ПРЯКАТА ДЕМОКРАЦИЯ
Отиди на страница:
| Разбирам, че снощи МамаЦе е плакала в ТВ студио заради убития от комунисти неин дядо. Тази сутрин пък самият Бай Хуй бил отронил скъпа мъжка сълза за избитото му семейство. Остава да видим доколко този водевил ще повлияе на мнението на Суверена в неделя. И пак да си говорим за ппряка демокрация. А че е водевил - всеки от по-възрастното поколение знае как се приемаха в БКП деца и внуци на репресирани. |
| Колеги, нека не огелпваме квинтесенцията в постулатите на ДЕМОКРАЦИЯ и ПРЯКА ДЕМОКРАЦИЯ, защото наличието на първата е с базисен характер, като наличието на изградената комунистическа доктрина, докато втората е чист ревизионистичен модел, много по-близък до киренайството и епикурейството, отколкото до конкретиката на каквато и да е обществена политическа структура. От Тукидид и Аристотел до Хегел и Маркс терминът "ПРЯКА ДЕМОКРАЦИЯ" лъсна с неговото харизматичното популистко значение. Хегел доказа, че ПРЯКАТА ДЕМОКРАЦИЯ води до комунизъм, Маркс открадна идеята и я разви в невероятно сложна за разбиране система, която поради необразоваността на плебоса трябваше да бъде свеждана, разяснявана и тълкувана подобно другите религиозни учения - Библия, Бхавагат Гита, Коран. Ерго, не можем да не признаем гениалността на Маркс и неговата сложна философска еквилибристика, чрез която успя да убеди масите в едно невъзможно за съществуване общество. От Квинтилиан и Демостен до Маркс и Ленин практиката безапелационно демонстрира, че за да се внушиш на обществото едно учение не е необходимо само да бъде написано, но и да бъде намерен феноменален оратор, който да го материализира. На сцената на политическия театър логично изгря феноменът Владимир Илич Улянов и извърши терористичен държавен експеримент, пред който неотълкувателите и материализатори на Корана от сорта на Бин Ладен се оказаха бледо подобие. От тази позиция смесването на демокрацията с пряката демокрация подобно западен социализъм и социалистически реализъм, се оказазаха еротично философско забавление. Изводът се налага от самосебе си: "ПРЯКАТА ДЕМОКРАЦИЯ" и КОМУНИЗМЪТ са политически еквивалент и както пряката-, така и комунизма, никога не са съществули и НИКОГА няма да покълнат.  | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Джангология |
Маркс открадна идеята и я разви в невероятно сложна за разбиране система Която, както вече знаем, разбирате само ти и самият Маркс. Как не ти омръзна да си правиш нови акаунти, за да ръсиш все едно и също. Поне смени плочата. | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Doziris1 |
| Моля лицата от апаратната на форума да не допускат пияни зрители, за да не превръщат темата в булеварден чат. За непосветените в нета. Изразът "Маркс открадна идеята и я разви в невероятно сложна за разбиране система" не съществува в целия славянопишещ нет и не може да бъде отнесен нито към плагиатство, нито към отражение на някакво форумно изображение на лица с развихрено въобръжение. Ако има лица, които все още не могат да се справят с нета и по-точно търсене чрез щатския GOOGLE, да прочетат как става, преди да се ангажират с подобни твърдения. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Джангология |
| Never ever И ако не ви харесва настоящия псевдоним - имате алегрия към Джанго и подобните му - да влеза с някой друг ник или да си направя чисто нов. Ще изпълня повелята ви, но ви моля да се придържате към темата и ако няма какво да кажете, не казвайте нищо. |
| Пак на дневен ред излизат малоумията на Учиндолеца, което ще рече, че пак ще има умствени полюции на тема демокрация и волеизявление на народа. Нека отново да обърна внимание: 1. Демокрацията е царство на процедурата и правилата. В България референдумите изобщо не се провеждат по правилна процедура, защото "Законът за пряко участие на гражданите в държавната власт" е идиотско умотворение, свеждащ до нула възможността да бъде направен валиден и качествен референдум. Само за справка: в България за инициирането на референдум са необходими 400 000 подписа, в Швейцария - 100 000, и то онлайн. В България, за да бъдат резултатите от референдума задължителни, броят на гласувалите трябва да надхвърля този на гласувалите на последните парламентарни избори, и т.н., и т.н. 2. Демокрацията е царство на словото и аргумента. В България словото отдавна е деградирало до словоблудство. Медиите, които би трябвало да са проводници на словото, десетилетия наред изпълняват съвсем други функции, а именно да изграждат паралелна реалност, да промиват мозъци и да дезинформират, прокарвайки интересите на определени елити, по-голямата част от които дори не са български. 3. У нас няма никакви правила за организацията на дебатите около темите на даден референдум (изграждане на теза и антитеза, анализ на положителните и отрицателните последствия, аргументация в едната и другата посока, система за довеждане на тези елементи до знанието на множеството избиратели). У нас всичко се върши урбулешката, идеален пример за което беше кампанията на Учиндолеца - докопал се до микрофон с национално звучене, той достатъчно ловко прокара своята "идея", без да даде нито аргументи в нейна полза, нито трибуна на противното мнение. В това време останалите медии се занимаваха с президентските избори, а на учиндолския референдум не обърнаха никакво внимание, смятайки, че ще се провали. ..................................................... Затова въпросният референдум не е народно волеизявление, а медийно мероприятие. И не става въпрос за народовластие или за реформи, а за злепоставяне и изкористяване на прекрасната идея за изразяване на свободната воля на обществото. В този смисъл той е точно обратното на това, за което се представя. И трябва да бъде ясно, че референдуми, проведени по този начин, имат точно обратни последици - нанасят труднопоправими щети на държавата и обществото. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Туткалчев |
| Според мен нещо много интересно - България. Версия 0.5 http://tinyurl.com/y8p33nf2 Орлин Тодоров за половинчатата демокрация в България http://www.bitelevision.com/orlin-todorov-za-polovinchatata-demokratsiya-v-balgariya/ Както авторът е написал, "тази книга е за всеки, който се запитва защо положението в България е такова, каквото е". Въпреки че не е голяма по обем (само 139 страници), в нея задълбочено и същевременно ясно е отговорено на този въпрос. Направени са сравнения в много области със сегашното, пък и с миналото положение в Швейцария, САЩ и особено Калифорния, където отдавна се прилагат важни елементи на пряката демокрация, Швеция, Германия, Финландия и т.н. Информацията е добре систематизирана и бързо става ясно, че в момента проблемът на България не са лошите персони (политиците, "материалът", който трябвало "да си смени чипа"...), а лошите правила, по които се управлява държавата. И че промяната към по-добро ще дойде като сменим не персоните, а правилата. Които, в своята съвкупност, в момента са едни от най-лошите за мнозинството/народа и не съществуват в държавите, на които искаме да приличаме. Няколко цитата от книгата: "Това, че една държава е законова, не е гаранция за безпристрастност и върховенство на закона, напротив, както отбелязва още през 1848 г. френският политик, търговец и философ Фредерик Бастиа, в нея е налице огромно изкушение законите да се използват за осъществяване на „узаконен грабеж“ от страна на специални интереси (лобита). ... За съжаление много закони в съвременните държави... често са форма на узаконено ограничаване на свободата на хората или на узаконен грабеж, често уж заради разни благородни цели."; "Томас Джеферсън: Предвиждам бъдещо щастие за американците, ако успеят да предотвратят прахосването на труда на хората от правителството под предлог, че се грижи за тях."; "Роналд Рейгън: Когато една компания или един човек харчи повече, отколкото изкарва, той фалира. Когато правителството прави същото, то ви праща сметката."; "Колкото по-слаби демократични устои има едно общество, толкова по-бързо в него се развиват привилегировани групи като партийни олигархии, монополи, картели, гилдии, лобита, мафии, профсъюзи, субсидирани индустрии и групи от населението и др., които целят преразпределянето на обществени блага към себе си, за сметка на обществото като цяло."; "В политиката и в държавното устройство няма нищо сложно, когато те се опират на здрав разум."; "Уилям Ралф Индж, английски автор и свещеник: Поразително е колко малко мъдрост е нужна за управлението на хората, ако тази малко мъдрост е тяхната собствена." И нещо, което е разглеждано в настоящата тема и за което и аз не си давах ясна сметка – по принцип манипулирането на мнозинството е много по-трудно при гласуване по конкретни въпроси, отколкото при избор на политици: "Някои се притесняват, че народът би могъл да бъде манипулиран чрез скъпа реклама от специални интереси. Оказва се, че макар това да се случва, не е толкова лесно. Според изследванията средствата, изхарчени за реклама "за" и "против" дадено предложение оказват влияние, но то е сравнимо с това на други фактори и е с намаляваща възвръщаемост, т.е. гражданското мнение е сравнително устойчиво. Ярък пример за това е Предложение №33 от 2012 г. в Калифорния, лансирано от автомобилните застрахователи. То се предлага вече няколко пъти през последните петнайсет години със съвсем малки промени и всеки път бива отхвърляно с почти един и същ процент неодобрение - 52-55%, независимо че съотношението на средствата, изхарчени в кампаниите "за" и "против", достига 60:1 ($17000000 : $275000, или около $1 : $0,015 на гласувал) ." "...един законопроект е нещо много по-прозрачно от един политик." "Освен последствията от одобрените закони, прякото законодателство има и някои косвени ефекти за обществото. Един от тях е, че подтиква представителната власт към по-прозрачен и отворен законодателен процес и към повече синхрон с желанията на гражданите. Например Федералният съвет в Швейцария подлага на широко обществено обсъждане всеки законопроект, който се кани да гласува, защото ако не го направи, резултатът е неизбежен вето-референдум. Там има също така голям брой регистрирани, но по-късно оттеглени инициативи - просто защото самата им регистрация е принудила Съветът да се заеме и да реши съответния проблем. Изследователите в САЩ са установили, че законодателните органи в щатите с пряка демокрация с по-голяма вероятност провеждат реформи, ограничаващи злоупотребата с власт, както и че политиците там прокарват решения, които са по-често в синхрон с мнението на средния избирател. Пряката демокрация има и образователен смисъл. Участието в нея развива политическото съзнание у избирателите, запознава ги по-добре със законотворчеството и с това как то влияе върху живота им. Стават по-активни и отговорни граждани." Въпреки че не с всичко в книгата съм напълно съгласен, според мен тя заслужава сериозно внимание и безспорно е стъпка в правилната посока.  | |
Редактирано: 4 пъти. Последна промяна от: JKMM |
| Ето кой е: https://bg.wikipedia.org/wiki/Орлин_Тодоров Както се вижда, вече и от политология започна да разбира куцо и сляпо, както и от футбол и образование. |
| Туткалчев, в грешка си – със сигурност човекът не е този. Що се отнася до необходимото образование, за да се изказва и защитава публично мнение по някакви въпроси (например политологични) – по моему това е вглеждане във формата, която, особено в днешно време в България, значи малко. Аз например навремето съм учил и съм се явявал на изпит по политология – не се оплаквам от това, но и не го смятам за съществено предимство. Според мен много по-важно от формата е съдържанието т.е. какво се казва и дали казаното е вярно или подвежда. Смятам, че въпросът кой е авторът на книгата е второстепенен – основно да се прецени дали няма сериозни предпоставки мнението му по темата да не е обективно и безпристрастно. Това би било така ако има изгода от запазване на статуквото (по някакъв начин е свързан с политическата клика и олигархията) или ако е нереализиран с оглед на амбициите и самочувствието си индивид, който е склонен да обвинява за това всичко и всички, но не и себе си. Според мен в конкретния случай и двата варианта отсъстват – съдя както от прочетеното в книгата, така и от малкото информация за автора ѝ, която намерих. Орлин Тодоров е роден през юни 1973 г., възпитаник на МГ "Баба Тонка", Русе. През 1995 г. прекъсва следването си във Варна, за да продължи образованието си в САЩ, специалност "Компютърни науки" и остава да живее и работи там. В периода 2004 - 2013 г. живее в Калифорния и американското гражданство му позволява да участва в тяхната пряка и представителна демокрация. Благодарение на работата си се запознава отблизо с функционирането на държавната администрация в САЩ, с взаимодействието между граждани и политици и други аспекти от американската демокрация. Живее известно време и в други страни като Ямайка и Турция, което му дава широк поглед върху света. Връща се в България преди около 4 години и през 2016 г. издава въпросната книга България Версия 0.5.  |
Смятам, че въпросът кой е авторът на книгата е второстепенен – основно да се прецени дали няма сериозни предпоставки мнението му по темата да не е обективно и безпристрастно. Разбира се, че това е важно. Но като знам какво представлява вихрещата се графомания, изразих горното мнение. Съжалявам, ако съм сгрешил кой е авторът. |
Кой е този Орлин Тодоров ? Орляка ми е приятел.  Което ми спестява необходимостта да чета написаното от него. |
Кой е този Орлин Тодоров ? Орляка ми е приятел. Може ли тогава да кажеш с няколко думи с какво толкова се е занимавал в Щатите, че да е успял да се запознае " отблизо с функционирането на държавната администрация в САЩ, с взаимодействието между граждани и политици и други аспекти от американската демокрация." ? Защото емигрантите, дето са поживяли тук-там и са решили, че могат да раздават акъл с кофи, изобилстват. Самото заглавие на книгата е твърде претенциозно и преди да отделя време и пари за нея бих искал да науча малко повече за компетентността на написалия я. |
Може ли тогава да кажеш с няколко думи мога, но не смятам, че понятието "приятел" е съвместимо с това да го разнасям из нета. |
| **** | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: АвакумЗахов |
| JKMM, Действително вниманието ни и от там гласуването ни трябва да е върху законите. Гласуването за Народни Представители е второстепенно. Има и още един много важен въпрос който не е дискутиран — кои да са темите на новите закони. Тези теми трябва да са определени от народа. Според мен редът по важност е следният: кои да са твмите; гласуването на всеки един закон; на последно място е избор на Народни Представители. |