ПРЯКАТА ДЕМОКРАЦИЯ
Отиди на страница:
Съгласен съм с денеб за еволюция на власт, управление и общество Ами тогава ще има да се тръшкате до края на живота си, че нещата не вървят, че политиците са корумпирани и си играят свои игрички, че страната обеднява, обезлюдява се и запада, че няма здравеопазване и образование, че нямаме армия и свястна полиция, че върви пълно опростачаване, и т.н. Защото еволюцията, за която говорите, не може посмъртно да стане за пет-десет години. Да не говорим, че каквато и еволюция да стане, при системата на представителната демокрация пак ще бъдем управлявани от клики. Както е сега по целия свят. И в най-напредналите страни. |
| Изглежда че за да заработи каквато и да е форма на демокрация, трябва да си минал през съответните антидемократични стадии. Иначе не става. Викаш няколко века "Vive le Roi" и после преходът към "Vive la France" е възможен. Няма ли "Vive le Roi", няма и "Vive la France". |
И ти искаш да му дадеш пълна, неограничена власт на тоя нашенец QED Когато на всеки му стане ясно (а то ще стане още след първите няколко гласувания), че всъщност не някой абстрактен катил решава важните въпроси, а това е самият той, дори байчото с хоризонт до стобора на къщата си ще се позамисли какво точно трябва да се прави. И това е по мое мнение най-доброто. Защото нищо друго не възпитава гражданското мислене и отношение, както необходимостта да поемеш отговорност. |
Изглежда че за да заработи каквато и да е форма на демокрация, трябва да си минал през съответните антидемократични стадии. Ами ние през цялата си история сме живели в антидемократични общества. Така че би трябвало да сме страхотно подготвени. |
Не искате и не искате да ми отговорите на въпроса: като не е народът Суверенът, кой да бъде? Защото тук, ако забелязвате, говорим за властта. За това, от кого произлиза, кой я упражнява и в чия полза. При осъществяването на това действие има само две страни - суверенът и самите хора, които подлежат на управление. Вече ти обърнаха внимание, че правото на суверена-народ да взема решения е ограничено до някои области. Това по същество доказва некомпетентността му. Суверенът, народът далеч не винаги е в състояние да определи кое е в негова полза. Ситуацията е като с малките деца - родителите се стараят да направят всичко за тяхно добро, а децата постепенно (към 14-тата си година) стигат до извода, че са подложени на нечуван тормоз от хора, които си нямат представа от нещата  Така че - суверенът е най-добре да бъде управляван от малка група хора, които поддържат умерен баланс между своите лични и обществения интерес. Идеалният случай е когато личните интереси на управниците са успоредни с обществените. Дали е възможно - не зная. Но да оставиш суверена сам да решава съдбата си е като да оставиш малко дете да си играе с кибрит близо до варел с нафта. |
Изглежда че за да заработи каквато и да е форма на демокрация, трябва да си минал през съответните антидемократични стадии. Иначе не става. Викаш няколко века "Vive le Roi" и после преходът към "Vive la France" е възможен. Няма ли "Vive le Roi", няма и "Vive la France". Аз бих коригирал такова становище. По скоро, за да заработи някаква форма на демокрация, ти трябва да си отхвърлил сам анти-демократичните стадии. Да имаш самочувствието, самосъзнанието и отговорността на свободен човек. За съжаление, подобен опит се придобива с пролята кръв и лишения. |
Суверенът, народът далеч не винаги е в състояние да определи кое е в негова полза. Ситуацията е като с малките деца - родителите се стараят да направят всичко за тяхно добро, а децата постепенно (към 14-тата си година) стигат до извода, че са подложени на нечуван тормоз от хора, които си нямат представа от нещата Остава да определиш кои са въпросните родители. |
Когато на всеки му стане ясно (а то ще стане още след първите няколко гласувания), че всъщност не някой абстрактен катил решава важните въпроси, а това е самият той, дори байчото с хоризонт до стобора на къщата си ще се позамисли какво точно трябва да се прави. И това е по мое мнение най-доброто. Защото нищо друго не възпитава гражданското мислене и отношение, както необходимостта да поемеш отговорност. Разбира се, съществува и обратната възможност. След няколко повторения на проба-грешка-пак проба, едно разочаровано мнозинство да връчи властта в ръцете на някой батюшка, фюрер или нещо подобно. |
Ама много те моля, моля и останалите форумци, забележете, че има почти същите власти, институции и организации, каквито има и сега. Има и партии. В крайна сметка именно те би трябвало да имат идеологии и да предлагат политики във всички сфери. Плюсът на предлаганата от мен система е в контрола над тези партии, институции и организации. И във възможността да се лансират идеи и от гражданството - разбира се, при определени условия. Контролът, който предлагаш, е много неясен. Идеята хем да има партии, хем изборите да бъдат мажоритарни за непартийни кандидати е оксиморон. |
Остава да определиш кои са въпросните родители. Ами, тъкмо това е същността на представителната демокрация, срещу която роптаеш - избираш си настойник и се оставяш в ръцете му. |
Плюсът на предлаганата от мен система е в контрола над тези партии, институции и организации. И във възможността да се лансират идеи и от гражданството - разбира се, при определени условия. Суверенът никога (НИКОГА) не упражнява сам властта. Той винаги я делегира на други. Независимо дали е монарх, дали е олигархична дружина, дали корпоративен капитал, или целокупно гражданство. Никъде не съм казал, че Суверенът ще управлява сам, а че ще може бързо и ефективно да поправя своите избраници, когато кривват от правия път, или да им налага политики, които те не желаят поради корпоративни, лични или групови интереси да прилагат. Както и да ги избира и СВАЛЯ по най-добрия начин. Вниквам много добре даже. Работата е там, че властта, управлението и контрола са страни на един и същ свързан процес. Ти предлагаш да се сменят формите на контрол (не случайно започнах от тях и от анализа, който така и не направихме, а е очевидно необходим) Ако аз не мога да управлявам (да вземам определени решения компетентно), как ще упражня контрола върху тях? Единствено по резултатите. Които пак трябва да мога да преценя в съвкупност, също както когато преценявам решението - и с оглед очакваните и целени резултати. Тук бързината не е равнозначна на ефективността и полезността. Това би създало изключителна нестабилност, непредвидимост и липса на перспективност в достатъчен хоризонт от време на управлението като единна философия и програма (очаква се такива да има) на определена политическа сила или група такива. Това размива и отговорността. Да вземем съдебната власт: Представи си как и въз основа на какви критерии да преценим качествата и съдебните актове на един съдия. Това е функцията му и нея трябва да преценяваме. Прави ми впечатление, че масово тук във форума и в медиите се коментират съдебни актове и съдиите като цяло, без и понятие да нямат коментиращите от закон, от правни принципи, от мотиви...просто се заклеймяват или одобряват според съвсем различни критерии. Как при тези критерии ще се прецени работата на съдията? Никак. Отделен въпрос е дали е извършил нарушение или престъпление - там има кой да преценява. Цялата работа е в това, Тути, на първо време - всеки от нас, наистина всеки, без изключение, да върши собствената си работа както подобава, професионално, отговорно и с всичките си усилия - когато това се отнася до депутати, изпълнителна власт, правозащитни органи, включая полиция и прокуратура, бавачки в детски градини, ако щеше - със сигурност обществото и държавата ни няма да са в такъв разпад. Пак стигаме до личността. Без нея няма държава, няма управление, няма контрол, каквито и механизми за контрол да сложиш. Тук роля има и законодателството, не в посока на непрекъснати и увеличаващи се рестрикции и санкции, които в момента преобладават като философия (че са и по-лесни), и въпреки това са неефективни, а към баланс, към мотивация, там където е възможно и за предпочитане. Аз най-вече там имам сериозни забележки и бих започнала именно от там - законодателство, което става все по-неразбираемо и кухо, което не регулира, а създава усложнения при прилагането (включително и в правораздаването) и демотивация, в крайна сметка води до нихилизъм - правен и обществен и до собственото си отрицание. |
Изглежда че за да заработи каквато и да е форма на демокрация, трябва да си минал през съответните антидемократични стадии. Ами ние през цялата си история сме живели в антидемократични общества. Така че би трябвало да сме страхотно подготвени Лошо спориш, Туткалчев. Помагай на опонента да се изясни, не му пробутвай това което братята англичани наричат "red herring". Ето виждам че Бонго има по-правилен подход. |
| Но, да се върна на изходния текст 1. ИЗБОР НА ИЗПЪЛНИТЕЛНА ВЛАСТ Партиите кандидатстват със своя програма и свой предварително посочен кабинет. Партията, спечелила най-много гласове (дори под 50%), получава властта за 4-годишен мандат и задължението да изпълни своята програма. Коалициите са забранени. Това означава, че ще има по принцип управление на малцинството. И веднага ще се задейства всички предвидени в твоята система средства за "отзоваване". Ще се ипадне в състояние на постоянен ступор. Предполагам, че странната идея за 'предварително посочен кабинет' идва от нашумялата не особено интелигентна теза за 'избор на личности'. Ако се възприеме, ще имаш кабинети, пълно с популярни от телевизора образи - певци, спортисти и всякакви вучковци. |
2. ИЗБОР НА ЗАКОНОДАТЕЛНА ВЛАСТ Народните представители се избират на мажоритарен принцип като независими физически лица, а не като партийни кандидатури, като декларират предварително, че нямат никаква зависимост от която и да е партия. За избрано се смята лицето, получило най-много гласове, без втори тур. По този начин законодателната власт се сформира съвършено отделно и независимо от партиите. Не ми се захваща за хиляден път да обяснявам несъстоятелността на мажоритарни кандидати - независими физически лица. Изборът в един тур отново предполага миноритарно избрани депутати, които моментално попадат под ударите на механизма за отзоваване. Законодателна власт, несвързана с партии, означава също така отсъствие на идеи, концепции, платформи и, най-вече, идеална среда за възникване на безпринципни интересчийски динамични коалицийки. Много поучителен пример бе СОС преди Герб, пък и по време на Бойко. |
| За мажоритарните избори съм слушала като дете от коментарите на моите баби и дядовци, без те да са наясно, че аз попивам. Едните демократи по днешните стандарти и фашисти по старите, другите комунисти по старите стандарти. За щастие не се съгласявам с начина по който ги обозначават днес. Живееха в различни населени места и разговорите са независими едини от други. И двете семейства се изказваха изключително негативно за мажоритарната система, визирайки тази от преди 9.9. Непрекъснато разговорите се изпъстряха с примери, които даваха с техни познати кандидати и кой колко е подкупил, кой на кой е дал пари за да се пребие този или онзи човек за да гласува правилно или пък да се откаже от конкуренцията. Разговорите бяха негативни към тези хора, но разбирах, че тези дето плащат, плашат и бият, печелят. От тогава просто за мен мажоритарната система е нещо отрицателно и никой не може да промени мнението ми. Защото от опит знам, че това което, като дете съм определила като лошо, значи наистина си е лошо. Според мен всичко опира до манталитета. Манталитет се гради и надгражда със столетия. Няма сила, която да го отмени за 15-20 год. Дори и такава хубава идея, като комунизма е опорочена точно от манталитета. Не вярвам някои да каже, че идеята е лоша. В този ред на мисли, смятам, че ако искаме да има някаква промяна, тя трябва да е насочена към лошите страни на нашенския манталитет, чрез образование. И то като се направи точен анализ, кое е това което ни дърпа назад и се работи упорито с нашите наследници. А това дето Денеб го е писала  |
| Туткалчев, Едно съображение от по-общ характер. Светът, в който живеем, е свят на тясната специализация. Хората не вършат сами огромна част от онова, което са вършили прадедите им преди 100-150 години. Сега не си отглеждаме житото, не го мелим, не си печем хляба. Не си правим сами превозните средства, не се лекуваме с рецепти от баба, не си плетем пуловерите и не решаваме съседските спорове с кривака. На фона на всичко това идеята, че ние, неспособни (в най-честия случай) да си оправим казанчето на тоалетната, сме достатъчно компетентни да управляваме държавата си, не ти ли се струва леко смешна ? Ако мога да направя аналогия - суверенът може да има право да избира лекуващия лекар, но не и самото лечение. Иначе неминуемо ще стигнем до идеята за 'каждая кухарка'. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Калки |
| @Туткалчев 20 Мар 2014 12:25 „IT технологиите са много лесни за злоупотребяване от нечестни хора. Тези технологии може да се използват единствено, ако се откажем от тайната на вота.“ ddantgwyn, не мисля, че е така. Без да съм какъвто и да е специалист в тази област, смятам, че трябва да има предварителна семейна регистрация в ЦИК, като от всеки IP адрес ще се знае колко точно души могат да гласуват. Така че самата система няма да допуска от определен IP адрес да гласуват повече от 2-3-4 души. Същевременно всеки трябва да има и личен електронен подпис. Ако гласуваш на друго място в България, ще трябва да се отпишеш предварително и да гласуваш машинно в съответния пункт в някое кметство, като се запишеш там и данните ти бъдат вкарани в централния регистър непосредствено преди гласуването. Ако гласуваш в чужбина, от един IP адрес там ще се приема само 1 глас. Повярвай ми, нещата не са толкова еднозначни. И вече споменах, че ако искаме гласуване по мрежата, най-малкото ще трябва да се откажем от тайната на вота. Но даже и да приемем, че има технологии тези два проблема (един човек -- един глас и тайна на вота) за еднозначното им решаване, остава другият, по-важен проблем -- „кой ще пази пазачите"? При гласуване по мрежата няма как да бъдеш сигурен, че твоя глас е отразен точно по начина, по който ти си го отразил. И което е по-лошо -- няма начин как да провериш впоследствие -- просто вече няма бюлетини, които да се пазят. Просто не мислете само за „купуването“ на гласове, а погледнете още малко по-отвисоко картината. Няма нужда да купувам гласове, като мога да купя екипа, който обработва гласовете. А той изобщо няма да голям. Наречи ме параноичен, но това не означава, че не съм прав. |
| >>><<< До тук съм напълно съгласен с Остап за 300-тата начина да се направи (или да не се направи ) нещо. В този смисъл - не виждам тук 300 участници на противоположни или паралелни мнения, но ще го преживеем. Съгласен съм с Калки - на българите в чужбина никакви права за гласуване! Нека си казват мненията по форуми, ако толкова искат и нека се съобразяват с местните закони и гласуват за тези, при които са отишли по воля или "с отвращением". Ако са набрали някакъв опит в местната демокрация, който считат положителен, нека го споделят; добрите идеи са винаги добре дошли за умните хора. Аман от хора, чието мислене се определя от остастъчните мнения и настроения на родители и прародители и това кой кога е "държал калъчката". За моя радост тук не виждам такива. |