ПРЯКАТА ДЕМОКРАЦИЯ
Отиди на страница:
| Да, моята теория е, че партиите ни не са демократични. Затова и демокрацията ни никаква я няма. Мисля си, че решението е в нас, да участваме в партийния живот, да принудим партиите да станат демократични. Ако греша, то няма да бъде първото ми разочарование в живота, ни първата глупост, която съм правил. |
| Практиката показва че дори нашата представителна демокрация не е достатъчно представителна. Когато някой въпрос изисква задълбочено обсъждане 240 народни представители излъчват КОМИСИЯ, а парламентът на пленарно заседание утвърждава или отхвърля препоръката й. А "пряката демокрация" изисква целият народ да свърши колективно това, което е непосилно за 240 представители! |
Amazon 25 Авг 2017 18:31 Мнения: 4,847 От: Congo, the Democratic Republic of the Скрий: Име,IP Извинете ме, че толкова се забавих..!  Да, и това също е удовлетворително решение.  Помня, когато ми беше хрумнало на шега да нахвърлям схема за държавно устройство, срещу която не бих имал никакви възражения, първоначално точно този вариант ми бе минал през главата. После обаче поразмислих и реших, че при него, наказанието за партиите, че не си изпълняват предназначението както трябва, а са се превърнали в нещо средно между масонски и мафиотски организации... няма да е достатъчно, а оттам и неособено действено...  Дали партиите са с демократична или лидерско-авторитарна структура и настройка, си е тяхна работа. Няма да е кой знае колко демократично, те да бъдат принуждавани чрез конституционен натиск, към някакви струващи ни се най-удачни форми.  Партиите обаче разполагат с разширени възможности и права да участват в политическия живот. По тази причина, струва ми се не би било неразумно, те индиректно да бъдат заставени, да се отнасят малко по-сериозно и отговорно към кадровия си подбор за хората, които ще управляват държавата. Варианта на който накрая се спрях, замяната на депутата с втория по класиране на последните избори /отстранения недостоен депутат може да принадлежи и към състава на някоя опозиционна партия. Така спечелилата последните парламентарни избори ще е на печалба.../, неминуемо ще бъде много по-болезнен и проблематичен, за партията позволила си нехайството /а може дори да е било умишлено... / да ни пробута калпав кандидат /в случая изобщо не визирам разни откроено криминални субекти пристрастени към суджуците. Такива трябва да бъдат отнасяни директно, в сферата на компетентност на прокуратурата и пр. бай Ставри, а не да си играем с отзоваване, но и за тяхното място в НС... пак същото правило/ за народен представител. Личното ми мнение, че в България има достатъчно достойни и стойностни хора... за добър избор, може някому да се стори дори еретично, но всъщност няма как да знаем каква е действителната ситуация, без да сме опитали да ги потърсим и призовем. При настоящата схема на държавно устройство обаче, за партиите е неизгодно да откриват, насърчават и подпомагат политическата реализация на подобни хора. Даже напротив, изградил съм си впечатлението, че такъв вид хора нарочно биват отблъсквани и всячески демотивирани... да вземат малко по-активно участие в политическия живот на България... Естествено ще е трудно, особено в началото... откриването, привличането и убеждаването необходимия брой достойни хора, което е и една от причините, в схемата си да предвиждам и едно много сериозно улеснение за партиите... при кадровия им подбор- редуциране на броя на народните представители до 120 човека... или още по-добре... само до 90. По-малко парламентарни позиции за които да се борят, по-малко кандидати, по-лесен подбор на хора подходящи да са такива... Горе долу, туй са ми съображенията за предпочетения от мен вариант, но признавам бих бил извънредно щастлив, ако се реализира поне Вашия, щото кво е туй в момента... дори на мястото на "преяждащ" със суджуци... пак депутат от същата "партия" ли /лично за мен ГЕРБ не е партия, а ОПГ/..!?! |
плямпало 26 Авг 2017 01:01 Мнения: 964 От: Bulgaria Скрий: Име,IP Какъв ще критерият по който даден Народен Представител ще бъде обявен за провалил се или за негоден. Народът на България... конкретно в случая, частта от него, която този депутат е бил избран да представлява! На загубилите в този район партии ще им е работата, да му търсят кусурите на въпросния депутат и да убеждават местния електорат, че е недостоен... и обратно, спечелилата там партия... ще му адвокатства, а и сам той разбира се за себе си... с по-добра и настойчива работа... за добруването на народа... |
Кайзер Созе 26 Авг 2017 23:02 Мнения: 13,005 От: Palestinian Territory, Occupied Скрий: Име,IP като размразят самурая сигурно ще ви цитира конфуций че и най-калпавият метод в ръцете на достоен е за предпочитане от съвършен метод в ръцете на калпав. Конфуций- это голова...  Аз обаче съм прекалено дребен, за да мога да го разбера напълно... Според мен добрата работа на един механизъм... какъвто в крайна сметка е и държавата, зависи от две неща- от конструкцията му и от качеството на материалите от които са изработени неговите части. Наистина при една добра конструкция, но калпави материали за частите, той би работил зле или дори би спрял да работи напълно, след износването или даже счупването на някоя часторийка в него, но... тя може много по-лесно и евтино да бъде подменена с изработена от по-качествен материал. Ако обаче изначално конструкцията на механизма е лоша... то и за най-висококачествените материали да си дадем парите... механизма пак ще си работи лошо... проблемът не е в избора на кадри, а в липсата на избор за кадри, както не е казал осетинецът.  Тук е разковничето... Партиите някак си трябва да бъдат принудени, да започнат да избират "части изработени от по-качествени материали"... колкото и да им струва последното... а това може да бъде постигнато единствено, чрез някаква особеност на механизма, която постоянно да ги притиска в тази посока... | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: emo1971 |
| Туткалчев, Велика тема, прераснала в епос. Респект!!! Сега чак се зачетох в първите страници. Харесват ми аргументите на Вашите опоненти. Но пък Вие отключихте вратата. |
Партиите някак си трябва да бъдат принудени, да започнат да избират "части изработени от по-качествени материали"... колкото и да им струва последното... а това може да бъде постигнато единствено, чрез някаква особеност на механизма, която постоянно да ги притиска в тази посока... Е това "някак си" е трогателно! А то е известно как: в събранията на своята ППО, чрез гласуване на избори, чрез агитация сред "електората". Стига да знаете какво искате. |
Това къде го намери? Те тука: Туткалчев 04 Май 2017 16:38 В постинга ми, който цитираш, единственото споменаване на Швейцария е във връзка с изисквания брой подписи за инициирането на референдум. Да генерализираш посочването на този факт като заявление, че всичко правилно е там, а всичко неправилно - тук, е някакси, най-меко казано, предвзето. Личи си меракът да се заяждаш. От което диалогът не печели. |
Народното представителство не се различава съществено от магазина: и депутатите предлагат "стока" - работа в интерес на народа. Като не ти харесва тяхната "стока", избери си други депутати. Ама по пет пъти да гласуват за едни и същи и все да са недоволни от тях, това за мен е перверзия! Социален мазохизъм бих го нарекъл. Бакалското разбиране за политиката винаги води до материалистичното разбиране за абстрактни неща. Ето, според автора на това мнение работата в интерес на народа била стока. Сиреч, ако се плаща малко, може да се прави калпава стока, или менте, или пък да се пробутва чужда стока. Както е интересът на отделния депутат. Например депутатът Х има интерес да защитава интересите на Турция и хоп - продава си стоката. И какво да му се сърдим - нали е търговец. Нищо лично. Друг пък е проводник на интересите на мафията. И какво от това? Няма лошо! Нали е стока, народът му е платил малко, мафията - повече. Пазарна икономика. Що се отнася до избирането на други депутати, това упражнение го играхме много пъти през последните 28 години. На власт идваха и БСП, и СДС, и ДПС, и НДСВ, и ГЕРБ. На три пъти елитите се сменяха радикално - СДС през 1990, НДСВ през 2001, ГЕРБ през 2009. Виждахме какви ли не екзотични личности да се вихрят в политическото и медийното пространство, имаше гръмки заявления, клетви и заклинания. И какво, нещо промени ли се? Апропо, винаги съм твърдял, че влюбеността в дадена партия е извратеност. Човек трябва да избира за кого да гласува само след трезва преценка на програми, екипи, манталитет и история на действията на съответната партия и нейните кандидати поне през последните 2-3 години. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Туткалчев |
| emo1971 27 Авг 2017 13:33 Народът на България... конкретно в случая, частта от него, която този депутат е бил избран да представлява! Това упражнение народът си го прави повече от век насам. Резултатите са променливи - кога успешни, кога пълна катастрофа.Но не това беше въпросът ми, не кой ще отсвирва провалилите се Народно Представители а по какъв критери ще се определя че един Народен Представител не става а друг става. По това че един плямпа (като мен) добре а друг сумти; по това че един използва купешки думи а друг по-простовати; по това че един има изискани маниери а друг е недодялан... по-какво? Иначе, никой не е поставял под въпрос правото на Народа на България да упржнява с воето право. Неверния Тома27 Авг 2017 17:36 Е това "някак си" е трогателно! |
| чета "малазианска к.ига на мъртвите". по-доброто фентъзи. пропуснал съм го като хлапе, сигурно щото не е било написано. оф топик-дали? |
| тъкмо съм на седма фехтовача търси хлапето, а то преди трийсетина страници занесе кокалите на тлан имас в мината |
| След Робърт Силвърбърг и Франк Хърбърт трудно се изкушавам да чета фентъзи, ма ше взема да го преслушам тва в близките месеци. |
Харесва ли се на някои или не, но Народните Представители действително предлагат (е да, не е "стока" а продукт на тяхната дейност - закони. И "някак си трогателно" (по Неверния Тома27) ние си мислим че като изберем такива с изгладени ризи и панталони те ще ни свършат работата. Уверявам ви - те си я вършат. Това че на нас не ни харесва какво са сътворили и то не веднага в момента на творението а след време, си е наш проблем. Хайде да си поговорим за този проблем. Самият факт че се средоточваме в начините на избори на Народни Представители, та дори и тяхната вътрешно партийна цедка показва че не сме се отърсили от внушението "избери си кон, но да е най-близкия до вратата". Имаше на времето един виц. Отива един нашенец на пазара да си купи яйца. Застава до лелката с яйцата, подава й 2 лева и казва че иска 10 яйца. Лелката започва наред да взема яйцата едно по едно и да ги слага в кесията. Нашенеца казва: " а не така. Искам аз да си ги избера. Ние можем да си избираме Народно Събрание а пък аз да не мога да си избера 10 яйца." Лелката най-спокойно сложила десетото поредно яйце в кесията, завързала я и му казала: "Ето ти 10 яйца. Дръпни се от опашката ей там и си ги избирай колкото си искаш." Важното е да определим "какво" искаме, да определим целта. След като определим "какво", трябва да определим "как" да постигнем тази цел. И чак след това ще е нужно да определим "кой" да я изпълни тази цел по начина който ние сме определили. В настоящия момент "какво" го определя основно правителството. След това "как" го определя Народното Събрание чрез "изковаването" на закони. И после "кой" пак опира до правителството. В предалганата начално и последващите я обсъждания на "пряката демокрация" се залага главно на избора на Народни Представители. Това е съвсем недостатъчно за да се нарече нещо " пряка демокрация". 1. Трябва да има механизм по който да се избистри списък с "какво". Може и политическите партии да предлагат този списък с цели. Но трябва на избори да се утвърдят или отхвърлят тези цели. 2. После трябва да има механизм за определяне на "как". Това са законите. Но тези закони трябва да са утвърдени чрез всенародно гласуване. 3. Трябва да се провеждат и избори за "кой" - правителство. При такова положение много лесно може да се определи кой си върши работата и кой не. Можем много лесно да налагаме контрол по цялата верига. След това вече можем да се сърдим на себе си: че сме си избрали такива цели, че сме си избрали такива начини и че сме избрали този изпълнител или че не сме проконтролирали целия процес. И всичко това може да се постигне чрез гласувания, но всяко гласуване да си е специализирано. Сегашното само едно гласуване за Народно Събрание е приложимо за представителната демокрация. За пряката демокрация то не е приложимо. За всеки един от главните етапи на едно държавно управление: "какво", "как" и "кой" трябва да има отделни гласувания за да може да се каже че народа наистина участва в управлението на държвата. |
плямпало 27 Авг 2017 23:27 Мнения: 965 От: Bulgaria Скрий: Име,IP Спектърът е твърде широк, за да мога лесно да конкретизирам. Най-общо... политическата му работа на депутата в парламента и пр. Примерно вясва ли се изобщо на работа... и ако да, участва ли активно в дебати и комисии, или просто само гласува... като някаква си лъскава, но в действителност жалка кукла на конци!? Освен това... появява ли се от време на време в избирателния си район и проявява ли интерес и загриженост, за текущите проблеми на хората живеещи там... до поемането на личен ангажимент за помощ, който разбира се в преобладаващия брой от случаи трябва и да се изпълнява..!? Оттук нататък и по-сложното- бори ли се за изпълнение на обещанията си, или пък твърде често лъже, проявява ли "необясними" отстъпки, от принципите на които публично е прокламирал, че държи... през време на предизборната си кампания предимно, но и като цяло... имам предвид например, негова подкрепа за откровено лобистки законопроекти влизащи в известно противоречие с тези принципи, че и обещания /знам ли- нещо като поправка Мери Джейн, или пък там... Ванко 1 и пр, та чак до плосък данък, подкрепен от социалисти, или практическо узаконяване на скандални заменки от гербаджии, обявили на всеослушание, че ще им се противопоставят и ще ги оправят, или някакво идиотско саниране и т.н. и т.н..../. По принцип се предполага разбира се, че за всичките тези неща, цената се плаща на избори. Практиката обаче недвусмислено е доказала, че цената в далеч преобладаващия брой от случаи изобщо не се плаща от депутатите или даже от техните партии. Големите скандали гърмят и трещят до най-много седмица две, а после до още три дни... всичко вече е "чудесно" забравено от повечето избиратели, но злото си остава сторено и в много от случаите е изцяло за тяхна /наша/ сметка... на избирателите... пък даже и на мнозинството от дежурните по време на избори гъбари и риболовци... Затуй на мен поне ми се струва, че съществуването на механизъм позволяващ мигновена реакция отстрана на електората, чрез подобни отзоваващи референдуми, преди скандалите и проблемите все още да са отшумели... уви практически изцяло /но пък са останали генерираните от тях негативи/... несъмнено би променило ситуацията към по-добро. Споменавал съм вече под тази тема, че разглеждам Пряката демокрация като недостижим идеал, но това изобщо не се отнася и до пътя към нея. Пътят към идеала е истински важен, не сам по себе си идеала, а едни такива референдуми касаещи конкретни и моментни проблеми, биха били една огромна крачка, изцяло в правилната посока... | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: emo1971 |
Кайзер Созе 27 Авг 2017 23:32 Мнения: 13,055 От: Palestinian Territory, Occupied Скрий: Име,IP Хвърлете едно око и на Мъглороден... първия том! Натам са ни помъкнали... вярно няма да е чак толкова скоро, че лично да сме в състояние да му се "насладим", но е почти неизбежно... |
В постинга ми, който цитираш, единственото споменаване на Швейцария е във връзка с изисквания брой подписи за инициирането на референдум. Да генерализираш посочването на този факт като заявление, че всичко правилно е там, а всичко неправилно - тук, е някакси, най-меко казано, предвзето. Личи си меракът да се заяждаш. Тцъ. Участвам конструктивно и гледам да не ти съсипвам темата. Прочети какво си написал: В България референдумите изобщо не се провеждат по правилна процедура, защото "Законът за пряко участие на гражданите в държавната власт" е идиотско умотворение, свеждащ до нула възможността да бъде направен валиден и качествен референдум. Само за справка: в България за инициирането на референдум са необходими 400 000 подписа, в Швейцария - 100 000, и то онлайн. В България, за да бъдат резултатите от референдума задължителни, броят на гласувалите трябва да надхвърля този на гласувалите на последните парламентарни избори, и т.н., и т.н. В прав текст казваш, че в България не била правилна процедурата за провеждане на референдум и за контраст даваш как било в Швейцария т.е. там било правилното. Възразих ти, че в Швейцария цялото властово и политическо устройство е различно, плод на различни хора, история, география и култура. Т.е. процедурата за провеждане на референдум там е свързана с цялостната философия на начина на управление и съпоставки не са особено подходящи. Очевидно не схващаш за какво иде реч, щом мислиш че се заяждам, затова ще ти го обясня с ябълки и круши. В България има парламентарна демокрация, висш орган на властта е Народното събрание. Елементарната политическа и юридическа логика изисква, че за да бъдат задължителни решенията на едно допитване, че да ги оформи НС като закон, броят на участвалите в допитването трябва да е равен или по-голям от броя на гласувалите за същото това НС. Защото референдумът е инструмент на избирателите да принудят НС да приеме определен закон. Не може 1 милион избиратели да принуждават НС, избрано от 2 милиона в парламентарна демокрация като България. |