и ако приемем, че съдебната и изпълнителна власт са под контрола на електората, ако не е гарантиран тоя народен контрол и над законодателната власт, законодателната власт може да измисли механизъм, чрез който да отмени повече или по-малко обществения контрол над въпросните второстепенни институции. Ако пък е гарантиран народния контрол над законодателната власт, тогава, и съдебната и изпълнителната власт са гарантирано под контрола на народа. Идеята, която се налага днес, че трябвало да има равнопоставеност на властите е пропагандна и напълно невярна. Тя е невъзможна и това вече е доказан факт. Гледната точка, която изразявам се занимава принципно с най-главните компоненти на системата и най-главните отношения между тия главни компоненти. Принципно имаме йерархическа система, която е само една. Ако вземем отделните йерахически системи, които я съставляват, те са много, но най-голямата йерархическа система е само една. Същевременно принципите и компонентите, които съставят която и да е отделна йерархическа система са едни и същи. И така, аз търся кое е върховното работно място на йерхическата система. То е нещо качествено еднородно, въпреки че отчитам, че се състои от различни хора, които са на различно място вътре в законодателната власт и от тая гледна точка можем да продължим с разделението на труда и йерахията. Ако някой каже, че тоя връх не е законодателната власт, а е съдебната или пък изпълнителната, по съм склонен да се съглася, защото все пак предлага нещо качествено еднородно. Но не е възможно да се каже, че имаме няколко качествено различни институции, които са едновременно на върха на йерархията. Но пък е вярно, че многобройните прости неща, от които се състои базата са представени в надстройката. Това означава, че надстройката се занимава не само с предмета на работа на висшите магистрати и министри, а и на видовете труд още по-долу. По принцип абсолютният контрол на елита над базата е непосилна задача за отделен индивид, но тоя който е по-интелигентен се справя относително по-успешно. В крайна сметка обаче ние се интересуваме от цялото обществено взаимодействие и казваме, че организираното общество има повече сили от неорганизираното. А главните компоненти на системата и отношенията между тях означават, че имаме един много организиран връх на йерархията и останалата част на системата, която е организирана от върха. Ако разполовим условно цялата йерархическа система по хоризонтала, там където минава хипотетичната линия на разделянето на силите, колкото повече йерархията е правилна, толкова повече над тая линия ще има по-малък брой хора отколкото под нея. Когато йерархията почне да се прецаква, може да дойде момент, в който хората над линията са дори повече от тия отдолу. От гледна точка на главните компоненти на йерахията, върхът може да съдържа много хора и много видове труд, вкл. висши и нисши магистрати, министри и мниистерства, но това което е над линията на равновесие е също йерархическа система и аз търся кое е нейното най-високо работно място. Това работно място пише законите, а всички работни места надолу по-йерархията са длъжни да изпълняват законите на най-високото работно място. Т.е. правните закони на законодателната власт. Т.е. съдебната система също е изпълнителна власт, защото изпълнява законите. Но правният закон, постоянно променян от законодателната власт е подчинен на природния. Колкото повече в процеса на развитието, субективният законодател се отклонява от природния закон, толкова повече той се доближава до приказката за оня цар дето е заповядал да занесат трона на брега на морето и започнал да заповядва на вълните. А пък това се получава, когато царят вече се е поразсъблякъл и е вече голият цар (явно е отишъл на море), който трябва да бъде сменен. Неговите правни закони е невъзможно да бъдат спазвани. И когато някой днес започне да разсъждава, че законът бил закон и трябвало да бъде спазван, или пък, че законът си бил добър и нямало нужда от нов а само трябва да бъде спазен, това е най-голямата смешка. Законът е лош и именно за това не може да бъде спазен. И е прав Шейлок от Венецианският търговец, когато казва, че законът трябва да бъде спазен до последната буква иначе не струва. Но не само последната буква, като бъде потъпкан духът на закона. Обективният природен закон е енигма и се овладява постепенно от човешката цивилизация с развитието на науката, която пък е продукт на човешкия опит и труда на миналите и настоящи поколения. Натрупаният опит е изразен чрез едни много трудно променящи се правила и е залегнал в конституциите. Ако погледнем конституциите, можем да видим, че те се променят към повече демокрация а не към по-малко. Въпреки, че казвам, че днешната система е недемократична и е псевдодемокрация, заявените промени в конституциите вървят към заявяване или опит за повече демокрация. И това може би е най-голямото доказателство, че природният закон налага демокрация. Но кое точно е демокрацията? Аз казах, че това е общественото движение нагоре по йерархическата система, което е обратното на разделението на труда, противопоставя се на управлението на държавата и на елита на власт, но не го отменя. Демокрацията изхожда от равенството на отделните индивиди, в движението на горе по йерархията има единствено и само обществена собственост и мнозинството мачка малцинството. Но движението на долу, при което на власт е разделението на труда налага и частна собственост, и власт на малцинството - и така тезата и антитезата взаимно се балансират. И след като определих законодателната власт за безспорен лидер в цялата система, казах че демокрацията е отношение ЕДИНСТВЕНО И САМО между мнозинството от гражданите и законодателната власт. А управлението на държавата също е отношение между законодателната власт и болшинството от гражданите, при което обаче обществото се подчинява на малцинството на върха, а не го контролира. Основният метод, чрез който мнозинството контролира законодателната власт е чрез назначаването на народни представители. Пряката намеса в управлението на тия представители е възможно но само до някъде. Това което прави невъзможно управлението на държавата само чрез референдуми е разделението на труда. И така, ставаше въпрос, как обществото ще контролира съдебната и изпълнителната власт? Чрез избирателната система, която съм предложил обществото може да се намесва по всеки един въпрос и да го подложи на реферндум, който се завихря отдолу нагоре, а не се спуска от горе, както е сега. Така че няма никакъв проблем, обществото ако има желание и енергия да назначава и сменя във всеки един момент допълнително и по свое усмотрение не само съдебната и изпълнителна власт, а когото и да било. Даже чистачките може да назначава ако иска. Ако не го направи обаче, законодателният орган ще го направи, защото това е именно от неговите правомощия, както според природния закон, така и според избирателната система, която предлагам и която имам претенцията да съответства много добре именно на природния закон. Защото по-ниските йерерхически нива е нормално да бъдат назначавани от по-високите йерархически нива, каквато е именно законодателната власт по отнощение на съдебната и изпълнителната. И след като законодателната власт е по-горе от съдебната и изпълнителната, не е възможно да очакваме, едни депутати, които са откраднали да бъдат осъдени от съдебната власт, без преди това да бъдат свалени от власт. Нещо повече. Когато съдебната власт днес не осъжда депутати, тя го прави поради това че мнозинството от депутатите не изискват от съдебната власт да ги осъди. Т.е. тука винаги става въпрос за злоупотреба с власт на целия законодателен институт, а не на отделни депутати. И отделни депутати могат да бъдат осъждани и сега, но само когато те не са удобни на мнозинството от депутатите да крадат. Или по-точно от тия, които дърпат конците на депутатите чрез корупция - т.е. банкерите. Защото това е истинския законодател, който се е скрил от обществото и работи депутатите, чрез партиините централи; или пък ги подлага на публичен линч чрез медиите; или пък осъжда, чрез съдебната система; или пък ги разстрелва посредством институцията на организираната престъпност, която също контролира. Фактически имаме алгоритъм според който общественият двигател действа. При движението надолу по йерархията (управлението на държавата) елитът на власт има възможност да прави глупости, и да злоупотребява с власт. Ако иска разбира се. Когато общият кръговрат нагоре е отпушен, чрез внедряване на правилна избирателна система, лошото управление принуждава обществото да смени елита на власт и го прави в реално време. Когато общият кръговрат нагоре по йерархията е затлачен, обществото пак ще смени елита на власт, но с голямо закъснение и няма да го направи качествено, а кризата ще бъде перманентна. Т.е. приоритетът на демокрацията трябва да бъде именно назначението на добро представителство в законодателната власт, и причината е именно това, че в горна мъртва точка общественият двигател има момент на смяна на едно качествено движение с друго - представителството на депутатите е и начало на разделението на труда и няма как да бъде иначе. Оттука натам обаче, правилната избирателна система дава неограничени възможности за пряка демокрация от страна на народа. Но не го изисква. Нито пък изисква от народа да сменя депутатите. Единствено дава възможност, но не само про форма или само де юре, а наистина и де факто. Ако народът изпита нужда от по-голяма намеса в работата на върховното работно място, което пък ще бъде следствие от някаква степен на недобро управление, той ще се намесва при всякакви ситуации. При избирателната система която съм предложил ескалирането на повече народен контрол ще става най-лесно, чрез увеличаването на общия бюджет за заплати на общинските съветници от електората. И по тоя начин общинските съвети ще се намесват повече в работата на парламента. По отношение на парламента намесата на общинските съвети преставлява избори или референдум (пряка демокрация. По отношение на собствения общински електорат, работата на общинските съвети е управление. Т.е. общинските съвети са едновременно част от малките общински кръговрати, където са връх на йерахията и начало на движението надолу, т.е. на разделението на труда и затова получават заплата; и същевременно са част от движението нагоре, когато са част от обратното на разделението на труда движение, за което не получават заплата. Именно поради тая причина, общинските съветници са двойно мотивирани да работят - както от работната си заплата, така и от провокацията на лошото управление на парламента. За да докажа, че в правилната йерархическа система, законодателната власт винаги е над съдебната, ще дам за пример и съветите на Йотор към Моисей от Стария завет: "Изход, гл. 18 ... 20. учи ги на (Божиите) наредби и на законите (Му), ... 21. а ти избери измежду целия народ мъже способни, богобоязаливи, мъже правдолюбиви, мразещи корист, и (ги)тури над тях за хилядници, стотници, петдесетници и десетници (и писари): 22. нека те съдят народа във всяко време и да ти обаждат за всяка важна работа, а за всички малки работи да съдят те сами:" Виждаш ли как ясно е дефинирана йерархията на върховните обществени функции. Най-отгоре е Бог. Под него е Моисей и неговата функция е да се съобразява с Божия закон и да учи народа на тях. За целта той трябва най-вече да назначи представителство. Това представителство се състои от най-способните и се занимава със съдебната функция. Но съдебната функция е и изпълнителна, защото те са назначени от Моисей и изпълняват неговите наредби. Просто движението надолу по йерархията се проявява като разделение на труда и видовете дейности се увеличават. И така, по-горното работно място в йерархията си има своите приоритети и не е в състояние да поеме и останалите функции. Обаче имаш и кръговрат на йерархическото взаимодействие, при което Моисей, като върховно работно място в йерахията, трябва да се подчини и е функция на по-висшия субект. В Библията е казано че това е Бог. В реалния живот, тоя дето се пише пратеник на Бог, трябва да докаже на обществото че не послъгва нещо. А това става чрез цялото общество, което трябва да излъчи кой да бъде Моисей. Защото Моисей е върховен лидер само при организираното обществено движение надолу по йерархията, но не и при организираното обществено движение нагоре по йерархията. А за движението нагоре по йерархията е нужна обратна (възходяща) йерархическа система, така както за движението надолу е нужна нисходяща - т.е. ако Моисей назначава хилядници, стотници петдесетници и десетници, обществото назначава стотници и десетохилядници и накрая Моисей. При нея обществото определя "всяка важна работа", а не Моисей. А пък най-важната работа измежду всички важни работи, както за Моисей, така и за обществото е да назначи представителство, чрез което да управлява. В цитирания от мене библейски текст е казано именно това - обществото има власт над Моисей, защото то определя кое е важна работа и кое не. А това означава, че не може Роско Плевнелиев или Парламента или някакво малцинство, което уж произтича от обществото да определят, кои са най-важните въпроси за референдум - трябва народа да ги определи. цитат:"Дори не бих възразил, в духа на идеите на Монтескьо, от допълнително ниво на контрол дори върху дейността на законодателната власт- депутатите" След като е идентифинцирано най-високото работно място и е станало ясно, че демокрацията е съотношение между броя на хората в електората и броя на работещите на това най-високо работно място, умножен по максималния възможен брой за смени на всеки депутат, нивото на контрол зависи от съотношението между броя на депутатите (който може бъде увеличен драстично поради по-честите смени) и електората. Колкото повече електорат е провокиран да се задейства, толкова повече ескалира и нивото на контрол върху законодателната власт. И както пак ще повторя - говорим за съотношение на броя на хората от една група и броя на хората от друга група. А не говорим за брой на институции, където примерно втората институция е по-малобройна от първата и под претекст че гарантира повече демокрация, налага по-малко демокрация, а пък същевременно системата ненужно (и безплодно) ангажира повече електората. Примерно конституционен съд, може да блокира закон; или изискване за две трети парламентарно мнозинство, едната трета малцинство блокира закона; или президентско вето. Съдът може да заплашва със съд депутати, които са назначени умишлено да са с тъмно минало и са лесно контролируеми и т.н. Принципът тука е че тоя, който държи конспиративното оръжие (парите), по-лесно купува по-малкото хора. А парите ги държат висшите финансови кръгове. |
| Дано да не е проблем, че ще пусна малко повече текст. Всичко е по темата, която е важан и то много. Не мисля че пускам спам - мислих дълго, го редактирах неколкократно. |
| цитат:"Дали даден закон ще бъде приет зависи от производителя а не от потребителя. Работа на производителят е да прави малко но качествени закони. Също работа на производителят е да прави ясни и кратки резюмета на законите така че да бъдат разбирани от потребителя. " За ясните и кратки резюмета на законите съм съгласен, със забележката, че трябва и законите да са ясни и кратки. Доколкото е възможно, разбира се. Но не и да бъдат умишлено заплетени, като сега. Но когато един производител е вече назначен на работа и му се дава заплата за това, а прави некачествени закони, това означава, че нещо е сбъркано. Тоя не би трябвало да бъде назначен. А ако е назначен и е направил не просто лоши закони, а има някой който да направи малко по-добри закони от него, тогава той трябва да бъде уволнен. Как ти обвързваш правенето на лоши закони от конкретен действащ депутат с неговото немедлено уволнение? Ако тези които измислят закони само с цел да лъжат народа, не им се дава шанс да пребивават постоянно в народното събрание, те няма и да станат такива професионални мошеници, защото ще им се намери някаква полезна работа - например ще им се даде една мотика да копаят. А пък ако повече хора от обществото, се извъртат през законодателната власт, те ще имат достъп до училището за лъжи и няма да бъдат лъгани така лесно. ******************************** цитат:"За кворума - при всенародно гласуване такова животно като кворум няма. Колкото гласоподаватели гласуват толкова. Останалите гласоподаватели просто или нямат мнение по закона или този закон не ги вълнува. Което си е напълно нормално." Именно - ако не са събрали кворум, значи болшинството от гласоподавателите не ги вълнува или нямат мнение по конкретния закон. Но пак не е точно така. Трябва да се степенуват нещата според тяхната значимост. Няма значение, дали електоратът е събрал кворум, а има значение, дали електоратът при едно гласуване е извадил по-голям процент отколкото при друго. И понеже най-важният въпрос, подлежащ на гласуване от електората е назначението и смяната на народен представител, не може когато народния представител е избран с по-голям процент, да бъде блокирано което и да е негово гласуване от по-малък процент. НО! Трябва да е гарантирано, че народният представител е избран наистина от електората и може да бъде сменен във всеки един момент, че е мотивиран с правилната работна заплата, т.е. че има истински пазар за народните представители, на който е допуснат всеки гражданин. И тука по-висшето състезание представлява сравнението на по-големия процент от електората с по-малкия за избирането или сменянето на народен представител. А има и абсолютен процент, който не може да бъде бутнат. Според най-простата математика. И референдумите по отделните закони трябва да са обвързани със смяната на народен представител. Това може да бъде сведено до едно много просто изречение на електората към собствения народен представител, който е вече избран; "Ние искаме и държим, да направиш нещо конкретно. Ако не го направиш си уволнен." Обаче има друго нещо. Дали изобщо е имало обществен кворум на електората при избирането на народно представителство. Защото ако има изискване за кворум на електората и не е имало квроум, тогава няма да има действаща институция. Така че въпросът ти за това дали трябва да има кворум, касае най-вече излъчването на представителство, а не решенията на това представителство. Виж как аз съм решил въпроса при моята избирателна система. Всяка отделна базова (или низова) избирателна секция се състои от сто човека. За да има кворум, са нужни 51 човека присъстващи. Т.е. минималната бройка която може да реши нещо или да смени народен представител (общински съветник, който ще избира депутат) е 26 човека. Това означава, че ако след това се съберат противниците на 26те човека, т.е. 74, те могат да сменят народния представител. Ако зад втория народен представител застанат 51 човека от 74те или повече, след това въпросната секция няма да може да уволни представителя, защото няма да може да събере кворум от 51 човека, без някой от подкрепилите го да си промени мнението. Т.е. аз съм предложил система, при която отделната избирателна секция за да реши нещо трябва кворум. Но на следващо ниво - об. съвет, кворум не се изисква. И общинският съвет при максимален възможен брой на съветниците сто, може да работи дори само с трима съветници. И бройка дори само от трима съветници може да смени депутат. Само че гласуването на об. съветниците е единствено и само явно и поради тая причина е напълно възможно те да решат, че за смяната на депутат и каквито и да е влияния на об. съвета върху техния депутат, гласуването ще става по интернет в сайта на общинския съвет. Освен това електоратът може да увеличава и намалява броя на постоянно действащит съветници, като увеличава и намалява общия бюджет за заплатите им. И тогава вече твоята логика, че кворум отдолу нагоре не е задължителен е спазена. Защото ако повечето електорални клетки не излъчат народен представител и има изискване за електорален кворум, няма да има действаща институция и обществото остава като муха без глава. Но същевременно аз съм отворил вратата във всеки един момент, на всяка електорална секция да изпрати или смени своя народен представител или да формира мнение по всеки въпрос и да разпореди на своя народен представител, как да гласува. **************************** цитат:" "като декларират предварително, че нямат никаква зависимост от която и да е партия......По този начин законодателната власт се сформира съвършено отделно и независимо от партиите." Това е много погрешно ако се изпълни и същевремено съвсем невъзможно да бъде изпълнено. Хората определят мнението и поведението си вследствие на някакви идеи. Съответно се обединяват в групи базирани на общност на идеи. Тези обединени групи в наше село ги наричат партии." Така е само че има и някои малки подробности, дето си ги изпуснал. Иначе добре си дефинирал, че понятието за партия съдържа обща идея (кнсенсус, който е и ноу хау, изобретено и развиващо се за дълги периоди от време), т.е. партията е група от хора, които водят дебат на базата на разни визии за управление и търсят най-консенсусното решение. Обаче това консенсусно решение се изработва в движение нагоре, при задължителното наличие на обратна йерархическа система, при която да се отсявата губещите идеи. Това би трябвало да прилича на търг с наддваване, където се определя и цената. На немски е аусщайгерунг, което буквално означава слизане. Отсяване. Само че при липса на демокрация, т.е. при липса на обратна йерархическа система, на нас демокрацията ни се спуска отгоре. Партийните централи които са готови да работят за властовото статукво на банкерските династии са финансирани от печатницата на пари и от останалите финансови номера за преразпределение. После на състезанието не се допускат нерегламентирани конкуренти, защото всичко е така измислено. Обаче нека да вникнем в смисъла на понятието "партия", точно така както го казваш и ти. И точно така, както ти го давам и аз при моята избирателна система, където партии има, но това не са точно партиите, дето ги спускат отгоре днес. При моята избирателна система имаш партии първо ниво, където се формира обществен консенсус първо ниво - това са избирателните секции. Те са същевременно и едномандатни избирателни райони, а така също и избирателни комисии. Следват партиите второ ниво, където се формира консенсус от по-висш порядък и които са под постоянния надзор на низовите партии на електората - общинските съвети. Консенсусното решение което се изработва в тях заминава на последно ниво - в парламента. Там продължава процесът на производството на обществен консенсус и завършва в момента когато излезе готов закон. И така, готовият закон е готов продукт. Ако обществото реши че е лош, то може да го промени. И това постоянно си става, то ще си става. Защото практиката е корекция за теорията. Но за да бъде произведен законът (консенсусното решение от най-висш порядък)при моята избирателна система е имало истинско състезание и най-добрите са спечелили. Докато ако не си гарантирал това и са спечелили говедата или мутрите, тогава и да им касираш законите те по-добри не могат да измислят. Тая работа с измислянето на законите, т.е. с управлението на обществото не е толкова проста и не е лъжица за всяка уста. Трябва да дойдат най-кадърните. Понеже са най-кадърни, те трябва да взимат и най-големите заплати. Няма как да бъде иначе - най-кадърният е кадърен и да спечели. Той може и да лъже, но лъже кадърно, а освен това по-важното е, че това са неговите собствени сили, а не слепите сили на обществото които помпат незаслужено дефицита му на собствени качества. Обратното означава, некадърниците да взимат най-големите заплати, а те ще обърнат каруцата. Моята каруца и твоята каруца. Та ставаше въпрос, дали народните представители трябва да декларират предварително, че не са зависими от която и да е партия. Всеки народен представител трябва да защитава интереса на партията от по-долно ниво, т.е. на избирателната си секция или об. съвет, която го е избрала. Но за да свърши работа, той влиза в битка с останалите народни представители, които също дърпат чергата към своите партии. Ефективната политика е да бъде изобретено правилното ноу-хау, как точно да бъде произведен обществения консенсус. Лидерът е тоя, който убеди останалите. Всеки не го може. Но всеки трябва да бъде допуснат до открития дебат, до състезанието и в крайна сметка - до училището в което учат царете. ************************* цитат:"Някога ще трябва да има и механизъм за заплащане на Народните Представители обвързан с броя на приетите от народа закони." Е да ама количеството не е качество - такова обвързване не трябва да има. ********************* цитат:"Кой е този който определя дали да има или да няма остри дебати в общественото пространство. На практика това са средствата за масова информация. Така предложеният механизма се поставя в зависимост от собствениците на средствата за информация." При моята система ще става перфектно. В редиците на всяка отделна избирателна секция от сто човека ще има примрно петима, дето спорят, а останалите ги слушат. Това може да става най-лесно чрез сайт на избирателната секция, но може и да става на по-малки групи по кафенетата. Споровете ща засягат политиката на държавата и общината. Консенсусното мнение на секцията ще бъде взето и с участието на действащия им народен представител, който ще си каже мнението. После избирателната секция ще реши и ще натовари народния си представител да защитава тези решения. Неговата цел ще бъде да прокара решението на избирателната секция и да убеди общинските съветници. Обаче въпросът по който въпросната избирателна секция дебатира остро е възникнал като коментар на действащата държавна или общинска политика. Ако е наистина важен и за останалите избирателни секции, те също са изработили някакво решение. И в об. съветите са излезли за да воюват по между си различни начини за решение на относително малко въпроси, които обществото е решило че са най-важни за него. И така, кой решава при моята избирателна система по кой въпрос да има остри дебати? Обратната йерархическа система. Тя решава. Когато е правилно структурирана, и в нея има нормално големи човешки групи, те могат да комуникират по нормален начин и накрая да излъчат консенсусно решение. Като най-важното им консенсусно решение е както казах - излъчването на народен представител, а всичко останало е второстепенно. Вътре в тая система е и медията. Понеже тия които са бъркали в чекмеджето на властта и са видели информацията, която се събира там, от време на време се преместват в отбора на прецаканите, т.е. в отбора на мнозинството от гражданите, те са вече заинтересовани да "пеят". И те ще "пеят" много хубаво. Те ще съобщават информация, която сега е засекретена от обществото. Ние не знаем истинските мотиви за действие на сега управляващите, защото по йерархическите канали към тях тече информация. Тази информация се събира най-горе, но медиите не ни я казват. Защото не са никакви медии. Защото и медиите не могат да бъдат независими от законодателната власт. Откъде тия ще получат информация - някой политик трябва да им я каже. От кого те са назначени и финансирани - от действащата управляваща върхушка. Тя си прави пропаганда и си е назначила медии. Не си мислете, че днес когато някой политик изчезне от политическата сцена той е свален наистина. Когато Петър Стоянов напусна президентския пост, той стана "доктот хонорАРис кауза", защото му платиха баснословни пари за някакви лекции. Де факто това е национален предател, който продаде България на чужди интереси. С тези пари, а и не само с тези той е шеф, защото плаща на другите и те работят за него. Така е и с повечето бивши политици. Те продължават да си живеят добре и не са заинтересовани да ви казват, как стоят нещата. ************************ цитат:"Теоретично при двама кандидати хората се разпределят в четири групи тоест всяка група с 25% от общия брой на хората с право на глас - 1 група 25% с ДА за единия кандидат, 2ра група 25% с ДА за втрория кандидат, 3та група 25% с НЕ и за двамата кандидати и 4та група с 25% неутрални. Пак повтарям това е теоритичното разпределение. Тъй като могат да гласуват само хората с ДА за двамата кандидати то за валидни се признават изборити при които са гласували 50% + 1 глас и ги печели кандидата с повечето гласове. ... При референдум гласуването е съвсем друго. Там има само един въпрос за който може да се гласува с ДА или НЕ." Мамка му - това е зверска софистика. Да не си талмудист? Ти предлаш като най-важен въпросът "Ту би оър нот ту би?" Винаги съм казвал, че животът е безсмислен и са оцелели само приспособените. А кои са приспособените? Това са тия които са си имали някакъв субективен стремеж да живеят. И тия които са се стремели към живот са оцелели. Останалите не са. Помни: никога не е късно да се самоубиеш. но си се самоубий сам, а не самоубивай обществения организъм! Аз съм от сляпо стремящите се към живота и не приемам теорията, че може да има алтернатива при която целият обществен организъм се самоубива, като възприема филосовфията, че алтерантивата му се свежда до това или приемаш вече приетото от лошото народно събрание (което никога няма да бъде съвършено), или се самоубиваш чрез бездействие в тоя постояннопроменящ се свят, където не можеш да си позволиш да спреш да действаш. Математиката ти софистическа ще изправя аз. При двама кандидати имаш само две реално съществуващи алтернативи - един начин да жиеем и друг начин да живеем. Иначе и аз си мечтая за спящата красавица, но нея я няма. Въпросът е, че на първи тур е имало няколко кандидати които са влезли в листите, но много повече не са влезли изобщо, поради липсата на правилно структурирана обратна йерархическа система, с нормално големи работни групи. Но дори и тия, които са излезли на първи тур излъчват кандидати за втори, като примерно първият има десет процента, а вторият осем, но никой не тества всеки срещу всеки, именно защото състезанието е "оупън" и не е структурирана цялостна обратна йерархическа система. |
| цитат:"Струва ми се прави са колегите твърдящи, че веднъж утвърдени механизми на пряката демокрация, неминуемо сами, някак си автоматично, започват да подобряват положението с качествата на матря'ла " Именно. Обяснил съм струва ми се вече, но ще обясня пак, защо и как се получава тая магия. Понеже движението надолу по йерархията представлява подчинение на обществото на вече притежаващия властта елит на власт, силата на тоя елит на власт и победата му над конкурентния елит, който постоянно се поражда от обществото е до голяма степен, поради подкрепата която обществото дава на елита на власт и така то дискриминира реалния елит. От това следва нарастващо несъответствие между елит на власт и реален елит. А в един момент се оказва, че царят бил гол. Един вид, същият тоя народ, матриал или електорат, дето не бил компетентен и си бил прост и няма защо да го питаме, всъщност постоянно елитът на власт иска неговата подкрепа. И понеже тази сляпа сила на обществото бива давана не поради това, че елитът на власт е елит, защото е компетентен, а обратно - елитът на власт е приеман от обществото за компетентен, защото е елит на власт. Поради тая причина имаме неправилен отбор, при който обществото селектира и толерира лошия матриал - тоя който вече управлява. Тая неправилна селекция се проявява като несъотвествие между съседните нива и поразява цялата йерархия отгоре до долу. И това се дължи на лошата обществена организация. Когато това бъде променено и обществото почне да провежда правилен отбор, съответно започва и да просперира. Друг е въпросът, че тоя опит е бил несъвършен и в древна Гърция а и навсякъде и обществото в опита си за демокрация прави опити да отмени и разделението на труда. Аз имам навика да давам примера с едно стадо от говеда. Ако отбереш най-елитните животни и ги махнеш от стадото, остават по-некачествените. От тях обаче отново можеш да отбереш най-качествените животни и да ги махнеш. След това пак има останал някакъв елит и така докато имаме стадо. Това нещо обаче се нарича отрицателен отбор и когато го прави говедаря или специлалистът стадото се движи към деградация. Във всеки един момент обаче, може да започне и отборът при който некачествените животни се отделят а качествените остават. При този процес, качествата на стадото, което вече е деградирало много, могат да се подобрят и в един момент матриалът да ни стане отново добър. |
Това е много погрешно ако се изпълни и същевремено съвсем невъзможно да бъде изпълнено. Хората определят мнението и поведението си вследствие на някакви идеи. Съответно се обединяват в групи базирани на общност на идеи. Тези обединени групи в наше село ги наричат партии." Идеята не е да се намерят някакви безпартийни, безстрастни и безидейни индивиди, а в парламента да бъдат избрани хора, независещи формално от партийни решения. Иначе очевидно всеки влиза със своите пристрастия, включително и партийни. Но не е обвързан с партийна политика. Това не значи, че въпросният народен представител ще бъде 100% безпристрастен, нито че така се избягва напълно партийното влияние. Но все пак се осигурява много по-голяма свобода на народния представител да разглежда законите само от гледна точка интересите на тялото, чийто представител е: народа. Намирам тази постановка за единствената правилна, защото ако се следва досегашната повсеместна практика, депутатите не са народни, а партийни представители. |
Но все пак се осигурява много по-голяма свобода на народния представител да разглежда законите само от гледна точка интересите на тялото, чийто представител е: народа. Отделният народен представител представлява само част от народа, а не целия народ. А частта от народа е фактически паарт, т.е. партия. Т.е. понятието партия трябва да бъде доизбистрено, какво означава, с какво се съединява софистически. Имаме една дума, но тая дума може да означава неща които са демократични, както и такива които противоречат на демокрацията. Има доста лъжливи аргументи, дето изопачават нещата. Така например, някои твърдят, че след като един депутат е избран в народното събрание, той става представител на целия народ и собствения му електорат, не могъл да му влияе. Това не е вярно - тоя си е представител единствено и само на собствени я си електорат. За капак, когато 0,00003 процента от електората си спретнат публично парти, наречено митинг или демонстрация, тази паарт от електората някак си става легитимна да влияе на целия парламент и всичките кратуни, дето имат достъп до властта изтъкват, че народът бил искал нещо си. А институциите, когато има истинска демокрация изобщо не трябва да обсъждат такава една сбирщина. Искат нещо нека да си искат - всеки иска. И аз искам, ама няма. |
| цитат:"Една конституция е била подлагана на всенародно гласвуване, която е законът на законите та един отделен закон да не може да бъде подложен на такова гласуване. Когато копуваш кола да не би да си специалист по двигатели с вътрешно горене или ходиш да завършиш курсове за авто-механик. Или когато копуваш апартамент си завършил архитектура или изкарваш кратки курсове по зидаро-мазачество. Отново - законите се изработват от специалисти "законо-ковачи"; минават през качественият контрол на правителството, и през цедката на Конституционният Съд; после се предлагат на пазара от "продавачите на закони" тоест политическите партии и най-накрая, на всеки две години се приемат от суверена на всенародно гласуване." 1. А какво ще стане, когато при всенародното гласуване, суверенът каже "не"? Има ли суверенът алтернатива? Нещо повече - има ли суверенът много алтернативи от които да избере? При тебе алтернативите са две - дали народът да даде картбланш на един лош пакет от закони; или народът да блокира лошия пакет от закони, което означава, че народът ще блокира действието на най-висшия орган. След две годиншна суша, да блокираш подаването на вода, понеже била мръсна. Е да ама имаш ли друга? Т.е. влизат ли в това състезание на готови закони, плод на две години работа от най-висш ценови порядък всички алтернативи, които обществото може да породи - без правилна обратна йерархическа система, няма да може да влязат. Само че обратната йерахическа система е движение нагоре по йерархията, а ти си навлязъл вече в движението надолу по йерархията и за да имаш много алтернативи ти трябват много действащи парламенти, при това всички възможни, които обществото може да породи - ужас! "Всички състезатели на куп" е вреден принцип от състезания тип "оупън", където хем не може да се наблъскат всички, хем се плаща вход. При състезания "оупън" се плаща вход, но нашите мили депутати ще получават заплата - каква каша си забъркал? И какво ще стане, когато електоратът каже "не" на единствения действащ парламент? Ще излезе, че след като парламентът е работил цели две години, трудът му отива на вятъра? А ако обществото харесва едни закони а не харесва други, как ги тества по отделно? От тая гледна точка, май пак си в уравнивиловка, а понеже стана въпрос за съдебна система и правни принципи, ти предлагам да не търсиш колективна вина на създадените за две години закони дори и от най-лошия парламент. А как е решен въпросът със заплащането на труда на Парламента? Ще си получат ли депутатите заплатата за лошия продукт, дето са направили, и най-вече - ще има ли уравнивиловка в която всички депутати са претеглени от народа на куп или са претегляни по отделно? А как стои въпросът с изразходвания обществен ресурс, който депутатите са използвали, в процеса на законотворчеството, и който не са взели като работна заплата за себе си? Те ще го върнат ли? А колко струва пропиляното обществено време? Очевидно е май, че проблемът е именно в това, че когато един депутат има мандат, дори две годишен, дори едногодишен или шест месеца, това е кредит на доверие, който обществото е дало на тоя депутат. Какво е ипотекирал въпросният депутат и колко е лихвата на кредита. Ако случайно доизмислиш механизъм, който да гарантира това, на гърба на всеки депутат ще се стовари тежка отговорност. И за това аз предлагам, да не ги натоварваме депутатите с такива смъртоносни тегоби и да им даваме малък кредит на доверие. Виж как ще сметна, кое е малък и голям кредит на доверие! Ако имаме един депутат на едномандатен район от двадесет и пет хиляди електорат, в него има не повече от две хиляди и петстотин евентуални претенденти за депутати, на които трябва да им бъде даден шанс. Две и петстотин умножено по две години управление прави пет хиляди години, за да им дадем общесвтен кредит на довери на всичките. Но през това време те ще измрат, защото имат средно по около четиридесет години живот, през който са годни да бъдат депутати. А какво става с кредита на доверие, когато намалим бройката на депутатите - той става по-голям, защото при двойно намаление на депутатите, имаме съотношение еднин депутат на петдесет хиляди човека електорат, където потенциалните кандидати за депутати са пет хиляди, и на тях им трябват десет хиляди години, за да се изредят като депутати. Освен това, един от най-големите проблеми на днешните всенародни глаусвания е в това, че изборният резултат може да бъде фалшифициран от избирателните комисии, които преставляват властови центрове, защото се състоят от малко хора, които могат да бъдат корумпирани. Ще има ли при твоя начин на всенародно допитване властови центрове, наречени "избирателни комисии" или нещо друго, които ще могат да правят фалшификации на изборния резултат? Защото при моя начин няма такива възможности - ама хич. Това което го предлагаш, като механизъм ще блокира в момента, когато заработи на практика. Защото нямаш алтернатива. И тъкмо тука грешиш от гледна точка на аналогията дето даде с купуването на кола и апартамент? Защото твоите комисии, дето те одобряват имат и други алтернативи и не блкокират производството, понеже нямат инженери с одобрени визии. Другата твоя грешка е че в движение нагоре по йерархията, многото хора са комисия, която контролира малкото хора. И това е демокрацията. Ако малко хора са започнали да контролират многото хора, тогава си навлязъл вече в общественото движение надолу по йерархията и това не е демокрация. Т.е. не го и представяй за демокрация, говорейки същевременно против липсата на демокрация. Т.е. ти направи класическата грешка, да прескочиш горна мъртва точка на обществения двигател и да не си разбрал, че вече спускаш надолу. Т.е. движението нагоре, което е демокрация и е обратното на разделението на труда, започва от многобройния електорат и съответно многобройните визии, които той поражда. Следва многократно намаление на визиите, което означава, че електоратът излъчва представители, които не трябва да бъдат прекалено малко и не трябва да им се дава прекалено голям мандат. Т.е. това е парламента. От парламента, започва вече движението на долу по йерархията, което представлява разделение на труда. Над парламента няма никой при движението нагоре, защото дебитът на избирателната система е сметнат като съотношение между броя на електората и броя на работните места на най-високо йерархическо ниво. А ти си сложил конституционен съд, правителство, т.е. още по-високостоящи и по-малобройни йерархически нива. От къде дойдеха тия? Как ще докажеш, че са легитимни от гледна точка на една демократична система? Не можеш изобщо, защото аз ти доказвам, колко важен е само дебитът на избирателната система. И така, това което ти предлагаш, е да бъде блокирано първото ниво от разделението на труда. За цели две години, законите няма да влизат в сила. През това време ще има необходимост от организирано действие, но главата на обществото ще бъде блокирана от греховната система. Докато аз казвам, че трябва да оставим първо ниво да действа, а паралелно с него да отпушим движението на горе. Движението нагоре е реакция на обществото от доброто или лошото управление. При моята система, в обществената картечница, която стреля по парламента има заредени страшно много куршуми и всичките те ще бъдат добри. И така: движение нагоре - обществото купува управленската визия за относително кратък период. Обществото мери; движение надолу - обществото тества на практика истинността на теорията. Обществтото реже; отново движение нагоре - обществото сменя управленската визия, съобразно корекцията на реалния живот. Пуф -паф. Но става лесно, когато движението нагоре е организирано правилно. Но преди това е дефинирано правилно. То си има собствен живот, и е паралелно състезание. Обратната йерархическа система е излъчила на второ йерархическо ниво (общинските съвети) множество фаворити, които водят дебат по въпросите на законодателната власт и търсят най-доброто ноу-хау на обществения консенсус. 2. Казах вече, че максиомалният възможен дебитът на избирателната система (което означава и на възможността да се правят референдуми) зависи от достатъчно големият брой на работните места в законодателния орган, отнесен към максималния възможен брой за смяна от електората на всеки депутат. Когато ти поставяш парламента под какъвто и да е контрол от по-малоброен властови субект, ти намаляш дебита на избирателната система. А той и без друго при тебе е малък. Контролът над парламента от правителство, президент или конституционен съд означава точно това. Обаче! Дори и без да поставяш по-малоброен институт над парламента, второто йерархическо ниво при движението надолу по йерархията автоматично става първо, когато блокираш работата на първото. Защото не е възможно да бъде отменено разделението на труда и йерархията. И когато блокираш работата на парламента, второто йерархическо ниво, или някакво паралелно, неведомо или фантомно, автоматически става първо. Поради това че "Шашава вода нема", същината на механизма (на инженерното съоръжение) не може да не се съобрази с това. Обществото въобще не може да работи без да има йерархия и без да бъде организирано от глава. Но тая глава ако не е впрегната правилно от антитезата на управлението на държавата, излиза от контрола на електората. Де факто, а не про форма. |
| bgman13, Нямам нищо против твоята схема за изборен механизъм. Тази схема не противоричи на моята идея за изготвяне и приемане на даден закон. Мисля че те се допълват. И така моята идея е фокусирана на изготвяне и приемане на даден закон. Аз разделям този процес на две фази: изготвяне на закона и втора фаза приемане на закона. В първата фаза - изготвянето на закона: а. Проекто законът се изготвя от Народните Представители. б. Приетият от тях изготвен проект за закон се изпраща до изпълнителната власт за преглед. Това е необходимо за да могат да се съгласуват точките в проекто-закона със текущите проблеми в страната. Тези текущи проблеми а и евентуални виждания за бъдещето са известни на състава на изпълнителната власт и могат да са били пропуснати от "законо-ковачите" (Народните Представители). Мнението на изпълнителната власт за даден закон се връща в Народното Събрание и има силата на мнение. Народното Събрание може да се съобрази с това мнение и да до-искосури закона или може и да не се съборази и да не го променя. в. След като мине през изпълнителната власт проекто-законът се изпраща до Конституционният Съд за да се провери дали закона не противоричи на Конституцията или на други вече приети закони. Ако КС установи че има противоречи с Конституцията или с друг вече влязъл в сила закон то проекто-закона се връща в Наордното събрание за поправяне. Не трябва да се допуска закон който е уязвим от тази гледна точка. Втората фаза е приемането на проекто-закон: Изготвеният проекто-закон се прикрепя към списъка от други проекто закони за одобрение от народа на всенародно гласуване на всеки 2 години. На това всенародно гласуване всеки един проекто закон се гласува с ДА или НЕ. Така един проекто закон може да бъде приет и да влезе в сила а друг да не бъде приет и да бъде върнат в Народното Събрание за доработка. Съгласен съм с твоятд идея че би било хубаво ако има алтернатива на даден закон. Нищо не пречи Нордните Представители ако не са постигнали единодушие по даден проекто-закон да изготвят два варианта на същият, Тогава народа ще гласува с ДА или НЕ и по двата вариянта. Този вариант кото е с повече по брой ДА и с по-малко по брой НЕ ще бъде приет и ще влезе в сила. Вариантът, който има по-малко ДА и повече НЕ се отхвърля. Отхвърленият вариант не се връща в Народното Събрание и прекратява съществуването си. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: плямпало |
| bgman13, Съгласен съм с мисълта за върховнство на закона. Съгласен съм че Изпълнителната власт трябва да е подчинена на закона. Съгласен съм че съдебната власт трябва само да следи за правилното изпълнение на закона. Не съм съгласен че трябва да се фокусираме само до избора на Народни Представители, до механизма на тяхният избор. Да, този механизъм е много важен но... Трябва да надникнем и отвъд него. Трябва да изменим и механизма по който законите се приемат и влизат в сила. Защото този който приема и вкарва един закон в сила той е над закона. Мисля че това не може да бъде Народното Събрание, нито който и да е друг избирателен орган, защото това си е представителна демокрация. Мисля че ако говорим за пряка демокрация този който приема закона и го вкарва в сила трябва да бъде единствено и само народът. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: плямпало |
в. След като мине през изпълнителната власт проекто-законът се изпраща до Конституционният Съд за да се провери дали закона не противоричи на Конституцията или на други вече приети закони. Ако КС установи че има противоречи с Конституцията или с друг вече влязъл в сила закон то проекто-закона се връща в Наордното събрание за поправяне. Не трябва да се допуска закон който е уязвим от тази гледна точка. Ето ти я конституцията, която трябва да се концентрира единствено и само да гарантира движението нагоре по йерархията. И нищо друго! В тая констититуция Конституционен съд няма. Но дори и да й сложим един Конституционен съд, той няма какво да прави. Конституцията ми е много проста и височайшите особи, дето искаш да ги сожиш над народните представители, няма да има какво толкова да установяват, дали някой закон противоречи на конституцията или не противоречи. И следователно никой закон няма да бъде уязвим от тая гледна точка - защото хем по конституция няма да има конституционен съд, хем няма да има работа за него. Натисни тук |
| Пряката демокрация изисква мнението или изборът да са правилни... Не са ли - отменят се, забраняват се, заключват се... --------------------------- Сайтът на Генек |
| Пряка демокрация... Бе, що така от тая заран нещо изчезнаха желаещите да обсъждат каквото и да е тук? --------------- Сайтът на Генек |
що така от тая заран нещо изчезнаха желаещите да обсъждат Темата закрея още преди месец, ако не си забелязал. |
| Ма, разбира се... Пряката демокрация още по-рано... ---------------------- Сайтът на Генек |
| Прямая демократия: модели правления, конституционно-правовые институты Прямая демократия рассматривается в книге в качестве способа осуществления власти гражданами путем принятия ими публично-властных решений. Анализируется понятие прямой демократии. Дается сравнительный анализ «архаической» и «модернистской» моделей прямого народного правления. На основе дифференциации «мобилизационных» и «согласительных» политических систем обосновывается методология исследования институтов прямой демократии в современном конституционализме. С использованием методов сравнительного правоведения исследуются две группы институтов прямой демократии: институты, регулирующие принятие гражданами управленческих решений, и прямое право- творчество граждан - референдум, народная правотворческая инициатива, народное вето, общие собрания (сходы) граждан; институты, обеспечивающие прямое участие граждан в формировании системы публичной власти - прямое волеизъявление граждан на выборах, отзыв депутата (выборного должностного лица), институт роспуска выборного органа власти. Рассматриваются проблемы развития институтов прямой демократии в современном российском законодательстве.Адресована правоведам, изучающим проблемы демократии, государственного строительства, специалистам в сфере правотворческой деятельности, а также аспирантам и студентам, интересующимся вопросами современного конституционного права. Натисни тук |
| Не знам точно в какъв контекст ме питаш, Бонго. Ако е в контекста на по-горния диалог за предложението ми в законодателната власт да влизат само личности, а не партийни кандидати, трябва да кажа следното: мисля, че е редно да се екстраполира принципът за всички нормотворчески власти (парламент и местни съвети). Идеята е, че ако в нормотворческата власт влизат партийни кандидати, то на практика не може да се прокара принципът на разделението на властите, защото и изпълнителната, и законодателната власт ще бъдат ръководени от едно място - партийните структури. Но Кадиев не кандидатства за общински съветник, а за кмет - т.е. за изпълнителната власт. За изпълнителната власт смятам, че е по-добре да се изпълнява от партийни структури, защото те могат да провеждат дългосрочна линия на развитие, да прокарват политически идеи, а и да имат много по-силен бекграунд за изпълнение на обещанията си. Но одобрявам сегашния принцип местната власт да може да се ръководи както от партийни структури, така и от независими лица. Ако въпросът ти се отнася за някакъв друг аспект или за личността на Кадиев, конкретизирай го. |