ПРЯКАТА ДЕМОКРАЦИЯ
Отиди на страница:
| Онлайн гласуването: не дали, а кога! http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2016/01/22/2690766_onlain_glasuvaneto_ne_dali_a_koga/ |
Калки 22 Яну 201621:49 Драги ми Смехурко, Като че ли четеш доста повърхностно и пристрастно. Не съм следил последните писания на бонго, но в моите би трябвало отчетливо да видиш не отричане на водача/лидера/представителя, а тъкмо на обратнто -спосбността обществото да се управлява без такъв. За Неверния - ще изпозлвам кулинарната терминология, въведена от уважаемия рекидж - Тома казва "аз обичам бахур". Е, аз също обичам бахур от малък, така че споделям любовта на Неверня Тома към бахура. Сега разбра ли ? Мисля, поразбрах нещичко. Но не разбрах кой казва, че при Пряката Демокрация (както и при всяка друга система на управление) няма да има водачи/лидери/представители? Аз може и да чета повърхностно (с толкова време разполагам) и пристрастно (100 %), но не е лошо и човек да се опитва да вижда малко по-надълбоко в привидно изглеждащо простите въпроси. Според мен именно понятието СПОДЕЛЯМ стои в основата за разбирането и на понятието ВОДАЧ както при животинските така и при човешките общности. Животните (стадните) си избират и тръгват след ВОДАЧА (който обикновено е и най силен) първо заради СПОДЕЛЕНИЯ между всички от стадото страх от него (не без основание) и второ защото в негово присъствие се чувстват защитени (след като са му признали водачеството т.е. му са се подчинили) Нещо подобно има и при човешките общности (племена, държави, съюзи), които ние според вида на самоуправлението им наричаме обикновено с термини като деспотични, тиранични в по стари времена или с абсолютна монархия, авторитарен режим, диктатура в по-нови времена. Как се наричат ВОДАЧИТЕ в такива общности предполагам всеки знае. Дали тия форми на управление са добри? За времето си - да със сигурност – запазвали са рода, племето, държавата. Но доколкото все пак хората еволюират и разбирането за това кой сред тях е най силен също се променя и се движи между силен физически през силен материално до силен умствено. И в този смисъл, без да се вмъквам в проведения диалог /за стадата маймуни/ между bgman13 и Engels/ съм по скоро склонен да СПОДЕЛЯ идеята за техноментализма на Engels и същевременно /колкото и да е парадоксално/ да СПОДЕЛЯ и убедеността и вярата на bgman13, че ще дойде след 5 х 8 години (или по-рано според мен) Пряката Демокрация а с нея и реда на ВОДАЧИТЕ които съм описал в на два пъти насочващото към стр. 20 място, но явно не го прочитате затова за последно го копирам почти цялото тук /то не е дълго/. Уважаеми колега Калки, Весели ми Патиланчо, Първо мнението си е твое (макар и споделяно с това на Неверния Тома) и ти разбира се имаш право на него (както и на това да имаш или да нямаш страхове), но се надявам, че и ти няма да отречеш правото ми на обратно мнение и дори на правото да се опитвам да го „наложа” /както и аз не отричам твоето/. Нали за това са дискусиите във форумите за да се „сборват” мненията на тия, които се „осмеляват” да ги изкажат и които аз наричам с термина ВОДАЧИ именно защото те както се казва „оформят общественото мнение”. Другите, неизказалите мнението си, аз / предполагам и ти / наричам с понятието НАРОД. Разбира се това разделяне на ВОДАЧИ и НАРОД е съвсем условно, защото до оня ден /преди да се включа във форума/ бях част от „безгласния” НАРОД, а сега /след включването ми/ оставайки част от народа се опитвам да стана и негов водач, в смисъл че се опитвам да наложа някакво свое мнение на другите. И само в този смисъл водачите позволяват или не позволяват нещо, като си изказват мнението и се опитват да го направят мнение и на другите /т.е. наложат/. Ако мнението е добре аргументирано и „сполучливо” представено то се налага, независимо от това дали лицето се казва Ленин, Хитлер или Митеран и независимо от това какво ще „докара” в бъдеще. Надявам се, че с горното разсейвам и впечатлението ти (създало се у теб вероятно и поради моя грешка), че под термина ВОДАЧ разбирам това което се е разбирало „цели 45 години” (и още 26-27 години бих добавил аз). Към цитираното трябва само да се добави, че израза: „като си изказват мнението и се опитват да го направят мнение и на другите /т.е. наложат/.” е равнозначен на понятието СПОДЕЛЯМ за тия които го приемат /мнението/. А след като го приемат стават и управлявани (обладани от идеята на изказалия мнението си) и дори навярно няма да имат нищо против да бъдат представлявани от него когато се налага. Дано си ме разбрал. А иначе и аз обичам бахур. |
Но не разбрах кой казва, че при Пряката Демокрация (както и при всяка друга система на управление) няма да има водачи/лидери/представители? Аз, макар и малко по-различно - че щом има водачи/лидери/представители, няма пряка демокрация, а представителна. Може да се спори и увърта, че има системи по-близки до прякото, но същността е тази. И понеже съм абсолютно категоричен, че система без водачи/лидери/представители не може да съществува, твърдя, че нема такова животно, не е имало, няма и няма да има в обозримо бъдеще. Животните (стадните) си избират и тръгват след ВОДАЧА (който обикновено е и най силен) първо заради СПОДЕЛЕНИЯ между всички от стадото страх от него (не без основание) и второ защото в негово присъствие се чувстват защитени (след като са му признали водачеството т.е. му са се подчинили) Нещо подобно има и при човешките общности (племена, държави, съюзи), които ние според вида на самоуправлението им наричаме обикновено с термини като деспотични, тиранични в по стари времена или с абсолютна монархия, авторитарен режим, диктатура в по-нови времена. А в най-нови времена - партийни лидери. Тук си съвсем прав. | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Калки |
бонго-бонго 22 Яну 2016 23:19 Приемам забележката ти, но ми се струва, че всико се свежда до жонглиране с понятия. Това разделение на граждани и други е форма на избирателен ценз, която е неприемлива в съвременността. А дали нещо, което (може би ? ) е функционирало добре в условията на сериозен избирателен ценз преди 2500 години може да бъде приложено днес, когато всички имат статута на граждани ... В този ред на мисли ми хрумна една утопична идея. Да допуснем, че някой ден всички управленски решения се вземат чрез пряко и всенародно гласуване. Вероятно по интернет или какъвто там бъде неговият наследник. ПОнеже не може да се очаква масово поумняване на електората, пък не върви да се въвежда избирателен ценз (кой знае, може пък и да може...), да направят нещо като встъпителен тест от 20-30 въпроса, чрез всеки, който иска да гласува, т.е. участва във вземането на решение, да бъде препитан доколко е запознат с проблема. Който издържи изпита - гласува, който не го издържи не се допуска. Така изборният ценз става специфичен за конкретния проблем и се отчитат мненията само на онези, които наистина знаят за какво иде реч. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Калки |
Калки 23 Яну 2016 09:20 Калки, съгласен съм,че Пряка Демокрация звучи малко подвеждащо, в смисъл че насочва към Референдум за всяко нещо. За мен Прякостта се изразява в това избирателите да могат пряко /директно/ да посочват и избират представляващите ги и да могат Пряко да ги отзовават, когато те не оправдават очакванията им. И в този смисъл понятието Демокрация е напълно достатъчно /Демос + Кратос/ и всякакви „Украшения” на думата са излишни. За партийните лидери съм съгласен с уточнението, че не те са истинските водачи/лидери, а най вече са кръговете стоящи зад и около тях. |
Така. Стигнахме до оригиналната теза, че делегирането на властта е форма на пряката демокрация. Епохално. Е, по този въпрос съм писал доста пространно поне 3 пъти: - в уводния текст - на стр. 13 в дискусия, в която и ти си участвал - вчера Очевидно трикратното обяснение не е достатъчно, за да вденеш за какво става дума. Ще знам и занапред специално на теб ще ти обяснявам минимум 4 пъти. Белким реотанът загрее...  |
Като че ли всичко се свежда до въвеждането на механизми за 'безпрепятствено и бързо' отзоваване. Тук са били изложени достатъчно аргументи за несъстоятелността на този подход, оставям на теб да ги препрочетеш. И по този въпрос имаме дори не трикратно, а далеч по-многократно обяснение: - в уводния текст - на стр. 9 - на няколко места, където обяснявам как моято система би се справяла с реални ситуации в настоящето, ако беше действаща (напр. при протестите срещу Орешарски, при преговорите за T-TIP, при реакциите на властите ни спрямо украинската криза, по отношение на бежанската криза, към казуси като "Белене" и "Южен поток", и т.н. Ако не може да се загреят не толкова сложни и ясно изложени тези, вината не е в изразяващия ги.  |
И по този въпрос имаме дори не трикратно, а далеч по-многократно обяснение: - в уводния текст - на стр. 9 - на няколко места, където обяснявам как моято система би се справяла с реални ситуации в настоящето, ако беше действаща (напр. при протестите срещу Орешарски, при преговорите за T-TIP, при реакциите на властите ни спрямо украинската криза, по отношение на бежанската криза, към казуси като "Белене" и "Южен поток", и т.н. Ако не може да се загреят не толкова сложни и ясно изложени тези, вината не е в изразяващия ги. Значи се връщаме на оригиналния ти пост, с който започваш темата: Аз конкретно имам проблеми с това: 3. ИЗБОР НА СЪДЕБНА ВЛАСТ Суверенът (електоратът) избира също така съдии и прокурори от определено равнище нагоре (ръководства на градските, окръжните и висшите съдилища, ръководствата на градските, окръжните и висшите прокуратури, ВСС). 4. ИЗБОР НА ПРЕДСЕДАТЕЛИ НА ВАЖНИ ДЪРЖАВНИ ИНСТИТУЦИИ С пряк вот се избират председателите на следните институции, които се явяват на изборите с предварително посочен екип и програма за развитие: - на Агенцията на митниците - на държавните медии - на НСИ - на ДАНС - на ДКЕВР - на СЕМ - на НАП - на НОИ - на НЗОК Например със съдиите. Започваме с Лозан Панов - да бъде или да не бъде председател на ВКС. А ако не той - кой? АЗ твърдя, че "суверенът" не може да направи информиран избор. Доколкото хората го познават, те го познават с неща които нямат нищо общо с дейността му на съдия - позиции във ВСС, изказването на събранието по повод годишнината на ВКС, те нямат и хал хабер от това той добър съдия ли е или не. Или пък да пгледнем Враца - та там избираемият прокурор и съдия са пряко зависими от обвинението и решението относно поничките. Де факто се получава правосъдие на тълпата, доколкото от общественото мнение за изхода на едно знаково дело зависят кариерата на прокурор и съдия и така общественото мнение решава обвинене и дело. Или напр. шеф на държавна медия. Хората може да (и неминуемо ще) изберат харесван и популярен журналист, което обаче има твърде малко с длъжността, която изисква повече организационни умения, умения да ръководи хора, финансова грамотност и т.н. и т.н. За ДАНС и другите агенции по сигурността - па да не говорим. |
| Един цитат от учебник по марксизъм за държавата: "Държавата не е съществувала винаги. В първобитно-общинното общество, когато не е съществувала частна собственост, нито класи, не е имало държава. Разбира се и там е имало определени обществени функции, но те са били изпълнявани от хора, избрани от цялото общество и обществото е имало право да ги смени по всяко време и да избере други." Те го те проблемо - идентифициран, дефиниран. Само че горният цитатат се нуждае от пояснения, защото не е доизказан. 1. Защо обществото е имало право да смени хората изпълняващи "определени обществени функции" по всяко време? Е па, защото това е било едно малко племе. Днешният проблем е толкова прост, та чак изглежда невъзможно, да е па чак толкова прост - многобройна йерархическа система. 2. Дали е имало проблем за обществото, че може да смени хората изпълняващи "определени обществени функции" по всяко време? Тука някои май твърдят, че ако има такава възможност, това щяло да произведе не знам кви си проблеми. 3. А можеше ли обществото през комунизма да смени хората изпълняващи "определени обществени функции" по всяко време? Очевидно не. 4. Какви са били тия "определени обществени функиции", дето са близки по същина до държавната власт? Еми имало е водачи. Или може да ги наречем, също така и фюрери. Защото йерахията съществува не от предшестващита човека маймуни, а от както свят светува. Базовата нежива природа, ако приемем, че е предшествала появата на живтота представлява йерахическа система. Йерархическа система има и при най-нисшите организми, които пък са част от съвкупната йерархическа система на живата природа. А главните отношения между главните елементи във всяка отеделна йерархическа система, била та нежива, тая при кокошките, или човешката цивилизация, са: - движение от върха на йерархията надолу, проявяващо се като разделение на труда (дясна теза), - противоположносто йерархическо движение (по посока и качество) от основата на йерархията към върха (лява антитеза). Човешката йерархия се развила, станала прекалено голяма. Същевременно това означава и че степента на разделение на труда нараснала неимоверно. При движението си надолу, организацията, т.е. управлението на елита на власт се осъществява с нисходяща, нарастваща йерархическа система, която се усъвършенствала постоянно, и елитът на власт притежавал все по-развита властова производителна сила. Но нагоре движението блокирало все повече, защото нужната обратна йерархическа система, не идвала и не прокарвала път през батака от разнообразни човешки дейности. От тука произтича нарастващ дисбаланс в главния кръговрат не само на общественото вазимодействие и развитие, но и в главния кръгората на принципа по който става развитието изобщо. 5. В първобитно-общинното общество всичко било общо и нямало частна собственост. Такава лъжа е непоносима. По онова време не е имало тия материални неща, които човекът е произвел по-късно. Но е имало най-главното - базова жива природа. Тая територия и придобитите ресурси, чрез обединените сили на цялото общество, отделните индивиди са ползвали, като са се конкурирали по между си. Защото както сме учили по марксизъм, и както казва и Хегел, всяка система се състои от противоположности, които са в постоянно единство и борба по между си - и това не може да бъде променено, не можеш като Шака Зулу да убиеш враговете си и те да свършат. В моментите, когато е имало остри дефицити, конкуренцията между отделните индивиди е била остра - на живот и смърт. И днес има племена, които не са дори виждали бял човек и съвременна цивилизация. В дълбините на амазонската джунгла живеят индианци, които са си още в т. нар. от марксистите първобитно-общинен строй. Всъщност марксизмът си го е заплюл тоя строй, че бил без частна собственост, за да измисли идеологически претекст според който, не друг, а именно държавната власт, върхът на йерархическата система да конфискува в своя полза частната собственост на по-ниските в йерархията работни места. Но ето как Карел Ратай, който е работил дълго време в Инстиута за изследване на Амазонка в Манаус описва битието на индианците от Амазония: "Типичен пример за недостиг на храна е фактът, че индианците в Амазония живеят на малки племенни групи. ... Като голямо изключение се формират племена от 100 до 300 души. ... Между жителите на две села съществува вражда, както и между отделните племена. Всеки втори войник загива от насилствена смърт. Затова в повечето племена на един мъж се падат две жени. Приключенските романи се опитват да подържат версията, че индианците живеят в своите ловни полета в братски сговор (това е и версията на марксизма - bgman13) и че най-големият им враг е бялото лице. Вярно е че в по-достъпните области белите безмилостно са изтребвали индианците с оръжия, с нечовешка принуда да работят, чужда на индианския характер, с болести, алкохол и християнство. Но в дълбоките и недостъпни джунгли на Амазония главният и почти единствен враг на индианеца освен глада е друг индианец. Ако по щастлива случайност естествената и насилствената смърт спаднат и ако броя на жителите в селото нарасне на сто и повече души, те не могат да се изхранват. Настъпва нещо като роене. Хората се разделят на две групи. Едната остава, другата напуска първоначалното си местопребиваване и основава ново селище. Ако седмица по-късно членове на тези две колонии се срещнат в джунглата, те безжалостно се стремят да се избият по между си. И фактът, че до преди седмица и двамата са принадлежали към едно и също семейство, не променя в поведението им нищо. Сега те са конкуренти, които чрез ловуването си взаимно се застрашават с гладна смърт." Карел Ратай, В джунглите на Амазония Не било имало частна собственост през пръвобитно-общинния строй. А територията от която си набавяш храна какво е? | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: bgman13 |
Тенденцията е увеличаване на населението в геометрична прогресия и тая тенденция си е тенденция. Нещо като да караш с колата срещу стената и вече да виждаш, как ще катастрофираш. Заблуждаваш се! А от тази заблуда следват доста грешни изводи и заключения. За никакво увеличаване на населението в геометрична прогресия не може да става въпрос! Населението на планетата няма да превиши 12-13 милиарда. Покажи ми поне един авторитетен източник, който да твърди обратното, при това подкрепено от математически разчети? Напротив всички авторитетни учени доказват че предела е 12-13 милиарда. Стига с тия авторитарни учени, бе човек! Мисли малко с главата си! Коя ще бъде причината, поради която удвояването на населението на Земята през все по-кратки интервали да спре? Защото това не авторитетна прогноза, подкрепена от математически разчети (как я измисли тая смешка). Това е факт, от миналото, общоизвестен и общодостъпен. Само ограничаването на ресурсите, свиването на икономиката са в състояние да променят съществуващия тренд. А това нещо си е вече друго нещо. И други неща ще станат, които не са ставали до сега. И тия неща засягат елита на власт. А пък аз ти обясних, как по-точно ще го засегнат. |
| Мога да ти дам класически пример за демагогска математика - Неевклидовата геометрия. Ама днешната поръчкова наука си я подържа версията, че може да се твърди, че такава математика е вярна и точка. Айде спори с пропагандата на власт. Така че не ми давай за пример изчисления, които били доказвали, че от ограниченит ресурси, ще измъкнеш неограничени блага. Това си е чист комунизъм в действие. И навремето когато комунистическата идеология беше на власт говореше по същия начин, учени и учители, си бяха постлали килимчето и му се молеха на Аллах. Всичко беше доказано, безспорно и даже работеше. Комунизмът беше напълно победил. Докато в един момент, най-изненадващо падна - при това точно в апогея на своята победа. По тая логика, твоята изчислена от математиката версия, трябва да се очаква да се срине много скоро. Вижте сега какво - искам да се отречете от сбърканата математика. Само тогава, ще ви се сбъдват прогнозите. Като начало, задължително трябва да се отречете от Неевклидовата геометрия. Айде! |
Engels 22 Яну 2016 20:51 А ще има ли закони, които всеки е длъжен да спазва. Кой ще ги пише? Ако си представяш общество при което няма закони, значи си представяш общество, при което никой не заповядва на останалите. А това означава, че правото на 10% богати, да притежават 90% от общественото богатство, няма да бъде формулирано с думи. Как си го представяш това нещо? |
Останал съм с впечатлението, че поголовно некадърниците си купуват дипломи и после управляват по някакъв начин - я фирми, я държавата, я организираната престъпност я и трите едновременно. Но пък ти ми рисуваш неща които си сънувал вероятно и твърдиш, че били станали вече факт Така е като си се вторачил само в България! България не е света! България е част от цялостната йерархическа система. Ключовите работни места в българската йерархическа система са назначени от фюрерите в имперската йерархическа система. Когато в българския участък на йерархическата система, йерархията е сбъркана и говедата управляват хората, това означава, че тоя български участък не се управлява кадърно от световните фюрери. Болният български участък от световния механизъм доказва, че е болна цялата, т.е. световната йерархическа система. Няма нужда да ходя в Давос. Нито на Марс. Аз гледам това което е пред носа ми. И вярвам на очите си, а не на това че е убаво да се яде баница, без да съм ял баница, понеже един циганин ми е разказвал, как брат му е гледал един дето яде. |
Например със съдиите. Започваме с Лозан Панов - да бъде или да не бъде председател на ВКС. А ако не той - кой? АЗ твърдя, че "суверенът" не може да направи информиран избор. Доколкото хората го познават, те го познават с неща които нямат нищо общо с дейността му на съдия - позиции във ВСС, изказването на събранието по повод годишнината на ВКС, те нямат и хал хабер от това той добър съдия ли е или не. Или пък да пгледнем Враца - та там избираемият прокурор и съдия са пряко зависими от обвинението и решението относно поничките. Де факто се получава правосъдие на тълпата, доколкото от общественото мнение за изхода на едно знаково дело зависят кариерата на прокурор и съдия и така общественото мнение решава обвинене и дело. Виж, Бонго, твоите разсъждения ми напомнят за нееднократно срещания довод: "Аз нямам нито един приятел или познат, който да е привърженик на ГЕРБ, и не мога да разбера откъде се вземат тези гласуващи за Борисов." Има много начини да се направи информиран избор: - всеки магистрат на изборна длъжност би трябвало да прави публичен отчет за дейността си в края на мандата, така че да се види какъв е резултатът от дейността му; - преди избори би трябвало да има синтезирани кратки доклади на контролните органи на съдебната система за дейността хората на съответните изборни длъжности; сега, ако има такива доклади, те са за вътрешно ползване. Защо? - би трябвало да се публикуват статистики за дейността на съответните органи (съдилища и прокуратури) през отчетния период, като най-важният критерий би трябвало да бъде намаляла ли е, или се е увеличила престъпността; - кандидатите би трябвало да излизат със свои платформи; Чак тук идва публичният образ на кандидатите. Смятам, че по този начин ще бъдат избирани достойни и качествени магистрати. Пък и всеки избирател (защото това по същество ще бъдат вид местни избори) би могъл да отиде при шефа на съответното съдилище, когото е избирал, и да внесе жалба, да направи предложение за подобряване на работата, да подаде сигнал, да посочи нередности. Сега къде би могъл да направи това? На практика никъде. Инак, ако се вгледаме в сегашната система, какво в нея ти харесва? - поръчковите дела ли? - взаимната зависимост ли? - корупцията ли? - имотите по морето за бедни и нуждаещи се ли? - тефтерчетата ли? - есемесите ли? - беседите сутрин рано в неделя в дома на премиера ли? - опраскването ли? - изборите на домашни приятелки за шефове на СГС ли? - хилядите сведения за потулени от прокуратурата дела ли? - десетките (дали не бяха стотици) хиляди дела, закрити поради изтичане на давността ли? Изобщо, какво в сегашната система на конституиране, ръководство, взаимодействие с другите власти и функциониране на съдебната система ти харесва? И виждаш ли как тя може да се подобри? С увереност мога да твърдя, че при моята система всички тези безобразия, на които сме свидетели едва ли не всяка седмица, тутакси ще изчезнат. Защото всеки магистрат, позволил си неща, които сегашните магистрати си позволяват, би изхвръкнал максимум в рамките на седмица от работното си място. ..................................................... Или напр. шеф на държавна медия. Хората може да (и неминуемо ще) изберат харесван и популярен журналист, което обаче има твърде малко с длъжността, която изисква повече организационни умения, умения да ръководи хора, финансова грамотност и т.н. и т.н. За ДАНС и другите агенции по сигурността - па да не говорим. А сега кои са шефовете на държавните медии? Дори не са харесвани и популярни журналисти. Или може би спортният журналист Янкулов е крайно подходяща фигура да ръководи БНР? Пък и функцията на шефа на държавна медия според мен е преди всичко да бъде гарант за безпристрастността и обективността на медията. За другите неща ще си има екип. Както се прави навсякъде по света, и не само в медиите, а във всяка институция - било държавна, било частна. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Туткалчев |
Engels 22 Яну 2016 23:37 Engels, искам без да те обиждам да ти обърна внимание, че ти си дървен философ. Ти игнорираш, когато човек ти посочва очевидните неща, и противодействаш, като подаваш насреща още повече боза, която като количество, вече става толкова голямо, че човек не може да я анализира и опровергава всичката. Но това не е и нужно, защото човекът дето е стъпил добре на земята и на собствения си опит, от който няма да се откаже ако е човек, вече разбира че с тебе е безсмислено да се разговаря и те оставя... да си говориш самичък. По тоя начин ти се маргинализираш. Щом искаш да си говориш самичък, говори си. Но ако имаш желание да убедиш някой, вземи се в ръце. Очевидно е че имаш доста ум в главата, не го пропилявай на вятъра. Абе ти изобщо вярваш ли си или умишлено лъжеш, понеже ти е поставена такава задача? |
Но не разбрах кой казва, че при Пряката Демокрация (както и при всяка друга система на управление) няма да има водачи/лидери/представители? Аз, макар и малко по-различно - че щом има водачи/лидери/представители, няма пряка демокрация, а представителна. Може да се спори и увърта, че има системи по-близки до прякото, но същността е тази. И понеже съм абсолютно категоричен, че система без водачи/лидери/представители не може да съществува, твърдя, че нема такова животно, не е имало, няма и няма да има в обозримо бъдеще. Систамата която е по-близко до прякото спрямо системата, която е по-далече от прякото означава, че задаваш въпроса, колко голям е кредитът на доверие, който обществото дава на водача. Ако обществтот не му дава никакъв кредит или му дава минимален, тогава казваме, че лидерството е заслужено, а не е напомпано от незаслужената подкрепа, която обществото дава на водача. Това което казах е имненно същността, а не е увъртане. Увъртането е това което казваш ти, като игнорираш значението на незаслужената помощ, която обществото дава на елита на власт. що игнорираш това, че съществуват армии, които са под командването на некадърни генерали и армиите въпреки това ги следват? И защо се опитваш да изкараш, че когато обществото създаде механизмъм, според който в реално време да си сменя генералите (водачите, лидерите, фюрерите), тогава щяло да отиде в другата крайност, когато няма никакви водачи. Което е невъзможно, наистина. Но ти отъждествяваш днешното статукво с нещо добро, въпреки че е очевидно болно и твърдиш, че било много опасно да изрежем тумора, защото сме щели да се окажем в утопични крайности. Те това е увъртане. |
Това разделение на граждани и други е форма на избирателен ценз, която е неприемлива в съвременността. А дали нещо, което (може би ? ) е функционирало добре в условията на сериозен избирателен ценз преди 2500 години може да бъде приложено днес, когато всички имат статута на граждани ... Зависи, кой ти е аршинът с който мериш избирателния ценз. Ако зададеш средно интелектуално ниво, то се превръща в кантар, който мери ценз. За да го зададеш трябва да сравнаваш човек с човека, без да се интересуваш от обществения му йерархически статус към конкретния момента. Това означава, че не трябва да се интересуваш от дипломи, богатсво и обществено положение. Просто отркит обществен дебат, в тоя дебат, нека който може да докаже пред мнозинството че е прав, след това на обществото да бъде дадено право да изрази мнението си, след това лидерът, който обществото е избрало, да докаже на практика че е в състояние, да реализира поетите ангажименти. И след това ще се окаже със сигурност, че всеки управник поема ангажименти, които не се сбъдват на практика 100%. И след това обществото ще продължава да сравнява, изредилите се управници, и т.н. Организираният обществен интелект ще работи. Тия които нямат ценз да упражняват право на глас, ще се окаже че са всички, които са малцинство при гласуването на мнозинството - на електората, който се състои от всичи хора, навършили пълнолетие, и очевидни неидиоти. Обществото има средно интелектуално ниво, бъди сигурен! И това интелектуално ниво е интелектуално ниво, което далеч надхвърля нивото на най-умноте животни - вкл. овци, кози и вълци. |
В този ред на мисли ми хрумна една утопична идея. Да допуснем, че някой ден всички управленски решения се вземат чрез пряко и всенародно гласуване. Вече направи кардинална грешка. И ти ли не разбра, че разделението на труда, започва с работата на най-високото работно място в йерархията и това разделение на труда е невъзможно да бъде отменено. Т.е. не е възможно всички управленски решения да се вземат чрез пряко и всенародно гласуване. Това е същото, като когато си наемеш майстор строител или компютърен специалист да ти направи нещо. Ти договаряш с него главните резултати от неговата работа. А пътя по който той достига до резултата е сложен и е въпрос на образование. Ти не се опитваш да откраднеш на човека професията и не искаш от него, той да ти прелее собственото си образование в твоята глава. |
| Не съм противник на Пряката демокрация по принцип! Имам само съмнение че ще работи в български условия. Както повечето от вас имат съмнения че ББД ще работи в български условия. Да, определено пряката демокрация може да противодейства на техноментализма. Бъдещите технологични промени дават голям шанс и на пряката демокрация. А дали ще наклоним везните към пряка демокрация или техноментализъм зависи от нас. Бъдещите технологии ще ни дадат възможност и за едното и за другото. Изборът е наш! Четвъртата индустриална революция ще повлияе и на правителствата. Новите технологии ще позволят на гражданите да засилят връзките си с управляващите, да изказват мнението си, да координират усилията си и дори да се изплъзват от надзора на властите. Едновременно с това правителствата ще получат нови технологични възможности да увеличат контрола си над населението чрез системи за наблюдение и други. Като цяло обаче управляващите ще се изправят пред засилен натиск да променят сегашния си подход на обществено ангажиране и на вземане на решения, тъй като тяхната централна роля в провеждането на политика намалява заради новите източници на конкуренция и преразпределението и децентрализацията на власт, станали възможни заради новите технологии. Така в крайна сметка способността на правителствата да се адаптират ще предопредели дали ще оцелеят. |
Значи се връщаме на оригиналния ти пост, с който започваш темата: Аз конкретно имам проблеми с това: 3. ИЗБОР НА СЪДЕБНА ВЛАСТ Суверенът (електоратът) избира също така съдии и прокурори от определено равнище нагоре (ръководства на градските, окръжните и висшите съдилища, ръководствата на градските, окръжните и висшите прокуратури, ВСС). 4. ИЗБОР НА ПРЕДСЕДАТЕЛИ НА ВАЖНИ ДЪРЖАВНИ ИНСТИТУЦИИ С пряк вот се избират председателите на следните институции, които се явяват на изборите с предварително посочен екип и програма за развитие: - на Агенцията на митниците - на държавните медии - на НСИ - на ДАНС - на ДКЕВР - на СЕМ - на НАП - на НОИ - на НЗОК И аз имам проблем с това и приемам аргументите на бонго-бонго. Защото няма начин да избирм някой, когото не познавам. Освен това имам и още по-съществени аргументи, против избирането на всичките тези второстепенни държавни длъжности. Това е много трудоемко за електората, да избира толкова много длъжности и да се интересува и образова относно естеството на тяхната дейност. Напълно е достатъчно електоратът да вземе под контрол най-висшата държавна власт - законодателната. Тя е над изпълнителната, съдебната и всички останали, които изпълняват разпорежданията на законодателната. Ако е гарантирано, че електоратът контролира наистина законодателната власт, тогава тая законодателна власт би назначила и контролирала съдебната изпълнителната, митническа и пр. власти така, по начин по който интересите на електората са защитени. Системата която туткалчев е предложил е изключително трудоемка за електората. Тя няма да работи и ако бъде експериментирана на практика, ще се превърне в провален експеримент, след което демагозите ще разполагат с още един коз от историята, който да го ползват, за да докажат, че демокрацията е невъзможна. |