ПРЯКАТА ДЕМОКРАЦИЯ
Отиди на страница:
Колега TheGrimReaper, съгласен съм с твоята  математика 1 + 2 = 3. С едно уточнение за важните решения - богонародът, както се изразяваш ти, ще реши кои да са те. Защото някои се знаят предварително, но други не. Например при сключването на договорите за американските ТЕЦ-ове навремето кой е предполагал, че нашите мили управници за десетилетия са ни окачили воденичен камък на врата? В тази връзка може да се приемат и специални закони - както сега имаме Закон за нормативните актове, така бихме могли - и според мен трябва - да имаме примерно Закон за важните национални решения и Закон за важните общински решения. А може би и Закон за важните областни решения.Но подобен demos ex machina (хи-хи-хииии) е възможен само при изградена ИНФРАСТРУКТУРА. Много от постовете тук ми приличат на изключително дълбоки разсъждения на тема форма и размер на грайферите на гумите на МПС преди въобще даже да е планиран ПЪТЯ! Ами ако не е асфалт а релси? Павета? Лед? За инфраструктурата разчитам на хора като теб . Що се отнася до "форма и размер на грайферите на гумите на МПС" , според мен това също е много важно и то СЕГА. Защото има немалко хора, които искрено се притесняват това ново и непознато за тях МПС да не катастрофира и не искат да станат част от него, ако предварително не са наясно с тези неща. Разбира се има и други, които повече или по-малко са заинтересовани от запазване на статуквото - примерно защото или управляват, или се возят в сегашното МПС, задвижвано от масата. Те до гроб ще доказват, че това е най-добрия модел - и той наистина е такъв, но само за тях.Аз не гледам на темата като на brainstorming, както се изрази колегата, по-горе. Аз гледам на темата като на работна група (ако не възразява гр. Туткалчев). Според мен поради причините, които изложих, темата би трябвало да е и двете "(ако не възразява гр. Туткалчев)".Нека намерим МЕХАНИЗЪМ, нашата атомна бомба, пък да видим #КОЙ ще се изрепчи на богонарода По моему в днешно време няма как този механизъм да не включва Интернет - нещо, което и ти си отбелязал. Що се отнася до използването на "съществуващата банкова система" - този принцип позволява да се подкрепя, но не и да се предлага и разисква, което според мен е много важно. В тази връзка какво ще кажеш за исландския софтуер, към който в едно от предните си мнения съм пуснал линк? - https://bulgaria.yrpri.org/issues | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: JKMM |
| Драги JKMM, Видях, че темата е 'съживена' и я прегледах. Дължа ти извинение - по непонятни за самия мен причини съм оставил без реакция подробните ти коментари и критики на моите схващания, а това е най-малкото неучтиво. Днес не разполагам с много свободно време, но съм си направил 'паметка' (reminder на съвременен език) да се върна към дискусията. Пожелавам ти приятен ден ! |
 Приятен ден и успешна седмица и на теб!P.S. Сигурен съм, че го разбираш, но все пак ще го кажа - нямам нищо лично към теб. Просто за мен пряката демокрация е най-важната тема тук, идеята, заради която започнах да пиша по-трайно в този форум. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: JKMM |
| Уважаеми Форумци, Както сте разбрали от прякора ми аз съм „чисто нов форумец” и дори не успях да прочета много от Вашите мнения /по тази тема/. Това обаче съвсем не означава, че сега започвам да мисля по разискваните въпроси - дори напротив – мисля /дори и пописвам/ от доста време и както казва TheGrimReaper 15 Дек 2015 03:44 "Аз не гледам на темата като на brainstorming, както се изрази колегата, по-горе. Аз гледам на темата като на работна група (ако не възразява гр. Туткалчев). И в този дух ви призовавам - да работим, без да се разсейваме. Точно както гласуването в момента е невъзможно без хора, които са способни да се придвижват то пунктовете, сгради, кутии, паравани и прочее ЦИК анджъклами, така и пряката демокрация е невъзможна без хора, които са способни да изразят мнение/отношение по въпрос лесно, бързо, анонимно и ако може интелигентно, без страх от репресии, без чувство за вина. Като анонимен постинг във форум на интернет вестник Това е първата стъпка. ...... Инструментите за масово, прецизно, безопасно волеизлияние са тук Въпросът е стиска ли ни да ги използваме." Затова /окуражен и от дължината на мненията на JKMM /си позволявам да направя „първата си стъпка” и да Ви предложа един „парареферендумен” начин за постигане на основната цел на форума – пряката демокрация. Вече сте отбелязали, че основния порок на представителната демокрация се състои в това, че фактически в Парламента изпращаме не НАРОДНИ, а ПАРТИЙНИ представители. В следващото ще Ви предложа 2 начина за преодоляването на този порок. Предполагам всички ще се съгласите, че който „реди” кандидат-депутатските листи той е СУВЕРЕНА - защото той ОВЛАСТЯВА. Това сега разбира се го правят партийните ръководства ведно със стоящите зад /и със/ тях кукловоди, обръчи и т.н. Избирателите /народа/ само легитимират – „удрят печата” /и на това му викат избори/. Същевременно сте отбелязали, че без партии не може – няма кой да „канализира народната воля”. Какъв е единствения разумен изход от ситуацията? Според мен изхода е в това да се намери начин да се принудят партиите да редят листите не по свое усмотрение, а по волята на народа – не по волята на ръководствата /или членската си маса/, а по волята на НАРОДА - на частта /part/ от Народа, която гласува за съответната партия. I-ви Начин за принуда – „институционален” /за по лесно ще вмъкна откъс от едно от „моите писания” - КУШИЯТА С НАГРАДА ВЛАСТ/ Тази „ротация” на едни и същи (или различни, но действащи еднакво относно изборната процедура) лица във властта е възможна, защото не хората; които ТРЯБВА да са и състезателите, и съдията (а уж ТЕ СА СУВЕРЕНА), определят кои лица да са на „финала” за влизане в Парламента; а ПОЛИТБЮРАТА – нищо че са много - те всички го правят /редят листите/ вкупом като едно. ДАНО да е несъзнателно и „по инерция” – така е по света, така е било и така ще бъде и у нас. ДАНО да не е защото, както говорят ”злите езици” - „всички са от една майка родени”. И ДАНО някои от тях да се замислят ДАЛИ като определят ЦЕНТРАЛИЗИРАНО лицата в кандидат-депутатските листи, всъщност в „престъпно съдружие” не присвояват ли осъществяването на народния суверинитет, т.е. не нарушават ли чл.1 ал.3 от Конституцията ? Ако някое от партийните ръководства „оспорва” горното, то може да се инициира искане до Конституционният съд да изтълкува в какво може да се изразява съдействието на партиите по чл. 11 ал. 3 от Конституцията и по конкретно да отговори на въпроса: Може ли съдействащият да изземе функциите на оправомощения да действа т.е. кой трябва да „реди листите” като се вземат предвид и разпоредбите на чл.1 ал.2 и ал.3 от К-ята? Ако никоя партия не може да си присвоява осъществяването на народния суверинитет, то могат ли всички партийни ръководства вкупом (като картел) да го правят, и ако го правят това не се ли нарича ПАРТОКРАЦИЯ (вж. в Уикипедия)? (тук предполагам, че КС не може да даде друго тълкуване освен „нужното ни”  II-ри Начин за принуда – ГРАЖДАНСКИ /за по лесно ще вмъкна още един откъс от - КУШИЯТА С НАГРАДА ВЛАСТ/ .Много лесно! И дори независимо от изборното законодателство към момента. Просто трябва да се промени начина, по който се овластяват управляващите лица. НЕОБХОДИМА е само ДОБРАТА ВОЛЯ на РАЗУМНИТЕ И АКТИВНИ ГРАЖДАНИ, за да може НАРОДА да си заеме дефакто ролята на СУВЕРЕН.[/center] 1. ГРАЖДАНИТЕ, които са партийни членове, да си „яхнат” /озъптят/ партиите - да предлагат най-свестните сред тях за ВОДАЧИ („жокеи” и да ги контролират ефективно, а ако това е невъзможно – просто да се преориентират - без да се страхуват от евентуалните обвинения и заклеймявания. Това поне СЕГА, за разлика от ПРЕДИ, е възможно – лагера в Белене е закрит отдавна.2. ГРАЖДАНИТЕ, които не са партийни членове, да дават доверието си (да стават симпатизанти) и гласуват за тези партии, които са максимално отворени към гражданското общество, т.е. за тези, които докажат, че избора и подредбата на лицата в кандидат-депутатските листи става ОТКРИТО и с тяхното равноправно участие - включително и с правото да предлагат кандидатури. Или с други думи казано - да гласуват за тези партии, които са оказали дължимото им по К-ция /чл.11 ал. 3/ съдействие в най голяма степен, с което дефакто са показали, че са ДЕМОКРАТИЧНИ и да не гласуват за тези които само им дават??? някакви „граждански квоти”, с което само доказват, че са „абсолютно ПАРТОКРАТИЧНИ”. 3. ЛИЦАТА по т. 1 и т. 2 да се АКТИВИЗИРАТ и да НАСТОЯВАТ пред партиите за провеждане на ЯВНИ (или тайни) предварителни кадидат - депутатски, вътрешно-партийни избори по места, на които да бъдат допускани ЗАЕДНО, включително и с правото за издигане на кандидатури. Според резултата от тези избори да се оформя листата на съответната партия за съответния избирателен район („предварителна преференция” . Това разбира се може да се случва само в партиите приели да имат такива предварителни избори, т.е. в максимално отворените към гражданското общество - сиреч „максимално ДЕМОКРАТИЧНИТЕ”.4. Влезлите в кандидат-депутатските листи лица да бъдат задължени да декларират писмено, че ако бъдат избрани за Народни представители ще се срещат регулярно с гражданите от съответния /своя си/ избирателен район за да отчитат свършеното (начина по който са гласували), да споделят отношението си по различните въпроси, по които работят, и че ще напуснат парламента веднага /ще подадат оставка/, ако повече от половината (или някакъв % < 50) избиратели на предварителните вътрешно - партийни избори в района, заявят писмено желанието си за това. Считам, че само по този начин; дори и без задължително гласуване и независимо от изборния кодекс; може да се повиши изборната активност – като се утвърди у избирателя убеждението, че наистина избира, и че може ефективно да контролира народните си представители, а чрез тях и цялата система на държавното управление. ДОСТАТЪЧНО е само да разбереш, че и днес, повярвайте, имат смисъл думите изпети от Валди Тотев в песента „ВДИГНИ ОЧИ” Чуйте я ! КОЙТО РАЗБРАЛ – РАЗБРАЛ. АКО ИСКА И МОЖЕ - ДА ДЕЙСТВА ТОГАВА! /по описания или друг начин, но ДА ДЕЙСТВА/ ИЛИ ОЩЕ ПО–ЯСНО КАЗАНО: РАЗБРАЛИТЕ СА ДЛЪЖНИ ДА ДЕЙСТВАТ, ЗАЩОТО АКО РАЗУМА НЕ НАДДЕЛЕЕ И НЕ СЕ ПРОМЕНИ НАЧИНА НА ФОРМИРАНЕ И ФУНКЦИОНИРАНЕ НА УПРАВЛЕНИЕТО, „КАМШИКА” ЩЕ ПРОДЪЛЖАВА ДА ПЛЮЩИ ВСЕ ПО–СИЛНО И ПОД УДАРИТЕ МУ, ТАБУНЪТ ПАРТИИ ВЕДНО С ДОВОЛНИТЕ И НЕДОВОЛНИТЕ, МОЖЕ - НЕ ДАЙ БОЖЕ -ДА ПОМЕТАТ ВСИЧКО - И СЕБЕ ДОРИ, АКО НЕ СЕГА, ТО НЯКОЙ СЛЕДВАЩ ПЪТ. ПРИМЕРИ МНОООООООГO !!! Накрая няколко думи за мен: Не съм философ, не съм запознат с икономически, политолгически , исторически и др. п. теории, не знам древни и чужди езици; но това не ми пречи да МИСЛЯ по всякакви въпроси, както и всеки друг /нормален/ Лаик мн. лаици, м. Недостатъчно вещ в дадена област; непрофесионалист, дилетант. Сега и лаиците написаха книги. И съвсем накрая един въпрос към Калки (който на 09 Сеп 2012 09:46 е отворил темата Да се откажем ли от демокрацията) Калки прочете ли тогава препоръчаното от kaily ЗА СУВЕРЕНА, НЕГОВАТА ВЛАСТ И ВЪРХОВЕНСТВОТО НА ЗАКОНА? И извинявайте, ако текста не е оформен по „правилата” – толкова мога. Благодаря за вниманието HIVAN. | |
Редактирано: 5 пъти. Последна промяна от: HIVAN |
Вече сте отбелязали, че основния порок на представителната демокрация се състои в това, че фактически в Парламента изпращаме не НАРОДНИ, а ПАРТИЙНИ представители. В следващото ще Ви предложа 2 начина за преодоляването на този порок. Колега HIVAN, струва ми се, че ти не предлагаш пряка демокрация, а подобряване на представителната "демокрация" и по-специално на начина, по който при нея се избират "народните" представители. В основата си това означава, че според теб проблемът е в хората, които сме избирали досега, а не в системата т.е. ако започнем (чрез някаква нейна модификация) да избираме точните хора, нещата ще се наредят. Според мен това е илюзия - писал съм доста пространно (както и ти отбелязваш) защо.Иначе съм приятно впечатлен, че още първият ти пост във форума е в настоящата тема. |
| Колега JKMM, Радвам се. че съм ти направил добро впечатление и благодаря за бързата реакция. По съществото на дискусията, която се води (като се вземе предвид празничната суматоха) мога да кажа засега само следното: Може би в не много далечно бъдеще НС ще бъде от 6 -7 млн. „народни представители” (или колкото са останали) и всичко ще ставa по Интернет, но и тогава ще има нужда от някоя ЦЦ, която да прави дневен ред, да поставя въпроси на гласуване и т.н. за да може Пряката Демокрация да съществува и да изразява общата воля. Но СЕГА (и форума се казва така) имаме даденост, от която не сме доволни и искаме да я променим (с мирни - законни средства). Нещо такова предлагам и аз и то според мен е стъпка към постигането на Пряката Демокрация, дори считам , че „нещо такова” задължително трябва да е първата стъпка, защото то казва кой командва, кой е господаря, кой е СУВЕРЕНА ПО ЗАКОН (де юре) и КОЙ е де факто към момента. И казва още, че този КОЙто е де факто (към момента) е такъв не по закон т.е. е УЗУРПИРАЛ мястото на СУВЕРЕНА и някой трябва да му „издърпа ушите” и да го постави на мястото му. И този някой може да бъде на първо място разбира се този който е „родителя” на всички партии т.е. СУВЕРЕНА де юре (например посредством описаните в предния ми пост действия), и на второ място (може да „издърпа ушите” този който съблюдава спазването на закона (в случея Конституцията) т.е. Конституционният съд. Само той има правото (и ЗАДЪЛЖЕНИЕТО по сега действащата Конституция) да каже на партиите до къде се простират техните „правомощия” и дали в тях влиза „реденето” на кандидат-депутатските листи.Друг е въпросът, че както е видно от ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 1 София, 17 март 2015 г.конституционно дело № 1/2015 г.съдия-докладчик Димитър Токушев(Обн., ДВ, бр. 23 от 27.03.2015 г.), КС не е много склонен да прецизира докъде са правомощията на партиите (кое е запазено СПЕЦИАЛНО за тях?). Все пак един съдия (Пламен Киров) е изразил ОСОБЕНО МНЕНИЕ обратно на приетото и като се има предвид, че състава му (на КС) наскоро бе обновен; при евентуално сезиране може и да се реши да каже, КОЙ трябва да „командва парада” партиите или СУВЕРЕНА т.е. НАРОДА и КОЙ трябва да ПОСОЧВА и ИЗБИРА лицата кандидатстващи за „ЗАКОНОДАТЕЛИ” от името на (и за) народа. На вярващите Християни ЧЕСТИТО РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО, а на всички (вярващи и невярващи) ВЕСЕЛО ПОСРЕЩАНЕ НА НОВАТА 2016 г. (и не забравяйте, че е 2016 защото все пак е след Рождество Христово, а не по някаква друга причина) | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: HIVAN |
| Имам искреното желание да коментирам обстоятелствено по темата, но някак не успявам да се настроя в тези празнични дни. Но пък в разговори ми се оформи още един аргумент срещу идеята за пряко упражняване на властта от масите. Правосъдието. Проблемът е там, че масите са кръвожадни. И безмилостни, ако нещата им бъдат поднесени подходящо. Масите биха върнали веднага смъртното наказание и биха го прилагали .... масово. Масите не биха допуснали някой да се размине с условна присъда или нещо като 2-3-4-5 години. На масите им дай поне 20 години затвор. Най-добре - до живот. Та така. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Калки |
| ЧЕСТИТА НОВА ГОДИНА НЕКА БЪДЕ И НОВО НАЧАЛО ЗА ВСИЧКИ Написвайки горното пожелание в паметта ми изплуваха някога прочетените думи на Еклисиаста или Проповедника - „Каквото е било, пак ще бъде, и каквото се е правило, пак ще се прави. НЯМА НИЩО НОВО ПОД СЛЪНЦЕТО” и спомних си още за „НИЩО НЕ ЗАПОЧВА ОТ ДНЕС” и се обърках (оплетох в мислите си), и се замислих: Какво всъщност пожелавам? И в тоя ред на мисли си казах: Всяко нещо си има НАЧАЛО и началото остава винаги НОВО (защото преди това го е нямало). И тогава си казах „майната му на Еклесиаста” и ми се прииска да припомня част от встъпителните слова на отворилия темата. Първо защото те са една от причините за включването ми във форума и Второ - ще ме извивините за нахалството (имам само 2 мнения до сега), но съм го казал и в първия си „пост” с думите на колегата TheGrimReaper 15 Дек 2015 03:44 - ще ги припомня пак: Аз не гледам на темата като на brainstorming, както се изрази колегата, по-горе. Аз гледам на темата като на работна група (ако не възразява гр. Туткалчев). И в този дух ви призовавам - да работим, без да се разсейваме. Сега добавям още от думите на TheGrimReaper 15 Дек 2015 03:44 Разсейвате се, колеги! Въведете тишина в умовете си за момент и вижте……. НАЧАЛОТО – казвам си аз и затова веднага „давам думата” на Туткалчев 19 Мар 2014 22:20 ЕДНА ИДЕЯ ЗА ПРЯКА ДЕМОКРАЦИЯ Представителната демокрация е система за управление на държавата. Основното нейно правило гласи, че всички длъжности в държавата са мандатни и изборни. Това правило стъпва върху изведената от дейците на западноевропейското Просвещение аксиома, че Суверенът се отъждествява с цялото гражданство, а не с монарха, че властта произлиза от този Суверен и се упражнява единствено в негова полза. Системата присъства навсякъде в страните с демократично управление (без Швейцария) и навсякъде проявява два (но изключително съществени) свои иманентни недостатъка: 1. Излъченото представително тяло се откъсва от тялото на Суверена и започва да води свой живот, понякога в пълно противоречие с интересите на излъчилите го. В българския случай имаме най-лошия вариант на представителна демокрация, при който всички механизми на властта са обсебени от управленската камарила и Суверенът, каквото и да прави, няма избор. Не - НЕ МОГА и НЕ ЖЕЛАЯ да приема последното гр.? Туткалчев. Защо да няма избор – заради думите на Еклесиаста ли? Дори и да казват че: „Този шедьовър на мъдростта се приписва на Соломон, но окончателният вариант на текста датира от III век преди новата ера.” не му вярвайте, вече има НОВИ „мъдрости” и една от тях гласи „НЯМА ДА Е ВСЕ ТАКА” и тя като НОВА опровергава мъдростта на Еклесиаста. СУВЕРЕНЪТ ВИНАГИ ИМА ИЗБОР и винаги може да намери начин да си върне властта - въпросът е как, дали с мирни - законни средства или с някакви „по-революционни”. Дори самия Вие гр. Туткалчев всъщност се самоопровергавате и предлагате един не лош според мен НОВ /не само за нас - за България/ изход от „ситуацията” в която се намираме. Това е Вашия избор, а Вие сте част от Суверена, както и всички други, както и пишещия това. Нали са Ваши думите /пак от НАЧАЛОТО/ Последните събития показват, че народът е узрял да поеме нещата в свои ръце. Всичко опира най-вече до всеобщото убеждение, че ние, редовите граждани, сме в състояние да се наложим над родните клики и котерии, над международните кукловоди, за да поемем собствената си съдба в собствените си ръце. Като че ли мнозинството вече е наясно, че докато това не стане, никой не трябва да храни никакви илюзии, че нещо у нас ще се промени! Дали пък българите не са узрели за пряката демокрация преди другите народи? Ако внедрим пряката демокрация сега, преди останалите народи, ние ще получим немалко историческо предимство, което няма как да не се отрази благотворно върху всички сфери на живота ни. Добре - започвам да „узрявам” – вече участвам – ще помагам с каквото мога и с което имам - хайде да се опитаме да го направим. Затова; дори нарушавайки приетото и почти спазвано до сега от мен правило - „да не даваш мнение преди да са ти го поискали” ; в следващите четири „поста” ще Ви представя записаните (през последните 3-4 години) разсъждения на тема политика, с които се опитвам да обясня как може според мен да стане това връщане на властта у Суверена (там и е мястото) с мирни - законни средства. Дали тези „разсъждения - обяснения” се връзват с темата за Пряката Демокрация? Според мен ДА – но решавате Вие Уважаеми форумци и може би на първо място гр. Туткалчев. Тъй като текстовете „не са от най-късите” и с цел да улесня избора Ви дали да ги четете, тук ще Ви представя нещо като кратко резюме /или както е по-модерно напоследък – кратък синопсис/ Първото „ПРОИЗВЕДЕНИЕ” e със странното заглавие: "СЛЕД? или ПРЕД? ИЗБОРНИ РАЗГОВОРИ /или нещо като сценарий за МАЛКА ТЪЖНА ПИЕСКА С и ЗА ДЕЙСТВИЯ И СЪДЕЙСТВИЯ, С и ПО ГОЛЯМ ВЪПРОС/" В него се фopмулират основния въпрос и същевременно целта на „четирилогията”, и се описват (в жанр - "нещо като сценарий" пред- и след- изборната „процедура”, която /не само според пишещия/ е „корена на злото” за българската политическа действителност – тя е пречката, която не позволява да стане възможна "лелеяната" смяна на СИСТЕМАТА? В другите 3 текста (които предлагам на Вашето внимание без да сте ги поискали) - се дават 3 варианта на един от безкрайно многото възможни отговори на поставения в първия текст ГОЛЯМ ВЪПРОС. 1-ви вариант – граждански отговор - КУШИЯТА С НАГРАДА ВЛАСТ /ПРЕДИ И СЕГА/ (извадки от която вече съм поствал) 2-ри вариант – съвместен /гражданско-партиен/ отговор - ЯХВАНЕ /ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА ВЛИЗАНЕ НА ГРАЖДАНСКОТО ОБЩЕСТВО В УПРАВЛЕНИЕТО НА ДЪРЖАВАТА/ 3-ти вариант - ПАРТИЕН ОТГОВОР - ДЕКЛАРАЦИЯ ОТ ИМЕТО на ПП ..?? .. (Разделението на вариантите разбира се е условно, защото и първи и трети вариант изискват съвместно „участие” и на двете страни – Граждани и Партии - за втория вариант е ясно. Различието е в това кой предприема инициативата.) Всеки от четирите текста може да съществува и самостоятелно, затова в някакви части текстовете на вариантите имат препокриване. Вариант 1 сам по себе си представлява „кратък политически анализ” на политическата ситуация в България /преди и сега/ и e "родителя" на МАЛКАТА ТЪЖНА ПИЕСКА, а вариант 2 е „анализ” на ситуацията от 2013 -14 г.. Вариант 3 е обобщение – „жадуван резултат” и засега една утопия; но кой знае, може – например с Вашето любезно съдействие - да стане факт – дай Боже. Предварително се извинявам за дължината на текстовете, но за това разбира се е виновна ТАК НЕМНОГО ПОСИДЕЛА И УШЛА … ОНА УШЛА БЕЗМОЛВНО, ПО АНГЛИЙСКИ, НО ОТ НЕЕ ОСТАЛИСЬ (более чем) ДВЕ СТРОКИ (и телефонные звонки) Преработка (добавките мои) на : Песенка плагиатора, или Посещение Музы 1970 - Владимир Высоцкий На решилите се да четат пожелавам ПРИЯТНО ЧЕТЕНЕ. Накрая, като същински плагиатор, искам да отговоря още един път накратко /с цитат до цитата/ на единствения си за сега опонент - JKMM 23 Дек 2015 23:04 струва ми се, че ти не предлагаш пряка демокрация, а подобряване на представителната "демокрация" и по-специално на начина, по който при нея се избират "народните" представители. В основата си това означава, че според теб проблемът е в хората, които сме избирали досега, а не в системата т.е. ако започнем (чрез някаква нейна модификация) да избираме точните хора, нещата ще се наредят Не - не смятам, че нещата ще се наредят ВЕДНАГА, аз просто се солидаризирам с казаното от Туткалчев в началото на дискусията: Терминът "пряка демокрация" означава суверенът, тоест всички ние, да имаме механизъм, по който да избираме и сваляме ефективно хората, които водят текущите държавни дела, както и да определяме какво точно да правят, а те да се подчиняват на тази воля. И още приемам, че: Пряката демокрация съвсем не означава елиминиране на законодателния орган или неговото разтуряне, нито означава, че всяка седмица ще има референдум. Правото на пряка власт не допуска подмяна на суверена и безконтролно упражняване на властта от страна на политическите пълномощници. Тя предпазва обществото от политически сътресения и метежи, защото, когато народът суверен не е съгласен, той просто ще упражни властта си, а не прави барикади. Казано от МИРОСЛАВ ЗЛАТЕВ в прекрасното творение ЗА СУВЕРЕНА, НЕГОВАТА ВЛАСТ И ВЪРХОВЕНСТВОТО НА ЗАКОНА /препоръчвам го на все още непрочелите го/ И дори отчитам рисковете от даването??? на властта в ръцете на народа , но както се казва в същото /прекрасно творение/ Характерът, или видът на едно управление, се определя не от това какви са неговите резултати, а от това кой упражнява властта. Ето защо, управлението не почива на добрата или лоша воля на управляващите, а на законите. Едно управление е еднолично, когато цялата власт е дадена на едно лице, то от своя страна може да извърши само добри дела, но това не променя характера на управлението, което е авторитарно. Едно управление е демократично, когато народът наистина разполага с властта. Този народ може да извърши много глупости и да си докара сам много беди, но по своя характер управлението е демократично, а не глупаво. И накрая едно управление е олигархично, когато управлява само една част от народа, а мнозинството няма достъп до властта. А аз искам да живея в ДЕМОКРАТИЧНА ДЪРЖАВА, а не в ОЛИГАРХИЧНА. А на всички желая ЗДРАВЕ И УСПЕХИ ПРЕЗ НОВАТА 2016 (сл. Р.Хр.). р .s. Както може би сте се досетели, четирите ми следващи мнения и настоящото, са подготвени за „постване” през СТАРАТА 2015 сл. Р.Хр. но умишлено изчакваха НОВАТА, ласкаейки се от мисълта, че по този начин мога да дам /”колко съм скромен”/ НОВО НАЧАЛО на 'съживената' /Калки 21 Дек 2015 09:23/, но не много оживена дискусия. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: HIVAN |
или нещо като сценарий за: МАЛКА ТЪЖНА ПИЕСКА С и ЗА ДЕЙСТВИЯ и СЪДЕЙСТВИЯ, С и ПО ГОЛЯМ ВЪПРОС ПРОЛОГ „Партиите съдействат за формиране и изразяване на политическата воля на гражданите” – така пише в Конституцията - вж. чл.11 ал.3. Не пише формират и изразяват, а пише СЪДЕЙСТВАТ за формиране и изразяване. А какво става на практика? ПЪРВО ДЕЙСТВИЕ ПРЕД Наближават избори. Партиите оформят (формират) някакви предизборни платформи - популяризират ги по събрания, митинги и чрез медиите - няма лошо . По този начин те „съдействат за формиране на политическата воля на гражданите”. По някакви свои вътрешни правила партиите (ръководствата им) оформят (формират) някакви листи с имена на някакви лица (често и непознати на гражданите от съответния избирателен район), които евентуално ще представляват и „изразяват политическата воля на избирателите” за управлението на държавата, след като бъдат избрани. Партиите представят лицата пред избирателите. Лицата дават честна дума, че ще изпълняват програмите и, че ще представляват не само тези, които ще гласуват за тях, а и целия народ; дори някои впоследствие се заклеват, че във всичките си действия ще се ръководят от интересите на народа – малко е съмнително. Тези действия вероятно трябва да се разбират като оказване на „съдействие за изразяване на политическата воля”. За да не се мъчат гражданите да търсят хора за осъществяване на партийните идеи или пък инициативни комитети да правят партиите казват: - Ето даваме Ви и хората (от нашите хора), които ще осъществят харесаните от Вас (но дадените от Нас) идеи. Така оформените листи се поставят в „тъмните стаички” или на масите на изборните комисии и .... ЕКШЪН Всички партии чрез ЦИК отправят покана казвайки: - Заповядайте граждани елате и изразете политическата си воля - имате неотменимо право на избор. Ние Ви СЪДЕЙСТВАХМЕ сега Вие ДЕЙСТВАЙТЕ. ............................................................................................................. Провеждат се изборите. ТРЕТО ДЕЙСТВИЕ СЛЕД Вече сме гласували, т.е. благодарение на партийното, СЪДЕЙСТВИЕ чрез формираните от партиите предизборни платформи и партийни листи вече сме формирали и дори изразили някаква политическа воля, която се е изразила в това че сме избрали лицата поставени в листите по волята на партийните ръководства и от избраните очакваме да продължат? да изпълняват и изразяват волята на избирателите си в Парламента - голяма заблуда . Най-лошото обаче предстои – дотук все пак имахме само „съдействие за формирането на политическата воля” и „съдействие за изразяването и” ПРЕДИ и по време на самите избори. Страшното става когато партиите „съдействат” за изразяване на политическата воля СЛЕД изборите – те (партиите) може би считат, че Гражданите могат да имат такава само по време на изборите. Тишина. И изведнъж - гръм от ясно небе. Оказва се, че СЪДЕЙСТВИЕТО Е СВЪРШИЛО. То е било само за изборите. СЪЩИНСКИТЕ РАЗГОВОРИ ЗАПОЧВАТ. Опозицията, която преди това е била (или не е била) управляваща казва: - Не управлявате добре, не изпълнявате предизборните си обещания, крадете много, гоните Нашите, назначавате Вашите. Ние управлявахме (ако са управлявали) по-добре. ОСТАВКА! Една част от „неутрални граждани” казва: - Не сме доволни от управлението - не бяхме доволни и от предното – ОСТАВКА – НОВИ ИЗБОРИ. Друга част от „неутралните” – безразлични, отвратени: - мълчи - не казва нищо Управляващите към опозицията: - Всичко е наред . Ние оправяме старите (Вашите) бакии – грижим се за народа – ОСТАВКА - ДРУГ ПЪТ - имаме си мнозинство. Поддръжници на управляващите казват : - Съгласни сме. Така е. Ние сме с Вас. Искащите оставка недоволни ГРАЖДАНИ (някои излъгани - други негласували) казват: - Не изпълнявате волята ни. Ние искахме да ни управлявате честно, открито, почтено, да мислите за Нас, а Вие мислите само за себе си, крадете много – ОСТАВКА – НОВИ ИЗБОРИ . Управлявашите към недоволните : - Вие вече изразихте волята си. Tя сега е у нас и следователно не би следвало да имате такава. Недоволните: - Ама чакайте, как така - не сме съгласни - имаме си воля! Управляващите: - Вие може и да си имате, но има и такива, които си нямат - тяхната воля сега е у нас и те май са повече; а и Вие вкупом ни упълномощихте да ДЕЙСТВАМЕ от Ваше име, съобразно Вашата воля изразена в едни демократични, честни и т. н. избори. СЕГА НИЕ ВЕЧЕ ДЕЙСТВАМЕ! СЪДЕЙСТВИЕТО СВЪРШИ! Ако не Ви харесваме на следващите избори изберете други, но дотогава вашият „Божи глас” е музика за НАС - ОСТАВКА – ДРУГ ПЪТ имаме си мнозинство. Все по-голяма става частта на мълчащите. Повечето от тях говорят само на избори, а някои дори и тогава мълчат – просто не гласуват, просто отпътуват или се отчайват, самозатварят, креят, някои изгарят дори, но ...... колелото си се върти! _______________________________________ КРАЙ p.s. Какво може да се направи за да не се повтаря този сценарий до „Второ Пришествие” или (за атеистите) чак до края на света? Това е ГОЛЕМИЯТ? Ако имате отговор моля, изпратете ми го или го “обнародвайте”. Ако нямате, но търсите - поискайте - мога да Ви предложа един или повече. p.s.(2) Тъй като във Форум СЕГА явно се търси предлагам /дори и без поискване/ 3 варианта на един от безкрайно многото възможни отговори. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: HIVAN |
/ ПРЕДИ И СЕГА / Написано 2014 г. ЗАЩО партиите, макар и крайно противопоставящи се (като управляващи и опозиция), са на едно мнение по въпроса за това, кой трябва да реди „окончателно” кандидат-депутатските листи - онези списъци с имена на хора, заради които понякога партиите се обединяват в коалиции, а понякога се разпадат и коалиции, и партии? ДАЛИ това не е защото все пак има някакво значение КОЙ и ПО ЧИЯ ВОЛЯ ВЛИЗА ПЪРВО В ЛИСТАТА (на еди-кое си място) И ЕДВА ТОГАВА (в зависимост от мястото в листата и „вота народен” в ПАРЛАМЕНТА – за да „представлява целия народ” и да „съдейства за изразяване на политическата ВОЛЯ НА ГРАЖДАНИТЕ” – както трябва да е съгласно чл.67 ал.1 и чл. 11 ал. 3 от Конституцията? ДАЛИ не е защото, който реди листите може (има правото?) да казва на влезлите в Парламента: Акo не гласувате както ви се казва - следващият път „в масовката” (по-надолу в листата) или „аут” - независимо от това дали кандидатурата е партийна или от „гражданската квота”. ДАЛИ не именно за придобиването на това „право” се борят толкова яростно КОЙ да води „Бащина дружина” - за да могат и да определят КОЙ да влиза в листата – Кой да е А, Кой да е Б , Кой да е В или Кой да е по-Д-емократ, или по Л-иберал? ДАНО да не е за всичко това - АМА НАДАЛИ. На всички досегашни избори и ПРЕДИ, и СЛЕД 10.11.1989 сме избирали между лица поставени в листите по волята на партийните ръководства и от избраните сме ОЧАКВАЛИ да изпълняват и изразяват волята на избирателите си (и целия народ дори?) в Парламента. СЛЕД 10.11.1989 много хора решиха, че ОЧАКВАНЕТО свърши. За съжаление с него се случи точно това, което се пее в песента „СЪН” на Милена. Чуйте я - „ ...пак лъжа... пак мираж... очакваш нещо като рай, а те със смачкана реалност се сменяват... виждаш се измамен...” Каква е разликата между ПРЕДИ и СЕГА? Само в това, че ПРЕДИ листата бе една, а СЕГА са повече от една. Това разбира се е първото (според пишещия и единствено, но недостатъчно) положително достижение (в политически смисъл) на Революцията (Промяната, Преврата) от 89-та година - нарича се ПОЛИТИЧЕСКИ ПЛУРАЛИЗЪМ. Член първи от Живковата Конституция „падна”- УРА! Или както казва народа: „Кушията вече е с много коне”. И наистина - веднага се появиха (и се появяват още) много коне–партии - ЦЯЛ ТАБУН. И кой ги „яхва” - обикновено който ги учредява, а защо ги учредява – защото мисли, че може и иска да управлява. Дали има нови идеи, различни от тия на другите партии, или няма - няма значение - човека (или група хора) иска да управлява и толкоз. Без това не може. Не можеш “да се главиш за пастир” (духовен, народен или селски), ако не го пожелаеш. Съвсем естествено, такива хора станаха ЖОКЕИТЕ оглавили /яхнали/ партиите участващи в „Кушията с награда ВЛАСТ”. Разбира се не казвам, че нямаше (и няма) сред тях хора с достатъчни управленски умения, с идеи и с добри намерения (с такива за съжаление е постлан и пътят към ада ?!!!), но навярно имаше (и има) и такива с нетолкова добри намерения - такива които виждат във властта най-вече средство за постигане на някакви лични облаги. Въпросът е защо почти всички партии приеха (и приемат) една и съща предизборна процедура или „сценарий”: „Партиите съдействат за формиране и изразяване на политическата воля на гражданите” – така пише в Конституцията - вж. чл.11 ал.3. Не пише формират и изразяват, а пише СЪДЕЙСТВАТ за формиране и изразяване. А какво става на практика? Наближават избори. Партиите оформят (формират) някакви предизборни платформи - популяризират ги по събрания, митинги и чрез медиите - няма лошо . По този начин те „съдействат за формиране на политическата воля на гражданите”. По някакви свои вътрешни правила партиите (ръководствата им) оформят (формират) някакви листи с имена на някакви лица, които представят пред избирателите. Лицата дават честна дума, че ще изпълняват програмите и, че ще представляват не само тези, които ще гласуват за тях, а и целия народ; дори някои в последствие се заклеват, че във всичките си действия ще се ръководят от интересите на народа – малко е съмнително. Това вероятно трябва да се разбира като оказване на „съдействие за изразяване на политическата воля” – да не се мъчат гражданите да търсят хора за осъществяване на партийните идеи или пък инициативни комитети да правят - партиите казват: - Ето даваме Ви и хората (от нашите хора), които ще осъществяват харесаните от Вас (но дадените от Нас) идеи. Така оформените листи се поставят в „тъмните стаички” или на масите на изборните комисии и .... - Заповядайте граждани елате и изразете политическата си воля - имате неотменимо право на избор. Ние Ви СЪДЕЙСТВАХМЕ. Сега Вие ДЕЙСТВАЙТЕ. Този сценарий, може би устройва донякъде партийните членове – те навярно (все пак донякъде) са участвали в подбора на лицата в листите, но най-вече устройва партийните ръководства - те са си казали окончателната дума. Това, че има и немалко „безпартийни” граждани все пак - кого го е еня те какво ще избират - да си правят инициативни Комитети или да стават „партийци”. При едно такова партийно „СЪДЕЙСТВИЕ”, което в „безпартийните очи” вероятно изглежда абсурдно, може ли някой въобще да избира нещо друго освен по-малкото зло (според собственото си разбиране за добро и зло). Всички партии ни предлагат да избираме уж между програми за управление, но всъщност избираме само листи с имена на някакви лица (дори често и непознати на гражданите от съответния избирателен район), които евентуално ще представляват и изразяват политическата воля на избирателите си за управлението на държавата след като бъдат избрани. Тук може мимоходом да се отбележи, че цитирания вече чл. 11 ал. 3 предполага, че партиите ще съдействат не само на членовете си, а и на всички граждани, за да могат всички, с партийната помощ да формират и изразят политическата си воля. ПРЕДИ БКП-то правеше това по много „страшно – смешен” начин, но това не би трябвало да означава, че цитирания конституционен текст не е с пряко действие или пък е безсмислен (сбъркан, сгрешен). От друга страна, ако партиите съдействат само на собствените си членове (и симпатизанти) то тогава се оправдава „партизанщината” и „чистките”, които прави всяка нова власт, се оказват конституционно обусловени. Както и да е – само КС или дори само ВНС могат да се произнасят по такива „извън-земни” въпроси. “Да се приземим” – както казваше др. Живков. Въпросът бе защо (почти) всички партии приемат да действат по време на избори все по описния сценарий? ДАЛИ е „по инерция” – така е по света, така е било и така ще бъде и у нас? ДАНО да е така – защото, ако не е така може да се постави въпроса: ДАЛИ не е поради причините, описани в трите абзаца от началото на текущия текст и започващи с думата ДАЛИ? Избираме уж между много програми, но всичките – освен че са трудно различими - задължително са „комплектувани” и с хората които ще ги изпълняват - самите „жокеи” и техните съмишленици (нашите хора). На малко по-различни жаргони, горното звучи така: „Тази технология се изпълнява с тези хора и с /от ?/ никой друг - АВТОРСКОТО ПРАВО Е НАШЕ” Или все едно, продавач на платове да казва на купувачите си: „Ще ти продам тоя плат, ако го дадеш да ти го ушие шивача който аз ти посочвам.” Или например всички архитекти, участващи в даден конкурс, представяйки „от хубави - по-хубави” проекти, да казват на инвеститора: „Изпълнителя на проекта се определя по ПО ПРАВО от спечелилия този конкурс и от никой друг”. Няма ли да е по-нормално, ако партиите (архитектите) си развиват идеите в програмите (проектите) и предлагайки ги на (инвеститора) народа (обявил конкурса за управлението си) за избор, го оставят - както се полага на един суверен - сам да избира изпълнителя на волята си (народните представители), а не да му го налагат. Ако в сферите култура, наука, икономика авторското право може и да има своето място (според пишещия не винаги положително), то ако се приложи в политиката води до пагубни резултати, защото „авторския хонорар” се получава във вид на УПРАЖНЯВАНЕ НА ВЛАСТ. Горното се оправдава и от следната логика. Напълно е възможно лица със съмнителни качества да предложат „най - хубавата програма” (вж. Хитлер). При това положение пред избирателя се появява дилемата кое да предпочете - идеята или лицата - обикновенно има разминаване между думите (идеите) и делата на лицата. Никаква логика, обаче не оправдава сливането на два избора в едно: Избора на идеите (програмите) които да са ВЛАСТВАЩИ и избора на ОВЛАСТЯВАНИТЕ хора. Избора на проекта (направен от някой архитект) няма никаква връзка с избора на изпълнителя на проекта (някой строител). Това са два отделни и различни избора. Доколкото изборите обвързват тези два избора, единствения начин без да се наруши народния суверинитет, е разделянето им чрез едни предварителни избори, на които избирателите да могат да заявят както политическата си воля - ориентация (да изберат проекта на еди кой си архитект), така и да посочат предпочетените от тях лица (да класират заявилите се кандидат-изпълнители на избрания от тях проект), които ще упълномощават да представляват волята им на същинските избори; т.е. ще сключват договор за изпълнение на избрания проект с предпочетените изпълнители. Нали изборните бюлетини съдържат имена на хора - конкуренти, а не имена на конкурентни програми. Конкуренцията (която формално е налице) както в икономиката, така и в политиката е много хубаво нещо – дава ти правото да избираш (ако си потрeбител), но също така ти дава възможност и да се развиваш - кара те да се усъвършенстваш (ако си производител). Защо ли тогава у нас и в икономическия , и в полититическия /обществения/ живот все нещо куца - нали има конкуренция? Дали претендирането на авторски права (и най- вече получаването им от ръководствата на политическите партии във вид на фактически МОНОПОЛ върху реденето на изборните листи) не е пречка за промяна начина на формирането, а от там и на функционирането на управлението? Или с други думи казано, тази „изродена представа за авторско право”, не прави ли невъзможна така желаната от доста „анализатори” смяна или обновяване на т. нар. ПОЛИТИЧЕСКИ ЕЛИТИ = ПАРТИЙНИ РЪКОВОДСТВА = ПОЛИТБЮРА = УПРАВЛЯВАЩИ = ( ЖОКЕИ + нашите хора), за да стане възможна и лелеяната смяна на СИСТЕМАТА? Това пък какво е? Каква е тая СИСТЕМА, която всички искат да променят от не знам колко години? Без да е специалист по каквито и да е системи пишещият приема, че става въпрос за: (СИСТЕМА на управлението) = (ФОРМИРАНЕ на управлението) + (ФУНКЦИОНИРАНЕ на управлението). Където: (ФОРМИРАНЕ на управлвнието) = начина, по който се овластяват управляващите лица (ФУНКЦИОНИРАНЕ на управлението) = всички действия и бездействия извършвани от управляващите лица Ако приетото определение е вярно – то системата изглежда е НЕПРОМЕНИМА. Системата, която всички искат да променят, е направена така, че „политическият елит” може да се „превърта” в управлението „до второ пришествие” или (за атеистите) чак до края на света. Може да се сменят МНОЗИНСТВАТА в Парламента, но макар и само в срока на мандата си, те изпълняват „ръководната роля на БКП” и някои от тях могат спокойно да казват на недоволните от управлението: „Ако не ви харесва на следващите избори изберете други, но дотогава вашият „Божи глас” е музика за нас - ОСТАВКА ДРУГ ПЪТ - ИМАМЕ СИ МНОЗИНСТВО”. (Нещо подобно казваше и Янукович в Украйна) Други МНОЗИНСТВА може и да постъпват по друг начин , с което показват, че все пак България е в ЕС (не е Украйна - и дано да не става), но ... „Хилядо годишно дърво има – хилядо годишна власт няма” – казва народа (кой ли го слуша?). „РУЛЕТКАТА” се върти. Рано или късно; за добро ли - за зло ли; МНОЗИНСТВАТА някога стават МАЛЦИНСТВА. Такива са законите на Демокрацията. А МАЛЦИНСТВАТА /опозицията/, приемайки системата на формиране на властта (управлението) и принципите на Демокрацията, какво друго могат да правят освен да критикуват, да дебнат и „чакат своя ред”. РУЛЕТКАТА си се върти, но ИГРАЧИТЕ са почти същите. Всъщност май не са същите – но действат по един и същ начин. Ако се погледне „в исторически план” от 89-та до СЕГА с изключение на двама „дежурни” (които макар, че имаха уж сериозни проблеми свързани с имената си /им/, често играят комбина) се появиха поне още 5-6 силни играча. Повечето от тях СЕГА заедно с други (не играли още) се въртят около масата и „чакат своя ред” да се доберат до масата за да определят КОЙ и КОЛКО печели. КОЙ тип мнозинство ще надделее? КОЙ ще е в МНОЗИНСТВО? КОЙ ще е в МАЛЦИНСТВО? КОЙ ще е около масата? КОЙ ще е извън игралната зала? КОЙ да ти каже? Как КОЙ - на ИЗБОРИТЕ НАРОДЪТ - СУВЕРЕНА ще каже. А дали понякога (или по често) и ТОЙ не греши (или не бива подвеждан)??? КОЙ да ти каже - Тодор Колев (светла му памет) вече го няма даже? Тази „ротация” на едни и същи (или различни, но действащи еднакво относно изборната процедура) лица във властта е възможна, защото не хората; които ТРЯБВА да са и състезателите, и съдията (а уж ТЕ СА СУВЕРЕНА), определят кои лица да са на „финала” за влизане в Парламента; а ПОЛИТБЮРАТА – нищо че са много - те всички го правят /редят листите/ вкупом като едно. ДАНО да е несъзнателно и „по инерция” – така е по света, така е било и така ще бъде и у нас. ДАНО да не е защото, както говорят ”злите езици” - „всички са от една майка родени”. И ДАНО някои от тях да се замислят ДАЛИ като определят ЦЕНТРАЛИЗИРАНО лицата в кандидат-депутатските листи, всъщност в „престъпно съдружие” не присвояват ли осъществяването на народния суверинитет, т.е. не нарушават ли чл.1 ал.3 от Конституцията ? Ако някое от партийните ръководства „оспорва” горното, то може да се инициира искане до Конституционният съд да изтълкува в какво може да се изразява съдействието на партиите по чл. 11 ал. 3 от Конституцията и по конкретно да отговори на въпроса: Може ли съдействащият да изземе функциите на оправомощения да действа т.е. кой трябва да „реди листите” като се вземат предвид и разпоредбите на чл.1 ал.2 и ал.3 от К-ята? Ако никоя партия не може да си присвоява осъществяването на народния суверинитет, то могат ли всички партийни ръководства вкупом (като картел) да го правят, и ако го правят това не се ли нарича ПАРТОКРАЦИЯ (вж. в Уикипедия)? Тук може да се изтъкнат и следните „допълнителни съображения”: Най-вероятно, повечето граждани не искат да са политици - да стават депутати, да правят програми за управление, правила и т.н. Те най-вероятно искат да избират между направените от партиите програми и да могат да предлагат и избират, и дори да могат да отзовават лицата, които ще осъществяват избраните програми. Мисля, че едно такова искане е задължително да бъде уважено най-малкото, защото ИСТОРИЯТА сочи, че почти винаги добре изглеждащите идеи (програми), осъществявани от създателите си или техните последователи (адепти) не довеждат до добро. Дори сам БОГ се разкая за Висшето си творение и го изтреби почти - вж. Битие гл.6. Светата Инквизиция направи същото с най-светлите умове на средните векове – после (макар и след векове) някой се извини за това. Какво да кажем тогава за Маркс – Енгелс, Ленин - Сталин, Мусолини – Хитлер, Пол Пот – Йенг Сари и др. п., които навярно са имали и някои добри идеи - щом са повели „масите” , но дори не се и разкаяха за тях (идеите си), когато ги видяха осъществени от самите тях и съмишлениците им. Подобни примери има доста дори и в сегашния 21 век -. и то при уж демократично избрани управляващи - няма нужда да се изреждат. Защо се получава така? Кой е виновен - ИДЕИТЕ или ХОРАТА които ги осъществяват, или „СИМБИОЗАТА” между двете? Разбира се ИДЕИТЕ са много важно нещо - без тях не може (развитието спира), но не по-малко важна е ЦЕЛТА която си е поставил създателя или адепта им. Именно от гледна точка ЦЕЛ се забелязва едно по-слабо (но преодолимо) място на многопартийната демокрация - ВИШЕГЛАСИЕТО. Този основен принцип на демокрацията принуждава всички партии - чиято ЦЕЛ по презумпция е вземането на властта (от нашите хора??? , а не от нашите идеи !!!) - пишейки програмите си - да се съобразяват с него, т.е. всички (или почти всички) програми за управление стават по презумпция популистки - правени за харесване от колкото се може повече хора (и съответно трудно различими), а на изпълнението им не се отдава толкова голямо значение – винаги се намират „обективни причини” за неизпълнението - коалицията, международното положение, лошата опозиция, ... космоса (на ракетата). Разбира се няма как „от кумова срама” все пак да не се изпълнят някои обещания, да не се извършат някакви разбира се най-вече популистки действия (идват нови избори) и за привържениците на управляващите - „ДОВОЛНИТЕ” - ВСИЧКО Е НАРЕД - НАЛИ ??? За другите – „НЕДОВОЛНИТЕ” - обаче е очевидно че нещо (НИЩО) не е наред и с протестите си „ПЛЮЩЕЙКИ С КАМШИКА”, някои „умни и красиви” или „гладни и жадни”, но будни (активни) части от народа не казват ли (или ще кажат някога) на политиците нещо подобно на това: Ние вече разбрахме, че пътят към ада е постлан с добри намерения и се научихме да различаваме доброто от злото - изядохме забранения плод, и затова бяхме изгонени от „рая” на Комунизма (ИЛИ САМИ ИЗБЯГАХМЕ?), и попаднахме (ИЛИ БЯХМЕ ПРОДАДЕНИ?) в плен на Фараоните-олигарси, и се лутаме дооооста дълго из пустинята на Посткомунизма (наречена от някои Демокрация); но ХАНААН е вече видим, и твърдо сме решили да живеем там, и никакво „преброяване” не може да ни спре, защото ПРАВДАТА е на наша страна, а за СЪДИЯТА броят не е важен - един Човек може да осъди една държава (както го направи, макар и посредством една неприемливо крайна форма, ПЛАМЕН ОТ ВАРНА). По този начин се преодолява слабото място на демокрацията - ВИШЕГЛАСИЕТО. НАКРАЯ винаги побеждава ПРАВАТА страна - дори и да е по-малобройна, а не КРИВАТА - дори и да е по-многобройна (ИЛИ ИКОНОМИЧЕСКИ ПО-СИЛНА?) - стига ПРАВО ДА СЪДИ СТАРИЯ КАДИЯ, а той го прави винаги - дори и КРИВО да седи (в нечии очи), защото ТОЙ ЗНАЕ – РАЗБИРА И ОТСЪЖДА кое е ДОБРО и кое е ЗЛО – ЗАЩОТО ТОЙ Е - ТРЯБВА ДА Е НАД-ДЕ-ЛЯ-ВА-ЩИ-ЯТ р А з У м И СЪЩЕВРЕМЕННО и ВРЕМЕТО и И с Т о Р и Я т А - МЪДРОСТТА НА ВЕКОВЕТЕ, И ТОЙ ТРЯБВА ДА ОПРЕДЕЛЯ ЧИИ ИДЕИ ДА ВЛАСТВАТ, а кои ще са ОВЛАСТЕНИТЕ ХОРА ТРЯБВА ДА ОПРЕДЕЛЯ НАРОДА, а не ПАРТИИТЕ даващи ИДЕИТЕ. САМО по този начин НАРОДА може да поеме ОТГОВОРНОСТА за управлението СИ и да ОСВОБОДИ партиите СИ от ВИНАТА за положението в страната. САМО ако партийната цел по презумпция е вземането на властта от нашите идеи!!!, а не задължително само от „нашите хора”, „КУШИЯТА С НАГРАДА ВЛАСТ” няма да прилича по-скоро на „БОРБА ЗА КОКАЛА ВЛАСТ”, а ще стане един примамлив, почтен „спорт”, в който има „феърплей” , има спортен хъс, има и конкуренция. САМО тогава партиите ще могат да претендират АВТОРСКОТО СИ ПРАВО и неговото получаване няма да е дразнещо. САМО ако избиращия (назначаващия) може и да отзовава няма да може „депутат” избран с една партийна листа да става „независим” или да преминава в друга парламентарна група и да остава спокойно в Парламента. САМО тогава Гражданите на България няма да се питат дали живеят в една ДЕМОКРАЦИЯ и няма да си задават „риторични въпроси” от вида на : ДАЛИ не е „очевадно”, че народните представители, стават такива не по волята на Народа (избирателите си) и съответно не го (ги) представляват , а стават такива по волята на партийните ръководства и съответно представляват тяхната воля? ДАЛИ не е пределно ясно, че на всички досегашни избори, всъщност Народа е избирал не НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ, които да осъществяват от негово име и по негова воля властта, а е избирал партия (ПРЕДИ) или партии (СЕГА) - група хора, които да управляват по волята на партийните си ръководства, посредством назначените (от последните) „депутати”? АКО на 2 –те предни ДАЛИ-та „риторичният” отговор на Гражданите е: Така е! Истина е! Вярно е! - то ТЕ (ГРАЖДАНИТЕ) ще трябва да се съгласят, че живеят в една ПАРТОКРАЦИЯ маскирана като ДЕМОКРАЦИЯ, и че ТОВА Е ЗАЛОЖЕНО В СИСТЕМАТА на УПРАВЛЕНИЕ - по-конкретно във ФОРМИРАНЕТО на УПРАВЛЕНИЕТО. Несъгласните с това твърдение могат да видят какво пише срещу думата ПАРТОКРАЦИЯ в Уикипедия и пак да се запитат в каква система живеят. „НЕПРОМЕНЯЕМАТА СИСТЕМА”? .Много лесно! И дори независимо от изборното законодателство към момента. Просто трябва да се промени начина, по който се овластяват управляващите лица. НЕОБХОДИМА е само ДОБРАТА ВОЛЯ на РАЗУМНИТЕ И АКТИВНИ ГРАЖДАНИ, за да може НАРОДА да си заеме де факто ролята на СУВЕРЕН. ЗА ЦЕЛТА (която оправдава) СРЕДСТВАТА: 1. ГРАЖДАНИТЕ, които са партийни членове, да си „яхнат” /озъптят/ партиите - да предлагат най-свестните сред тях за ВОДАЧИ („жокеи” и да ги контролират ефективно, а ако това е невъзможно – просто да се преориентират - без да се страхуват от евентуалните обвинения и заклеймявания. Това поне СЕГА, за разлика от ПРЕДИ, е възможно – лагера в Белене е закрит отдавна.2. ГРАЖДАНИТЕ, които не са партийни членове, да дават доверието си (да стават симпатизанти) и гласуват за тези партии, които са максимално отворени към гражданското общество, т.е. за тези, които докажат, че избора и подредбата на лицата в кандидат-депутатските листи става ОТКРИТО и с тяхното равноправно участие - включително и с правото да предлагат кандидатури. Или с други думи казано - да гласуват за тези партии, които са оказали дължимото им по К-ция /чл.11 ал. 3/ съдействие в най голяма степен, с което де факто са показали, че са ДЕМОКРАТИЧНИ и да не гласуват за тези които само им дават??? някакви „граждански квоти”, с което само доказват, че са „абсолютно ПАРТОКРАТИЧНИ”. 3. ЛИЦАТА по т. 1 и т. 2 да се АКТИВИЗИРАТ и да НАСТОЯВАТ пред партиите за провеждане на ЯВНИ (или тайни) предварителни кадидат - депутатски, вътрешно-партийни избори по места, на които да бъдат допускани ЗАЕДНО, включително и с правото за издигане на кандидатури. Според резултата от тези избори да се оформя листата на съответната партия за съответния избирателен район („предварителна преференция” . Това разбира се може да се случва само в партиите приели да имат такива предварителни избори, т.е. в максимално отворените към гражданското общество - сиреч „максимално ДЕМОКРАТИЧНИТЕ”.4. Влезлите в кандидат-депутатските листи лица да бъдат задължени да декларират писмено, че ако бъдат избрани за Народни представители ще се срещат регулярно с гражданите от съответния /своя си/ избирателен район за да отчитат свършеното (начина по който са гласували), да споделят отношението си по различните въпроси, по които работят, и че ще напуснат парламента веднага, ако повече от половината (или някакъв % < 50) избиратели на предварителните вътрешно - партийни избори в района, заявят писмено желанието си за това. но е възможно – НАЛИ? ДОСТАТЪЧНО е само да разбереш, че и днес, повярвайте, имат смисъл думите изпети от Валди Тотев в песента „ВДИГНИ ОЧИ” Чуйте я ! _____________________________________________________КРАЙ p.s. КОЙТО РАЗБРАЛ – РАЗБРАЛ. АКО ИСКА И МОЖЕ - ДА ДЕЙСТВА ТОГАВА! ИЛИ ОЩЕ ПО–ЯСНО КАЗАНО: ______________________________________________________ РАЗБРАЛИТЕ СА ДЛЪЖНИ ДА ДЕЙСТВАТ, ЗАЩОТО АКО РАЗУМА НЕ НАДДЕЛЕЕ И НЕ СЕ ПРОМЕНИ НАЧИНА НА ФОРМИРАНЕ И ФУНКЦИОНИРАНЕ НА УПРАВЛЕНИЕТО, КАМШИКА ЩЕ ПРОДЪЛЖАВА ДА ПЛЮЩИ ВСЕ ПО–СИЛНО И ПОД УДАРИТЕ МУ, ТАБУНЪТ ПАРТИИ ВЕДНО С ДОВОЛНИТЕ И НЕДОВОЛНИТЕ, МОЖЕ - НЕ ДАЙ БОЖЕ - ДА ПОМЕТАТ ВСИЧКО - И СЕБЕ ДОРИ, АКО НЕ СЕГА, ТО НЯКОЙ СЛЕДВАЩ ПЪТ. ПРИМЕРИ : МНОООООООГO !!! ___________________________________________________ |
или ЕДНО ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА ВЛИЗАНЕ НА ГРАЖДАНСКОТО ОБЩЕСТВО В УПРАВЛЕНИЕТО НА ДЪРЖАВАТА Написано 2013-14 г. Отправям го както към протестиращите, така и към тези, срещу които са насочени основно протестите. Защо протестиращите граждани не позволяват протестите им да бъдат „яхвани” и странят от всякакви контакти с политическите партии? Отговорът на този въпрос е много ясен, но и много неудобен за партиите. Така е защото гражданите явно са загубили доверие във възможностите на партиите да ги представляват, а именно в това представяне се състои смисъла на съществуването им, при една нормално функционираща демокрация. Затова се търсят други възможности за контролиране на държавните органи (власти) от гражданското общество, което по същество е отказ от общоприетата демократична практика. Нормалното положение, би трябвало да е това, при което гражданското общество контролира партиите СИ излъчващи държавните органи - нещо което в България явно не се случва. От своя страна партиите (от управляващото мнозинство) не желаят да изпълнят основното искане на протестиращите - продължаване работата на парламента само до приемане на промени в изборния кодекс и дори дават съвети за сформиране на нова партия, която да обедини и изрази волята за промяна. По този начин партиите всъщност казват на протестиращите: „След като искате да управлявате организирайте се и станете като едни от нас”. На това предложение протестиращите (според пишещия) отговарят горе-долу така: „Благодарим - не желаем – имаме си достатъчно партии. Осъществяването на това предложение просто би довело до появата на нова, може би първоначално по-добра партия (или партии), но може и да се получи „с каквито се събереш такъв и да станеш”, защото Ние сме донякъде като Вас. Ние (или повечето от Нас) гласуваме за Вас, затова не сме единни в исканията си, както и Вие не сте единни в идеите си за управление. Разликата е само в това, че Ние (или повечето от Нас) не искаме да сме управляващи (пастири), а само да сме добре т.е. честно, прозрачно и разумно управлявани от разумни и почтени ХОРА – ВОДАЧИ а не от роботи за гласуване (електрически пастири). Ние считаме, че за да има добро управление трябва да избираме народни представители сред кандидати посочени и контролирани и от Нас, дори и формално да са предложени с Вашите листи, а не само от сред посочените и контролираните от Вас.” Тъй като настоящото състояние на държавата ни (според пишещия) не показва наличието на добро управление, по-долу се предлага една идея за постигането на такова - или поне на едно съвместно управление на партиите и гражданското общество, при това само посредством извършването на една радикална промяна в ПОВЕДЕНИЕТО на ГРАЖДАНИТЕ и ПАРТИИТЕ преди и след изборите. Предполагам (колкото и нескромно да звучи, почти гарантирам), че всички партии, които приемат предлаганата, идея могат да станат „РАКЕТА НОСИТЕЛ” за влизането на гражданското общество (ако наистина има такова) в управлението на страната. Така или иначе - рано или късно, предсрочни или не - ще има -ДАЙ БОЖЕ- нови избори - затова ето идеята, мисля че не е „съвсем утопична” и си струва да се помисли върху нея: ПРАВИЛА ЗА ПОВЕДЕНИЕTO НА ПАРТИИТЕ И ГРАЖДАНИТЕ ПРЕДИ И СЛЕД ИЗБОРИТЕ I. ПОВЕДЕНИЕ НА ПАРТИТЕ ПРЕДИ ИЗБОРИТЕ 1. Да допускат до кандидатстване за народни представители, избирани от името на партията (или коалицията), всички удовлетворяващи конституционните изисквания, приемащи предизборната и програма и заявили такова желание, независимо от принадлежноста или не към партията, но задължително приемащи писмено следните условия: 1.1. Ако бъдат избрани да работят единствено в интерес на всички граждани на България, а с гражданите от съответния /своя си/ избирателен район да се срещат ежеседмично, да отчитат свършеното - начина по който са гласували, да споделят отношението си по различните въпроси, по които работят и се задължават да придвижват по компетентност всички въпроси (от компетентността на държавните власти) повдигнати от заявилите се предварително техни избиратели по определен по долу ред т. 3.5. 1.2 Да напуснат парламента веднага, ако повече от половината (или някакъв % < 50) избиратели предварително заявили желанието си да гласуват за съотвтния кандидат от съответната партийна листа или мажоритарен кандидат в съответния избирателен район, са поискали писмено по определения по долу ред /т. 3.5/, неговата оставка. 2. Да направят обществено достъпен списъка на лицата отговарящи на изискванията на т.1 и осигурят на същите равноправно представяне пред евентуалните им избиратели. 3. Да извършат (ако считат за необходимо) промени в устава на партията изразяващи се в: 3.1. Да приемат механизъм за приемане на предварителни заявки за гласуване за кандидатите на партията – изключващ всякаква възможност за злоупотреби. 3.2. Приемане на ясен механизъм за отзоваване на народен представител в съответствие с т. 1.2 3.3. Включване в избирателните си листи само на лица писмено приели условията по т.1. 3.4. Подреждането в изборните листи да се извървшва според броя на предварително подадените заявки за гласуване за съответветния кандидат в съответната партийната регионална централа. 3.5. Създаване и поддържане във всяка регионална партийна централа публично достъпен масив с данни за предварително подадените заявки за гласуване за определен кандидат, по който автоматично се формира и листата за изборите и на масив данни (подмасив на предния) с исканията за оставка на народни представители от листата /или мажоритарно избран/ след изборите (броя на тия легитимни искания ще определя „рейтинга” на вече избрания). В масивите данни да се включват само лица невписани в аналогичен масив на друга партия и гласуващи в съответния избирателен район, и при спазване разпоредбите на закона за защита на личните данни. II. ПОВЕДЕНИЕ НА ПАРТИИТЕ СЛЕД ИЗБОРИТЕ : 1. Да изпълняват поетите задължения по раздел I 2. След конституирането на новото Народно събрание да разработят, предложат за приемане и гласуват „ЗА” механизъм аналогичен на тоя по т. I.3.2. в правилника за дейността на парламента /ако пожелаят може и в Конституцията/. III. ПОВЕДЕНИЕ НА ГРАЖДАНИТЕ ПРЕДИ ИЗБОРИТЕ 1. Да положат усилия за да разберат коя от предлаганите предизборни платформи отговаря на техните виждания. 2. Да предлагат на партиите разумни и почтени хора за кандидати за народни представители. 3. Да направят предварителна заявка за гласуване за определен кандидат (кандидати) от листата на политическата сила с най-близки до собствените им виждания и гласуват съобразно заявката си. IV. ПОВЕДЕНИЕ НА ГРАЖДАНИТЕ СЛЕД ИЗБОРИТЕ 1. Да участват активно в срещите с „техните” народни представители. 2. Да поискат отзоваването на предварително заявения и избран и от тях народен представител, ако не изпълнява поетите задължения по т. I.1.1. ___________________________________________ Послепис: При евентуално приемане на предлаганото по-горе от няколко партии; като единствено ЗАДЪЛЖЕНИЕ на ИЗБИРАТЕЛЯ за да добие „статута” АКТИВЕН И РАЗУМЕН ГРАЖДАНИН ще се явява участието му в изборите само с предварително заявяване на предпочитанието си, което надявам се няма да бъде отказано никому, от никоя приела посоченото вече поведение .партия. Смятам, че предлаганото не предполага нарушаване „тайната на вота”, така както не го нарушават и вероятно съществуващите списъци на членовете на партиите - предполагащи определен начин на гласуване на лицата в тях. При гласуване по предлагания начин (с предварително заявяване на вота си) всеки избирател ще може да заяви ЯВНО и ОТГОВОРНО своят избор. Нещо подобно се прави и при всеки партиен митинг, но не толкова отговорно и без възможност за активно влияние включително и след (между) изборите. Който не поеме своята ОТГОВОРНОСТ просто се лишава от правото да търси някаква отговорност, да упражнява някакъв контрол; включително и легитимно да иска отзоваване на избрания и от самия него народен представител. А защо това е толкова важно? Важно е защото България е парламентарна република, парламента създава правилата /законите/, избира правителството, то от своя страна издава подзаконови актове, назначава всичко надолу по веригата на властта и ... именно поради липсата на такъв контрол досега „дереджето” ни сега е такова. Предлаганото дава възможност на централите на „клубовете по интереси” /партиите/ да покажат дали наистина желаят промяна, както на „системата”, така и най вече на себе си; дали наистина искат да излязат на светло т.е. да отворят партиите си за гражданското общество и по този начин да придобият необходимото за съществуването им доверие. Ще се види също така, колко са и желаят ли протестиращите и непротестиращите РАЗУМНИ И АКТИВНИ ГРАЖДАНИ да разрешат кризата - на първо място политическата и надявам се с методите на демокрацията и икономическата. Считам още, че с предлаганото, всеки ще може да запази партийните си предпочитания и същевременно да бъде ГРАЖДАНИН, а не само ПАРТИЕЦ или СИМПАТИЗАНТ на една партия, която се страхува от „яхване” и не приема предлаганото и поведение. Много моля, предложението да не се възприема като призив за масово членство в партиите или като за призив „долу партиите”. Много по-умни от нас глави, доста отдавна, са измислили многопартийната система (партиите), като основа на демокрацията. Е щом е така - „нека живеят” . Тук просто се предлага многото партии, борещи се за власт, да приемат (ако пожелаят) едни „унифицирани процедурни правила” за отношенията си с гражданите преди и след изборите, като запазят чисто политическите си различия. Тези „процедурни правила” /или „поведения”/ разбира се не могат да бъдат въведени със закон, а се предлагат за избор на партиите и същевременно дават една възможност и на гражданите - без да са партийни членове, а само хора решили да подкрепят дадена програма и /или/ кандидати, да направят това, но впоследствие да могат и да контролират избранниците си. За случването на последното - няма как - трябва да се определиш – да избереш някоя от „офертите” на партиите , колкото и да ти е неприятно или трудно да го направиш. Това е жертвата, която трябва да направи „Агнето” за да бъде „добре пасено в тучните ливади на демокрацията”. ЗА УПРАВЛЕНИЕТО НА ДЪРЖАВАТА. За да не ти е толкова неприятно или трудно, може да си представиш партиите като един табун коне - нали сме наследници на „конен народ”. В този табун има богат избор от най-различни коне: едни оседлани, други не, някои стари кранти, други млади буйни атове, има и съвсем слаби жребчета – всякакви. Престраши се, избери един - реши и слагай юздата - яхвай го и дръж здраво (юздата), защото искаш да отидеш много бързо и много надалече, но за съжаление, към момента не разполагаш още с някакво по-добро средство за придвижване. Ще ти напомня, само че пътят, който ти предстои не е нито лек, нито къс и може да се случи някои коне да измират по пътя от старост и немощ или само от слабост (недоразвитост). Е не е чак толкова страшно - табунът е жив - раждат се (за съжаление случва се и да умират) малки кончета по пътя. Въпреки това, много те моля - внимавай при избора си, защото КАМШИКА ПЛЮЩИ - табунът е подплашен, aтовете се ритат, конете не са яхани, овършали са всичко наоколо, някои са станали по страшни и от конете на Диомед, някои са си сложили капаци на очите и не приемат юздата - и си е все пак доста опасничко. Ако всеки направи това - яхне своя кон-партия и го превърне в кентавър (като Хирон, а не като Нес) може би ще се разреши въпроса за присъствието на гражданското общество в управлението на държавата и ще стигнем най сетне до настоящата ни цел - „да нагазим в тучните ливади на Демокрацията” – Ханaан, при това дори и без никакви промени в изборните правила, а САМО С ДОБРАТА ВОЛЯ НА ПАРТИЙНИТЕ РЪКОВОДСТВА И НА АКТИВНИТЕ И РАЗУМНИ ГАРАЖДАНИ. За избягване на възможни „злоупотреби”, например чрез вписването на избирателя в масивите данни (по т. I.3.5 от предложението) на повече от една партия (с цел безотговорното отстраняване на неудобни - честни и кадърни), очевидно ще трябва партиите да се отворят малко една към друга и да допускат проверки на същите тези масиви, както помежду си, така и от държавни органи /ГРАО/. Всъщност може да се помисли и за възможността един избирател да гласува за кандидати от различни листи: Шуреят е кандидат от една листа, а баджанака от друга. Мандатите за района са повече от един, но бюлетината изисква еднозначност. А защо да не може и за шурея и за баджанака, а да може за тоя в листата на баджанака, когото аз не искам да избера, но избирам заедно с баджанака, въпреки че не съм правил ”предварителна заявка” да го избирам и следователно не мога да му искам легитимно оставката, а на баджанака мога? Обещавам да помисля по въпроса - мислете и ВИЕ. Признавам, че към момента не мога да преценя (осмисля) какво (и на кого) казва избирател заявил предварително даден вот, а в действителност осъществил друг, при което разбира се ще се получи разлика в „социологията” давана от масива данни „зявки за гласуване”, но това в никакъв случей не опорочава изборите, още по-малко идеята ми. Въпросът, за това че в изборите ще участват несъмнено и избиратели незаявили предварително предпочитанията си за една единствена партия или (и) кандидати не променя нищо друго, освен споменатото вече - загуба на правото „да редиш листите” и да контролираш активно избранниците на народа (и оставянето на тия дейности единствено в ръцете на ПОЛИТБЮРАТА на партиите), а това е най-примамливото на идеята. ТИ ГРАЖДАНИНО може евентуално да бъдеш допуснат до „Светая Светих” - оформянето на „офертите” на партиите /изборните листи/, а ТИ ПАРТИЙО може евентуално да увеличиш собствените си избиратели /партийни членове и симпатизанти/ до такива размери, че да можеш дори да съставиш еднопартийно правителство. Такива неща разбира се могат да се случат, само ако „страните по сделката” приемат предлаганите „процедурни правила” или „поведение” - все едно - важното е, че /поне в моите очи/ написаното много прилича на една горе-долу прилично оформена, добре обоснована и взаимно изгодна за страните оферта. AKO И В ТВОИТЕ ОЧИ ИЗГЛЕЖДА ТАКА СЪДЕЙСТВАЙ ЗА ДОСТИГАНЕТО И ДО СТРАНИТЕ ПО СДЕЛКАТА - „ПОСТАВЯНЕТО И НА МАСАТА”. Една оферта е на масата. Кой я предлага? В случея няма никакво значение. ВАШ РЕД Е – ДА или НЕ? Има ли сделка? „Народът иска решения, чака отговори” - казва някой. ИМА ДРУГА - ПО–ДОБРА ОФЕРТА??? – браво, чудесно - „МИКРОФОНЪТ Е ВАШ” и ИЗБОРЪТ Е ВАШ. А протестиращите може би казват (или ще кажат някога) и това: Ние (или повечето от Нас) не искаме да сме политици - да правим програми за управление, правила и т.н. Ние само искаме да избираме между направените от Вас програми и да предлагаме и избираме и дори да можем да отзоваваме лицата, които ще ги осъществяват, защото почти винаги добре изглеждащите идеи, осъществявани от създателите си или техните последователи не довеждат до добро. Дори сам БОГ се разкая за ВИСШЕТО СИ ТВОРЕНИЕ и го изтреби почти - вж. Битие гл.6. Светата инквизиция направи същото с най-светлите умове на средните векове – после (макар и след векове) някой се извини за това. Какво да кажем тогава за Ленин - Сталин, Мусолини – Хитлер, Пол Пот – Йенг Сари и др. п., които навярно са имали и някои добри идеи - щом са повели „масите” , но дори не се и разкаяха за тях (идеите си), когато ги видяха осъществени от самите тях и съмишлениците им. Подобни примери има доста дори и в сегашния 21 век -. и то при уж демократично избрани управляващи - няма нужда да се изреждат. Защо се получава така? Кой е виновен - ИДЕИТЕ или ХОРАТА които ги осъществяват, или „СИМБИОЗАТА” между двете? Разбира се ИДЕИТЕ са много важно нещо, но не по-малко важна е ЦЕЛТА която си е поставил създателя (или адепта) им. Именно от гледна точка ЦЕЛ се забелязва едно по-слабо (но преодолимо) място на демокрацията - ВИШЕГЛАСИЕТО. Този основен принцип на демокрацията принуждава всички партии - чиято ЦЕЛ по презумпция е вземането на властта (от нашите хора, а не от нашите идеи !!!)- пишейки програмите си - да се съобразяват с него т.е. всички (или почти всички) програми за управление стават (по презумпция) популистки - правени за харесване от колкото се може повече хора (и съответно трудно различими), а на изпълнението им не се отдава толкова голямо значение – винаги ще се намерят обективни причини за неизпълнението: коалицията, международното положение, лошата опозиция, ... космоса (на ракетата). Разбира се няма как „от кумова срама” все пак да не се изпълнят някои обещания, да не се извършат някакви - разбира се най-вече популистки действия (идват нови избори) и за привържениците на управляващите - „ДОВОЛНИТЕ” - ВСИЧКО Е НАРЕД - НАЛИ ??? За другите – „НЕДОВОЛНИТЕ” - обаче е очевидно, че нещо (НИЩО) не е наред и с протестите си „ПЛЮЩЕЙКИ С КАМШИКА”, някои „умни и красиви” или „гладни и жадни”, но будни (активни) части от народа все някога ще кажат на политиците и нещо подобно на това: НИЩО НЕ Е НАРЕД - НИЕ ВЕЧЕ ВИЖДАМЕ! Ние вече разбрахме, че пътят към ада е постлан с добри намерения и се научихме да различаваме доброто от злото - изядохме забранения плод, и затова бяхме изгонени от „рая” на Комунизма (или сами избягахме?), и попаднахме (или бяхме продадени?) в плен на Фараоните-олигарси, и се лутаме дооооста дълго из пустинята на Посткомунизма (наречена от някои Демокрация); но ХАНААН е вече видим, и твърдо сме решили да живеем там, и никакво „преброяване” не може да ни спре, защото ПРАВДАТА е на наша страна, а за СЪДИЯТА броят не е важен - един Човек може да осъди една държава (както го направи, макар и посредством една неприемливо крайна форма, ПЛАМЕН ОТ ВАРНА). По този начин се преодолява слабото място на демокрацията - вишегласието. НАКРАЯ винаги побеждава ПРАВАТА страна - дори и да е по-малобройна, а не КРИВАТА - дори и да е по-многобройна (или икономически по-силна?) - стига ПРАВО ДА СЪДИ СТАРИЯ КАДИЯ, а той го прави винаги - дори и КРИВО да седи (в нечии очи), защото ТОЙ ЗНАЕ – РАЗБИРА И ОТСЪЖДА кое е ДОБРО и кое е ЗЛО – ЗАЩОТО ТОЙ Е (ТРЯБВА ДА Е) НАД-ДЕ-ЛЯ-ВА-ЩИ-ЯТ р А з У м И СЪЩЕВРЕМЕННО, И ВРЕМЕТО, И И с Т о Р и Я т А – МЪДРОСТТА НА ВЕКОВЕТЕ, И ТОЙ ТРЯБВА ДА ОПРЕДЕЛЯ ЧИИ ИДЕИ ДА ВЛАСТВАТ, а кои ще са ОВЛАСТЕНИТЕ ХОРА ТРЯБВА ДА ОПРЕДЕЛЯ НАРОДА, а не ПАРТИИТЕ даващи ИДЕИТЕ. __________________________________________________КРАЙ p.s. ИЛИ ОЩЕ ПО–ЯСНО КАЗАНО: _____________________________________ РАЗБРАЛИТЕ СА ДЛЪЖНИ ДА ДЕЙСТВАТ, ЗАЩОТО АКО РАЗУМА НЕ НАДДЕЛЕЕ И НЕ СЕ ПРОМЕНИ НАЧИНА НА ФОРМИРАНЕ И ФУНКЦИОНИРАНЕ НА УПРАВЛЕНИЕТО, КАМШИКА ЩЕ ПРОДЪЛЖАВА ДА ПЛЮЩИ ВСЕ ПО–СИЛНО И ПОД УДАРИТЕ МУ ТАБУНЪТ ПАРТИИ, ВЕДНО С НЯКОИ ОТ ПОРАСТНАЛИТЕ АГНЕТА, МОЖЕ - НЕ ДАЙ БОЖЕ - ДА ПОМЕТАТ ВСИЧКО - И СЕБЕ ДОРИ - АКО НЕ СЕГА, ТО НЯКОЙ СЛЕДВАЩ ПЪТ. ПРИМЕРИ : МНОООООООГO !!! _____________________________________ | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: HIVAN |
Написана 2014-15 г. Осъзнавайки, че основното искане на преобладаващата част от народа е за промяна на Системата на държавно управление заявяваме следното: Промяната на Системата на държавното управление може да се извърши без промяна на Конституцията и независимо от изборния кодекс, и дори не толкова чрез смяната на т.нар. политически елити, а по скоро с извършването на една радикална промяна в отношението на съществуващите и новопоявяващите се (елити) към избирателите т.е. с промяна в отношенията между партиите и Гражданите по време на и между изборите. Осъзнаваме, че „ротацията” на едни и същи или различни, но действащи еднакво (относно изборната процедура), лица във властта е възможна, защото не хората, които ТРЯБВА да са и състезателите и съдията (ТЕ СА СУВЕРЕНА) определят кои лица да са на „финала” за влизане в Парламента, а партийните ръководства – нищо че са много - те всички (включително и нашето до сега) го правят – „редят” кандидат-депутатските листи вкупом като едно. Призоваваме всички партийни ръководства да се замислят ДАЛИ като определят ЦЕНТРАЛИЗИРАНО лицата в кандидат-депутатските листи всъщност в „престъпно съдружие” не присвояват ли осъществяването на народния суверинитет, т.е. не нарушават ли чл.1 ал.3 от Конституцията ? Ние сме все още една млада партия – простено ни е да грешим. Не осъзнавахме в каква игра (с какви правила) бяхме въвлечени да участваме. Сега партийното ръководство се извинява, че неволно (без да се замисли) сме въвлекли партията да участва в наложената в България „игра на Демокрация” и дефакто сме присвоявали осъществяването на народния суверинитет, т.е. сме нарушавали чл.1 ал.3 от Конституцията, като сме си позволявали да предлагаме на изборите, подредени в някаква последователност, кандидатури на лица издигнати от партийните структури по места и утвърдени от централното ръководство, без да се съобразим с основателното искане на Гражданите да имат възможност да направят действителен избор, както между програмите на партиите, така и между лицата които се наемат да ги осъществяват. Заявявяме твърдото си решение радикално да променим начина на участието на партията в изборите и приканваме другите партии да направят същото. Нямаме претенции за авторско право – дори напротив считаме, че ако всички партии направят същото, то това ще означава, че СИСТЕМАТА на управление ще бъде сменена безвъзвратно и епохата на ”ПОСТКОМУНИЗМА” ще остане в историята и в България ще се утвърди една наистина ДЕМОКРАТИЧНА система на управление, която ще замени съществуващата до момента ПАРТОКРАТИЧНА такава. Обявяваме, че ще провеждаме предварителни вътрешно-партийни избори по изборни райони, за избор на лицата, които да бъдат включени в кандидат-депутатските ни листи. Резултата от тези избори ще оформя кандидатските ни листи т.е. ще се осъществи една „предварителна преференция”. В тези избори ще се допускат да участват равноправно и граждани непартийни членове – включително и с правото да издигат кандидатури. Каним да участват в предварителните кандидат- депутатски вътрешно-партийни избори всички Граждани които споделят програмата и основната ни цел - СМЯНА на СИСТЕМАТА на държавно управление. Считаме че контрола упражняван от партиите върху народните представители е недостатъчен - дори порочен донякъде - и ако за партиите (правилно) няма механизъм за отзоваване (тъй като народа е избиращия), то за избирателите е напълно допустимо да имат възможност легитимно да искат отзоваване на избраниците си, което ще е и сигнал, че парламентарната група има проблем – разминаване с волята на избирателите си. Осъзнаваме допуснатите грешки в предишното ни участие във властта (ако е имало такова) и затова даваме възможност на избирателите да коригират действита ни и по време на евентуално бъдещо управление като: Задължаваме влезлите в кандидат-депутатските листи лица да декларират писмено, че ако бъдат избрани за народни представители ще се срещат регулярно с гражданите от съответния /своя си/ избирателен район за да отчитат свършеното (начина по който са гласували), да споделят отношението си по различните въпроси, по които работят), и че ще напуснат парламента веднага /ще подадат оставка/, ако повече от половината (или някакъв % < 50) от гласувалите на предварителните избори в района, заявят писмено желанието си за това. Един „страничен ефект” от възможността за отзоваване ше се явява и това, че няма да може „депутат” избран с една партийна листа да става „независим” или да преминава в друга парламентарна група и да остава „безнаказано” в Парлaмента (може да бъде отзован от гласувалите за него). Приканваме всички демократични партии да постъпят по аналогичен начин, с което ще върнем!?! на СУВЕРЕНА ПРАВОТО да си предлага и избира (дори и да може да отзовава) неговите, а не нашите, народни представители. Ние (партиите) само съдействаме (което ни е задължение по К-ция - чл.11 ал.3) на хората да могат да направят това. Считаме че само по този начин; дори и без задължително гласуване и независимо от изборния кодекс; може да се повиши изборната активност – като се утвърди у избирателя убеждението, че наистина избира, и че може ефективно да контролира народните си представители, а чрез тях и цялата система на държавното управление. | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: HIVAN |
| sorry - неволна грешка Без да се счита за ново мнение, днес 08.01.2016 реших да се възползвам от възможността да променя "неволната си грешка" и вместо да слагам (**); каквито забелязвам "тук таме"; "помествам" едно кратко стихотворенийце от един не много известен автор -Тодор Харманджиев . ДОБРАТА СИЛА От ранните момчешки времена навред невидимо със мен вървеше- една и съща с много имена в надежди и покруси ме крепеше. Каква бе тя, не идеше ли тя от тайнствения свят на чудесата, най-хубавият дар на възрастта и от познато, и от непознато. И оттогава ме научи тя навред, където себе си показвам, свидетел да ми бъде съвестта, а истина - това, което казвам. ИЗ „ИЗБРАНИ СТИХОТВОРЕНИЯ” (1980) - ІІ Последният куплет много ми допада, а на ВАС? | |
Редактирано: 3 пъти. Последна промяна от: HIVAN |
| HIVAN, Според мен представителна демокрация е когато избирателя избира представител да го представлява. Колкото и както избирателя да яха представителя си това няма да промени същността на демокрацията от представителна и да я направи пряка. Питате как да спрем колелото? Отговора е с пряка демокрация - като изземем от ръцете на представителите правото да приемат законите и започнем ние, избирателите да ги приемаме. В ръцете на представителите да оставим правото да изготвят законите, но не и да ги приемат и да ги вкарват в сила. Това право трябва да го запазим единствено и само за себе си - избирателите. Както е навсякъде по света и във всички сфери на живота - господарят утвърждава, подчинените само изработват. Започне ли един подчинен и да изготвя и да утвърждава - той вече е господар. Излагал съм мнението си някъде през април 2015. Может да се върнете и да прегледате белжките ми. Същността на кратко е че не трябва нито един закон да влезе в сила ако не е бил приет на всенародно гласуване - нито един закон. Изпълнителната власт (правителството) е само изпълнител на законите. Не може да управлява и на милиметър в страни от законите. Съдебната власт следи за спазването на законите. Законодателна инициатива могат да имат: - партиите в и извън Народното Събрание, като тези извън Народното Събрание трябва да минават през гражданската иницатива (виж по доло) - правителството - граждански групи - като съберат определн брой подписи. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: плямпало |
Питате как да спрем колелото? Отговора е с пряка демокрация - като изземем от ръцете на представителите правото да приемат законите и започнем ние, избирателите да ги приемаме. В ръцете на представителите да оставим правото да изготвят законите, но не и да ги приемат и да ги вкарват в сила. Това право трябва да го запазим единствено и само за себе си - избирателите. Както е навсякъде по света и във всички сфери на живота - господарят утвърждава, подчинените само изработват. Започне ли един подчинен и да изготвя и да утвърждава - той вече е господар. плямпало, напълно съм съгласен, че отговора на въпроса "С КАКВО" е точно както сте го дали, но въпросът ми е "КАК". Как да се стигне до "изземването" на правото, което сегашните "народни представители" имат макар и не по закон. Нали не смяташ, че те ей така ще решат да се откажат от "правото си". Аз не виждам друг мирен и законен начин освен предложения вече, ако имаш друг - сподели го - много ще се радвам да го видя. |
| Гледам 20-тина страници обсъждате нещо дето никога го е немало и никога нема да го бъде. Баба ми казваше "Кога калугерът си нема работа си посипва пепел на пишката". |
| Неверния Тома, Някои хора казват,че светът "никога го е немало " (във вида в който е), а пък си го има и ще го има винаги и дори всеки момент е различен. Ето вече няма живи динозаври, но ги е имало - намират им костите. |
| HIVAN, Ще си позволя да Ви обърна вниманието върху един от основните принципи на демокрацията (било тя и представителна) - разделението на властите. Тоест независимостта на законодателната, изпълнителната и следящата за зоконоста (съдебната) власти. Тези три власти трябва да са независими една от друга, но да са зависими единствено от народа. В пространото си изложение Вие схващате несъстоятелността на сливането на две от тези власти - законодателната и изпълнителната (Изборът на идеите (програмите) които да са ВЛАСТВАЩИ и изборът на ОВЛАСТЯВАНИТЕ хора). Всъщност в България поради така наречената "парламентарна" република се получава че цялата власт е съсредоточена в партията или коалицията която е спечелила изборите. Тази партия е властваща в Народното Събрание (законодатлената власт). Чрез Народното Събрание тази партия избира и Министър Председателя и Министерския Съвет (изпълнителната власт) и също с квотите на Народното Събрание налага и Висшия Съдебен Съвет (съдебната власт). На практика има пълно сливане а не разделяне на трите власти. Това което трябва да се направи според мен за да се разделят властите е да има отделни избори: - Всенародни избори за Народни Педставители (според мен по пропорционалнат система, като по-представителна.) Народното Събрание е овластено само да изготвя законите. Приемането на всички изготвени закони става на всенародно гласуване. - Всенароден избор за глава на изпълнителната власт. Вече избраният глава си съставя правителството. Изпълнителната власт управлява според приетите закони. А те са приети пряко от народа а не от Народните Представители. - Всенароден избор на глава (или управителен съвет) на съдебната власт. Тя нито приема нито изготвя, нито промяне законите а само следи за тяхното изпъление. Изключително важното е Законодателната Инициатива (по Вашему идейните архитекти). Такава Законодателна Инициатива би трябвало да имат: партиите във Народното Събрание; Органът на изпълнителната власт (Министерският Съвет); партиите извън Народното Събрание както и група граждани събрали определен брой подписи. Въз основа на Законодателната Инициатива (идейните проекти) се изготвят законите в Народното Събрание, но това още нищо не значи. Изготвеният проекто-закон трябва да мине през органа на Изпълнителната власт за поправки и допълнения, а не за промяна и след това през Съдебната власт за да се подтвърди че не противоричи на вече приети и действащи закони. Такъв един поекто-закон преминал през трите власти, се вкарва в списъка на проекто-закони, които се гласуват от народа с ДА или НЕ на всеки две години. Закон преминал през такова гласуване и получил повече гласове ДА, става валиден и влиза в сила. Министерският съвет управлява на базата на влезли в сила закони, като основният закон за управлението е закона за бюджета. Този закон се изработва пак по същата процедура - инициатива (предлага се рамков закон за 4ри години) от министерският съвет; рамковият проекто-закон се изготвя от Нордоното Събрание; минава за преглед през Министерският Съвет и Съдебният Съвет; и вече изготвен, се подлага на всенародно гласуване. Годишните бюджети се предлагат от Министерският Съвет и се приемат от Народното Събрание. Тези годишни бюджети трябва да се вписват в основния Рамков Бюджет, който вече е действащ закон. Това според мен е механизмът за упражняване на властта от народа. Избраниците само изпълняват. Този който определя е народът. | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: плямпало |
| Уважаеми форумци, Тъй като съдейки от малкото мнения /опонирания/, които чета явно не съм обяснил достатъчно добре какво разбирам под /казано на 03 януари т.г./ ласкаейки се от мисълта, че по този начин мога да дам /”колко съм скромен”/ НОВО НАЧАЛО на 'съживената' /Калки 21 Дек 2015 09:23/, но не много оживена дискусия. искам да направя някои разяснения за целта която съм си постави с включването ми във форума именно по темата ПРЯКАТА ДЕМОКРАЦИЯ Единствената цел за включването ми във форума е да се опитам да помогна да се достигне до момента в който идеите Ви за функционирането на пряката демокрация ще могат да се разискват и в НС и сред народа. Тези ваши идеи са сами по себе си много добри /на туткалчев, TheGrimReap , плямпало, JKMM, генек и др. / но те ще си останат едни хубави идеи ако не се тръгне по някакъв начин към осъществяването им. Точно към това искам да насоча вниманието ви – това е НОВОТО НАЧАЛО към което ви приканвам да се ориентираме. . Ясна е за всички във форума „ситуацията” описвана в отговорите ви на моите постове и много преди това. Приемам с благодарност и разсъжденията като това на плямпало 03 Яну 2016 22:14 Ще си позволя да Ви обърна вниманието върху един от основните принципи на демокрацията (било тя и представителна) - разделението на властите. ………………………………………………………………………………………. Това според мен е механизмът за упражняване на властта от народа. Избраниците само изпълняват. Този който определя е народът. Много добър механизъм колега плямпало, но: За съжаление почти не виждам практически стъпки за налагането на тези Ваши виждания; кое от тях е най доброто ще решите Вие, ако постигнете някакъв „консенсус”, а ако не постигнете /пък дори и да постигнете/ разбира се крайната дума ще има народа; но той трябва да има възможност да си каже думата. При сегашната даденост в парламента, при сегашния начин на избиране на депутатите, при сегашното отношение на народа /че и на Гражданите/ към изборния процес това просто няма как да стане и при следващите избори ще бъдат избрани пак някои по-стари или по-нови „спасители” /от еди коя си партия/ и Вашите идеи за това КАК ДА ФУНКЦИОНИРА ПРЯКАТА ДЕМОКРАЦИЯ ще си останат едни хубави мечти /за съжаление само мечти - утопии/ и ще се окаже прав „колегата” Неверния Тома 03 Яну 2016 13:08 Гледам 20-тина страници обсъждате нещо дето никога го е немало и никога нема да го бъде. Баба ми казваше "Кога калугерът си нема работа си посипва пепел на пишката". А както аз така и Вие /или поне повечето от Вас/ предполагам искате „нещото” да го бъде, а това може да се случи само ако се дадат конкретни стъпки за „поетапното” му постигане. Именно такива стъпки се опитвам да Ви предлагам в постовете си. Искам да направя и още едно уточнение. Тези от Вас които са чели мненията ми „по-внимателно” са усетили предполагам, че аз /като част от Народа/ правя разлика между ГРАЖДАНИ и НАРОД. Във форума предполагам са Гражданите, които могат /трябва - длъжни са/ да посочат на Народа пътя-изхода от „ситуацията”, а после народа да може да се произнася по идеите за управлението му дадени от форума, а не само по идеите предложени му от партиите. Това разбирам под гражданско общество и затова в ”пространото си изложение” /според плямпало/ един от текстовете носи името ЯХВАНЕ или ЕДНО ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА ВЛИЗАНЕ НА ГРАЖДАНСКОТО ОБЩЕСТВО В УПРАВЛЕНИЕТО НА ДЪРЖАВАТА Затова моля всичките ми мнения да бъдат разглеждани като предложения за /стъпки към/ постигане на Пряката Демокрация, а не като защита на Представителната Демокрация или каквото и да била друга защита или отричане на нещо. Единственото което искам е да живея в ДЕМОКРАТИЧНА ДЪРЖАВА влагайки в това понятие смисъла даден от Мирослав Златев /вече съм го цитирал - 03 Яну 2016 10:22/ Едно управление е демократично, когато народът наистина разполага с властта. Този народ може да извърши много глупости и да си докара сам много беди, но по своя характер управлението е демократично, а не глупаво. И накрая едно управление е олигархично, когато управлява само една част от народа, а мнозинството няма достъп до властта. Тук искам да успокоя колегата калки и другите споделящи подобни на неговите страхове. Колега калки, не се страхувай толкова от качествата на „материала” наречен НАРОД, ако ВОДАЧИТЕ на този народ са си на мястото, те няма да позволят нито връщането на смъртното наказание, нито на някакви други популистки идеи, които „да му докарат много беди”. Дори още един път ще помоля да извините нахалството и „скромността” ми, но аз виждам във форума кандидати за не лоши ВОДАЧИ /извинението е, за това че и аз съм вече част от форума/ Съвсем на края (а може би трябваше още в началото) изказвам голямата си благодарност към В-к СЕГА. Присъединявам се най-искрено /макар и с известно закъснение/ към пожеланията на калки & сие , както към вестника така и към форумците, изказани в темата „Новогодишни пожелания 2016”. |
Тук искам да успокоя колегата калки и другите споделящи подобни на неговите страхове. Колега калки, не се страхувай толкова от качествата на „материала” наречен НАРОД, ако ВОДАЧИТЕ на този народ са си на мястото, те няма да позволят нито връщането на смъртното наказание, нито на някакви други популистки идеи, които „да му докарат много беди”. Драги ми Смехурко, Първо, да ти изкажа искрената си благодарност, че ме освобождаваш от страховете ми, макар, казано под секрет, никак да не се страхувам, защото споделям мнението на Неверния Тома, че такова животно нема, не е имало и нема да го има поне в обозримото бъдеще. Второ, да те попитам - не мислиш ли, че идеята за водачите, които позволяват или не позволяват нещо на народа, е отрицание на всички принципи на пряка демокрация ? Щото, според мен, такава демокрация, при която демосът кратира само онова, което му наредят водачите, си имахме цели 45 години. Трето, пак да питам - мислите ли (това към всички поддръжници на пряката демокрация), че при вземане на управленски решения с всеобщо вишегласие, е възможно провеждането на някакви непопулярни, но необходими реформи ? Аз не бих се надявал. А сега ще се опитам да се върна малко назад и да прочета пледоариите от последните седмици. |