ПРЯКАТА ДЕМОКРАЦИЯ
Отиди на страница:
| Една много интересна публикация. Дълбоко противоречива и вътрешно конфликтна, като цялата идея за пряка демокрация. Няма такъв Референдум | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Калки |
Дълбоко противоречива и вътрешно конфликтна, като цялата идея за пряка демокрация. Глупости! Нито е противоречива, нито вътрешно конфликтна. Вътрешно-конфликтно е възприятието ти за политиката.  |
| Калки, извадки от вашия линк: Илюзията, че мажоритарните кандидати ще бъдат публични личности, стоящи отговорно зад действията си, е несъстоятелна, особено в нашите родни условия. Всъщност това само ще улесни пазаруването на бъдещите народни представители от едрия бизнес. Мажоритарните кандидати обаче, все пак ще трябва да положат повечко усилия за да се харесат на избирателите, отколкото им се налага да приложат СЕГА избираните пропорционално депутати. Ще могат ли повечето от СЕГА намиращите се в НС да повторят успеха си при мажоритарен вот, особено и при по-малко места в НС? Като им имам предвид какво представляват, "дългите резервни скамейки" на партиите, а и критериите по които предпочитат даден натегач за власт пред друг, в настоящия момент, аз лично леко се съмнявам! Мажоритарният вот като нищо може да принуди партиите да търсят по-стойностни и можещи кандидати отколкото са тези които получаваме при сегашната система. Такива хора обаче, дали биха се харесали толкова на едрия бизнес, че да си ги пазарува с удоволствие? Едрият бизнес също както и партиите си има специфични изисквания и предпочитания за качествата на народните избраници. Може пък така и на него да му стане малко по-трудно!  Апропо, предложения в модела на колегата Туткалчев мажоритарен избор на кабинета анблок, също ми се струва много добра алтернатива на СЕГА съществуващата схема. Надеждите ми при такъв модел са, че ще бъде доста по-трудно на някой малоумен имбецил, да се окаже внезапно министър на вътрешните работи или пък на някой откровен социопат пропагандиращ вегетарианството, да се развилнее във финансовото министерство. Единствено което не ми е ясно при този модел е какво се прави, ако премиера реши да смени някой министър през време на мандата, но вярвам че приемливо решение не е невъзможно да бъде открито... Постигане на лесно мнозинство и още по-евтино купуване на депутати. Вместо 121 добре мотивирани финансово от олигархията народни представители, ще се наложи да се подкупват само 61. Аргументът за намаляване разходите е смешен. Манипулативно твърдение предназначено за малоумници...  В никакъв случай няма да му излезе на едрият бизнес по-евтино, даже напротив, най-вероятно ще му се наложи да се бръкне доста по-дълбоко. Купуването на депутатите не започва в парламента. Те си идват там заедно със зависимостите. Изборът на всеки един от тях обаче ще стане много по-труден, респективно при наличието на корупционни намерения и много по-скъп... Не може обществото да плаща за партийни структури, които не припознава като свои. Аргументите, че подобна стъпка би довела до корупция и зависимост от олигархията, не са новост – това отдавна е реалност.  До голяма степен точно защото корупцията вече е реалност, би било много по-добре партиите да бъдат лишени от държавната субсидия. Нека се бъркат още по-дълбоко гадните олигарси! СЕГА си купуват България за жълти стотинки, а останалото необходимо за тази покупка го вземат директно от нашия джоб...  Най-доброто приложение на тези пари поне според мен би било, стимулирането чрез тях на избирателната активност... 6. Директорите на областните дирекции на МВР и началниците на районните управления в областните дирекции на МВР да се избират с мажоритарна избирателна система с абсолютно мнозинство в два тура. Красиво пожелание, което отново няма практическа стойност. Мажоритарният вот пак ще се ограничи в кандидатурите, представени от политическите сили. Как точно това ще подобри работата им и ще намали корупцията? Разбира се, че пак ще са партийни кандидатури. Какво от това? Може би не би било неразумно да им се определи мандат само от две години, на тези директори и началници, но все пак тяхната позиция свързана с възпрепятстването на престъпността, предполага много по-голяма чувствителност на обществото спрямо непосредствените резултати от дейността им, та не е особено коректно подобни избори, да се сравняват с изборите за кметове и общински съвети... Нима не е важен въпросът за предсрочното отзоваване на депутати, без задължителен праг на участие? Нима свалянето на имунитета на народните представители също не е важен въпрос? Нека не се чувстват богопомазани. А защо не закон за поставянето на задължителен референдум по всички въпроси, касаещи националната сигурност и геополитическите решения? И не на последно място – въпросът за промяна на сегашния абсурден закон за провеждане на референдуми. Всъщност това трябваше да е първият и основен въпрос. Веднъж извоювало си това право, обществото ще може да оказва известно или значително противодействие на всички безобразия на управляващите, на които сме свидетели днес.  Красотата на мислите от последната извадка от текста обаче, не променят общото ми негативно впечатление от цялостното внушение съдържащо се в материала- този референдум е безсмислен...  Нека да се състои! Дори и да се провали, той е стъпка в правилната посока... |
Дълбоко противоречива и вътрешно конфликтна, като цялата идея за пряка демокрация. Глупости! Нито е противоречива, нито вътрешно конфликтна. Да ти имам обективността ...  |
цялостното внушение съдържащо се в материала- този референдум е безсмислен... Именно. "Референдумите са хубаво нещо, но този е лош". И на Марешки бил лош, четох. |
Вече няколко пъти пиша, че при пряка демокрация трябва да има Закон за важните национални решения и Закон за важните общински решения. И тези закони да се одобрят на референдум - по всяка точка да има "да" или "не" ? Не е невъзможно, по принцип, но ми се завива свят, като си помисля как ще се стигне до формулировките, които би трябвало да се приемат с квалифицирано мнозинство от поне 2/3, а най-добре - 3/4 от всички депутати. Иначе ще е партиен закон. Остава открит и въпросът какво да се прави, когато се появи ситуация, непредвидена в закона. А такива винаги ще има. |
Дори и да се провали, той е стъпка в правилната посока При сегашното положение е стъпка в много грешна посока. Това от убеден привърженик на референдумите. Реално ще се получи пълно компрометиране на едно от най-добрите средства за управление. След трети реален провал на референдум за няколко години, за четвърти референдум едва ли някой ще посмее да работи през следващите. Повърхностни, кратки и крайно непълни даже не аргументи а по-скоро бележки по последната инициатива 1. Смяна на избирателната система с мажоритарна Възможност за крайно несправедливо представителство спрямо гласовете, много голям ефект на "купени" или принудителни гласове, ... ... всъщност и сегашната система дава възможност за мажоритарни кандидати без никакви проблеми, е и без никакви успехи на такива кандидати засега. 2. Намаляване на броя на депутатите от 240 на 120 Смесени чувства. Има аргументи и за и против които са смислени. С едни и същи пари за подкуп ефектът се удвоява, разходите на данъкоплатците намаляват... Има поле за развиване на смислена и убедителна аргументация, но всъщност това е най-"безобидния" въпрос. 3. Въвеждане на задължително гласуване Защо? 4. Въвеждане на електронно гласуване Никакви гаранции нито срещу манипулации, нито срещу фалшификации. Поне за България, тук и сега. 5. Драстично намаляване на държавната субсидия за партиите Частично съгласие и частично несъгласие. Проблемът не е толкова прост, та да се решава по елементарен начин. Лични разбирания - намаляване на субсидиите на "големите" евентуално дори увеличаване на "малките" (но за определен период и ако не "пораснат" - без субсидии). Накратко - субсидии за нормално покриване на разходи свързани с правене на политика, а не бизнес с пари за гласове. Ако няма "светли пари за политика, тъмни са се намирали и ще се намират. 6. Директорите на областните дирекции на МВР и началниците на районните управления в областните дирекции на МВР да се избират с мажоритарна избирателна система с абсолютно мнозинство в два тура. Кой ще им плаща изборните кампании? Ще дължат ли "услуги" на спонсорите и осигуряващите "гласове под строй"? Какво ще работят неуспелите кандидати до следващите избори?... .... | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Дежурния |
| И всъщност обобщеният коментар. И всичките неща да се приемат, едни безконтролни депутати избирани по начин който засилва значението на спонсорите и купуването на гласове, по-малко на брой (по-малко пари за купуването им), евентуално усилване на ефектите измами, купуване на гласове и гласуване под натиск чрез задължително и чрез електронно гласуване, нараснала зависимост на партиите (при всички по-малки - практически пълна) от спонсорите, зависимост на полицейските началници от спонсорите.... до какви подобрения на сегашното положение очакваме да доведат?! Не е спам, всъщност това е елемент от "пряката демокрация" който има шанс да се сбъдне, така както е пожелан. |
Дежурния 10 Фев 2016 10:41 Мнения: 2,058 От: Bulgaria Скрий: Име,IP Не мога да Ви разбера напълно... Нима изобщо като не се правят никакви референдуми, популярността на този инструмент за волеизлияние на народа ще расте? Какъвто и референдум да се организира, несъгласни с поставените в него въпроси винаги ще има, което е гаранция, че не всички референдуми ще постигат целта си. Важното за мен обаче е те да се свикват по-начесто, та електората да привикне към тази форма на демокрация. Всъщност, за полезността на всяко такова допитване до народа, засега по-скоро е показателна системната съпротива на управляващите партии, независимо от сегмента от цялостния политически спектър, който са си заплюли за себе си, срещу референдумите, а също и подчертаното игнориране на резултатите от тях, отстрана на народните представители, но не и самите всенародни или местни допитвания или пък техните провали...Ако на докопалите се до НС по-начестичко им се налага да се напъват, за да провалят референдумите или да игнорират напълно резултатите от тях, това естествено ще генерира по-широко недоволство срещу дейността им като цяло,...риск който те трудно могат да си позволят да поемат. Няма как обаче последното да се случи, след като референдуми се провеждат дотолкова нарядко, че все едно такава демократична форма за упражняване на властта, у нас изобщо не съществува...Съвсем друго би било, ако се свикваха по 2-3 всенародни референдума годишно, а също и повечко местни, пък били и повечето от тях, даже с много по-маловажни въпроси от съдържащите се в СЕГА обсъждания... Иначе, като се и очакваше, като "ябълка на раздора" в настоящия референдум се очерта, главната му и първа точка- изцяло мажоритарен вот за НС. Вярно е, че при тази система е възможно партията получила по-малко гласове като цяло, все пак да се окаже на власт. Този факт се изтъква, може би като най-важният аргумент срещу мажоритарната система. Дали обаче е истина, предполагам изисква малко допълнителен анализ?! Пропорционалната система гарантира по-голям брой представени избиратели в парламента, но дали те са истински представени, или само чисто механично, понеже тази система гарантира и много по-висок праг на анонимност за представителите- депутати-народни избраници!?! Аз например в момента не зная, името на депутата излъчен от моя избирателен район. Мога лесно да го науча, но пак най-вероятно ще го забравя, в рамките на седмица-две. Без да се разпростирам върху презумпцията, че на ужким всичките депутати в НС ме представляват, което апропо, още повече вдига степента на анонимност на която могат да се радват нашите представители на народа, но все пак това нормално ли е? Аз изобщо представен ли съм реално при това положение? Има и още по-лошо. Съвсем естествено е, че после тази много порочна по мое мнение анонимност, напълно се самовъзпроизвежда, а дори и мултиплицира, при процесите по вземането на решения, вече в самото НС... Не обичам особено да се позовавам на статистики, но все пак ще си позволя да посоча една, струва ми се добре известна тук /имам смътни спомени, че и други колеги по-форум са се позовавали на нея/, която намеква убедително, че в държави употребяващи мажоритарната избирателна система, като цяло по Света, хората се радват на по-високо благосъстояние, отколкото е то у нас: Натисни тук Питам се, дали това не се дължи на по-ниската степен анонимност, която някак си изглежда принуждава, народните избраници да са по-загрижени за официалните си задължения, а също и да отпускат повечко фъндък за избралите ги народи? А дали и също това не означава, че в тези държави, електоратът, айде да не е чак токова количествено, но поне е доста по-качествено... представен?  |
Не мога да Ви разбера напълно... Нима изобщо като не се правят никакви референдуми, популярността на този инструмент за волеизлияние на народа ще расте? Не е така, тезата ми е, че ако се правят само референдуми чийто краен резултат е "нищо" или влошаване, популярността на този инструмент ще спада непрекъснато. Напълно съм съгласен, че 2-3 добре подготвени референдума годишно или даже 2-3 въпроса по време на избори които са почти всяка година,с осезаеми резултати дори не на 100% от намеренията, със сигурност ще повишат рязко популярността на това средство. Всъщност не виждам проблеми за политическата класа. Там по мои наблюдения тече непрекъснат процес на отрицателен отбор, благодарение на масовия негативизъм и популизъм (например депутатите ще трябва да работят по 24 часа на ден 365 дни в годината , качествено и ефективно за минималната работна заплата....)всичко сравнително читаво влязло в политиката или е излязло или бързо търси начин да излезе, остава другия матриял, дето заплати и обществено мнение не го вълнуват особено. Иначе, като се и очакваше, като "ябълка на раздора" в настоящия референдум се очерта, главната му и първа точка- изцяло мажоритарен вот за НС. Вярно е, че при тази система е възможно партията получила по-малко гласове като цяло, все пак да се окаже на власт. И това дреболия ли е? Как би се възприела легитимността на такова управление в нашенските реални условия? Има и друго нещо, почти всеки привърженик на мажоритарно гласуване по този модел (и сега може да се гласува мажоритарно но го прескачаме) смята, че именно неговият човек ще бъде избран. Статистическата реалност показва, че това ще е така най-много за 50% от хората. Останалите както се казва популярно "остават без представителство". Сега човек може да отиде при депутат от района си за чиято партия е гласувал и да има чувство за представителност, ако не е избран "неговия" кандидат в района вече няма такава възможност. Това са най-едрите щрихи за представителността. в държави употребяващи мажоритарната избирателна система, като цяло по Света, хората се радват на по-високо благосъстояние, отколкото е то у нас в Европа където живеем и където са ни традициите, мажоритарното гласуване е в доста малко държави а доста от държавите живеят добре по нашите разбирания. Не че е особено убедителен аргумент за или против. Само дето в тези държави, депутатите макар и пропорционално избрани са обект на доста сериозен контрол от избирателите. Е и тези избиратели си плащат за удоволствието наречено добро управление. У нас масово не се гледа с добро око на такива работи и доста неща се чакат от златната рибка, която аха-аха да уловим и да започне да изпълнява желания. |
| Искам да ви информирам, ако все още не сте разбрали, че по моя начин, дето го предлагам можете да стартирате референдум по всички въпроси, които смятате за важни още от утре. Без величавото и подкрепено от пропагандната машина посредничество на Слави Трифонов. Освен, разбира се, ако не сте заклети фенове на дългия. Което пък би означавало, че никой не може да ви помогне и няма никакъв смисъл да се разговаря с вас, с цел да бъдете вразумени. |
Нима изобщо като не се правят никакви референдуми, популярността на този инструмент за волеизлияние на народа ще расте? А нима мислиш, че сега някой ще прави референдум? Т.е. нима мислиш, че сега някой има намерението да пита народа? Я да видим: Какви и как точно ще бъдат формулирани въпросте - някой ще пита ли народа? - Отговор "Не" Кой ще брои гласовете и дали е възможно да бъде фалишифициран изборният резултат? Туткалчев твърди, че при неговата система, фалшифицирането на изборният резултат е невъзможно. Аз не съм съгласен, че при неговата система е невъзможно. Но нека той да каже, какво мисли за възможността за фалшифициране на резултатът от готвещият се референдум, където гласовете ще се броят от тоя, който ги е броил и до сега, при всеки поредни избори? Няма да има никакъв референдум. Подхвърлят ви сексиграчка. |
| Да обобщим за предстоящия референдум: 1. Съдията е купен. 2. Всичко е нагласено от тия които са написали правилата. 3. Картите са белязани. 4. Тоя дето ни се пише месия е техен човек. Аз няма да игря с тия на карти. |
Дежурния 10 Фев 2016 18:34 Мнения: 2,061 От: Bulgaria Скрий: Име,IP Не мога да Ви разбера напълно... Нима изобщо като не се правят никакви референдуми, популярността на този инструмент за волеизлияние на народа ще расте? ........ Не е така, тезата ми е, че ако се правят само референдуми чийто краен резултат е "нищо" или влошаване, популярността на този инструмент ще спада непрекъснато. Ние не знаем дали досега проведените референдуми биха влошили положението. Не ни бе позволено да проверим, понеже резултатите им се игнорират, все едно са нищо, но това не е по вина на участвалите в референдумите избиратели. От тук донякъде произтича и въпросът: Ако това: Всъщност не виждам проблеми за политическата класа... е вярно, защо тогава политическата класа се съпротивлява на референдумите, мъчи се всячески да ги омаловажи и в крайна сметка не се съобразява с резултатите?Иначе, като се и очакваше, като "ябълка на раздора" в настоящия референдум се очерта, главната му и първа точка- изцяло мажоритарен вот за НС. Вярно е, че при тази система е възможно партията получила по-малко гласове като цяло, все пак да се окаже на власт. ............. И това дреболия ли е? Как би се възприела легитимността на такова управление в нашенските реални условия? А може би точно при случай на партия оказала се на власт, но получила при изборите по-малко на брой бюлетини отколкото някоя друга, управляващите биха се чувствали и малко по-заинтересувани от добри резултати, вследствие на мандата си!?! Сега човек може да отиде при депутат от района си за чиято партия е гласувал и да има чувство за представителност Да така е несъмнено, но предвид изобилието от изборни абсурди, с които досега успя да ни дари пропорционалната ни избирателна система, за мен поне този довод леко олеква. Не беше чак толкова отдавна, когато се оказваше, че от някои избирателни райони влизат депутати, за чиято партия там практически никой не е гласувал (имаше случаи с депутати влезли едва с няколкостотин гласа, май даже под 500), докато предпочетените от местните хора и получили много, дори май до няколко десетки хиляди техни гласа, остават извън НС... и сега може да се гласува мажоритарно но го прескачаме При смесените системи, пропорционалният вот няма начин да не вземе съществен превес над можоритарния. Убеден съм, че в над 90% от случаите при които някой не е прескочил тази възможност, той все пак на практика е упражнил вота си, все едно гласува при изцяло пропорционална система, т.е. за партията, а не за предложения от нея конкретен мажоритарен кандидат... Аз не се изживявам като фанатичен привърженик на мажоритарната система. И за двата вида имам както някои възражения, така и съображения в тяхна подкрепа. Според мен само опитът може да покаже, конкретно за нас коя би била по-добра. Пропорционална имахме дълго- видя се. Смесената изпробваме сравнително отскоро, но според мен, тя всъщност отново се оказа пропорционална. Само мажоритарна не сме опитали /струва ми се не е особено коректно, да се сравняват местните или президентските избори с парламентарните, особено при нашата- доминирана от парламента държавна структура/. Несъмнено, ако бъде приета мажоритарната схема на избори и за парламента, инерцията получена от дългия период през който ползваме пропорционалната, в началото ще окаже силно влияние. При първите избори, повечето избиратели ще продължат да не се вглеждат много много, кого точно изпращат в НС. Може да има такъв инерционен потенциал дори и при вторите, но предполагам с третите и нататък, нещата биха започнали вече да се поизчистват, и доста хора биха започнали повечко да се интересуват, от качествата и постиженията и на конкретните кандидати, а не само от това- коя точно партия ги предлага... | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: emo1971 |
bgman13 10 Фев 2016 19:05 Мнения: 710 От: Bulgaria Скрий: Име,IP Вашият начин има несъмнени предимства. Според мен обаче, при настоящата ситуация, той би получил шанс за реализация, единствено вследствие волята на някой абсолютен диктатор... Преобладаващата част от хора у нас, умишлено са доведени до състояние, почти да не се интересуват от политика. Това трудно ще се промени в скоро време...  |
депутатите ще трябва да работят по 24 часа на ден 365 дни в годината , качествено и ефективно за минималната работна заплата....  |
Само мажоритарна не сме опитали /струва ми се не е особено коректно, да се сравняват местните или президентските избори с парламентарните, От 9 избори за парламент 2 са със система с мажоритарни кандидати, което е 22% от изборите за парламент. Не е чак нищожен опит, и не дава сериозни доводи в подкрепа на тази система в нашенски условия. Даже прескачаме единичните кандидати, които практически се избират по правилата на мажоритарния избор (и нито един не е събирал необходимия брой гласове). Всъщност проблемът е че избирателите са склонни да подкрепят леви и десни популисти и неизпълними неща, а дали индивидите които се овластяват ще се избират от една и съща съвкупност по мажоритарен или пропорционален начин е от нищожно значение. Даже не си струмва да се зачеква мажоритарният елемент родил феномена 15-15 или 20-20... |
Дежурния 10 Фев 2016 22:44 Мнения: 2,063 От: Bulgaria Скрий: Име,IP Дали все пак наличието едновременно с мажоритарните кандидати и на прпорционалната листа, не даде своето отражение? За мен това донякъде е и причината, за комичния феномен със съвпадащите номера... Всъщност проблемът е че избирателите са склонни да подкрепят леви и десни популисти и неизпълними неща, а дали индивидите които се овластяват ще се избират от една и съща съвкупност по мажоритарен или пропорционален начин е от нищожно значение. Да, това е в основата! Даже сочената като основен проблем от мнозина корупция, поне според мен, става толкова лесна най-вече по тази причина. При дотолкова обезличен кандидат за народен представител, визирам този от масовия тип, достатъчно е да се корумпират партийните ръководства (не че и за безличната масовка нещо не се заделя, но едва ли е кой знае колко на фона на получаваното от водачите-организатори). Ако на някого му потрябва обаче поотделно да ги подкупва, вероятно доста повече ще му се наложи да се изръси... Не виждам друго решение, депутатите да бъдат изкарани от толкова удобната за тях анонимност, освен да бъдат принудени, всеки един от тях, не само да се осланя на партията си, но и сам да се бори за мястото си в парламента, чрез спечелването на симпатиите на избирателите в конкретен избирателен район, а това предполага по-скоро, пълна мажоритарност... |
Дежурния 10 Фев 2016 22:44 От 9 избори за парламент 2 са със система с мажоритарни кандидати, което е 22% от изборите за парламент. Не е чак нищожен опит, и не дава сериозни доводи в подкрепа на тази система в нашенски условия. Даже прескачаме единичните кандидати, които практически се избират по правилата на мажоритарния избор (и нито един не е събирал необходимия брой гласове). Всъщност проблемът е че избирателите са склонни да подкрепят леви и десни популисти и неизпълними неща, а дали индивидите които се овластяват ще се избират от една и съща съвкупност по мажоритарен или пропорционален начин е от нищожно значение. Даже не си струмва да се зачеква мажоритарният елемент родил феномена 15-15 или 20-20... ПРОБЛЕМЪТ Е ЧЕ ИМА РАЗЛИЧНИ ВИДОВЕ МАЖОРИТАРНИ ИЗБИРАТЕЛНИ СИСТЕМИ. И ТИЯ ЗА КОИТО ГОВОРИШ ИЗОБЩО НЕ ДАВАТ ВЪЗМОЖНОСТ НА ЕЛЕКТОРАТА ТОЙ ДА ИЗБИРА. 1. 22% е именно нищожен опит. А минималният процент който кара влака при всяко гласуване е 51%. Всичко по-надоле е нищожен опит. Вкл. числото 49. Ако приемем че е възможно, да бъдат вкарани всички партии в парламента (това е възможно, само ако на входа си пуснал достатъчно малко партии, т.е. по-малко отколкото е броя на депутатите), при всяко глаусване, бива извхвърлено до 49 процента от имащите право на глас и представени в парламента. 2. Без мажоритарен вот, няма възможност за отзоваване на депутатите. Освен това представителността на електората при днешните пропорционални системи е пълен блъф. 3. Във в."Труд", 1 декември 2008, Велко Вълканов е публикувал статия "Импийчмънт и на депутатите". В прав текст професорът казва това, което и аз: "Единствено народните представители стоят извън всякаква политическа отговорност. Веднъж избрани, те са непоклатими до края на мандата на съответното Народно събрание. Това е неприемливо." По-нататък обаче Вълканов казва: "Идеята за отзоваването е несъмнено правилна, но тя се натъква на непреодолими юридически затруднения. Отзоваването трябва да е възможно само ако протече при съшите предпоставки, при които е станало призоваването. Необходимо е, с други думи, той да бъде отзован от същите избиратели, които са го избрали. Тъкмо това обаче не е възможно. Гласуването е тайно, което означава, че няма ка да знаем кои избиратели са гласували за народния представител, за да могат същите те да гласуват за отзоваването му." И поради тези съображения, на Велко Вълканов му се вижда логично, избраните от народа депутати да се отзовават от... самите депутати(!?) и Конституционния съд. Т.е. групата на малцинството да си се контролира самичка. Накрая той заключава: "Това са някои от възможните решения на проблема... Те може да не са най-добрите, но е факт, че проблем има. И трябва да бъде решен." Факт е че проблем има. Факт е също така, че тоя проблем не се решава с пропорционална избирателна система, а единствено и само с мажоритарна. На Велко Вълканов трябва да му се обяснява. Но той няма да разбере, щом не е разбрал до сега. 4. По повод сегашния референдум на Славчо, професорът казва: "Простете, но мисля, че и Вие самият не си давате точно сметка какво всъщност представлява мажоритарната система, доколкото тя съществува в множество различни варианти. И на какво основание Вие смятате, че излъчените чрез мажоритарната избирателна система ще бъдат по-добри от излъчените чрез пропорционалната избирателна система? И при едната, и при другата система кандидатите се определят от един същ централен партиен орган. Каквито той ще избира за пропорционалната избирателна система, такива той ще избира и за мажоритарната система. Във всички случаи те ще са по образ и подобие на хората от центъра. Ако са кандидати на ГЕРБ, всички те – и при едната, и при другата избирателна система - ще бъдат все бойкоборисовчета." Значи той казва, че има различни мажоритарни системи. И той казва, че при сегашните мажоритарни системи партийните централи ще определят кандидатите за народни представители на входа на избирателната система. И аз казвам така. Но аз (за разлика от него), казвам и каква да бъде мажоритарната избирателна система, за да не могат партийните централи да определят кандидатите за народни представители. Значи сам Велко Вълканов е признал, че трябва да има възможност за отзоваване. Възможността за отзоваване съществува САМО и ЕДИНСТВЕНО при мажоритарна избирателна система. Значи Велко Вълканов ако иска да е последователен в това което казва, трябва да възприеме идеята за мажоритарна избирателна система и да отхвърли пропорционалната. А след това, на базата на това което отново той казва (че има различни варианти мажоритарни избирателни системи), да анализира мажоритарните системи, да разбере, как става така, аджеба, та партийните централи определят кандидатите на входа на избирателния процес. Но той не го напрви. Пропусна своя шанс. А обществената нужда от продукт, от ноу-хау, наречено "правилна избирателна система" расте не с дни, а с часове. И когато сега, Велко Вълканов, дългогодишният юрист, професорът и депутатът се изказва и ни учи... аз се храня с такива като него. Аз изяждам на ден най-малко по трима такива и много ги обичам. Аз раста, аз дебелея и даже може да кажа едно "мерси". За това че аз него го изядох. Ама не аз съм му виновен, за дето той нищо не е направил за толкова много време. Ако той беше направил, аз щях да си намеря друга работа, а нямаше да се занимавам с неговата. 5. Накрая той казва "Аз съм на 89 години, с дългогодишна практика на юрист, бил съм адвокат, съдия, десетилетия съм бил преподавател в два университета по конституционно право, 11 години бях и народен представител. Позволявам си да мисля, че познавам достатъчно добре проблемите на конституционното право." А аз си позволявам да мисля и да твърдя, че Велко Вълканов е имал достатъчна възможност да свърши нещо полезно на полза роду и не е направил нищо. Ако той и такива като него си бяха свършили работата, сега такива като Слави Трифонов, нямаше да се бутат там където не им е мястото. Когато тия които разбират, са доказано неспособни идват всички останали, за да се пробват с решението на обществения проблем. | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: bgman13 |
| Това е отвореното писмо на Велко Вълканов до Слави Трифонов: http://www.bnews.bg/article-146457 |