PRO DOMO SUA - СЪСТОЯНИЕТО НА ФОРУМА
Отиди на страница:
След това прочетох книги по паразитология и любовта ми към четириногите се ограничи до филми за тях. Ха, на мен ми идваше да не родя, когато прочетох учебника по АГ (патология), ама бях бременна в 5-ия месец и нямаше как  И паразитологията четох, и вътрешни (плюс диференциална диагностика на вътрешните заболявания), и ортопедия и травматология, и детски болести, инфекциозни...да не изброявам всичко, но при четенето на психиатрията направо бях сигурна в куп диагнози за себе си  Няма страшно, което си е наше, включително като път или врата към отвъдното, ще е. Което няма да е - дори и в ръцете си да го държиш, ще го изпуснеш. Последният извод - лично преживян няколко пъти. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: deneb |
Всички домашни животи са опасни за близко общуване Що за дивотия е тва? Опасни са нещастните кучета-убийци и не само. Опасни са стопаните им - ритат ги, бият ги! Защо са ви тези живинки бе? Деба вашта мама! Аз в половината си живот си имам котки. Не съм ги броил колко са. Много са. Много съм заровил - лопатата ми се счупи. Но, никога няма да разбера пиклите и пикльовците, разхождащи питбул! Ами вий не го разбирате бе, панделки мои! За кво ви е това божие създание? За да се изобразите като яки пички и пичове? |
| Ако квалификациите се подредят в скала, то в единия край ще бъде примерно "високоуважаемият г-н Х", а в другия, да кажем, "кретенът Х". Някъде близо до "кретенът Х" ще бъде точката от която започват санкциите, и ако питат мен, няма проблем тя да е съвсем близо, направо да опира до "кретенът Х", че даже и да мине от другата страна. Но това е моята субективност - не се обиждам и това е положението. Давам си обаче сметка че човек който за първи път надниква във форума и види че всички са "кретени", "идиоти" и "пеераси", ще се ужаси и няма да повтори. Затова точката от която започват санкциите не трябва да е много близо до "кретенът Х", но къде точно - не знам. |
| К'во им е на четириногите? И кучета и котки съм гледал, всеки път обаче по един домашен любимец. Вземаш животното, разглезваш го и с кеф му угаждаш на прищевките. Всичките кучета и котки се оказаха с благ характер, сигурно защото се чувстваха обичани. Досега не съм имал проблеми. |
но при четенето на психиатрията направо бях сигурна в куп диагнози за себе си Помня, че бях отишъл един ден в Британския музей, за да прочета нещо във връзка с лечението на някаква най-обикновена болест, която ме бе хванала — сенна хрема, ако не ме лъже паметта. Свалих книгата и прочетох всичко, което трябваше да прочета, после някак разсеяно запрелиствах страниците и почнах лениво да проучвам разни болести. Не помня вече какво беше първото разстройство, в което се задълбочих — някакъв страшен и опустошителен бич, уверен съм в това, — и още преди да прегледам набързо дори половината от поредицата „предварителни симптоми“, бях вече напълно убеден, че съм хванал болестта. J.K.J - Three Men in a BoatПоседях тъй известно време, цял смразен от ужас; после отново запрелиствах страниците, но вече равнодушно, обзет от отчаяние. Стигнах до коремния тиф, прочетох симптомите и открих, че имам коремен тиф. Трябва да съм боледувал месеци наред, без сам да подозирам това. Хрумна ми, че навярно страдам и от други болести. Намерих болестта на свети Вит и открих, както и очаквах, че съм пипнал и нея. Моят случай ме заинтригува. Реших да разчопля въпроса докрай и затова започнах по азбучен ред — прегледах „аденопатия“ и узнах, че съм заболял наскоро от нея и че острата фаза на болестта ще настъпи подир кръгло две недели. С облекчение открих, че болестта на Брайт ме е засегнала в по-лека форма, тъй че — що се отнася до нея — аз бих могъл да живея още ред години. Имах и холера — със страшни усложнения, а по всичко личеше, че съм се родил с дифтерит. Добросъвестно прерових двадесет и шестте букви на азбуката и можах да се убедя, че единствената болест, която ме бе отминала, е хронично възпаление на капачето на коляното. Изпървом това донякъде ме натъжи; то приличаше почти на обида. Защо ли не страдах от хронично възпаление на капачето на коляното? Отгде-накъде едно такова оскърбително изключение? Скоро обаче в мен надделяха други и не тъй алчни чувства. Като размислих, че имам всички болести, за които пише във фармацевтиката, аз престанах да бъда тъй себичен и реших да мина и без възпаление на капачето на коляното. Подаграта изглежда ме бе хванала в най-злокачествена форма, без сам да съзнавам това; а по всичко личеше, че страдам от общо разстройство на ферментите още от юношески години. Тая бе последната болест (zymosis - бел. п-и-п) в книгата и аз реших, че здравето ми не куца в друго отношение. | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: пил_и_пял |
| @moni 22 Фев 2015 14:59 ddantgwyn 22 Фев 2015 14:22 „@moni 22 Фев 2015 11:22 Нямам представа обаче какво може да се направи, за да се подобри положението. Може би да издигнем модератори сред уважаваните форумци, всички ги знаем кои са, за които да гласуваме открито и демократично? С мандат 6 месеца. Как сте накъм тази идея? По-скоро аналог на BG.FUCK от добрите стари времена и увеличаване на срока на наказанията за ползване на „ненормативна лексика“ и изобщо за ненормативно поведение извън нея." Вярвай ми, точно за Fidonet и BG.FUCK се сетих Ама нали си спомняш, че имаше един Иван <ех, как му беше фамилията>, който го бяха изхвърлили и оттам? Голям майтап беше. Иван Тодоров Но идеята я предлагам сериозно. В hardware.bg гледам, че са ни изпреварили с едно почти 15 години, но никога не е късно поне да се опита (imho). |
| Не знам - за мен любов към животно е да го гледаш така, както аз съм ги гледал - куче 10 години едно, рибки 15 години, отгледани от мен, котета 5 години - дадохме ги в Елин Пелин в един двор. А не некой къде вика - десет кучета са ми минали през ръцете за десет години - голям съм гледач. А така - среден живот на куче - година и канче. |
| Гледането на домашен любимец е емоция. Няма лоши кучета, има лоши стопани. Говоря от опит - за 25 години три кучета - всички женски - един кокер (живя с нас 18 години), следващото гонче получи удар на 10, понастощем пак гонче, миналия петък стана на две. Покрай циганчето през дома ни минаха и рибки, хамстери, морски свинчета, японски мишки и т.н. - това също възпитава. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: проф. дървингов |
Не знам Не знам дали знаеш. Имах Котка - гледах я 14 години. Убиха ми я. После имах и други - прибирах ги от улицата, болни, контузени. Някои умираха, някои оживяваха. Сега имам три - женски. Вече са на 11 години. Бяха 4. През август миналата година, сестра им издъхна. Искам да кажа, колега, недейте да се перите, общуването с живинките, би трябвало да Ви е научило на смирение. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: hamel |
| @проф. дървингов 22 Фев 2015 15:53 Говоря от опит - за 25 години три кучета - всички женски - един кокер (живя с нас 18 години), следващото гонче получи удар на 10, понастощем пак гонче, миналия петък стана на две. Остарявате, професоре, остарявате  |
| И, ти, извинявай, ако съм те засегнал. Обичам всичките си котки, но оная, която я пиша с главна буква "К", още ме разплаква. А вече стават 18 години ... | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: hamel |
| Завиждам на всички горди собственици на четириноги и пернати. Аз имам свирепа алергия към домашен прах и косми. Започвам да кихам дори когато комшийската чи хуа хуа ми е на гости. Сетих се за една случка миналата година с тази красавица. Прибирам се от работа, бъркам в чантата, ключовете ми ги няма. Поне половин час има до прибирането на следващия от семейството, който тръгва да ме спасява от висене в коридора. Съседката излиза да ме прибира у тях, преценявам, че е неудобно да им прекъсвам вечерята и отказвам. Милата животинка "отказа" да се прибере с "майка" си и остана долепена до крака ми и вперила поглед в ключалката, докато си дойде Здравкин и отключи. | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Здравка |
Deneb, за всичките ти постинги до тук в тази тема   Простете ми драги съфорумци, аз съм ви простила априори, пъхайки си носа тук преди 6-7 години.  Боже, кога минаха?***** Та за форума и качеството му. Защо упорито търсят някои под вола теле.  ''СЕГА'' е ''масова'' медия, не ведомствена малотиражка за членове на БАН. Форумът е за всеки решил да изрази мнение. Какво целите с това дуднене - "нивото пада, нивото пада", сякаш сте от хидрографската служба следяща ежедневно нивото на р. Дунав. Направете си тема за ''елита'' - "Частен клуб - вход с покани" и мирясайте.  |
"нивото пада, нивото пада" Е, тва го пишат хора с по десетина постинга. Влиза некой и първото му откровение е "Тоз форум никакъв го няма". Поглеждаш - той е с 3 поста. Ми Игнор, ако оживее - ОК. | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: hamel |
пил_и_пял 22 Фев 2015 15:25 Мнения: 480 От: Bulgaria Скрий: Име,IP  Много характерно за почти всички студенти по медицина - докато завършат, изкарат почти всички болести (без детските и някои според пола) Аз обаче тогава учех история и не можах да ги мина всичките. От животинките само можем да се учим, дори и когато ни изглеждат жестоки или агресивни от човешка позиция. Като дете седях с часове до едно храстовидно цвете "дамско сърце" и наблюдавах мравките, които пълзяха в подножието на стъблата му - представях си, че съм мравка и стъблата вече не бяха ниски и тънки, а изглеждаха точно като дървета в гора, разстоянията между тях - огромни и непреодолими, а гората - почти безкрайна. От тези дни ми остана навикът да се "превъплъщавам" в някое животинче, да се опитвам да видя и почувствам света през него - не знам доколко е достоверно, но много помага, особено когато отглеждаш животинче или просто когато се изгубиш. Чувството е изумително. Да би било толкова лесно и с хората... |
hamel 22 Фев 2015 14:58 "Нали се стремим да ставаме по-сръчни, по-добри, в крайна сметка?" Така ли правим? Само който иска, Хамеле, само който иска... Въпрос на избор... Някои осъзнават, че имат избор, а други... само се държат естествено ... |
| От написаното дотук се вижда много интересен конгломерат от характери, оформящи лицето на форума. Ще стане още по-забавно, ако се включат още участници. СЕГА започвам да прозирам колко ловки психолози са били откривателите на т. нар. "Социални мрежи", като "Туитър", "Фейсбук" и пр., в които за добро или зло НЕ участвам и където думата "мрежи" спряга точното състояние на уловените пасажи плуващи в имагинерното пространство. Но още по-интересно е, че дори водещи бизнесмени и политически лидери отделят по час-два седмично, за да изхвърлят някоя мисъл, като доказателство, че Дейл Карнеги е бил много дълбок психолог, демонстрирал феноменални разкрития на човешката природа в неговите на пръв поглед елементарни лекции и размишления. Да се надяваме, че макар и частично, форумите, блоговете и другите чатарници (разговорници) разтоварват хората, които скучаят и нямат желание да направят нещо материално. |
Гледането на домашен любимец е емоция. Не е нужно да е тъкмо домашен любимец. Може да е приятел, който живее на двора и радостно маха опашка, като те види. Или скача на перваза отвън и казва "мяу". |