Правилно. И затова не е разумно да се възторгваме от някои моментни положения. И за брекзита, и за Тръмп, пък и за ген Радев, макар че там положението е по-инакво, важи старата поговорка за новия началник и малкото прасе. Taka e, не е разумно да се възторгваме, но е разумно да използваме случая, например, когато знаем изходните параметри на малкото прасе -основи на мислене, обещания, възможности да ги осъществи и пр. инак, занаем края...имаме си го видено (по крпдн) |
секакви laissez-faire cunts почнаха да точат зъбки е, нищо, де. то тва чак след време. нали народа си взе обратно суверенитета, освен ако ония врагове на народа съдиите не му го отнемат пак |
И новите управници се оказват като предишните. Това е вярно в някои случаи, а в повечето - не. Управниците са различни, защото са личности с различен багаж и различни цели и устои. Различни са и кликите, които стоят зад тях. За да бъдат неутрализирани тези клики, единственият начин е да бъде внедрен моделът на ПРЯКА ДЕМОКРАЦИЯ, описан в началото на темата от мен. Ако някой може да посочи друг механизъм за неутрализиране на кликите, ще ми достави голямо удоволствие да го прочета. |
найдж сега като дигне 100 хиляди/маса/народ пред съда, онези фехтовачи, дето знаят чужди езици, ще се смръзнат. |
народа си взе обратно суверенитета, Взел ? Ти се шегуваш, комай. Народът, впрочем, не е наясно що е то суверенитет и с какво се яде. |
Управниците са различни, защото са личности с различен багаж и различни цели и устои. Различни са и кликите, които стоят зад тях. Което именно показва, че нищо не се е променило. Освн ако за теб е важно дали ТИМ дърпа конците или мамин Пр. |
нали народа си взе обратно суверенитета, освен ако ония врагове на народа съдиите не му го отнемат пак Да, взе си своята част. Защото, както съм изтъквал, суверенитетът в Кингдъма е споделен между Уиндзорите, благородничеството и народа. Хибридна власт. Водеща основите си от 1066 г. с конституирането на парламента при Вилхелм Завоевателя. А съдиите няма как да му го отнемат. |
Освн ако за теб е важно дали ТИМ дърпа конците или мамин Пр. Ако мислиш, че това са телата, които дърпат конците на нашата политика, си политическо бебе-сукалче. |
Да, взе си своята част. Защото, както съм изтъквал, суверенитетът в Кингдъма е споделен между Уиндзорите, благородничеството и народа. Хибридна власт. Водеща основите си от 1066 г. с конституирането на парламента при Вилхелм Завоевателя. А съдиите няма как да му го отнемат. по състоятелността на доводите и по фактическата им обоснованост сепак да питам - ти да не си колега на параграфа? |
Освн ако за теб е важно дали ТИМ дърпа конците или мамин Пр.Ако мислиш, че това са телата, които дърпат конците на нашата политика, си политическо бебе-сукалче Изместваш темата as usual и преминаваш на личности Няма да ти кажа какво мисля, че си, ако си въобразяваш, че има начин да се повлияе на кликите от по-високо ниво. Ще ми се обидиш. То, и тия са много над възможностите ни .... |
То, и тия са много над възможностите ни .... Над възможностите ни са при тази система на държавно управление. При друга ще ни бъдат по възможностите. |
по състоятелността на доводите и по фактическата им обоснованост сепак да питам - ти да не си колега на параграфа? Сержанте, сарказмът ти е на нивото на подметките ми. Бъди така добър да пишеш по темата. Ако имаш както да кажеш, де. |
Относно някои щекотливи моменти на "пряката демокрация". От философска гледна точка думата "демокрация" е относително ясна, но от друга страна нейната етимология е безкрайно мъглива. "We must return to the original meaning of the word 'democracy'. Democracy does not mean human rights, does not mean lack of censorship, does not mean elections of any kind. All this is very nice, but it's just second- or third-degree consequences of democracy. Democracy means the power (kratos) of the people (demos). Kratos in ancient Greek does not mean state in the present sense. There was no state in ancient Greece; the Athenian city was a polis or politia. Kratos in ancient Greek means power and probably violence or main force. It is characteristic that when in modem Greece a real state was created, we chose the word 'kratos' from ancient Greek. We could have chosen the word 'politia' (city). Democracy means power of the people. If we think deeply about these words, same substantial questions emerge. First of all, what is the demos, who is the demos, who belongs to the demos? Then, what does power mean? And the fact that the very characterization, the very term, that defines this regime produces these questions, shows the special nature of this regime, which is born at the same moment with the philosophical inquiry, as opposed to other farms of government in which such questions cannot be born. If the regime is a monarchy, one knows that power belongs to the monarch, who is appointed by the right of succession or any other way. Likewise, the aristoi (nobles) in an aristocracy are the ones that from birth belong to a certain social class. Democracy, by its name already, produces questions and problems. ...." "Трябва да се върнем към автентичното значение на думата „демокрация”. Демокрацията не означава човешки права, липса на цензура, нито каквито и да били избори. Всичко това е много хубаво, но е просто второ- или третостепенна последица от демокрацията. Демокрация означава власт (кратос) на народа (демос). Кратос на старогръцки не означава държава, в сегашния смисъл. В древна Гърция не е имало държава; Атинския град е полис или политиа. Кратос в древна Гърция означава власт и вероятно насилие или сила. Демокрация означава власт на народа. Ако се замислим достатъчно над тези думи се появяват съществени въпроси. На първо място, какво е демос, кой е демоса, кой принадлежи към демоса? После, какво означава власт? И самият факт, че самата характеристика, самият термин, който дефинира този режим повдига тези въпроси, показва особената му същност, която е родена по същото време с философията, за разлика от други форми на управление, в които такива въпроси не могат да се зародят. Ако режима е монархия, се знае, че властта принадлежи на монарха, който се избира чрез наследничество или по друг начин. Също така, благородниците (аристи), в аристокрацията, са тези, които от своето раждане принадлежат към определена социална класа. Демокрацията само с името си повдига въпроси и проблеми." Освен това, "Няма политическо равенство без икономическо равенство, или Друг важен момент е връзката между равенство и свобода. Отдавна, още от 19 век, се появяват широко разпространени риторика и софистика, които се възраждат с подновени сили откакто Русия се провъзгласи за „комунистическо” общество: ако искаш да бъдеш свободен, не можеш да бъдеш равен – защото в Русия хората са равни, но не са свободни – и ако искаш да бъдеш равен, както в Русия, не може да бъдеш свободен. В действителност, хората в Русия не са нито свободни, нито равни. Един затворник в концентрационен лагер по никакъв начин не е равен на пазача на лагера или на полковника, който ръководи лагера или на партийния секретар, който командва в района или на хората от политбюро. И именно липсата на политическа свобода направи възможно политическото и икономическото неравенство в Русия. И обратно, в капиталистическите страни, се казва, че има свобода, но не и икономическо равенство. Очевидно няма икономическо равенство, но също така няма и политическо равенство. Има само символично политическо равенство. Обикновеният човек, селянинът, портиерът, шофьорът, работникът, кондукторът и всички останали в действителност нямат същите политически права като членовете на управляващата политическа класа...." Което доказва, че налице е "пряка автономия", но няма, и никога не е съществувала "пряка демокрация" Швейцарците са казали - не че Швейцария е направила референдума, а референдумът е направил Швейцария. По конституция двата начина на управление на страната са равнопоставени – управление от представителните органи и управление от народа. Управлението от народа обаче нито веднъж не се е състояло. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Джангология |
Освен това, "Няма политическо равенство без икономическо равенство, Политическото равенство, въведено още от Солон, е по смисъл точно това: то няма намерение да приравни хората по ценз, имотност, благородство, обществени връзки, умствени възможности, физическа сила или други качества. Равенството съществува само в политически смисъл и се отнася само до политическите права и възможността да избираш и да бъдеш избиран. Толкова. Нищо повече. Това е темелът на демокрацията. |
ако искаш да бъдеш свободен, не можеш да бъдеш равен – защото в Русия хората са равни, но не са свободни – и ако искаш да бъдеш равен, както в Русия, не може да бъдеш свободен. Пълни глупости! |
След като стана повече от ясно, че терминът пряка демокрация е изпразнен от "демократично" съдържание, нека се позовем на древните мислители, които за разлика от нас са били значително по-умни и много по-прозорливи в терминологията си за същността на хората и съответните общества, които създават или ще бъдат създадени. Ще откриете феноменални съвпадения с нашето съвремие. Когато Тукидид иска да характеризира един град като свободен, той го характеризира като „автономен, самостоятелно съдейки себе си и независим.” Градът на Тукидид винаги означава гражданите. Той никога не говори за държави или владения. Думите „Атина” и „Спарта” според Тукидид имат само географско значение. Когато Тукидид говори за градовете в Пелопонеската война, той винаги казва „Атиняни, Лакадемонци, Корфианци, Коринтианци”. Според Тукидид „Градът, това са хората”. Идеята, че държавата, владението, градът е територия, която е доминираща в модерната философия на закони и конституционна теория, е феодална концепция и няма никаква връзка с никакви демократични традиции. Така че Тукидид казва „автономен”. Също така казва „самостоятелно съдейки себе си”, а именно, че нарушенията в самия град се съдят от самите хората. Както знаете, членовете на съдилищата в древна Атина били избирани чрез жребий, а не заради професионализъм. Тукидид също така казва „независим”: властта принадлежи на хората. Градът е група хора, които се самоуправляват. Следователно, ако не сме автономни, сами съдещи себе си и независими, не можем да живеем в демокрация или да казваме, че живеем в такава. Ако Тукидид може да бъде отнесен към графата "флъдъри" или раздел "молоумни", мога да ви дам още десетки примери за несъстоятелността на думата "демокрация" или изразът "пряка демокрация", разтълкувани от плеяда философи, социолози и дори политически лидери на западни и източноевропейски държави. Към автора на темата. Прочетете внимателно "Капиталът" от стр 98 до 110 и том 18 епилог от пълните събрани съчинения на вожда на пУлетарската революция чиито запъртъци определени форумни "демократи" ще събират догодина. |
Когато Тукидид иска да характеризира един град като свободен, той го характеризира като „автономен, самостоятелно съдейки себе си и независим.” Гражданино, преди да постваш нечии чужди несресани мисли, вземи ги прочети. И оправи идиотщините на превода. Току-виж смисълът излязъл съвсем друг. |
Апропо, ето какво е казал Тукидид за атинската демокрация, преразказвайки речта на Перикъл при погребението на загиналите през първата година на Пелопонеската война: 37 . Для нашего государственного устройства мы не взяли за образец никаких чужеземных установлений. Напротив, мы скорее сами являем пример другим, нежели в чем-нибудь подражаем кому- либо. И так как у нас городом управляет не горсть людей, а большинство народа, то наш государственный строй называется народоправством (δημοκρατία ). В частных делах все пользуются одинаковыми правами по законам. Что же до дел государственных, то на почетные государственные должности выдвигают каждого по достоинству, поскольку он чем-нибудь отличился не в силу принадлежности к определенному сословию, но из-за личной доблести. Бедность и темное происхождение или низкое общественное положение не мешают человеку занять почетную должность, если он способен оказать услуги государству. В нашем государстве мы живем свободно и в повседневной жизни избегаем взаимных подозрений: мы не питаем неприязни к соседу, если он в своем поведении следует личным склонностям, и не выказываем ему хотя и безвредной, но тягостно воспринимаемой досады. Терпимые в своих частных взаимоотношениях, в общественной жизни не нарушаем законов, главным образом из уважения к ним, и повинуемся властям и законам, в особенности установленным в защиту обижаемых, а также законам неписаным, нарушение которых все считают постыдным. .............................. 40 . Мы развиваем нашу склонность к прекрасному без расточительности и предаемся наукам не в ущерб силе духа. Богатство мы ценим лишь потому, что употребляем его с пользой, а не ради пустой похвальбы. Признание в бедности у нас ни для кого не является позором, но больший позор мы видим в том, что человек сам не стремится избавиться от нее трудом. Одни и те же люди у нас одновременно бывают заняты делами и частными, и общественными. Однако и остальные граждане, несмотря на то, что каждый занят своим ремеслом, также хорошо разбираются в политике. Ведь только мы одни признаем человека, не занимающегося общественной деятельностью, не благонамеренным гражданином, а бесполезным обывателем. Мы не думаем, что открытое обсуждение может повредить ходу государственных дел. Напротив, мы считаем неправильным принимать нужное решение без предварительной подготовки при помощи выступлений с речами за и против. ....................... 41 . Одним словом, я утверждаю, что город наш — школа всей Эллады, и полагаю, что каждый из нас сам по себе может с легкостью и изяществом проявить свою личность в самых различных жизненных условиях. И то, что мое утверждение — не пустая похвальба в сегодняшней обстановке, а подлинная правда, доказывается самим могуществом нашего города, достигнутым благодаря нашему жизненному укладу. Из всех современных городов лишь наш город еще более могуществен, чем идет о нем слава, и только он один не заставит врага негодовать, что он терпит бедствие от такого противника, как мы, а подвластных нам — жаловаться на ничтожество правителей. Тукидид, Пелопонеската война, ІІ,34-46 http://www.co6op.ru/sites/default/files/fukidid._istoriya.pdf (на руски) http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Thuc.+2&fromdoc=Perseus%3Atext%3A1999.01.0247 (на английски) | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Туткалчев |
Виждам, че не сте разбрали изречението Когато Тукидид иска да характеризира един град като свободен, той го характеризира като „автономен, самостоятелно съдейки себе си и независим.” Съгласен съм. Изразът да се чете, "автономен, самостоятелно съдеЩ себе си (отъждествяващ себе си) и независим" И да хвърлим едно око върху трактатите на Бащата на съвременната "материалистична" философия относно ПРЯКАТА ДЕМОКРАЦИЯ. Философското схващане на Хегел институционализира принципа на рационалността в държавата и го поставя пред принципите на традицията и харизмата, с което става прототип на модерната светска държава. На второ място, въпреки че самият Хегел не е привърженик на пряката демокрация, защото счита, че тя се ръководи от случайността на политическите сентименти, той създава демократическия принцип per se, формулирайки субстрата на държавата като колективен човек. Трето, този колективен човек става новия политически актьор на модерността, превръща се в революционния субект, класата, която има претенцията да универсализира цялото човечество. Eх, какви плагиати е имало, пресътворяващи на халба (халби) бира и колко "преки демокрации" са били прецакани. Няма да е във ваша вреда, ако се запознаете с текста и размислите на нашия домакин Петьо Цеков, отразени в неговата книга "Пряката демокрация", издадена през 2005, за да продължим по темата. ПП - Не давам отправката на PDF по причина "security vulnerabilities", но вие можете да я намерите в нета. |